Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Нова Загора, 30.10.2020 год.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
НОВОЗАГОРСКИЯ РАЙОНЕН СЪД, в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: РОСИЦА НЕНОВА
при секретаря
Мария Димитрова, като разгледа
докладваното от съдията Ненова АНД № 287 по описа за
2020 г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е с правно основание чл.59 и следващите
от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Б.К.К. с ЕГН **********,***,
чрез адвокат и съдебен адрес за получаване на призовки и документи: адв. П.Б.Х.
*** офис 9 против наказателно постановление № 20-0306-000604 от 16.06.2020 г.
на Началник група към ОД МВР Сливен към РУ Нова Загора, упълномощен със Заповед
№ 343з-478/04.04.2016 год. на Директор ОДМВР Сливен, с което на жалбоподателя е
наложено административно наказание „Глоба” в размер на 400 лева на основание
чл.638, ал.3 от Кодекса за застраховането КЗ/.
В жалбата се навеждат доводи, че е нарушено
императивното изискване на чл. 57 ал.1 т.5 от ЗАНН, като не са описани никакви обстоятелства
при които е извършено нарушението, както и не са посочени доказателства, които
го потвърждават, както и че нарушението било описано непълно. Сочи се че два
часа след констатираното нарушение била сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност. Тези основания били достатъчни да се счете
обществената опасност на жалбоподателя като изключително ниска и случаят за
инцидентен.
Същият сочи, че е справедливо да се приложи чл. 28 от ЗАНН и да не му се налага наказание.
На основанията изложеното по горе се иска отмяна на
наказателното постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован –
не се явява. Процесуалният му представител адвокат поддържа жалбата и моли
наказателното постановление да бъде отменено изцяло.
Въззиваемата страна ОДМВР Сливен, редовно призована,
не се явява представител в съдебно заседание.
Районна прокуратура Нова Загора редовно уведомена за
съдебно заседание, не изпраща представител.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед
събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 05.06.2020 г. в 11.35 часа в с. Новоселец, общ. Нова Загора, на ул. „Трифон Богоев Б.К.
като водач на товарен автомобил – „Мерцедес спринтер“ с рег. № РВ 2408 РК, при
обстоятелства: до номер 22 в посока запад-изток управлява товарен
автомобил с рег. № РВ 2408 РК,
собственост на фирма „Нике-71“ ЕООД с ЕИК *********. При извършена му проверка
от свидетелите полицейски служители – Т.Н.Т. и Ж.М.Ж. се установило, че за
управлявания от него автомобил няма сключена валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите. Поради това против жалбоподателя бил съставен АУАН
с бл. № - сер. GA 157693, за нарушение, което било квалифицирано като такова
по чл.638, ал.3 КЗ, като липсват данни, при личното предявяване на акта, както
и в срока по чл.44, ал.1 ЗАНН да са били направени или депозирани възражения
против него.
Въз основа на акта за установяване на административно
нарушение е издадено атакуваното пред настоящата инстанция наказателно
постановление № 20-0306-000604/16.06.2020 год., с което
административно-наказващият
орган е възприел изцяло фактическите констатации в акта и правната квалификация
на нарушението по чл.638, ал.3 КЗ. За нарушението, на същото законово основание
на възз. Б. К.К. е било наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 400 лева.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от
събраните по делото доказателства по административно наказателната преписка,
събраните в хода на съдебното производство писмени и гласни доказателства,
които са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и анализирани в
съвкупност не налагат различни изводи.
При така установената по делото фактическа обстановка
и въз основа на задължението на съда за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание, съдът прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от
легитимиран субект, лице което е било санкционирано, поради което е процесуално допустима, а
разгледана по същество се преценява като неоснователна.
Съгласно чл.647, ал.2 КЗ, за
нарушенията по чл.638, ал.3 КЗ, наказателните постановления се издават от директора на областната дирекция на
Министерството на вътрешните работи, в чийто район е установено нарушението,
или от оправомощено от него длъжностно лице.
Съдът намира, че наказателно постановление № 20-0306-000604/16.06.2020
г. е издадено от компетентен орган – началник на група към ОДМВР Сливен, РУ
Нова Загора, съгласно Заповед № 343з-478/04.04.2016 год. на Директор ОДМВР
Сливен.
Наказателното постановление е било издадено в
шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл.57 ЗАНН. В същото, както и в акта, се съдържат всички минимално изискуеми по
силата на закона реквизити. Вмененото във вина на възз. Б.К. нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу
какво да се защитава. Посочена е нарушената материално правна норма, като
наказанието за нарушението е индивидуализирано. Съставомерните признаци на
нарушението са описани с необходимата конкретика, като изрично е посочено кой е
собственик на превозното средство. Липсват данни при съставяне на акта и в
срока по чл.44, ал.1 ЗАНН да са били депозирани възражения, откъдето следва
извод, че не са били налице спорни обстоятелства, които да се нуждаят от
разследване. Поради това съдът намира, че в хода на производството не са
допуснати съществени процесуални нарушения и по никакъв начин не е накърнено
правото на защита на жалбоподателя.
Съдът намира, че правилно административно-наказващият
орган е констатирал нарушение по чл.638, ал.3 КЗ, като е отнесъл фактите към
хипотезата на тази правна норма. От доказателствата по делото, гласни и писмени
такива - АУАН с бл. № - сер. GA № 157693/05.06.2020 г., съставен по предвидения в
закона ред и форма, досежно отразените в него констатации, които не се
опровергават от ангажирани от въззивника доказателства, се установява, че жалбоподателя
е управлявал автомобил във връзка с чието използване към момента на извършаване
на проверката не е имал валиден договор за сключена застраховка „Гражданска
отговорност”. Обстоятелство което всъщност въззивника не оспорва, доколкото с
въззивната жалба липсват твърдения за противното. Съдът намира за неоснователни
и възраженията за неправилно приложение на материални закон. Разпоредбата на чл.638,
ал.3 КЗ сочи, че лице, което не е
собственик и управлява МПС, във връзка с чието притежаване и използване няма
сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”
се санкционира. В случая всички съставомерни фактически обстоятелства на тази
норма са били налице – въззивника е управлявал автомобил, който не е бил негова
собственост и за който не е имало сключена валидна застраховка „Гражданска
отговорност”. Ето защо и като съобрази, че наказанието по чл.638, ал.3 КЗ се
налага на лице, което не е собственик на автомобила, нарушило задължения
уредени в самата санкционна норма, съдът намира, че санкционната норма съдържа
в себе си и нарушеното правило за поведение. Самата норма на чл.638, ал.3 КЗ въвежда
задължително поведение за лице водач на моторно превозно средство. В този
смисъл правилно е прието от наказващият орган, че с деянието си жалбоподателят
е извършил нарушение по чл.638 ал.3 от КЗ.
Фактическите обстоятелства, свързани с настоящия
случай, не указват на маловажност по смисъла на чл.28 ЗАНН, особено като се има
предвид характерът на този вид административно нарушение. За да е налице
„маловажен случай” на административно нарушение, то следва извършеното
нарушение с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с
оглед други смекчаващи отговорността обстоятелства да представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от
съответния вид. По делото не бяха ангажирани доказателства, които да
обосновават подобен извод у съда, твърденията че е сключил застраховка
гражданска отговорност след два часа
след установяване на нарушението не сочи на маловажност на деянието, поради
което настоящия съдебен състав намира, че правилно наказващия орган не е приложил
посочената по-горе разпоредба и е санкционирал въззивника за извършено от него
нарушение по чл.638 ал.3 КЗ. /след нарушението има платена ГО/
Правилно наказващият орган е наложил на възз. Б.К.К. „Глоба”
в императивно предвидения и определен от закона размер от 400 лева към датата
на установяване на нарушението, като
съдът не установи да са настъпили по-благоприятни за жалбоподателя изменения в
санкцията на нормата на чл.638 ал.3 КЗ.
С оглед изложеното дотук, съдът намира, че жалбата следва
да бъде оставена без уважение, а атакуваното наказателно постановление следва
да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът:
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 20-0306-000604 от 16.06.2020 г. на Началник група към ОДМВР Сливен, РУ Нова Загора, упълномощен със Заповед № 343з-478/04.04.2016 год. на Директор ОДМВР Сливен, с което е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 400.00 лева на основание чл.638, ал.3 от Кодекса за застраховането на Б.К.К., с ЕГН ********** и с адрес: ***, като правилно и законосъобразно.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр. Сливен по реда на АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: