№ 180
гр. Варна , 28.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IVА СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и девети декември, през две хиляди и двадесета година в следния
състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Иванка Д. Дрингова
мл.с. Ивалена О. Димитрова
при участието на секретаря Елка Н. Иванова
като разгледа докладваното от мл.с. Ивалена О. Димитрова Въззивно
гражданско дело № 20203100503627 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 17 ЗЗДН, вр. чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по:
I. Въззивна жалба вх. № 273978/16.10.2020 г., допълнена с молба вх. №
275509/23.10.2020 г. и молба вх. № 279030/05.11.2020 г., от Д. К. Д., ЕГН **********, с
адрес: гр. Варна, ж.к. „В.В. бл. 6, вх. 4, ет. 3, ап. 72, чрез процесуалните му представители
адв. Кр.М. – ВАК, и адв. С.С., срещу Решение № 260496/01.10.2020 г. по гр. дело №
6486/2020 г. по описа на Районен съд – Варна, 18-и състав, с което, на основание чл. 5, ал. 1,
т. 1, т. 3 от ЗЗДН и чл.5, ал. 4 от ЗЗДН, са наложени мерки за защита на М. К. Д., ЕГН
**********, и К. И. Д., ЕГН **********, двамата с адрес: с. Тополи, ул. „М.Ст.Г.” № 8А, от
осъщественото спрямо тях домашно насилие от Д. К. Д., като:
- задължава Д.Д. да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо М. К. Д.
и К. И. Д.;
- забранява на Д.Д. да приближава на по-малко от 200 метра М.Д., жилището, което
последният обитава, с адрес: с. Тополи, ул. „М.Ст.Г.” № 8А, както и мястото му за социален
контакт и отдих: вилен имот, находящ се в с. Червенци, общ. Вълчи дол, област Варна, за
срок от 12 месеца;
- забранява на Д.Д. да приближава на по-малко от 200 метра Кр.Д., жилището, което
последната обитава, с адрес: с. Тополи, ул. „М.Ст.Г.” № 8А, както и мястото й за социален
контакт и отдих: вилен имот, находящ се в с. Червенци, общ. Вълчи дол, област Варна, за
срок от 6 месеца;
- осъжда Д.Д. да заплати глоба в размер на 500,00 лева, платима по сметка на РС –
1
Варна.
Жалбоподателят счита постановеното решение за неправилно и необосновано,
постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и противоречие с
материалния закон. Счита атакувания съдебен акт за явно несправедлив, постановен при
нарушаване на редица основополагащи принципи на гражданския процес, като излага
подробни съображения в тази насока. Твърди, че първоинстанционният съд не е обсъдил
направените от жалбоподателя възражения относно пороците на заключението на вещото
лице по изготвената САТЕ. Сочи, че вещото лице за изготвяне на заключението си е
ползвало недопустими доказателствени средства – видеозаписи и снимки, предоставени му
от молителя, без същите да са били предмет на оглед по чл. 204 ГПК. Излага още, че
използваните видеозаписи, изготвени от молителя, са направени ден след процесната дата –
на 14.06.2020 г. Счита още, че съдът неправилно е ценил свидетелските показания по
делото.
Излага, че в молбата не е посочено конкретно коя от двете ръце на молителката
Кр.Д. е била извита. Сочат се несъответствия между депозираната молба за закрила и
издаденото медицинско удостоверение на същата. Твърди наличието на противоречие в
молбата и представената декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН от Кр.Д. относно механизма на
извършване на твърдяното насилие от ответника.
Излага, че в подадената молба и представената декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН от
М.Д. няма данни молителят да е получил увреждания, сочи, че такива не се твърдят и в
проведения телефонен разговор с диспечера на телефон 112. Сочи, че синът на молителите
заявява в процесния телефонен разговор, че баща му М.Д. няма нужда от медицинска
помощ.
Настоява за отмяна на обжалваното решение и обезсилване на издадената заповед за
защита.
Подаден е писмен отговор от въззиваемите М.Д. и Кр.Д., чрез адв. Кр.Ан. – ВАК, в
който същите са посочили, че жалбата е неоснователна, а изводите на РС – Варна, са
правилни и законосъобразни, съответстващи на ангажираните по делото доказателства.
Изразяват становище, че атакуваното решение не страда от пороците, посочени в жалбата.
Настояват за отхвърляне на жалбата.
II. Обективирана в депозирания писмен отговор насрещна въззивна жалба №
284149/23.11.2020 г. от М. К. Д., ЕГН **********, и К. И. Д., ЕГН **********, срещу
Решение 260496/01.10.2020 г., постановено по гр. д. 6486/2020 г. по описа на РС - Варна,
18-и състав, в частта, в която:
- забранява на Д.Д. да приближава на по-малко от 200 метра М.Д., жилището, което
последният обитава, с адрес: с. Тополи, ул. „М.Ст.Г.” № 8А, както и мястото му за социален
контакт и отдих: вилен имот, находящ се в с. Червенци, общ. Вълчи дол, област Варна, за
срок от 12 месеца;
- забранява на Д.Д. да приближава на по-малко от 200 метра Кр.Д., жилището, което
последната обитава, с адрес: с. Тополи, ул. „М.Ст.Г.” № 8А, както и мястото й за социален
контакт и отдих: вилен имот, находящ се в с. Червенци, общ. Вълчи дол, област Варна, за
срок от 6 месеца.
Настояват определеният срок за действие на мерките по отношение на молителите
2
М.Д. и Кр.Д. да бъде в максимално предвидения по ЗЗДН размер, а именно 18 месеца,
предвид степента на опасност на осъществените актове на насилие и липсата на съжаление
от страна на Д.Д..
В писмен отговор от Д.Д., чрез адв. Кр.М., на депозираната насрещна въззивна жалба
се излага становище за неоснователност на същата. Настоява за отмяна на наложените
мерки за защита изцяло, при условията на евентуалност моли атакуваният съдебен акт да
бъде потвърден в обжалваната с насрещната въззивна жалба част.
III. Въззивна частна жалба № 269408/30.09.2020 г. от Д. К. Д., ЕГН **********, чрез
адв. Кр.М. – ВАК, против Определение №260743/10.09.2020 г. по гр. д. № 6486/2020 г. по
описа на РС - Варна, 18-и състав, с което е оставена без уважение молбата на Д.Д. за отмяна
на наложената му в съдебно заседание от 07.08.2020 г. глоба в размер на 50,00 лева за
неизпълнение на разпорежданията на съда и неспазване на реда в залата, на основание чл.
92, ал. 2 от ГПК. Излага подробни съображения относно прекомерната строгост на
наложената глоба, като счита, че отправено устно предупреждение би било съответно на
емоционалните действия на частния жалбоподател и би изпълнило функциите си относно
спазване реда в съдебната зала.
В писмен отговор чрез адв. Кр.Ан. – ВАК, М.Д. и Кр.Д. излагат, че считат
обжалваното определение за законосъобразно. Настояват частната жалба да бъде оставена
без уважение, а атакуваният съдебен акт да бъде потвърден.
Съдът намира, че въззивната жалба, насрещната въззивна жалба и въззивната частна
жалба са подадени от надлежни страни, имащи правен интерес от обжалването, и в срок.
В съдебно заседание въззивникът Д. К. Д., редовно призован, не се явява лично,
представлява се от адв. Кр.М.. Претендира за отмяна на първоинстанционното решение, в
условията на евентуалност моли за изменение на постановения съдебен акт в частта относно
продължителността на наложените мерки, както и имотът в с. Червенци да бъде изключен
от същите. Настоява за отмяна на наложената глоба. Претендира разноски за две инстанции.
В съдебно заседание въззиваемите М.Д. и Кр.Д., редовно призовани, не се явяват,
представляват се от адв. Кр.Ан.. Настоява се определеният срок за действие на мерките по
отношение на молителите да бъде увеличен в максимално предвидения по ЗЗДН размер.
Излага се, че имотът в с. Червенци е място, което молителите поддържат и в което почиват.
Претендира се за присъждане на разноски.
Съдът съобрази следното:
Първоинстанционното производство е образувано по молба от М. К. Д., ЕГН
**********, и К. И. Д., ЕГН **********, двамата с адрес: с. Тополи, Варненска област, ул.
„М.Ст.Г.“ № 8А, за налагане на мерки за защита по чл. 5, ал. 1, т. 1, т. 3, т. 5 ЗЗДН и издаване
на заповед за незабавна защита, с оглед извършен на 13.06.2020 г. акт на домашно насилие
3
спрямо молителите от страна на Д. К. Д., ЕГН **********, брат на молителя и девер на
молителката.
Сочат, че по повод имуществени спорове отношенията между тях и ответника са
влошени, а последният многократно си позволява да използва сила за разрешаване на
споровете, като отправя обиди, псувни и закани за саморазправа.
Излагат, че на 13.06.2020 г. в наследствения им имот, находящ се в с. Червенци,
община Вълчи дол, област Варна, били молителите, синът им и майката на двамата братя,
като около 12:00 часа дошъл и ответникът. Последният започнал да снима с телефона си
наличния земеделски инвентар и да се държи грубо. Когато молителката Кр.Д. също
извадила телефон, за да снима поведението му, ответникът хукнал засилен към нея, хванал я
и извил китката на ръката й, изтръгнал телефона и го блъснал в земята. При намесата на
молителя М.Д. ответникът пуснал ръката на Кр.Д., след това заминал с автомобила си, но
отново се върнал и с пълна газ се отправил към портата, на която бил облегнат М.Д.. Същият
не успял да помръдне, а Д.Д. умишлено и целенасочено блъснал челно портата и без да
погледне какво е направил, избягал. При удара катинарът се счупил, вратата поддала и М.Д.
изхвърчал на повече от два метра. Паднал по гръб и останал неподвижен, със затворени очи,
без реакция на повикванията на останалите, около минута.
Депозиран е писмен отговор от ответника Д.Д., чрез адв. Кр.М., в който оспорва да са
налице актове на домашно насилие, съгласно изложените в подадената молба. Сочи, че на
същата дата и място самият той е бил обект на домашно насилие. Излага, че синът на
молителите е замахнал към него с пръчка, като успял да го удари в корема, при удара било
одраскано и огледалото на автомобила му. В същия момент видял, че молителят М.Д. вади
от своя автомобил текстолитова пръчка с дебелина около 30 мм, като замахнал с нея срещу
ответника. Последният се отдръпнал и молителят успял да удари само предния капак на
автомобила му.
Настоящият съдебен състав, като прецени доводите на страните и събраните по
делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
Не се спори между страните и се установява от представеното по делото
Удостоверение за наследници, изх. № 12/09.03.2020 г., издадено от община Вълчи дол,
област Варна, че лицето К.Д.Я., починал на 22.10.2018 г. след смъртта си е оставил следните
наследници по закон: Д.М.Я., ЕГН **********, съпруга, Д.К., ЕГН **********, син, и М. К.
Д., ЕГН **********, син.
Видно от Удостоверение за сключен граждански брак, издадено от общински народен
съвет - гр. Варна, кметство гр. Варна, М. К. Д. и Кр.Ив.Ст. са сключили граждански брак на
07.04.1994 г.
Представена е Декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, подписана от М. К. Д.. Същият
декларира, че на 13.06.2020 г. около 12:00 часа в село Червенци, община Вълчи дол, обл.
Варна, при възникнал семеен скандал Д.Д. е извършил спрямо него акт на домашно насилие,
изразяващо се в следното: При опит Кр.Д. да заснеме с телефона си възникналия скандал,
Д.Д. тръгнал срещу нея, като изблъскал сина им К.Д. на една страна, скочил отгоре й,
хващайки я за китката и извивайки я, така че да може да й отнеме телефона. Изтръгнал
телефона от ръката й и го блъснал в земята. М.Д. се уплашил и извикал силно да я пусне,
тръгнал към тях и тогава Д.Д. пуснал Кр.Д., качил се в колата си и тръгнал, форсирайки
силно двигателя, а М.Д. затворил портата и щракнал катинара. Тогава Д.Д. отново се появил,
спрял колата и започнал да маха с ръка като за поздрав. М.Д. бил подпрян на портата, с лице
към Д.Д., и импулсивно вдигнал ръка за поздрав. Тогава Д.Д. с пълна газ завил към улицата
и се отправил към портата през тревната площ, като умишлено и целенасочено се блъснал
челно в портата, която води до имота, докато М.Д. бил подпрян на нея. Без да погледне
4
какво е направил, Д.Д. дал назад и избягал. При удара катинарът се счупил, вратата поддала
и М.Д. изхвърчал на два метра, падайки по гръб. Останал неподвижен, със затворени очи,
около минута. Казали му, че са го викали по име, но той не е реагирал.
Представена е Декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, подписана от К. И. Д.. Последната
декларира, че на 13.06.2020 г., около 12:00 часа, в село Червенци, община Вълчи дол, обл.
Варна, при възникнал семеен скандал Д.Д. е извършил спрямо нея акт на домашно насилие,
изразяващо се в следното: При опит на Кр.Д. да заснеме с телефона си възникналия скандал,
Д.Д. я видял и като изблъскал сина й К.Д. на една страна, хукнал засилен към нея. Д.Д.
скочил отгоре й, хванал я и извил китката й. Изтръгнал телефона от ръката й и го блъснал в
земята.
Видно от Медицинско удостоверение № 498/2020 г., издадено от д-р Д.И.Г. - лекар в
отделение Съдебна медицина при МБАЛ „Света Анна - Варна“ АД, при преглед на М. К. Д.
на 15.06.2020 г. е установен травматичен оток и подкожен кръвоизлив в лявата теменна
област, контузия на пояса, контузия на дясната гривнена става, ожулвания в областта на
левия горен крайник, ожулвания в областта на долните крайници, травматични отоци в
областта на долните крайници, навяхване на двете глезенни стави. Описаните травматични
увреждания са резултат на удари с или върху твърди, тъпи предмети, и биха могли да бъдат
получени по указаните от потърпевшия време и начин. В своята съвкупност са обусловили
временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Видно от Медицинско удостоверение № 499/2020 г., издадено от д-р Д.И.Г. - лекар в
отделение Съдебна медицина при МБАЛ „Света Анна - Варна“ АД, при преглед на К. И. Д.
на 15.06.2020 г. е установено, че по предностраничната повърхност на дясната гривнена
става и дясната предмишница, в долна трета, на площ с диаметър около 5-6 см., е
установено кръвонасядане и травматичен оток в областта на дясната гривнена става,
контузия на дясната гривнена става. Описаните травматични увреждания са резултат на
удари с или върху твърди, тъпи предмети, и биха могли да бъдат получени по указаните от
потърпевшата време и начин. В своята съвкупност са обусловили временно разстройство на
здравето, неопасно за живота.
Видно от жалба № 253000-3951/13.06.2020 г. от М.Д. и Кр.Д. до Началника на РУ -
гр. Девня, в същата се излага, че на 13.06.2020 г. в семейния им имот в с. Червенци Д.Д.
блъснал умишлено и целенасочено портата, която води към имота, докато М.Д. бил
облегнат на нея.
От писмо изх. № 9616/20 от 01.07.2020 г. от Прокуратурата на Република България,
РП - Варна, Териториално отделение - Девня, се установява, че по горецитираната жалба е
заведена преписка, материалите по която се намират в РУ МВР - Вълчи дол. С
постановление на РП – Варна, от 29.07.2020 г. е разпоредено извършването на
предварителна проверка по преписката на основание чл. 145, ал.1, т. 3 от ЗСВ, която към
01.07.2020 г. не е прикючила.
Издадена е Заповед за незабавна защита № 111/18.06.2020 г., с която са наложени
мерки за защита по чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗЗДН до произнасянето на съда с влязъл в сила
краен съдебен акт, както следва: чрез задължаване на ответника да се въздържа от
извършване на насилие спрямо молителите, както и забрана да приближава на по-малко от
200 м. молителите, както и дома, в който живеят, с адрес: с. Тополи, Варненска област, ул.
„М.Ст.Г.“ № 8А.
От писмо вх. № 458000-537/ 05.08.20 г. от Министерство на вътрешните работи,
Областна дирекция МВР Варна, Участък Вълчи дол – РУ МВР Девня, се установява, че
лицето Д.Д. има подадена жалба, заведена с вх. № 253 000-3950/2020 г. в РУ – Девня, срещу
М.Д., Кр.Д. и К.Д..
5
Видно от Епикриза на Д. К. Д. от Специализирана болница за активно лечение на
окологични заболявания „Д-р М.Ант.М. -
Варна“ ЕООД, Отделение по хирургия в областта на онкологичните заболявания, същият е
приет на 18.02.2020 г. и е изписан на 20.02.2020 г. след извършена операция: радикална
ексцизия на кожна лезия.
От изслушаното пред първа инстанция заключение от СМЕ, което съдът кредитира
като обективно и компетентно изготвено, се установяват следните травматични увреждания
от представената по делото медицинска документация: травматични увреждания по задната
повърхност на тялото: травматичен оток и подкожен кръвоизлив в лявата теменна област,
ожулване по левия лакът, контузия на пояса, оток и контузия на дясната киткова става;
травматични увреждания по предната повърхност на тялото: ожулвания по лявата
предмишница, дясната подбедрица, оток по дясната подбедрица, оток по дясното стъпало,
ожулване по дясното стъпало, оток по лявата глезенна става, ожулване по лявото стъпало,
ожулвания по лявата глезенна става. Посочено е, че тези травматични увреждания могат да
бъдат получени при удар от лек автомобил върху метална врата, съприкосновение на
предната повърхност на тялото с части от вратата, последващо падане и удар на задните
повърхности на тялото в подлежащата настилка.
В съдебно заседание вещото лице д-р Д.Д. – началник на отделение Съдебна
медицина при МБАЛ „Света Анна - Варна“ АД, пояснява, че е разграничил двата вида
травматични увреждания: тези, които са получени по задната повърхност на тялото, и тези
по предната повърхност на тялото. Сочи, че тези, които са по задната повърхност на тялото,
отговарят добре да са получени при последващо падане и удар на тези части в подлежащата
настилка, а тези, които са по предната повърхност на тялото, отговарят добре да са получени
при съприкосновение с части от процесната врата. Сочи, че охлузването на лакътя се е
получило при падане по гръб; начинът, по който е получено, и посоката на охлузването
съответстват на този начин на получаване на увреждането, при установено забелване на
епидермиса отдолу-нагоре. Сочи, че при всяко движение, което вратата направи спрямо
предната повърхност на тялото с достатъчно силен интензитет, може да се реализират
травматични увреждания. Уточнява, че не само от снетата анамнеза, но и от вида на
травматичните увреждания може да се заключи как могат да бъдат получени същите. Сочи,
че в издаденото медицинско удостоверение на М.Д. в раздела „Обективно“ са отразени
обективно травматичните увреждания, а субективните оплаквания на пациента са отразени
в „Предварителни данни“. Излага, че отразената в „Предварителни данни“ загуба на
съзнание касае ситуация непосредствено след получаване на травматичните увреждания.
Вещото лице обяснява, че коментарът безсъзнателно състояние от страна на съдебен лекар
става след запознаване със свидетелски показания на присъставащи или след запознаване с
медицинска документация, издадена от лекар, като в конкретния случай вещото лице не
коментира безсъзнателно състояние. Посочва още, че след получаване на травматични
увреждания в областта на главата, такова състояние може да се реализира. При
продължителност на същото в рамките на няколко секунди, минута или малко повече от
минута, се касае за кратковременно замъглаване на съзнанието и е възможно шофирането на
автомобил.
Изслушаното пред първа инстанция заключение от САТЕ, изготвено от проф. дтн
инж. М.С., след оглед на автомобила („Шкода Рапид“ с номер на рама MB1LBNH3Е4018806
и рег. № В 3714 НР), оглед на мястото, оглед на катинара и преглед на записани от страните
видеозаписи, съдът кредитира като ясно, обективно и компетентно, с изключение на частта,
в която са използвани видеозаписи и снимки, предоставени от М.Д. от дата 14.06.2020 г.
(ден след деня на инцидента - 13.06.2020 г.), отразени на фиг. 9,10,16,18. В останалата част
заключението е подробно и обосновано. При оглед на портата е посочено, че дясното крило
на същата е деформирано в долната си половина навътре към двора, както и е огъната
долната тръба и мрежата е хлътнала в посока към двора (фиг. 2,3). Сочи се, че по долната
тръба на дясното крило на портата се виждат избледнели следи от бяла боя (фиг. 7). Скобата
6
на катинара е изскубната от едната страна на фиксатора ( фиг. 11). Сочи се, че профилът на
долния ръб на предната страна на автомобила е U-образен, което му осигурява достатъчна
здравина, за да огъне долната тръба на портата, без ръбът на автомобила да получи
значителни деформации. Изложено е, че огъването на тръбата се улеснява от значителното
разстояние между страничните й опорни точки. Значителна част от натиска на автомобила
върху портата се поема от металната мрежа, която е свързана с долната тръба и нейното
деформиране е спомогнало за огъването на тръбата. Контактът между предната страна на
автомобила и мрежата се е осъществил на голяма площ с равномерно разпределение на
натиска по тази площ, поради което не са възникнали деформации по предната страна на
автомобила над долния й ръб. Скоростта на автомобила в момента на удара в портата е била
около 21,89 км./ч. - при такава скорост на автомобила в момента на удара е възможно
долната тръба на дясното крило на портата да бъде огъната, единият край на скобата на
катинара да бъде измъкнат от фиксатора и заварката на ухото да бъде скъсана, след което
портата да се отвори и да отблъсне М.Д.. В процеса на счупването на катинара и
последвалото скъсване на заварката на ухото портата е била под напрежение вследствие на
еластичната част от деформацията поради натиска на автомобила. След скъсването на
заварката на ухото тази еластична деформация отваря вратата, която отблъсква М.Д.. При
оглед на автомобила се установява, че по долния ръб на предната страна на същия има
деформация и следи от протривания с тъмен цвят. Деформираната долна тръба на портата е
боядисана в черен цвят, с наченки на корозия. Разстоянието от земята до долния ръб на
автомобила е в интервала от 0,200 до 0,225 м. Разстоянието от земята до долната тръба на
дясното крило на портата е 0,21 м. В левия край на предната броня има пукнатина. По
деформираната долна тръба на портата има следи от бяла боя. Разстоянието между предните
колела на автомобила е 1,461 м. Направените констатации при огледите на портата, на
терена пред нея и на процесния автомобил сочат, че е възможно и вероятно портата да е
ударена от процесния автомобил.
В съдебно заседание вещото лице уточнява, че деформациите по портата
съответстват на ширината на контактната повърхност на автомобил като процесния. Излага,
че не може категорично да каже, че счупването на бронята на автомобила е точно от този
инцидент. Обяснява, че средната тръба на портата е огъната от натиска на деформираната
мрежа, докато долната тръба е на разстояние от земята толкова, колкото е разстоянието на
предния долен ръб на този точно автомобил от земята. Горната тръба не е имала конктакт с
автомобила, а е огъната от деформацията на мрежата, която е под нея, поради което нейната
деформация е по-малка. Наличието на следи от бяла боя по долната тръба и
обстоятелството, че процесният автомобил е бял, са основание да се допусне, че долната
тръба е огъната от натиска на долния ръб на автомобила, поради което деформацията е по-
голяма. Вещото лице излага, че следите са от бяла боя – две ясно видими, една точковидна и
една много бледа, както и че при огледа е установил, че същите са на място, което
съответства на долния ръб на процесния автомобил; сочи, че няма следи от боя по другите
тръби.
Вещото лице е посочило, че по лявото странично огледало на процесния автомобил и
по предния капак не се забелязват следи (фиг. 13,14,15).
От аудиозаписите, предоставени от Дирекция „Национална система 112 – МВР“, се
установява, че на 13.06.2019 г., в интервала 12:21-12:30 ч., на тел. 112 са постъпили три
обаждания по повод процесния инцидент, регистрирани съответно с електронни картони с
№№ *********, ********* и *********. Първото обаждане е от св. К.Д., който обяснява, че,
след семейни проблеми, в с. Червенци чичо му е блъснал портата на двора им и баща му с
колата си, като по последния има видими следи от блъскането, но нямат нужда от Спешна
помощ. Излага, че след инцидента чичо му е тръгнал с колата, но не знае дали е заминал за
Варна или е още в селото, тъй като го е видял няколко пъти да обикаля около къщата. Моли
на мястото на инцидента да бъде изпратена „патрулка“. След свързване през системата с
дежурен полицай, дава същите обяснения. Моли да бъде изпратена линейка за баба му,
7
която е в шок. В последващо обаждане К.Д. отказва линейката, тъй като баща му щял да
закара баба му на преглед. Третото обаждане е от св. Д. Я., която не чува гласа на оператора;
при последващо набиране от страна на последния св. Я. потвърждава, че този път чува, но
успява да каже единствено, че обаждането е от с. Червенци и че „Дойде синът ми, големият,
с колата“. На въпроси на оператора отговаря само „Чакайте малко“, след неколкократно
повторено настояване от страна на последния, ако не може да говори, да даде телефона на
някого, който да обясни за какво става дума, предава телефона на молителя М.Д.. Молителят
обяснява, че е дошъл брат му, с когото имат проблеми за имот, засилил е колата си и с нея
умишлено е блъснал портата, като тя ударила молителя и го изхвърлила на 2 метра, той
паднал, коленете му били обелени. Казва, че няма нужда от Спешна помощ.
Съдът е допуснал събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на
свидетеля Д.М.Я. – майка на молителя М.Д. и ответника Д.Д., чиито показания съдът цени
при условията на чл.172 от ГПК, като взема предвид възможната заинтересованост от изхода
на спора. Настоящият състав намира, че същите следва да бъдат кредитирани като
достоверни и непротиворечиви на другите събрани доказателства. От тях се установява, че
на 13.06.2020 г., около 12:00 часа, Д.Д. отишъл в имота в с. Червенци, свидетелката била
отвън, видяла как последният спира колата си от външната страна на портата и казала на
внука си К. че чичо му е дошъл. Д.Д. отишъл под навеса и започнал да снима с телефона си
наличната земеделска техника. Свидетелката го последвала и го попитала какво прави, при
което между двамата възникнали пререкания. Д.Д. влязъл да снима и в къщата; на излизане
на вратата го пресрещнал М.Д., ответникът го бутнал, излязъл на пътеката и тръгнал към
портата. Внукът на свидетелката К. му отворил портата и започнал да я затваря след него,
като ответникът му казал „Защо затваряш портата бе, пикльо“ . През това време Кр.Д.
снимала с телефона си. Като видял това, Д.Д. блъснал К. хванал лявата й ръка, взел с
дясната си ръка телефона й и го блъснал в земята. В този момент М.Д. извикал „Абе, ти
жена ми ли ще блъскаш“ и тръгнал към него, Д. успял да излезе и да се качи в колата си,
като тръгнал с “мръсна газ”. М. заключил портата и се облегнал на нея. Свидетелката
видяла, че М. помахал на Д. и казал: „Гледай, майко, батко маха“. В този момент Д. се
насочил срещу портата и я блъснал с автомобила си, като от удара М. отскочил на два метра
и паднал по гръб. Излага, че за части от минутата М. може би е изгубил съзнание, тъй като
не я е чувал. Сочи, че на портата имало катинар, който се счупил, при което същата се
отворила и ударила М., изкривило се и дебело желязо отдолу на портата, мрежата хлътнала.
Излага, че лактите и главата на М. били наранени, имал рани по краката. Сочи още, че М. не
е носил нищо в ръцете си, не го е виждала да се приближава до автомобила на Д.. Излага, че
никой не е удрял автомобила на последния, внукът й също не е имал нищо в ръцете си и не е
удрял Д.. Разказва, че не е видяла щети по колата на Д., но Кр. й е казала, че номерът е
изкривен; после видели, че на голямото желязо отдолу на портата имало бяла боя.
Свидетелката сочи, че през цялото време е присъствала на случващото се.
Сочи, че портата е разположена спрямо пътя така, че за да бъде достигната,
автомобилът трябва да завие малко.
Излага, че през месец февруари Д. е претърпял операция на ръката, като М. й казал,
че след като започнал да я движи, започнал да се качва и да управлява фадромата.
От показанията на свидетеля К.Д., син на молителите М.Д. и Кр.Д., които съдът цени
при условията на чл.172 от ГПК, като взема предвид възможната заинтересованост от изхода
на спора, се установява, че на 13.06.2020 г., към обяд, Д.Д. отишъл в имота в с. Червенци.
При пристигането на последния свидетелят се намирал в една от стаите и баба му -
свидетелката Я., го извикала да излезе. Ответникът се запътил към задния двор, за да снима
техниката, като всички тръгнали след него, а свидетелката Я. говорела нещо с ответника.
Свидетелят сочи, че нямало никаква конфронтация между семейството му и ответника,
докато последният, при излизане от къщата, не избутал М.Д., след което се запътил да си
тръгва. Свидетелят вървял след него. Когато свидетелят стигнал до портата, Д.Д. се обърнал
8
към него и му казал „Какво затваряш портата бе, пикльо“. В този момент молителката Кр.Д.
решила да заснеме с телефона си какво говори Д.Д.. Последният я видял да си вади
телефона, отишъл към нея, хванал я за ръката, извил я и хвърлил телефона на земята.
Свидетелят излага, че не помни с коя ръка ответникът изтръгнал телефона на молителката,
като сочи, че същата веднага имала синини. Тогава М.Д. отишъл при ответника и му казал
да не докосва жена му. Последният се качил в колата си и заминал, а М.Д. заключил
портата. Когато ответникът бил на кръстовището, махнал на М.Д. и последният също му
махнал. В същия момент ответникът дал газ към къщата, блъснал портата, на която бил
облегнат молителят, при което последният отхвръкнал два метра и повече и паднал по гръб.
Ответникът веднага дал назад и тръгнал нанякъде. Свидетелят сочи, че при удара вратата се
отворила, тъй като се скъсал катинарът. Излага, че М.Д. е бил в несвяст, свидетелят отишъл
да си вземе телефона, за да се обади на бърза помощ; когато звъннал на 112, видял, че баща
му е на крака, попитал го дали иска линейка, но последният отказал. Сочи, че молителят се
съвзел за около две-три минути. Сочи още, че на предната броня на автомобила на
ответника имало черни следи от портата; в долната част към средата на портата, където
стоял баща му, имало доста следи от колата. Излага, че от къщата, където се случавало
всичко, се виждал автомобилът на Д.Д. и на 2-3 метра около него, както и оградата.
Разказва, че при удара той самият е бил на разстояние 1,5 метра от портата, а майка му и
баба му стоели по-назад. Свидетелства, че за да се стигне от уличното платно до портата,
трябва да се направи лек завой, повече от 90 градуса – под тъп ъгъл. Излага, че той самият
не е влизал във физически контакт с ответника, както и че М.Д. не е замахвал с нищо към
последния.
От показанията на свидетелката Д.Д. – съпруга на ответника, ценени по реда на чл.
172 ГПК, предвид възможна заинтересованост от изхода на спора, се установява, че същата
не е присъствала на инцидента и знае за него от съпруга си. Последният й разказал, че
отишъл в с. Червенци да снима техниката. След като паркирал, започнали да излизат майка
му, брат му, снаха му и синът им. Те вървели след него, докато снимал техниката, като му
казвали, че няма работа там, защото има само 1/6 от имота. След като заснел техниката,
тръгнал да си отива и брат му взел телефона от ръката му и го блъснал в земята. Свидетелят
К.Д. взел отнякъде пръчка и с нея ударил лявото огледало на колата и корема на ответника.
През това време М.Д. също взел пръчка и замахнал, но Д.Д. се отдръпнал и молителят
„жулнал“ капака на автомобила. След това ответникът се качил в автомобила си и тръгнал,
като по-късно, около 14-14:30 ч., се обадил на свидетелката. Последната сочи, че когато Д.Д.
се върнал, имал драскотика на корема, голяма около 8-10 сантиметра, нямало кръв, била по-
скоро зачервена, след един-два дни станала синкава. Излага, че ответникът не е ходил на
лекар заради същата. Свидетелката посочва, че не е огледала дрехите на съпруга си, когато
се е прибрал, но при прането им е видяла, че са здрави и нямало нищо по тях. Видяла
автомобила, с който Д. се върнал от селото, на следващия ден и по него нямало щети. На
въпрос на адв. М. дали е нямало нещо необичайно по автомобила, свидетелката излага, че на
капака имало драскотина около една педя, а на огледалото - показва с ръка около три
сантиметра. Свидетелката Д. разказва, че ответникът трудно стиска и хваща с дясната си
ръка след претърпяна операция - започнал да кара кола месец след операцията, три месеца
след същата не е управлявал фадромата; допълнително уточнява, че към месец юни
съпругът й не е управлявал фадромата.
Пред първа инстанция е разпитан и свидетелят Т.Т. – оператор в „БГ Груп Бетон
13“ ООД с управител св. Д.Д.. От показанията на свидетеля, ценени по реда на чл. 172 ГПК,
се установява, че последният е от едно село с молителите и ответника, като с Д.Д. и М.Д. са
ходили заедно на училище. Свидетелят излага, че на 13.06.2020 г., събота, около обяд - 12-
12 и нещо часа, е минал през с. Червенци да види сестра си, като по пътя минал покрай
къщата на Д.. Видял колата на Д.Д. /бяла шкода/, паркирана отвън, на 3-4 метра пред
голямата порта, и решил да спре да го види. Слязъл от автомобила и чул да се говори на
висок тон вътре. Стоял отстрани, на разстояние около 15-20 метра, и видял в двора Д. да
върви към отворената порта, като след него имало една млада, една стара жена и още две
9
момчета, едното от които не познавал, а другото било М.Д.. Младата жена била съпругата
на М.. М.Д. държал „сопа или дърво, нещо обло, дълго“. Видял, че М. посегнал да удари Д.,
но не успял. Свидетелят тръгнал към колата си, видял, че и Д. тръгва към своя автомобил.
Като се качил в колата си, видял, че и Д. се качва в своята. Сочи, че до колата на Д., както и
между колата му и портата, е нямало никой. Не е видял младият мъж да излиза, да носи
нещо в себе си, дори и телефон. Не е видял да се удря колата. Тодоров си заминал, като Д.
също потеглил, но в обратна на неговата посока, поради което свидетелят няма как да го е
видял, ако се е върнал. Сочи, че в понеделник видял Д. и последният му разказал, че са го
ударили, и му показал корема си, на който имало синина – черта, дълга около 10 см. Д. му
разказал, че при скандала са ударили автомобила, одраскали са го. Излага, че е видял
автомобила след инцидента, но не е гледал дали има следи по същия. Обяснява, че, освен
него, Д. кара фадромата, като през юни същият я е карал. Мисли, че ответникът има проблем
с едната ръка, но не знае дали това му пречи на работата. Пояснява, че използват дясната си
ръка при управлението на фадромата, но елементарно. Излага, че фадромата е висока, има
дръжки, за които трябва да се хванеш с двете ръце и да се набереш, за да се качиш.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
Легалното определение на понятието "домашно насилие" е дадено в чл. 2, ал. 1 от
ЗЗДН. Производството по ЗЗДН е спорно и съдът се произнася с решение за налагане или
отказ да бъдат наложени мерки на защита, с които се цели да се даде ефективна закрила на
пострадалите лица. Касае се за защита срещу една особена категория посегателства,
извършвани от и срещу лица, които се намират в най-близки взаимоотношения помежду си -
съпружески, родствени или във фактическо съжителство. Характерно за деянията от този
тип е и обстоятелството, че те биват извършени най-често в домашна среда, в отсъствието на
свидетели или в присъствието на лица, които се намират в най-близки взаимоотношения
помежду си.
Законодателят изрично е предвидил, че при липсата на други доказателства,
декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН разполага със самостоятелна доказателствена сила. За да
бъде годно доказателствено средство, същата трябва да индивидуализира акта на насилие по
начина, по който последният е описан в депозираната молба за защита, т.е следва да
съдържа пълно, точно и ясно описание на процесния акт на домашно насилие. Независимо
от предвиденото в нормата на чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, молителят следва да установи, в условията
на пълно и главно доказване, извършените от ответника актове на домашно насилие с
техните обективни признаци - време, място и начин на извършване на деянието.
Безспорно между страните по делото са налице конфликтни отношения, вследствие
на наследствени и имуществени спорове. Последните не могат да бъдат разрешени в
рамките на производството за защита от домашно насилие. Предвид направените
оплаквания във въззивната жалба от Д.Д., че първоинтанционният съд не е обсъдил силно
влошените отношения между страните, настоящият състав следва да посочи, че предмет на
разглеждане в настоящото производство са само актове, извършени в преклузивния срок по
чл. 10 ЗЗДН, като всички събития, предхождащи процесната дата – 13.06.2020 г., не са
относими към предмета на делото и не следва да бъдат обсъждани. От дефиницията, дадена
в чл. 2 ЗЗДН, а и от разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗЗДН, следва, че идеята на закона е да се
изследва поведението на страните не абстрактно и изобщо, а конкретния акт на домашно
насилие, индивидуализиран по време, място, начин и проявна форма. Съобразно него се
преценява основателността на молбата, относимостта на доказателствата и адекватната
мярка/мерки за защита. Въз основа на изложеното, съдът намира горепосоченото оплакване
във въззивната жалба за неоснователно.
10
Спорът е концентриран върху въпроса дали спрямо молителите М. и Кр. Д. е
осъществен акт на домашно насилие на посочената дата от Д.Д., съответен на изложеното в
депозираната от тях молба.
По делото са събрани множество доказателства за установяване на описаното в
представените от молителите декларации по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН. От съвкупния им анализ
съдът намира, че категорично се установява спрямо молителителите да са извършени
твърдените в молбата актове на домашно насилие.
Съдът намира направеното във въззивната жалба възражение, че заключението на
вещото лице по изслушаната САТЕ е невярно и пристрастно, тъй като е изготвено след
оглед на имота в с. Червенци, осъществен без участието на жалбоподателя или негов
представител, за неоснователно. Не е налице законова уредба, която да вменява подобно
задължение. Нещо повече, в съдебно заседание вещото лице пояснява, че за да извърши
възложения оглед, се е свързал с процесуалните представители на страните и същите са
били уведомени за извършването му.
Съобразно разпоредбата на чл. 202 от ГПК, съдът не е длъжен да възприема
заключението на вещото лице, а го обсъжда заедно с другите доказателства по делото. Съдът
намира, че заключението, в частта му, в която за изготвянето му са използвани снимки и
видеозаписи от дата 14.06.2020 г., предоставени от молителя М.Д., не следва да бъде
кредитирано. Същите са заснети ден след процесния инцидент, като настоящият състав
счита, че следва да съобрази само и единствено обстоятелства, касаещи конкретния акт на
домашно насилие на процесната дата, а именно 13.06.2020 г.
В останалата част изготвеното заключение по САТЕ, съпоставено с останалия
доказателствен материал, съдът намира за компетентно, пълно, обективно. Вещото лице
проф. дтн инж. М.С. е извършил оглед на процесния авомобил, мястото, портата и
катинара, възприел е лично и е обследвал щетите по автомобила, обстойно и задълбочено е
обяснил механизма на извършване на твърдения акт. Съдът намира изготвеното заключение
в тази част за непротиворечиво на установеното със свидетелските показания на св. Я., св.
К.Д., медицински удостоверения № 498/2020 г. и №499/2020 г., както и изготвеното
заключение по СМЕ. В съдебно заседание вещото лице сочи, че деформациите по портата
съответстват на ширината на контактната повърхност на автомобил като процесния. Излага,
че по тръбата на портата има следи от бяла боя – две ясно видими, една точковидна и една
много бледа, както и че при огледа е установил, че същите са на място, което съответства на
долния ръб на процесния автомобил. Горното, съчетано с обстоятелството, че по долния ръб
на предната страна на автомобила има деформация и следи от протривания с тъмен цвят,
какъвто е цветът на портата, води до обусловения извод, че процесният автомобил е бил в
твърдяното от молителите съприкосновение с портата на имота.
При оценка и анализ на свидетелските показания поотделно и в тяхната съвкупност,
съпоставени с писмените доказателства по делото, съдът намира следното:
Настоящият състав отчита изострените отношения между ответника и св. Д. Я.;
въпреки това счита, че показанията на същата са достоверни, логични и непротиворечиви.
Св. Я. е пряк очевидец на инцидента, възприятията й съответстват на останалия събран
доказателствен материал, а именно на изложеното от св. К.Д., медицинско удостоверение №
498/2020 г., медицинско удостоверение № 499/2020 г., заключенията по САТЕ и СМЕ.
Неоснователно е възражението на ответника за наличие на противоречие между
отразеното в медицинско удостоверение № 499/2020 г., заявеното от Кр.Д. по отношение на
увреденета й ръка и изложеното в показанията на св. Я., в частта, в която последната сочи,
че Д.Д. е хванал лявата ръка на молителката. Съдът намира, че свидетелката е възприела
упражненото въздействие от страна на ответника върху ръката на молителката, като
11
неконкретизирането или посочването на другата, а не увредената, ръка не променят
възприятието й за предприетите действия от страна на ответника, касаещи хващане на
молителката за ръката и отнемане на телефона й.
Непротиворечиви на показанията на св. Я. са и показанията на свидетеля К.Д.,
последният също пряк очевидец на инцидента. И двамата описват идентична фактическа
обстановка, подкрепена и от установеното от медицинско удостоверение № 498/2020 г.,
медицинско удостоверение № 499/2020 г., заключенията по САТЕ и СМЕ, вкл.
аудиофайловете, записани от Национална система 112 - МВР. При преценка на показанията
на свидетеля К.Д., съдът съобрази родствените връзки на същия с молителите, но предвид
липсата на противоречия и взаимно изключващи се твърдения, съдът кредитира показанията
му като достоверни, обективни и последователни, пресъздаващи обстановката в цялост.
При анализ на свидетелските показания на св. Д.Д., съдът намира, че не следва да
бъдат кредитирани показанията на свидетели в частта, в която пресъздават факти и
обстоятелства, станали им известни от страна по делото - т.н. вторични възприятия, които не
почиват на техни преки такива. При преценката си съдът ги съпоставя с останалите
доказателства по делото, като намира, че същите не си кореспондират. В показанията си
свидетелката излага, че не е видяла щети по процесния автомобил; непосредствено след
това, на зададен въпрос в съдебно заседание, същата обяснява, че по автомобила е имало
щети, изразяващи се в драскотина по огледалото и ужулване по капака. Съдът намира
гореизложеното от свидетелката, от една страна, за вътрешно противоречиво и
непоследователно, от друга - за неподкрепено от останалия доказателствен материал. При
оглед на процесния автомобил вещото лице по САТЕ е посочило, че по лявото странично
огледало и по предния капак на същия не се забелязват следи, като е подкрепило
установеното със снимки, представени на фиг. 13, 14 и15. Свидетелят Т.Т. също сочи, че не
е видял някой да удря колата. Непоследователно и вътрешно противоречиво е и изложеното
от свидетелката, че ответникът не е управлявал фадромата три месеца след направената му
операция на дясната ръка, и последващото й твърдение, че същият не е управлявал
фадромата към месец юни. Последното е и в несъответствие с показанията на св. Тодоров,
който излага, че към месец юни Д.Д. е управлявал фадромата. Начинът на управление на
машината, посочен в показанията на св. Д., а именно: използване на дясната ръка, хващане
за дръжки и набиране, обуславя извода, че Д.Д. е бил способен към датата на процесния
инцидент да извършва движения с дясната си ръка, които изискват мобилност на същата.
Изолирани от доказателствената съвкупност остават и показанията, в които свидетелката
сочи, че по корема на ответника е имало дранскотина, голяма около 8-10 сантимента,
изложеното намира подкрепа единствено в показанията от св. Т.Т..
Св. Т.Т. свидетелства, че не е видял да се удря автомобила, което кореспондира с
показанията на св. Я., св. К.Д., заключението по САТЕ. В показанията си свидетелят излага
още, че М.Д. посегнал да удари Д.Д., но не е успял, излага също и че не е видял св. К.Д. да
носи нещо със себе си, включително и телефон. Съдът намира, че горепосоченото е
подкрепено от показанията на св. Я. и св. К.Д..
Предвид горното, съдът намира, че по делото не се установи твърдяното от
въззивника поведение на молителя М.Д. и свидетеля К.Д., а именно опити на последните да
нанесат с пръчка удари на Д.Д.. В тази насока са само показанията на свидетелката Д.Д.,
които остават неподкрепени от обективните факти и доказателства по делото. Освен това,
евентуално осъществено от молителя физическо насилие спрямо въззивника не е предмет
на настоящото съдебно производството, доколкото няма подадена насрещна молба за защита
по ЗЗДН от Д.Д.; отделно, същото не изключва отговорността на ответника за собствените
му насилнически действия спрямо молителите.
С оглед на обсъдените в тяхната цялост доказателства, събрани по делото, съдът
намира, че на посочената дата ответникът Д.Д. е упражнил домашно насилие срещу
12
молителите. По тези съображения, въззивният съд приема за установени изложените в
молбата твърдения за извършени на 13.06.2020 г. актове на домашно насилие. Подадената
молба е основателна и следва да бъде уважена.
Настоящият състав счита, че наложените мерки по чл. 5, ал. 1, т. 1, т. 3 от ЗЗДН в
определения от първоинстанционния съд срок за двамата молители – 6 месеца за Кр.Д. и 12
месеца за М.Д. са адекватни и съобразени с нуждата от защита, включително и по
отношение на имота, находящ се в с. Червенци, общ. Вълчи дол, област Варна, доколкото
същият се явява място за отдих на молителите.
По насрещната жалба, подадена от М.Д. и Кр.Д.:
Съдът намира за неоснователно оплакването, направено със същата, че срокът от 6
месеца за Кр.Д., респективно 12 месеца за М.Д., за който са постановени мерките по чл. 5,
ал. 1, т. 1, т. 3 от ЗЗДН е недостатъчен за осъществяване на тяхната защита. С оглед
интензивността на конкретно извършеното на процесната дата поведение на ответника,
съдът намира, че срокът на наложените мерки се явява адекватен и справедлив, и не е
необходимо изменението му в претендирания и максимално допустим такъв от 18 месеца.
Определените мерки са съобразени с нуждата от защита и охраняват интересите на
пострадалите лица, като биха осигурили спокойна за молителите обстановка. Мерките не
следва да се превръщат в инструмент за самоцелна репресия и решаване на други спорове
между страните. Настоящият състав счита, че така определените мерки дават възможността
на ответника да обмисли и прецени последиците от своето поведение, като коригира
същото.
По същите съображения съдът намира, че не е необходимо съдебно решение,
удължаващо срока на наложените мерки, като насрещната въззивна жалба следва да бъде
отхвърлена.
Поради съвпадащите изводи на двете инстанции, жалбите се явяват неоснователни, а
обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
По въззивна частна жалба № 269408/30.09.2020 г. от Д.Д., чрез адв. Кр.М. – ВАК,
против Определение №260743/10.09.2020 г., постановено по делото, настоящият състав
намира следното:
Частната жалба е допустима - подадена в законовия срок, от легитимирана страна,
разполагаща с правен интерес от обжалването.
Разгледана по същество, същата е неоснователна и следва да бъде оставена без
уважение.
Видно от Протокол от проведено съдебно заседание на 07.08.2020 г., /лист 84 от
първоинстанционното дело/ съдът е отправил предупреждение към Д.Д. да спазва реда в
залата и да не разговаря със св. Я., същият е предупреден, че в противен случай ще му бъде
наложена глоба.
Видно от горецитирания Протокол, Д.Д. не се е съобразил с отправеното
предупреждение и не е изпълнил разпореждането на съда да не разговаря със св. Я., поради
което съдът с нарочно определение е осъдил същия да заплати по сметка на РС – Варна,
13
глоба в размер на 50,00 лева, на основание чл. 89, т. 1 и т. 2, във вр. с чл. 91, ал. 1 от ГПК.
С молба от 14.08.2020 г. Д.Д., чрез адв. М., е отправил искане за отмяна на
наложената му глоба.
С обжалваното определение, първоинстанционният съд е оставил без уважение
горепосочената молба.
Настоящият състав намира, че са налице данни, че Д.Д. не се е съобразил нито с
нормите на обществено прието добро поведение, нито с изричната забележка, отправена му
от съда. Не е необходимо страните в производството да бъдат многократно
предупреждавани да спазват правилата в съдебна зала, както и да се съобразяват с
указанията, дадени им от съда. Налагането на санкция в конкретния случай, макар и в
минимален размер, е оправдано с оглед дисциплинирането както на конкретната страна,
така и на останалите участници в процеса.
С оглед изложеното, частната жалва се явява неоснователна и следва да бъде
оставена без уважение, а обжалваното определение - потвърдено.
По разноските:
Предвид изхода на спора и заявените искания, всяка от страните има право на
разноски за защита срещу неоснователната жалба на насрещната страна. Видно от
представените договори за правна защита и съдействие, Д.Д. е платил адвокатско
възнаграждение в размер на 720 лева за изготвяне и подаване на въззивна жалба, както и
подаване на отговор на насрещна въззивна жалба, включително и процесуално
представителство пред съда, както и сумата от 15 лева - държавна такса по въззивната
частна жалба; М.Д. е платил адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева за подготовка
на отговор и въззивна жалба, включително и процесуално представителство. Доколкото
обаче в същите не е посочено каква част от хонорара е уговорена за подаване на въззивна
жалба и каква за защита по жалбата на насрещната страна, и доколкото жалбите и на двете
страни са неоснователни, разноски не следва да бъдат присъждани.
Предвид изхода на спора по частната жалба, на частния жалбоподател Д.Д. не се
следват разноски в размер на 15 лева, представляващи заплатена държавна такса.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260496/01.10.2020 г. по гр. дело № 6486/2020 г. по
описа на Районен съд – Варна, 18-и състав.
ОСЪЖДА М. К. Д., ЕГН **********, и К. И. Д., ЕГН **********, двамата с адрес: с.
Тополи, ул. „М.Ст.Г.” № 8А, да заплатят в полза на Държавата, по сметка на Окръжен съд -
Варна, държавна такса в размер на 12,50 лева, на основание чл. 17, ал. 2 ЗЗДН.
ОСЪЖДА Д. К. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ж.к. „В.В. бл. 6, вх. 4, ет. 3,
ап. 72, да заплати в полза на Държавата, по сметка на Окръжен съд - Варна, държавна такса
в размер на 12,50 лева , на основание чл. 17, ал. 2 ЗЗДН.
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 260743/10.09.2020 г., постановено по гр. дело №
6486/2020 г. по описа на Районен съд – Варна, 18-и състав.
14
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 17, ал. 6 от ЗЗДН.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15