Р Е Ш Е Н И Е
№5756/16.12.2019г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ районен СЪД, гражданско
ОТДЕЛЕНИЕ, ХХІ състав, в публично
заседание на двадесет и девети ноември,
през две хиляди и деветнадесета година, проведено в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАИЛ МИХАЙЛОВ
при
участието секретаря Даяна Петрова, като разгледа докладваното от съдия Михайлов гр. дело №10621 по описа на Варненски районен съд за 2019г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Постъпила е искова молба от Я.П.Я., ЕГН ********** *** срещу „Е П П” АД ЕИК *********
със седалище и адрес на управление ***, с правно
основание чл.124 ГПК за приемане за установено по отношение на ответника, че
ищецът не дължи сумата от 1537,76 лева начислена ел.енергия за периода
29.03.2018г. - 28.03.2019г.
Ищецът твърди, че като потребител на ел. енергия е получил уведомление от
ответното дружество, за извършена контролна проверка на средството за търговско
измерване, при което е констатирано неточно измерване на консумирана ел.
енергия, поради което е коригирана сметката му за
използвана ел. енергия, като е начислена сумата от 1537,76
лева.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от „Е П П” АД, в който се оспорва иска като неоснователен. Твърди се, че е
извършената проверка от служители на „ЕРРС“ АД (с предходно наименование „ЕПМ” АД),
като констатациите са отразени в
протокол от 28.3.2018г. Твърди се, че при проверка в БИМ е установено,
че в регистър 1.8.4 има натрупани показания на ел. енергия в размер на 7899 кВтч, поради което е начислена процесната сума за процесния
период, за което обстоятелство е издадена фактура от 28.06.2019г. Посочва, че
на осн.38, ал.2, вр. чл.37, ал.1 от ОУ на ДПЕЕ вр. чл. 200, ал.1, предл.1-во
ЗЗД, потребителя се задължава да заплаща стойността на използваната ел. енергия
в сроковете и начин, определен от самите Общи условия.
Съдът, след съвкупна преценка
на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение,
приема за установено следното от фактическа страна:
Представен е по делото КП № 1105446/28.03.2019г., от който се установява,
че на така посочената дата на адреса на потребление в ГР Д Ч УЛ. Ч Ме осъществена проверка на СТИ № 1114 1715 6604
0012, както е констатирано натрупване в регистър 1.8.4. СТИ е демонтирано и изпратено за метрологична експертиза в БИМ.
Представя се констативен протокол №1178/21.06.2019г. на БИМ, РО – Русе в
който се посочва, че при метрологична експертиза на СТИ № 1114 1715 6604 0012 е
констатирано натрупване на ел. енергия в регистър 1.8.4 в размер на 7899 кв.ч.
Със становище от 27.06.2019г. е осъществена корекция на ел. енергия въз
основа на КП № 1178/21.06.2019г., за периода 29.03.2018г.-28.03.2019г.
Съставена е фактура №**********/28.06.2019г. за периода 29.03.2018г.-28.03.2019г.,
на стойност 1537,76 лева.
Прието по делото е заключението на комплексна съдебно –
техническата и счетоводна експертиза на в.л. К. и в.л. П., в която се
установява,че при софтуерно четене на тарифа Т3 – 1.8.4 е констатирано
натрупване на ел. енергия в размер на 7899 кВтч,
която ел. енергия не се визуализира на дисплея на СТИ. Посочва се, че процесния
електромер е трифазен, поради което
активни за същия са тарифи Т1 -1.8.1, Т2 – 1.8. 2 и Т3 -1.8.3. Допълва се, че
поначало тарифа Т4- 1.8.4, следва да бъде с нулеви показания. Посочва, че
количеството ел. енергия се съдържа в сумарния регистър на СТИ, но няма прочит
на последния при изготвяне на метрологичната експертиза в БИМ – Русе.
Математически точно е извършено изчислението на коригираното количество ел.
енергия в рамките на процесния период.
Предявен е иск, с правно основание чл. 124,
ал. 1 ГПК, с който се търси
съдебно установяване на
недължимостта на вземането
на „Е П
П” АД срещу ищеца.
Абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на отрицателен установителен иск, е наличие на правен интерес на ищеца
за разрешаване, със сила на пресъдено нещо на спора за отричаното от него материално право, като бъде
установено действителното правно положение в отношенията между страните във връзка с конкретно притезание, както и за осуетяване
на възникването на нов спор за
материално право на същото основание. В конкретната хипотеза, твърденията на ищеца, че не дължи сумата посочена
в справката за корекция, както и че между него и ответника е налице спор относно
дължимостта на процесната сума, който застрашава имуществената му
сфера, с оглед възможността за едностранното спиране на електрозахранването в имота му,
обосновават правния интерес от избраната форма на защита.
Между страните не се
спори, а и се установява
от представените по делото писмени доказателства, че ищецът е титуляр по
партида на потребление на посочения адрес в
гр. Долни Чифлик , ул. Черно море №22, същия потребител на ел. енергия за битови нужди по смисъла
на §
1, т. 42 ЗЕ, както и че имотът, в който е монтиран процесния електромер, е присъединен към електропреносната
мрежа, поради което ищецът има
задължение да заплаща използваната ел. енергия.
Спорния
въпрос може да бъде обобщен около
възможността на ответното дружество
при наличието на определени условия да осъществи изчисление на ел. енергия,
която не е отчетена при ежемесечното
периодично отчитане на СТИ.
Проверката на СТИ на адреса на ищеца е осъществена на 28.03.2019г., т.е. след отмяна на чл. 48, 49, 50 и 51 ПИКЕЕ ДВ бр. 98 от 12.11.2013г. с решение № 13691/08.11.2018г.,
постановено по адм. дело № 4785/2018г. на ВАС,
петчленен състав, но преди приемане на ПИКЕЕ ДВ бр.35 от 30.04.2019г., поради което настоящия съдебен състав намира, че
относими за процесната корекция са правилата съдържащи се в ОУ на ДПЕЕ.
Правото на електроразпределителното дружество да изчислява и коригира
пренесената ел. енергия, в случаите на констатирано по реда на ОУ неправомерно
въздействие върху средството за търговско измерване и неправомерно
присъединяване към електропреносната мрежа, е уредено в чл. 38, ал. 2 ОУ.
С решение
№ 189/11.04.2011г. по
т. д. №39/2010г. на ВКС постановено
по реда на чл.290 от ГПК и съставляващо
според разясненията в т.1 от Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС задължителна съдебна практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, е даден отрицателен отговор на въпроса за възможността доставчикът да обосновава правото си на едностранна
корекция на клаузи, съдържащи се в приетите от самия
него и обвързващи потребителите Общи условия, като е мотивирано разрешение, че поради неравноправния
им характер по смисъла на чл.143, т.6 и т.18 от ЗЗП подобни клаузи са нищожни
по силата на чл.146, ал.1 от ЗЗД и чл.26, ал.1 от ЗЗД, тъй като нарушават
основните принципи за равнопоставеност на страните в
договорното правоотношение
и за защита на интересите на потребителите при търговия с електрическа енергия. Задължителната практика се придържа и към
разбирането, че коригирането на сметките за вече доставена
електрическа енергия само въз основа
на обективния факт на констатирано неточно отчитане на доставяната електроенергия противоречи на регламентирания в чл.82 от ЗЗД виновен характер на договорната отговорност и е недопустимо, ако не е доказано виновно
поведение на потребителя, препятствало правилното отчитане.
В
хода на съдебното производство ответната
страна не е ангажирала никакви доказателства за виновни действия или бездействия на ищеца, като страна по договора
за продажба на електрическа енергия, рефлектирали върху функционирането на средството за търговско измерване
и върху точното отчитане на ползваните количества енергия.
В
случаите, когато отклоненията в показателите на консумираната електрическа енергия се дължат
на неправомерно действие от страна на потребителя,
доставчикът на електрическа
енергия следва да установи периода на грешното измерване или неизмерване в резултат на неправомерното действие на потребителя. В противен случай,
без да се държи сметка за
този период или без да се
отчете реално консумираната електрическа енергия, едностранното изчисляване и коригиране на сметките за електрическа
енергия за минал период позволява
на доставчика да получи цена за недоставена
от него и неползвана от потребителя
електрическа енергия.
Разпоредбата
на чл. 38 от Общите условия
нарушава основните принципи на равнопоставеност между страните и на защита интересите на потребителите при търговията с електрическа енергия. Липсва защита на интереса на потребителите при едностранна корекция на сметките за минал
период, предприета от страна на дружеството
– монополист, при неустановен период на грешно измерване или неизмерване на електрическата енергия.
Поради
това, че клаузата на чл. 38
от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия приети на основание чл. 98 ЗЕ, е неравноправна
по смисъла на чл.
143, т. 6 и т. 18 ЗЗП, противоречи на принципа на равнопоставеност на
страните в договорното правоотношение, на принципа за защита интересите
на потребителите при търговията с електрическа енергия и на разпоредбата на чл. 82 ЗЗД, настоящият
съдебен състав съобразявайки се със задължителната
съдебна практика приема, че така посочената клауза от ОУ е нищожна на основание чл. 146, ал.
1 ЗЗП и чл. 26, ал. 1 ЗЗД.
Поради нищожността на посочената клауза, същата не обвързва страните и не намира приложение
в техните правоотношения.
При изложеното съдът намира, че ответникът не успя да
докаже своите възражения, от които черпи изгодни за себе си права, поради което
и предвид разместената доказателствена тежест при разглеждане на отрицателен
установителен иск, същия следва да бъде уважен, като бъде прието за установено,
че Я.П.Я.,
ЕГН ********** *** не дължи на ответника сумата от 1537,76 лева
начислена ел.енергия за периода 29.03.2018г. - 28.03.2019г., за която сума е
издадена фактура №**********/28.06.2019г.
По отношение на разноските:
С оглед изходът на спора в
полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер на 401,51 лева, от
които 61,51 лева съдебно – деловодни разноски и сумата от 340 лева заплатено
възнаграждение за процесуално представителство, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че
Я.П.Я., ЕГН ********** *** не дължи на „Е П П” АД ЕИК *********
със седалище и адрес на управление *** сумата от 1537,76 лева начислена
ел.енергия за периода 29.03.2018г. - 28.03.2019г., за която сума е издадена фактура
№**********/28.06.2019г., на
осн. чл. 124, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „Е.P.”АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на Я.П.Я., ЕГН **********
***
сумата от 401,51 (четиристотин и един
лева и 51 ст.) лева, от които 61,51 лева съдебно – деловодни разноски и
сумата от 340 лева заплатено възнаграждение за процесуално представителство, на
осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване
пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок, считано от връчване на съобщението за обявяването му,
ведно с препис от съдебния акт.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: