Решение по дело №210/2025 на Административен съд - Перник

Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба подадена от В. Ц. С., с [ЕГН], от [населено място] чрез адв. Р. Т., от АК-София против Решение № 77 от 27.02.2025 година, постановено по АНД № 64/2025 година по описа на Районен съд – Перник, в частта, в която е потвърдено Наказателно постановление № 24-1158-003016 от 13.11.2024 година, издадено от началник група сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Перник, с което на В. Ц. С. за осъществен състав на административно нарушение по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП на основание чл. 175а ал. 1 пр. 3-то от ЗДвП са му наложени административни наказания "глоба" в размер 3000.00 лева и "лишаване от право да управлява моторно превозно средство" за срок от 12 месеца.

Касаторът оспорва решението като неправилно и незаконосъобразно. Счита, че е постановено при нарушения на материалния закон, неправилен анализа на събраните доказателства и при липса на мотиви. Твърди, че при съставянето на АУАН били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които са основание за отмяна на АУАН, без да е необходимо да бъде изследвано извършено ли е или не нарушението, тъй като, в акта нямало конкретни съображения кои от фактическите основания обуславят съответното нарушение на разпоредбите на чл. 64 от Закона за защита на потребителите. Липсвали съставомерни признаци от обективна страна, както и не били отразени обстоятелствата, при които е извършено твърдяното нарушение. Не била спазена и разпоредбата на чл. 42, т. 7 от ЗАНН, тъй като актът не бил подписан от двама свидетели, а само от един, който бил служител на МВР. Това обстоятелство будело съмнение относно обективността при съставянето му, от една страна, а от друга било нарушение от формална страна при издаването на акта. АНО, не бил направил законосъобразна преценка за маловажността на случая по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. При тези аргументи иска съда да отмени съдебното решение и да отмени наказателното постановление.

В проведеното съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. По делото е постъпила молба становище от адв. Р. Т., АК-София, пълномощник на касатора, с която се иска отмяна на решението и отмяна наказателното постановление.

В проведеното съдебно заседание ответникът по касационната жалба – началник група в сектор „Пътна полиция“ в ОД на МВР – Перник редовно призован, чрез процесуалният си представител юк. З. В., оспорва касационната жалба и пледира атакуваното съдебно решение да се остави в сила като правилно и законосъобразно. Иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираното за присъждане адвокатско възнаграждение.

В проведеното съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – Перник, прокурор Д. дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Предлага решението на Районен съд – Перник като правилно и законосъобразно да се остави в сила.

Настоящият касационен състав, на основание чл. 218 от АПК, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди доводите в жалбата и провери служебно валидността, допустимостта и съответствието със закона на обжалваното решение, намери следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от лице по чл. 210, ал. 1 от АПК – страна в производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С Наказателно постановление № № 24-1158-003016 от 13.11.2024 година, издадено от началник група сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Перник, за осъществен състав на административно нарушение по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП на основание чл. 175а ал. 1 пр. 3-то от ЗДвП са наложени на В. Ц. С. административни наказания "глоба" в размер 3000.00 лева и "лишаване от право да управлява моторно превозно средство" за срок от 12 месеца.

За да потвърди НП в тази му част, първоинстанционният съд е приел за установено, че на 19.10.2024 година в 16,15 часа в [населено място], общ. Перник, на път I в района на км. 286, при наличие на интензивно движение, В. С. е управлявал моторно превозно средство - лек автомобил „БМВ330ХД“, с рег. № [рег. номер] извършва маневра завиване в обратна посока при наличие на ясна видима „единична непрекъсната линия „М1“, при което чрез демонстративна маневра и чрез форсиране на двигателя на автомобила умишлено предизвикал превъртане на задвижващите колела с поднасяне в дясно по посоката му на движение. Деянието му, изразяващо се в използване на пътя, отворен за обществено ползване, в несъответствие с неговото предназначение за превоз на хора, според въззивния съд осъществявало състав на административно нарушение по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП, за което е наложено административно наказание във фиксиран размер и следва да бъде потвърдено в тази част. Приел е, че с деянието водачът е осъществил фактическия състав на административно нарушение по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП като не е използвал пътя съгласно предназначението му и е създал опасност за останалите участници в движението.

Събрал е като доказателства по делото и показанията на актосъставителя Н. Х. и показанията на свидетеля по акта Г. Г., както и писмените доказателства, представени с административнонаказателната преписка, приобщени по реда на чл. 283 от НПК. Въз основа на тях е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съдържат всички необходими реквизити според чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, без при съставянето им да са допуснати съществени процесуални нарушения. От материална страна съдът е приел, че жалбоподателят е осъществил вмененото му нарушение на по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП и правилно е приложена санкционната разпоредба на чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП, като на С. е наложено наказание „глоба“ в размер на 3000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.

Пред настоящата инстанция не са представени нови доказателства. Съобразно чл. 220 от АПК касационната инстанция възприема установената от районен съд - Перник фактическа обстановка, която напълно кореспондира на събраните по делото доказателства.

Настоящият съдебен състав споделя правните изводи на първоинстанционния съд и намира решението за правилно.

Изводите на районния съд се основават на обективно изследване на всички обстоятелства по делото, които се установяват от приобщените по делото доказателства, разгледани поотделно и в тяхната съвкупност. РС – Перник е извел правилно фактите, установяващи се от доказателствата по делото и правилно ги е отнесъл към приложимите правни норми. Правилен и съответстващ на закона е изводът на районния съд, че административнонаказателното производство е протекло при спазване на уреждащите го процесуални правила.

Възраженията на касатора за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при съставяне на акта за установяване на административно нарушение са неоснователни. Видно от АУАН-а същият има всички посочени в чл. 42, ал. 1 от ЗАНН реквизити. Цитираният текст от касатора на Закона за защита на потребителите няма никакво отношение към казуса. По отношение на липса на втори свидетел по акта, първоинстанционния съд е изложил конкретни аргументи, които се споделят от състава и се препраща към тях.

Изложеното в касационната жалба, че наказателното постановление е издадено при непълнота на доказателствата, при останала неизяснена фактическа обстановка и без да се извърши разследване от административно наказващия орган по спорните обстоятелства не се възприема. От данните по делото, противно на въведеното жалбата е видно, че постъпилото възражение против акта за установяване на административно нарушение е разгледано видно справка, приложена по делото и едва след това е издадено наказателното постановление от административно наказващия орган. Спазена е разпоредбата на чл. 52 от ЗАНН, като наказателното постановление е издадено след като са изяснени фактите и обстоятелствата по случая и след проверка на акта с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост. От своя страна първоинстанционният съд е направил пълен и задълбочен анализ на представените и приобщени писмени доказателства, като е взел предвид документите, съдържащи се в административнонаказателната преписка. При извършване на преценката си въззивният съд не се е ограничил до безкритично възприемане на презумптивната доказателствена сила на АУАН, предвидена в разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП. С основание е кредитирал свидетелските показания, чиито възприятия са преки и непосредствени, а и липсва каквато и да е заинтересованост от изхода на делото. Анализирал е събраните свидетелски показания, съпоставяйки ги както помежду им, така и с останалия доказателствен материал. Д. е възможност на нарушителя да участва активно в производството, да изложи становището си по казуса, да ангажира доказателства и така да реализира защитата си в пълен обем. Доказателства, противопоставими на възприетата фактическата обстановка изложена в АУАН и НП не са ангажирани от страна на настоящия касатор. При горното се следва, че фактическата обстановка е напълно изяснена и нарушението е доказано, а възраженията на касационния жалбоподател се явяват само защитна теза.

Настоящата касационна инстанция напълно споделя и направените от районния съд изводи за правилно приложен материален закон от административнонаказващия орган при реализиране на отговорността на касатора за осъществяване на състава на нарушението по чл. 104б, т. 2 от ЗДвП. Съгласно тази разпоредба, на водача на моторно превозно средство е забранено да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. В случая е доказано по делото, че на посочената дата и място, водач на провереното превозно средство е бил касатора, както и че същият се е движел по път, отворен за обществено ползване. Рисково съзнателно шофиране, посредством форсиране на двигателя и приплъзване на задните колела с поднасяне на автомобила в различни посоки, в никакъв случай не представлява използване на пътя в съответствие с основната цел за това - за превоз на хора и товари. За извършването на административно нарушение с процесния фактически състав в санкционната норма на чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП е предвидено налагането на административно наказание "глоба" с фиксиран размер – 3000.00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, т. е. наложеното с процесното наказателно постановление е законосъобразно определено по вид и размер (чл. 27, ал. 1 от ЗАНН), без възможност за неговото изменение (чл. 27, ал. 2 и ал. 3 от ЗАНН).

С оглед изложеното, настоящият касационен състав намира атакуваното в настоящото производство решение за законосъобразно, в това число правилно и обосновано, постановено при правилно приложение на процесуалния и материалния закон.

При субсидиарното действие на НПК, районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствената съвкупност, и не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила. Районният съд е събрал необходимите и относими доказателства, за чието съществуване са налице данни по делото. В обжалваното решение е изложил мотиви относно преценката на доказателствата, която е извършил и въз основа на последните е направил изводи, които настоящият касационен състав споделя напълно. Постановен е законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.

При този изход на спора право на разноски има ответната страна. Искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение е своевременно заявено и с оглед изхода на спора е основателно. С оглед приложимата разпоредба на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, във вр. с чл. 37 от ЗПП, във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, във вр. с чл. 143, ал. 3 от АПК, възнаграждението за юрисконсулт се определя от съда, като не може да надхвърля размерите по чл. 27е от НЗПП. С оглед фактическата и правна сложност на делото, на ответната страна ОД на МВР – Перник следва да бъдат присъдени съдебни разноски за процесуално представителство в минимален размер на 80.00 лв.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, СЪДЪТ

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В С. Решение № 77 от 24.02.2025 година, постановено по АНД № 64/2025 година по описа на Районен съд – Перник.

ОСЪЖДА В. Ц. С., с [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица]да заплати на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Перник, с административен адрес: [населено място], [улица], съдебни разноски по делото в размер на 80.00 лв. (осемдесет лева).

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.