Р   Е   Ш   Е  Н  И   Е                      

                                   

                         гр.София, 27.04.2020 год.

 

                    В    И М  Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, I отделение, 13 състав в публичното заседание, проведено на тринадесети февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                          ПРЕДСЕДАТЕЛ : РОСЕН ДИМИТРОВ

 

при секретаря Вяра Баева, като разгледа докладваното от съдия Димитров гр. дело № 2608/2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производство е образувано по иск с правно основание чл. 227, ал. 1, б. "В" ЗЗД, предявен от Л.С.Т., с ЕГН: ********** против Д.В.К., за отмяна на договор за дарение на недвижим имот от 10.12.2002 г. извършено с нот. акт № 160, т. I, per. № 3688, дело 154/2010 год. Нотариус В.В., per. № 268 на НК, вписан в АгВп вх. № 18397/11.05.2010 г., Акт № 152, том XLVI, д. 10403/2010 г., с който нотариален акт дарителката Л. дарява на внука си Д.К. 5/6 ид.части от недвижим имот- апартамент № 32, находящ се в гр. София, район „Изгрев“, ул. „*****, с прилежащо избено помещение, 1.50 % ид. ч. от общите части и 0,85 % от портиерско помещение.

В условията на евентуалност на основание чл. 139 СК ищцата претендира от ответника заплащане на месечна издръжка в от 500 лв. размер от датата на исковата молба , а също и такава за времето от 15.11.2017г. до 26.02.2018г. в общ размер на 1 500 лева.

В исковата молба се твърди, че ищцата има решение на ТЕЛК от 2008 г., с което й е призната 72 % трайно намалена работоспособност и има други съпътстващи заболявания, които налагат скъпоструващо лечение и специална диета. Твърди още, че ответникът не й е предоставял издръжка, от която тя се нуждае в размер на 500 лева, въпреки че е бил поканен с нотариална покана от 03.11.2017 г.

Въпреки това вместо да започне плащане на нужната й издръжка, дареният я подлагал на системен тормоз, държал се е неуважително и не е бил признателен.

Ето защо моли съдът да уважи предявения иск като отмени извършеното дарение на описания апартамент,евентуално да осъди ответника да и заплаща издръжка в посочения размер.

Претендира разноски.

В срока за писмен отговор след предоставената съгласно чл. 131 ГПК възможност, ответникът Д.В.К. чрез адвокат С.И.С. оспорва иска по основание. Твърди, че е бил готов да даде издръжка на ищцата в размер, който не поставя в риск съществуването му и че в нотариалната покана не е имало искане за заплащане на издръжка. Оспорва, че Л.Т. се нуждае от скъпоструващо лечение и твърди, че двамата са били в добри отношения. Претендира разноски.

Доказателствата са гласни и писмени.

Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото е установено видно от представения нотариален акт № 160. том I , peг. № 3688, дело № 154/2010 год. на нотариус В.В. с peг. № 268 на НК с район на действие СРС, вписан в Агенция по вписванията с вх. № 18397/11.05.2010 год., акт № 152, том XLVT, дело № 10403/2010 година, а и не се спори между страните, че на 11.05.2010 г. ищцата е дарила на ответника апартамент № 32 представляваш самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.802.2093.2.32. съгласно одобрена кадастрална карта със Заповед РД-18-95/18.12.2015 година на ИД на АГКК, находящ се в град София, район Изток, бул. „Цариградско шосе“, в сградата на блок 21, вход „Б“, етаж четвърти, със застроена площ от 59.10 кв.м., състоящ се от една стая, хол, кухня и други сервизни помещения, заедно с избено помещение при граници и съседи: от две страни коридор, С. Гюров и командно помещение, заедно с 1.50% идеални части от общите части на сградата, вкл. и 0.85% идеални части от портиерското помещение, находящо се в блок 20 от същия комплекс, както и 1.50% идеални части от правото на строеж върху мястото, на което е построена сградата, местност- жилищен комплекс „Изток“ в София, разположена в поземлен имот с идинетификатор 68134.802.2093.

От представените по делото писмени доказателства и от назначената съдебно медицинската експертиза се установява, че ищцата има трайно намалена работоспособност и страда от множество заболявания, както следва: заболявания на сърдечно-съдовата система /хипертонична болест, считано от 06.02.2012г.; хипертонично сърце без застой, считано от 11.04.2013г./, заболявания на щитовидната железа /нетоксична гуша – от 02.05.2012г. и други уточнени видове хипотиреоидизъм – от 15.04.2013г.; заболявания на очите /увреждане на ретината – от 08.05.2012г. и старческа нуклеарна катаракта – от 06.12.2017г./; артрозни заболявания /гоартроза – от 22.06.2012г.; артропатии – от 22.11.2012г.; серопозитивен ревматоиден артрит – от 30.11.2012г.; ревматоиден артрит – от 12.03.2013г./, алергични заболявания /алергичен контактен дерматит от 16.01.2013г.; атопичен дерматит – от 24.07.2013г.; локализиран кожен обрив от лекарства и медикаменти – от 25.07.2013г./ заболяване на периферната нервна система /увреждания на нервни коренчета и плексуси – от 24.01.2014г./, заболяване на дихателната система /хронична обструктивнабелодробна болест – от 12.05.2014г./, заболявания на съединителната тъкан /дисеминиран лупус еритематодес – от 04.12.2014г./, травматични увреждания /счупване на външен малеолус – от 12.06.2017г./. За част от горепосочените заболявания ищцата е провеждала и/или провежда лечение, подробно описано по вид, приложими медикаменти и цели в експертизата по делото.

Ищцата се е лекувала с различни препарати в различни периоди от време поради липсата на положителен ефект върху здравословното й състояние и поради получаваните от нея  алергични реакции към част от прилаганите медикаменти. В резултат на това и във връзка с ревматоидните заболявания на ищцата се е стигнало до осъществяване на лечение и с продукт „Хумира“.

От  експертизата и обясненията на ищцата, дадени по делото се установява, че за лечението с въпросния медикамент тя е била включена в програма за изпитване на лекарството, провеждана от „Софиямед“, поради което и в срока на провеждане на програмата лечението с „Хумира“ не е финансирано със средства на ищцата. Към момента на провеждане на ОСЗ от 24.10.2019г. ищцата получава медикамента чрез медицински център „Синексус“, поради което и не заплаща цената му.

Според вещото лице след изтичане на срока на провежданата програма въпросният медикамент може да бъде финансиран частично от здравната каса, при снабдяване с констативен протокол, в размер на около 2/3 от цената на медикамента от 2000,00 лева, като остатъкът от цената /между 400,00 лева и 600,00 лева/ следва да бъде заплащан от пациента.

На ищцата е препоръчителна спазването на специализирана диета, съобразена със здравословното й състояние.

От заключението на съдебно – икономическата експертиза по делото се установява, че според посочения препоръчителен хранителен режим на ищцата са необходими месечно за закупуване на посочените продукти на месечна база, както следва: през 2017г. – 154,52 лева; през 2018г. – 163,06 лева. При запазване на процентното съотношение на разходите за храна на средно статистическия пенсионер в страната за коментирания период към получавания от него доход, се получава месечен недостиг на средства, както следва: за 2017г. – 11,46 лева; за 2018г. – 21,97 лева.

От доказателствата по делото се установява,че към февруари 2018 год. ищцата е получавала месечна пенсия/за старост и инвалидна такава/ в общ размер на 393 лева.

Установено е, че ответникът по делото е извършвал плащания на ищцата в периода м.12.2017 год. до м. 10.2018г. в размер на 250 лева месечно. В плащанията в периода от м.11.2018 – м.02.2019 г. са били в размер на 350 лева месечно, а от 03.2019 г. ответникът започва да извършва месечни вноски в размер 500 лева месечно,като последното плащане е за м.01.2020 год. Ищцата не оспорва плащанията.

По делото е представена нотариална покана от 03.11.2017г., съдържаща искане от страна на ищцата за издръжка.

Освен пенсията и заплащаната й от страна на ответника издръжка не се установи Л.С.Т. да е получавала други доходи.

Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:

По допустимостта на главния иск:

Предвид поддържаните в исковата молба твърдения за проява на непризнателност от страна на ответника, спрямо ищцата изразяваща се в отказ за даване на издръжка, от която ищцата дарителката трайно се нуждае, конститутивния иск с правно основание чл. 227, ал. 1, буква "в" ЗЗД се явява допустим, като обусловен от правен интерес, предявен при надлежно упражняване правото на иск и в преклузивния срок по чл. 227, ал. 3 от ЗЗД, доколкото се твърди, че нуждата все още съществува.

По основателността на главния иск:

От представения по делото нотариален акт се установи, че между ищцата като дарител и ответника като дарен, е бил сключен Договор за дарение с предмет недвижим имот от 10.12.2002 г., находящ се в гр. София, район „Изгрев“, ул. „*****, ап. 32, с прилежащо избено помещение, 1.50 % ид. ч. от общите части и 0,85 % от портиерско помещение. По силата на цитирания договор ответникът – Д.В.К. е придобил, в качеството си на дарен, от ищцата - Л.С.Т., в качеството й на дарител, описания имот.

Поддържаното в исковата молба основание за отмяна на дарението е поискана от ищцата и недавана от ответника издръжка.

Дарението, съгласно разпоредбата на чл. 227, ал. 1, б. "в" от ЗЗД може да бъде отменено, "когато дареният откаже да даде на дарителя издръжка, от която той се нуждае". Константната съдебна практика и правната теория приемат, че договорът за дарение е едностранен и безвъзмезден договор, като правни задължения възникват със сключването му само за дарителя. Дареният има само морално задължение, тъй като целта на договора е да облагодетелства дареното лице. Това морално задължение се трансформира в правно задължение в момента, в който настъпят предвидените в чл. 227, ал. 1, б. "в" ЗЗД предпоставки - когато дарителят изпадне в необходимост от предоставяне на издръжка и поиска такава от надарения. Следователно предпоставките за основателност на предявения иск са: дарителят да е изпаднал в трайна нужда от средства за издръжка, да е поискал такава от надарения, последният да му е отказал, въпреки че има възможност да я предоставя.

В закона липсва легална дефиниция на понятието "трайна нужда" като правна категория. Правната теория и критериите на практиката приемат, че "трайната нужда" следва да се преценява във всеки конкретен случай, с оглед личността на дарителя, неговите конкретни битови и здравословни нужди, като се вземе предвид неговата социална среда и икономическите условия на живот в страната ни. "Нуждата от издръжка по смисъла на чл. 227, ал. 1, б. "в" от ЗЗД се установява при съпоставка между средствата, с които дарителят разполага или може да ползва за съответните месеци /определени в цифрова величина/ и конкретна сума, която му е необходима за покриване на специфичните му нужди" /Р № 473/20.01.2012 г. по гр. д. № 263/2011 г. на IV ГО на ВКС, постановено по реда на чл. 290 от ГПК/.

В настоящия случай първата предпоставка - трайна нужда от издръжка не бе доказана от приетата по делото съдебно – икономическа експертиза и представените писмени доказателства. В действителност единственият получаван от ищцата доход /пенсия/ е недостатъчен за покриване на специфичните й нужди. Не такова е обаче положението след започване на изплащането на суми от страна на ответника по делото. Именно актуалното състояние може да обоснове или да отрече наличието на нужда.

Както вече се посочи, видно от съдебно медицинската експертиза ищцата по делото страда от многобройни заболявания, като по част от тях дарителката е провеждала и/или провежда лечение, подробно описано по вид, приложими медикаменти и цели в експертизата.

Лечението е осъществявано с различни препарати в различни периоди поради липсата на положителен ефект и поради получаването на алергични реакции от страна на ищцата към част от медикаментите. В резултат на това и във връзка с ревматоидните заболявания на ищцата се е стигнало до осъществяване на лечение с продукт „Хумира“. Както вече се посочи, не се установява ищцата да е заплащала до момента цената на въпросния медикамент,а с оглед факта,че от 16.04.2018 год. това лекарство се отпуска с протокол и е изцяло безплатно/л.240 от делото,справка от НЗОК/.

Установи се съдържанието по продукти на препоръчителната за ищцата диета, като се посочиха и необходимите й продукти на седмична база.

От съдебно – икономическата експертиза по делото изрично се установи, че според посочения препоръчителен хранителен режим на ищцата са необходими месечно за закупуване на посочените продукти на месечна база, както следва: през 2017г. – 154,52 лева; през 2018г. – 163,06 лева. При запазване на процентното съотношение на разходите за храна на средно статистическия пенсионер в страната за коментирания период към получавания от него доход, се получава месечен недостиг на средства, както следва: за 2017г. – 11,46 лева; за 2018г. – 21,97 лева.

На база на приетите по делото доказателства /писмени доказателства, обяснения на страните и назначената експертиза/, съдът намира че до момента на отправяне на искането за предоставяне на издръжка до ответника по делото за ищцата е била налице трайната нужда от издръжка, тъй като получаваните от нея средства /пенсия/ не са били достатъчни за покриване на разходите й за медикаменти, храна и други разходи. Съдът намира, че за дарителката нуждата е била с различен интензитет, но постоянна по характер през годините.

В тази връзка и с оглед утвърдената практика на ВКС, според която нуждата от издръжка следва да се преценява по предявен иск по чл. 227, ал. 1, б. "в" ЗЗД с оглед фактическите обстоятелства на всеки конкретен случай, като съдът следва да вземе предвид личността на дарителя, неговите конкретни битови и здравословни нужди, индивидуални потребности, социална среда, както и условията на икономическия живот в страната. /Решение № 225 от 29.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 911/2011 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията С.Б./, следва да се посочат и разходите за комунални услуги, посрещнати от ищцата, както и взиманите от нея заеми от близки, обстоятелството, че дарителката е лице с многобройни заболявания, в пенсионна възраст и с трудна подвижност и .т.н.

Съдът намира, че във връзка с преценката за наличието на "трайна нужда" следва да бъдат съобразени твърдените от страна на ответника плащания, доколкото те касаят предпроцесуалния период и са пряко относими към имущественото състояние на дарителката.

На първо място, необходимо е да бъде установено дали твърдените от ответника плащания са в действителност получавани от ищцата и дали въпросните суми са били достатъчни за покриване на специфичните й нужди след получаване на искането за предоставяне на издръжка.

Както вече се посочи, ответникът след получаване на цитираната нотариална покана и в течение на исковия процес е започнал и продължава да заплаща ежемесечно суми, първоначално в размер на 250 лева, а след това на 350 лева и съответно претендираните от ищцата 500 лева месечно.

Съдът намира, че така посочените плащания са реално извършени, като същото следва не само от твърденията на ответника и намиращите се по делото писмени доказателства, но и от обясненията на ищцата, която не отрича тези факти. Обстоятелството, че сумите не са получени на посочената в нотариалната покана сметка е ирелевантен с оглед преценката на основателността на настоящата претенция, доколкото не се отрича, че въпросните суми са отишли именно в полза на дарителката и тя е могла да се възползва от тях. Освен това знанието/незнанието на получателя на плащането е без значение за неговия погасителен ефект.

Настоящият състав счита, че поведението на ищеца за периода, през който е заплащал сумата от 500 лева месечно не може да представлява отказ от даване на издръжка, доколкото същата съответства по размер на претендираната в нотариалния покана, а и в настоящия процес издръжка. Именно това е размерът на издръжката, която ищцата е счела, че съответства на нейната нужда.

Дали е била налице нужда за дарителката след получаване на превежданите от ответника суми следва да се прецени след комплексна преценка на обстоятелствата по делото, включително като се съпоставят образувания от сбора на получаваната пенсия и издръжка доход на ищцата със специфичните й нужди за лекарства, храна, други разходи, възможността да пребивава в дарения от нея апартамент, включително с общи стилистически за страната показатели, имащи обективен характер, като тези взети предвид в изготвената по делото икономическа експертиза.

При тази преценка трябва да бъде изрично посочено, че поисканата от ищцата издръжка е изплащана редовно и в рамките на разумен срок след отправяне на искането, както и обстоятелството, че скъпоструващия медикамент „Хумира“ не е закупуван със средства на дарителката.

С оглед всичко гореизложено, съдът счита, че към момента на завеждането на иска с правно основание чл. 227, ал. 1, б. „в” ЗЗД нейната трайна нужда е била отпаднала с оглед извършваните редовни месечни плащания от страна на ответника, които са продължили и в хода на развилия се процес. Същите следва да бъдат зачетени от съда на основание чл. 235 ал. 3 ГПК, като факти настъпили в хода на съдебното дирене и относими към основателността на иска. Поради тази причина съдът намира, че нужда към момента на приключване на съдебното дирене не е налице.

За пълнота съдът ще разгледа и останалите материалноправни предпоставки на главния иск.

Относно втората материална предпоставка, съдът намира за безспорно установено, че ищцата е поискала издръжка от ответника. Установи се, че Нотариалната покана, изпратена до ответника Д.К. е получена от него лично на 15.11.2017г., като със същата ответникът  е поканен да плащат месечна издръжка на ищцата в размер на 500 лв. Да е искана издръжка в по-ранен момент от ответника не се установи.

За необходимостта от закупуването на скъпи медикаменти, с оглед обясненията дадени от ищцата, съдът намира, че ответникът е научил при връчване на препис от исковата молба, доколкото подобни конкретни данни  не се съдържат в изпратената нотариална покана. В този смисъл съдът намира, че ответникът е съобразил поведението си със съществуващата у него представа за нуждите на дарителката.

Относно отказа на дарения да предоставя на дарителя издръжка, съдът намира, че такъв не е налице – след получаването на нотариалната покана, изпратена до ответника Д.К. същият е започнал да изплаща ежемесечно суми на дарителката в посочения по-горе размер. Тези суми са били достатъчни за посрещане на специфичните нужди за съответните периоди на дарителката и ищца в настоящия процес по вече подробно изложените съображения. Поради това не може да се заключи, че е бил налице отказ от предоставяне на издръжка от страна на дарения. Предоставяните от него суми, включително когато техният размер е бил под исканите от дарителката 500 лева месечно напълно са отговаряли на обективно съществуващите и доведени до неговото знание нужди на ищцата към съответния момент.

Относно възможността на дарения да предоставя издръжка:

Изрично се приема в Тълкувателно решение 1/2013на ОСГК на ВКС, че при иск за отмяна на дарение на основание чл. 227, ал. 1, б. „в” ЗЗД не е налице проява на непризнателност, когато дареният не предостави поисканата от дарителя издръжка, от която той трайно се нуждае, ако поради липса на достатъчно средства, с даването на издръжка на дарителя, дареният би поставил себе си и лицата, които е длъжен да издържа по закон, в по-лошо положение от това на дарителя.

Видно от представеното по делото заключение за извършената съдебно – икономическа експертиза получаваните от домакинството на ответника доходи за периода 12.2017г. – 03.2019г. възлизат на 39 419,12 лева, след заплащането на издръжката. За същия период ответникът е изплатил на ищцата под формата на месечна издръжка общо 4 850,00 лева. Преводите, извършвани в периода 12.2017 – 08.2018г. са били в размер на 250 лева месечно. Плащанията в периода 09.2018 – 02.2019г. са били в размер на 350 лева месечно. От 03.2019г. ответникът започва да извършва месечни вноски в размер 500,00 лева месечно.

За периода, през който ответникът е предоставял издръжка в размер на 250,00 лева неговият доход е варирал на месечна база между 1 303,65 лева и 2 152,55 лева без от него да се приспада издръжката, като съответно пропорцията между получавания от ищцата доходи и тези на ответника варира между 33,8 % и 61,03 %.

Следва да се има предвид и обстоятелството, че ответникът дължи издръжка и на неговото дете. Според чл. 142 ал. 2 от СК, минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата. За 2017г. тази минимална издръжка би била в размер на 115 лева месечно, за 2018г. – 127,50 лева, а за 2019г. – 140,00 лева. Така определеният размер е обаче минимален и следва да се съобразят реално съществуващите нужди на издържания в домакинството. Поради това като обективен критерий за съответствие би могла да се възприеме съпоставката на месечния доход на домакинството със средния разход на петчленните домакинства с три деца за страната по данни на НСИ, като от тази съпоставка следва, че домакинството на ответника би получило доход по-нисък от посочения среден разход, след като от дохода на домакинството се приспадне сумата от 500 лева.

С оглед гореизложеното, не може да се приеме, че е била налице възможност за ответника да изплаща издръжка през целия претендиран период в искания от ищцата размер от 500 лева.

Още повече, размерът на изплащаните от ответника суми са покрили размера на доказаните по делото специфичните нужди на ищцата. Посочва се в депозираните по делото писмени защити от ищцата, че същата е участвала в програма за безплатно лечение с продължителност 1 г. , а началото й е от 03.2017г., т.е. до 03.2018г. следва да се приеме, че за ищцата не е била налице подобна специфична нужда от средства за заплащане на цената на медикамента Хумира за коментирания период.

В заключение съдът, анализирайки доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност приема, че не са налице предпоставките на разпоредбата на чл. 227, ал. 1 б. "в" от ЗЗД и в полза на ищцата не е възникнало потестативното право да иска отмяна на договора за дарение.

По изложените съображения искът с правно основание чл. 227, ал. 1, б. "в" от ЗЗД следва да бъде отхвърлен.

По предявения при условията на евентуалност иск с правно основание чл.139 СК:

Тъй като главният иск беше отхвърлен, съдът намира, че се е сбъднало вътре процесуалното условие, под което е предявен евентуалният иск с правно основание чл. 139 СК.

Съдът намира така предявения иск за редовен и допустим, но неоснователен по същество.

Доколкото за претендираната издражка/за три месеца минало време и за в бъдеще, важат изискванията на чл. 140 СК, според ал. 1 от който предвижда, че лицето, което има право на издръжка, може да я търси в следния ред от: 1. деца и съпруг; 2. родители; 3. бивш съпруг; 4. внуци и правнуци; 5. братя и сестри; 6. дядо и баба и от възходящи от по-горна степен и като се вземе предвид, че по делото не се ангажираха доказателства, от които да е видно, че искане за издръжка е отправно до лисата, посочени в т.1, 2 и 3 от цитираната разпоредба, съдът счита, че така предявеният иск следва да бъде оставен без уважение.

По разноските:

Предвид изхода на спора, право на разноски има ответника на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК. Ищцата следва да заплати на ответника разноски по делото от 400 лв.,а на адв.С.С. възнаграждение по чл.38 от ЗА в размер на 2210 лв. съобразно цената на главния иск от 56 000 лв.-данъчна оценка на недвижимия имот.

Водим от горното, Софийски градски съд, I- 13 състав:

 

                                   Р  Е  Ш  И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от Л.С.Т., с ЕГН: ********** против Д.В.К., с ЕГН: ********** иск с правно основание чл. 227, ал. 1, б. "в" от ЗЗД, за отмяна на Договор за дарение на 5/6 идеални части от  недвижим имот - апартамент № 32 представляваш самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.802.2093.2.32. съгласно одобрена кадастрална карта със Заповед РД-18-95/18.12.2015 година на ИД на АГКК, находящ се в град София, район Изток, бул. „Цариградско шосе“, в сградата на блок 21, вход „Б“, етаж четвърти, със застроена площ от 59.10 кв.м., състоящ се от една стая, хол, кухня и други сервизни помещения, заедно с избено помещение при граници и съседи: от две страни коридор, С. Гюров и командно помещение, заедно с 1.50% идеални части от общите части на сградата, вкл. и 0.85% идеални части от портиерското помещение, находящо се в блок 20 от същия комплекс, както и 1.50% идеални части от правото на строеж върху мястото, на което е построена сградата, местност- жилищен комплекс „Изток“ в София, разположена в поземлен имот с идинетификатор 68134.802.2093, което дарение е извършено на 11.05.2010 год. с нотариален акт № 160. том I , peг. № 3688, дело № 154/2010 год. на нотариус В.В. с peг. № 268 на НК с район на действие СРС, вписан в Агенция по вписванията с вх. № 18397/11.05.2010 год., акт № 152, том XLVT, дело № 10403/2010 година.

ОТХВЪРЛЯ предявения от Л.С.Т., с ЕГН: ********** против Д.В.К., с ЕГН: ********** евентуален иск с правно основание чл. 139 СК за заплащане на месечна издръжка в размер на 500 лева считано от 26.02.2018 год. до настъпване на обстоятелства обуславящи изменяването или прекратяването й, а също и и такава за времето от 15.11.2017г. до 26.02.2018 г. в общ размер на 1 500 лева.

ОСЪЖДА Л.С.Т., с ЕГН: **********, да заплати на Д.В.К., с ЕГН: ********** разноски по делото от 400 лв.,а на адв. С.С. на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, сумата от 2210 лв. адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: