РЕШЕНИЕ
№ 317
гр. гр. Хасково, 26.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІХ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР Н. ВУНОВ
при участието на секретаря Михаела Кр. Стойчева
като разгледа докладваното от ПЕТЪР Н. ВУНОВ Гражданско дело №
20215640101318 по описа за 2021 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част ІІ, дял І от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Образувано е по исковa молба от Т.Г.И.. срещу "Изи Асет Мениджмънт" АД.
Ищцата твърди, че сключила с ответника Договор за паричен заем № 3417404 от
07.01.2019 г. Съгласно клаузите на договора тя трябвало да му върне главница в размер на
300.00 лева, при ГПР 48.14 %, годишен лихвен процент - 40.00 %, със срок от 16 седмици,
както и неустойка в размер на 115.04 лева, разсрочена на 16 равни вноски по 7.19 лева.
Счита, че така уговорената клауза за неустойка в чл. 4, ал. 2 от Договор за паричен заем №
3417404 била нищожна поради противоречие с добрите нрави /чл. 26, ал. 1 ЗЗД/ и поради
това, че била сключена при неспазване на нормите на чл. 11, т. 9 и т. 10 и чл. 19, ал. 4 ЗПК,
във вр. с чл. 22 ЗПК, както и на чл. 143, ал. 1 ЗЗП, като се излагат подробни съображения в
тази връзка. Предвид изложеното се иска да се постанови решение, с което да се обяви за
нищожна клаузата на чл. 4, ал. 2 от сключения с ответника Договор за паричен заем №
3417404 от 07.01.2019 г. на посочените по-горе основание, като се присъдят на ищцата
направените разноски по делото.
Ответникът счита предявените искове за неоснователни. Твърди, че ищецът не бил
съобразил разпоредбата на чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗПК, а в настоящия случай чл. 33, ал. 1 ЗПК не
намирал приложение. В сключения между страните договор бил посочен фиксиран ГЛП,
който не се променял през целия срок на договора и в който не се включвала неустойка,
1
която не била част нито от разходите, нито от договорената лихва и печалба, поради което
липсвало задължение в същия да се съдържа информация по чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК. На
следващо място, нямало нарушения и на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Сочи се и че процесният
договор бил сключен по предложение /искане/ от кредитополучателя, от което можело да се
направи извод, че му била дадена възможност да влияе върху съдържанието на клаузите на
договора. Същият се запознал с преддоговорната информация, попълнил въпросник за
кандидатстване на кредит, въз основа на които били договорени клаузите от договора.
Ищецът не бил поставен в положение на по-слаба страна от гледна точка на степента му на
информираност и на възможностите, които му се предоставяли да преговаря, като в
договора били защитени правата и на двете страни. Предвид изложеното се иска да съдът да
отхвърли предявените искове и да присъди разноски на ответника.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност и
доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за
установено от фактическа страна следното:
На 07.01.2019 г. в гр. Хасково страните са сключили Договор за паричен заем №
3417404, по силата на който ответникът е предал на ищцата заемна сума в размер на 300,00
лева, която тя е трябвало да му върне на 16 седмични вноски, при фиксиран годишен лихвен
процент от 40.00 %. В чл. 4, ал. 1 от договора е предвидено задължение на заемателя в срок
от три дни, считано от датата на сключването му да предостави на заемодателя едно от
следните обезпечения: две физически лица – поръчители, всяко от които да отговаря на
следните изисквания: да представят служебна бележка от работодател за размер на трудово
възнаграждение; нетния размер на осигурителния им доход да е в размер над 1 000 лева; да
работят по безсрочен трудов договор; да не са заематели или поръчители по друг договор за
паричен заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт" АД; да нямат неплатени осигуровки за
последните две години; да нямат задължения към други банкови и финансови институции
или ако имат - кредитната им история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не
по-лош от „Редовен"; или банкова гаранция с бенефициер - заемодателя, в размер на
заемната сума и дължимия лихвен процент, със срок на валидност - 30 дни след крайния
срок за плащане на задълженията по договора. При неизпълнение на това задължение е
уговорено заемателят да дължи на заемодателя неустойка в размер на 115.04 лева, платима
разсрочено, заедно с всяка от погасителните вноски, като към размера на всяка от тях се
добавя сума в размер на 7.19 лева – ал. 2 на чл. 4.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Предявени са искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД и чл. 26, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 22 ЗПК и с чл. 146, ал. 1 ЗЗД, които са процесуално допустими.
Разгледани по същество, исковете се явяват основателни поради следните
съображения:
По делото няма спор, а и от събраните писмени доказателства се установява, че на
2
07.01.2017 г. в гр. Хасково страните са сключили Договор за паричен заем № 3417404,
включващ и чл. 4 от същия с посоченото по-горе съдържание.
Тук е уместно да се отбележи, че той представлява договор за потребителски кредит
по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗПК, а длъжникът има качеството на потребител по смисъла на чл.
9, ал. 3 ЗПК и на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, поради което са приложими разпоредбите на ЗПК и
на ЗЗП.
Според настоящият съдебен състав уговорената в чл. 4, ал. 2 от процесния договор
неустоечна клауза е нищожна.
На първо място тя действително накърнява добрите нрави. При тази преценка следва
да се изхожда преди всичко от характерните особености на договора за заем и вида на
насрещните престации. В случая неустойката обезпечава изпълнението не на основното
задължение по договора, а именно връщането на заетата сума и заплащане на
възнаградителна лихва, а акцесорно такова - представянето на обезпечение, т.е. дължи се
независимо изпълнението на главното, като размерът й се равнява на почти половината от
отпуснатия кредит. Следователно, уговорената по този начин тя излиза извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, създава условия за неоснователно
обогатяване на едната страна за сметка на другата и нарушава принципа за справедливост.
От друга страна евентуалните вреди, които ще се компенсират с процесната
неустойка, са съизмерими с риска от необосновано кредитиране на неплатежоспособно
лице. Съгласно чл. 2 ЗПК целта на закона е да осигури защита на потребителите чрез
създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредит, както и чрез
насърчаване на отговорно поведение от страна на кредиторите при предоставяне на
потребителски кредит. Един от аспектите на отговорно поведение на кредиторите при
предоставяне на потребителски кредит е задължението на същите преди сключването на
договор за кредит да направят оценка на кредитоспособността на потребителя – аргумент чл.
8, § 1 от директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008г.
относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на директива 87/102/ЕИО на
Съвета и чл. 16, ал. 1 ЗПК. Следователно с подобни клаузи (за предоставяне на обезпечение
и за неустойка за липса на такова) чрез икономически средства кредиторите прехвърлят
тежестта от неизпълнението на задължението за проверка на кредитоспособността на
потребителя на самия него, тъй като чрез тях се обезпечават евентуалните неблагоприятни
последици от неизпълнението на договора за потребителски кредит и то поради поведението
на кредитора. Също така се вменява на длъжника задължение да осигури обезпечение след
като заемът е отпуснат, а ако не го направи задължението му нараства значително, което
благоприятства достигането на свръхзадлъжнялост. Това е допълнителен аргумент за
противоречието й на добрите нрави.
Освен това, процесната клазуза е и неравноправна, тъй като съгласно чл. 143, ал. 2, т.
5 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е и уговорка, която го
задължава при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо
обезщетение или неустойка. А както се посочи по-горе, начислената неустойка за
3
неизпълнението на едно акцесорно задължение по договора представлява почти половината
от размера на първоначално предоставената в заем сума. Ето защо, на основание чл. 146, ал.
1 ЗЗП и доколкото няма данни да е индивидуално уговорена, тази клауза е нищожна.
Предвид изложеното съдът намира, че предявените искове са изцяло основателни и
доказани, поради което следва да бъдат уважени.
С оглед изхода на делото и че ищцата претендира разноски, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, единствено на същата следва да се присъдят такива, а именно сумата от 50 лева,
съобразно ангажираните доказателства за извършването им и представения списък по чл. 80
ГПК.
На основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв на процесуалния й представител следва да бъде
присъдена сумата от 300 лева за адвокатско възнаграждение, определено от съда по Наредба
№ 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА за нищожна клаузата на чл. 4, ал. 2 от Договор за паричен заем №
3417404 от 07.01.2019 г., сключен между Т.Г.И.., ЕГН **********, с постоянен адрес:
гр******, и "Изи Асет Мениджмънт" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. "Джавахарлал Неру" № 28, ет. 2, ап. 40-46, по иск на Т.Г.И..
против "Изи Асет Мениджмънт" АД.
ОСЪЖДА "Изи Асет Мениджмънт" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. "Джавахарлал Неру" № 28, ет. 2, ап. 40-46, да заплати на Т.Г.И..,
ЕГН **********, с постоянен адрес: гр******, съдебен адресат: адв. Д.В.М., с адрес на
кантората: гр. ********* сумата от 50,00 лева, представляваща направени разноски по
делото.
ОСЪЖДА "Изи Асет Мениджмънт" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. "Джавахарлал Неру" № 28, ет. 2, ап. 40-46, да заплати на адв.
Д.В.М., ЕГН **********, с адрес на кантората: гр. ********* сумата от 300,00 лева,
представляваща дължимо адвокатско възнаграждение по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Хасково в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково:/п/ не се чете
Вярно с оригинала!
4
Секретар:Ж.Д.
5