Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260001
гр.Бургас,
10.08.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47–ми наказателен състав, в публично
заседание на двадесет и първи юли две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОДОР МИТЕВ
при участието на секретаря *, като разгледа НАХД № 2034
по описа на БРС за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по повод жалба на „*“ ЕООД с ЕИК: *, със седалище и адрес на
управление: гр. Поморие, кв. „Свобода“, вх. 1, ет. 2, чрез управителя *, против
Наказателно постановление № */03.12.2019г., издадено от Началник Отдел
„Оперативни дейности – Бургас“ в ЦУ на НАП, с което на основание чл.185, ал. 2,
изр. 2, във вр. с чл. 185, ал.1 от ЗДДС на
жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева за нарушение
на чл. 3, ал.9 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ (Наредбата), вр. с чл. 118, ал.4 ЗДДС.
С
жалбата се иска отмяна на обжалваното наказателно постановление, поради
неправилност, противоречие с материалния закон и нарушения на административнонаказателната процедура. Посочва се, че
въпросната Клетка 1, където е било констатирано нарушението се експлоатира от
дружеството „* 1“ ООД с ЕИК: *, а не от жалбоподателя. На следващо място се
посочва, че в конкретния случай приложение следва да намери и разпоредбата на
чл. 3, ал. 2 ЗАНН, доколкото е настъпила по-благоприятна промяна на закона,
уреждаща, че при продажбите от автомати на самообслужване вече бонът се
визуализира на дисплея на устройството, без за търговеца да съществува
задължение за отпечатване на хартиен документ.
В
открито съдебно заседание жалбоподателят се представлява от управителя си,
който заявява, че поддържа жалбата по изложените в нея доводи. Моли за отмяна
на НП.
Административнонаказващият орган се представлява от
пълномощник – юрисконсулт Карабелева, която заявява,
че предоставя на съда да прецени относно приложението на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за
обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (видно от разписката на л. 6, НП е връчено на
управителя на 11.05.2020г., а жалбата е депозирана на 15.05.2020г). Жалбата е
подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът след като
прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията
си по съдебния контрол намира за установено следното:
На 10.06.2019г. в 10.00 часа Г.Ж.
и Т.М. - инспектори по приходите в НАП, извършили проверка по спазване на
данъчното законодателство на обект – автомивка „Джани“, находяща
се в гр. Бургас, ж.к. „Славейков“, паркинг на магазин „Кауфланд“,
която преценили, че се стопанисва от дружеството-жалбоподател. По време на
проверката Ж. извършила контролна покупка – почистване на автомобил на
самообслужване на стойност 1 лев, заплатена в брой, при което констатирала, че
на място в клетката има монтирано ФУВАС „TREMOL V-KL” с ИН на ФУ – ZK129750, което визуализирало на дисплея си плащането /ФКБ 008156/, но поради липсата
на принтиращо устройство ФКБ не бил отпечатан на хартиен носител. Проверяващите преценили, че по този начин
ФУВАС „TREMOL V-KL” с ИН на ФУ – ZK129750 не отговаря на изискването да
отпечатва ФКБ на хартиен носител, поради което решила, че „*“ ЕООД с ЕИК: * е
извършило нарушение на чл. 3, ал. 9 от Наредбата. За констатациите на място бил съставен
констативен протокол с № 0340959/10.06.2019г., като представител на търговеца
бил поканен да се яви в ТД на НАП – Бургас.
На 18.06.2019г. в ТД на
НАП-Бургас се явил управителят, който представил редица документи. На база
фактите, отразени в протокола от проверката Ж. преценил, че дружеството е
извършило нарушение на данъчното законодателство, поради което и в присъствие
на управителя съставила АУАН № F493174/18.06.2019г., квалифицирайки извършеното
като нарушение по чл. 3, ал.9 от Наредбата, вр. с чл.
118, ал. 4 ЗДДС. След съставяне на акта препис от същия бил връчен на
управителя, който го подписал и получил копие от него, посочвайки, че ще
депозира възражения в срок. Такива възражения по преписката обаче не са
приложени.
Въз основа на АУАН на
03.12.2019г. било издадено и атакуваното НП, в което била пресъздадена
фактическата обстановка, изложена в акта. Административнонаказващият
орган също счел, че горните факти, нарушават разпоредбите на чл. 3, ал.9 от
Наредбата, вр. с чл. чл.118, ал.4 от ЗДДС, поради
което и на основание чл.185, ал. 2, изр. 2, във вр. с
чл. 185, ал.1 от ЗДДС наложил на жалбоподателя имуществена санкция размер на
500 лева.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена
въз основа на събраните по делото доказателства, обективирани
в писмените доказателства и доказателствени средства,
които са
непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен
материал, който да поставя под съмнение така установените факти. При така
установените факти съдът прави следните прави изводи.
В тази връзка съдът счита, че
наказателно постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН съставен от оправомощено за това лице, видно от приобщеното към
материалите по делото копие на Заповед № ЗЦУ-ОПР - 17/17.05.2018г. Административнонаказателното производство е образувано в
срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в
шестмесечния срок. Въпреки това, съдът счита че са налице основания за отмяна
на санкционния акт. Това е
така на първо място поради противоречие с материалния закон, във връзка с
настъпили законови промени, след съставяне на НП, но преди същото да влезе в
сила. Според чл. 3, ал. 9 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006 г. (в редакцията на този текст към датата на установяване на
нарушението - 10.06.2019г.) - Лице, което извършва продажби на услуги чрез
автомат на самообслужване, с изключение на услугите с развлекателен характер, е
длъжно да регистрира и отчита всяка продажба чрез фискално устройство по чл. 2,
ал. 2, т. 1 или 2, което се вгражда в автомата, и се издава фискална касова
бележка на хартиен носител.
Следва да се обърне внимание обаче, че считано от
28.01.2020г. разпоредбата на чл. 3, ал. 9 от Наредбата е променена с ДВ, бр. 8
от 2020г. Според новата уредба – чл. 3, ал. 8, т. 1 от Наредбата - лице, което
извършва продажби на стоки или услуги чрез автомат на самообслужване с
електрическо захранване (както безспорно е в случая), с изключение на услуги по
обмяна на валута, е длъжно да регистрира и отчита всяка продажба чрез ФУВАС,
като фискалният бон, регистриращ продажбата, се визуализира само на дисплей.
Казано по друг начин – към настоящия момент е отпаднало задължението на
търговците, които извършват продажби на стоки или услуги чрез автомат на
самообслужване с електрическо захранване да отпечатват ФКБ и на хартиен
носител, а е достатъчно само тази ФКБ да се визуализира на дисплея на
устройството, което в случая безспорно е било сторено. Именно поради това към настоящия момент поведението на търговеца
е несъставомерно.
В чл. 3, ал. 1 от ЗАНН е предвидено, че за всяко
административно нарушение се прилага нормативният акт, който е бил в сила по
време на извършването му. От това правило е въведено изключение в чл. 3, ал. 2
от ЗАНН - ако до влизане в сила на наказателното постановление последват
различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна
за нарушителя. Настоящият случай е точно такъв, тъй като преди влизане в сила
на НП е последвала промяна в чл. 3 от Наредбата, с която е отпаднало
задължението на наказаното лице да отпечатва ФКБ и на хартиен носител.
Към настоящият момент наказателното постановление не е
влязло в законна сила, извършеното деяние не осъществява състав на
административно нарушение съгласно действащата нормативна уредба, поради което
са налице предпоставките за приложение на чл.3, ал.2 от ЗАНН. По тези
съображения настоящият съдебен състав приема, че с настъпилата законодателна
промяна е отпаднала административнонаказателната
отговорност за жалбоподателя, поради което наказателното постановление се явява
незаконосъобразно и следва да бъде отменено само на това основание.
Следва да се допълни, че и изначално в случая контролните
органи неправилно са определили субекта на административнонаказателната
отговорност в лицето на жалбоподателя. Безспорно от приложените документи –
Договор за наем (л.45), Свидетелство за регистрация на фискално устройство
(л.7) и Договор за абонаментно обслужване (л.8) се установява, че клетката,
където е извършена контролната покупка (Клетка 1) и за която реално е бил
регистриран ФУВАС, се стопанисва от друго дружеството, а именно - „* 1“ ООД с ЕИК: *, поради което и ако някой
е следвало да бъде санкциониран, то това е било именно последното дружеството,
а не жалбоподателят.
Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл. 3 ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление
№ */03.12.2019г., издадено от Началник Отдел „Оперативни дейности – Бургас“ в
ЦУ на НАП, с което на основание чл.185, ал. 2, изр. 2, във вр.
с чл. 185, ал.1 от ЗДДС на „*“ ЕООД с ЕИК: * е наложена имуществена санкция в
размер на 500 лева за нарушение на чл. 3, ал. 9 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006г. на МФ (Наредбата), вр. с чл. 118, ал.4 ЗДДС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна
жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването
му на страните.
ПРЕПИС от решението
да се изпрати н страните на посочените по делото адреси.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ТОДОР МИТЕВ
Вярно с оригинала: Д.Б.