Р Е Ш Е Н И Е №

 

            гр. София, 22.11.2019г.

                                              

                                     В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

            Софийски  градски съд, Търговско отделение, VІ-23 състав, в открито заседание на дванадесети ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав: 

 

                                                                                                 Председател: Анна Ненова

 

при секретаря Капка Лозева като разгледа  докладваното от съдията докладчик т.д. № 819 по описа за 2019г. и за да се произнесе  взе предвид, следното:

 

Предявени са искове с правно основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

 

Ищецът В.Х.М. твърди, че на 26.06.2012г. страните са сключили договор за ползване на графичен дизайн на оформленията на „МТел“ и „ПриМа“, използвани от ответника, тогава с наименование „М.“ ЕАД. В качеството си на автор ищецът предоставил ползването на личния си графичен дизайн, за което ответникът трябвало да плаща цена за ползването. При прекратяване на договора с тримесечно предизвестие, считано от 10.10.2014г., ответникът продължил ползването на графичния дизайн, при което ищецът претендира неустойка за ползването през месец октомври 2014г. по т. 6.1 от договора в размер на 158 333. 33 лева, както и 73 667. 67 лева лихва за забава от датата на възникване на правото да получи неустойка – 10.10.2014г.

 

Ответникът  „А1 Б.“ ЕАД оспорва исковете.

Не оспорва сключването на договора от 26.06.2012г., но възразява, че  поради извършено ребрандиране договорът между страните е бил прекратен от ответника, на основание т. 9.2 - с тримесечно предизвестие. Волеизявлението  е било обективирано в писмен вид в писмо с изх. № 4748/10.07.2014г.,  изпратено до адреса по чл. 13 от договора.  Договорът между страните е бил прекратен считано от 10.10.2014г. Съгласно т. 10 от договора, ответникът е дължал възнаграждение до датата на прекратяване и всички дължими суми до тази дата са били надлежно платени. Нито към настоящия момент, нито през месец октомври 2014г. ответникът е използвал графичното оформление на буквата „М“ в изображенията МТел и Прима в нарушение на договора или правата на ищеца. Още преди изтичане на срока на договора е било прекратено както предлагането, така и предоставянето на клиенти на комуникационни материали/устройства, носещи изображението на старото лого. Не е имало „активно ползване“ на произведението по смисъла на договора между страните.  Така не е изпълнено условие по т. 6.1 от договора – да е налице неизпълнение от страна на ответника, както и не са налице вреди, установени с влязъл в сила съдебен акт. Доколкото претенцията на ищеца е за неустойка от неизпълнен договор, то тези задължения се погасяват с кратката тригодишна давност по чл. 111, б.“б“ от ЗЗД и за всички вземания за неустойка за неизпълнение на договора през месец октомври 2014г. е налице изтекла погасителна давност, каквото възражение също е направено от ответника.

 

Съдът като съобрази фактите и доказателствата по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, възприема от фактическа страна по делото следното:

 

На 26.06.2012г. между страните е бил сключен писмено договор, съгласно който ищецът, в лично качество и в качеството на правоприемник на ЕТ“К.М.“, като автор на графичното оформление на буквата „М“ в изображенията „Mtel“ и „PriMa“ по Приложение № 1 от договора, е отстъпил на ответника, ползвател, срещу възнаграждение, изключителни права за ползване на графичното оформление, като произведение, за срок от 10 години, считано от 17.08.2011г. (т. 1.1 от договора). Договорът е можел да бъде прекратен, освен другото, с тримесечно писмено предизвестие от страна на ответника – ползвател (т.9.2). При такова предсрочно прекратяване ползвателят  е дължал възнаграждение само до датата на прекратяването (т. 10).  Ползвателят е преустановявал още активното използване на графичното оформление като произведение (т.2.2). „Активно използване“ по смисъла на клаузата на т.2.2 е означавало действия на ползвателя, имащи за цел и резултат използване на произведението, но е била изключена нецеленасочената употреба на всякакви негови екземпляри, като например наличието на неактуални изостанали или стари реклами, рекламни и други материали, които ползвателят не поръчва след прекратяване на договора. При неизпълнение на задълженията на ответника – ползвател по т.2.2 от договора за преустановяване на активното ползване, доказано с влязъл в сила съдебен акт и установени по същия ред нанесени вреди, ответникът е дължал на ищеца неустойка в размер на изплатените дотогава  възнаграждения (т. 6.1 от договора).

С писмо изх. № 4778/10.072014г. ответникът е уведомил ищеца, че желае да прекрати сключения между страните договор от 26.06.2012г. относно права за ползване на графично оформление на буква „М“, на основание т. 9.2, раздел V от договора. Писмото е следвало да се счита тримесечно предизвестие по смисъла на посочената точка от договора.

Между страните не е спорно сключването на договора от 26.06.2012г. с посоченото съдържание, прекратяването му от 10.10.2014г., съгласно отправеното от ответника предизвестие,  както и заплащането на всички дължими до този момент възнаграждения – поне 158 333. 33 лева.

Не се установява след 10.10.2014г. и в рамките на този месец ответникът да е извършвал действия, имащи за цел и резултат използване на графичното оформление на буквата „М“ с автор ищецът, т.е. активно да е използвал произведението. По делото няма събрани доказателства за такива обстоятелства.

За установяване на ползването по делото ищецът,  с първоначалната искова молба, е поискал да се изискат от ответника  доказателства дали в месец октомври 2014г. се е ползвало авторското право върху графичния дизайн, като и да се назначи вещо лице, което да изготви експертиза за ползването на графичния дизайн за месец октомври 2014г., от която да е видно какъв е мащабът на ползването на територията на Б. и всички други държави в полза на ответника, като задачите към експертизата са били доуточнени и разширени с допълнително подадена искова молба, но тези доказателствени искания са били отхвърлени от съда. Съображенията са били, че няма процесуална възможност  да се изискат от ответника доказателства дали в месец октомври 2014г. се е ползвало авторското право върху графичния дизайн - не се е касаело за предвидено в ГПК доказателствено средство – от ответника могат да бъдат искани само конкретно посочени и индивидуализирани писмени доказателства (чл. 190 от ГПК), да се изиска даването на обяснения (чл. 176 от ГПК) или друго, също предвидено в процесуалния закон.  Без уважение е било оставено и искането за допускане на експертиза, тъй като формулираните въпроси  са били фактически и за техния отговор не са били необходими специални знания. Същото е било възприето по отношение на допълнително формулираните задачи към вещото лице с допълнителната искова молба. Тези задачи са били възприети и неотносими -  такива са били задачи във връзка с „активно ползване“ на графичния дизайн от страна на ответника.  

След отхвърляне на доказателствените искания от страна на ищеца, от него не е имало  посочени други доказателства.

ЕТ“К.М.“ не е бил пререгистриран в търговския регистър при Агенция по вписването и регистрацията на ищеца като едноличен търговец е била заличена (§ 5, ал. 1 от ПЗР на ЗТРРЮЛНЦ), което обстоятелство е било съобразено и при сключването на договора от 26.06.2012г. между страните.

 

            При така възприетото от фактическа страна, от правна страна  съдът  намира следното:

           

Страните са били обвързани от договора от 26.06.2012г., който с оглед на същественото си съдържание, е такъв  по чл. 36, ал. 1 от ЗАПСП - за използване на произведение, на което ищецът в качеството си на физическо лице е автор. По договора ищецът е отстъпил на ответника – ползвател изключителното право да използва създадено от него произведение – графично оформление на буквата „М“ в изображенията „Mtel“ и „PriMa“, при определени условия и срещу възнаграждение.

Съгласно договора, неизпълнение на задължение на ответника е било, освен другото, ползването на произведението след прекратяване на договора, за което неизпълнение е била уговорена и неустойка по т. 6.1 от договора. Неизпълнение е било по-конкретно извършването от ответника на действия, имащи за цел и резултат използване на графичното оформление, но не и нецеленасочена употреба.

В случая договорът между страните е бил прекратен от  10.10.2014г., но не се установява в периода след това  през същия месец, който е процесен по делото, ответникът да е извършвал  действия на активно ползване на произведението на ищеца, така както самите страни са предвидили в договора. Поради това предявеният от ищеца иск по чл. 92, ал. 1 от ЗЗД като недоказан следва да бъде отхвърлен. Не се установява договорно неизпълнение на ответника по договора, за което е била предвидена неустойката.

Като акцесорен, следва да бъде отхвърлен и искът за законна лихва за забава върху сумата по неустойката по чл. 86, ал. 1 от ГПК.

 В посочения смисъл са  възраженията на ответника по делото и те се приемат от съда.

Основателно е и възражението на ответника за погасяване на претенцията за неустойка по давност (чл. 111, б.“б“ от ЗЗД), а като акцесорна и тази за лихва за забава (чл. 119 от ЗЗД).  

Съгласно  разпоредбата на чл. 111, б.”б” от ЗЗД, с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за обезщетения и неустойки от неизпълнен договор. Вземането, което е без срок, е изискуемо с възникването му (чл. 69, ал. 1 от ЗЗД) и от възникване на вземането за обезщетение или неустойка, за които не е предвиден срок,   започва да тече погасителната давност относно тези вземания (чл. 114, ал. 1 от ЗЗД).

В случая вземане за неустойка за договорно неизпълнение на ответника, дори неизпълнение в периода по делото (месец октомври 2014г.) да е имало, би  възникнало най-късно на 01.11.2014г. Така давността относно вземането би изтекла най-късно на 01.11.2017г.  Не се установяват, нито се твърдят от ищеца  обстоятелства по спиране и прекъсване на давността относно вземането по чл. 115 и чл. 116 от ГПК. Исковата молба по делото е била подадена през 2019г. (искова молба вх. № 57989/02.05.2019г.) и към тази дата вземането за неустойка би било погасено по давност.

 

            Воден от горното съдът

 

                                                               Р Е Ш И :

 

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от В.Х.М., с ЕГН ********** и посочен съдебен адресат адв. И.А.,***, кантора 9,  срещу „А1 Б.“ ЕАД, с ЕИК ******* и със седалище и адрес на управление ***, искове  с правно основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, съгласно искова молба вх. № 57989/02.05.2019г.

            Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – гр. София в двуседмичен срок от връчването му на страните.                                                                

 

 

 

                                                                  Съдия: