№ 5243
гр. София, 20.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА
НАУМОВА
при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА НАУМОВА
Административно наказателно дело № 20211110213501 по описа за 2021
година
Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 4100 от 18.12.2020г., издадено от С.Д.П.
– Председател на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ (ДА
ДРВВЗ), с което на основание чл.8, ал.2, т.15 и чл.60, ал.1 от ЗЗНН, вр. чл.18, предл.2 и
чл.83 от ЗАНН, за извършено нарушение по чл.4, ал.1 от Закон за запасите от нефт и
нефтопродукти (ЗЗНН) на .... е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1 000 (хиляда)
лева за неподаване в срок до 15.05.2020г на справка – декларация с информация за
предходния календарен месец април 2020г. и за друго извършено нарушение по чл.4, ал.1 от
ЗЗНН - за неподаване в срок до 15.06.2020г. на справка – декларация с информация за
предходния календарен месец май 2020г. на .... е наложена втора „имуществена санкция“ в
размер на 1 000 (хиляда) лева.
В жалбата на .... (подписана от адв. Т.) се твърди, че Наказателното постановление е
незаконосъобразно, издадено при допуснати съществени нарушения на процесуалните
норми и неправилно. Посочва се, че констатациите от Акта нямат обвързваща
доказателствена сила и че наказващият орган следва да докаже, че процесните нарушения са
извършени от обективна страна. Според жалбоподателя в АУАН и Наказателното
постановление не се съдържа ясно и разбираемо описание на нарушението и на
обстоятелствата, при които същото е извършено. Не било посочено времето на извършване
на твърдяното нарушение, а само било посочено, че Дружеството не е представило
информация. На следващо место в жалбата се твърди, че АУАН е съставен извън сроковете
1
по чл.34 от ЗАНН. Претендира се и за нарушено право на защита на ..... Според
жалбоподателя между АУАН и НП липсва съответствие между обстоятелствата на
нарушението и описанието му. Едновременно наказващият орган твърдял, че има
неизпълнение на определено предписание, без да било ясно какво е неговото съдържание и
в какъв срок е следвало да бъде изпълнено. Поради това се приема, че процесното
Наказателно постановление е издадено при съществени нарушения на процесуалните
правила и се явява незаконосъобразно. Иска се СРС да отмени Наказателното постановление
на формално основание, без спорът да се разглежда по същество.
Пред СРС, НО, 10 състав жалбоподателят .... се представлява от адв. Ч.
(преупълномощена от адв. Т.). В съдебно заседание на 11.05.2022г. адвокат Ч. заявява, че
изцяло поддържа жалбата. По време на съдебните прения пред СРС на 20.09.2022г. адв. Ч.
пледира за отмяна на обжалваното Наказателно постановление поради неговата
неправилност и незаконосъобразност. Изтъква се, че в Наказателното постановление не
била посочена дата, на която е довършено нарушението и която поставя началото на
сроковете по чл.34 от ЗАНН. Според адвоката съставеният АУАН бил извън посочените
сроковете и това обосновавало неговата отмяна на самостоятелно основание. Посочва се, че
от извършеното нарушение не са възникнали последици, които да водят до съществени
нарушения. Упреква се наказващият орган, че служебно не е проверил за наличието на
предпоставките по чл.28 от ЗАНН и се посочва, че това е самостоятелно основание за
отмяна на процесното Наказателно постановление. Според адв. Ч. конкретното нарушение е
малозначително, поради което към момента на констатиране нарушителят е можело да бъде
предупреден. Претендират се и направените по делото разноски, във връзка с което адв. Ч.
представя списък.
Пред СРС, НО, 10 състав въззиваемата страна – Председателят на ДА ДРВВЗ се
представлява от юрк. Д.. В съдебно заседание на 11.05.2022г. тя заявява, че оспорва жалбата.
По време на съдебните прения пред СРС, НО, 10 състав на 20.09.2022г. юрк. Д. пледира за
решение, с което да се отхвърли жалбата и да се потвърди Наказателното постановление.
Според процесуалния представител на въззиваемата страна Наказателното постановление е
изцяло законосъобразно, постановено в сроковете на чл.34 от ЗАНН, които започват да
текат от момента, в който наказващият орган е имал възможност и е разполагал с пълна
информация за извършеното нарушение. Според юрк. Д. в конкретния случай сроковете по
чл.34 от ЗАНН са започнали да текат от датата на Констативния протокол. Процесуалният
представител на въззиваемата страна счита за неправилни твърденията на адв. Ч. относно
неуточнената дата на довършване на нарушението и се позовава на чл.4, ал.1 от ЗЗНН,
според който справката-декларация се подава до 15-то число на текущия месец с
информация за предхождащия месец. Обяснява се, че при липса на подадена декларация в
законоустановения срок, нарушението е извършено на датата, следваща 15-то число - в
конкретния случай това са датите 16.05.2020г. и 16.06.2020г., като се посочва, че това е
описано в Наказателното постановление. На следващо място юрк. Д. казва, че
административно-наказващият орган има задължение да изпише съображенията си за
2
наличието или липсата на предпоставките на чл.28 от ЗАНН едва след влизане в сила на
измененията на ЗАНН от 23.12.2021г. Твърди се, че процесното Наказателно постановление
съдържа всички изискуеми реквизити съгласно разпоредбите на ЗАНН. Процесуалният
представител на въззиваемата страна иска от СРС да потвърди Наказателното
постановление, както и да присъди юрисконсултско възнаграждение. Освен това юрк. Д.
прави и възражение за прекомерност относно предоставения списък с разноски от адвоката
на Дружеството - жалбоподател.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и релевираните от страните
доводи, приема за установено следното от фактическа страна :
Жалбоподателят .... е задължено лице по ЗЗНН, тъй като през 2019г. е осъществявало
на територията на страната вътрешнообщностни пристигания на гориво за дизелови
двигатели и газ пропан-бутан.
Със Заповед № РД-10-280 от 28.10.2020г. Председателят на Държавна агенция
„Държавен резерв и военновременни запаси“ е разпоредил извършването на обобщена
проверка за неизпълнение на задължението по чл.4, ал.1 от ЗЗНН във връзка с подаване в
срок до 15-то число на месеците от май до октомври 2020г. на справките – декларации
съответно за предходните календарни месеци април – септември 2020г. от задължените
лица, които през 2019г. са внасяли и осъществявали вътрешнообщностни пристигания на
нефт, суровини за рафинериите, газов кондензат, тежки горива и нефтопродукти по чл.2,
ал.1 от ЗЗНН на няколко Дружества, едно от които е и жалбоподателят ..... Указано било
проверката да се извърши в срок до 30.10.2020г. в ЦУ на ДА ДРВВЗ – по документи, от
комисия, като за резултатите от проверката следвало да се изготви Констативен протокол.
Със същата Заповед на Председателя на Държавна агенция „Държавен резерв и
военновременни запаси“, както и със Заповед № РД-10-114 от 22.04.2020г. на Председателя
на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ свидетелката Павлина
Илиева Палева била оправомощена да съставя АУАН при установени нарушения на ЗЗНН.
На 28.10.2020г. свидетелите Палева, К. и Л. (служители на ДА ДРВВЗ) извършили
разпоредената им проверка по отношение на Дружеството – жалбоподател и установили, че
изобщо не са били подадени справки – декларации по чл.4, ал.1 от ЗЗНН за месеците април
2020г. и май 2020г. съответно до 15.05.2020г. и до 15.06.2020г.
Резултатите от проверката били обективирани в Констативен протокол №
4077/28.10.2020г., отнасящ се за всички проверявани Дружества. По отношение на .... било
констатирано, че не е подало в предвидения в чл.4, ал.1 от ЗЗНН срок през месец май 2020г.
справка – декларация с информация за месец април 2020г. и през месец юни съответно
справка – декларация с информация за месец май 2020г.
С писмо изх. № 4100 от 30.10.2020г. от ДА ДРВВЗ покани представител на .... да се
яви в срок до 10.11.2020г. за съставяне на Акт във връзка с констатирано нарушение на чл.4,
ал.1 от ЗЗНН. Поканата била получена на 03.11.2020г.
На 04.11.2020г. в ДА ДРВВЗ се явил управителят на ..... В негово присъствие св.
3
П.П., пред свидетелите В. К. и М. Л., съставила Акт за установяване на административно
нарушение на Закона за запасите от нефт и нефтопродукти (за краткост : АУАН) №
4100/04.11.2020г. срещу .... за две нарушения с правна квалификация по чл.4, ал.1 от ЗЗНН,
извършени съответно на 16.05.2020г. и 16.06.2020г. и изразяващи се в неподаване в ЦУ на
ДА ДРВВЗ на справки – декларации с информация за месец април 2020г., респ. за месец май
2020г.
Актът е връчен на управителя на .... срещу подпис на 04.11.2020г.
Срещу този Акт е подадено възражение от .... до Председателя на ДА ДРВВЗ. Във
възражението изрично е посочен следният административен адрес за контакт и
кореспонденция с Дружеството : гр. София, ул. „Черковна“ 70, ет.2, ап.4, както и електронен
адрес и мобилен телефон за връзка. Възражението било входирано в ДА ДРВВЗ на
05.11.2020г.
Въз основа на горецитирания АУАН и при същата фактическа обстановка като
посочената в него, С.Д.П. – Председател на Държавна агенция „Държавен резерв и
военновременни запаси“ е издал обжалваното Наказателно постановление № 4100 от
18.12.2020г., с което на основание чл.8, ал.2, т.15 и чл.60, ал.1 от ЗЗНН, вр. чл.18, предл.2 и
чл.83 от ЗАНН, за извършено нарушение по чл.4, ал.1 от ЗЗНН на .... е наложена
„имуществена санкция“ в размер на 1 000 (хиляда) лева за неподаване в срок до 15.05.2020г.
на справка – декларация с информация за предходния календарен месец април 2020г. и за
друго извършено нарушение по чл.4, ал.1 от ЗЗНН - за неподаване в срок до 15.06.2020г. на
справка – декларация с информация за предходния календарен месец май 2020г. на .... е
наложена втора „имуществена санкция“ в размер на 1 000 (хиляда) лева.
Въпреки подадените с възражението срещу Акта данни за електронна поща, телефон
и адрес за контакт и кореспонденция с Дружеството – жалбоподател, вместо от ДА ДРВВЗ
да изпратят препис от Наказателното постановление на адрес гр. София, ул. „Черковна“ 70,
ет.2, ап.4, те изпратили процесното Наказателно постановление по пощата на адрес : гр.
София, ул. „Тодорини кукли“, бл.15, вх.Д, ап.5 и видно от известието за доставяне на лист
19-20 и лист 56-57 от делото пратката е останала непотърсена от ..... Въпреки това
Председателят на ДА ДРВВЗ отбелязал върху НП, че то е връчено на 20.01.2021г. и на
основание чл.58, ал.2 от ЗАНН е влязло в сила на 28.01.2021г.
На 15.07.2021г. по електронна поща (обявена в Търговския регистър и съвпадаща с
електронната поща, посочена във възражението срещу АУАН) .... получило препис от
Наказателно постановление № 4100 от 18.12.2020г., издадено от Председателя на Държавна
агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“. На 21.07.2021г. .... подава по пощата
жалба срещу това Наказателно постановление, която е адресирана директно до СРС и
заведена под № 33726/28.07.2021г.
Междувременно от ДА ДРВВЗ изпратили Наказателно постановление № 4100 от
18.12.2020г. на НАП за принудително събиране на сумата, представляваща сбора на двете
наложени административни наказания на ..... На 02.08.2021г. Дружеството – жалбоподател
платило сумата от 2000 лева.
4
С Разпореждане № 3613/25.03.2022г. СРС, НО, 10 състав е изложил мотиви защо
приема, че чл.58, ал.2 от ЗАНН е бил неправилно приложен от административно –
наказващия орган и защо съдебният състав счита жалбата на .... за процесуално допустима.
Същото становище е преповторено и в протоколни определения на СРС, НО, 10 състав от
11.05.2022г. и от 20.09.2022г. Обективирането на тези съображения в писмен вид по същото
дело (на лист 106, лист 119-120 и лист 129-130 от делото) не налага преповтарянето им и в
този съдебен акт.
Тази фактическа обстановка съдът извежда след анализ на събраните по делото
гласни и писмени доказателства - показанията на свидетелите П.П., В. К. и М. Л.; АУАН №
4100/04.11.2020г.; актуално състояние на ....; плик от жалба; известие за доставяне на НП до
адрес гр. София, ул. „Тодорини кукли“, бл.15, вх.Д, ап.5 с отбелязване за непотърсена
пратка; възражение срещу АУАН; покана за съставяне на АУАН с изх. № 4100/30.10.2020г.
и известие за доставянето й; Заповеди на Председателя на Държавна агенция „Държавен
резерв и военновременни запаси“ с № РД-10-114/22.04.2020г. и с № РД-10-280/28.10.2020г.;
Констативен протокол № 4077/28.10.2020г.; писмо с изх. № 1242/18.03.2021г. и известие за
доставянето му с отбелязване за непотърсена пратка; документи от НАП за заплащане на
глобите; писмо от ... с вх. № 8448/18.01.2022г.; извадка от електронната поща на
Дружеството – жалбоподател; Заповед на Гл. секретар на Държавна агенция „Държавен
резерв и военновременни запаси“ с № ЧР-12-1-22 от 31.05.2017г., както и препис –
извлечение от Решение № 789 от 11.11.2021г. на Министерски съвет.
Приложените на лист 21-24 от делото Докладна записка и Становище не следва да се
подлагат на анализ, тъй като съдържат показания на лицата, които са подписали тези
документи, но доколкото това не е станало устно и непосредствено пред съда, а в писмена
форма, съдът счита, че това ги прави негодни и като гласни, и като писмени доказателства
по смисъла на ЗАНН и НПК. Освен това има редица съдебни решения на ВКС (например
Решение № 278/21.06.2010г. на ВКС, II НО; Решение № 149/16.10.2017г. на ВКС, III НО и
други), според които съдържащите се в Докладната записка данни не могат да служат като
доказателство за установяване авторството на деянието и механизма на извършването му.
Поради това Докладната записка не представлява годно доказателствено средство и не
следва да бъде подлагана на анализ.
При така направеното уточнение и отграничение на относимите и неотносимите към
конкретния правен спор писмени доказателства, настоящият съдебен състав подложи на
задълбочен анализ подробно цитираните по-горе /приети за относими/ писмени
доказателства.
Приложените по делото Заповеди на Председателя на ДА ДРВВЗ и на Гл. секретар на
ДА ДРВВЗ, както и препис – извлечението от Решение № 789 от 11.11.2021г. на
Министерски съвет представляват официални документи, издадени от държавен орган. Те
разполагат с доказателствена сила за посочените в тях обстоятелства. Поради това СРС ги
кредитира и съответно формира извод за това, че конкретният АУАН е съставен от лице,
което е било оправомощено да извърши проверката на .... и е било овластено да съставя
5
Актове за нарушения на ЗЗНН. Това е така, защото съгласно приложените по делото Заповед
на Гл. секретар на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ с № ЧР-
12-1-22 от 31.05.2017г. и Заповеди на Председателя на Държавна агенция „Държавен резерв
и военновременни запаси“ с № РД-10-114/22.04.2020г. и с № РД-10-280/28.10.2020г. към
датата на съставяне на АУАН (04.11.2020г.) св. П.П. е била служител на ДА ДРВВЗ, на
който е било разпоредено да извърши обобщаваща проверка на .... за изпълнение на
задължението по чл.4, ал.1 от ЗЗНН във връзка с подаване в срок до 15-то число на месеците
от май до октомври 2020г. на справките – декларации съответно за предходните календарни
месеци април – септември 2020г. и която съгласно Заповед № РД-10-114/22.04.2020г. на
Председателя на ДА ДРВВЗ и на основание чл.74, ал.2, вр. чл.55, ал.4 от ЗЗНН към ноември
2020г. е имала контролни функции по ЗЗНН и правомощието да съставя АУАН. На
основание чл.74, ал.2, вр. чл.8, ал.2, т.15 от ЗЗНН и по аргумент от обратното от препис –
извлечението от Решение № 789 от 11.11.2021г. на Министерски съвет следва, че до
ноември 2021г., а следователно и към декември 2020г. Станимир Пеев е бил Председател на
ДА ДРВВЗ, от където следва, че процесното Наказателно постановление е издадено от
компетентно лице.
Приложените по делото актуални състояния на .... също имат доказателствена сила за
посочените в тях обстоятелства. Поради това съдът ги кредитира и установява не само кой е
вписаният в Търговския регистър адрес на управление на Дружеството – жалбоподател, а и
че фигурира електронна поща в Търговския регистър, както и че управител на Дружеството
е лицето, получило АУАН.
Пликът на лист 12 от делото има достоверна дата на пощенско клеймо, от където
съдът установява, че жалбата е била подадена по пощата на 21.07.2021г. Известието за
доставяне на НП на лист 19-20 и лист 56-57 от делото също е достоверно и обективно
писмено доказателство, на което съдът се доверява. От това известие се установява, че НП
№ 4100/18.12.2020г. е било изпратено по пощата на .... до адрес гр. София, ул. „Тодорини
кукли“, бл.15, вх.Д, ап.5 и тази пратка е останала непотърсена. Възражението срещу АУАН
няма белезите на писмено доказателство, тъй като съдържа становище на жалбоподателя по
съществото на спора. В случая, обаче, СРС го кредитира в частта относно посочения в него
адрес за кореспонденция на ..... От щемпела в горния десен ъгъл се установява, че този
документ е достигнал до знанието на наказващия орган на 05.11.2020г., което означава, че
считано от тази дата известният адрес за контакт и кореспонденция на .... пред ДА ДРВВЗ е
гр. София, ул. „Черковна“ 70, ет.2, ап.4. Доколкото няма данни да е изпращан препис от НП
на Дружеството-жалбоподател на този адрес, СРС счита, че не може наказващият орган да
прави отбелязвания върху НП и да счита същото за връчено, респ. за влязло в сила (както в
случая е направено – видно от лист 55-гръб от делото), тъй като не е била изпълнена
първата предпоставка на чл.58, ал.2 от ЗАНН, а именно нарушителят да е бил търсен на
посочения от него адрес. Освен това във възражението на лист 25 от делото Дружеството –
жалбоподател е посочило и телефон, както и електронна поща за кореспонденция. На лист
101 от делото са налице доказателства, че НП е било изпратено на .... по електронна поща
6
едва на дата 15.07.2021г. Това означава, че от тази дата може да се счита, че НП е връчено на
Дружеството – нарушител и съответно, че започва да тече срокът за неговото обжалване.
Поради това подадената на 21.07.2021г. по пощата жалба срещу процесното НП се приема
от съда за подадена в законоустановения срок.
Настоящият съдебен състав дава вяра и на поканата за съставяне на АУАН с изх. №
4100/30.10.2020г., известието за доставянето й и писмото от ... с вх. № 8448/18.01.2022г., тъй
като тези писмени доказателства са взаимно обусловени, обективни и достоверни. От
съвкупната им преценка се установява, че от ДА ДРВВЗ са поканили представител на .... да
се яви в срок до 10.11.2020г. за съставяне на Акт във връзка с констатирано нарушение на
чл.4, ал.1 от ЗЗНН, като самата покана е била получена от Дружеството на 03.11.2020г.
По делото са приложени още и писмо с изх. № 1242/18.03.2021г., известие за
доставянето му с отбелязване за непотърсена пратка, както и документи от НАП за
заплащане на административните наказания. Тези писмени доказателства са обективно
съществуващи, достоверни и непредубедени, поради което съдът ги кредитира и установява,
че .... е било поканено да плати процесните административни наказания, след което по пътя
на принудителното събиране на 02.08.2021г. Дружеството – жалбоподател е заплатило
сумата от 2000 лева във връзка с процесното НП, но доколкото това е станало на дата след
като е била подадена жалбата срещу Наказателното постановление и преди да са влезли в
сила измененията в ЗАНН от 23.12.2021г., то това плащане не следва да се приравнява на
отказ от обжалване на НП по смисъла на сегадействащия чл.79б от ЗАНН.
Относно решаването на спора по същество относими и информативни се явяват
показанията на свидетелите П.П., В. К. и М. Л., както и констатациите от АУАН №
4100/04.11.2020г. и Констативен протокол № 4077/28.10.2020г. От една страна събраните по
делото гласни доказателства звучат логично, достоверно и непредубедено. От друга страна
те намират опора и в писмените доказателства, събрани по делото. Поради това СРС им се
доверява. Констатациите от Констативния протокол и от АУАН намират опора, както
помежду си, така и в свидетелските показания. Поради това съдът се доверява и на тях.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че от съвкупната преценка на
Заповедта на Председателя на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни
запаси“ с № РД-10-280/28.10.2020г. и Констативния протокол с № 4077/28.10.2020г. СРС
достигна до извода, че проверката на Дружеството – жалбоподател от страна на свидетелите
Палева, К. и Л. е станала на дата 28.10.2020г., тъй като това е единствената възможна дата
между момента, в който на свидетелите е възложена проверката и момента, в който
резултатите от проверката са обективирани в Констативен протокол.
Въз основа на така установената фактология и направения по-горе доказателствен
анализ, съдът достигна до следните правни изводи :
Жалбоподателят е юридическо лице, против което е издадено обжалваното
Наказателно постановление. С оглед на изложените по-горе мотиви, както и на тези,
обективирани в Разпореждане на съдията – докладчик с № 3613/25.03.2022г. и протоколни
7
определения на СРС от 11.05.2022г. и 20.09.2022г., съдът приема, че жалбата на .... е
подадена в законоустановения срок. Доколкото тя изхожда от оправомощено за това лице
срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на ЗАНН, съдът приема жалбата за процесуално
допустима и я разгледа по същество.
След собствена служебна преценка на материалите по делото съдът достигна до
извода, че между АУАН и обжалваното Наказателно постановление има съвпадение на
фактите, чрез които са зададени рамките на конкретното административно – наказателно
обвинение. Налице е съответствие между словесното и цифровото описание на
нарушението. Няма допуснати съществени процесуални нарушение, ограничаващи правото
на защита на наказаното лице да разбере за какви нарушения го наказват. Съдът не откри
основания за отмяна на Наказателното постановление на формално основание. И в Акта, и в
Наказателното постановление пълно и точно са описани нарушенията, датата на извършване
на всяко от тях, обстоятелствата, при които са осъществени и законовите разпоредби, които
са били нарушени. Правната квалификация на нарушенията е прецизна и в съответствие с
текстовото описание на състава на административното нарушение. Ясно е посочено за кои
месеци и до кои дата Дружеството е следвало, а не е подало справки – декларации. Изрично
е записано, че .... е задължено лице по чл.23, ал.3 от ЗЗНН. Настоящият съдебен състав не
споделя доводите на жалбоподателя, че не била посочена датата на нарушенията, тъй като
на последния ред от стр.1 и на първия ред от стр.2 от АУАН, както и на стр.3, абзац 3 от НП
изрично са изведени датите на двете нарушения. Дори и да не бяха изрично изведени тези
дати, по тълкувателен път те могат да бъдат установени от самото описание на
нарушенията, тъй като се сочи, че до 15.05.2020г. Дружеството е следвало да предостави
информация за месец април 2020г. и съответно до 15.06.2020г. – информация за месец май
2020г. Щом даден срок изтича до 15-то число на следващия месец, то при неизпълнение на
задължението за предоставяне на справка – декларация нарушението следва да се счита за
довършено на първия следващ ден, т.е в случая това е 16.05.2020г. и съответно на
16.06.2020г.
От изложеното по-горе следва, че нарушенията са извършени на 16.05.2020г. и
съответно на 16.06.2020г. Едногодишният срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН изтича съответно на
16.05.2021г. и 16.06.2021г., а АУАН е съставен на 04.11.2020г. Тримесечният срок по чл.34,
ал.1 от ЗАНН започва да тече от откриване на нарушителя, т.е. от 28.10.2020г. (предвид
направеното по-горе съвместно тълкуване на Заповед № РД-10-280/28.10.2020г. на
Председателя на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ и
Констативен протокол № 4077/28.10.2020г.). Съответно 3-месечният срок по чл.34, ал.1 от
ЗАНН изтича на 28.01.2021г., а конкретният АУАН е съставен на 04.11.2020г. От
съставянето на АУАН (04.11.2020г.) до датата на издаване на Наказателното постановление
(18.12.2020г.) са минали по-малко от 2 месеца. Поради всичко това съдът приема, че са
спазени сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН.
От изложените по-горе мотиви относно Заповедите на Председателя на ДА ДРВВЗ и
на Главния секретар на ДА ДРВВЗ, както и на основание чл.74, ал.2 от ЗЗНН следва, че
8
Актът и Наказателното постановление са издадени от компетентни за това лица.
Видно от писмо с изх. № 4100 от 30.10.2020г. Дружеството – жалбоподател е било
поканено да изпрати свой представител в срок до 10.11.2020г. пред ДА ДРВВЗ за съставяне
и връчване на АУАН във връзка с констатирано нарушение на чл.4, ал.1 от ЗЗНН и
доколкото това писмо е получено на 03.11.2020г. (видно от писмото на ... на лист 85 от
делото), както и защото от самия Акт се вижда, че той е съставен на 04.11.2020г. (т.е. в
указания срок) пред управителя на ...., съдът приема, че при съставянето и предявяването на
Акта не са допуснати нарушения по ЗАНН. В случая правилно са били приложени
разпоредбите на чл.40, ал.1 от ЗАНН, както и чл.43, ал.1 и ал.5 от ЗАНН. В Акта и в
Наказателното постановление фигурират всички реквизити по чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН.
Водим от изложеното СРС прие, че не са допуснати процесуални нарушения при
съставянето на АУАН и при издаване на оспорваното Наказателно постановление, поради
което спорът следва да бъде решен по същество.
От показанията на разпитаните от СРС свидетели, Констативния протокол и АУАН
следва, че .... е задължено лице по ЗЗНН. По съществото това не се оспорва и от
жалбоподателя.
Съгласно член 4, ал.1 от ЗЗНН задължените лица изготвят и представят в Държавна
агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ ежемесечно до 15-о число справка-
декларация по образец за предходния календарен месец с информация за : 1. нивото,
състоянието и местата за съхраняване на определените им запаси за извънредни ситуации,
създадени и съхранявани от тях, както на територията на страната, така и на територията на
други държави - членки на Европейския съюз; 2. вида и количествата търговски и
оперативни запаси, поддържани от тях през предходния календарен месец на територията на
страната; 3. количествата енергийни продукти по приложение А, глава 3.4 от Регламент (ЕО)
№ 1099/2008 и тежки горива, които през предходния календарен месец са : а) внесени при
режим на внос; б) доставени на територията на страната от вътрешнообщностни
пристигания; в) произведени на територията на страната.
От показанията на свидетелите П.П., В. К. и М. Л., както и констатациите от АУАН
№ 4100/04.11.2020г. и Констативен протокол № 4077/28.10.2020г. се установява, че .... е
задължено лице по чл.23, ал.3 от ЗЗНН, тъй като през 2019г. е осъществявало на
територията на страната вътрешнообщностни пристигания на гориво за дизелови двигатели
и газ пропан-бутан. От същата доказателствена маса се доказва, че Дружеството –
жалбоподател не е подало в ДА ДРВВЗ справка-декларация с информация по чл.4, ал.1 от
ЗЗНН за месеците април 2020г. и май 2020г. съответно до 15.05.2020г. и до 15.06.2020г. С
изтичането на предвидения в закона срок и бездействието (неподаването на справките –
декларации по чл.4, ал.1 от ЗЗНН) нарушението е довършено. В случая става въпрос за две
отделни нарушения, тъй като задължението за подаване на справка-декларация с
информация по чл.4, ал.1 от ЗЗНН е за всеки месец отделно. Поради това първото
нарушение по чл.4, ал.1 от ЗЗНН е довършено на 16.05.2020г., а второто нарушение – на
16.06.2020г.
9
Гореизложеното означава, че от обективна страна е безспорно доказано, че
Дружеството – жалбоподател е реализирано вменените му две нарушения по чл.4, ал.1 от
ЗЗНН, тъй като не е подало справка-декларация с информация по чл.4, ал.1 от ЗЗНН за
месец април 2020г. - до 15.05.2020г. и за месец май 2020г. – до 15.06.2020г.
От субективна страна следва да се посочи, че отговорността на юридическите лица
(каквото е ....) е обективна и безвиновна.
Нарушението по чл.4, ал.1 от ЗЗНН е формално. С факта на бездействието в
законоустановения срок - нарушението е реализирано. За съставомерността на деянието не е
необходимо да се доказва реализирането на някакъв противоправен резултат. Нарушението
не е маловажно и не следва да се прилага чл.28 от ЗАНН, тъй като в конкретния случай не
са налице нито многобройни, нито изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства.
В случая става въпрос за непредставена справка – декларация за два поредни месеца. Освен
това подлежащата на деклариране информация следва да се тълкува като обстоятелство,
което завишава степента на обществена опасност на деянието, тъй като целта на събирането
на информацията по чл.4, ал.1 от ЗЗНН е проследяване на количествата запаси в Р.
България, както и формиране на прогноза за наличието или липсата на затруднения при
доставките на нефт и нефтопродукти – информация, която в последно време е изключително
важна за обществото ни. Поради това правилно наказващият орган не е приложил чл.28 от
ЗАНН.
За всяко от нарушенията по чл.4, ал.1 от ЗЗНН в чл.60, ал.1 от ЗЗНН се предвижда
„имуществена санкция“ в твърд размер – 1000 лева. Предварително определеният в закона
размер на наказанието не позволява на съда да прави преценка на отегчаващите и
смекчаващите отговорността обстоятелства и следва да се наложи именно размера на
имуществената санкция, посочена в закона – в случая тя е 1000 лева за всяко от
нарушенията по чл.4, ал.1 от ЗЗНН или общо 2000 лева.
Гореизложеното означава, че обжалваното Наказателно постановление следва да се
потвърди изцяло като законосъобразно, правилно и при справедлив и законосъобразен
размер на административните наказания за всяко от нарушенията по чл.4, ал.1 от ЗЗНН.
С оглед изхода на делото на жалбоподателя не се дължат разноски. На основание
чл.63д, ал.4 от ЗАНН учреждението, чийто орган е издал процесното НП (т.е. ДА ДРВВЗ)
има право на юрисконсултско възнаграждение – доколкото съдът потвърждава
Наказателното постановление и по време на съдебните прения пред СРС, НО, 10 състав
процесуалният представител на въззиваемата страна е поискал присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл.63д, ал.1 от ЗАНН в настоящото
производство страните имат право да им се присъждат разноски по реда на АПК. Когато
страната е била защитавана от юрисконсулт, както в случая, на основание чл.63д, ал.4 от
ЗАНН в полза на ДА ДРВВЗ следва да се присъди възнаграждение в размер, определен от
съда. Според чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ заплащането на правната помощ
следва да е съобразено с вида и количеството на извършената дейност и да се определи
според Наредбата за заплащането на правната помощ. В чл.27е от Наредбата за заплащането
10
на правната помощ пише, че възнаграждението за защита в производства по ЗАНН, каквото
е настоящото, може да бъде от 80 до 150 лева. В случая по настоящото дело е имало две
открити съдебни заседания пред СРС – 10 състав с участието на юрк. Д.. В рамките на
производството пред СРС – 10 състав юрк. Д. е проявила процесуални усилия да защити
тезата си. Поради това, но и доколкото самият правен спор не се отличават с фактическа и
правна сложност, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ДА ДРВВЗ
юрисконсултско възнаграждение в размер около средния, предвиден в Наредбата за
заплащането на правната помощ, т.е. 115 (сто и петнадесет) лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 4100 от 18.12.2020г., издадено от
Председателя на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“, с което на
основание чл.8, ал.2, т.15 и чл.60, ал.1 от ЗЗНН, вр. чл.18, предл.2 и чл.83 от ЗАНН, за
извършено нарушение по чл.4, ал.1 от ЗЗНН на .... е наложена „имуществена санкция“ в
размер на 1 000 (хиляда) лева за неподаване в срок до 15.05.2020г на справка – декларация с
информация за предходния календарен месец април 2020г. и за друго извършено нарушение
по чл.4, ал.1 от ЗЗНН - за неподаване в срок до 15.06.2020г. на справка – декларация с
информация за предходния календарен месец май 2020г. на .... е наложена втора
„имуществена санкция“ в размер на 1 000 (хиляда) лева.
ОСЪЖДА нарушителя .... с ЕИК ...., със седалище и адрес на управление : .........., с
адрес за кореспонденция : .........., с управител и едноличен собственик на капитала Н.А.П.,
да заплати на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ сумата
от 115 (сто и петнадесет) лева за направени по делото разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред Административен съд – София град по реда на
АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11