№ 2661
гр. Варна , 27.07.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и
седми юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Лазар К. Василев
като разгледа докладваното от мл.с. Лазар К. Василев Въззивно гражданско
дело № 20213100501583 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 278052/15.03.2021 г.,
депозирана от В. ИВ. ИВ. с ЕГН **********, чрез адв. В.А. В. от САК, с
адрес на кантората гр. София, бул. „България“ №81В, ет. 8, срещу
Решение № 260781 от 08.03.2021г., поправено с Решение
261624/17.05.2021г., постановени по гр. д. № 12596 по описа на РС-Варна за
2019 г., ГО, 48 съдебен състав, с което В.И. е ОСЪДЕН ДА ЗАПЛАТИ на ЦВ.
К. Н. с ЕГН **********, на основание чл. 45 от ЗЗД сумата от 10 569,67 лв.
(десет хиляди петстотин шестдесет и девет лева и шестдесет и седем
стотинки), представляваща разходи за поправяне на нанесени от ответника
щети на лек автомобил BMW регистрационен номер B6329HH, причинени от
ПТП на 27.04.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на иска в съда - 07.08.2019г. до окончателното й изплащане, както и
сумата от 202,58 лв. (двеста и два лева и петдесет и осем стотинки)
представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от
30.05.2019г. до 06.08.2019г., както и Е ОСЪДЕН да заплати на ЦВ. К. Н. с
ЕГН ********** сумата от 200 лв. /двеста лева/, представляващи обезщетение
за неимуществени вреди, претърпени в следствие на ПТП от 27.04.2019г.,
изразяващи се в причинени на ищцата неудобство поради лишаване от
ползването на личния автомобил, преживян стрес, притеснения, емоционален
дискомфорт, психическо напрежение, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на иска в съда – 07.08.2019г. до
окончателното ѝ изплащане, на основание чл. 45 от ЗЗД.
1
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
страна на въззиваемата ЦВ. К. Н. (в лично качество и чрез адвокат П.В., както
и становище от конституираното по делото трето лице помагач ЗАД „ОЗК
Застраховане“ АД.
І. По допустимостта на въззивното производство:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения преклузивен срок,
визиран в чл. 259, ал. 1 от ГПК. Същата е редовна, съдържа изискуемите по
чл. 260 от ГПК реквизити и приложения по чл. 261 от ГПК и е надлежно
администрирана, поради което е процесуално допустима.
Легитимацията на страните съответства на произнасянето по
обжалваното решение на районния съд. Сезиран е компетентен въззивен съд
за проверка на подлежащ на обжалване акт при наличие на правен интерес от
обжалване. Съдът приема, че въззивното производството е допустимо.
II. По доклада на въззивната жалба и отговора:
Въззивникът намира обжалваното решение за очевидно неправилно и
необосновано, предпоставено от базова липса на познания в областта на
материалното гражданско право, обусловено от съществени процесуални
нарушения, постановено без да са обсъдени всички възражения на страните и
при приемане за установени на факти в противоречие с доказателствата по
делото, които са обсъдени превратно.
В.И., чрез процесуалният си представител сочи, че съдът е допуснал
съществено процесуално нарушение, с което на нарушил правото му на
защита по делото, като е дал ход на делото в съдебно заседание на дата
10.02.202г., въпреки наличие на пречките по чл. 142, ал. 2 от ГПК. Според
въззивника препятствието той и адвокатът му да се явят в съдебно заседание е
било отложен полет от София до Варна, за който адвокат В. си е резервирал
билет. Полетът бил отложен два дни преди заседанието, поради което
адвокатът е бил в невъзможност да организира пътуването си за насроченото
на 10.02.2021г. от 09:20 ч. съдебно заседание. Освен че адвокат В. е бил
възпрепятстван да се яви на съдебното заседание, в невъзможност бил и
самият въззивник, тъй като в този момент е бил болен с грипоподобни
симптоми – висока температура, кашлица и силна отпадналост. За
установяване на обстоятелството, че полетът на адвокат В. е бил отменен е
представено съобщение от електронната поща на адвоката, изпратено му от
организатора на полета.
По отношение на правилността на съдебното решение въззивникът
сочи, че съдът е формирал фактическите си изводи само на база на
приложения по делото Протокол от ПТП с № 1656802 от 27.04.2019г. Твърди,
че протоколът не се ползва с обвързваща доказателствена сила относно
причината за ПТП-то, доколкото съставителят му не е бил очевидец на
2
катастрофата, следователно не би могъл да удостовери това, което е прието за
установено от първостепенния съд. Именно за това по делото е било
допуснато изслушване на свидетели на двете страни, но съдът не обсъдил
изобщо показанията на част от тях.
Намира за неправилен извода на съда, че от установената фактическа
обстановка по делото той не е оборил презумпцията вината, като сочи, че от
показанията на свидетелите се е установило, че е направил всичко зависещо
от него автомобилът да остане в спряло положение. Счита, че макар
автомобилът е бил под наклон, само по себе си, това не означава, че той е
следвало да предвиди, че колата може да тръгне назад и това е така, защото
автомобилът е бил поставен на паркинг и ръчната спирачка е била вдигната.
Предвид това твърди, че процесното ПТП е настъпило в резултат на случайно
деяние, доколкото той не би могъл да предвиди, че управляваният от него
автомобил ще тръгне сам на заден ход при положение, че е поставил колата
на паркинг и е вдигнал ръчната спирачка.
Въззивникът счита за необосновано решението на съда, да отхвърли
възражението му за съпричиняване, доколкото отново не са обсъдени всички
събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност, в това число и
изявленията на самата ищца, които съдържат признание на неизгодни за нея
факти. Сочи, че действително заключението по допуснатата по делото САТЕ
не е било оспорено от него, но това се дължало единствено на горепосоченото
процесуално нарушение от страна на съда, изразяващо се в даване ход на
делото, при наличие на пречки за това. Също така намира, че съдът не е
обсъдил показанията на свидетеля Илия Бочуков, които съдържали данни за
два факта с правно значение за съпричиняването - първо, че ответникът вече е
започнал да прави маневра за паркиране, когато ищцата се е появила с нейния
автомобил и му е препречила и без това тесния път, за да може да паркира
композицията в двора си и второ, че ищцата умишлено е запушила пътя им,
дори след като са изместили композицията по другия път. Сочи, че съдът
изобщо не е изложил мотиви кое точно деяние на ответника се явява
противоправно. Не е посочено коя норма е нарушена и с кое действие или
бездействие от негова страна, като липсата на мотиви в тази насока прави на
практика невъзможно излагането на оплаквания срещу този решаващ извод на
съда.
По отношение на размера на претърпените вреди счита, че съдът
голословно е кредитирал заключението в частта, в която е прието, че общият
размер на вредите по автомобила възлиза на 4,108.80 лева- труд и 8,051.82
лева- за нови части. Сочи, че доколкото всеки е длъжен да възстанови
вредите, които е причинил другиму, то ответникът дължи репариране на
действителните вреди, затова не може да бъде осъден да заплати стойността
на нови авточасти при положение, че не е доказано по делото, че
употребяваният автомобил БМВ е бил с нови части. По делото няма нито
3
едно доказателство, от което да следва извод, че увредените части на колата
са били оригинални или чисто нови, за да бъде осъден ответникът да
възстановява вреди в такъв размер. Намира, че тъй като ищецът не е доказал
увредените му части да са оригинални, то няма как съдът да осъди ответника
да му заплати обезщетение по стойност на оригинални части, след като е
останало недоказано, че увредените елементи са оригинални. Отделно от това
счита, че ищцата не е била длъжна да отремонтира автомобила в официалния
сервиз на марката, а е можела да стори това в друг сервиз, в който трудът е
по-евтин.
Въззивникът счита, че не е налице основание съдът да кредитира т.нар.
„втори вариант" на експертизата, доколкото вещото лице на стр. 7 от
протокол от 10.02.2021 изрично е заявил, че и в други сервизи е могъл да бъде
извършен процесният ремонт, а на въпрос на ищцата е отговорил, че
извършването на ремонт в гаранционен сервиз би имало значение при
продажба, ако колата има сервизна книжа и е била обслужвана в само такъв
сервиз. На последно място сочи, че съдът изобщо не е обсъдил и видимите
противоречия в т.нар. втори вариант предвид това, че в него е посочено, че
дължимото възнаграждение за труд възлизало на 4,108.80 лева, което
предпоставя извод, че в избрания от ищцата сервиз автомобилът е
ремонтиран в рамките на 63.4 астрономически часа при ценова става от 64.80
лева с ДДС. В самото заключение на вещото лице обаче никъде не е
потвърдено, че за ремонта на тези щети са били необходими осем работни
дни или близо две седмици, напротив, вещото лице е посочило много по-
малко часове за работа, а именно- 55.10 часа.
Също така сочи, че възникват основателни съмнения относно
обосноваността и правилността на т.нар. първи вариант на експертизата,
определящ действителната стойност на вредите на 6,588.48 лева. Ако след
разоборудването на автомобила в сервиза са били установени други щети,
ищцата е имала възможността да извика представител на застрахователя, за да
се удостовери действителното им наличие, но това не е било сторено. При
това положение липсва основание да се кредитира изложеното от вещото
лице, че е имало и други щети по автомобила, които били установени
впоследствие.
По отношение на присъдените неимуществени вреди сочи, че в тази
част решението също е очевидно неправилно, доколкото по делото не е
събрано нито едно доказателство, което да установява претърпените
неимуществени вреди от ищцата. Декларативното посочване, че такива вреди
са настъпили не може да е основание за съда да уважи иска.
Предвид всичко изложено, моли обжалваното решение да бъде
отменено, като вместо него да бъде постановено ново, с което да бъдат
отхвърлени изцяло предявените искове от ЦВ. К. Н. като неоснователни и
недоказани. Претендира и сторените в двете съдебни инстанции съдебно-
4
деловодни разноски.
Въззивникът релевира и доказателствени искания, а именно: на
основание чл. 266, ал. 1 ГПК, да бъде прието като ново писмено
доказателство електронно съобщение от 11.02.2021г., установяващо, че
сутрешните полети от гр. София до гр. Варна са отменени поне до 07.04.2021
година. Въззивникът иска на основание чл. 266, ал. 3 ГПК, поради допуснати
съществени процесуални нарушения от първоинстанционния съд, изразяващи
се в даване ход на делото на 10.02.2021г., на което заседание е прието
заключението по САТЕ по делото, да бъде допусната повторна съдебна
автотехническа експертиза, доколкото от приетото заключение по делото
пред първата инстанция възниква съмнение за неговата правилност и
обоснованост. В случай че искането за назначаване на повторна САТЕ бъде
отхвърлено, въззивникът моли на основание чл. 267, ал. 2 ГПК, да бъде
постановено повторно изслушване на вещото лице Адриан Михайлов Велчев
пред втората съдебна инстанция, доколкото давайки ход на делото на
10.02.2021г., първостепенният съд е допуснал съществено процесуално
нарушение, с което е нарушил правото на защита на ответника и е отнел
правото му да участва в изслушването на вещото лице и да задава въпроси.
В срока за отговор на въззивната жалба е постъпил такъв от
въззиваемата, чрез процесуалният представител, в който същата счита,
че жалбата е неоснователна, поради което моли същата да бъде оставена без
уважение, а обжалваното решение потвърдено.
Намира за неоснователно твърдението на въззивника, че е бил лишен от
правото да участва в последното по делото открито съдебно заседание. Счита,
че процесуалният представител на ответника е имал възможност да
организира пътуването си от София до Варна и по друг начин, различен от
въздушния транспорт, поради което и е можел да участва в съдебното
заседание. От друга страна сочи, че макар да не се е явил в съдебното
заседание, адвокатът на ответника е изразил становище по същество на спора
с писмена молба, депозирана по делото на 09.02.2021г., в която е изложил
становището си по отношение на събраните доказателства, включително и
заключението по САТЕ. Молбата е била получена от съда и докладвана в
съдебно заседание, респективно взета предвид от съда при решаване на спора.
Намира за неоснователно и твърдението, че съдът е постановил
решението си само въз основа на протокола от ПТП, като сочи, че от
мотивите на съдебния акт е видно, че е обсъден в цялост събрания
доказателствен материал. Сочи, че безспорно по делото се е установило, че
ответникът виновно е причинил процесните щети, а страните са подписали
въпросния протокол от ПТП без възражения по отношение на механизма, при
който са настъпили вредите. Счита, че правилно съдът не е кредитирал
показанията на свидетеля Илиан Бочуков, тъй като същите не отговорят на
действителното положение на автомобилите по време на удара, а и от
5
показанията на свидетелят не може да се установи, че ръчната спирачка на
автомобила на ответника е била вдигната преди ПТП.
От друга страна сочи, че от приетата по делото САТЕ се е установило,
че уврежданията по автомобила на ищцата са настъпили в резултат на
процесното ПТП, като вещото лице е отрекло то е да настъпило по начина, по
който го описва свидетелят Бочуков. Сочи, че от заключението на вещото
лице се е установило и, че отремонтирането на автомобила е било възможно
само в специализирания сервиз на марката, поради което и възражението на
въззивника в този смисъл е неоснователно. Намира за неоснователно и
твърдението, че процесното ПТП е станало изцяло по вина на ищцата,
доколкото данни за виновно поведение от нейна страна липсват по делото. В
този смисъл сочи, че няма никакви данни и за съпричиняване на вредите.
По отношение на действителния размер на вредите сочи, че по делото
категорично се е установил точният размер на разходите, извършени за
ремонт на автомобила, както и действителното им заплащане. Сочи, че
ищцата е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в преживяна
уплаха, притеснение, неудобство, като наред с това е била лишена един месец
от автомобила си, който ползва както за лични нужди, така и за служебни
ангажименти.
Предвид изложеното, моли да не бъдат уважени релевираните
доказателствени искания във въззивната жалба, както и за потвърждаване на
обжалваното решение. Претендира и присъждане на сторените по делото
ранзоски.
По делото е постъпил и отговор на въззивната жалба лично от самата
въззиваема, в който същата намира изложените възражения за
неоснователни.
По доказателствените искания:
Настоящият състав на съда намира, че доколкото процесуалният
представител на ответника е депозирал молба, в която на основание чл. 200,
ал. 3 от ГПК, е оспорил заключението в частта, относно „втори вариант“ на
изчисление на стойността на ремонта, като с отделна молба е помолил и да не
бъде даван ход на делото, то съдът е следвало да съобрази възражението на
страната и да назначи нова САТЕ, с участието на три вещи лица, които да
изготвят заключение по същите задачи. Тъй като съдът е дал ход на делото,
макар изричното искане на ответната страна то да бъде отложено поради
наличие на обективни пречки за явяването , ответникът, чрез процесуалния
си представител не е имал възможноста да зададе допълнителни въпроси към
вещото лице, след което да изложи и становище по техните отговори, както
при приемане на заключението, така и в хода по същество. Предвид
гореизложеното, по делото следва да бъде назначена нова тройна САТЕ,
вещите лица по която да отговорят на въпросите, поставени от страните по
6
единичната експертиза.
Следва да бъде прието към доказателствения материал по делото и
писмо от търговеца, организиращ продажбата на самолетни билети,
доколкото същото е с дата 11.02.2021г. – след като по делото е бил даден ход
по същество, т.е. доказателството е ново по смисъла на чл. 266, ал. 1, т. 1 от
ГПК.
По делото е постъпила и частна жалба (наименована от страната
като въззивна жалба) с вх. № 288190/25.05.2021г., депозирана от В. ИВ. ИВ.
с ЕГН **********, чрез адв. В.А. В. от САК, срещу Решение № 261624 от
17.05.2021г., с което съдът е отказал изменение на Решение № 260781 от
08.03.2021г., постановено по гр.д. № 12596/2019г. по описа на РС Варна, 48
съдебен състав, в частта за разноските, с което са присъдени в полза на
ищцата ЦВ. К. Н. 3 118,29 лв.
Частната жалба е депозирана в законоустановения преклузивен срок. В
предвидения в закона срок е постъпил и отговор на частната жалба от страна
на ЦВ. К. Н.. Не е постъпил отговор от страна на конституираното по делото
трето лице помагач. Жалбата и отговорът изхождат от лица с надлежна
процесуална легитимация, при наличие на правен интерес. Атакуван е
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което жалбата е процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество с решението по делото.
Жалбоподателят моли в полза на ищцата да бъдат присъдени 1 450,96
лв., вместо горепосочената сума. Сочи, че заплатените от ищцата разноски за
държавна такса и депозити за вещи лица са в общ размер на 854,31 лв.,
поради което разликата до 4008,25 лв. представлява претендирано адвокатско
възнаграждение, което е прекомерно. Сочи, че съгласно Наредба 1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, при иск в размер на
12 857,70 лв., адвокатският хонорар следва да бъде в размер на 915,15 лв., а за
всеки от останалите искове по 300 лв., поради което дори да се приеме, че
ответникът дължи заплащане на хонорар за всеки от исковете, то той следва
да бъде в размер на 1515,15 лв., или повече от два пъти по-малко от
претендираната сума.
Твърди, че поради допуснатото от съда процесуално нарушение,
изразяващо се в даване ход на делото макар да са налице пречки за това,
ответникът е бил лишен от възможността да възрази за прекомерност на
разноските.
Предвид горното, моли Решение № 261624/17.05.2021г. да бъде
отменено, като вместо него бъде изменено Решение № 260781/08.03.2021г. и
на ищцата Ц.Н. бъде присъдена сума в размер на 1 450 лева.
С отговора си Ц.Н. моли жалбата на В.И. да бъде оставена без
уважение. Сочи, че не са налице процесуални нарушения, допуснати в
7
производството пред първа инстанция, респективно не са представени
доказателства за наличие на пречки за явяване по делото от страна на
ответника и неговия процесуален представител. Твърди, че възражението за
прекомерност не е направено в срок, макар по делото да е била депозирана
молба по същество на спора на 09.02.2021г. Същото е и неоснователно, тъй
като самият ответник е претендирал разноски в размер на 3 500 лв. за
адвокатско възнаграждение, което е повече от претендираното от ищцата.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Воден от горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с №
278052/15.03.2021 г., депозирана от В. ИВ. ИВ. с ЕГН **********, чрез адв.
В.А. В. от САК, с адрес на кантората гр. София, бул. „България“ №81В,
ет. 8, срещу Решение № 260781 от 08.03.2021г., поправено с Решение
261624/17.05.2021г., постановени по гр. д. № 12596 по описа на РС-Варна за
2019 г., ГО, 48 съдебен състав.
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба с вх. №
288190/25.05.2021г., депозирана от В. ИВ. ИВ. с ЕГН **********, чрез адв.
В.А. В. от САК, срещу Решение № 261624 от 17.05.2021г., с което съдът е
отказал изменение на Решение № 260781 от 08.03.2021г., постановено по гр.д.
№ 12596/2019г. по описа на РС Варна, 48 съдебен състав.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА към доказателствения материал по делото
електронно съобщение от 11.02.2021г. от ******@********.**, изпратено до
В.В..
НАЗНАЧАВА тройна СЪДЕБНА АВТОТЕХНИЧЕСКА
ЕКСПЕРТИЗА, вещите лица по която след запознаване с материалите по
делото, в това число писмените и гласни доказателства, след запознаване със
заключението по предходната САТЕ, както и след оглед на мястото на
осъществяване на ПТП, да дадат отговор на задачите, предмет на
първоначалната експертиза.
ОПРЕДЕЛЯ първоначален депозит от 600 лв. вносим от въззвника в
едноседмичен срок от съобщението, в който срок следва да представи и
доказателства за внасянето на сумата по сметка на ВОС.
Назначава за вещи лица Александър Христов Василев, Йордан
Любомиров Михайлов и Костадин Любомиров Михайлов.
Да се уведомят вещите лица за поставените им задачи след
8
представяне на доказателства за внасяне на депозита, както и за датата и
часа на насроченото по делото заседание.
УКАЗВА на вещите лица, че следва да представят заключението си в
срока по чл. 199 от ГПК.
НАСРОЧВА производството по в. гр. д. № 1583/2021 г. на ОС-Варна
за 13.10.2021 г. от 10:30 часа, за която дата и час да се призоват страните,
ведно с препис от настоящото определение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9