РЕШЕНИЕ №
гр. Велинград, 14.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ВЕЛИНГРАД, в публично заседание шестнадесети
март през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛИЛИЯ ТЕРЗИЕВА-ВЛАДИМИРОВА
при участието на секретар
Мария Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 337 по
описа на съда за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 99,
ал. 1 вр. чл. 92 и чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, при условията на евентуалност чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД предявени от
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, представляван от Д.Б.Б.,
с адрес ***, против А.А.С., ЕГН **********,***, с които се иска да бъде
установено по отношение на ответника, че дължи на ищцовото дружество сумата от 863,34 лв. по договор
за потребителски кредит № 3026135/19.12.2017 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на
подаване на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение- 13.12.2019 г. до
окончателно погасяване на дълга, сумата от 57,40 лв. /петдесет
и седем лева и 40 стотинки/, представляваща
възнаградителна лихва, за периода от 174.11.2018 г. до 20.06.2019 г., сумата от 34,02
лв. /тридесет
и четири лева и 02 стотинки/, представляваща обезщетение за забава, за
периода от
14.11.2018 г. до датата на подаване на заявлението в
съда- 13.12.2019 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение № 708
от 17.12.2019 г., по ч.гр.д. № 1345, по описа ВРС за 2019 г., съединен в условията на евентуалност с осъдителни искове за осъждане на ответника да
заплати на ищцовото дружество сумата от 863,34 лв., представляваща главница, ведно със законна лихва
върху главницата считано от датата на подаване на исковата молба в съда до
окончателното погасяване на дълга, сумата от 57,40 лв. /петдесет
и седем лева и 40 стотинки/ представляващи възнаградителна
лихва за периода от
174.11.2018 г. до 20.06.2019 г. /датата на прехвърляне на задължението/; 34,02 лв./тридесет и
четири лева и 02 стотинки/, представляваща обезщетение за забава, за
периода от
14.11.2018 г. до датата на подаване на заявлението в
съда.
Ищцовото дружество излага, че подало заявление за издаване на заповед за
изпълнение, въз основа на което била заповед за изпълнение № 708 от
17.12.2019г., по ч.гр.д. № 1345, по описа ВРС за 2019 г., като в срока по чл.
415 ГПК се предявява настоящия установителен иск във връзка с указания на съда
по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. Твърди, че по силата на сключен между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и ответника договор за потребителски кредит № 3026135/19.12.2017 г., на последния е предоставена сума в размер на 1000,00лв., която е преведена по посочена от Кредитополучателя банкова сметка, ***.12.2017
г.. Твърди, че общият размер на задълженията на ответника по него е в размер на
1130,04 лв., от които главница - 1000,00 лв., такса за разглеждане на кредита -
40,00 лв. и застрахователна премия 90,04 лв.. Сочи, че съгласно сключения
договор таксата за разглеждане на кредита и застрахователната премия следва да
се заплатят на 37 броя равни части, включени в размера на всяка отделна месечна
погасителна вноска. Излага, че посоченият в погасителния план размер на всяка
месечна погасителна вноска включва съответна част от главницата на отпуснатия
кредит, лихвата върху нея към момента на предоставяне на кредита,
комисионната/таксата и съответна част от застрахователна премия. Съгласно клаузите
на сключения договор, усвоената парична сума по кредита за срока на действие на
договора се олихвява с възнаградителна лихва, месечния размер, на която е
фиксиран за целия срок на договора и е в общ размер на 228,34 лв.. Така общата
сума, която ответникът се е задължил да върне е в размер на 1358,38 лв.,
платима на 37 броя анюитетни месечни погасителни вноски, всяка в размер на
36,72 лева, като първата е дължима на 14.01.2018 г., а последната е с падеж на
14.01.2021 г.. Твърди се, че тъй като кредитополучателят не е изпълнявал
задължението си за плащане в срок кредитът е обявен за предсрочно изискуем.
Твръди се, че от страна на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД до
кредитополучателят е изпратено уведомително писмо с изх. № УПЦ/УПИ-С-УКФ/ 3026135,
с което му е съобщено, че поради допуснато просрочие и неплащане на погасителни
вноски по договора всички вземания са изискуеми изцяло и в пълен размер,
считано от 04.10.2019 /датата на получаване на уведомлението за предсрочна
изискуемост/. Уведомителното писмо е връчено на ответника на 08.10.2019 г.,
заедно с уведомление за цесия. Предвид забавата на длъжника е
начислена лихва в размер на 34,65 лв., за периода от 14.11.2018 г. до датата на
входиране на задължението в съда. Твърди се, че
сумата, която е погасена до момента, е в размер на 373,50 лв., с която са
погасени, както следва: възнаградителна лихва -106,17лв., главница - 266,70лв.
и лихва за забава 0,63 лв.. Излага се,
че на 20.06.2019 г. е подписано Приложение № 1 към
Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ към Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 20.12.2016 г. между ищцовото дружество и „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, съгласно
което е прехвърлено процесното вземане, ведно с всички привилегии и обезпечения,
като ответникът бил уведомен за това. Предвид изложеното се моли съдът да
постанови решение, с което да уважи предявените искове. Ангажират се
доказателства. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК особения представител на ответника А.А.С., адв.И.М.-Г.
депозира отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по
основание и по размер. Поддържа, че цесията не е породила действие, тъй като не
е съобщена на длъжника. Твърди, че уговорената клауза за неустойка е нищожна
като противоречаща на добрите нрави и явно несправедлива. Поддържа, че
сключеният договор попада в приложното поле на ЗПК, поради което следва да бъде
съобразена разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗПК и разпоредбата на чл. 143, т. 5
ЗЗП, поради което оспорва по основание и размер уговорката за заплащане на
такси за забава като противоречаща й. Моли исковете да бъдат отхвърлени.
Съдът, като взе предвид доводите на страните,
прецени събраните по делото доказателства, съгласно чл.235 ГПК намира за
установено следното от правна и фактическа страна:
По
иска с правно основание чл. 422 ГПК, вр.
чл.79, ал.1 ЗЗД
За основателността на предявените искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД в тежест на ищцовото дружество е било да
установи, че между цедента „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и ответника е
налице валидно облигационно отношение, по договор за кредит, по силата на което
е предоставена на ответника процесната сума, а за него е възникнало задължение
за връщане на заетата сума и за плащане на възнаградителна лихва в
претендираните размери; 2. настъпилата изискуемост на вземанията. По наведените
с отговора на исковата молба възражения, че клаузите на договора са
индивидуално уговорени, алтернативно, че не противоречат на разпоредбите на ЗЗП
и ЗПК. В тежест на ответника е да докаже, че е погасил процесните вземания,
както и възраженията си срещу възникването и съществуването им.
По делото са приети и неоспорени заверени преписи на: неподписан договор за
потребителски кредит № 3026135/ без дата на сключване, между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и ответника, подписани общи условия към него, погасителен
план, медицински въпросник, декларация за приемане на застраховане по
застрахователни програми, общи условия към тях, съгласие за директен дебит, рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 02.11.2018 г., индивидуален договор за продажба и прехвърляне
на вземания (цесия) от 20.06.2019
г., извлечение от Приложение
№ 1 към индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 20.06.2019 г., потвърждение за извършена цесия на
основание 99, ал. 3 ЗЗД, пълномощно по чл. 99, ал. 3 ЗЗД, уведомление за извършено прехвърляне на вземания.
От приетия като писмено доказателство договор за потребителски кредит № 3026135, сключен между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и ответника се
установява, че А.А.С. е изявил воля
за сключване на договор за заем с цедента, по силата на който да получи сумата
от 1000 лв., като се е задължил да върне
сума в размер на 1358,38 лв., платима на 37 броя анюитетни месечни погасителни
вноски, всяка в размер на 36,72 лева, в които са включени и такса за
разглеждане на кредита - 40,00 лв., застрахователна премия 90,04 лв. и била
договорена възнаградителна лихва в
размер на общо 228,34
лв.. Видно от договора
страните са уговорили при забава на заплащането на падеж на погасителна вноска заемателят
да дължи обезщетение за забава върху нея в размер на законната лихва за забава. В договора е посочено, че заемната сума следва да получена по банков
път по посочена в него сметка.
Вещото лице по приетата съдебно-счетоводна експертиза излага, че
ответникът е изплатил десет броя погасителни вноски по сключения договор в
размер на 373,5 лв. общо, като последната е от 14.10.2018 г.. Вещото лице сочи,
че към датата на сключване на процесния договор за цесия задълженията на
кредитополучателя възлиза на сума в общ размер от 936,37 лв., от които сумата от
863,34 лв.- главница, сумата от 73,03 лв.- възнаградителна лихва, размерът на
лихвата за забава върху главницата и договорната лихва, за периода от
14.11.2018 г. до 10.06.2020 г. е в размер на 137,89 лв.. В съдебно заседание
вещото лице излага, че изводът, че сумата от 1000 лв. е преведена на ответника на
19.12.2017 г. изгражда въз основа на обстоятелството, че по делото е налице
подписано съгласие за директен дебит към цедента. Вещото лице обосновава, че
след като ответникът се е съгласил да бъде платец на суми към ищцовото
дружество, то същият е получил заемната сума. В съдебно заседание вещото лице
твърди, че е записало в заключението, че са извършени погасителни вноски от
ответника, а именно 10 на брой, като се е позовал на приложението към сключения
между ищцовото дружество и цедента договор за цесия. Сочи, че не е открило
платежно нареждане за превеждане по банков път на заемната сума на ответника,
не са му предоставени от ищцовото дружество данни за това, нито колко на брой,
на кои дати и в какъв размер са извършените плащания от ответника на погасителни
вноски.
Съдът, съгласно правомощието му по чл. 202 ГПК и при съобразяване на
събраните по делото писмени доказателства- неподписан договор за кредит, счита,
че изслушаното заключение не следва да бъде кредитирано в нито една от неговите
части. Възраженията на особения представител на ответника по отношение неговата
обоснованост и пълнота са изцяло основателни. Видно е, че вещото лице е
изградило изводите си единствено въз основа на частни диспозитивни документи,
удостоверяващи изгодни за страната, която ги е представила факти, които са били
оспорени. От страна на ищцовото дружество не са ангажирани абсолютно никакви
доказателства, от които да следва, че процесната заемна сума в действителност е
била преведена по банков път на ответника, а още по- малко, че той е извършил
плащане в погашение на този дълг. Не са представени доказателства да е налице
възникнало застрахователно правоотношение, което да е във връзка с процесния
договор.
Още с доклада по делото съдът е указал на ищцовото дружество, че следва
да докаже пълно и главно обстоятелството, че е налице валидно облигационно
отношение, по договор за кредит, по силата на което на ответника е предоставена
процесната сума, а поради неизпълнение на това му задължение съдът намира, че
предявените главни и евентуално съединени с тях искове следва да бъдат
отхвърлени изцяло.
По разноските:
В съответствие с т. 12 на Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС,
ОСГТК, съдът следва да се произнесе и по разпределението на отговорността за
разноски в заповедното и исковото производство. На основание чл. 78, ал.3 ГПК
на ответникът се следват разноски съобразно отхвърлената част от исковете, но
доколкото такива не са претендирани, а и не са сторени, то съдът не следва да
се произнася.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените
от „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД, ЕИК *********, представляван от Д.Б.Б., с адрес ***, против А.А.С., ЕГН **********,***, искове с правно основание чл.
422 ГПК, вр. с чл. 99, ал. 1 вр. чл. 92 и чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и
съединените в условията на евентуалност с тях искове с правно основание по чл.
240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, с които се иска да бъде установено по отношение на
ответника, че дължи на ищцовото дружество сумата от 499.49 лева/ четиристотин
деветдесет и девет лева и четиридесет и девет стотинки / -
представляваща главница по договор за паричен заем № 49529/30.09.2015 г., ведно със законна лихва върху нея, считано от
30.10.2018г. до изплащане на вземането, сумата от 552.53 лева/ петстотин
петдесет и два лева и петдесет и три стотинки/, представляваща възнаградителна
лихва, за периода от 02.05.2016г. до 30.08.2016г., сумата от 121.98 лева/сто
двадесет и един лева и деветдесет и осем стотинки/, представляваща обезщетение
за забава, за периода от 03.05.2016г. до 11.10.2018 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение № 868 от 06.12.2018 г., по
ч.гр.д. № 1512, по описа ВРС за 2018 г., респесктивно, с които се иска
ответникът да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество сумата от 863,34 лв., представляваща
главница, ведно със законна лихва върху главницата считано от датата на
подаване на исковата молба в съда до окончателното погасяване на дълга, сумата
от 57,40 лв. /петдесет и седем лева и 40 стотинки/ представляващи
възнаградителна лихва за периода от 174.11.2018 г. до
20.06.2019 г. /датата на прехвърляне на задължението/; 34,02
лв./тридесет и четири лева и 02 стотинки/, представляваща
обезщетение за забава, за периода от 14.11.2018
г. до датата на подаване на заявлението в съда.
Решението
подлежи на обжалване пред Пазарджишки окръжен съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
РАЙНОЕН СЪДИЯ:
ЛИЛИЯ ТЕРЗИЕВА- ВЛАДИМИРОВА