Р Е Ш Е Н И Е
№ 676
гр. Русе, 09.06.2020 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Районен съд - Русе, XIV – ти граждански състав в публично съдебно заседание на първи юни през две хиляди и двадесета
година в състав:
Председател : Милен Бойчев
при секретаря а.х.,
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 2020 по описа за 2019 година, за
да се произнесе, съобрази:
Предявен е иск с правно
основание чл.422 ГПК вр. чл. 232, ал.2 ЗЗД.
Постъпила е искова
молба от ЕТ „Петър Илиев Ярецов” против ЕТ „Калинови – Калоян Калинов”, в която
се твърди, че на 11.04.2011г. между ищеца като наемодател и ответника като наемател
е сключен договор за наем на МПС - влекач „***“, цвят бял(черен), с
регистрационен № ***. Превозното средство било предадено в деня на сключване на
договора, който бил уговорен за срок от една година. След изтичането на тази
една година, ползването на автомобила
продължило, включително и към настоящия момент. Наемодателят бил запознат с
това обстоятелство и не се противопоставил на това ползване, поради което
счита, че договорът е продължен като безсрочен и продължава да обвързва
страните. Дължимата наемна цена била уговорена в размер на 500лв. месечно. Твърди
се, че за периода от 01.01.2017г. до 01.01.2018г. тя не е заплащана и възлизала
в общ размер на 6000лв. Сумата била претендирана по реда на чл. 410 ГПК по
образувано ч.гр.д. № ***от 2018г. по описа на Районен съд - Русе. С оглед
постъпилото възражение срещу издадената заповед за изпълнение, се моли в
настоящото производство да бъде признато за установено, че ответникът дължи на
ищеца сумата от 6000лв., представляваща дължими наемни вноски за периода
01.01.2017г. до 01.01.2018г. по Договор за наем на МПС от 11.04.2011г.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът оспорва предявения иск. Твърди, че действителните отношения
между страните са различни от посочените в исковата молба. Реално сключеният между
страните договор бил за продажба на процесното МПС, поради което те били
подписали Договор за плащане на МПС от 11.04.2011г. и в действителност тази
продажба представлявала прикрита сделка. Крайната и действителна воля на
страните била посоченото МПС да бъде продадено, а не отдадено под наем. На това
основание ответникът извършвал и плащания по договора, за които представя
писмени доказателства. С оглед възникнал спор между тях за плащане на
допълнителни суми, включително и за данъци, окончателното прехвърляне на
превозното средство не се състояло. В действителност ответникът счита, че е
налице хипотезата на чл.17 ЗЗД за сключено привидно съглашение по договор за
наем и прикрито такова по договор за покупко-продажба. Поради това се моли да
бъде отхвърлен предявеният иск, основан на договор за наем.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по
делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
От ищцовата страна
по делото е приложен Договор за наем от 11.04.2011г., по силата на който ищецът
в качеството на наемодател е отдал на ответника в качеството на наемател за
временно и възмездно ползване МПС – Влекач „***“, с рег. №***. Договорът е
сключен за срок от една година и месечна наемна цена в размер на 500лв. МПС е
предадено на наемателя в деня на подписване на договора.
Ответната страна в
подкрепа на възраженията си е представила сключен между страните Договор за
плащане на МПС от 11.04.2011г., в който ищецът е посочен като „наемодател“, а
ответникът като „наемател“. Предмет на договора е предоставянето за временно
ползване на МПС – **** с рег. №*** за срок от 2 г. Страните са се споразумели
за авансова вноска по договора в размер на 7200лв. с ДДС, платима до
25.04.2011г. и следваща вноска до 30.05.2011г. със същата сума от 7200лв. с
ДДС.
С отговора на
исковата молба са представени „операционни бележки“ от „Банка ДСК“ ЕАД за
извършен превод от К.Г.К. по сметка на П.И.Я. на 12 200лв. на отделни вноски в
периода от 26.04.2011г. до 14.11.2013г.
Представена е и
фактура №***/23.10.2013г. с издател П.Я. за сумата от 2400лв. с ДДС с основание
„Продажба на товарен автомобил влекач – „***“ с рег. №***.
В хода на
производството ответникът е представил и платежно нареждане за преведена по
сметка на ЕТ „Петър Ярецов“ сумата от 1200лв. на 14.03.2020г.
Свидетелката Е.Д.Н.установява,
че работи при ЕТ „Калинови – Калоян Калинов“ от 2008г. като „Началник
транспорт“. През 2011г. управителят на фирмата „закупил на изплащане“ камион „***“
с благоевградска регистрация от ЕТ „Петър Ярецов“. Между тях освен договора за
изплащане бил подписан и договор за наем, за да може пред институциите да
удостоверят основание за ползване на камиона до неговото надлежно прехвърляне.
Според свидетелката дължимата продажна цена в размер на 14400лв. била
изплатена, но до прехвърляне на камиона пред нотариус не се стигнало.
По депозирано от
ищеца заявление по чл. 410 ГПК е образувано ч.гр.д.№***. по описа на РС – Русе
и срещу ответника е издадена заповед за изпълнение от 10.05.2018г. за сумата от
6000лв., представляваща неплатени наемни вноски по Договор за наем на МПС от
11.04.2011г. за периода 01.01.2017г. до 01.01.2018г. В срока по чл. 414 ГПК
ответникът е депозирал възражение срещу издадената заповед за изпълнение.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Искът за
установяване на вземането на ищецът по издадената заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК е предявен в срока по чл. 415 ГПК и след депозирано по реда на чл. 414 ГПК възражение от ответника, поради което се явява процесуално допустим.
Съгласно чл. 26,
ал.2 ЗЗД, привидните сделки са нищожни и като такива не пораждат правни
последици. При привидните договори няма намерение за обвързване от явната
сделка, но и двете страни са съгласни да се създаде привидността.
Действителното намерение може да е страните да не се обвържат въобще (абсолютна
симулация) или да се обвържат от друго прикрито съглашение (относителна
симулация). Привидността се отнася до третите лица, в които трябва да се
създаде погрешна представа относно действителното правно положение, а не до
страните по сделката, които са наясно, че същата няма правно действие. И в
двата случая привидното съглашение е нищожно (чл. 26, ал. 2 ЗЗД), а ако някоя
от страните твърди, че има прикрито съглашение, тя може да поиска разкриването
му (чл. 17, ал. 1 ЗЗД), тъй като за разлика от привидната, относно
дисимулираната сделка страните желаят последната да прояви своето правно
действие.
В конкретния случай
събраните по делото доказателства дават основание да се приеме, че представения
от ищеца договор за наем по своето естество е привиден договор. Ищецът е
оспорил представените от ответника писмени доказателства в подкрепа на
възражението му за привидност на договора за наем и за действителните отношения
на страните. Оспорването обаче не е проведено успешно, ищецът въпреки
многократното отлагане на делото не е изпълнил указанията на съда за внасяне на
депозит за изготвяне на графологична експертиза, не е ангажирал и други
доказателства в подкрепа на направеното оспорване. Поради това съдът следва да
зачете доказателствената стойност на представените по делото (включително и в
оригинал) „договор за плащане на МПС“, платежни нареждания и фактура, които
установяват възражението на ответника за наличието на привидност на договора за
наем и прикриването с него на друго съглашение – за периодично изплащане
продажна, а не наемна цена на процесното МПС. В подкрепа на това са и
свидетелските показания на Елка Недкова, които напълно кореспондират с
представените писмени доказателства.
По тези
съображения, исковата претенция като основана на нищожен договор ( приведен договор
за наем) следва да бъде отхвърлена изцяло като неоснователна, без да бъдат
обсъждани отношенията на страните по прикритата сделка, евентуално нейното
естество и пр., тъй като тези въпроси са неотносими към предмета на спора,
който се свежда единствено да дължимостта от ответника на плащания по договор
за наем, а не на друго основание.
При този изход на
спора и на осн. чл. 78, ал.3 ГПК в полза на ответника следва да се присъдят
направените от него разноски за настоящото производство в размер на 850лв.
Така мотивиран, районният съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от ЕТ
„Петър Илиев Ярецов“, ЕИК811094628, със седалище и адрес на управление с.
Баня, община Разлог, представляван от Петър Илиев Ярецов против ЕТ „Калинови – Калоян Калинов“, ЕИК200209808, със седалище и
адрес на управление гр. Русе, бл. „Мадарски конник“, вх.2, ет.8, ап.22,
представляван от Калоян Георгиев Калинов иск
за установяване дължимостта на сумата от 6000лв. за наемни вноски по
Договор за наем на МПС от 11.04.2011г. за периода 01.01.2017г. до 01.01.2018г.,
за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№***/2018г. по описа на РС – Русе, като неоснователен.
ОСЪЖДА ЕТ„Петър Илиев Ярецов“ , ЕИК811094628, със седалище и адрес
на управление с. Баня, община Разлог, представляван от Петър Илиев Ярецов да заплати на ЕТ „Калинови – Калоян Калинов“, ЕИК200209808, със седалище и адрес
на управление гр. Русе, бл. „Мадарски конник“, вх.2, ет.8, ап.22, представляван
от Калоян Георгиев Калинов сумата от 850лв.
разноски за настоящото производство.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в двуседмичен срок от връчването
му на страните
Районен
съдия: