РЕШЕНИЕ
№ 121
гр. Самоков, 08.08.2018 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
САМОКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети състав, в открито съдебно заседание, проведено на деветнадесети
февруари през две хиляди и осемнадесетата година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ ЯНКО ЧАВЕЕВ
при участието на секретаря Евелина
Пейчинова сложи за разглеждане докладваното от съдията гр. д. № 1000 по описа на съда за
Х.С.З. *** е
предявил срещу „Застрахователно акционерно
дружество Армеец” АД, гр. София искове за заплащане на сумата 19500 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки,
страдания, принудително обездвижване, физически дискомфорт и непълноценност за
период от 1 година, причинени му при пътно-транспортно произшествие /ПТП/,
настъпило на 26.08.2012 г. на третокласен път № 107, на около
Твърди се в исковата молба, че на
25.08.2012 г. рано сутринта ищецът, който по това време бил служител на
Национален парк „Рила”, заедно със своите колеги П.П., Александър Благоев и Х.
Грозданов пристигнали в района на природен парк „Рилски манастир” за участие в
пожарогасителни действия. При тежки условия /пресечен терен, обширно пожарно
огнище, висока температура и др./ те извършвали такива действия до 10,00 ч. на
другия ден – 26.08.2012 г., след което си тръгнали за гр. Самоков със служебен
автомобил „ВАЗ 2121 – Нива” с рег. № Е 6789 АМ, управляван от П.П.. Около 12,05
ч. на 26.08.2012 г. на прав участък на третокласен път № 107, на около
За причиняването на телесните
повреди по непредпазливост срещу П.П. било повдигнато обвинение, по което било
образувано АНД № 1635/2012 г. на РС – Дупница. Водачът на автомобила бил
признат за невинен и бил оправдан по обвинението с решение, което било
потвърдено с решение по ВНАХД № 149/2014 г. на Кюстендилския окръжен съд.
Ищецът твърди, че независимо от влизането в сила на това решение по
горепосоченото наказателно дело, водачът на автомобила е извършил друго
нарушение на Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, което не било включено
във фактическата и правна рамка на обвинението, а именно – нарушение по чл.
181, т. 4, предл. второ от ЗДвП, изразяващо се в това, че същият управлявал
автомобила в болестно или друго състояние, което създава опасност за движението
и по-конкретно – след преумора, безсъние и вдишвайки отровни газове при гасене
на възникналия пожар.
За лекия автомобил, при чието
управление от П.П. настъпило вредоносното ПТП, с ответното дружество бил
сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите, но претенцията на ищеца за заплащане на претендираните
обезщетения не била удовлетворена от ответника по доброволен път до предявяване
на исковете.
В срока по чл. 131 от ГПК
ответникът е представил отговор на исковата молба, в който е оспорил исковете
изцяло. Не оспорва, че е страна по договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите за управлявания от П.П. автомобил
към датата на настъпване на ПТП, но сочи, че влязлото в сила решение на РС –
Дупница по НАХД № 1635/2012 г. е задължително за гражданския съд при решаване
на въпроса за последиците от деянието – предмет на обвинението. Поради това
излага правни съображения, че при оневиняването на водача на автомобила за
извършено по непредпазливост престъпление по транспорта липсва основание за
ангажиране на отговорността на ответника по договора за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” за обезщетяване на причинените на ищеца
вреди. В условията на евентуалност ответникът прави и следните оспорвания и
възражения – оспорва се твърдението на ищеца, че е пострадал при настъпването
на процесното ПТП; твърди се, че същият е допринесъл за настъпването на
противоправния резултат, като приносът му е в две направления – пътувал е в
автомобила без поставен предпазен колан, а това обстоятелство било в пряка
причинна връзка с всички негови телесни увреждания и знаел, че се качва в
автомобил, управляван от П.П. след преумора, безсъние и вдишване на отровни
газове; оспорва се причинната връзка между процесното ПТП и травматичните
увреждания на ищеца. В отговора на исковата молба са изложени и съображения за
неадекватност и завишен размер на претенцията за обезщетение за неимуществени
вреди, а също така и твърдения за липса на причинна връзка между настъпилото
ПТП и извършените от ищеца разходи, обосноваващи претенцията му за обезщетение
за имуществени вреди.
В съдебно заседание ищецът, чрез
пълномощника си адв. В. Симитчийски, поддържа исковете с уточнението, че изложените
в исковата молба обстоятелства, на които се основават исковете, обосновават
отговорност на застрахования собственик на МПС по чл. 49 от ЗЗД, която е
безвиновна и следва да се ангажира за неполагане на дължимата грижа за
избягване на ПТП дори водачът на МПС да не е виновен за настъпването му.
Ответникът, чрез пълномощника си
юрк. Е. Парпулова, поддържа становището по исковете, изложено в отговора на
исковата молба.
Съдът, като прецени по свое
убеждение събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно между страните, а и
се установява от материалите по ДП № ЗМ-131/2012 г. по описа на РУП – гр. Рила
като част от приложеното НАХД № 1635/2012 г. по описа на РС – Дупница,
включително и от протокол № 07/12 г. от 11.09.2012 г. за резултатите от
извършено по реда на КСО разследване на злополука, станала на 26.08.2012 г., че
към тази дата ищецът е работел по трудово правоотношение в Дирекция „Национален
парк Рила” – Благоевград на длъжността „мл. специалист ПОК” в Парков участък –
Бели Искър.
Не е спорно и обстоятелството, че
лек автомобил марка „ВАЗ” /”Лада”/, модел „2121 - Нива”, с рег. № Е 6789 АМ, е
бил собственост на Дирекция „Национален парк Рила” – Благоевград и за него към 26.08.2012
г. е имало сключен с ответното дружество договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите, за което е издадена комбинирана
застрахователна полица № 11112000117681, валидна от 01.01.2012 г. до 31.12.2012
г.
Със заповед № РД-133/24.08.2012
г. на Директора на Дирекция „Национален парк Рила” – Благоевград за времето от
25 до 26 август
Еднозначно се установява от
показанията на свидетелите Александър Благоев, Х. Грозданов и П.П., че рано
сутринта на 25.08.2012 г. те заедно с ищеца пристигнали с описания по-горе
служебен автомобил, управляван от св. П., недалеч от Рилския манастир, където
се намирал кризисния щаб, формиран във връзка с потушаването на пожара. Оттам
до мястото на самия пожар те вървяли пеша около 3 часа, след което целия ден до
около 21,00 ч. участвали в действия по пожарогасене и нощували на открито, като
не могли да спят добре, тъй като било студено. На другия ден – 26.08.2012 г.
дошла следващата смяна и около 10,00 ч. те решили да си тръгнат към гр. Самоков
със същия служебен автомобил, който отново бил управляван от св. П., тъй като
само той бил оправомощен със заповед да го управлява. Всички били изморени.
Ищецът седял на предната дясна седалка до водача и бил с поставен
обезопасителен колан, а на задната седалка били свидетелите Благоев /зад водача
П./ и Грозданов /зад ищеца/. След като подминали Рилския манастир на около
От приетото заключение на вещото
лице д-р Д.Н. по назначената съдебно-медицинска експертиза се установява, че
вследствие на така настъпилото ПТП ищецът е получил травма на гръбначния стълб,
изразяваща се в компресивно /клиновидно/ счупване на първи поясен прешлен в
предната му част, което е довело до трайно затрудняване на движенията на
снагата за период по-голям от 30 дни, при срок за обездвижване /имобилизация/ -
6-9 месеца и срок за нетрудоспособност за физически труд – 12 месеца, респ. за
нефизически труд – 10-11 месеца. Предвид
конкретната морфология на счупването, тази травма е резултат от прекомерно сгъване
на гръбначния стълб напред с резултантно смачкване на тялото на прешлена
отпред, със запазена средната и задната колона и добре отговаря да е получена
при установеното от доказателствата по делото ПТП. Счупването на поясен прешлен
е свързано със силни и продължителни болки /страдания/, засилващи се от всяко
движение и се отразява в трайно /за период от повече от 30 дни/ затрудняване на
двигателната способност на тялото в областта на торса – завъртане, обръщане,
навеждане и др. При стабилни фрактури се налага обездвижването на пациента с имобилизираща
ортеза тип „корсет”, каквото консервативно лечение е приложено при ищеца – без
данни за продължителността му, за приложение на обезболяващи и на лекарства
против съсирване на кръвта. Класическото лечение при този вид травми изисква
обездвижване за 6-9 месеца. Налице са медицински документи от ТЕЛК, посочващи,
че към 16.07.2013 г. ищецът не е бил възстановен напълно. Предвид младата му
възраст и специфичния вид на счупването – стабилна предна фрактура, без
притискане на гръбначния мозък, е възможно пълно възстановяване. Предвид
отдалечеността на инцидента във времето липсват данни за настоящи усложнения
вследствие на травмата, силни болки и напрежение в гръбнака и цялата
мускулатура, но е теоретично възможна поява на болкови оплаквания при промяна
на времето в посока застудяване или повишена влажност, както и при преумора. Не
са налице медицински данни за състоянието на водача на процесния автомобил, но
свидетелските показания във водените производства обосновават у вещото лице
становище, че към момента на настъпване на ПТП водачът П.П., който тогава е бил
на 65 години, е бил с чувствително намалена физическа дееспособност, отразена и
от самия него в изявлението му „…Не бяхме спали повече от 40 часа и бяхме доста
изморени. Освен това аз бях на работа предишните 8 дни без почивен ден…”. Характерния
вид на гръбначната травма у ищеца, както и липсата на други травми, най-вече в
областта на главата, обосновават категоричен извод на вещото лице, че ищецът е
бил с правилно поставен предпазен колан. Именно наличието на предпазен колан е
възпрепятствало получаването на допълнителни травми, а установеното счупване е реализирано
при рязкото ударно фиксиране на торса в колана към момента на ПТП, с
надпределното му превиване напред и счупване на първи поясен прешлен.
Вещото лице д-р Н. пояснява при
защитата на заключението си в с. з. на 19.02.2018 г., че при отговора на
въпроса относно състоянието на водача на автомобила П.П. към момента на
настъпване на ПТП е взел предвид свидетелските показания на Александър Благоев
и Х. Грозданов, дадени по настоящото дело, както и гласните доказателства,
събрани в двете фази на наказателното производство, по което е образувано НАХД
№ 1635/2012 г. на РС – Дупница.
По делото е прието заключение на
вещото лице инж. Л.П. по назначената в настоящото производство съдебна
автотехническа експертиза, според което механизмът на ПТП с оглед
доказателствения материал, събран в хода на горепосоченото наказателно
производство, се е изразил в това, че св. П.П. – водач на лекия автомобил с
рег. № Е 6789 АМ, движейки се по двупосочен път с по една пътна лента за движение
във всяка посока, с широчина на лентата
При изслушване на вещото лице
инж. П. в с. з. на 19.02.2018 г. при защитата на заключението му, същото пояснява,
че приетото от него време за реакция при умора не подлежи на експертно
изчисление, а е норма, определена въз основа на медицински изследвания. В него
се включва времето за възприемане на опасността, времето за сработване на
спирачния механизъм и за развиване на максимална спирачна сила.
С решение № 59/17.01.2014 г.,
постановено по НАХД № 1635/2012 г. по описа на РС – Дупница П.Н.П. е признат за
невиновен в това, че на 26.08.2012 г., около 12,45 ч., движейки се от Рилски
манастир към гр. Рила, Област Кюстендил, на път ІІІ-
При така установените факти, правните изводи на съда са следните:
Предявени са обективно съединени
искове с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /обн. ДВ, бр. 103/2005 г., понастоящем
отменен, ДВ, бр. 102/2015 г., в сила от 01.01.2016 г./, която материално-правна
разпоредба е приложима към спорното правоотношение, тъй като е действала към
датата на настъпване на твърдяното застрахователно събитие, на което се
основават исковете.
Исковете са допустими, но
неоснователни.
Безспорно се установява от
събраните по делото доказателства, че на 26.08.2012 г. на пътя Рилски манастир
– гр. Рила е настъпило ПТП, при което управляваното от П.Н.П. *** МПС – лек
автомобил марка „ВАЗ“, модел „2121 – Нива“ с рег. № Е 6789 АМ – е напуснало
платното за движение и се е преобърнало в крайпътно дере, вследствие на което
на ищеца е причинено счупване на първи поясен прешлен в предната му част,
довело до трайно затрудняване на движенията на снагата за период по-голям от 30
дни.
С влязло в сила решение по НАХД №
1635/2012 г. на РС – Дупница П.Н.П. е признат за невинен и оправдан за това на
горепосочените дата и място да е нарушил правилата за движение, установени в чл.
20, ал. 1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ и чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП
и по непредпазливост да е причинил на ищеца така описаното увреждане,
квалифицирано като средна телесна повреда.
Към момента на настъпване на ПТП
за управляваното от П.П. МПС е действал валиден договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, сключен с ответното
дружество.
Съгласно разпоредбата на чл. 257,
ал. 1 от КЗ /обн. ДВ, бр. 103/2005 г., понастоящем отменен/ обект на застраховане
по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованите физически и
юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени
вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни
средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското
законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила
вредата.
При действието на тази разпоредба
съдебната практика, обективирана и в актове на ВКС по чл. 290 от ГПК, е
ориентирана към становище, че обект на застраховане по тази застраховка е не
само гражданската отговорност на застраховано физическо лице за вредоносно
виновно извършено от него противоправно деяние по смисъла на чл. 45 от ЗЗД, свързано
с притежаване и/или използване на МПС, а и гаранционно-обезпечителната
отговорност в хипотезите на чл. 49 и чл. 50 от ЗЗД /в т. см. решение №
15/01.06.2012 г. по т. д. № 279/2011 г. на ВКС, ТК, І т. о. и решение №
181/20.01.2014 г. по т. д. № 335/2012 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о./.
Следва обаче да се отбележи, че
гаранционно-обезпечителната отговорност по чл. 49 от ЗЗД възниква за
възложителя на работа в най-широк смисъл ако изпълнителят на работата причини
вреди другиму с противоправно деяние,
извършено при или по повод изпълнението на тази работа. Казано иначе,
отговорността по чл. 49 от ЗЗД на възложителя на работа всякога е функционално
обусловена от противоправно деяние на друго лице дори ако това лице или
неговата вина са неустановени и аргументи в подкрепа на това разбиране се
извличат не само от разпоредбата на чл. 54 от ЗЗД, а и от презумпцията за вина на
прекия причинител на непозволено увреждане, с оглед която действителното
основание на гражданската отговорност по чл. 49 от ЗЗД е противоправността на
поведението на изпълнителя на работата, изпълнявана в полза и на риск на
възложителя. Да се приеме обратното – че противоправността на деянието на
изпълнителя, извършено при или по повод изпълнение на възложената му работа, не
е елемент от фактическия състав на отговорността на възложителя по чл. 49 от ЗЗД, би означавало пределите й да се доведат до абсурд и възложителят да носи
такава отговорност и за вреди от деяния, които са правомерни.
От друга страна, отговорността по
чл. 50 от ЗЗД за вреди, произлезли от вещ, възниква солидарно за собственика на
вещта и за лицето, под чийто надзор тя се намира, при липса на каквото и да е
деяние на конкретно лице – когато естеството на вещта като телесен обект в
пространството или нейни конкретни свойства, дефекти или аварии причиняват
вреди другиму.
Приведени към конкретния случай,
тези разсъждения обосновават категоричен извод, че Дирекция „Национален парк
Рила” – Благоевград, като възложител на работа – работодател на П.Н.П. – водач
на лек автомобил марка „ВАЗ“, модел „2121 - Нива” с рег. № Е 6789 АМ при
настъпилото ПТП, а и като собственик на този автомобил, не носи отговорност по
чл. 49 от ЗЗД, респ. по чл. 50 от ЗЗД за вредите, причинени на ищеца вследствие
на това ПТП. Това е така, защото с влязла в сила присъда /на каквато е
приравнено влязлото в сила решение на наказателния съд в производство по Глава
Двадесет и осма от НПК, вр. чл. 78а от НК/ по задължителен начин съгласно чл.
300 от ГПК за съда в настоящото производство, е признато, че деянието на П.П.
при управление на автомобила, намиращо се в причинна връзка с това ПТП, не е
противоправно и виновно извършено. Поради това отговорност за Дирекция
„Национален парк Рила” – Благоевград по
чл. 49 или чл. 50 от ЗЗД не е възникнала, следователно качествата й на собственик
на автомобила и застраховано лице по смисъла на чл. 257, ал. 2 от КЗ /отм./ по
договора за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите, не са достатъчни да обосноват отговорност на застрахователя по
този договор за заплащане на застрахователно обезщетение за причинените на
ищеца вреди, вследствие на процесното ПТП.
Само за пълнота следва да се
отбележи, че разпоредбата на чл. 493, ал. 2, т. 6 от сега действащия КЗ /обн.
ДВ, бр. 102/2015 г., в сила от 01.01.2016 г./ според която за пръв път изрично
се установява застрахователно покритие по договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите за вреди, причинени по време на
движение на моторното превозно средство в резултат на влошаване на
здравословното състояние на водача, което е възпрепятствало управляването на
моторното превозно средство, не може да бъде приложена като основание на
отговорността на застрахователя, тъй като не е била част от действащото право към
датата на настъпване на вредите. Тази разпоредба очертава една твърде частна и
специфична хипотеза, която сама по себе си не обосновава гражданска отговорност
нито по чл. 49 от ЗЗД, нито по чл. 50 от ЗЗД. Затова въвеждането й в
действащото законодателство от 01.01.2016 г. не представлява изрична нормативна
регламентация на случай, който и преди влизането й в сила е бил обхванат от
приетото от съдебната практика разширително тълкуване на чл. 257, ал. 1 от КЗ
/отм./ в горепосочения смисъл, а с нея се установява напълно нова хипотеза на
застрахователно покритие по договора за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, която действа само занапред от влизането й в
сила.
От друга страна, обстоятелството,
че процесното ПТП, при което на ищеца е причинено установеното телесно увреждане,
е признато по съответния ред за трудова злополука, за вредите от която
работодателят на ищеца би носил имуществена отговорност по чл. 200 от КТ, е
изцяло ирелевантно към конкретния спор. Тази отговорност има друг фактически
състав и не се покрива от процесния договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Освен това, независимо от
наименованието на застрахователната полица като „Комбинирана застрахователна
полица за застраховки „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и „Злополука“,
е видно от нейното съдържание, че в нея изобщо не е посочена дължима премия по
застраховка „Злополука на местата в МПС“, поради което и няма никакви данни за
плащане на такава премия. Поради това и с оглед разпоредбата на чл. 187 от КЗ
/отм./ следва да се приеме, че между страните по полицата не е влязъл в сила застрахователен
договор по застраховка „Злополука на местата в МПС“ и отговорност на
застрахователя по такъв договор не може да се ангажира, още повече, че ищецът
не предявява исковете си на такова основание.
Съгласно чл. 257, ал. 2 от КЗ
/отм./ обаче застраховано лице се явява и водачът на автомобила П.П., тъй като
същият го е ползвал на законно основание, управлявайки го при настъпване на
ПТП. Той би отговарял за вредите от това ПТП в случай, че негово виновно
противоправно поведение е в причинна връзка с настъпване на ПТП и с вредоносния
резултат и само в този случай неговата гражданска отговорност би била обект на
застраховане по договора за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”
на автомобилистите, сключена с ответното дружество за процесния автомобил. В
случая обаче П.П. е признат за невинен и е оправдан с влязла в сила присъда по
обвинение за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б”, предл. второ, вр. чл. 342,
ал. 1 от НК, като фактическите и правните предели на това обвинение изцяло
съвпадат с твърдяния деликт, изразяващ се в противоправно поведение като водач
на МПС с рег. № Е 6789 АМ на 26.08.2012 г. на пътя Рилски манастир – гр. Рила,
намиращо се в причинна връзка със счупване на първи поясен прешлен при ищеца.
Поради това и както вече се посочи по-горе, доколкото настоящото производство има
за предмет на разглеждане и гражданските последици от деянието на П.П. като
водач на МПС, застраховано с договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, влязлото в сила решение на РС – Дупница по
НАХД № 1635/2012 г. е задължително за съда по настоящото дело и същият следва
да приеме, че деянието на водача не е противоправно и не е виновно извършено.
Изцяло неоснователни са доводите
на ищеца, че с деянието си П.П. нарушил друга законна разпоредба – чл. 181, т.
4, предл. второ от ЗДвП, която не била включена в предмета на обвинението срещу
него, поради което настоящият съд имал възможност да установи противоправност
на деянието с оглед тази разпоредба като основание за ангажиране на
отговорността на ответника, без да е обвързан съгласно чл. 300 от ГПК от
влязлото в сила решение по НАХД № 1635/2012 г. на РС – Дупница. С това решение П.П.
е признат за невинен в това да е нарушил разпоредбата на чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП в частта й, която гласи, че „Всеки участник в движението по пътищата с
поведението си не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората“.
Тази разпоредба съдържа в себе си общо правило за поведение, в което се включва
и задължението на водача да не управлява МПС в болестно или друго състояние,
което създава опасност за движението, чието неизпълнение е санкционирано като
частен случай съгласно чл. 181, т. 4, предл. второ от ЗДвП. След като съгласно
влязлото в сила решение на наказателния съд деянието на П.П. не е противоправно
като нарушение на общата разпоредба на чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, в настоящото
производство е недопустимо с оглед разпоредбата на чл. 300 от ГПК да се обсъжда
дали същото деяние е противоправно като неизпълнение на задължение,
представляващо частен случай на задължението по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. В
този смисъл заключенията по съдебно-медицинската и по съдебната автотехническа
експертизи в оспорените им от ответника части, са изцяло неотносими към
решаващите изводи на съда.
Поради това съдът намира, че
влязлото в сила решение по НАХД № 1635/2012 г. на РС – Дупница валидно обвързва
настоящия съд да приеме, че деянието на П.П., вследствие на което на ищеца са
причинени установените телесни увреждания, не е противоправно и за последиците
от това деяние П. не носи гражданска отговорност спрямо ищеца. Ето защо това
деяние само по себе си също не представлява обект на застраховане по сключения
с ответното дружество договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, т. е. за него ответникът не дължи
застрахователно обезщетение на ищеца по този договор.
По всички изложени съображения
преките искове на ищеца спрямо ответника-застраховател са неоснователни и
следва да бъдат изцяло отхвърлени.
По разноските.
С оглед изхода на делото и
направеното от ответника искане за присъждане на разноски, на основание чл. 78,
ал. 3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да му заплати разноски в общ размер 400
лв., от които 100 лв. - за внесен депозит за възнаграждение на вещо лице по
съдебната автотехническа експертиза и 300 лв. - за юрисконсултско
възнаграждение. Размерът на юрисконсултското възнаграждение е определен в
съответствие с чл. 78, ал. 8, изр. второ от ГПК като по-малката величина
измежду минималния размер на възнаграждението съгласно чл. 7, ал. 2, т. 5 от
Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /1130
лв./ и максималния размер съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на
правната помощ, приета на основание чл. 37 от ЗПП /300 лв./. Независимо, че
материалният интерес по делото е над 10000 лв., ответникът не е поискал
увеличаване на основание чл. 25, ал. 2 от НЗПП на юрисконсултското
възнаграждение с до 50 на сто над горепосочения негов максимален размер по чл.
25, ал. 1 от НЗПП, поради което в съответствие с диспозитивното начало в
гражданския процес съдът няма основание да извърши това увеличение служебно.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените
от Х.С.З., ЕГН **********, с адрес ***,
ж. к. „Самоково“, бл. 41, вх. Б, ет. 3, ап. 8 срещу „Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Стефан Караджа” № 2, искове с
правно основание чл. 226, ал. 1 от Кодекса за застраховането /обн. ДВ, бр.
103/2005 г., понастоящем отменен, ДВ, бр. 102/2015 г., в сила от 01.01.2016 г./
за заплащане на сумата 19500 лв., представляваща застрахователно обезщетение по
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, сключен с полица 11112000117681/22.12.2011 г., за претърпените
от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания, принудително
обездвижване, физически дискомфорт и непълноценност за период от една година вследствие
на компресивно /клиновидно/ счупване на първи поясен прешлен в предната му част,
причинено му при пътно-транспортно произшествие, настъпило на 26.08.2012 г. на
пътя Рилски манастир – гр. Рила, както и за заплащане на сумата 500 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение по договора за имуществени вреди, изразяващи
се в извършване на разходи за лечение, закупуване на лекарства и рехабилитация вследствие
същото увреждане, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 26.08.2012
г. до окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА Х.С.З.,
ЕГН **********, с адрес ***, ж. к. „Самоково“, бл. 41, вх. Б, ет. 3, ап. 8 да
заплати на „Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Стефан Караджа” № 2 сумата 400
лв. за разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с
въззивна жалба пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на
препис.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: