Р Е Ш Е Н И Е
№ 5348/2.12.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, XLIII - ти състав в
публично съдебно заседание, проведено на двадесет
и втори ноември през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: С.К.
при участието на секретар Д.Д., като
разгледа докладваното от съдията гр. дело № 9005 по описа за 2019
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск от „Е.П." АД, *** срещу И.И.Д.,
ЕГН: **********, с настоящ адрес *** с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, за
приемане за установено, че ищецът има подлежащо на изпълнение вземане срещу
ответника по заповед за изпълнение на парично задължение № 558/29.1.2019 г.
издадена по ч.г.д. № */*г. по описа на ВРС за сумата в размер от 364,52 лева,
включваща главница в размер на 293,36 лева, за неплатена ел. енергия, по
фактури, издадени за периода от 16.05.2016
г. до 19.07.2016 г., за обект с кл. № *, аб. №
*, находящ се в ***, мораторна
лихва в размер на 71,16 лв., за периода от падежа на всяка една фактура до
11.01.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване
на заявлението – 25.01.2019 г. до окончателното изплащане на задължението.
Претендират се разноски.
Излага се в исковата молба, че приложените фактури, издадени на името на
ответника отразяват натрупани задължения за ел. енергия за периода
16.05.2016 г. до 19.07.2016г.,
изискуемостта на които е настъпила, но до настоящия момент стойността на
фактурите не е заплатена. Твърди се и че ответникът е изпаднал в забава, поради
което му дължи и обезщетение за забава в претендирания размер.
В предоставения му срок по чл. 131 от ГПК, ответникът е депозирал
отговор на исковата молба, с който счита иска за неоснователен. По същество
налага твърдения за заплащане на сумите. Не оспорва наличието на претендираното
от ищеца задължение и поради това, след узнаването за него с исковата молба, на
29.07.2019 год. го е заплатил изцяло на каса на Е.П. АД.
С допълнителна молба ответникът излага, че с операционна бележка от
30.07.2019 год. заплатил, по посечената в исковата молба банкова сметка ***,
сумата от 100,00 лева, представляваща сбор от сумите от 25 лева д.т. за
заповедното производство, 25 лева д.т. при завеждане на исковата молба и 50
лева юрисконсултско възнаграждение, определено по заповедното производство.
Признава, че юрисконсултско възнаграждение по исковото производство не е
заплащал, защото такова не е определено. Възразява срещу евентуално определяне
в настоящото исково производство, като счита, че не е дал повод за завеждане на
иска.
Моли съдът да отхвърли иска.
Съгласно чл. 235,
ал. 3 ГПК, съдът взема предвид и
фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното
право. В случая такъв значим факт представлява извършеното на 29 и 30.07.2019
г. пълно погасяване на задълженията на ответника по издадената заповед за
изпълнение, включително и разноските по ч.г.д.
№ */*г. Плащането на сумите не се оспорва от ищеца, а дори се потвърждава от
него с молба от 13.08.2019 г.
В този смисъл
погасяването на задълженията по издадената по ч.г.д. № */*г. по описа на ВРС
заповед за изпълнение на парично задължение № 558/29.1.2019 г. следва да се
приеме за доказано и обуславя отхвърляне на предявения иск в хипотезата на чл.
235, ал. 3 ГПК.
По разноските:
В чл. 78, ал. 3 ГПК е залегнал водещият принцип за възлагане в тежест на
ищеца на разноските в процеса, когато с процесуалното си поведение той е станал
повод за образуването на делото, като е предявил своя несъществуваща претенция.
В случаите, когато делото е решено в полза на ответника, но към момента на
предявяване на иска ищецът е имал съществуващо и изискуемо вземане към
ответника, погасено чрез плащане в хода на процеса, тогава ответникът по
принцип следва да понесе разноските в процеса, ако преди предявяване на иска с
поведението си е предизвикал образуването на делото.
Неоснователно е искането на ответника с правно
основание чл. 78, ал. 2 ГПК разноските по делото да не бъдат възлагани в негова
тежест, а в тежест на ищеца. В чл. 78, ал.2 ГПК е залегнал водещият принцип за
възлагане на ответника на разноските в процеса – с извънпроцесуалното си
поведение той да е станал повод за образуването на делото. Ето защо дори в
случаите, когато искът е отхвърлен поради извършено в хода на процеса
доброволно плащане, ответникът следва да понесе разноските по делото, ако преди
предявяване на иска той не е погасил изискуемото си задължение доброволно. На
още по – силно основание изложеното е валидно за парични задължения, чието
възникване е настъпило поради неправомерното и санкционирано по силата на
закона поведение на ответника преди делото. В случая ответникът, въпреки изискуемостта
на задълженията си към ищеца не е предприел мерки по тяхното погасяване. Такова
е направено едва след предявяване на иска по чл. 422, ал. 1 ГПК. С това свое
поведение ответникът неминуемо е дал повод на ищеца да подаде заявление по чл.
410 ГПК в съда и да иска установяването на вземането по исков ред. Това
поведение на ответника несъмнено е обусловило съдебното производство по
настоящото дело, поради което не е налице втората кумулативно заложена в чл.
78, ал. 2 ГПК предпоставка, а именно – с поведението си ответникът да не е дал
повод за завеждане на делото.
Изходът на спора и релевираното от ищеца искане за
присъждане на направените от него разноски, подкрепено с доказателства за
действително извършени такива, обосновават положителното произнасяне на
съдебния състав по искането за разноски, реализирани в рамките на настоящето
производство в доказаните им параметри, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Воден от изложеното, Варненски районен съд
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Е.П."
АД, *** срещу И.И.Д.,
ЕГН: **********, с настоящ адрес *** иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, за приемане за установено, че ищецът има подлежащо на изпълнение вземане
срещу ответника по заповед за изпълнение на парично задължение № */* г.
издадена по ч.г.д. № */*г. по описа на ВРС за сумата в размер от 364,52 лева,
включваща главница в размер на 293,36 лева, за неплатена ел. енергия, по
фактури, издадени за периода от 16.05.2016
г. до 19.07.2016 г., за обект с кл. № *, аб. №
*, находящ се в ***, мораторна
лихва в размер на 71,16 лв., за периода от падежа на всяка една фактура до
11.01.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване
на заявлението – 25.01.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, КАТО
ПОГАСЕН поради извършено след предявяване на иска пълно плащане на сумите.
ОСЪЖДА И.И.Д., ЕГН: **********, с настоящ адрес *** ДА ЗАПЛАТИ
на „Е.П." АД, ***, сумата от 150,00
лева (сто и петдесет лева) представляващи заплатена държавна такса, и юрисконсултско
възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от настоящето
решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за
постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: