МОТИВИ към присъда № 20,
постановена на 14.01.2010г. по НОХД № 912/2009г. на Търговищкия районен съд.
Подсъдимият Л.Р.М., с ЕГН ********** е предаден на съд с обвинение по чл.
196, ал. 1 т. 2 във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3, 4 и 5 във вр. с чл. 29, ал. 1,
б. “а” и “б” НК чл. 196, ал. 1 т. 2 във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3, 4 и 5 във
вр. с чл. 29, ал. 1, б. “а” и “б” НК за
това, че на 17.11.2009г. в с. Лиляк, общ. Търговище, при условията опасен
рецидив, в съучастие, в качеството на съизвършител, след предварителен сговор с
подс. С.Й.Б. и подс. И.М.Ч., като разрушил преграда, здраво направена за защита
на имот, използване на техническо средство и МПС, отнел от владението на С.Г.Д.-
движими вещи 297кг. орехови ядки на стойност 2176,90лв., без негово съгласие и
с намерение противозаконно да ги присвои, като случаят не е маловажен.
Подсъдимият С.Й.Б., с ЕГН **********
е предаден на съд с обвинение по чл.
196, ал. 1 т. 2 във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3, 4 и 5 във вр. с чл. 29, ал. 1,
б. “б” НК за това, че на 17.11.2009г. в с. Лиляк, общ. Търговище, при условията
опасен рецидив, в съучастие, в качеството на съизвършител, след предварителен
сговор с подс. Л.Р.М. и подс. И.М.Ч., като разрушил преграда, здраво направена
за защита на имот, използване на техническо средство и МПС, отнел от владението
на С.Г.Д.- движими вещи 297кг. орехови ядки на стойност 2176,90лв., без негово
съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, като случаят не е
маловажен.
Подсъдимият И.М.Ч., с ЕГН **********
е предаден на съд с обвинение по чл. 196, ал. 1 т. 2 във вр. с чл. 195, ал. 1,
т. 3, 4 и 5 във вр. с чл. 29, ал. 1, б. “а” и “б” НК за това, че на
17.11.2009г. в с. Лиляк, общ. Търговище, при условията опасен рецидив, в
съучастие, в качеството на съизвършител, след предварителен сговор с подс. С.Й.Б.
и подс. Л.Р.М., като разрушил преграда, здраво направена за защита на имот,
използване на техническо средство и МПС, отнел от владението на С.Г.Д.- движими
вещи 297кг. орехови ядки на стойност 2176,90лв., без негово съгласие и с
намерение противозаконно да ги присвои, като случаят не е маловажен.
В съдебно заседание представителят на Районна
прокуратура поддържа обвиненията срещу
подсъдимите, така както е повдигнато. Пледира за осъдителна присъда, като
съобразно разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК счита, че на подсъдимите следва
да бъде наложено наказание “лишаване от свобода” около средния размер, за всеки
един от подсъдимите.
Подсъдимият
М. се признава за виновен и признава изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт по реда на чл.371 от НПК. Моли за
налагане на минимално наказание. Защитникът на подс. М. пледира за налагане на
наказание “лишаване от свобода” под минимума предвиден в чл.195, ал.1 от НК и
към предвидения в закона минимум.
Подсъдимият Б. се признава за виновен и
признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт
по реда на чл.371 от НПК. Моли за налагане на минимално наказание. Защитникът
на подс. Б. пледира за налагане на наказание “лишаване от свобода” под минимума
предвиден в чл.195, ал.1 от НК и към предвидения в закона минимум.
Подсъдимият
Ч. се признава за виновен и признава изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт по реда на чл.371 от НПК. Моли за
налагане на минимално наказание. Защитникът на подс. Ч. пледира за налагане на
наказание “лишаване от свобода” под минимума предвиден в чл.195, ал.1 от НК и
към предвидения в закона минимум.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установена
следната фактическа обстановка:
Подс. М., подс. Б. ***, находящ се в
гр. Сливен. Тримата били безработни и имали семейства, за които се грижели. Подс.
М. се прехранвал с изкупуване на орехи. Подс. Б. работел като общ работник при прекупвач на орехи от гр. Сливен. В тази
връзка той и неговият работодател посетили през с. Лиляк, общ. Търговище, от
където купили цели орехи от св. Д.. Така подс. Б. видял, че св. Д. разролага с още орехови ядки. След като се прибрал в гр.
Сливен, подс. Б. разказал на подс. М. за ореховите ядки и двамата решили да ги
откраднат.
На 16.11.2009г. подс. М. намерил
подс. Б. и му казал да отидат за „ядката” същата вечер. С тях бил и подс. Ч.,
който също решил да участва в замислената кражба. Така тримата тръгнали
привечер от гр. Сливен с автомобил, подсигурен от подс. М.. Той управлявал
автомобила, а подс. Б. ***.
Тримата пристигнали преди полунощ в
с. Лиляк, общ. Търговище. Спрели на отбивката преди населеното място и изчакали
да мине полунощ, когато потеглили към селото. Подс. М. спрял автомобила в
близост до къщата на св. Д., където се намирали ядките. Той останал в
автомобила, а подс. Б. и подс. Ч. слезли от него и се отправили към къщата. Прескочили оградата и
заедно разбили входната врата с отверка, която взели от колата на М. и желязо,
наподобяващо лост, което намерили в двора на къщата. Влезли в къщата и взели
297кг. орехови ядки, разпределени в
15бр. кашони и 5 бр. чували. Вече тримата изнесли и натоварили чувалите
и кашоните в купето на автомобила, след което си тръгнали. Когато пристигнали в
гр. Сливен разтоварили същите в къщата на подс. М. и още същия ден продали
ядките на св. Х.Б. за сумата от 1130лв, която разделили по между си.
Видно от назначената съдебно-
оценителна експертиза, стойността на 297кг. орехови ядки е 2176,90лв.
Горната фактическа обстановка се
доказва по безспорен начин от самопризнанията на подс. Л.М., св. С.Б.,
подс. И.Ч., св. Х.В.Б. и св. С.Г.Д., протокола за оглед на местопроизшествие,
протоколи от проведени следствени експерименти, съдебно- оценъчната експертиза,
както и останалите писмени доказателства.
Събраните доказателства са непротиворечиви, изцяло
кореспондират помежду си и по безспорен начин доказват, че подсъдимият Л.Р.М. на 17.11.2009г. отнел от владението на св. С.Г.Д.,
движими вещи- 297кг. орехови ядки, на стойност 2176,90лв.
От субективна страна подсъдимият е
действал с пряк умисъл и с намерение за противозаконно присвояване. Същият е
съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е
общественоопасните последици и е целял настъпването им. Безспорно, с оглед
местоположението на ореховите ядки- в къщата на св. Д., обстоятелството,че са
били заключени, подс. М. е съзнавал, че
вещите са чужди и св. Д. не е бил съгласен фактическата му власт върху тях да
се прекъсне от подсъдимия.
Следователно, от обективна и
субективна страна подсъдимият е осъществил състава на престъплението “кражба”.
Доколкото се установи, че
подсъдимият е разрушил прегради, здраво направени за защита на имот, то съдът
счете, че е налице и квалифициращия признак на чл. 195, ал. 1, т. 3 НК.
Установи се и, че при извършване на
деянието подсъдимият е използвал техническо средство- отверка и лост, както и
МПС- което обуславя извода, че е налице квалифициращият признак на чл. 195, ал.
1, т. 4 НК.
Безспорно е и, чеподсъдимият е
извършил настоящето деяние, след като решението за извършване на кражбата е
взето предварително, след обсъждане с подс. Б. и подс. Ч., в спокойно състояние
и след обсъждане на мотивите за извършване на кражбата, то съдът счете, че
спрямо подс. М. е налице и квалифициращият признак на чл. 195, ал. 1, т. 5 НК,
а именно деянието е извършено при предварителен сговор за нейното
осъществяване. Предварителният сговор се отнася именно до конкретната кражба.
Видно от приложената справка за
съдимост, с присъда № 135/19.10.1999г., постановена по НОХД № 80/1998г. по описа на РС- Карнобат, влязла в
сила на 14.05.2001г., подс. М. е признат за виновен за извършено престъпление
по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр1 и т. 7 НК, като му е наложено наказание „лишаване
от свобода” в размер на 3 години,
изтърпяно на 20.12.2004г. На осн. чл. 68, ал. 1 НК, е приведено в изпълнение
наказанието, наложено по НОХД № 9/1997г.
по описа на ОС- Сливен, „лишаване от свобода” в размер на 10 месеца.
Със споразумение, одобрено по НОХД
№ 771/2007г. по описа на РС- Ловеч, е
прието за безспорно установено, че подс. М. е извършил престъпление по чл. 195,
ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 5 НК, като му е
наложено наказание „лишаване от свобода” в размер на 1 година и 6 месеца,
изтърпяно на 09.08.2006г.
От изложеното е видно, че подс. М.
е извършил настоящено деяние, след като е бил осъждан за тежко умишлено
престъпление на „лишаване от свобода” в размер, по- голям от една година,
изпълнението на което не е отложено по чл. 66 НК, както и, че е извършил
настоящето деяние, след като е бил осъден два пъти на „лишаване от свобода” за
умишлени престъпления от общ характер, като изпълнението на наказанието не е
отложено по чл. 66 НК. Изложеното обуславя извода, че деянието е извършено при
квалифициращия признак „опасен рецидив”.
Събраните доказателства са непротиворечиви, изцяло
кореспондират помежду си и по безспорен начин доказват, че подсъдимият С.Й.Б. на 17.11.2009г. отнел от владението на св. С.Г.Д.,
движими вещи- 297кг. орехови ядки, на стойност 2176,90лв.
От субективна страна подсъдимият е
действал с пряк умисъл и с намерение за противозаконно присвояване. Същият е
съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е
общественоопасните последици и е целял настъпването им. Безспорно, с оглед
местоположението на ореховите ядки- в къщата на св. Д., обстоятелството,че са
били заключени, подс. Б. е съзнавал, че
вещите са чужди и св. Д. не е бил съгласен фактическата му власт върху тях да
се прекъсне от подсъдимия.
Следователно, от обективна и
субективна страна подсъдимият е осъществил състава на престъплението “кражба”.
Доколкото се установи, че
подсъдимият е разрушил прегради, здраво направени за защита на имот, то съдът
счете, че е налице и квалифициращия признак на чл. 195, ал. 1, т. 3 НК.
Установи се и, че при извършване на
деянието подсъдимият е използвал техническо средство- отверка и лост, както и
МПС- което обуславя извода, че е налице квалифициращият признак на чл. 195, ал.
1, т. 4 НК.
Безспорно е и, че подсъдимият е
извършил настоящето деяние, след като решението за извършване на кражбата е
взето предварително, след обсъждане с подс. М. и подс. Ч., в спокойно състояние
и след обсъждане на мотивите за извършване на кражбата, то съдът счете, че
спрямо подс. Б. е налице и квалифициращият признак на чл. 195, ал. 1, т. 5 НК,
а именно деянието е извършено при предварителен сговор за нейното
осъществяване. Предварителният сговор се отнася именно до конкретната кражба.
От справката за съдимост на подс. Б.
се устаноновява, че с присъда
№
143 от 17.12.2007г., постановена по НОХД №
370/2007г. по описа на РС- Раднево, влязла в сила на 17.12.2007г., подсъдимият
е признат за виновен в извършено престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1 във вр. с
чл. 194, ал. 1 НК, като му е наложено наказание „лишаване от свобода” в размер
на 9 месеца, изтърпяно на 06.10.2008г.
От
изложеното е видно, че подс. Б. е извършил настоящено деяние, след като
е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на „лишаване от свобода” в размер,
по- голям от една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 НК.
Изложеното обуславя извода, че деянието е извършено при квалифициращия признак
„опасен рецидив”.
Събраните доказателства са непротиворечиви, изцяло
кореспондират помежду си и по безспорен начин доказват, че подсъдимият И.М.Ч. на 17.11.2009г. отнел от владението на св. С.Г.Д.,
движими вещи- 297кг. орехови ядки, на стойност 2176,90лв.
От субективна страна подсъдимият е
действал с пряк умисъл и с намерение за противозаконно присвояване. Същият е
съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е
общественоопасните последици и е целял настъпването им. Безспорно, с оглед
местоположението на ореховите ядки- в къщата на св. Д., обстоятелството,че са
били заключени, подс. Ч. е съзнавал, че
вещите са чужди и св. Д. не е бил съгласен фактическата му власт върху тях да
се прекъсне от подсъдимия.
Следователно, от обективна и
субективна страна подсъдимият е осъществил състава на престъплението “кражба”.
Доколкото се установи, че
подсъдимият е разрушил прегради, здраво направени за защита на имот, то съдът
счете, че е налице и квалифициращия признак на чл. 195, ал. 1, т. 3 НК.
Установи се и, че при извършване на
деянието подсъдимият е използвал техническо средство- отверка и лост, както и
МПС- което обуславя извода, че е налице квалифициращият признак на чл. 195, ал.
1, т. 4 НК.
Безспорно е и, че подсъдимият е
извършил настоящето деяние, след като решението за извършване на кражбата е
взето предварително, след обсъждане с подс. М. и подс. Б., в спокойно състояние
и след обсъждане на мотивите за извършване на кражбата, то съдът счете, че
спрямо подс. Ч. е налице и квалифициращият признак на чл. 195, ал. 1, т. 5 НК,
а именно деянието е извършено при предварителен сговор за нейното
осъществяване. Предварителният сговор се отнася именно до конкретната кражба.
Видно от справката за съдимост на
подс. Ч., с присъда, постановена по НОХД № 104 по описа за 2003г. на РС- Нова
Загора, подсъдимият е осъден за извършено престъление по чл. 195, ал. 1, т. 3 и
т. 5 от НК, като му е наложено наказание „лишаване от свобода” в размер на 3
години, изтърпяно на 16.11.2005г. Със споразумение, одобрено по НОХД №
693/2002г. по описа на РС- Казанлък, е прието за безспорно установено, че
подсъдимият е извършил деяние по чл. 196, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 195, ал. 1,
т. 3 и т. 5 НК, за което му е наложено наказание „лишаване от свобода” в размер
на 1 година и 6 месеца, изтърпяно на 05.11.2008г. От изложеното е видно, че подс. Ч. е извършил
настоящено деяние, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на
„лишаване от свобода” в размер, по- голям от една година, изпълнението на което
не е отложено по чл. 66 НК, както и, че е извършил настоящето деяние, след като
е бил осъден два пъти на „лишаване от свобода” за умишлени престъпления от общ
характер, като изпълнението на наказанието не е отложено по чл. 66 НК.
Изложеното обуславя извода, че деянието е извършено при квалифициращия признак
„опасен рецидив”.
Относно
наказанията:
Относно
подс. Л.М.:
За престъплението по чл. 196, ал. 1, т.
1 във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3,4 и 5 НК във вр. чл. 29, б. „а” и „б” НК
законът предвижда наказание от 3 до 15 години „лишаване от свобода”. При
индивидуализацията на наказание,то следващо се на подсъдимия, съдът взе предвид разпоредбата на чл.373,
ал.2 от НПК регламентираща задължително приложение на чл.55 от НК. На тази база,
прилагайки чл.55, ал.1, т.1 от НК, съдът определи наказание на подс. М. под минималния размер, предвиден в закона.
При определяне тежестта на санкцията, съдът отчете като смекчаващи отговорността
обстоятелства направените от самопризнания, искреното разкаяние, съдействието за разкриване на обективната
истина. Като отегчаващи отговорността обстоятелства съдът взе предвид,
стойността на откраднатите вещи, осъжданията на подсъдимия, извън тези по НОХД
№ 771/2007г. по описа на РС- гр. Ловеч и НОХД № 80/98г. по описа на РС-
Карнобат, обуславящи квалифициращия признак „опасен рецидив”. На тази база,
съдът наложи наказание от една година и два месеца “лишаване от свобода”. На
осн. чл. 61, т. 2 ЗИНС, съдът определи първоначален режим на изтърпяване на
така определеното наказание „строг”, което да бъде изтърпяно в затвор.
Относно
подс. С.Б.:
За престъплението по чл. 196, ал. 1, т. 1 във вр. с
чл. 195, ал. 1, т. 3,4 и 5 НК във вр. чл. 29, б. „б” НК законът предвижда
наказание от 3 до 15 години „лишаване от свобода”. При индивидуализацията на
наказанието, следващо се на подсъдимия, съдът взе предвид разпоредбата на
чл.373, ал.2 от НПК регламентираща задължително приложение на чл.55 от НК. На тази
база, прилагайки чл.55, ал.1, т.1 от НК, съдът определи наказание на подс. Б. под минималния размер, предвиден в закона.
При определяне тежестта на санкцията, съдът отчете като смекчаващи
отговорността обстоятелства направените от самопризнания, искреното
разкаяние, съдействието за разкриване на
обективната истина. Като отегчаващо вината обстоятелство съдът взе предвид,
стойността на откраднатите вещи, осъжданията на подсъдимия, извън тези по НОХД
№ 279/2004г. по описа на РС- гр. Несебър и НОХД № 370/07г. по описа на РС- Раднево,
обуславящи квалифициращия признак „опасен рецидив”. На тази база, съдът наложи
наказание от една година и два месеца “лишаване от свобода”. На осн. чл. 61, т.
2 ЗИНС, съдът определи първоначален режим на изтърпяване на така определеното
наказание „строг”, което да бъде изтърпяно в затвор.
Относно
подс. И.Ч.:
За престъплението по чл. 196, ал. 1, т.
1 във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3,4 и 5 НК във вр. чл. 29, б. „а” и „б” НК
законът предвижда наказание от 3 до 15 години „лишаване от свобода”. При
индивидуализацията на наказание,то следващо се на подсъдимия, съдът взе предвид разпоредбата на чл.373,
ал.2 от НПК регламентираща задължително приложение на чл.55 от НК. На тази
база, прилагайки чл.55, ал.1, т.1 от НК, съдът определи наказание на подс. Ч. под минималния размер, предвиден в закона.
При определяне тежестта на санкцията, съдът отчете като смекчаващи
отговорността обстоятелства направените от самопризнания, искреното разкаяние, съдействието за разкриване на обективната
истина. Като отегчаващо вината обстоятелство съдът взе предвид осъжданията на
подсъдимия, извън тези по НОХД № 104/2003г. по описа на РС- гр. Нова Загора и
НОХД № 693/2002г. по описа на РС- Казанлък, обуславящи квалифициращия признак
„опасен рецидив”. На тази база, съдът наложи наказание от десет месеца
“лишаване от свобода”. На осн. чл. 61, т. 2 ЗИНС, съдът определи първоначален
режим на изтърпяване на така определеното наказание „строг”, което да бъде
изтърпяно в затвор.
Относно
гражданския иск:
Като призна подсъдимите за виновни,
съдът уважи и предявения граждански иск. В резултат на виновното и
противоправно поведение на подс. М., подс. Б. и подс. Ч., пострадалият е
претърпял имуществени вреди, които
подлежат на обезщетяване. Безспорно се установи виновното поведение на
подсъдимите, както и че в следствие на техните неправомерни действия
пострадалите са претърпяли вреди. Следователно, подсъдимите са реализирали едно
противоправно поведение, виновно са причинили на пострадалия вреди, като е
налице причинно– следствена връзка между виновното противоправно поведение на
подсъдимите и настъпилия за пострадалия
вредоносен резултат. Съгласно заключението на съдебно- оценителната експертиза,
стойността на вещите е 2176,90лв. Именно в такъв размер беше уважен и предявения
граждански иск. Обезщетението беше присъдено ведно със законната лихва от деня
на увреждането.
На основание чл.189, ал.3 от НПК всеки един от подсъдимите беше осъден да заплати по сметка ***., представляваща
разноски за вещо лице направени в досъдебната фаза на процеса, а по сметка ***-
сумата от 21,77лв.- държавна такса върху предявения и уважен граждански искове.
Въз основа на изложените мотиви съдът
постанови присъдата си. ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
П Р И С Ъ Д А
№
14.01.2010г.
град Търговище
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Търговищкият районен съд
десети състав
На
четиринадесети януари
Година 2010
В
публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОЗАЛИНА БОТЕВА
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1. П.О.
2. е.к.Секретар: Е.П.
Прокурор:
м.с.Като разгледа докладваното от Председателя
Наказателно ОХ дело № 912 по описа за 2009 година
П Р И С Ъ Д И:
ПРИЗНАВА подсъдимият Л.Р.М.,
роден на ***г***, живущ ***, понастоящем в Затвор- гр. Плевен, български
гражданин, неграмотен, разведен, осъждан, с ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това,
че на 17.11.2009г. в с. Лиляк, общ. Търговище, при условията опасен рецидив, в
съучастие, в качеството на съизвършител, след
предварителен сговор с подс. С.Й.Б. и подс. И.М.Ч., като разрушил преграда, здраво направена за
защита на имот, използване на техническо средство и МПС, отнел от владението на
С.Г.Д.- движими вещи 297кг. орехови ядки на стойност 2176,90лв., без негово
съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, като случаят не е
маловажен, поради което и на основание чл. 196, ал. 1 т. 2 във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3, 4 и 5 във вр.
с чл. 29, ал. 1, б. “а” и “б” НК във вр. с чл. 36 и чл. 55, ал. 1, т. 1 НК му НАЛАГА
наказание 1 ГОДИНА и 2 МЕСЕЦА “лишаване
от свобода”, като на осн. чл. 61, т. 2 ЗИНЗС определя първоначален „Строг” режим на
изтърпяване на наложеното наказание, което да се изтърпи в Затвор.
На
осн. чл. 59, ал. 1, т. 1 от НК, ЗАЧИТА времето, през което подсъдимия е бил задържан и спрямо
него е била взета мярка за неотклонение “Задържане под стража”, считано от
25.11.2009г.
ПРИЗНАВА подсъдимият С.Й.Б.,
роден на ***г***, живущ ***, понастоящем в Затвор- гр. Плевен, български
гражданин, неграмотен, неженен, осъждан, с ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че
на 17.11.2009г. в с. Лиляк, общ. Търговище, при условията опасен рецидив, в
съучастие, в качеството на съизвършител, след
предварителен сговор с подс. Л.Р.М. и подс. И.М.Ч., като разрушил преграда, здраво направена за
защита на имот, използване на техническо средство и МПС, отнел от владението на
С.Г.Д.- движими вещи 297кг. орехови ядки на стойност 2176,90лв., без негово
съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, като случаят не е
маловажен, поради което и на основание чл. 196, ал. 1 т. 2 във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3, 4 и 5 във вр.
с чл. 29, ал. 1, б. “б” НК във вр. с чл. 36 и чл. 55, ал. 1, т. 1 НК му НАЛАГА
наказание 1 ГОДИНА и 2 МЕСЕЦА “лишаване
от свобода”, като на осн. чл. 61, т. 2 ЗИНЗС определя първоначален „Строг” режим на
изтърпяване на наложеното наказание, което да се изтърпи в Затвор.
На
осн. чл. 59, ал. 1, т. 1 от НК, ЗАЧИТА времето, през което подсъдимия е бил задържан и спрямо
него е била взета мярка за неотклонение “Задържане под стража”, считано от
26.11.2009г.
ПРИЗНАВА подсъдимият И.М.Ч.,
роден на ***г***, живущ ***, понастоящем в Затвор- гр. Плевен, български
гражданин, неграмотен, неженен, осъждан, с ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че
на 17.11.2009г. в с. Лиляк, общ. Търговище, при условията опасен рецидив, в
съучастие, в качеството на съизвършител, след
предварителен сговор с подс. С.Й.Б. и подс. Л.Р.М., като разрушил преграда, здраво направена за
защита на имот, използване на техническо средство и МПС, отнел от владението на
С.Г.Д.- движими вещи 297кг. орехови ядки на стойност 2176,90лв., без негово
съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, като случаят не е
маловажен, поради което и на основание чл. 196, ал. 1 т. 2 във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 3, 4 и 5 във вр.
с чл. 29, ал. 1, б. “а” и “б” НК във вр. с чл. 36 и чл. 55, ал. 1, т. 1 НК му НАЛАГА
наказание 10 МЕСЕЦА “лишаване
от свобода”, като на осн. чл. 61, т. 2 ЗИНЗС определя първоначален „Строг” режим на
изтърпяване на наложеното наказание, което да се изтърпи в Затвор.
На
осн. чл. 59, ал. 1, т. 1 от НК, ЗАЧИТА времето, през което подсъдимия е бил задържан и спрямо
него е била взета мярка за неотклонение “Задържане под стража”, считано от
25.11.2009г.
ОСЪЖДА Л.Р.М., с ЕГН **********
***, С.Й.Б., с ЕГН ********** *** и И.М.Ч.,
с ЕГН ********** *** да заплатят солидарно на С.Г.Д., с ЕГН **********,***
и настоящ адрес:*** сумата от 2176,90лв, представляваща обезщетение за
причинени в резултат на престъплението имуществени вреди, на осн. чл. 45 ЗЗД, ведно със законната лихва, считано от
датата на увреждането- 17.11.2009г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА
Л.Р.М., с ЕГН ********** *** да
заплати по сметка ***,77лв., представляваща държавна такса върху предявения и
уважен граждански иск, а по сметка ***- сумата от 6лв.-направени на досъдебната фаза на процеса разноски, на осн. чл. 189, ал. 3 НПК.
ОСЪЖДА
С.Й.Б., с ЕГН ********** *** да
заплати по сметка ***,77лв., представляваща държавна такса върху предявения и
уважен граждански иск, а по сметка ***- сумата от 6лв.-направени на досъдебната фаза на процеса разноски, на осн. чл. 189, ал. 3 НПК.
ОСЪЖДА И.М.Ч., с ЕГН **********
*** да заплати по сметка ***,77лв., представляваща държавна такса върху
предявения и уважен граждански иск, а по сметка ***- сумата от 6лв.-направени
на досъдебната фаза на процеса разноски, на осн. чл. 189,
ал. 3 НПК.
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване или протест в петнадесетдневен
срок от днес, пред Търговищкия окръжен
съд.
Председател: Съдебни
заседатели: 1.
2.