Р Е Ш Е Н И Е № 260053
Гр.Пловдив,28.10.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД,търговско отделение,първи търговски състав,в
открито заседание на тридесети септември през две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА
ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ:СЛАВЕЙКА КОСТАДИНОВА
КРАСИМИРА ВАНЧЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ДИМИНОВА,като разгледа
докладваното от съдията Кр. Ванчева възз. т.д.№459 по описа за 2020 г.,за да се
произнесе взе предвид следното:
Производство по
чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №190 от
26.06.2020 г.,постановено по т.д.№295/2019 г. по описа на Окръжен съд-Стара
Загора,е осъден ответника Н.З.К. с ЕИК *********,със седалище и адрес на управление:*** и
със съдебен адрес:*** ***да заплати на ищеца „М.Б.А.Л. - М.К. К.И.Р.” ЕООД, със
седалище и адрес на управление ***-А, ЕИК *********, представлявано от
управителя Н.Н.С.,общата сума от 32 600 лв. /тридесет и две хиляди и шестстотин
лева/ главница и общо 8 595 лв. /осем
хиляди петстотин деветдесет и пет лева / лихва ,заедно със законната лихва
върху неплатената главница -32 600 лв., считано от 28.09.2019г. до
окончателното й изплащане,както следва:
1.Главница в размер на 774 лева по
Дебитно известие № 393/09.11.2016г. към Фактура № 389/08.11.2016г. за извършена
болнична помощ по клинични пътеки, ведно с мораторна лихва върху главницата за
периода 01.12.2016г. до 27.09.2019г. в размер на 221 лв., заедно със законната
лихва върху неплатената главница, считано от 28.09.2019г. до окончателното й
изплащане.
2.Главница в размер на 20 168 лв. по
Дебитно известие № 416/10.01.2017г. към Фактура № 411/10.01.2017г. и Фактура №
415/10.01.2017г. за извършена болнична помощ по клинични пътеки, ведно с
мораторна лихва върху главницата за периода 01.02.2017г. до 27.09.2019г. в
размер на 5428лв., заедно със законната лихва върху неплатената главница,
считано от 28.09.2019г. до окончателното й изплащане.
3.Главница в размер на 11 658 лева
по Дебитно известие № 437/07.03.2017г. към Фактура № 431/07.03.2017г. за
извършена болнична помощ по клинични пътеки, ведно с мораторна лихва върху
главницата за периода 01.04.2017г. до 27.09.2019г. в размер на 2 946 лв.,
заедно със законната лихва върху неплатената главница, считано от 28.09.2019г.
до окончателното й изплащане.Със същото решение ответната НЗОК е осъдена още да
заплати на дружеството-ищец и сумата от 3647 лв. разноски по делото.
Срещу горното решение е подадена
въззивна жалба от ответника Н.З.К. /НЗОК/ с ЕИК ********* чрез пълномощника Д.З.Т. на
длъжност началник отдел „Финансово,администативно и правно обслужване на
дейността“ в Р.З.К. /РЗОК/-С.З.,който е с юридическо образование.Решението е
обжалвано изцяло,като се твърди,че същото е неправилно.Излагат се аргументи за
неправилност на съдържащия се в решението извод,че не е налице правно основание
за въвеждане на лимити за заплащане на дейности от изпълнители на болнична
медицинска помощ понеже Решение №РД-НС-04-9 от 27.01.2015 г. на Надзорния съвет
на НЗОК,с което тези лимити били въведени,е било прогласено за
нищожно.Жалбоподателят счита,че това решение не е относимо към предмета на
спора,тъй като с него се приема как да се разпределят средствата по ЗБНЗОК за
2015 г.,а с процесната искова молба се претендира заплащане на болнична
медицинска помощ оказана през м.октомври и м.декември 2016 г.,както и през м.
февруари 2017 г.,към които месеци,според жалбоподателя,са относими разпоредбите
на ЗБНЗОК за 2016 г.,съответно ЗБНЗОК за 2017 г.
Във въззивната жалба се поддържа и
твърдението за неправилност на изложените в обжалваното решение доводи,че
клаузите на чл.34,ал.1 и чл.37,ал.1 от договор №241469 от 24.02.2015 г. /нови,създадени
с допълнително споразумение №241856/26.05.2016 г./ са нищожни поради
противоречието им с чл.52 от Конституцията на РБ,чл.5 и чл.35 от ЗЗО.Жалбоподателят счита,че горните клаузи,с които се въвеждат ограничения при
заплащането на оказана от болнично заведение медицинска помощ,не са нищожни
поради противоречие с императивни правни норми,като конкретните си доводи в
тази насока развива в жалбата.Според него,правото на медицинска помощ в рамките
на задължителното здравно осигуряване не е неограничено по предмет,а е
лимитирано в рамките на пакета здравни дейности,гарантирани и закупувани от
НЗОК за всички здравноосигурени лица на територията на страната.И още
поддържа,че с нормативни актове с ранг на закон е предвидено закупуването на
здравни дейности да се осъществява в рамките на договорените обеми и стойности
и в съответствие с бюджета на НЗОК за съответната година.Развива и аргументи за
обосноваване на позицията си,че лимитирането на заплащането на стойността на
извършената медицинска дейност не нарушава правото на здравноосигурените лица
на достъп до медицинска помощ,а обратното-осигурява и обезпечава това
право,като регулира законово държавното финансиране на здравеопазването по
начин заплащането му да се осъществява регулярно в рамките на бюджетната
година,с оглед ефикасно и ефективно използване на средствата,които не са
неограничени.Твърди още,че действащата към датата на сключване на процесния
договор нормативна уредба е намерила смислово отражение в клаузите на
същия,като изпълнителят с подписването му е изразил съгласие с реда и метода на
остойностяване на медицинските услуги,както и с установяване на месечен лимит
на стойността на тези услуги.В тази връзка счита,че уговорката за установяване
на лимит при заплащане на медицинските дейности не е нищожна,тъй като е в
съответствие с принципите и икономическата логика на системата на
задължителното здравно осигуряване,основана на Конституцията на РБ и уредена в
ЗЗО,която следва да гарантира равен достъп до здравеопазване на всички
здравноосигурени лица на територията на страната,съобразно техните индивидуални
нужди от лечение и здравни грижи,но не неограничено,а в рамките на гарантиран
пакет от медицински услуги.Според жалбоподателя,анализът на уговорените в
договора клаузи,спецификата на регулираните отношения и правната уредба сочи,че
НЗОК дължи заплащане на извършените дейности /за всички случаи/ само до
предварително определените стойности в Приложение №2 към индивидуалния
договор,като само по изключение и при строго определени правила е предвидена
възможност за заплащане/закупуване на дейности,надхвърлящи уговорените обеми и
стойности.В случая,според жалбоподателя,не са представени от ищеца
доказателства,които да доказват задължение на НЗОК да заплати медицинска
дейност над определените в договора стойности,като липсва какъвто и да е
документ НЗОК да е поела такова задължение и да не го е изпълнила.Поради това
намира,че не е налице изискуемо вземане на ищеца,подлежащо на присъждане.
В жалбата се поддържа и
твърдението,че в представените по делото отговор на исковата молба,отговора на
допълнителната искова молба и писмена защита ответникът е посочил доказателства
и се е позовал на относими към спора разпоредби на ЗЗО,ЗБНЗОК за 2016 г. и 2017
г.,които не са били обсъдени от първоинстанционния съд в обжалваното решение.
На база изложените във въззивната
жалба аргументи,жалбоподателят НЗОК заявява,че атакуваното решение е неправилно
и необосновано и моли да бъде отменено изцяло,включително и в частта,с която
НЗОК е осъдена да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на
3647 лв.Моли да му се присъдят направените по делото разноски съгласно
представен списък на разноските.
В законния срок от ответника по
въззивната жалба /и ищец по предявените искове/-“М.Б.А.Л. - М.К. К.И.Р.“ЕООД-гр.П.,с
ЕИК *********,чрез управителя на дружеството-Н.Н.С.,е подаден писмен отговор на
жалбата,в който е изложеното становището,че същата жалба е неоснователна,а
обжалваното с нея съдебно решение е правилно и постановено в съответствие с
процесуалния и материалния закон.Поддържат се и аргументите,че решението е
мотивирано,а събраните по делото доказателства и приложимите към процесния
период правни норми са подробно анализирани от съда,който е достигнал до
правилни изводи както от фактическа,така и от правна страна.Заявява,че поддържа
изцяло доводите си,изложени в исковата молба,в допълнителната искова молба и в
представената пред ОС-Стара Загора писмена защита.С оглед на така заявените доводи
моли да бъде потвърдено изцяло първоинстанционното решение като правилно и
законосъобразно.Моли да му бъдат присъдени направените по делото разноски.
Във въззивната
жалба и в отговора на въззиваемото дружество не са заявени доказателствени
искания,не са представени и писмени доказателства в настоящото въззивно
производство.
Пловдивският
апелативен съд,като се запозна с акта,предмет на обжалване,както и с наведените
в жалбата оплаквания,а също и със събраните по делото доказателства и доводите
на страните,намира за установено следното:
Жалбата е
процесуално допустима,тъй като отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК,подадена е от лице,имащо правен интерес да обжалва
първоинстанционното решение,а наред с това при подаването на жалбата е спазен
двуседмичния срок по чл.259,ал.1 от ГПК.Ето защо въззивната жалба подлежи на
разглеждане и преценка по същество.
Извършвайки
служебно проверка за валидността на обжалваното решение по реда на чл.269 от ГПК,Пловдивският апелативен съд намира,че обжалваното решение е валиден съдебен акт,тъй
като е постановено от надлежен съдебен
състав,в пределите на правораздавателната власт на съда,в изискуемата писмена
форма,решението е подписано,волята на съда е ясно и недвусмислено изразена,като
диспозитива на решението кореспондира изцяло с мотивите му.
Извършвайки служебна проверка по
реда на чл.269 от ГПК за процесуалната допустимост на обжалваното
решение,Пловдивският апелативен съд намира,че решението се явява процесуално
допустимо и в тази връзка-че съдът се е произнесъл по исковете,с които е
сезиран по конкретното първоинстанционно дело и че самите тези искове са
допустими.
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК,по въпросите относно законосъобразността и правилността на обжалваното
решение,въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата.В тази
връзка,преценявайки оплакванията в жалбата и събраните по делото
доказателства,Пловдивският апелативен съд приема следното:
По т.д.№ 295/2019 г. по описа на
Окръжен съд-Стара Загора от „М.Б.А.Л. - М.К.С.И.Р.” ЕООД - гр. П.,с ЕИК ********* са
предявени срещу Н.З.К. (НЗОК) със седалище и адрес на управление *** , Булстат *********
осъдителни искове за заплащане на следните суми от ответника на ищеца,а именно:
1.Главница в размер на 774 лева по дебитно известие №
393/09.11.2016г. към фактура № 389/08.11.2016г. за извършена болнична помощ по
клинични пътеки, ведно с мораторна лихва върху главницата за периода
01.12.2016г. до 27.09.2019г. в размер на 221 лв., заедно със законната лихва
върху неплатената главница, считано от 28.09.2019г. до окончателното й
изплащане.
2.Главница в размер на 20 168 лв. по
дебитно известие № 416/10.01.2017г. към фактура № 411/10.01.2017г. и фактура №
415/10.01.2017г. за извършена болнична помощ по клинични пътеки, ведно с
мораторна лихва върху главницата за периода 01.02.2017г. до 27.09.2019г. в
размер на 5 428лв., заедно със законната лихва върху неплатената главница, считано
от 28.09.2019г. до окончателното й изплащане.
3.Главница в размер на 11 658 лева
по дебитно известие № 437/07.03.2017г. към фактура № 431/07.03.2017г. за
извършена болнична помощ по клинични пътеки, ведно с мораторна лихва върху
главницата за периода 01.04.2017г. до 27.09.2019г. в размер на 2 946 лв.,
заедно със законната лихва върху неплатената главница, считано от 28.09.2019г.
до окончателното й изплащане.
Предявените искове са основани на
следните главни твърдения:
Твърди се,че между страните е сключен
договор № 241469 от 24.02.2015г. за оказване на болнична помощ по клинични
пътеки със срок-срокът на действие на НРД за МД за 2015г.Съгласно чл.59, ал.1
от ЗЗО договорът бил сключен между директора на РЗОК-град С. З., представляващ
ответника, и ищеца, чрез клона на дружеството, като изпълнител на медицинска
помощ.
Твърди се, че
ответникът, като възложител по договора, има задължение да заплаща извършената
и отчетена болнична медицинска помощ, според чл.3, ал.1, т.3 от договора,
съответно чл. 3, т. 2 от ДС № 241856/26.05.2016г. Договореният в чл. 35 от
договора, съответно чл. 45 от ДС № 241856/26.05.2016г. срок за плащане е до
30-то число на месеца, следващ отчетния.Ответникът обаче не бил изпълнил изцяло
задължението си да заплати извършената и отчетена болнична медицинска помощ,
оказана от ищеца през м. октомври 2016г., м. декември 2016г. и м. февруари
2017г., както следва:
-Същият не заплатил на ищеца сума в размер
на 774 лв., представляваща дължимата сума по Дебитно известие № 393/09.11.2016г.
към Фактура № 389/08.11.2016г. за извършена болнична помощ по клинични пътеки
(КП) по процесния договор и спесификация към нея за м. октомври 2016г.
-Не заплатил още и сума в размер на 20
168 лв., представляваща част от дължимата сума по Дебитно известие №
416/10.01.2017г. към Фактура № 411/10.01.2017г. и Фактура № 415/10.01.2017г. за
извършена болнична помощ по клинични пътеки (КП) по процесния договор и
спесификация към нея за м. декември 2016г.
-Не заплатил на ищеца и сума в
размер на 11 658 лв., представляваща дължимата сума по Дебитно известие №
437/07.03.2017г. към Фактура № 431/07.03.2017г. за извършена болнична помощ по
клинични пътеки (КП) по процесния договор и спесификация към нея за м. февруари
2017г.
Ищецът посочва, че общо дължимата сума
за извършена дейност по клинични пътеки за дейност м. октомври 2016г., м.
декември 2016г. и м. февруари 2017г. е в размер на 32 600 лв.Твърди още,че след
приключване на проверката за извършена от него болнична помощ през съответния
месец,ищецът е издал дебитните известия към горните фактури и спецификации към
тях,които представил в РЗОК-Стара Загора със съответно посочените в исковата
молба писма.Твърди,че сумите по дебитните известия надвишават утвърдената
стойност на разходите за болнична помощ за съответния месец по Приложение №2 на
допълнително споразумение №37 от 22.12.2016 г. към горепосочения индивидуален
договор,които суми /в заявения с исковата молба размер/ са останали неплатени
от ответника,въпреки представянето от страна на ищеца на всички необходими
документи за заплащане на договорената и извършена дейност по клинични пътеки
съгласно изискванията на договора.В тази връзка ищецът поддържа твърденията,че
липсват уредените в договора основания за отхвърляне на заплащането на исковите
главници в общ размер на 32 600 лв. и че са налице всички договорни условия за
заплащането им.Излага подробни съображения и че клаузите, въвеждащи лимит за
заплащане на медицинската помощ, в конкретния случай са нищожни поради
противоречие със закона, добрите нрави и нормите на Конституцията.В исковата
молба са изложени и твърдения за дължимост от ответника на лихва за забава
върху неплатените главници по процесните дебитни известия,начислена за
съответно посочения исков период и в съответно посочения и претендиран отделен
размер,като общо дължимата според ищеца сума за лихва,считано от датата на
падеж по всяка една от процесните фактури до 27.09.2019 г.-датата на подаване
на исковата молба пред съда,възлиза на сумата от 8595 лв.
Ответникът Н.З.К. /НЗОК/ е оспорил
изцяло процесните искове като неоснователни.Потвърждава,че между страните е
сключен посочения в исковата молба договор № 241469/24.02.2015г. за оказване на
болнична помощ по клинични пътеки,но твърди,че през 2016г. не е бил подписан
Национален рамков договор за медицинските дейности за същата година,поради
което с ищеца е било подписано допълнително споразумение № 241856/26.05.2016г.
към договор № 241469/24.02.2015г. и заедно с него било подписано Приложение №2, част Б , в което са определени
стойностите на дейностите в болничната медицинска помощ (БМП), които следва да
се заплатят на лечебното заведение през месец май и юни 2016г. съответно за
извършената дейност през м.април и май 2016г. Твърди още,че с анекси към
договора били определени, съответно коригирани в съответствие с относимата
нормативна уредба стойностите на дейностите в болничната медицинска помощ и за
останалите месеци от 2016г. и за месеци на плащане януари -април 2017г.В тази
връзка ответникът твърди,че претендираната с исковата молба сума не е заплатена
на ищеца, тъй като със същата са надвишени стойностите, посочени в Приложение
№2, част Б към договор № 241469/24.02.2015г.Изложил е и аргумента,че
определянето и коригирането на стойностите по приложение №2 към договорите на
ИБМП с НЗОК се регламентира в чл.4 от Закона за бюджета на НЗОК за
2016г./ЗБНЗОК за 2016г./,като съобразно тази разпоредба,в нормативни актове с
ранг на закон е предвидено закупуването на здравни дейности да се осъществява в
рамките на обемите договорени в НРД и в съответствие с бюджета на НЗОК за
съответната година.Това лимитиране,според ответника,не нарушава правото на
здравноосигурените лица на достъп до медицинска помощ, а тъкмо
обратното-осигурява и обезпечава това право, като регулира законово държавното
финансиране на здравеопазването по начин заплащането му да се осъществява
регулярно в рамките на бюджетната година, с оглед ефикасно и ефективно
използване на средствата.С оглед на гореизложеното ответникът /и настоящ жалбоподател/
поддържа становището,че не са налице договорни и нормативни основания да бъдат
уважени исковете на ищеца.
С обжалваното решение
първоинстанционният съд е уважил изцяло предявените осъдителни искове,считайки
ги за основателни по изложените в решението съображения.Настоящата инстанция
счита за правилен този краен резултат,постановен от първоинстанционния съд,като
в тази връзка съображенията на въззивната инстанция са следните:
От фактическа страна е безспорно
между страните,че дружеството-ищец е лечебно заведение за болнична помощ,което
е регистрирано по Търговския закон и по Закона за лечебните заведения,като
притежава регистрационен №********** от регистъра в МЗ и осъществява лечебна
дейност съобразно разрешение №МБ-335/10.04.2014 г.,издадено от министъра на
здравеопазването.
Безспорно е също и сключването на
процесния договор № 241469 от 24.02.2015г. за оказване на болнична помощ по
клинични пътеки,който е и представен в
заверено копие и приет като доказателство по първоинстанционното дело.Договорът
е сключен на основание чл.59,ал.1 от Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/ и в
съотвествие с Националния рамков договор за медицинските дейности между НЗОК и
БЛС за 2015 г. /НРД на МД за 2015 г.,обн. в ДВ,бр.бр.6 от 23.01.2015 г.,в сила
от 01.01.2015 г./,като ответната НЗОК е сключила договора чрез директора на
РЗОК-Пловдив и има качеството на възложител по него,а дружеството-ищец „М.Б.А.Л.
- М.К. К.И.Р.” ЕООД-гр. П. с ЕИК ********* има качеството на изпълнител по
същия договор.Съгласно чл.1,ал.1 от договора,изпълнителен се е задължил да
оказва на визираните в клаузата здравно осигурени лица болнична медицинска
помощ /БМП/ по клинични пътеки /КП/ от приложение №5 към член единствен на
Наредба №40 от 24.11.2004 г. за определяне на основния пакет от здравни
дейности,гарантирани от бюджета на НЗОК,със съдържание посочено съответно в
приложение №16/приложение №2 от НРД на МД за 2015 г.,които клинични пътеки са
поединично описани в посочената договорна клауза.А според чл.3,ал.1,т.3 от
договора,възложителят се е задължил да заплаща определените с договор
?РД-НС-01-2 от 29.12.2014 г. между НЗОК и БЛС обеми и цени на извършената и
отчетена болнична медицинска помощ,като според чл.35-ти от процесния договор
плащанията се извършват чрез РЗОК до 30-то число на месеца,следващ отчетния,с
изключение на плащанията,за които е предвиден друг срок в чл.31,ал.3 и 4.Цените
на клиничните пътеки са посочени в чл.19-ти от договора,а в чл.28-ми са описани
отчетните документи за извършената дейност по клинични пътеки,които
изпълнителят следва да представя ежемесечно в РЗОК по утвърден график до осмия
работен ден на месеца,следващ месеца на дейността /чл.29 от договора/.Според
чл.57 от процесния договор,същият е сключен за срока на действие на НРД за МД
за 2015 г. и е в сила до приемането на нов или при промяна на действащия НРД.
Не е спорно още и сключването между
страните на допълнително споразумение № 241856/26.05.2016г. към договора от
24.02.2015г.,също представено по първоинстанционното дело,както и подписването
на Приложение №2, част Б към това споразумение.От фактическа страна е безспорно
между страните и обстоятелството,че че претендираните суми по описаните в
исковата молба три дебитни известия,възлизащи на общата сума от 32 600
лв.,представляват стойност на извършена от ищеца дейност по клинични пътеки за
м. октомври и декември 2016 г. и за м. февруари 2017 г.,а е безспорно и това,че
същата дейност /за посочените месеци/ е отчетена в действащата информационна
система на ответника по предвидения в договора начин и ред,и в предвидените там
срокове,а също и че стойността на тази дейност е такава,каквато е посочена от
ищеца.С други думи,безспорно е фактическото извършване и отчитане,както и
стойността на медиц. дейности,за които се претендира заплащане на исковата сума
в общ размер на 32 600 лв.Наред с това е безспорно между страните,че така
извършените от него медицински дейности през м. октомври и ноември 2016 г. и м.
февруари 2017 г.,възлизащи общо на сумата от 32 600 лв.,са такива,които излизат
над договорения лимит и че претендираната сума надвишава утвърдената стойност
на разходите по Приложение №2 към допълнително споразумение №241856 от
26.05.2016 г.И на следващо място,не е спорно между страните,че общия размер на
лихвата за забава върху главниците по процесните дебитни известия,начислена за
съответния исков период /от падежа на всяка фактура до датата на подаване на
исковата молба/,възлиза на сумата от 8595 лв.,колкото е и претендирания от
ищеца общ размер на лихвата.
Спорът между страните и в първата,и
в настоящата инстанция се свежда основно до това дали има или не основание НЗОК
да налага лимити при заплащането на извършената от изпълнителя дейност и
подлежи ли на заплащане дейността определена като „надлимитна“,съответно дали
Приложение №2 определя границата на отговорност на НЗОК относно заплащане
стойността на извършени дейности за болнична помощ по клинични пътеки.
По
тези спорни въпроси въззивният съд приема следното:
В сключения между
страните договор от 24.02.2015 г. са въведени ограничения с клаузите на
чл.20,ал.1,т.6 и чл.40,ал.2 и ал.3,предвиждащи,че възложителят заплаща на
изпълнителя извършената и отчетена дейност в рамките на стойностите,посочени в
Приложение №2-неразделна част от договора,наименовано „Стойност на дейностите,медицинските
изделия и лекарствени продукти за лечение на злокачествени заболявания,в
условията на болнична медицинска помощ“,както и
че изпълнителят не може да отчита дейности на стойност,надвишаваща
утвърдената в приложение №2 за съответния месец.В чл.42,ал.1 от договора също е
предвидено ограничението,че стойността на финансово-отчетните документи по
чл.28 /документите за отчитане на извършената медицинска дейност/ и по
чл.52,ал.1 /документи за отчитане на лекарствени продукти по чл.47/ не следва
да надвишава размера на определените стойности на изпълнителя по реда на чл.4
от ЗБНЗОК за 2015 г.,посочени в приложение №2.
В исковата молба ищецът се е позовал на нищожност на договорните клаузи,въвеждащи лимит за заплащане на медицинската помощ,поради противоречието им със закона,добрите нрави и нормите на Конституцията.По-специално,ищецът поддържа довода,че лишаването на лечебното заведение от възможността да оказва своевременна медицинска помощ на здравноосигурените лица,какъвто би бил резултатът от незаплатената т.нар. „надлимитна“ медицинска помощ,влиза в противоречие с правото на живот на пецинта,прогласено в чл.28 от Конституцията.
Въззивният съд счита за основателен подържания от ищеца довод за нищожност на договорните клаузи,въвеждащи ограничения за заплащането на извършеното от изпълнителя по договора,тъй като те противоречат на императивни разпоредби,регламентиращи болничната медицинска помощ,въз основа на които е сключен договора,а именно-чл.52 от Конституцията на Република България,чл.5 и чл.35 от ЗЗО.Разпоредбата на чл.5 от ЗЗО урежда основните принципи на задължителното здравно осигуряване,между които:равнопоставеност на осигурените при ползването на медицинска помощ и свободен избор от осигурените изпълнители на медицинска помощ.Наред с това чл.4,ал.1 предвижда,че задължителното здравно осигуряване гарантира свободен достъп на осигурените лица до медицинска помощ чрез определен по вид,обхват и обем пакет от здравни дейности,както и свободен избор на изпълнител,сключил договор с Р.З.К..А чл.35,ал.1 от ЗЗО регламентира правото на задължително осигурените да получават медицинска помощ в обхвата на пакета здравни дейности,гарантиран от бюджета на НЗОК,както и да избират лекар от лечебно заведение за първична медицинска помощ, сключило договор с РЗОК.В случая горните договорни клаузи от сключения между страните индивидуален договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки поставят оказването на медицинска помощ на здравноосигурените лица в зависимост от обстоятелството дали необходимостта от лечение е възникнала в рамките на определените от здравната каса стойностни лимити.Това води до неравнопоставеност при третирането на лица,потърсили медицинска помощ преди или след изчерпване на тези лимитни стойности и влиза в противоречие с прогласените от закона принципи на равнопоставеност на осигурените при ползването на медицинска помощ,на законовите им права на свободен избор на изпълнител на медицинска помощ и свободен достъп до медицинска помощ чрез определен по вид,обхват и обем пакет от здравни дейности и на регламентираното от закона право на задължително осигурените да получават медицинска помощ в обхвата на пакета здравни дейности,гарантиран от бюджета на НЗОК.Предвид изложеното,съдът счита,че горните клаузи от процесния договор противоречат на цитираните законови норми,имащи императивен характер,поради което е явяват нищожни в хипотезата на чл.26,ал.1,пр.1 от ЗЗД и като такива не произвеждат действие.
Обемът на предоставяната
медицинска помощ не може да бъде ограничаван нито от подзаконов нормативен
акт,нито от индивидуалния договор или сключваните към него допълнителни
споразумения.Не може само заплащането да се определя с граници,а за оказването
на болнична помощ по клинични пътеки да няма уговорени лимити.Съдът намира,че
следва да се извърши плащане на реално осъществените надлимитни дейности,тъй
като в договора,а и в действащите нормативни актове,няма предвидена възможност
след изчерпване на предварително определените стойности,лечебното заведение да
прекрати извършването на възложените му дейности или извършените от него
дейности,надвишаващи поставените лимити,да остават за сметка на лечебното
заведение.Ищецът като изпълнител на медицинска помощ оказва такава на
здравноосигурените лица своевременно и съобразно техните нужди,а не когато има
достатъчен бюджет за изпълнение на задълженията си.Следва да се има предвид и
че лишаването на лечебното заведение от възможността да оказва своевременна
медицинска помощ на тези лица,какъвто би бил резултатът от незаплатената т.нар.
„надлимитна“ медицинска помощ,влиза в противоречие с правото на живот на
пациента,прогласено в чл.28 от Конституцията.Всичко изложено обосновава крайния
извод на съда,че заплащането на извършените от лечебното заведение /в случая от
ищеца по делото/ медицински дейности по клинични пътеки,дори и те да
съставляват „надлимитни“ дейности в коментирания по-горе смисъл,се дължи от
НЗОК и меродавно за възникване на задължението за заплащане е реалното
извършване на работата.С оглед на изложеното и предвид безспорното по делото
обстоятелства,че ищецът реално е извършил през м. октомври и м. декември 2016
г.,както и през м. февруари 2017 г. медицински дейности по клинични пътеки за
болнична помощ на обща стойност от 32 600 лв.,както и безспорният факт,че тази
стойност /съставляваща сбор от сумата 774 лв. по дебитно известие
№393/09.11.2016 г. към фактура №389 от 08.11.2016 г.,сумата от 20 168
лв.-неплатен остатък по дебитно известие №416/10.01.2017 г. към фактура №411 от
10.01.2017 г. и фактура №415 от 10.01.2017 г. за извършена болнична помощ по КП
и сумата от 11 658 лв. по дебитно известие №437/07.03.2017 г. към фактура №431
от 07.03.2017 г./,не е платена на ищеца от ответника,съдът счита,че тази
сума,респ. неплатените отделни суми по трите дебитни известия,са дължими
предявените искови претенции за заплащането им се явяват доказани по своето
основание и в пълния им предявен размер,както е правилно е прието и от
първоинстанционния съд в обжалваното решение.
Във въззивната жалба се
поддържа оплакване за неправилността на направения в първоинстанционното
решение извод,че липсва правно основание за лимити на дейностите,извършени от
изпълнителите на болнична медицинска помощ с оглед обстоятелството,че такива
лимити са били въведени в резултат на Решение №РД-НС-04-9/27.01.2015 г. на
Надзорния съвет на НЗОК,но същото решение е било прогласено за нищожно от
съда.В тази връзка жалбоподателят поддържа довода,че това решение е неотносимо
към предмета на конкретния правен спор,тъй като то касае разпределяне
средствата по Закона за бюджета на НЗОК за 2015 г.,а с процесната искова молба
се претендира заплащане на болнична медицинска помощ,оказана през м. октомври и
м. декември 2016 г.,както и през м. февруари 2017 г.,към които месеци са
относими разпоредбите на ЗБНЗОК за 2016 г.,съответно ЗБНЗОК за 2017 г.
Действително,както е видно
от мотивите на обжалваното първоинстанционно решение,в същото е прието,че
въвеждането на лимити за заплащане на дейности от изпълнители на медицинска
помощ,е резултат на Решение №РД-НС-04-9 от 27.01.2015 г. на НС на НЗОК и е
прието още,че това решение е прогласено по съдебен ред за нищожно,поради което
то не е произвело действие и с оглед на това не е налице правно основание за
лимит на дейностите,извършени правомерно от изпълнителите на болнична
медицинска помощ.Възражението на жалбоподателя,че посоченото решение на НС на
НЗОК е неотносимо към предмета на процесния правен спор,е основателно,тъй като
решението действително касае разпределяне на средствата по Закона за бюджета на
НЗОК за 2015 г.,а с процесната искова молба се претендира заплащане на болнична
медицинска помощ,оказана през определени месеци от 2016 г. и 2017 г.,към които
са относими разпоредбите на ЗБНЗОК за тези две години,а не за 2015-та
година.Това обаче не води до промяна на крайния извод за липса на правно
основание НЗОК да налага лимити при заплащането на дейностите,извършени правомерно от
изпълнителите на болнична медицинска помощ,като се има предвид изложения
по-горе извод за нищожността на договорните клаузи,въвеждащи такива ограничения.
По отношение на акцесорния
иск с правно основание чл.86,ал.1 от ЗЗД се налага извода,че с оглед
основателността на главния иск за заплащане на общата сума от 32600 лв.,се
дължи и лихва за забава на неплатените суми за надлимитна дейност за целия
исков период-от падежа на плащане по съответната фактура до датата на подаване
на ИМ пред съда,като няма спор относно дължимия размер на претендираната
лихва,възлизащ на общата сума от 8595 лв.,както е прието и в
първоинстанционното решение.Налага се извода за основателността и на акцесорния
иск в пълния му предявен размер.
Вследствие на
гореизложеното,следва и крайния извод,че приетия в първоинстанционното решение
краен резултат за уважаване на предявените осъдителни искове в пълния им заявен
размер съвпада с направените от въззивния съд крайни изводи по същите искове.С
оглед на това обжалваното решение,като правилно,следва да бъде потвърдено
изцяло.
С оглед изхода от спора
пред настоящата инстанция,жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на
дружеството-ответник по въззивната жалба,сумата от 1000 лв. разноски за
въззивната инстанция,представляващи заплатено в брой адвокатско възнаграждание
по представения договор за правна защита и съдействие от 24.09.2020 г. /л.23-ти
по настоящото въззивно дело/.
Мотивиран от горното съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №190 от 26.06.2020 г.,постановено по
т.д.№295/2019 г. по описа на Окръжен съд-Стара Загора.
ОСЪЖДА Н.З.К. с
БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес
на управление:***,да заплати на „М.Б.А.Л. - М.К. К.И.Р.” ЕООД, със седалище и
адрес на управление ***-А,с ЕИК *********,сумата от 1000 лв. /хиляда
лева/,представляваща направени разноски за производството пред въззивната
инстанция.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.