О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№……………….
17.03.2023 г., гр. Варна
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, ХХV състав, в закрито
заседание на седемнадесети март през две
хиляди двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ: Таня Димитрова
като разгледа
докладваното от съдия Таня Димитрова административно дело № 1197/2022 г. на
Административен съд-Варна, констатира следното:
Производството е образувано по искова молба от Н.А.Н.
***, с която са предявени обективни съединени искове с правно основание чл.
128а, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) за обявяване на
нищожността на Определение № 286 от 08.07.2021 г. по АНД № 1551/2021 г. на
Районен съд – Варна и на Определение № 1478 от 13.05.2022 г. по ЧКАНД на
Административен съд – Варна. С исковата молба е направено и алтернативно искане
за обезсилване на двата съдебни акта.
С Определение № 1798 от 15.06.2022 г. съдът
освобождава Н. *** от задължението за заплащане на държавна такса и разноски
в производството, образувано по процесната искова молба.
С Разпореждане № 7869/15.06.2022 г. е оставена без
движение исковата молба на Н. и е дадена възможност на ищеца да отстрани
нередовността на исковата молба като посочи ясно ответната страна по отделните
искове.
На 21.06.2022 г. (т.е. в срока за отстраняване на
нередовността на исковата молба) Н. представя уточняваща молба - л. 139 от
делото, в отговор на разпореждане от 15.06.2022 г., като сочи следното: 1.
„НАХД 1551/2021 г. на РС – Варна е било по чл. 72 от ЗМВР, което е било
извършено от двама полицейски инспектори към сектор Пътна полиция Варна“; 2.
Делото не е насрочвано, не е изпращан препис и не е конституиран ответник; 3.
Ответник се конституира съгласно чл. 163, ал. 1 и ал. 2 АПК, а съгласно чл.
160, ал. 1, изр. 2 АПК, когато производството е прекратено, не се изпраща
препис на ответната страна; 4. Независимо кой е ответникът, препис не следва да
се представя, т.к. делото е прекратено преди да има конституиран ответник; 5.
Правният интерес на Н. е ясен – след издаване на изпълнителен лист по НАХД
1551/2021 г. на РС – Варна, ищецът ще обжалва разпореждането, обаче от АдмС –
Варна „умишлено“ ще се остави без разглеждане, т.к. ще твърдят, че имало
потвърждаващ съдебен акт; 6. Когато се разглежда по същество искането, ответник
по чл. 72 ЗМВР е полицейският инспектор; 7. Ответник на иска не трябва да има,
тъй като не е конституиран, а ако съдът сметне, че е задължително, то
ответникът на иска трябва да е полицейски инспектор при Пътна полиция Варна; 7.
Без значение е, че някакво определение на РС – Варна е преминало касационен
контрол, след като то изобщо не е подлежало на касационен контрол.
С уточняващата молба от 21.06.2022 г. и с отделно
приложена молба ищецът отправя искане за допускане на правна помощ, за да може
да отстрани нередовностите напълно. С отделна молба ищецът прави и искане за
удължаване на срока за отстраняване на нередностите от процесуалния му
представител.
С Определение № 1876/23.06.2022 г. съдът е допуснал предоставянето на
правна помощ на Н.А.Н., изразяваща се в процесуално представителство по адм.
дело № 1197/2022 г. на АдмС – Варна, до приключването му пред всички инстанции.
С Определение № 2089/13.07.2022 г. е назначена адв. М.Х.Г. за процесуален представител на Н.А.Н.
и е дадена
възможност на ищеца да отстрани нередовността на исковата молба.
С Определение № 2407 от 16.08.2022 г., Определение № 2720 от 21.09.2022 г.
и Определение № 3601 от 19.12.2022 г. са заменяни назначените от съда процесуални
представители на ищеца по реда на ЗПП съответно с адв. Л.В.М., адв. М.Н.Ф. и
адв. Л.Н.П..
На 04.01.2023 г., с молба с.д. 97, адв. Л.П.,
посочена в молбата като служебен защитник на ищеца Н.Н., сочи, че е уведомена
от Адвокатския съвет, че е определена за служебен защитник и й е връчено
Определение № 3601 от 19.12.2022 г. „за евентуално обжалване“, като едва на
03.01.2023 г. се запознала с делото в деловодството на съда и след като се
опитала да вникне в казуса не й е станал ясен случая и „всичко е една голяма
каша“. Адвокат Л.П., заявява, че не се наема с делото, тъй като не знае как би
могла да е полезна на ищеца и моли да бъде освободена от назначението й като
служебен защитник по делото.
С Разпореждане № 189/05.01.2023 г. съдът е оставил без уважение молбата на
адв. Л.П. за освобождаването й.
С Определение № 41 от 05.01.2023 г. е оставена без разглеждане исковата
молба на Н. поради неотстраняване на нередовността й и е прекратено
производството по делото. С Определение № 1653 от 15.02.2023 г. по адм. д. №
862/2023 г. на ВАС е отменено определението на АдмС – Варна и е върнато делото
за продължаване на съдопроизводствените действия.
С Разпореждане № 2412/22.02.2023 г. – л. 142 от делото, е дал поредна
възможност на ищеца да отстрани указаната нередовност на исковата молба и да
обоснове правния си интерес от търсената защита с всеки от двата иска.
Съобщението за Разпореждане № 2412/22.02.2023 г. е изпратено до
процесуалния представител на ищеца - адв. Л.П., който на 24.02.2023 г. е
посочил в разписката за връчване, че с негова молба е отказал правна защита
като служебен пълномощник.
С Определение № 600/28.02.2023 г. – л. 151 от делото, съдът е приел, че не
са налице регламентираните в чл. 26, ал. 6 ЗПП основания за освобождаване на
назначения адв. Л. Петров, а и освобождаването на назначения по реда на ЗПП
адвокат не става автоматично с изявлението му, а с акт на органа по
назначаването, какъвто акт за освобождаване в случая не е налице. Съдът е
разпоредил да се изпрати на адв. Л.П. повторно съобщение за Разпореждане №
2412/22.02.2023 г., като е указал на адвоката възможността за преупълномощаване
на друг адвокат от Националния регистър за правна помощ. Съобщението за
Разпореждане № 2412/22.02.2023 г. е получено от адв. Л.П., в качеството й на
процесуален представител на Н. на 08.03.2023 г.
В определения от съда едноседмичен срок адв. Л.П., в качеството й на
процесуален представител на Н. представя в съда молба с.д. 3903/14.03.2023 г.,
с която сочи като ответник по иска ІІ РУ на МВР Варна и същевременно, че
оспорваното като незаконно задържане е било извършено от полицейски инспектор
към Пътна полиция. С молбата се поддържа, че правният интерес на Н.,
използвайки настоящото производство като допълнително процесуално средство, е
да се отмени Определение № 286/08.07.2021 г., с което е присъдено да заплати
разноски на ответната страна, представляващо юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 лева, съответно искане за обезсилване на издадения изпълнителен
лист.
При преценка
допустимостта на образуваното по исковата молба на Н. съдебно производство,
съдът съобрази следното:
Съгласно чл. 128, ал. 1,
т. 8 АПК на административните съдилища са подведомствени всички дело по искания
за обявяване на нищожност, обезсилване или отмяна на решения, постановени от
административните съдилища. Нормата на чл. 128а, ал. 1 и ал. 2 АПК изрично
регламентира, че исковете, които се разглеждат от съответния административен
съд, са за обявяване на нищожност на решения и определения, които преграждат
по-нататъшното развитие на производството, постановени от административните
съдилища или от Върховния административен съд, като същите могат да се подават
безсрочно.
Искът на Н. за
обявяване на нищожността на Определение № 286 от 08.07.2021 г. по АНД №
1551/2021 г. на Районен съд – Варна се явява недопустим на няколко основания, а
именно:
Съдебният
акт, чиято нищожност се претендира е определение на районен съд, а не е съдебен
акт на административните съдилища или ВАС, т.е. по аргумент от чл. 128, ал. 1,
т. 8 и чл. 128а, ал. 1 и ал. 2 АПК искът е неподведомствен на АдмС - Варна.
Второ,
с процесното Определение № 286 от 08.07.2021 г. по АНД № 1551/2021 г. на
Районен съд – Варна, в производство по чл. 248, ал. 1 ГПК, е оставено без
уважение искането на Н.А.Н. да се отмени определение от 16.06.2021 г. в частта,
в която са му възложени сторените по делото разноски за юрисконсултско
възнаграждение. Във връзка с постъпилата молба от Н. по чл. 248 ГПК, по която
районният съд се е произнесъл с процесното Определение № 286 от 08.07.2021 г.
по АНД № 1551/2021 г., е била уведомена насрещната страна по делото – Сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР Варна. Тоест по принцип ответник по иска по чл.
128а АПК за обявяване нищожността на посоченото определение, в случай, че искът
беше срещу акт на административните съдилища или на ВАС, би могла да бъде
единствено страната, която е участвала и е била ответник по делото - Сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР Варна, а не ІІ РУ при ОД на МВР Варна или полицейски
инспектор към Пътна полиция, както се уточнява от ищеца и от процесуалния му
представител, след многократно даваната им от съда възможност за това. Без
значение е дали първоинстанционният съд правилно е определил ответника в
производството. Надлежен ответник по иска по чл. 128а АПК е само страната,
която е взела участие в производството, в което е постановен актът, чиято
нищожност се претендира. В случая това не е соченият от ищеца ответник, а в исковото
производство съдът не разполага с правомощие сам да определя страната, срещу
която е насочен искът, което е изключително по волята единствено на ищеца.
На
следващо място, Определение № 286 от 08.07.2021 г. по АНД № 1551/2021 г. на
Районен съд – Варна е било обжалвано пред АдмС – Варна, като с Определение №
1478 от 13.05.2022 г. по адм. дело № 936/2022 г. касационната инстанция го е
оставила в сила. Предвид разпоредбата на чл. 218, ал. 2, във вр. с чл. 236 АПК,
касационната инстанция е длъжна да извърши служебен контрол за валидността и
допустимостта на първоинстанционното решение. Неизвършването на такъв е
основание за допълване на касационното решение, но не и основание за
предявяване на самостоятелен иск с такова основание. Проведеният касационен
контрол по отношение на процесното Определение № 286 от 08.07.2021 г. по АНД №
1551/2021 г. на Районен съд – Варна съставлява абсолютна процесуална пречка за
допустимостта на предявения иск за прогласяване на нищожността на
определението, тъй като в рамките на служебната проверка по чл. 218 АПК
касационната инстанция е извършила проверка и за валидността на
първоинстанционния акт и този въпрос е разрешен със сила на присъдено нещо.
Недопустимо е и
съдебното производство по предявения иск по чл. 128а, ал. 1 АПК за обявяването
на нищожността на Определение № 1478 от 13.05.2022 г. по ЧКАД № 936/2022
г. на АдмС – Варна.
В исково съдебно
производство, според възприетото в правната доктрина, ищецът е „пълен господар“
на процеса, в смисъл, че с исковата молба той задава както параметрите на
търсената съдебна защита откъм нейното основание и петитум, така и определя
ответната по иска страна. Същевременно предметът на иска определя и страните по
спора – тези, които са засегнати от силата на присъдено нещо, породена от
съдебния акт, чиято нищожност се иска. Както и по-горе се посочи, страните в
производството по иска по чл. 128а, ал. 1 АПК са тези, които са били страни по
делото, по което е постановен съдебният акт, чиято нищожност се иска.
С Определение
№ 1478 от 13.05.2022 г. по ЧКАД № 936/2022 г. на АдмС – Варна е оставено в сила
Определение № 286 от 08.07.2021 г. по АНД № 1551/2021 г. на Районен съд –
Варна, с което е оставено без уважение искането на Н.А.Н. за отмяна на
определение от 16.06.2021 г., в частта, в която на Н. са възложени разноските
за юрисконсултско възнаграждение на ответника. Страни в съдебното производство
по ЧКАД № 936/2022 г. на АдмС – Варна, във връзка с обжалването на Определение
№ 286 от 08.07.2021 г. по АНД № 1551/2021 г. на Районен съд – Варна, са били Н.А.Н.
и Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Варна. Вече се посочи, че е без значение
дали правилно са конституирани страните от съда. От значение за пасивната
легитимация по иска по чл. 128а, ал. 1 АПК е кое лице е взело участие в
съдебното производство, в което е постановен актът, чиято нищожност се иска да
се обяви.
Съдът
многократно е предоставял на ищеца възможност да отстрани нередовността на
исковата молба, като посочи ответните страни по двата иска - Разпореждане №
7868/15.06.2022 г., Определение № 2089/13.07.2022 г., Определение №
2407/16.08.2022 г., Разпореждане № 11462/09.09.2022 г., Определение №
2720/21.09.2022 г., Определение № 3601/19.12.2022 г., Разпореждане №
2412/22.02.2023 г. и Определение № 600/28.02.2023 г.
С
уточнителна молба лично от ищеца – с.д. 9660/21.06.2022 г., се сочи, че
доколкото по АНД № 1551/2021 г. на Районен съд – Варна, не е конституиран ищец,
не следва в настоящото производство по адм. д. № 1197/2022 г. на АдмС – Варна
да има ответник, като „ако съдът сметне“, че е задължително - като ответник се
сочи полицейски инспектор при Пътна полиция Варна. С уточнителна молба отново
лично от ищеца с.д. 720/17.01.2023 г. (л. 139 от делото) като ответник се
посочва полицейски инспектор при ПП Варна. Същевременно с молба на процесуалния
представител на ищеца – с.д. 3903/14.03.2023 г. като ответник се посочва ІІ РУ
на МВР Варна, както и се сочи, че оспореното като незаконно задържане е било
извършено от полицейски инспектор към Пътна полиция.
Нито ІІ РУ при ОД на МВР
Варна, нито полицейски инспектор към Пътна полиция – Варна са били страна в
съдебното производство по обжалване на Определение № 286 от
08.07.2021 г. по АНД № 1551/2021 г. на Районен съд – Варна, в което
производство е постановено Определение № 1478 от 13.05.2022 г. по ЧКАД №
936/2022 г. на АдмС – Варна, чиято нищожност се иска съдът да обяви. Тоест
сочените от ищеца лица не се явяват надлежно процесуално пасивно легитимирани по иска по чл. 128а,
ал. 1 АПК за обявяване на нищожността на Определение № 1478 от
13.05.2022 г. по ЧКАД № 936/2022 г. на АдмС – Варна.
След
като Второ РУ при ОД на МВР – Варна или полицейски инспектор в Сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР – Варна не са били страна в това производството по
обжалване на Определение № 286 от 08.07.2021 г. по АНД № 1551/2021 г. на
Районен съд – Варна, за тях Определение № 1478 от 13.05.2022 г. по ЧКАД №
936/2022 г. на АдмС – Варна не поражда последици. В исковото производство съдът
няма правомощия да конституира служебно страните, а предявяване на иска срещу
нелегитимирана страна прави същия недопустим.
Що се отнася до
претенцията за обезсилване на двете определения, преди всичко следва да се
посочи, че от съдържанието на исковата молба с посочените в обстоятелствената й
част твърдения, от които ищецът извежда искането си за нищожност и едновременно
за обезсилване на определенията, съдът остава с впечатление, че ищецът поначало
не прави разлика между трите групи пороци на съдебните актове, обуславящи като
последица тяхната нищожност, недопустимост или неправилност. Съгласно чл. 209 АПК нищожността, недопустимостта или неправилността на решението са трите
възможни касационни основания за обжалване на първоинстанционните решения,
подлежащи на касационен съдебен контрол. Недопустимо е искане за обезсилването
на влязъл в сила съдебен.
Изложеното в
съвкупността си обуславя краен извод за недопустимост на образуваното по
исковата молба на Н.А.Н. съдебно производство, поради което то следва да се
прекрати.
На основание чл. 130 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ВРЪЩА исковата молба от Н.А.Н. ***, с която са
предявени обективно съединени искове за обявяване на нищожността на Определение
№ 286 от 08.07.2021 г. по АНД № 1551/2021 г. на Районен съд – Варна и на
Определение № 1478 от 13.05.2022 г. по ЧКАНД № 936/2022 г. на Административен съд – Варна,
с алтернативно искане и за обезсилване на двата съдебни акта.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 1197/2022 г. на
Административен съд- Варна.
Определението подлежи на
обжалване с частна жалба пред Върховен административен съд в 7-дневен срок от
получаването му от страните.
СЪДИЯ: