Р
Е Ш Е
Н И Е № 14
Гр.Сливен,
05.03.2019 г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Сливенският окръжен съд, наказателно
отделение, в открито съдебно заседание, проведено на осемнадесети февруари,
през две хиляди и деветнадесета година, състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КЪНЮ ЖЕКОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАЯ ЙОРДАНОВА
ГАЛИНА НЕЙЧЕВА
При участието на секретаря Радост Гърдева и Окръжен прокурор ПЛАМЕН
СТЕФАНОВ, сложи на разглеждане докладваното от съдията-докладчик ВАНД № 22/2019 г. на Сливенския окръжен съд.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
С решение № 521/03.12.2018 г. по АНД № 478/2018г. Сливенският районен съд е
признал И. Й.И. за невиновен в това, че на 14-15.07.2017г. в условията на продължавано
престъпление самоволно извършил действия, които спадат в кръга сана службата на
длъжностно лице, която той не заемал – представил се за служител от системата
на МВР и извършвал оперативно-издирвателна дейност – издирвателна беседа и лично издирване, свързано с кражба на
сумата от 1300 лева от офиса на „Фаворит 2003“ ЕООД гр.Елхово, находящ се в гр.Нова Загора като го оправдал по
повдигнатото обвинение за престъпление по чл.274 ал.1, вр.
чл.26 ал.1 от НК.
Решението е протестирано от РП – Сливен с
оплакване за неправилност и незаконосъобразност. Твърди се, че обвиняемият се
представил пред свид.П. и св.П. за служител на МВР.
Отправил предупреждение,че се води разследване срещу свид.П.
и че същият ще бъде положен на полиграф и ще бъде
уволнен от работа и всичко това обвиняемият е сторил, за да принуди свид.П. да признае извършване на кражба. Изтъква се също
така, че действията по установяване на личните данни и местоживеенето на свид.П., отиването му в жилището му в гр.Сливен, разпитът
както и този на майка му, свързани с разкриване и авторство на престъпление съставляват
оперативно-издирвателна дейност по смисъла на чл.10
ал.1 т.1 и т.2 от ЗМВР – разузнавателна беседа и лично издирване. Сочи се също
така ,че съгласно чл.6 ал.1 от ЗМВР само МВР може да извършва оперативно-издирвателна дейност и да използва оперативни способи.
Иска се на основание чл.336 ал.1 т.2 от НПК да се постанови решение, с което
да се признае обв.И. за виновен по чл.274 ал.1, вр. чл.26 ал.1 от НК и след като го освободи от наказателна
отговорност на основание чл.78а от НК да му се наложи наказание Глоба в
минимален размер.
С допълнителен протест е изтъкнато, че следва да се кредитират показанията
на с свид.П., че обвиняемият му се представил по
телефона като служител от системата на МВР, макар че впоследствие действително
се е представил като служител от системата. Иска се също така да се даде вяра
на показанията на свид.П. и свид.Х.,
дадени пред разследващия орган, а не тези, дадени в хода на съдебното
следствие. Освен това протестиралият орган счита ,че неправилно
първоинстанционният съд е приел, че след
като не е бил подаден сигнал за кражба то такова престъпление не съществува в
правния мир и съответно не биха могли да бъдат провеждани оперативно-издирвателни
мероприятия.
В с.з. представителят на Окръжна прокуратура поддържа протеста на
основанията, посочени в него.
В с.з. обв.И.И. лично и
чрез процесуалния си представител адв.С.М. изразява
мнение да се потвърди първоинстанционния съдебен акт като правилен и
законосъобразен. Изтъква се, че действително извършване на действия по
разследване има само тогава когато действително има започнато разследване
каквото в случая липсва. Отделно се изтъква, че показанията на свид.П. и неговата майка са били изключително противоречиви
и само на това основание същите не следва да бъдат приети за достоверни.
Особено противоречиво според адв.М. е твърдението, че
след като свид.П. е извършил собствено проучване на
14.07.2017г. когато е установил, че обвиняемият всъщност е кмет на населено
място да бъде заблуден на 15.07.2017г.,
че същият като служител от МВР извършва без да има право на това оперативно-издирвателни мероприятия.
Сливенският окръжен съд, след като на основание чл. 313 и чл. 314 от НПК,
провери изцяло протестираното решение и като се
запозна със становище на страните установи следното:
Протестът е подаден в срок и е процесуално допустим, но разгледана по
същество е неоснователен. На първо място това е поради факта, че правилно
първоинстанционният съд е изтъкнал в мотивите си, ме при проведеното съдебно
следствие не се е събрал нито един факт или обстоятелство, от които може да се
направи обоснован извод, че обв.И. е извършил каквото
и да било дейност или действие, които са присъщи на служител от системата на
МВР. В тази насока настоящата съдебна инстанция следва да допълни следното:
Съгласно чл.9 от ЗМВР основание за извършване на оперативно-издирвателна
дейност са данни за: т.1 – подготвяне, извършващи се или довършени
престъпления.
В конкретния случай не са уведомени по какъвто и да е начин органите на МВР
с такива данни, което прави и невъзможно извършването на оперативно-издирвателни
мероприятия по смисъла на чл.10, чл.1 т.1 и 2 от ЗМВР, а именно разузнавателна
беседа и оперативно-издирвателни мероприятия.
Всъщност настоящата съдебна инстанция напълно споделя изразеното мнение в
мотивите на първоинстанционния съд, че в ЗМВР, а именно чл.8 е дадено легално
определение що е оперативно-издирвателна дейност и
изрично е посочено, че такава дейност е тази, свързана с противодействие на
престъпността и заплахите за националната сигурност и за опазване на
обществения ред. В случая не се установява, че обв.И.
да е извършвал действия, свързани с легалното определение на оперативно-издирвателна дейност и само това е основание
също, както и посочените по-горе съображения, същият да бъде признат за невинен
и оправдан. На второ място настоящата съдебна инстанция, счита, че липсват и
каквито и да е данни обвиняемият да се е представил за служител на МВР и да е
извършвал действия от кръга на разрешените само на служители на МВР. Това е
така, тъй като кредитираните показания на разпитаните по делото свидетели от
първоинстанционния съд, а именно тези на П., Х., А., Г. и И.И. не сочат
обстоятелства в тази насока. В същото време тези показания са последователни,
взаимно-допълващи се и няма основание същите да бъдат изключени от
доказателствения материал. В същото време действително показанията на свид.П. са взаимно противоречащи се и след като самия той
заявява, че е извършил проучване и е установил, обв.И.
е кмет на населено място безспорно е, че не е възприел по какъвто и д е начин
неговите действия като такива от кръга на служител на МВР.
С оглед на изложеното настоящата съдебна инстанция намира, че постановения
съдебен акт е непротиворечив и законосъобразен, поради което и на основание чл.
338 ал.1 от НПК,
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №
521/03.12.2018 г. по АНД № 478/2018г. Сливенският районен съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: