23.03.2021гО
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№___260122
гр. Варна, __10.03.2021г.
ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ХРИСТОВА
ДАНИЕЛА ПИСАРОВА
като разгледа докладваното от съдия
Писарова в.т.д.№37 по описа за 2021г.
на ВОС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 ГПК, образувано по въззивна жалба вх.№ 270132/24.11.2020г., на НАЦИОНАЛНА
ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА, чрез ю.к.Й.Й., срещу решение №260314/27.10.2020г.,
постановено по ТД №279/2020г. на ВОС, ТО,
с което съдът е осъдил НЗОК,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Кричим“ №1, да
заплати на УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД, ЕИК *********, представлявано от проф.д-р
Валентин Игнатов, д.м., сумата 89 736 лв., представляваща стойността на извършена,
отчетена и фактурирана, но незаплатена болнична помощ през м.юни 2017г.,
включваща 76 675 лева по договор №
030811/31.05.2017г., 6 086 лв. по договор №031895/31.05.2017г. и
6 975 лв. по договор №032104/31.05.2017г., ведно със законната
лихва върху главницата от 08.02.2020г. до окончателното й изплащане, както и сумата 22 982,40 лв. обезщетение за забава за периода от
01.08.2017г. до 07.02.2020г., на основание чл.79 от ЗЗД във връзка с чл.59 от ЗЗО и чл.86 от ЗЗД. В отхвърлителната част за обезщетението за забава съдът
приема, че решението не е предмет на обжалване.
В жалбата се излага, че
постановеното от ВОС решение е неправилно и необосновано. Въззивникът намира за
неправилни изводите на съда, че правните норми, уреждащи лимитиране на
оказаната мед.помощ по сключения между страните договор, са в противоречие с
нормите на КРБ, ЗЗО и сключените между страните договори. Неправилно съдът приел,
че претендираните за заплащане суми са отчетени по надлежния ред. Изводът на
съда, че разпоредбите на договор №030811/31.05.2017г. за оказване на болнична
помощ по клинични пътеки, договор №031895/31.05.2017г. за извършване на
амб.процедури и договор №032104/31.05.2017г. за извършване на клинични
процедури, предвиждащи отчитане и заплащане на стойностите по приложение №2 към
договора по утвърдени месечни лимити, противоречат на чл.52 КРБ, чл.5 и чл.35
от ЗЗО, бил неправилен. Съдът не е посочил в какво се изразява противоречието
със законовите норми. Въззивникът
излага, че разпоредбата на чл.25, ал.1 от НРД за медицинските дейности за 2017г./обн.
ДВ, бр.24/21.03.2017г./ предвижда, че типовите договори с изпълнителите на
медицинска помощ се утвърждават от управителя на НЗОК след съгласуване с
председателя на УС на БЛС. Ал.4 на същия член посочва, че неразделна част към
договорите с изпълнителите на медицинска помощ са приложенията за медицинските
дейности за БМП, за медицински изделия, прилагани в болничната медицинска помощ
и/или за лекарствена терапия при злокачествени заболявания. Съгласно чл.59,
ал.1 от ЗЗО договорите по чл. 20, ал. 1, т. 4 за оказване на медицинска помощ
по този закон се сключват между директора на РЗОК и изпълнителите на медицинска
помощ в съответствие с НРД. Ал.З на цитираната норма визира, че договорите се
сключват в писмена форма за срока на действие на НРД и са в сила до приемането
на нов или при промяна на действащия НРД. Разпоредбата на чл.52 от КРБ
предвижда, че гражданите имат право на здравно осигуряване, гарантиращо им
достъпна медицинска помощ, и на безплатно ползване на медицинско обслужване при
условия и по ред, определени със закон. В КРБ също се посочва, че медицинската
помощ се осъществява по ред определен със закон. Обществените отношения,
свързани със здравното осигуряване и ползването на медицинска помощ са предмет
на регулиране от ЗЗО, в който се дефинира задължителното здравно осигуряване
като дейност по управление и разходване на средствата от задължителни здравноосигурителни
вноски за закупуване на здравни дейности, което се осъществява от НЗОК. Въз
основа на горното, въззивникът излага, че задължителното здравно осигуряване
предоставя пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК, което
означава, че на този държавен орган е възложено да закупува от изпълнителите на
медицинска помощ пакет здравни дейности, определени по вид, обем, цена и
съответстващи на критерии за качество и достъпност, в съответствие с
разпоредбите на закона. Въвежда се довод, че разпоредбата на чл.52 от КРБ е
обща и не съдържа конкретни правила за поведение, поради което няма пряко
отношение, към реда, начина и условията при които НЗОК има правото да заплати
отчетената от изпълнителя дейност по договора, подписан между него и НЗОК. Мотиви
в тази насока, въззивникът сочи, че са налице и в решение № 2/22.02.2007 г. на
Конституционния съд по к. д. № 12/2006г. Ето защо прогласеното с чл.52 ал.1 от Конституцията право на гражданите на здравно осигуряване и на безплатно
ползване на медицинско обслужване при условията и по ред, определени със закон,
се разпростира в рамките на предвидения в чл.4 ал.1 ЗЗО определен по вид,
обхват и обем пакет от здравни дейности. Въззивникът сочи като относими и
разпоредбите на чл.29 от ЗЗО, която предвижда ежегодно приемане на Закон за
бюджета на НЗОК/ЗБНЗОК/ за определяне задължителните здравноосигурителни
вноски, приходите и разходите по бюджетна класификация. На основание чл.29 от ЗЗО бюджетът на касата е елемент от системата на осигуряването и оказването на
здравната помощ. Поради това и касата е орган, който администрира бюджета, а не
орган, който администрира медицинската помощ. В тази връзка, нормата на чл.4,
ал.1 от ЗБНЗОК за 2017г. (приложим за спорното правоотношение) предвижда в
рамките на предвидените със закона стойности НЗОК да определи за всяка РЗОК
годишна обща стойност на разходите, разпределени по месеци, на която основа
районните здравноосигурителни каси да определят стойността на дейностите по
договорите с отделните изпълнители на медицинска помощ. Изпълнението на закона
е възложено на органите на управление на НЗОК, а на надзорния съвет е
предоставена компетентност да приема съответните правила за прилагане на ЗБНЗОК
за 2017г. От това въззивникът прави довод, че единствено меродавен и правно значим
в договорните отношения между НЗОК и конкретния изпълнител на болнична помощ е
бюджетът на лечебното заведение, определен и утвърден по реда на ЗБНЗОК за
2017г. Следователно в нормативен акт с ранг на закон е предвидено закупуването
на здравни дейности да се осъществява в рамките на разпределените на РЗОК за
съответния период разходи, т. е. заплащането на стойността на извършена
медицинска дейност не е неограничено, а нарочно регулирано - в рамките на
административно разпределени обеми.
Въззивникът поддържа, че лимитирането на стойността на
болничната помощ не нарушава правото на здравноосигурените лица на достъп до
медицински услуги, а тъкмо обратното - осигурява и обезпечава това право, като
регулира законово държавното финансиране на здравеопазването по начин, че
заплащането му да се осъществява регулярно в рамките на бюджетната година.
Финансовият план и предписаните от закона правила за изпълнението му са
предпоставка за регулярното извършване на финансови плащания срещу
предоставените на здравноосигурени лица медицински услуги. Закупуването на
неограничени по обем здравни услуги (надлимитни такива) с ограничени и
предварително рамкирани (бюджетни) средства е икономически неосъществимо и
затова нормативната уредба предвижда правила за изпълнение разходната част на
бюджета на НЗОК, които няма основание да се считат за стоящи в противоречие с
конституционните разпоредби. Поради това, установените правила в сключения
между страните договор за заплащане на извършената болнична помощ в рамките на
суми, за които изпълнителят-ищец е дал изрично съгласие видно от посочените в
приложение №2 обеми, не са нищожни, тъй като не противоречат на повелителни
правни норми, а са израз на съобразяването на страните с такива именно норми.
Цитират се разпоредбите на чл. 58 - чл. 62 ЗЗО, с които се очертава предметните
рамки на индивидуалния договор, сключван между НЗОК, представлявана от РЗОК и
съответния изпълнител на медицинска помощ. Договорът следва да е съобразен с
НРД и със самия ЗЗО (чл. 59, ал. 1 ЗЗО). По силата на чл. 45 ЗЗО НЗОК дължи да
закупи договорената и оказаната медицинска помощ на осигурени лица, но
разпоредбата на чл. 51 ЗЗО уточнява, че медицинската помощ извън обхвата на чл.
45 и договореното в НРД, не се закупува от НЗОК, което още веднъж установява принципа
на допустими ограничения при закупуването на медицинската помощ и изключва
разбирането, че НЗОК дължи безусловното й заплащане.
Същевременно,
въззивникът оспорва и приетото противоречие на договора с чл.35 от ЗЗО.
Цитираната разпоредба предвижда, че задължително осигурените лица имат право да
получават медицинска помощ в обхвата на пакета от здравни дейности, гарантиран
от бюджета на НЗОК, т.е. не неограничено, а обвързано с бюджетните финансови
възможности на касата. Като обща тази норма се съдържа в общата част на закона
и няма пряко отношение, към реда, начина и условията, при които НЗОК има
правото да заплати отчетената от изпълнителя дейност по договора, подписан
между него и НЗОК. Твърди се, че в постановеното решение липсва точно,
конкретно и мотивирано посочване на кой точно от всички изброените в чл.5 ЗЗО
принципи противоречат текстове от процесния договор, което от своя страна
самостоятелно прави обжалваното решение необосновано. Въззивникът сочи, че
съгласно договора възможността за заплащане на отчетената медицинска помощ над
планираните разходи не е изключена, а напротив - изрично е предвиден ред и
условия за заплащането й. Твърди се, че подписаните договори с "МБАЛ Св.
Марина" ЕАД, и отношенията между страните са правно регламентирани в законови
и подзаконови норми. По същността си подиписаните договори са административни и
тълкуванието на Окръжен съд Варна, че отношенията между страните следва да се
уредят съобразно правилата на чл.258 и чл.266 от ЗЗД, не е приложимо спрямо
процесиите договори. В конкретния случай договорите подписвани между НЗОК и
лечебните заведения за болнична помощ са правно регламентирани, с ясни норми
съдържащи какви са правата и задълженията на страните, поради което не изискват
приложение на норми от ЗЗД. Но дори и да се възприеме като подобен на договора
за изработка, процесният договор
предвижда, че не се заплаща дейност над посочените стойности в
Приложение № 2 от него. Поради това, въззивникът твърди, че първ.съд е направил
погрешен извод, че НЗОК не е възразила за отчетената над стойностите в
Приложение № 2, дейност. Напротив, поддържа се, че такова оспорване на
стойностите е било налице още към изпращане на месечното известие при отчитане
на дейността, в което се посочва какво ще се заплати и какво няма да се заплати
както и с писмо изх.№ 29-02-1549/1/20.07.2017г. на директора на РЗОК-Варна, с
което са върнати представените фактури. Съгласно чл.43, ал.2, т.1 от договора,
финансовоотчетните документи на изпълнителя не се приемат в следните случаи
когато обемите и стойностите в спецификациите не отговарят на изискванията на
чл. 37, т.е. са отчетени дейности надвишаващи стойностите договорени в
Приложение №2 на договора.
Претендираните
суми от ищеца над определената по договора стойност не са дължими на годно
правно основание, поради което лечебното заведение няма ликвидни и изискуеми
вземания срещу НЗОК. С цитираните клаузи от договора са установени правилата и
рамките, в които лечебното заведение може да извършва дейности за сметка на
бюджета на НЗОК, както и последиците от несъблюдаване на тези правила.
Подписвайки посочените договори "МБАЛ Св. Марина" ЕАД се е задължило
да отчита дейности на стойност ненадвишаваща определена месечна стойност в
Приложение №2 към договора. Отчитането на дейности над договорената стойност
представлява нерационално и неправомерно разходване от лечебното заведение на
средства от бюджета на НЗОК. Излага се, че сключването на договор за оказване
на медицинска помощ с НЗОК не е задължително за изпълнителите на медицинска
помощ. Всеки един от тях по своя воля сключва договор с НЗОК и със сключването
на такъв се задължава да спазва клаузите му. От друга страна, въззивникът сочи,
че НЗОК е длъжна да следва бюджетната дисциплина, заложена и гарантирана от
Закона за бюджета на НЗОК като именно в изпълнение на това задължение НЗОК
следва да заплаща само отчетената по договорите дейност до стойностите,
определени в приложение № 2 към сключените индивидуални договори. Твърди се, че
НЗОК, респ. РЗОК- Варна, няма неизплатени задължения към ищеца по отношение на
медицинската дейност за м. юни 2017г. Касае се за действия по администриране на
бюджет, представляващи дейност по целесъобразност, осъществявана от органите на
НЗОК и РЗОК в рамките на техните правомощия и при условията на оперативна
самостоятелност./ В този смисъл Решение №10/08.01.2018г. по в.търг.дело №
555/2017г. на Апелативен съд - Варна/.
Твърди се, че не
отговаря на действителността приетото, че НЗОК чак в края на процесния период
за месец юни 2017г. е определила средства на лечебното заведение. Още с
подписването на договорите е подписано Приложение №2 към същите, с които са
определени стойности за тримесечието април, май и юни 2017г. На следващо място
до последния подписан анекс през 28.06.2017г. са подписани много други анекси,
които са представени на съда и е видно, че в същите се съдържат суми, с които е
следвало да се съобразява лечебното заведение. Въпреки всичко, с последния
анекс от 28.06.2017г. отново е увеличена стойността на сумите, които лечебното
заведение следва да получи противно на твърдението, че не е спазена процедурата
по чл.16, ал.З от Правилата за 2017г., това се вижда и от претата от съда
експертиза. Твърди се, че тези обстоятелства са видни от приетата експертиза и
от разпита на вещото лице в съдебно заседание. Прави се довод, че ако
претендираната надлимитна дейност е била заплатена на ищеца, то НЗОК би
извършила сериозно нарушение и на чл.119 от Закона за публичните финанси. Съдът
не е тълкувал договорените клаузи от процесния договор в контекста на
нормативно утвърдените финансови отношения между НЗОК и изпълнителите на
болнична помощ, с което е постановил едно неправилно решение.
Въззивникът
твърди, че не се оспорва правото пациентите на болнична медицинска помощ, но
когато тя следва да бъде заплащана от бюджета на НЗОК, е необходимо да се
съобразяват сключените с нея договори. /Решение № 2 от 22.02.2007 г. по конст.
дело № 12 от 2006 г. на Конституционния съд на Република България/. От друга
страна, чл.52 ал.1 от Конституцията на Република България регламентира като
основно право на гражданите правото им на здравно осигуряване, гарантиращо им
достъпна медицинска помощ, и на безплатно ползване на медицинско обслужване, но
при условията и по ред, определени със закон. В тази връзка чл.4 ал.1 ЗЗО сочи,
че задължителното здравно осигуряване гарантира свободен достъп на осигурените
лица до медицинска помощ чрез определен по вид, обхват и обем пакет от здравни
дейности, както и свободен избор на изпълнител, сключил договор с РЗОК. В
мотивите на решение №2/22.02.2007г. на Конституционния съд по к. д. № 12/2006г.
се сочи, че граматическото тълкуване на чл.4 ЗЗО води до извод, че обхватът и
обемът на пакета здравни дейности трябва да бъдат определени, т.е. не са
неограничени. Поддържа се, че съдът изолирано и фрагментарно е тълкувал
определени договорни норми без да ги съобрази в съвкупност с останалите такива
от договора и нормативните разпоредби. Цитирана е пространно практика на ВОС,
АС –Варна и други съдилища по сходни казуси. Претендира се отмяна на решение
№260314/27.10.2020г. по търговско дело № 279/2020г. по описа на ВОС и вместо
това постановяване на друго решение, с което да бъдат отхвърлен предявените от
УМБАЛ „Света Марина" ЕАД искове с правно основание чл. 79, ал.1, пр.1 и
чл.86, ал.1 от ЗЗД ведно с присъждане на сторените пред двете инстанции
възнаграждение за осъщественото процесуално представителство.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил своевременно отговор на въззивната жалба от УМБАЛ СВ.МАРИНА ЕАД
чрез ю.к.Ж.Ташева, за нейната неоснователност. Поддържа се, че постановеното
решение е правилно и законосъобразно. Въззиваемата страна споделя изводите на
съда, че договорните клаузи, въвеждащи ограничения при заплащането на оказаната
болнична помощ противоречат на законови разпоредби на чл.52 от КРБ и на чл.5 и
чл.35 от ЗЗО, тъй като поставят извършването на тази дейност спрямо
здравноосигурените лица в зависимост от обстоятелството дали необходимостта е
възникнала в рамките на определените от здравната каса стойностни лимити, което
води до неравнопоставеност на потърсилите мед.помощ лица. Поради това, тези
клаузи са нищожни на основание чл.26, ал.1 ЗЗД. Излагат се подробно съображения
по всяко едно от оплакванията на въззивника. Считат, че цитираните постановки
на решение №2/2007г. на КС на РБ не намират приложение в конкретния казус.
Поддържа се, че съдът последователно и съвкупно и обсъдил всички доказателства
по делото като е постановил обоснован и правилен съдебен акт. Претендира се
отхвърляне на жалбата ведно с присъждане на ю.к.възнаграждение.
Жалбата е подадена в срока по чл.259 ГПК и е надлежно
администрирана. Същата е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и при
наличие на правен интерес от обжалването като отговаря на изискванията на
чл.262 ГПК, поради което се преценява от въззивния съд като процесуално
допустима и редовна и следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Страните не правят нови доказателствени искания. Не се
твърдят допуснати от първата инстанция процесуални нарушения. Не се налага
събиране на доказателства служебно от въззивния съд.
Воден от
горното, съставът на ВнАС
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА ЗА
РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба, подадена от
НАЦИОНАЛНА ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛНА КАСА, чрез ю.к.Й.Й., срещу решение
№260314/27.10.2020г., постановено по ТД №279/2020г. на ВОС, ТО, с което съдът е осъдил НЗОК, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, ул.“Кричим“ №1, да заплати на УМБАЛ „Света
Марина“ ЕАД, ЕИК *********, представлявано от проф.д-р Валентин Игнатов,
д.м., сумата 89 736 лв.,
представляваща стойността на извършена, отчетена и фактурирана, но
незаплатена болнична помощ през м.юни 2017г., включваща 76 675 лева по договор № 030811/31.05.2017г., 6 086 лв. по
договор №031895/31.05.2017г. и 6 975 лв. по договор №032104/31.05.2017г.,
ведно със законната лихва върху главницата от 08.02.2020г. до окончателното й
изплащане, както и сумата 22 982,40
лв. обезщетение за забава за периода
от 01.08.2017г. до 07.02.2020г., на основание чл.79 от ЗЗД във връзка с чл.59
от ЗЗО и чл.86 от ЗЗД. В отхвърлителната част за обезщетението за забава съдът
приема, че решението не е предмет на обжалване.
НАСРОЧВА производството по в.т.дело №387/2020г. по описа на ВнАС
23.03.2021г. от 14:20ч.…ЗА КОЯТО ДАТА И ЧАС ДА СЕ УВЕДОМЯТ СТРАНИТЕ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: