№ 54
гр. Бургас, 07.03.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на седми март
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светла М. Цолова
Членове:Галина Т. Канакиева
Мая П. Величкова
при участието на секретаря Петя Ефт. Помакова Нотева
и прокурора Ив. Анг. К.
Сложи за разглеждане докладваното от Мая П. Величкова Наказателно дело
за възобновяване № 20222000600037 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 11:00 часа се явиха:
Искателят И.К., редовно призован, се явява лично и с адв. М.А. от
АК-Я..
За Апелативна прокуратура-Бургас се явява прокурор К..
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ. А.: Да се даде ход на делото.
След като се запозна с материалите по делото и изслуша
становищата на страните, съдът намира, че са налице изискванията на
процесуалния закон за разглеждане на делото в настоящото съдебно
заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Съдията докладчик докладва делото.
Пристъпва към изслушване на съдебни прения.
АДВ. А.: Уважаеми апелативни съдии, поддържам направеното
искане за възобновяване и моля съдът да го уважи, като приеме, че подробно
изложените аргументи в искането обосновават това действие на съда. От
материалите по делото, а именно това, което е събрано в папката пред Вас и
1
прочитайки делото няма как да не направи впечатление, че макар
подзащитния ми да е привлечен да отговаря в качеството на съизвършител,
видно от доказателствата, а ако щете и от анализа на съдилищата – и на
първата и на втората инстанция, по отношение на неговите действия в
процесната случка, при който е настъпило нараняване на пострадалия П., те
не съответстват на онази правна характеристика и на онзи правен анализ,
който да удовлетворява изискванията на чл. 129, ал. 2, вр. ал.1 НК, по който
текст той е привлечен да отговаря. Не са изложени никакви аргументи, най-
малкото защото доказателствата не могат да бъдат извлечени такива, че преди
инцидента моят подзащитен заедно с другия подсъдим са имали уговорка или
нещо друго. Напротив, всички доказателства сочат на инцидентно възникнал
конфликт, изхождайки от това, че подзащитният ми към момента на
инцидента е бил на работното си място, той е работел като охрана. Така както
е приел първият съд и вторият потвърдил, че пострадалият, когато употребява
алкохол става конфликтен и са налице данни, че има предходни такива
прояви, т.е. всичко това, което е мотивирало подзащитния ми да избута
пострадалия, да си разменят тези удари в лицето, за които е установено по
делото и т.н., се предхождат от предходни срещи между тях и се знае, че това
лице е конфликтно и може да създаде проблем. Дискотеката към онзи момент
е била пълна с хора и това се вижда от предоставената от работодателя на моя
подзащитен видеозаписи от заведението и това е причината той да влезе в
конфликт с него. Самата средна телесна повреда предмет на обсъждане от
първата и втората инстанция, категорично е причинена от другия подсъдим.
Нещо повече, самият съдебен лекар описвайки механизма на получаване на
това нараняване, конкретно е посочил кой удар, как точно е получен и това
описание, всичко това навежда на мисълта, че моят подзащитен, да, той е бил
на работа, бил е на мястото си, няма никакъв принос към съставомерния
резултат.
Изложила съм аргументи в искането за възобновяване, които няма да
ги преповтарям. Това искане за възобновяване на наказателното производство
на практика сме го направили, не толкова, защото видите ли условната
присъда, която е наложена на подзащитния ми е толкова тежко наказание, че
то да му пречи да работи, но смятам, че тя е абсолютно несъобразена с
доказателствата. Правният анализ на доказателствата не сочи към негова
отговорност от друга страна, а от друга страна, дори да приемете, че той
2
също следва да отговаря за престъпно деяние по смисъла на чл. 129 НК, то
няма индивидуализация при определяне на наказанието. Не е обсъдено в
конкретния случай, че той в момента се е намирал на работа, че е реагирал,
предпазвал е управителя, когато този конфликт е възникнал. Това е
установено по делото, но то не е намерило онзи отзвук при
индивидуализацията на наказанието, който трябваше да има. Наказанието е
отмерено общо за двамата. От тази гледна точка смятам, че тук съдът в двете
инстанции е подходил чисто формално без да разгледа всички доказателства
не само в тяхната съвкупност, но и индивидуализирайки всяко едно от тях,
както и причинно-следствената връзка при получаване на нараняването и
действията на моя подзащитен. Защо казвам, че на практика това искане сме
направили най-вече за чистотата на правото. В крайна сметка, неправилно е
приложен материалният закон. За да бъде приложен неправилно материалния
закон са допуснати са съществени нарушения на процесуалните правила.
Моят подзащитен е бил изключително добросъвестен и затова
просто за сведение на съда, знам, че в това дело не се събират доказателства,
но той е изплатил тази половина от присъденото обезщетение с лихвите и
разноските по съгласие на пострадалия и аз в момента държа разписка от
04.10.2021 г., с която П. той декларира, че е получил сумата от 7180.10 лева,
което представлява цялостно изплащане на дела на И.К. към него. Въпреки
всичко, аз смятам, че доколкото наказателното право е строго формално
такова, трябва да бъдат спазени буквата на закона, а това не се е случило в
конкретния случай. Затова смятам, че ако съдът приеме, че все пак е следвало
да бъде признат за виновен за деяние по чл. 129 НК, то при определяне на
наказанието, изхождайки от чистото му съдебно минало, въпреки, че работата
му е свързана с хора, които са в нетрезво състояние, работи на такова място,
където възникват конфликти, той все пак е с чисто съдебно минало, е
следвало да приложи разпоредбата на чл. 55 НК и да му определи наказание
пробация.
Алтернативно моля съда, ако приеме, че не следва подзащитният ми
да бъде оправдан, то поне да измените присъдата и решението на Окръжен
съд-Ямбол в частта им, досежно вида и размера на наложеното наказание,
защото смятам, че при неправилно приложение на материалния закон според
мен, единствен правилен подход е, той да бъде оправдан. С оглед на това, че
3
той е участвал в този конфликт, макар и да няма абсолютно никакво
съдействие, по никакъв начин да не е способствал за получаване на средната
телесна повреда, то ще Ви моля да измените атакуваното решение и присъда
в наказателната й част и му измените наложеното наказание от лишаване от
свобода със срок за изпитване в пробация.
В този смисъл е и нашето искане за възобновяване и ще ви моля с
Вашия съдебен акт да го уважите.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, считам, че искането за
възобновяване на наказателното производство е процесуално допустимо, тъй
като е направено от упълномощен за това процесуален представител на
осъденото лице И. АТ. К. в срока по чл. 421, ал. 3 от НПК по отношение на
въззивен съдебен акт по чл. 419 от НПК, който е влязъл в сила на 13.08.2021г.
и не подлежи на проверка по касационен ред.
Същото е мотивирано с доводи за процесуална и материална
незаконосъобразност на съдебните актове, както и за явна несправедливост на
наложеното наказание, които са касационни основания по смисъла на чл. 422,
ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от НПК.
По съществото си искането е неоснователно, поради което моля да
го оставите без уважение.
В искането не се оспорва фактическата обстановка по делото като
правилно установена, но се твърди, че не е направен прецизен правен анализ
на доказателствата относно участието на К. в изпълнителното деяние на
престъплението по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
Конкретни аргументи за допуснати нарушения на процесуалните
правила не са изложени, нито се сочи кои факти в тази насока са игнорирани
или са тълкувани превратно. На практика с възраженията на защитата, макар
и дефинирани като процесуални нарушения, се оспорва обосноваността на
приетата за установена фактическа обстановка относно участието на К. в
инкриминираното по делото престъпление, което не е касационно основание
по смисъла на чл. 348, ал. 1 от НПК.
Предвид гореизложеното ще посоча само, че в процесуалната
дейност на съдилищата по обсъждане, преценка и анализ на
доказателствената съвкупност, не са допуснати съществени процесуални
4
нарушения. Въззивният, както и първостепенният съд, са посочили изрично
кои факти приемат за установени и въз основа на какви доказателства, кои
доказателства кредитират като достоверни и кои не кредитира и защо. Този
извод е направен въз основа на един много последователен и пълен анализ на
доказателствата по делото, при който не е проявена каквато и да е
едностранчивост, а изключително взискателно и прецизно са обсъдени всички
доказателствени източници. Показанията на свидетелите, както и обясненията
на подсъдимите, са анализирани в цялост, при съпоставянето помежду им,
както и с другите обективни по своя характер доказателства по делото,
включително с писмените доказателства, заключението на назначената
съдебно медицинска експертиза и със записите от видеоматериалите от
инцидента. При този законосъобразен правен подход не е налице нито
неправилна, нито превратна оценка на събраните доказателства, игнориране
на доказателства или неоснователно кредитиране на едни доказателства за
сметка на други.
Основното възражение в жалбата е свързано с доводи за неправилно
приложение на материалния закон поради несъответствие между събраните
доказателства, изведените от тях фактически констатации и направените от
съда правни изводи относно участието на подсъдимия К. в изпълнителното
деяние на престъплението и неговата вина.
Принципно, проверката за правилното прилагане на материалния
закон в касационното производство се свежда само до проверка на
съответствието на фактическите констатации с направените материално
правни изводи, а нарушения в тази насока не са установени. Изводите за
обективна и субективна съставомерност на деянието по посочения престъпен
състав на по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК са обосновани и
законосъобразни, като постановените по делото съдебни актове са
мотивирани в достатъчна степен. Очевидно е, че в искането не е направено
необходимото разграничение между телесна повреда, причинена при
условията на „независимо“ съизвършителство и телесна повреда, причинена
при съучастие между двамата подсъдими под формата на „съизвършителство“
по смисъла на чл. 20 ал. 2 от НК, когато увреждането е причинено от
съгласуваните им действия, осъществени при общност на умисъла. При
безспорно установената фактология, отговорността на подсъдимите И. АТ. К.
5
и Н.К.Д. правилно е ангажирана за съучастие под формата на
съизвършителство за причиняване на средна телесна повреда на пострадалия
П. в резултат на нанесените му множество удари от двамата в областта на
тялото и главата при нанесения му побой на установеното място и в
установеното време.
Съгласно трайно установената и изобилна съдебна практика и
правната теория, при престъпленията срещу личността, когато повече от едно
лице са осъществявали действия, с които са увреждали пострадалия и
съставомерното увреждане е настъпило само в резултат на едно от тези
действия и е постигнато с един удар, отговорност за настъпилия съставомерен
резултат носят всички извършители, а не само този, който е причинил
конкретното увреждане. От доказателството по делото е видно, че двамата
осъдени са нанасяли удари на пострадалия, респективно и двамата са
осъществили действия, с които са засегнали телесния му интегритет и които
се намират в пряка и непосредствена причинна връзка с увреждането. Няма
спор, че именно нанесен удар в хода на побоя е причинил установената СТП
на пострадалия, поради което наказателната отговорност следва да се понесе
от двамата съизвършители, а не само от този, който е нанесъл конкретния
удар. (Решение № 60204/18.11.2021 г. по Н.Д. № 666/2021 г. І Н.О. на ВКС,
Решение № 43/12.03.2020 г. по Н.Д. № 66/2020 г., І Н.О. на ВКС, Решение №
184/12.06.2013 г. по Н.Д. № 353/201 3г., ІІІ Н.О. на ВКС, Решение №
107/11.06.2013 г. по Н.Д. № 217/2013 г., І Н.О. на ВКС и много други).
В случая безспорно е установено, че двамата подсъдими са нанесли
побоя заедно-едновременно и поотделно като съучастници, при формиран
общ умисъл, съзнавайки и съгласувайки своите общи действия. Щом
отделните съучастници са действали обединени от общ умисъл, за
съизвършителството е без значение при какъв конкретно удар и от кого е
причинено увреждането, което съставлява общият престъпен резултат.
Считам, че наложените наказания не са явно несправедливи, поради
което в случая не е налице касационното основание на чл. 348 ал. 1 т. 3 вр.
ал. 5 от НПК.
Първоинстанционният съд е приел, че конкретния размер на
наказанията „лишаване от свобода“ следва да се определи при „съществен
превес на смекчаващи вината обстоятелства“, като е определил същите в
6
размер към минималния, предвиден за това престъпление за всеки един от
съучастниците и е изложил аргументите си за това. Взел е пред вид чистото
им съдебно минало, процесуалното им поведение в хода на наказателното
производство, поведението на пострадалото лице и данните за предходни
конфликти между него и персонала на заведението, както и съразмерният им
принос към осъществяване на престъпната дейност.
Едновременно с това съдът се е съобразил с високата обществена
опасност на деянието, изводима както от вида и интензитета на причинените
на пострадалия П. множество телесни увреждания, така и от факта, че се
касае за деяние, извършено при съучастие между две лица, което завишава
неговата степен на обществена опасност.
Поради това обоснована и законосъобразна е преценката, че в случая
не са налице основания за приложение на разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 2 от
НК за определяне на друго по вид наказание, както и за проява на по голямо
снизхождение към извършителите на това престъпление.
Предвид гореизложеното липсва нарушение по смисъла на чл. 422,
ал. 1, т. 5 от НПК, вр. чл. 348 от НПК, поради което моля да оставите без
уважение искането на осъденото лице И. АТ. К. за възобновяване на
наказателното производство по делото.
РЕПЛИКА НА АДВ А.: От това, което прочетох в делото стигам до
извода, че въпросният инцидент се е развил в два етапа, т.е. участието на моя
подзащитен е само там, където се е намирал управителят на един като втори
етаж в заведението, докато боят е продължил до изхода на заведението, което
е на долен етаж, през дълъг коридор, където няма данни въобще моят
подзащитен да е присъствал дори, но има за сметка на това данни, има и
видеонаблюдение, от което се вижда, че другият подсъдим е бил до вратата.
Има запис, от които се вижда ново падане, нови удари, затова, това което
казва прокурорът е съвършено вярно, но в конкретния случай, за общност на
умисъла при този удар, за който говорим, единичният, който е нанесъл
средната телесна повреда, там вече участието на моя подзащитен е било
прекратено, той вече не е участвал в това сбиване. В тази връзка съм
претендирала и неправилно приложение на материалния закон.
СЪДЪТ ДАВА ПРАВО НА ЛИЧНА ЗАЩИТА НА ОСЪДЕНОТО
ЛИЦЕ:
7
ОСЪДЕНОТО ЛИЦЕ: Поддържам пледоарията на моят защитник и
неговите искания. Моля да възобновите делото и ми наложите наказание
пробация или да бъда оправдан.
Съдът приключва изслушване на съдебните прения и дава последна
дума на осъдения.
ПОСЛЕДНА ДУМА на ОСЪДЕНИЯ: Моля да ми наложите
наказание пробация или да бъда оправдан.
Съдът се оттегля на тайно съвещание.
Съдът след тайно съвещание счете делото за изяснено и обяви, че
ще се произнесе с решение в законоустановения срок, което ще бъде
публикувано по съответния ред.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 11.20
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
8