№ 11109
гр. София, 10.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ
при участието на секретаря БИЛЯНА ЕМ. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ Гражданско
дело № 20241110168899 по описа за 2024 година
Настоящото производство е образувано по искова молба с входящ номер №
371794/19.11.2024 г., депозирана от Г. Л. А., с ЕГН **********, срещу „ГХБ” ООД, с ЕИК ***
Предявеният иск е с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ за заплащане на сумата от 70 000 лв. в
полза на ищеца, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, възникнали
вследствие на трудова злополука, настъпила на 19.02.2024 г., както и сумата от 3337,46 лв,
представляваща причинени на ищеца имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за
лечение. Претендира се и законната лихва върху стойността на обезщетенията от датата на
увреждането - 19.02.2024, до датата на окончателното им изплащане, както и стойността на
направените съдебни разноски, включително и тези за адвокатско възнаграждение.
В исковата молба се твърди, че по силата на трудов договор № 63583 от 01.08.2023 г. е
постъпил на работа при ответника на длъжност „Оперативно надземно обслужване”, с работно
място летище София. На същата дата между лицата бил сключен втори трудов договор за полагане
на допълнителен труд на длъжност „Оператор, самолетообслужваща техника”. Ищецът посочва, че
на 19.02.2024 г. по време на работа е претърпял трудова злополука, призната за такава с
разпореждане на НОИ № 35157/06.03.2024 г. Навежда твърдения, че злополуката е настъпила,
докато изпълнява служебните си задължения на работното си място, когато при обслужване на
самолет - включване на агрегат, усуква десния си крак, вследствие на което получава контузия на
коляното. Пояснява, че след инцидента е транспортиран в УМБАЛ „ Св. Анна”, където е бил
прегледан и му е направена рентгенова снимка, от която е установено счупване на капачката. След
прегледа са му предписани болкоуспокояващи и кракът му е бил обездвижен с шина. Твърди се, че
е установено разкъсване на менискус и на кръстни връзки на колянна става на десния крак.
Посочва, че вследствие на злополуката е претърпял операция в СБАЛТОСМ „Проф. д-р Димитър
Шойлев”, при която му е поставена метална пластина в коляното. Твърди, че в периода от
злополуката до 16.10.2024 г. е бил в болничен поради временна неработоспособност. Твърди, че е
издадено експертно решение № 05145 от 162 от ТЕЛК на 01.10.2024 г., с което се констатира
ограничение в обема на движението на дясна колянна става. Ищецът посочва, че следствие на
злополуката изпитвал силни болки и страдания и не можел да се обслужва сам. Лечението му е
продължило девет месеца, като към момента на предявяване на исковата молба не се е възстановил
напълно - изпитва болки при интензивно натоварване на краката си. Има белег на крака в размер на
6 см, който нарушава нормалния му начин на живот. Счита, че предвид обстоятелството, че
1
увреждането е настъпило по повод изпълнение на трудовите му задължения, ответникът следва да
му заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в претърпените
болки и страдания от травматичното увреждане, в размер на 70 000 лв., както и за имуществените
вреди - разноски за лечението, в размер на 3337,46 лв.
В законоустановения едномесечен срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата
молба с входящ номер № 35884/03.02.2025 г., депозиран от ответника „ГХБ” ООД, като
претенцията на ищеца се оспорва като неоснователна. Ответникът не оспорва, че към датата на
процесното събитие ищецът е работил на посочената длъжност, както и че на 19.02.2024 г.
последният действително е претърпял трудова злополука - усукване на крака, в резултат на която е
получил травма на коляното. Релевира възражение за допусната от страна на работника груба
небрежност, с твърдение, че се е обърнал рязко и невнимателно настрани, като така сам е довел до
настъпването на травмата. Навеждат се твърдения, че работодателят няма вина за злополуката.
Посочва се, че ищецът е претърпял предходна оперативна интервенция и че установените в
заключението от магнитнорезонансното изследване изменения в колянната става са вследствие от
тази интервенция. В тази връзка, ответникът твърди, че уврежданията, болките, белегът и
ограничението в обема на движение на ставата не са пряка и непосредствена последица от
трудовата злополука, тъй като са били налице и преди нея. Оспорва твърдението, че белегът пречи
на нормалния живот на ищеца, тъй като същият е с малък размер и на трудно видимо място. Прави
възражение с правно основание чл. 200, ал. 4 КТ, като твърди, че ищецът е получил обезщетение от
застрахователно дружество за претърпяната злополука. Поддържа, че претендираният размер на
обезщетение за претърпените неимуществени вреди е прекомерен с оглед характера на
травматичното увреждане. Прави възражение с правно основание чл. 200, ал. 2, т. 1 КТ, тъй като
ищецът със собствените си действия е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат и
посочва, че размерът на претендираното обезщетение следва да бъде намален.
Съдът като разгледа поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и
като взе предвид доводите на страните, на основание чл. 12 ГПК намира за установено от
фактическа страна следното:
Между страните не е налице правен спор по отношение на наличието на валидно
възникнало трудово правоотношение, обективирано в Трудов договор № 3583/01.08.2023 г., по
силата на който ищeцът Г. Л. А. е бил назначен на длъжност „Оператор наземно обслужване”, с код
по НКПД 43235004. На същата дата между страните е сключен и втори Трудов договор за полагане
на допълнителен труд при същия работодател, като ищецът е назначен на длъжност „Оператор
самолетообслужваща техника”, с код по НКПД 83313007.
Не се спори и по отношение на обстоятелството, че на 19.02.2024 г. ищецът по време на
изпълнение на трудовите си задължения - по-конкретно при включване на агрегат на самолет на
авиокомпания „WIZZ AIR”, на стоянка № 28, е претърпял трудова злополука, изразяваща се в
разкъсване на менискус на дясна колянна става.
С Разпореждане № 35157/06.03.2024 г., издадено от длъжностното лице инж. И. Богданов от
Териториално поделение на НОИ - София-град, на основание чл. 60, ал. 1 от Кодекса за социално
осигуряване декларираната от осигурителя „ГХБ” ООД злополука с входящ номер № 5101-21-269
от 01.03.2024 г., станала с Г. Л. А., се приема за трудова злополука по чл. 55, ал. 1 от КСО, тъй като
видно от протокол № 22/28.02.2024 г. за разследване на злополуката от осигурителя, тя е станала по
време и по повод на извършваната работа. Разпореждането не е обжалвано от заинтересованите
лица в законоустановения срок, предвид което съдът приема, че същото е влязло в законна сила и
прави извод, че характерът на осъществената злополука като трудова е установен по предвидения
от закона ред, с надлежен административен акт.
Видно от представения по делото Медицински лист за преглед на пациент, издаден от
МБАЛ „Св. Анна” - София АД, ищецът Г. Л. А. е постъпил в лечебното заведение на 20.02.2024 г.
около 00:10 часа, като оплакванията му са се изразявали в рязка болка и невъзможност за движение
2
на десния долен крайник. Вследствие на извършен преглед от дежурен ортопед и рентгенография
на колянната става е поставена диагноза „контузия на коляното”, като е назначена и
медикаментозна терапия и имобилизация с турторна шина.
Към доказателствения материал е приложена и Епикриза от Отделението по спортна
травматология и ортопедия към СБАЛТОСМ „Проф. д-р Димитър Шойлев” ЕАД, в което ищецът е
постъпил на 11.03.2024 г. и е бил в болничен престой до 17.03.2024 г. Посочено е, че пациентът е
настанен в отделението с оплаквания, изразяващи се в болка, ограничени движения и чувство за
нестабилност в дясна колянна става, получени след торзионна травма по време на работа. След
изготвяне на предоперативна експертиза е извършена оперативна интервенция - поставена е
пластика на ПКВ на дясна колянна става.
След настъпване на травматичното увреждане на ищеца са издадени болнични листове за
временна неработоспособност:
1. Болничен лист № Е20240182562 от 20.02.2024 до 04.03.2024 г.
2. Болничен лист № Е20240942422 от 05.03.2024 до 11.03.2024 г.
3. Болничен лист № Е20230484625 от 11.03.2024 до 15.04.2024 г.
4. Болничен лист № Е20241479342 от 16.04.2024 до 15.05.2024 г.
5. Болничен лист № Е20241479701 от 16.05.2024 до 14.06.2024 г.
6. Болничен лист № Е20241845690 от 15.06.2024 до 14.07.2024 г.
7. Болничен лист № Е20242199984 от 15.07.2024 до 13.08.2024 г.
8. Болничен лист № Е20242520729 от 14.08.2024 до 17.08.2024 г.
9. Болничен лист № Е20242844911 от 18.08.2024 до 16.10.2024 г.
Видно от представените фактури ищецът е извършил следните разходи във връзка с
лечението на настъпилото телесно увреждане:
1. Фактура № ********** от 09.04.2024 г., издадена от СБАЛТОСМ „Проф. д-р Димитър
Шойлев” ЕАД - потребителска такса за рехабилитация на стойност 23,20 лв.
2. Фактура № ********** от 15.03.2024 г., издадена от СБАЛТОСМ „Проф. д-р Димитър
Шойлев” ЕАД - потребителска такса на стойност 34,80 лв.
3. Фактура № ********** от 24.02.2024 г., издадена от МДЛ „Спектър” ООД - МРТ на коляно
на стойност 350,00 лв.
4. Фактура № ********** от 19.08.2024 г., издадена от СБАЛТОСМ „Проф. д-р Димитър
Шойлев” ЕАД - Рентгенографии на стойност 18,00 лв.
5. Фактура № ********** от 11.03.2024 г., издадена от СБАЛТОСМ „Проф. д-р Димитър
Шойлев” ЕАД - избор на екип на стойност 450 лв.
6. Фактура № ********** от 15.03.2024 г., издадена от СБАЛТОСМ „Проф. д-р Димитър
Шойлев” ЕАД - импланти ПКВ на стойност 2200,00 лв.
7. Фискални бонове за заплатени медикаменти и медицински консумативи на стойност 261,46
лв.
Посочените разходи са на обща стойност 3337,46 лв.
По делото е приложено Удостоверение от „Дженерали Застраховане” АД, видно от което
между застрахователното дружество и ответника „ГХБ” ООД е сключен договор за Групова
застраховка „Задължителна трудова злополука” с полица № 0111240126000001, с начало 00:00 часа
на 01.01.2024 г. и край 24:00 часа на 31.12.2024 г. Посочва се, че във връзка с настъпила на
19.02.2024 г. трудова злополука със застрахованото лице Г. Л. А. и образувана ликвидационна
преписка № ********* от застрахователя са изплатени следните суми: на 01.08.2024 г. е изплатена
сума в размер на 1256,47 лв. (застрахователно обезщетение, дължимо за 146 дни по риска
„временна загуба на работоспособност вследствие на трудова злополука за периода от 20.02.2024 г.
до 14.07.2024 г.), а на 16.08.2024 г. - сума в размер на 251,30 лв. (допълнително застрахователно
обезщетение, дължимо за 30 дни по риска „временна загуба на работоспособност вследствие на
трудова злополука за периода от 15.07.2024 г. до 13.08.2024 г.).
3
Във връзка с релевираните от ответника твърдения по отношение на наличието на
предходно хронично здравословно увреждане на ищеца, което е съществувало преди настъпване на
процесната трудова злополука и е допринесло за нейното осъществяване, е представен болничен
лист № Е20232979504 за периода от 19.11.2023 до 28.11.2023 г., видно от който ищецът в домашно-
амбулаторен режим на лечение поради ставна болка.
С определение № 12636/17.03.2025 г. съдът допуска изслушването на съдебно-медицинска
експертиза по реда на чл. 195, ал. 1 ГПК, която чрез медицински преглед на ищеца следва да даде
отговор на поставените в исковата молба и отговора въпроси, а именно: какви травматични увреди
е получила ищеца вследствие на процесната трудова злополука и какъв е техният характер и
медико-биологична характеристика; какво лечение е предприето; какъв е периодът на
възстановяване на уврежданията и за какъв период са болките и страданията; какво е сегашното
състояние на ищеца и има ли невъзстановени увреди; каква е перспективата за в бъдеще на ищеца;
направени ли са посочените в исковата молба разходи във връзка с лечението на травматичните
увреждания; има ли е пострадалото лице заболяване в областта на коляното преди настъпване на
трудовата злополука.
От заключението на вещото лице - лекар, се установява, че изхождайки от представената по
делото медицинска документация, се касае за настъпила травма на коляното без счупване на кости
и изразяваща се в увреждане на структури на дясна колянна става. Посочва се, че травмата е
настъпила на фона на съществуващи напреднали дегенеративни процеси - остеофити на ставните
ръбове на бедро и голям пищял, хондропатия 4-та степен, както и при данни за проведена
предходна оперативна намеса и патела алта (абнормено най-вероятно вродено изместване нагоре на
колянната капачка). Според експертизата настъпилата на 19.02.2024 г. травма е водела до болки,
налагащи медикаментозно обезболяване, и до продължителни страдания. Като причина за
настъпване на колянната травма с непълно изкълчване на колянната става се посочва рязка ротация
на бедрото при фиксирана подбедрица. При подобно увреждане средностатистически
имобилизация се налага за период от 2-3 седмици до 6-7 седмици, ако е налице пълно разкъсване на
кръстната връзка. При спазване на режим и благоприятно протичане на оздравителния процес
функционалното възстановяване настъпва за около 2 до 4 месеца след инцидента, като в настоящия
случай без предоставени данни какво е било конкретното състояние на колянната става преди
настъпването на инцидента, не е възможно да се прецени дали дегенеративните и посттравматични
промени от проведената преди трудовата злополука операция са повлияли на тежестта на
симптоматиката и дали са направили възстановяването по-продължително. Според заключението
на вещото лице травмата и наложилото се във връзка с нея лечение са довели до затруднения в
придвижването поради нарушени функции на десен долен крайник - опорна и ходилна. Тези
увреждания с месеци са водели до промяна в начина на живот на ищеца, като са се отразявали
негативно върху ежедневните му дейности. Белегът от операцията е за цял живот, като с времето
ще се поизглади и цветът му ще се доближи до този на околната кожа.
В откритото съдебно заседание, проведено на 14.05.2025 г., са изслушани свидетелските
показания на Светлана Маринова Димитрова, съсед на ищеца, която излага твърдения за силните
болки на ищеца, претърпени непосредствено след трудовата злополука. Посочва се, че последният
след завръщането си от болничен престой е накуцвал, едвам е ходел и не е излизал от вкъщи,
чувствал се е зле емоционално и е прекратил всичките си контакти. Твърди се, че преди инцидента
ищецът е водел активен начин на живот и е спортувал заедно със сина на свидетелката.
Съдът при така установените от фактическа страна обстоятелства, намира от правна
страна следното:
За да бъде уважен искът по чл. 200, ал. 1 КТ, ищецът носи тежестта да докаже: 1)
съществуването на трудово правоотношение между него и ответната страна; 2) настъпването на
злополука във връзка с изпълнението на трудовите задължения; 3) обстоятелството, че трудовата
злополука е довела до временна неработоспособност и претърпени неимуществени вреди,
намиращи се в причинно-следствена връзка с нейното осъществяване; 4) характера, вида и
интензитета на претърпените от ищеца болки и страдания и тяхното отражение върху личността му.
4
Вината не съставлява елемент от фактическия състав за ангажиране на имуществената отговорност
на работодателя за вредите настъпили вследствие на трудовата злополука, тъй като в случая се
касае за безвиновна, обективна отговорност - това е изрично посочено в разпоредбата на чл. 200,
ал. 1 КТ.
В тежест на ответника по предявения иск е да опровергае твърденията на ищеца и да
докаже основателността на възраженията си, релевирани в отговора на исковата молба.
С оглед на гореизложеното по делото беше установено наличието на валидно възникнало
трудово правоотношение между ищеца и ответното дружество, чието съществуване бе доказано
при условията на пълно и главно доказване в настоящето съдебно производство.
На следващо място, с оглед събраните по делото доказателства бе установено настъпването
на злополука на 19.02.2024 г. във връзка с изпълнение на трудовите задължения на ищеца, а именно
контузия на дясна колянна става, настъпила при рязка ротация на бедрото при фиксирана
подбедрица при смяна на агрегат на самолет. Съгласно чл. 55, ал. 1 КСО трудова злополука
представлява всяко внезапно увреждане на здравето, станало през време и във връзка или по повод
на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е
причинило временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт.
Настъпването на трудовата злополука е надлежно установено по предвидения в закона
административен ред - налице е издадено Разпореждане № 35157/06.03.2024 г. от Териториално
поделение на НОИ - София-град, на основание чл. 60, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване.
Посоченото разпореждане, което по своята правна природа представлява индивидуален
административен акт, се ползва с материална доказателствена сила и като официален
удостоверителен документ обвързва съда да приеме посочените в него обстоятелства за
действително осъществили се - чл. 179, ал. 1 ГПК.
Елемент от фактическия състав за ангажиране на отговорността на работодателя по чл. 200,
ал. 1 КТ е наличието на причинно-следствена връзка между претърпяната трудова злополука и
получените от пострадалото лице увреждания. С оглед на събраните по делото доказателства и при
разглеждането им поотделно и в съвкупност бе установено, че вследствие на инцидента, настъпил
на 19.02.2024 г. във връзка с изпълнение на трудовите задължения, здравословното състояние на
ищеца се е влошило, като е настъпила временно намалена работоспособност - това недвусмислено
се установява с представената по делото медицинска документация и се потвърждава от
заключението на вещото лице по надлежно проведената съдебно медицинска експертиза.
Съгласно чл. 200, ал. 1 КТ наличието на гореизброените обстоятелства, а именно валидно
трудово правоотношение, настъпила злополука във връзка с изпълнението на задълженията на
пострадалото лице към работодателя, както и установена причинно-следствена връзка между
осъществената злополука и възникналото увреждане, има за резултат ангажирането на
имуществената отговорност на работодателя за всички имуществени и неимуществени вреди,
проявили се като пряка последица от увреждането, като размерът на обезщетението следва да се
определи към момента на приключване на съдебното дирене, съобразявайки всички релевантни
факти и обстоятелства.
Видно от представените по делото доказателства във връзка с нуждата от оперативна
намеса и медикаментозно лечение на физическото увреждане, настъпило вследствие на трудовата
злополука, ищецът е извършила разходи на обща стойност 3337,46 лв., съставляващи имуществена
вреда, намираща се в причинно-следствена връзка с настъпилата трудова злополука.
Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост - чл. 52 ЗЗД.
Изхождайки от идеята за обективно оценяване на осъществилите се факти и възвръщане на
нарушения баланс, при изчисляване на размера на обезщетение не следва да се изхожда от
5
абстрактни критерии, а да бъдат детайлно изследвани всички конкретни обстоятелства във връзка с
правния спор, възникнал между страните, а именно: 1) характер и степен на настъпилото
вследствие на трудовата злополука увреждане; 2) здравословното състояние на увреденото лице
преди и след инцидента; 3) интензивност на лечението - тежест на извършените медицински
манипулации, нуждата от приемане на медикаменти; 4) характер на претърпените от лицето
физически болки; 5) продължителност на необходимия период за възстановяване; 6) причинени
неудобства и отражението им върху ежедневието на увреденото лице; 7) душевното и емоциално
състояние на пострадалия; 8) оценка на дълготрайните последици на увреждането върху бъдещото
професионално и личностно развитие на лицето; 9) средните обезщетения, определяни от
съдебната практика в подобни хипотези. С оглед постигането на справедлив размер на
обезщетението и действително репариране на претърпените от пострадалото лице неимуществени
вреди съдът следва да даде изчерпателно аргументирана оценка на всички правнорелевантни
обстоятелства (ППВС №4/23.12.1968 г. и установената безпротиворечива съдебна практика по реда
на чл. 290 ГПК - решение № 32 от 19.02.2015 г. по гр. д. № 2269/2014 г. на ВКС, IV г. о., решение №
142 от 05.06.2013 г. по гр. д. № 419/2012 г. на ВКС, IV г. о. и др.).
Изхождайки от гореустановените критерии и преценявайки събраните по делото
доказателства, съдът приема следното:
1. По отношение на характера на настъпилото увреждане
Вследствие на настъпилата трудова злополука ищецът е получил травматични увреждания
в областта на коляното, съставляващи временно разстройство на здравето, което е неопасно за
живота.
2. Здравословното състояние на увреденото лице преди и след инцидента
Видно от представената медицинска документация ищецът е страдал от дегенеративни
промени на колянната става, предшестващи инцидента, който от своя страна е довел до влошаване
на здравословното му състояние и обостряне на симптомите. След инцидента е настъпила временна
нетрудоспособност за периода от 19.02.2024 г. до 16.10.2024 г., като се сочи, че ищецът е изпитвал
сериозни физически затруднения при интензивно натоварване и периодичните болки.
3. Интензивност на лечението - тежест на извършените медицински манипулации,
нуждата от приемане на медикаменти
Предприето е лечение в болнични и домашно-лабораторни условия, като са назначени
консултации с травматолог, кардиолог и анестезиолог и няколко дни след инцидента - на 14.03.2024
г., е извършена оперативна интервенция - поставена е пластика на мускулни сухожилия и на предна
кръстна връзка на дясна колянна става. След операцията е наложена имобилизация с шина и е
проведено медикаментозно лечение, а от 02.04.2024 г. до 09.04.2024 г. и рехабилитация. На
пострадалия е предписана обезболяваща и противовъзпалителна медикаментозна терапия.
4. Характер на претърпените от лицето физически болки
При постъпване в специализирана болница СБАЛТОСМ „Проф. д-р Димитър Шойлев” ЕАД
за извършване на оперативна интервенция на дясна колянна става ищецът се е оплаквал от болка,
ограничени движения и чувство за нестабилност. В исковата молба са изложени твърдения, че
„часовете след настъпване на инцидента са били кошмарни и болките в дясното коляно са били
нетърпими във всяко положение на тялото”.
5. Продължителност на необходимия период за възстановяване
От заключението на вещото лице по надлежно проведената съдебно-медицинска експертиза
се установява, че към 01.10.2024 г. е установено състояние на непълно възстановяване с накуцване
и оток на дясна коленна става, болезнена палпация по хода на ставната междина и намалена опорна
стабилност. Средностатистически при подобен тип увреждане при спазване на режим и
благоприятно протичане на оздравителния процес функционалното възстановяване настъпва за
около 2-4 месеца, като в настоящия случай периодът на възстановяване и временна
нетрудоспособност е продължил около 8 месеца.
6) Причинени неудобства и отражението им върху ежедневието на увреденото лице
Според релевираните от ищеца твърдения след проведената операция проявилите се
6
усложнения са затруднили движението на десния му крак и самостоятелното му придвижване.
Ищецът посочва, че в продължение на 9 месеца не е могъл да се обслужва самостоятелно, като и
към момента на входиране на исковата молба не е напълно възстановен и изпитвал болка при
интензивно натоварване на краката си и при промяна на времето. В експертизата се посочва, че от
травмата и наложилото се във връзка с нея лечение е било налице затруднение в придвижването
поради нарушени основни функции на десен долен крайник - опорна и ходилна, като тези
увреждания с месеци са водели до промяна в начина на живот на ищеца, като са се отразявали
негативно върху извършването на ежедневните му дейности.
7) Душевното и емоциално състояние на пострадалия
От представената по делото медицинска документация е видно, че настъпилото увреждане
има за пряка и непосредствена последица затруднения при придвижването, периодични болки и
физически дискомфорт, които са възпрепятствали ищеца при извършването на ежедневните му
функции и са довели и до душевен дискомфорт и негативно емоционално състояние в най-голяма
степен в първите дни след травмата, а и през следващите месеци. Ищецът посочва, че белегът от
травмата и последвалата оперативна намеса нарушават нормалния му ритъм на живот и го
притесняват. Според изслушаните в открито съдебно заседание свидетелски показания след
травмата ищецът се е чувствал зле емоционално и е прекратил всичките си контакти. Съобразно
данните от съдебно-медицинската експертиза белегът от операцията няма да изчезне напълно, но
наличието му не се отразява върху физическите възможности на ищеца и не може да обуслови
твърдените негативни емоционални изживявания. Следва да се вземе предвид и обстоятелството,
че белегът се намира в колянната област на крака на пострадалия - място, което не е толкова видимо
за околните и не би създавало сериозен дискомфорт.
8) Оценка на дълготрайните последици на увреждането върху бъдещото
професионално и личностно развитие на лицето
С оглед на възможните дълготрайни последици вследствие на претърпяната трудова
злополука следва да се посочи, че възстановителният период е с продължителност около 9 месеца,
като към момента на предявяване на претенцията ищецът все още търпи физически болки и
дискомфорт. В заключение, съдът приема, че процесната травма, възникнала в резултат на
трудовата злополука, е провокирала влошаване на здравословното състояние на ищеца, който към
момента на настъпване на инцидента се е намирал в трудоспособна възраст. Следва да се вземе
предвид и необходимостта по време на възстановителния период ищецът да ползва помощта на
своите близки в своето ежедневие, както и травматичният стрес и негативни емоционални
преживявания вследствие на инцидента и последиците от него - нуждата от неколкократно
извършване на лекарски прегледи, приемането на медикаменти и продължителната невъзможност
за извършване на трудовите задължения на пострадалото лице. Пълноценното възстановяване е
процес, който към настоящия момент все още не е завършил. В съдебното заседание вещото лице
развива аргументи, че едва ли ще има пълно възстановяване и травмите в случая са с траен
характер, предвид предходните травми и извършените предходни интервенции.
9) Средните обезщетения, определяни от съдебната практика в подобни хипотези
При изчисляване на размера на обезщетението съдът съобрази и съдебната практика в
сходни на настоящата хипотези:
Решение № 1017 от 26.04.2018 г. по в.г.д. № 548/2018 г. на Софийски апелативен съд,
Гражданска колегия: Ищецът е претърпял счупване на глезена на малкия пищял на дясна
подбедрица, както и разкъсно-контузно нараняване на горния клепач на дясното око. Извършена е
операция на счупената фрактура и е поставена метална плака, която не е била премахната към
момента на освидетелстването на пострадалото лице. По проекцията на глезена на малкия пищял се
вижда следоперативен белег с дължина 6-7 см. Активните и пасивни движения в областта на
ставата са възможни, неболезнени с лек дефицит от 5-7 градуса. В областта на нараненото око се
вижда оперативен белег около 6-7 см., който е сраснал първично.Общата продължителност на
лечебния и възстановителен период е била около 5-6 месеца, като първите 2-3 месеца лицето се е
предвижвало с помощта на патерици и е изпитвало интензивни болки. За описаната травма е
присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 15 000 лв.
Решение № 68 от 08.01.2020 г. по в.г.д. № 1996/2019 г. на Софийски апелативен съд,
Гражданска колегия: Вследствие на настъпило ПТП ищецът е преживял лезия на минискус,
разкъсване на кръстна и колатерална връзки, костнохрущялен дефект на медиалния кондил на
7
дясната бедрена кост, наложили две оперативни интервенции, довели до трайно затрудняване на
движенията на десен долен крайник за период повече от 30 дни (около 4-5 месеца). Проведено е
оперативно лечение - минисцектомия (частично изрязване на минискуса), и пластика с
реконструкция на предна кръстна връзка. Последиците от двете оперативни интервенции се
изразявали в лек оток на дясно бедро и дясна подбедрица с ограничена флексия на дясното коляно -
тази флексия обаче ще съпътства ищеца през целия му живот. Вещото лице, извършило съдебно-
медицинската експертиза, пояснява, че макар и в бъдеще трудоспособността на ищеца да не бъде
нарушена от процесната травма в коляното, при по-голямо натоварване ще се получава оток, като
той ще чувства болка и ограничения в коляното - това състояние ще бъде за остатъка от живота му.
За описаната травма е присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000 лв.
Като съобрази общото здравословно състояние на ищеца, който се намира в трудоспособна
възраст, взе предвид претърпените травматични увреждания, довели до временна намалена
работоспособност на пострадалия и затруднения при ежедневното му обслужване в бита,
понесения физически дискомфорт, както и продължителния период на възстановяване, както и
констатацията на вещото лице, че едва ли ще има пълно възстановяване и травмите в случая
са с траен характер, съдът намира сумата от 30 000 лв. като справедлив паричен еквивалент на
накърнените нематериални блага и в този смисъл това се изразява интегралното обезщетение, в
което съдът включва и прогнозата за неизбежни бъдещи болки и страдания свързани с това, че
няма да има напълно възстановяване на уврежданията на ищеца, тъй като те са с траен характер.
Над определената сума от 30 000 лв. до сума от 70 000 лв. искът е неоснователен и подлежи на
отхвърляне.
По отношение на възражението по чл. 201, ал. 2 КТ за допусната от пострадалия груба
небрежност:
Съгласно чл. 201, ал. 2 КТ отговорността на работодателя може да бъде намалена, в случай
че пострадалият е допринесъл за настъпване на трудовата злополука, като е допуснал груба
небрежност или не е спазил предписаните му правила и норми за здравословни и безопасни
условия на труд. За да е налице съпричиняване е необходимо пострадалото лице чрез своите
действия обективно да е допринесло за настъпване на вредите. Правната уредба на деликтната
отговорност на работодателя в хипотезата на трудова злополука се явява специална спрямо общата
гражданскоправна нормативна уредба в ЗЗД. При деликта небрежността на пострадалия води до
намаляване на отговорността на делинквента, докато при трудова злополука единствено грубата
небрежност може да има за последица намаляване на отговорността на работодателя. За да се
установи наличието на съпричиняване е необходимо да се изследва дали е налице полагане на
дължимата грижа от страна на работника - а именно грижата, която и най-небрежният човек би
положил при подобни условия. В хипотезата на трудова злополука съпричиняване при условията
на груба небрежност от страна на работника ще е налице при извършване на трудовите му
задължения без необходимото внимание, несъобразявайки правилата за безопасност и в нарушение
на предписанията, предоставени от работодателя, и трудовата дисциплина (Решение № 348 от
11.10.2011 г. по гр. д. № 387/2010 г., ВКС, IV г. о., докладчик Борислав Белазелков). Изхождайки
от конкретните обстоятелства по делото, не следва да се приеме, че поведението на ищеца
съставлява груба небрежност - усукването на десния долен крайник и увреждането възникнало като
резултат от него не се дължат на неполагане на дължимата грижа или нарушение на трудовата
дисциплина.
По отношение на довода на ответното дружество за сключен договор за застраховка
„Трудова злополука”:
Приложението на разпоредбата на чл. 200, ал. 4 КТ изисква надлежно установени
постъпления в патримониума на пострадалото лице вследствие на извършени застрахователни
плащания. Видно от приложено към доказателствения материал удостоверение от застрахователно
дружество „Дженерали Застраховане” АД на пострадалото лице и изплатена обща сума в размер на
1507,77 лв. Съгласно чл. 200, ал. 4 КТ дължимото обезщетение се намалява с размера на
получената сума по сключения от работника договор за застраховане, като приспадането може да
се извърши както от дължимото обезщетение за настъпилите имуществени, така и от това за
настъпилите неимуществените вреди (Решение № 211 от 29.03.2010 г. по гр. д. № 719/2009 г., ВКС,
8
IV г. о., докладчик Борис Илиев). В настоящия случай обезщетението за претърпени имуществени
вреди, на стойност 3337,46 лв., следва да се намали със сумата от 1507,77 лв.
Гореописаните обезщетения: за претърпени имуществени вреди в размер на 1829,69 лв. и за
претърпени неимуществени вреди в размер на 30 000 лв. следва да се присъдят със законната
лихва върху тях, считано от датата на настъпване на трудовата злополука - 19.02.2024 г. до
окончателното им изплащане. Лихвата в хипотезата на неимуществени вреди, настъпили
вследствие на деликт, е дължима от момента на правопораждащия вредите юридически факт - а
именно деня на трудовата злополука, а не от момента на влизане в сила на съдебното решение, с
което се определя размера на обезщетението (Решение № 217 от 25.07.2013 г. по гр. д. №1038/2012
г., ВКС, IV г. о., докладчик Бойка Стоилова).
По отношение на разноските:
Въз основа на чл. 78, ал. 1 от ГПК разноските при частично уважаване на предявените
искове се дължат по съразмерност. Видно от представения Договор за правна защита и съдействие,
сключен на 13.05.2024 г., ищецът е заплатил адвокатско възнаграждение за осъщественото
процесуално представителство в размер на 1500 лв. Съразмерно с уважената част от иска на ищеца
се дължат разноски в размер на 651 лв.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ответникът също има право на
разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете. Представен е списък на разноските,
направени от ответника, включващи платено адвокатско възнаграждение по Договор за
представителство и правна защита, сключен на 21.01.2025 г., в размер на 7800 лв.
съгласно решение от 25.01.2024г. по дело С-438/22 на СЕС, приетата от Висшия адвокатски
съвет като съсловна организация Наредба № 1/09.01.2004г. относно задължителните минимални
размери на адвокатските възнаграждения, е равнозначна на хоризонтално определяне на
задължителни минимални тарифи, забранено от член 101, параграф 1 ДФЕС, имащ директен ефект
в отношенията между частноправните субекти и пораждащ правни последици за тях. Посочено е,
че подобни действия водят до увеличаване на цените в ущърб на потребителите, което разкрива
достатъчна степен на вредност по отношение на конкуренцията, независимо от размера на
определената минимална цена, като такова ограничение на конкуренцията в никакъв случай не
може да бъде обосновано с преследването на „легитимни цели“. Това води до абсолютна
нищожност на наредбата, която няма действие в отношенията между договарящите страни и не
може да се противопоставя на трети лица, като нищожността е задължителна за съда и засяга
всички минали или бъдещи последици. Изложени са и мотиви, че цената на услуга, която е
определена в споразумение или решение, прието от всички участници на пазара, не може да се
счита за реална пазарна цена, като съгласуването на цените на услугите от всички участници на
пазара, представлява сериозно нарушение на конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1
ДФЕС, и е пречка за прилагането на реални пазарни цени. Изведено е, че с оглед абсолютната
нищожност националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, като
предвидените в посочената наредба минимални размери, и когато отразяват реалните пазарни цени
на адвокатските услуги. Въз основа на тези съображения, СЕС е постановил, че национална правна
уредба, съгласно която, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в
размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на
адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и съдът няма право да присъди разноски за
възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на
конкуренцията „с оглед на целта“ по см. на чл. 101, пар. 1 ДФЕС, като при наличието на такова
ограничение не е възможно позоваване на легитимните цели, които се твърди, че посочената
национална правна уредба преследва, за да не се приложи установената в чл. 101, пар. 1 ДФЕС
забрана на ограничаващите конкуренцията споразумения и практики.
С оглед задължителния характер на даденото от СЕС тълкуване на чл. 101, пар. 1 ДФЕС,
определените с Наредба № 1/09.01.2004г. минималните размери на адвокатските възнаграждение
не са задължителни при договаряне на хонорара между страните по договора за правна услуга, вкл.
когато се касае за заварени договори, като не обвързват съда при извършване на преценката му по
чл.78, ал.5 ГПК, поради тяхната нищожност, като нарушаващи забраната на чл. 101, пар. 1 ДФЕС.
Фактическата и правна сложност на делото в конкретния случай се определя от предмета на
9
делото - иск за трудова злополука за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от
телесно увреждане, вкл. за експертиза и свидетелски показания, които по правило по своя характер
са очаквани процесуални действия по такъв вид дела. В този смисъл дължимия хонорар е 3000 лв.,
като съразмерно с отхвърлената част на ответника му се дължат общо 1740 лева.
Доколкото ищецът е освободен от заплащане на държавни такси, на основание чл. 78, ал. 6
ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати сума в размер на 1 420,19 лева, представляваща
дължима държавна такса в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски районен
съд, съобразно уважената част от исковата претенция.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ГХБ” ООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
Продан Таракчиев, № 10, ет. 2, ДА ЗАПЛАТИ НА Г. Л. А., с ЕГН **********, с постоянен адрес:
гр. София, ж. к. Люлин, бл. 118, вх. Б, ет. 1, ап. 30, на основание чл. 200, ал. 1 КТ сумата от 30 000
лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на трудова
злополука, настъпила на 19.02.2024 г., ведно със законна лихва за забава от момента на
увреждането на 19.02.2024 г. до окончателното погасяване, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 30
000 лв. до пълния предявен размер от 70 000 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА „ГХБ” ООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
Продан Таракчиев, № 10, ет. 2, ДА ЗАПЛАТИ НА Г. Л. А., с ЕГН **********, с постоянен адрес:
гр. София, ж. к. Люлин, бл. 118, вх. Б, ет. 1, ап. 30, на основание чл. 200, ал. 1 КТ сумата от 1829,69
лева, представляваща обезщетение за причинените на ищеца имуществени вреди - направени от
него разходи за лечение, претърпени вследствие на трудова злополука, настъпила на 19.02.2024 г.,
ведно със законна лихва за забава от момента на увреждането на 19.02.2024 г. до окончателното
погасяване, като ОТХВЪРЛЯ искът за сумата над 1829,69 лева до пълния предявен размер от
3337,46 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА „ГХБ” ООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
Продан Таракчиев, № 10, ет. 2, ДА ЗАПЛАТИ НА Г. Л. А., с ЕГН **********, с постоянен адрес:
гр. София, ж. к. Люлин, бл. 118, вх. Б, ет. 1, ап. 30, сумата от 651 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство, заплатена от ищеца Г. Л. А., съобразно
уважената част на иска.
ОСЪЖДА Г. Л. А., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София, ж. к. Люлин, бл. 118,
вх. Б, ет. 1, ап. 30, ДА ЗАПЛАТИ НА „ГХБ” ООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. Продан Таракчиев, № 10, ет. 2, , сумата от 1740 лева, представляваща заплатени от
ответника адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, съобразно отхвърлената
част от иска.
ОСЪЖДА „ГХБ” ООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
Продан Таракчиев, № 10, ет. 2, представлявано от управителя Димитриос Анастасиос Папамихаил,
да заплати на Софийски районен съд на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 1 420,19 лева,
представляваща дължима държавна такса и такса за експертиза.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10
11