О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е
№ IV - 885 16.05.2019 г. град Бургас
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, четвърти въззивен
състав
На шестнадесети май, две хиляди и деветнадесета година
в закрито съдебно заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ДАНИЕЛА МИХОВА
ТАНЯ
ЕВТИМОВА
Секретар
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията
ПЕНЕВА
въззивно
частно гражданско дело номер 619 по
описа за 2019 година
Производството
е по чл.274, ал.1, т.1 ГПК.
Постъпила
е частна жалба от Р.М.Д. и М.С.Д. ***, против протоколно определение от
05.04.19г., постановено по гр.д.№4/19г. по описа на Поморийски районен съд, с
което прекратено производството по делото. Жалбоподателите молят въззивния съд
да отмени определението и да върне делото за разглеждане по същество от Районен
съд Поморие.
В
срока по чл.275 ГПК е постъпил отговор на частната жалба от А.Д.С. ***, чрез
процесуален представител адв.М. – С..В отговора са изложени съображения за
потвърждаване на определението.
Бургаският
окръжен съд, като взе пред вид твърденията на частния жалбоподател и събраните
по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Производството
пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на Р.М.Д. и М.С.Д. ***
срещу А.Д.С., с която е предявен иск с правно основание чл.128 СК. В
обстоятелствената част на исковата молба са изложени фактически твърдения, че
след смъртта на сина на ищците – съпруг на ответницата, последната не оказва
съдействие на ищците в качеството им на баба и дядо да осъществяват лични
отношения с техните внуци Р. – родена на ***г. и Динко – роден на ***г. Претендират
да им бъде определен режим на лични отношения с децата.
В
отговор на исковата молба, процесуалният представител на ответницата, адв. М. –
С., е направила възражение за некомпетентност на българския съд съгласно
Регламент /ЕО/ №2201/2003г., с оглед обичайното местопребиваване на децата в Република
Гърция. Представени са писмени доказателства – удостоверение, издадено на
23.01.19г., видно от което детето Р. Сергеева Д. е записана в детска градина в
Паралия Орфиниу в Република Гърция, удостоверения, от което е видно че
ответницата А.С. *** в селището Орфанои и е регистрирана за работа от
05.07.11г. Представени са и писмени доказателства, установяващи, че ищците и
родителите на ответницата са постоянно пребиваващи в Република Гърция.
С
тук обжалваното определение, съдът е приел, че в отношенията на страните е
приложим Регламент Регламент (ЕО) №2201/2003г. и основният критерий за
компетентност – обичайното местопребиваване на децата налагат друга компетентност
– тази на Гръцки съд. Поради това е прекратил производството по делото.
В
жалбата са изложени съображения, че обичайното местопребиваване на децата е в
Република България; в Република Гърция същите пребивават инцидентно – посещават
родителите на ответницата, които имат обичайно местопребиваване там.
В
отговора на жалбата са изложени аргументи, че децата пребивават в Република
Гърция от началото на 2018г. и от тогава не са се прибирали в България.
Бургаският
окръжен съд, при така установените факти намира, че обжалваното определение е правилно
и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Общото правило за
определяне на компетентния съд се съдържа в чл.8 от
Регламент (ЕО) 2201/23.12.2003г., според който компетентен по
делата, свързани с родителската отговорност за детето е съдът на държавата, в
която детето има обичайно местопребиваване по времето, когато съдът е сезиран. В
настоящия случай видно от изявленията в отговора на исковата молба и
представените писмени доказателства, ответницата и детето Р. са постоянно
пребиваващи в Гърция, поради които понастоящем децата са с обичайно пребиваване
в Гърция.
Съдът по
предходното обичайно местопребиваване ще бъде компетентен в случаите на чл. 12, ал.3 от Регламента, когато: детето
има основна връзка с тази държава и особено по силата на факта, че единият от
носителите на родителската отговорност има обичайното си местопребиваване в
тази държава-членка, или че детето е гражданин на тази държава-членка и компетентността на съдилищата е била
изрично или по друг недвусмислен начин приета от съпрузите или от носителите на
родителска отговорност, към момента на сезирането на съда и е във висш интерес
на детето.
В настоящия
случай, както вече стана дума, децата имат за свое обичайно местопребиваване Република
Гърция, където е местопребиваването и на майката, която е единствен родител и
упражнява родителската власт. Макар децата да са български граждани, доколкото
другото лице с родителска власт – бащата – е починало, обичайното
местопребиваване на ищците, които не са родители е без значение, а и
доказателствата сочат, че и те са установени през част от годината в Гърция,
където работят. На последно място – интересът на децата налага режимът на лични
отношения да бъде определен от съда по обичайното им местопребиваване, с оглед
съобразяване с учебната програма на децата и празниците и почивните дни в тази
държава – членка.
Съгласно
чл. 17 от Регламента, съдът служебно
следи за своята компетентност по делата, за които регламентът се отнася и е
длъжен да прогласи че не е компетентен (т. е. да прекрати производството по
делото), ако намери основания за това. (Решение № 164 от 15.05.2013 г. на ВКС по гр.
д. № 42/2013 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Борис Илиев).
По
изложените съображения обжалваното определение, с което производството по
делото е прекратено, е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
С
оглед на гореизложеното Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И
:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 05.04.19г., постановено по
гр.д.№4/19г. по описа на Поморийски районен съд, с което прекратено
производството по делото.
Настоящото определение подлежи
на обжалване пред Върховен касационен съд, в едноседмичен срок, считано от
връчване на препис от него на всяка от страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.