ПРОТОКОЛ
№ 1492
гр. София, 15.04.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 4 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Петя Г. Крънчева Тропчева
при участието на секретаря Ваня Хр. Гаджева
и прокурора Н. С. Анг.
Сложи за разглеждане докладваното от Петя Г. Крънчева Тропчева Частно
наказателно дело № 20221100200788 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 15:10 часа се явиха:
ОСЪДЕНИЯТ М. В. ТР. – редовно призован, доведен от СЦЗ, се явява
лично и с адв. Т.Р. – САК – надлежно упълномощен защитник, с
представено по делото пълномощно.
НАЧАЛНИКЪТ на ЗАТВОРА–гр.София – редовно призован, се
представлява от процесуален представител М.М. – Инспектор IV степен
„Режимна дейност“ в Затвора–гр.София, с представено по делото
пълномощно.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, като взе предвид становището на страните и наличието на
законоустановени предпоставки за даване ход на делото в днешното съдебно
заседание,
ОПРЕДЕЛИ
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ПРОДЪЛЖАВА ХОДА НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ПРОЦЕСУАЛНИЯТ ПРЕДСТАВИТЕЛ на Началника на Затвора –
гр. София М.М.: Представям актуална справка относно изтърпяната и
неизтърпяна част от наложеното на осъдения Т. наказание „Лишаване от
свобода“, както и писмени справки, във връзка с указанието на съда от
предходното с.з.
1
СЪДЪТ ПРЕДЯВИ така представените, от процесуалния представител
на Началника на Затвора – гр. София, документи на останалите страни – за
запознаване и становище.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Запознахме се. Да се приемат.
СЪДЪТ, с оглед относимостта на изисканите и представени в днешното
с.з. от процесуалния представител на Началника на Затвора – гр. София,
писмени доказателства – към предмета на делото, СЧИТА, че същите следва
да бъдат приобщени към доказателствения материал по воденото
производство, в насока на което
ОПРЕДЕЛИ
ПРИЕМА като писмени доказателства представените такива в
днешното с.з. от процесуалния представител на Началника на Затвора – гр.
София, а именно – актуална справка относно изтърпяната и неизтърпяна
част от наложеното на осъдения М.В. Т. наказание „Лишаване от свобода“ –
рег. № 58/15.04.2022 г.; актуална справка за осъдения Т., изготвена от
ИСДВР – от 11.04.2022 г.; трудова характеристика за осъдения Т. от
13.12.2019 г. и експертна оценка на актуалното психично и емоционално
състояние на осъдения Т., изготвена от психолог при Затвора – гр. София, от
11.04.2022 г.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Няма да сочим други доказателства.
По ДОКАЗАТЕЛСТВАТА, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ПРОЧИТА и ПРИЕМА приложените в съвкупност по делото писмени
доказателства.
След като съобрази становището на страните, че няма да сочат нови
доказателства, нямат доказателствени искания, както и че делото е изяснено
от фактическа страна, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
2
ПРОКУРОРЪТ: Считам, че е налице първата предпоставка за УПО, но
не са налице достатъчно данни за поправяне на осъдения, с оглед на което
считам, че молбата му следва да бъде оставена без уважение.
ПРОЦЕСУАЛНИЯТ ПРЕДСТАВИТЕЛ на Началника на Затвора –
гр. София М.М.: Становището на Началника на Затвора–гр.София, също е
отрицателно. Налице е само първата предпоставка за УПО, с оглед на което
моля да оставите молбата без уважение.
Адв.Р.: Поддържам изцяло молбата за УПО по съображенията,
подробно изложени в нея. Посочените в доклада на ИСДВР зони, по които
следва да продължи корекционната работа, се опровергават напълно от
диференциалното психическо изследване. В него е посочено, че отношението
на Т. към правонарушението, е съществено променено. При
психологическото му изследване не се наблюдават качествени и количествени
разстройства на волята; напълно способен е да извършва съзнателно различни
дейности, насочени към осъществяване на предварително поставени цели,
което напълно опровергава високата оценка на рискова зона, определена като
„неспособност за умения за мислене“. Както личностните, така и трудовите
характеристики подкрепят извода, направен в психологическото изследване и
напълно опровергават доклада от ИСДВР относно тази дефицитна зона.
Психологическото изследване сочи, че Т. е способен в достатъчна степен да
вниква в същността на явленията, да ги опознава и да разкрива най–важните
закономерности.
Единствената дефицитна зона при Т. е „злоупотреба с алкохол“.
Посочено е, че той страда от алкохолна зависимост на психическа основа.
Видно от удостоверението, което сме представили, от 2014 г. до 2018 г.
ежегодно, осъденият доброволно се е лекувал от тази алкохолна зависимост.
Пълна ремисия не е постигната, тъй като е започнало изтърпяването на
наказанието „Лишаване от свобода“. За това, единственият спорен въпрос е
дали по отношение на него е прилагано необходимото корекционно
въздействие в хода на изтърпяване на наказанието. От актуалната справка от
ИДПС се установява, че такива специализирани програми по отношение на Т.
не са прилагани през целия период на изтърпяване на наказанието „Лишаване
от свобода“. Неговият план за изпълнение на присъдата е препланиран на
22.03.2022 г., като планът не е променян в продължение на 1 година, въпреки
това, ИСДВР сочи, че той показва нагласа за спазване на правилата в
обществото и поведението му сочи на готовност за живот на свобода. Моля да
обърнете внимание, че планираните дейности при Т. не са насочени към
преодоляване на неговите дефицитни зони, а са насочени съм зони, в които не
е констатиран никакъв дефицит.
Моля да вземете предвид, че ресурсите на личността на Т. за
правомерно поведение на свобода са високи – неговото образование,
безрезервната семейна подкрепа, трудоспособната му възраст, голямата
степен на осъзнатост на проблемите, има устойчива заетост, изградени
3
трудови навици и умения, няма данни, които да сочат към проблемни
обстоятелства.
От правна страна – в т.2 от Постановление на пленума на Върховния
съд № 7/75 г., ясно е разяснено самостоятелното възпитателно въздействие на
института на УПО, като не се изисква пълно поправяне на извършителя на
деянието, а единственият легитимен критерий при преценка дали да се
постанови УПО, следва да бъде готовността на осъдения да се ресоциализира.
Моля да вземете предвид, че в последните 6 месеца от изтърпяване на
наказанието „Лишаване от свобода“, значително е снижена оценката на риск
от рецидив – от 43 на 32 точки и считам, че както актуалната
психоемоционална оценка, така и актуалната справка ат ИДПС, сочат на
готовност на осъдения за живот на свобода, поради което моля да приемете,
че е налице и втората предпоставка за УПО.
ОСЪДЕНИЯТ М. В. ТР. /в своя защита/: Поддържам казаното от моя
защитник.
Искам да изкажа своето съжаление за нанесените непоправими щети на
семейството на моя добър приятел. По стечение на обстоятелствата, това се
случи преди 8 години, не е минал ден без да мисля за случилото се и да го
преживявам. Въпреки, че брат му ме посети в болницата и изказа радост от
това, че съм оцелял, не предявиха никакви претенции, аз не успях да си
простя и започнах да злоупотребявам с алкохол, след което започнах да вредя
на близките си и на живота си. Започнах да търся помощ от специализирани
общности, започнах да се възстановявам.
Напълно разбирам и приемам присъдата си, защото ние излетяхме в
нива, а можехме да излетим в насрещното, да ударим други хора. С тези
мисли, мисля си, че не бих позволил на себе си колело да карам повече пил,
въпреки че намеренията ми са повече никога да не пия. Искам да довърша
започнатото в общността лечение, има способи за справяне, които изискват
време, за които ще потърся информация. Най–вече искам да съм близко до
семейството си, до болните си родители. Искам да съм опора за семейството
си – имам две малки деца, съпруга, която изкара вече три години сама. Искам
да започна да подреждам живота си, защото 8 години, това ще е до живот, но
някакси ще съумявам да го преодолявам по различен начин.
СЪДЪТ ПРЕДОСТАВИ ПОСЛЕДНА ДУМА на осъдения М. В. ТР.:
Моля да уважите молбата ми за УПО.
СЪДЪТ след съвещание, след като съобрази доводите и възраженията
на страните, изложени в днешното съдебно заседание, както и
доказателствените материали по делото, намери за установено следното:
Производството е по реда на чл.437, ал.2 и сл. НПК, вр.чл.70, ал.1, т.1
НК.
Образувано е по повод депозирана молба от осъдения М. В. ТР., чрез
4
упълномощения от него защитник адв.Р. – от САК, с правно основание чл.70,
ал.1 и следв. от НК, за постановяване на условно предсрочно освобождаване
/УПО/ по отношение на конкретното осъдено лице, от изтърпяване на
остатъка от наложеното спрямо него наказание „Лишаване от свобода“.
В така депозираната молба защитата изтъква, че Т. е осъден за
извършено от него по непредпазливост престъпление, за което му е наложено
наказание 3 години и 10 месеца „Лишаване от свобода“, което наказание
същия изтърпява от 16.01.2019 г., като към настоящият момент фактически е
изтърпял повече от половината от целия размер на това наказание. Посочва,
че Т. за първи път търпи ефективно наказание „Лишаване от свобода“, като
аргументира, че същия има съзнание за неправомерността на поведението си;
за отговорността и тежката загуба на пострадалите, както и за факторите,
които са допринесли за правонарушението. Твърди, че осъдения приема
отговорността за престъплението и болезнено изживява чувството си за вина,
което е предизвикало у него депресивно състояние от загубата на най-
близкият му приятел вследствие на причиненото от него ПТП. Изтъква, че
осъдения Т. има правилно изградена ценностна ориентация и благодетели,
които са предпоставка за социално приемливо поведение от негова страна,
като същевременно няма престъпни нагласи. Излага множество доводи за
добри ресурси на Т., насочени към положително поведение, които
конкретизира, обосновавайки най-вече семейната среда на осъдения и
подкрепата му от нея. Акцентира, че осъдения е обществено и социално
ангажиран още преди започване на изпълнение на наказанието „Лишаване от
свобода“, като и в Затвора – гр. София осъществява трудова дейност.
Поддържа, че осъдения е безконфликтна личност, отнася се с уважение към
затворническата администрация; работи усилено и изпълнява точно
индивидуалния план на присъдата; учавствува във всички организирани
мероприятия на територията на ЗО „Казичене“, поради което и независимо от
ясно открояващата се лична дефицитна зона при осъдения, свързана с
алкохолна зависимост, доколкото спрямо същата не би могло да бъде
оказвано корекционно въздействие, предвид липсата на специализирани
програми за такова в местата за лишаване от свобода, защитата моли
осъдения Т. да бъде условно предсрочно освободен.
В днешното съдебно заседание, представителите на СГП и СЦЗ
изразяват тъждествени становища в насока, че независимо от наличието на
първата предпоставка за УПО на осъдения Т., не са налице достатъчно
доказателства за неговото поправяне, предвид данните за него, съдържащи се
в приложеното по делото досие.
Защитата излага обстойни съображения за уважаване на така
депозираната молба за УПО на осъдения Т.. Сочи, че представеният по
делото доклад на ИСДВР касателно подлежащите на корекция зони, се
опровергава изцяло от диференцираното психологично изследване на
конкретното осъдено лице, обосновавайки, че в доклада е посочено, че
отношението на Т. към правонарушението, е съществено променено. Развива
подробни съображения относно съжденията и преценката на психолога при
5
СЦЗ, като конкретизира, че при Т. не се наблюдават качествени и
количествени разстройства на волята; напълно способен е да извършва
съзнателно различни дейности, насочени към осъществяване на
предварително поставени цели; напълно способен е да вниква в същността на
явленията, да ги опознава и да разкрива най–важните закономерности.
Изтъква, че единствената дефицитна зона при осъдения се явява
„злоупотребата с алкохол“, която е на психическа основа и от която
зависимост Т. се е лекувал в едни продължителен период от време – от 2014 г.
до 2018 г., видно от приложеното към молбата удостоверение, като пояснява,
че пълна ремисия не е била постигната, тъй като е започнало изтърпяването
на наказанието „Лишаване от свобода“. Заявява, че в условията на затвора,
корекционно въздействие не е било осъществявано спрямо Т. относно тази
единствена проблемна при него, лична зона, както и, че такова не би могло да
бъде оказвано, доколкото специализирани програми за въздействие върху
тази зона по отношение на Т., не са прилагани през целия период на
изтърпяване на наложеното му наказание „Лишаване от свобода“, в насока
преодоляването й. Акцентира, че осъдения демонстрира нагласа за спазване
на правилата в обществото и поведението му сочи на готовност за живот на
свобода, обосновавайки в тази връзка и факта, че ресурсите на личността на
Т. за правомерно поведение на свобода са високи – образование, семейна
подкрепа, изградени трудови навици и умения; социална ангажираност;
осъзнатост на проблемите, като няма данни, които да сочат към проблемни
обстоятелства, в контекста на което пледира да бъде уважена молбата за
УПО.
В своя защита и в последната си дума, осъденият Т. поддържа
изложеното от защитника си. Изразява пълно разкаяние за извършеното от
него противоправно деяние. Декларира, че приема напълно присъдата си,
както и намерения никога повече да не употребява алкохол. Заявява, че
желае да бъде близо и да се грижи за семейството си, за своите болни
родители, в който смисъл моли молбата му за УПО да бъде уважена.
Въз основа на приложените по делото доказателства, СЪДЪТ
КОНСТАТИРА, че осъденият М. В. ТР. е постъпил в Затвора – гр.София на
16.01.2019 г., когато по отношение на същия е било приведено в изпълнение
наложеното му наказание 4 месеца „Лишаване от свобода“, определено му по
НОХД № 1816/12 г. по описа на РС–Стара Загора, което наказание осъдения е
изтърпял към 19.04.2020 г., от която дата същият търпи наказание в размер на
3 години и 10 месеца „Лишаване от свобода“, определено му въз основа на
присъда на ОС–Ямбол, постановена по НОХД № 169/17 г., с която същият е
признат за виновен за извършено от него престъпление по чл.343, ал.3, пр.1,
б. „б“, пр.1, вр. ал.1, б. „в“, вр. чл.342, ал.1 НК, потвърдена с оглед
постановените актове на АС – Бургас по ВНОХД № 59/18 г., и на ВКС, въз
основа на окончателно решение от 15.01.2019 г., постановено по НД № 913/18
г.
Съгласно приложените материали и в частност приобщената в
днешното с.з. актуална справка от Затвора–гр.София относно изтърпяната и
неизтърпяна част от наложеното спрямо Т. наказание „Лишаване от свобода”,
6
СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, че към момента, от така определеното на осъдения
наказание в размер на 3 години и 10 месеца „Лишаване от свобода“, същият е
изтърпял фактически – 2 години, 09 месеца и 26 дни; от работа – 10 месеца и
08 дни, или всичко – 3 години, 08 месеца и 4 дни, който срок фактически
изтърпяно наказание, съотнесен към разпоредбата на чл.70, ал.1, т.1 НК,
приложима в конкретният случай с оглед правната квалификация на
престъплението, за което Т. е осъден, следва да се приеме като относим
досежно наличието на първата формална предпоставка за постановяване на
УПО, доколкото Т. е изтърпял фактически много повече, почти изцяло – от ½
от определеното му наказание в размер на 3 години и 10 месеца „Лишаване от
свобода”, като остатъкът, който следва да търпи, се равнява към момента на 1
месец и 26 дни.
Що се отнася до останалите предпоставки, регламентирани в закона,
във връзка с преценка дали са налице основанията за УПО на осъдения,
следва да се имат предвид обстоятелствата, визирани в нормата на чл.439а,
ал.1 НПК, а именно – тези, които сочат на положителна промяна на осъденото
лице, като добро поведение, участие в трудови, образователни, обучителни,
квалификационни или спортни дейности, в специализирани програми за
въздействие, общественополезни прояви. Освен това, положителни данни и
доказателства за осъдения, следва да се установят и от оценката за същия по
реда на чл.155 ЗИНЗС, работата по индивидуалния план за изпълнение на
присъдата по чл.156 ЗИНЗС, както и от всички други източници на
информация за поведението на осъдения по време на изтърпяване на
наказанието „лишаване от свобода”.
По настоящото производство, СЪДЪТ ИЗИСКА и други доказателства,
освен първоначално приложените към досието на осъденото лице, които
допълнителни доказателства, представени от затворническата администрация,
бяха приети в днешното с.з. и които отразяват актуалните данни за
личностното и поведенческо проявление на Т. по време на престоя му в
пенитенциарните заведения. Въз основа на всички приложени доказателства,
СЪДЪТ НАМИРА, че са налице изискуемите по закон такива, от които да се
счете, че е налице и другата предпоставка за УПО на конкретния осъден,
предвид изведения от съда довод за настъпил при този осъден целян,
положителен поправителен ефект, вследствие на провежданата спрямо него
корекционна работа.
В тази връзка, СЪДЪТ ОТЧИТА, че по делото се съдържат известни
противоречиви данни по отношение поведението на осъдения Т. в
пенитенциарните заведения, доколкото в приложените по делото доклади на
ИСДВР, което длъжностно лице при затворническата администрация има
най-пряк контрол и наблюдение върху поведението на осъдения по време на
престоя му в затвора, се посочва, че първоначално при постъпването му,
поведението на Т. се е отличавало със сдържаност и добронамереност към
останалите лишени от свобода, като същият е бил с положителна нагласа за
изпълнение на присъдата, съобразно възможностите си; постигал е успехи по
отношение на заложените цели и задачи, за което е бил поощряван. Сочи се,
че като ясно изразени дефицитни зони са се отличавали – зона „отношение
7
към правонарушение“, „злоупотреба с алкохол“, „умения за мислене“, според
които първоначалната оценка на риск от рецидив за осъдения, е била
определена в средните стойности от 41 точки. Независимо от тези
проблематични личности обхвати, се посочва, че Т. чрез своето поведение е
показал достатъчни възможности за изпълнение на поставените цели и
задачи, както и мотивация за промяна на криминалното си поведение.
Впоследствие, тази оценка на затворническата администрация по
отношение на осъдения е преразгледана, поради констатирани груби
нарушения от страна на Т. на установените в Затвора строги правила за
поведение и дисциплина, чиято последица е била налагането му на
дисциплинарни наказания. В тази връзка, СЪДЪТ КОНСТАТИРА, че в
периода 2019–2020 г., въпреки предоставената му възможност за работа,
осъденият трикратно е злоупотребявал с алкохол, при това при прибирането
му от външен работен обект, за които системно извършвани от него
дисциплинарни нарушения, са му били налагани и съответни дисциплинарни
наказания, заповедите за които са приложени към затворническото досие, с
оглед на което оценката на риск от рецидив за осъденото лице, е била
завишена с два пункта.
От представената и приета в днешното с.з. актуална справка от ИСДВР
се изяснява, че към 22.03.2022 г. е било изготвено препланиране на присъдата
на осъдения Т., в което е направен преглед на постигнатите предишни цели
и задачи, и е констатирано определено подобрение на самоконтрола и
повишение на неговата самокритичност. Планирано е продължаване на
трудовата дейност; ангажиране на Т. с подходящи дейности в общността;
подкрепа на позитивните социални контакти и изграждане в пълна степен на
социално – приемливи модели на поведение най–вече с цел недопускане на
нови дисциплинарни нарушения. Констатира се, че вследствие на
провежданата корекционна работа, са постигнати и значителни резултати до
степен, че значително са редуцирани стойностите на риск от рецидив до
актуалните към момента 32 точки. Отчитат се значими подобрения в зона
„отношение към правонарушението“, доколкото Т. приема отговорността за
деянието и разбира криминалното си поведение; признава и приема вредата,
която е причинил; в зона „злоупотреба с алкохол“, която е най–съществената
дефицитна зона при осъдения и относно която се отчита, че Т. започва да
осъзнава вредата от употребата на алкохол; има съзнание за спазване на
правилата и може да ги постига, като проявява настойчивост спрямо себе си и
полага усилия, както и в зона „умения за мислене“, с оглед отчетена
формирана способност осъдения да разпознава проблемите си и да ги решава
по социално приемлив начин.
Наред с тази утвърдително положителна линия на поведение към
момента, след предишно констатирания регрес при Т. във връзка със
злоупотребата му с алкохол, не без значение за СЪДА е и факта, че в един не
малък период от време по време на престоя му в пенитенциарните заведения,
Т. е осъществявал трудова дейност на различни обекти – в „Б.Д.“ ЕООД и
понастоящем като чистач в ЗООТ „Казичене“, като и на двата обекта са
отчетени положителности в насока съвестно и отговорно изпълнение от
8
конкретния осъден на определените му трудови задължения; спазване на
трудовите изисквания и повинности; точно и коректно осъществяване на
възложените му задачи, който факт СЪДЪТ КОНСТАТИРА въз основа и на
представената и приета в днешното с.з. като писмено доказателство трудова
характеристика от „Б.Д.“ ЕООД, сочеща изцяло положителни данни за
осъдения по време на целия работен процес, като управителят на дружеството
изразява признателност за положения от осъдения Т. труд и за
професионалното му отношение към производствения процес, изказвайки и
препоръка за осъдения на всеки работодател, изискващ отговорност,
професионализъм и коректност към работните процеси и служителите. Тази
трудова характеристика и личната, положително проявена трудова активност
и съзнателност от осъдения, се подкрепя и от не малкото на брой приложени
към подадената молба за УПО на Т. благодарствените писма от „Б.Д.“ ЕООД,
в които се посочва, че осъдения се отнася с голяма отговорност към работата,
допринасяйки за нормалното протичане на технологичния процес, като
полага усърдие при стриктно изпълнение на трудовите му ангажименти.
Съществени за настоящия съдебен състав доказателства в полза
основателността на подадената молба за УПО на осъдения Т., се явява
диференцираното психологическо изследване на конкретния осъден, както и
актуалната експертната оценка на психичното му и емоционално състояние,
които сочат една добра личностна овладяност, адекватност и добра развита
себерефлексия, които данни безспорно характеризират осъдения като напълно
положителна личност, осъзната до степен да не извършва правонарушения в
бъдеще време. Констатира се, че Т. е с адекватна позиция към дългосрочно и
краткосрочно целеполагане; уверен е в действията си занапред; при него не се
наблюдават качествени и количествени разстройства на волята; напълно
способен е да извършва съзнателно различни дейности, насочени към
осъществяването на предварително поставени цели, към които е
последователен и методичен. И в тези експертни психологични оценки, както
и в другите, приложени по делото документи, се отчита сериозната
злоупотреба от страна на Т. с алкохол, като скалата на алкохолна зависимост
показва 10 точки, интерпретиращи се като наличие на изявена алкохолна
зависимост, със симптоми на психична основа, който резултат се покрива и от
критериите за алкохолна зависимост на медицински наръчници. Сочи се,
обаче, че в последната година Т. демонстрира отговорност и преосмисляне на
стратегиите си за справяне във стресогенни ситуации, които предизвикват
напрежение и повишена тревожност, с оглед на което прогнозата и
препоръката на психолога са единствено в посока задълбочена работа с цел
овладяване на проблемната зона „алкохолната зависимост“ и приобщаването
на Т. към обществото на това основание.
В тази връзка, СЪДЪТ ОТЧИТА, че независимо от известната
колебливост в поведението на Т. по време на престоя му в местата за
лишаване от свобода, в последните месеци същият е демонстрирал едно
утвърдително и осъзнато поведение до степен, че да осмисли нуждата никога
повече да не злоупотребява с алкохол и да стабилизира своята личностова
структура по начин, който да утвърди устойчиво поведение в житейски
9
ситуации със стресогенен характер. СЪДЪТ ОТЧЕТЕ в таи връзка и факта, че
преди да постъпи в Затвора – гр. София, Т. е участвал продължително време в
дългосрочна програма за лечение на алкохолизъм при Център за социална
работа „Феникс“, за период от 4 години, за която към подадената, сезираща
съда молба е приложено удостоверение, като единствената причина за да не
продължи това лечение, е всъщност постъпването му в затвора.
Не без значение е и факта, че в оставащия малък период от наложеното
му наказание, затворническата администрация не би могла да осигури
специализирана програма за въздействие на осъдения в насока преодоляване
на алкохолната му зависимост, като такива не се организират в ЗООТ,
предвид пандемичната обстановка в страната в последните две години, видно
от представената актуална справка от ИСДВР.
Независимо от всички колебливости в поведението на осъдения,
СЪДЪТ ПРИЕ, че е постигнато необходимото поправително въздействие
спрямо същия в целения от закона смисъл да осъзнае своята вина, да отчете
своята противоправна грешка в миналото и да бъде готов в отговорен и
дисциплиниран план за законосъобразен и обществено – приемлив, социално
– ангажиран живот, без да извършва други закононарушения.
С оглед всичко изложено по-горе, СЪДЪТ ОТЧИТА, че е налице една
утвърдителна положителна линия на поведение при осъдения Т.,
стабилизиран и устойчив в контролираната среда, доколкото същият е
осмислил необходимостта от бъдещо непротивоправно поведение, в.т.ч. и да
не злоупотребява с алкохол, която злоупотреба го е довела и до извършване
на престъплението, за което търпи сегашното си наказание.
СЪДЪТ ПРИЕ, че независимо от променливостта на поведението на Т.
в минал момент, все пак е постигната стабилизираност на личността,
нагласите му и позитивно поведение към настоящият момент, с оглед на
което и предвид добрите ресурси и възможности за ресоциализация на Т. в
свободни условия, въз основа на приложените по делото доказателствени
източници, СЪДЪТ СЧЕТЕ, че корекционната работа спрямо Т., е
приключила, като не се отчитат отрицателни нагласи у същия, с оглед на
което СЪДЪТ е с убеденост в крайния си извод, че Т. напълно е преодолял и
преосмислил мотивите за миналата си криминална деятелност и прогнозата
да се ресоциализира напълно пълноправно и оптимално добре към живот при
свободни условия, е изцяло позитивна.
СЪДЪТ ОТЧИТА, че целите на наказанието, визирани в нормата на
чл.36 НК, неговата генерална и специална превенция, са напълно осмислени,
изпълнени и осъзнати от конкретния осъден. Плана на присъдата е
реализиран, предвид което, СЪДЪТ СЧЕТЕ, че за Т. е налице една
положителна характеристика, обуславяща извода, че същият се е поправил в
достатъчна степен, което обосновава основателност на подадената молба за
УПО, следваща да бъде уважена.
Така, като отчете всички тези съображения, утвърдителната
характеристика за постигнатата осъзнатост и положително поведение на
осъдения в затвора и доказателствата за позитивното му поправяне, СЪДЪТ
10
ПРИЕ, че молбата на Т. за УПО следва да бъде уважена, в който смисъл и на
основание чл.440, ал.1 НПК, вр.чл.70, ал.1 и ал.6 НК,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСВОБОЖДАВА УСЛОВНО ПРЕДСРОЧНО осъдения М. В. ТР. –
роден на*******г. в гр.София, ЕГН – **********, българин, българско
гражданство, женен, осъждан, с висше икономическо образование,
месторабота преди задържането – управител на туристическа фирма „С.Б.“, с
настоящ адрес по местоживеене – гр.София, ул.“****** -***** – от
изтърпяване на останалата част от наложеното му наказание „Лишаване от
свобода“ в размер на 3 години и 10 месеца, а именно – остатък в размер на 1
месец и 26 дни.
На основание чл.70, ал.6 НК, ОПРЕДЕЛЯ изпитателен срок в размер
на остатъка от наказанието, а именно – 1 месец и 26 дни.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и на протест в 7 – дневен
срок от днес пред САС, по реда на Глава 22 НПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО следва да бъде изпълнено незабавно след изтичане
срока на обжалване и/или на протестиране, освен ако подаденият протест и
жалба, не са в интерес на осъденото лице.
Адв.Р.: Моля за препис от протокола.
С оглед направеното от защитата искане, да се издаде препис от
протокола от днес проведеното с.з., на адв.Т.Р. – от САК.
Протоколът е изготвен в открито съдебно заседание, което приключи в
16.05 часа.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
Секретар: _______________________
11