№ 1108
гр. Бургас, 14.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Радостина П. Петкова
Йорданка Г. Майска
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от Радостина П. Петкова Въззивно гражданско
дело № 20222100501367 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ищеца Е. С. К., ЕГН: **********, подадена чрез
упълномощения му процесуален представител адв. Станко Кралев- БАК, против решение №
1618 от 21.07.2022 г. по гр. д. № 3482/2022 г. на Районен съд – Бурга с, с което са
ОТХВЪРЛЕНИ исковете на жалбоподателя за осъждане на ответника ОД на МВР- Бургас,
с адрес: гр. Бургас, бул. „Христо Ботев“ № 46 да заплати на ищеца сумата от 808.62 лв.,
представляваща неплатено възнаграждение за извънреден труд от 93.81часа, положен в
периода 01.06.2019 г. - 09.07.2020 г., и за мораторна лихва в размер на 196.88лв.,
начислена върху всяко неплатено възнаграждение за извънреден труд за периода от
съответния падеж до 30.05.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, начиная от
31.05.2022 г. до окончателното й изплащане, като въззивникът-ищец е осъден да заплати на
ответника съдебно-деловодни разноски в размер на 100 лв.
Във въззивната жалба се навеждат оплаквания, че обжалваното решение е
неправилно, постановено в противоречие с установената по тези дела съдебна практика на
БРС и БОС, в т.ч. в противоречие на съдебната практика на съдебния състав, постановил
обжалваното решение. Навеждат се доводи, че с оглед позоваването на първоинстанционния
съд на коментара на КТ, 10-то издание, че преизчисляването на нощния труд е с цел
компенсиране на работещите, което става по две направления – чрез увеличение на часовата
ставка и чрез преизчисляване на нощните часове в дневни, именно второто направление е в
подкрепа на изложените от ищеца факти и правни изводи. В този смисъл в жалбата се
цитира съдебна практика на ВКС, според която заплатения нощен труд по 0.25 лв. не
изключва плащане на извънреден труд, тъй като се касае за две различни основания, за
които се дължи отделно заплащане. Що се касае до приложимия материален закон-
Наредбите на МВР, в жалбата се сочи, че спор по този въпрос няма по делото. В тази връзка
жалбоподателят излага, че разпоредбите на приложимите наредби и специални закони не
1
дерогират общите правила на КТ, който е нормативен акт с по-висока степен относно
установените в него правила за полагането на нощен труд, приравняването му в дневен и
заплащането на извънреден, ако такъв е положен. Излагат се и съображения, че липсата на
нормативна уредба относно процесната хипотеза не означава, че нощния труд следва да се
приравни към дневния с коефициент 1. Твърди се, че е налице и превратно тълкуване в
обжалваното решение на Наредба № 8121з/11.08.2014г. с оглед изчисляване на приложимия
в случая коефициент от 1.143. По подробно изложените в жалбата доводи се иска
въззивният съд да отмени атакуваното решение и вместо него да постанови ново, с което
предявените искове да бъдат уважени изцяло, както и да бъдат присъдени разноските и за
двете съдебни инстанции. Не се правят нови доказателствени искания. В съдебно заседание
въззивникът, чрез адвокатския си пълномощник поддържа въззивната си жалба и моли
съдът да я уважи.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил писмен отговор от въззиваемия-
ответник, като същият е взел становище по жалбата и не е направил доказателствени
искания. В съдебно заседание въззиваемия, чрез упълномощения си процесуален
представител – юрисконсулт поддържа писмения си отговор и моли за потвърждане на
обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Направено е възражение за
прекомерност на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК на претендираното от въззивника
адвокатско възнаграждение.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Съдът счита, че обжалваното решение е валидно и допустимо, а по наведените от
въззивника оплаквания за неправилност намира следното:
По делото страните не спорят, а и от данните по делото се установява, че ищецът е в
служебно правоотношение, като с оглед характера на заеманата от него длъжност през
процесния период същият е полагал труд и през нощта /за времето от 22. 00 часа до 06. 00
часа/, съгласно утвърдени графици, а отработеното работно време се е изчислявало сумарно.
Районният съд е бил сезиран с предявени от ищеца искове с правно основание чл.178,
ал.1, т.3 от ЗМВР и чл.86 от ЗЗД за осъждане на ответника да му заплати /след направено и
прието изменение на размер на исковете на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК/ сумата от
808.62 лв., представляваща неплатено възнаграждение за извънреден труд от 93.81часа,
положен в периода 01.06.2019 г. - 09.07.2020 г., и за мораторна лихва в размер на
196.88лв., начислена върху всяко неплатено възнаграждение за извънреден труд за периода
от съответния падеж до 30.05.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, начиная
от 31.05.2022 г. до окончателното й изплащане.
Ответната страна е депозирала отговор на исковата молба, в който оспорва
предявените искове по основание и размер. Не се оспорва обстоятелството, че ищецът е
държавен служител по служебно правоотношение.
По делото страните са ангажирали доказателства в подкрепа на доводите си.
С първоинстанционното решение, съдът е отхвърлил изцяло исковете и е осъдил
ищецът да заплати на ответника разноските по делото.
Бургаският окръжен съд, при служебната проверка валидността и допустимостта на
обжалваното решение, на основание чл.269 от ГПК намира, че същото е валидно и
допустимо. Като взе пред вид събраните по делото доказателства, становищата на страните
и като съобрази закона намира жалбата за неоснователна, по следните съображения:
По делото страните не спорят, а от данните се установява, че за исковия период
между страните е действало служебно правоотношение, поради което съобразно чл.142 ал.1,
т.1 от ЗМВР ищецът има статут на държавен служител. Предвид това приложимият закон,
уреждащ този вид обществени отношения е ЗМВР, който е специален по отношение на
2
ЗДСл. – по аргумент на чл. 142, ал. 2 ЗМВР. Не се спори също, че с оглед характера на
заеманата от ищеца длъжност през процесния период същият е полагал труд и през нощта
/за времето от 22. 00 часа до 06. 00 часа/, съгласно утвърдени графици, а отработеното
работно време се е изчислявало сумарно.
Спорен по делото въпросът за начина на изчисляването на положените часове труд,
респективно дължи ли се превръщане на часовете, положен нощен труд в дневен и следва
ли да се заплаща извънреден труд за така преобразуваните часове труд.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, намира от фактическа и
правна страна следното:
Нормите на чл.176 и чл.178 от ЗМВР определят елементите на месечно
възнаграждение на държавните служители на МВР - основно месечно възнаграждение и
допълнителни възнаграждения, в т.ч. и за извънреден труд. Нормата на чл.187 ЗМВР
определя продължителността на работното време на държавните служители в МВР
подневно и на 8, 12 или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период. При работа на
смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 06,00 ч., като работните
часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Работата извън
редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за
извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период - за служителите, работещи
на смени, чрез заплащане с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение.
Съгласно чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., при сумирано отчитане на
отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния
период се умножава по 0,143, като полученото число се сумира с общия брой отработени
часове за отчетния период, т.е. часовете положен нощен труд се преизчисляват с коефициент
1,143. В Наредба №8121з-592/25.05.2015 г. и последващите наредби липсва такова изрично
правило.
Действително през процесния исков период са действали Наредба № 8121з- 776 от
29.07.2016 г. и Наредба № 8121з-31 от 07.01.2020 г. Преди това са действали Наредба №
8121з-407 от 11.08.2014 г. и Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. Текстовете на чл. 3 и в
четирите наредби са идентични - при работа на смени е възможно полагането на труд и през
нощта между 22.00 и 06.00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 за
всеки 24-часов период. В чл.31, ал.2 от Наредбата от 2014 г. изрично е предвидено, че при
сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 ч.
и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143, като полученото число се сумира с общия
брой отработени часове за отчетния период, т.е. часовете положен нощен труд се
преизчисляват с коефициент 1,143, като в действащите за процесния период наредби липсва
възможност за такова преизчисляване на положения нощен труд
Съгласно чл.67, ал.3 от Закона за държавния служител, минималните и максималните
размери на основните заплати по нива и степени, размерите на 2 допълнителните
възнаграждения по ал.7, т.1-5, както и редът за получаването им се определят с наредба на
Министерския съвет и не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото
законодателство.
Нормите на чл.143, ал.1 и чл.142, ал.2 КТ дефинират понятието извънреден труд и
правото на работодателят да установява сумирано изчисляване на работното време -
седмично, месечно или за друг календарен период, който не може да бъде повече от 6
месеца. В чл.9б (нов - ДВ, бр. 41 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г., изм. - ДВ, бр. 58 от 2018
г.) от Наредбата за работното време, почивките и отпуските /НРВПО/ се регламентира
определяне на норма при сумирано изчисляване на работното време по чл.142, ал.2 от КТ.
Съгласно чл.9а, ал.4 (нов - ДВ, бр. 41 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) от НРВПО когато се
полага нощен труд, сборът от работните часове по графика на работника или служителя се
изчислява след превръщане на нощните часове в дневни за смените с 4 и повече от 4 часа
3
нощен труд с коефициента по чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата. В чл. 9, ал. 5 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж (НТКТС)
се определя пресмятането на трудовия стаж при сумирано работно време - с превръщане на
нощните часове в дневни за смените с повече от 4 нощни часа.
Въз основа на горните разпоредби, при логическо и сравнителноправно тълкуване на
закона, съдът намира, че волята на законодателя е да признае нощните часове,
преизчислените в дневни с коефициент 1,143, както за целите на изчисляване на
отработените дни и пресмятане на трудовия стаж, така и за отчитането на извънредния труд,
което е намерило израз в новата редакция на чл.9г (изм. ДВ, бр. 58 от 13.07.2018 г.) от
НРВПО. Според съда, в нормите на ЗМВР и подзаконовите актове, посочени по-горе, е
налице празнота, която следва да се преодолее съобразно чл.67, ал.3 ЗДС, чрез
субсидиарното приложение на чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата (НСОРЗ), според която, при сумирано изчисляване на работното време
нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време -1,143 получен като частно при деление на
нормалната продължителност на дневното (8 часа) и нощното (7 часа) работно време.
Възприемането на обратното становище би поставило държавния служител в МВР в
неравностойно положение спрямо работниците и служителите, чиито правоотношения се
регулират от Кодекса на труда и подзаконовите нормативни актове. За пълнота също така
следва да се посочи, както и правилно е съобразил и първоинстанционния съд, че
изложените по-горе съображения не се променят от приетото в Решение по дело №С-262/20
на Съда на Европейския съюз.
В Решението на СЕС е прието, че чл.8 и чл.12, буква а/ от Директива 2003/88ЕО не
налагат да се приема национална правна уредба, която да предвижда, че нормалната
продължителност на нощния труд за работници в публичния сектор е по-кратка от
нормалната продължителност на труда през деня. Във всички случаи в полза на такива
работници трябва да има други мерки за защита под формата на продължителност на
работното време, заплащане, обезщетения или сходни придобивки, които да позволят да се
компенсира особената тежест на нощния труд.
В исковия период и до 2020 г., в българското законодателство не съществува норма,
определяща нормалната продължителност на нощния труд на държавните служители в
системата на МВР. Предвиденото заплащане на нощния труд от 0,25 лв за всеки отработен
час и ободряващи напитки, според настоящата инстанция не са такива компенсаторни
механизми, каквито сочи СЕС, с тях не може да компенсира особената тежест на нощния
труд. Освен това, посочената ставка е определена и в чл.8 от НСОРЗ, следователно
работниците по трудово правоотношение също получават допълнително възнаграждение в
този размер за всеки отработен част нощен труд. Това налага извод, че в това отношение е
налице равно третиране между държавните служители в МВР и работещите по трудово
правоотношение. Налице е различното третиране на двете категории лица по отношение на
преобразуването на нощните часове в дневни. Следователно допълнителното заплащане от
0,25 лв. на час не съставлява компенсаторен механизъм за служители в МВР по начин,
различен от прилагания за работещите по трудово правоотношение. Останалите придобивки
- ранно пенсиониране, безплатна храна, униформено облекло, обезщетения при
прекратяване на служебното правоотношение в по-голям размер и др. съдът не счита като
такива, компенсиращи конкретно тежестта на полагания нощен труд. Налага се извод за
липсата на такъв механизъм за гарантиране на защитата на здравето и безопасността на
служителите в МВР, с оглед по-голяма продължителност на нощния труд.
По отношение на приетото от СЕС, че чл.20 и чл.31 от ХОПЕС допускат
определената в законодателството на държава -членка нормалната продължителност на
4
нощния труд от седем част за работниците от частния сектор да не се прилага за
работниците от публичния сектор, вкл. полицаи и пожарникари, ако такава разлика в
третирането се основава на обективен и разумен критерий, т.е. е свързана с допустима от
закона цел на посоченото законодателство и е съразмерна с тази цел, следва отново да се
има предвид, че до 2020 г. няма определена нормална продължителност на нощния труд за
служителите на МВР; такава е определена по-късно. Специфичният характер на работа на
служителите в МВР, свързана със защита правата и свободите на гражданите,
противодействие на престъпността и опазване на обществения ред, не може да обоснове
различното им третиране не могат да бъдат възприети като обективен и разумен критерий,
свързан с допустима от закона цел за неприлагане на преобразуването на часовете положен
нощен труд в дневен. Това е така, тъй като посочените по-горе придобивки са свързани
именно със специфичния характер на длъжността. Видно е, че до м.август 2016г. наредбите
на министъра на МВР са предвиждали такова преобразуване и отпадането му след този
момент не е обосновано с никаква допустима от закона цел. Но дори да се приеме, че такава
е налице, както бе посочено по -горе в полза на служителите в МВР не са предвидени мерки
за защита за компенсиране на тежестта на положения нощен труд.
По гореизложените съображения исковата претенция за заплащане на извънреден
труд в процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в
дневен, се явява доказана по своето основание. Основание за преобразуването на часовете
нощен труд в дневен с коефициент 1.143 предвид липсата на специална уредба за
служителите в МВР, е субсидиарно приложимата за тях Наредба за структурата и
организацията на работната заплата - чл.9, ал.2 от нея.
По размера на иска:
Съгласно приетото и неоспорено заключение по извършената в първоинстанционното
производство съдебно-икономическа експертиза за процесния период ищецът е положил
общо 656 часа нощен труд, които преизчислени с коефициент 1,143 се равняват на 749.81
часа дневен труд, т.е. налице е разлика от 93.81 часа, за които на ищеца не е било платено
допълнително възнаграждение, а по изчисленията на вещото лице същото възлиза в размер
на 808.62 лв., изчислено съобразно разпоредбата на чл. 187, ал. 6 ЗМВР, в който размер
искът за главницата се явява изцяло основателен и следва да се уважи.
По лихвите:
Върху дължимото и неизплатено трудово възнаграждение се дължи мораторна лихва,
считано от края на месеца, следващ месеца на съответния отчетен период до датата на
предявяване на исковата молба. Съгласно заключението на вещото лице размерът на
обезщетението за забава върху главницата за всяко тримесечие за периода от съответния
падеж, начиная от 01.10.2019г. до 30.05.2022 г. възлиза в общ размер на 196.88 лв., в който
размер акцесорният иск за мораторна лихва се явява основателен и следва да е уважи.
Поради несъвпадане на крайните изводи на двете инстанции първоинстанционното
решение следва да бъде изцяло отменено, в т.ч. и в частта за разноските, присъдени в полза
на ответника, като вместо него следва да се постанови ново, с което исковете бъдат уважени.
По разноските:
С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца-
въззивник следва да се присъдят направените и пред двете инстанции разноски за
адвокатско възнаграждение, възлизащи в общ размер на сумата от общо 720 лв. с вкл. ДДС.
Направеното от ответника възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение е
неоснователно, с оглед цената на исковете и минималния размер на предвиденото в чл. 7,
ал. 2, т. 1 от Наредба №1/09.07.2004т. възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК вр. с чл. 359 от КТ ответникът следва да бъде
осъден да заплати дължимите по сметка на БРС държавни такси върху уважените искове,
5
възлизащи в размер на 100лв., както и разноските за извършената в първоинстанционното
производство експертиза до размера от 200 лв., както и по сметка на БОС и на дължимите
държавни такси за въззивно обжалване в общ размер на 50 лв., от чието заплаща ищецът е
освободен.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение № 1618 от 21.07.2022 г. по гр. д. № 3482/2022 г. на
Районен съд – Бургас, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Областна Дирекция на МВР- Бургас, с адрес: гр. Бургас, бул. „Христо
Ботев“ № 46 ДА ЗАПЛАТИ на Е. С. К., ЕГН: ********** сумата от 808.62 лв. - главница,
представляваща неплатено възнаграждение за извънреден труд от 93.81часа, положен в
периода 01.06.2019 г. - 09.07.2020 г., и сумата от 196.88 лв., представляваща мораторна
лихва, начислена върху всяко неплатено възнаграждение за извънреден труд за периода от
01.10.2019г. до до 30.05.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, начиная от
31.05.2022 г. до окончателното й изплащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
направените за двете инстанция разноски в общ размер от 720 лв. с включен ДДС.
ОСЪЖДА Областна Дирекция на МВР- Бургас, с адрес: гр. Бургас, бул. „Христо
Ботев“ № 46 ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на БРС
дължимите върху уважения размер на исковете държавни такси в размер от 100лв., и по
сметка на БОС държавна такса за въззивно обжалване в размер на 50 лв., както и
направените по делото разноски от бюджета на съда за извършената съдебно- икономическа
експертиза в размер на 200лв.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6