РЕШЕНИЕ
№ 678
гр. София, 14.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
при участието на секретаря ДИАНА АЛ. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело №
20231110119089 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са от [фирма] срещу Л. В. М. кумулативно обективно съединени
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, по чл. 422,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 342, ал. 1 ТЗ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищцовото дружество
сума в общ размер от 779,41 лева, включваща: по договор за мобилни услуги с
предпочетен номер *** от 07.02.2020 г.: сумата от 138,51 лева, представляваща стойност на
незаплатени абонаментни такси и използвани мобилни услуги за отчетен период от
15.04.2020 г. до 14.07.2020 г., сумата от 99,71 лева, представляваща неустойка за
неизпълнение на договорно задължение и сумата от 48,53 лева, представляваща незаплатени
лизингови вноски за отчетен период от 15.04.2020 г. до 14.09.2020 г. по договор за лизинг от
16.04.2020 г.; по договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** от 16.04.2020 г.: сумата
от 180,91 лева, представляваща стойност на незаплатени месечни абонаментни такси и
мобилни услуги за отчетен период от 15.04.2020 г. до 14.07.2020 г., сумата от 95,20 лева,
представляваща неустойка за неизпълнение на договора, сумата от 43,47 лева,
представляваща незаплатени лизингови вноски за отчетен период от 15.04.2020 г. до
14.09.2020 г. по договор за лизинг от 16.04.2020 г. и сумата от 173,08 лева, представляваща
неустойка, формирана от разликата между цената на устройството без абонамент и
преференциалната обща лизингова цена по договора за лизинг от 16.04.2020 г., ведно със
законна лихва върху сумата от 779,41 лева, считано от датата на подаване на заявлението в
съда - 11.08.2022 г. до изплащане на вземането, за които суми по ч. гр. дело № 43716/2022 г.
по описа на Софийски районен съд, I ГО, 51-ви състав е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 25.08.2022 г., поправена по реда на чл. 247 ГПК с
разпореждане от 14.01.2025 г.
1
Ищецът твърди, че на 07.02.2020 г. между [фирма] (понастоящем [фирма] ЕАД) и
ответницата Л. В. М. е сключен договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*** за
срок от 24 месеца с абонаментен план „Тотал +“ с месечен абонамент от 29,99 лева за
първоначално уговорения срок на действие и в размер от 33,99 лева – след изтичане на
първоначалния срок на договора. Поддържа се, че за отчетния период 15.04.2020 г. –
14.07.2020 г. М. имала неплатени задължения по договора за абонаментни такси и
използвани услуги на обща стойност от 138,51 лева. В резултат от така допуснатото
договорно неизпълнение и на основание т. 11 от договора за мобилни услуги от страна на
мобилния оператор е начислена неустойка в размер на 99,71 лева. Излага се, че по повод на
този договор на 16.04.2020 г. между страните е сключен договор за лизинг, по силата на
който [фирма] ЕАД, в качеството си на лизингодател, предоставил на М., в качеството й на
лизингополучател, за временно и възмездно ползване пакет базови аксесоари, чиято
лизингова цена е платима чрез 23 лизингови вноски от по 2,11 лева. Твърди се, че по този
договор ответницата имала неизпълнено задължение в размер от 48,53 лева – неплатени
лизингови вноски за отчетен период 15.04.2020 г. – 14.09.2020 г. и оставащите 20 лизингови
вноски, начислени накуп поради неплащане на предходните такива на основание чл. 12 от
приложимите Общи условия към договора за лизинг. В исковата молба се излага, че на
16.04.2020 г. между [фирма] и ответницата Л. М. е сключен договор за мобилни услуги с
предпочетен номер +*** за срок от 24 месеца с абонаментен план „Тотал +“ с месечен
абонамент за първоначалния срок на договора в размер от 29,99 лева и в размер от 33,99
лева – след изтичане на този срок. Посочва се, че по този договор М. има неизпълнени
задължения в размер от 180,91 лева, формирани от стойността на месечни абонаментни
такси и използвани услуги за отчетен период 15.04.2020 г. – 14.07.2020 г. В резултат от
допуснатото договорно неизпълнение и на основание т. 11 от договора, от страна на
мобилния оператор е начислена неустойка в размер на 95,20 лева. Твърди се, че на същата
дата 16.04.2020 г. и по повод на този договор между [фирма] ЕАД и Л. М. е сключен договор
за лизинг, по силата на който на М. е предоставено за временно и възмездно ползване
устройство „*** 2.3 32GB Dual Green“ с обща лизингова цена от 83,47 лева, дължима чрез
една първоначална вноска от 40 лева и 23 последващи вноски от по 1,89 лева. Поддържа се,
че по този договор ответницата има неизпълнено задължение в общ размер от 43,47 лева,
формирано от стойността на незаплатени лизингови вноски за отчетен период 15.04.2020 г. –
14.09.2020 г., в частност 20 лизингови вноски, начислени на основание чл. 12 от Общите
условия, приложими към договора. Излага се, че поради допуснатата форма на
неизпълнение на договора за мобилни услуги и на основание клаузата на т. 11, б. „б“ от
последния М. дължи заплащането на сумата от 173,08 лева, представляваща разлика между
цената на предоставеното за ползване устройство без абонамент, посочена в т. 7 от договора
за мобилни услуги, и преференциалната обща лизингова цена по договора за лизинг, по
съществото си действително направената отстъпка в цената, при отчитане на периода, през
който ответницата е изпълнявала задълженията си по договора за мобилни услуги.
Ищцовото дружество изтъква, че по отношение на задълженията за лизингови вноски е
налице обща изискуемост, предвид изтичане на сроковете на договорите за лизинг и
невръщане от лизингополучателя на предоставените устройства. Поддържа се, че за
процесните суми са издадени следните фактури: фактура № ********** от 15.05.2020 г.,
фактура № ********** от 15.06.2020 г., фактура № ********** от 15.07.2020 г. и фактура №
********** от 15.09.2020 г. За тези суми в полза на [фирма] ЕАД и срещу ответницата Л.
М. в хода на ч. гр. дело № 43716/2022 г. по описа на СРС, 51-ви състав е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, връчена на длъжника по реда на чл. 47,
ал. 5 ГПК. Предвид това и на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК ищцовото дружество
предявява процесните установителни искови претенции. С тези съображения последното
2
обосновава правния си интерес от търсената защита и отправя искане за уважаване на
исковите претенции. Намира за дължима и претендира и законна лихва за забава върху
вземанията, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 11.08.2022 г. до
окончателното изплащане на вземанията.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден писмен отговор на исковата молба от особения
представител на ответницата Л. М. – адв. Л. Р., назначена на основание чл. 47, ал. 6 ГПК, с
който предявените искове са оспорени по основание и размер. Оспорва се дължимостта на
процесните месечни абонаментни такси, лизингови вноски и неустойки по договорите за
двата предпочетени номера и по договорите за лизинг с довод за липсата на доказателства за
връчване на процесните фактури на ответната страна, както и за ненадлежно съобщаване на
предсрочната изискуемост на договорите на лизинг. Оспорва се валидността на клаузите,
предвиждащи задължението за заплащане на оставащите лизингови вноски след твърдяното
прекратяване, както и на разликата между цената на устройството без абонамент и
лизинговата цена, като противоречащи на закона и накърняващи добрите нрави, както и с
оглед неравноправния им характер по см. на ЗЗП. Намира за недоказани по основанието си
претенциите за неустойка, предвид липсата на писмено предупреждение до длъжника с
даден срок за изпълнение, както и с оглед противоречието на неустоечните клаузи със закона
и добрите нрави, и предвид неравноправния им характер по см. на ЗЗП. С тези доводи се
отправя искане за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 342, ал. 1 ТЗ и по чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД за установяване със силата на пресъдено нещо съществуването на
парични вземания на ищеца срещу ответницата, удостоверени в Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. дело № 43716/2022 г. по описа на
Софийски районен съд, I ГО, 51-ви състав. Съдът, като съобрази, че препис от заповедта за
изпълнение е връчен на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, а установителните искове са
предявени в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК, след дадени указания по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2
ГПК, намира процесните искови претенции за процесуално допустими и предявени при
наличието на правен интерес от търсената защита.
По същество:
Възникването в полза на ищцовото дружество на процесните вземания е обусловено от
установяване, при условията на пълно и главно доказване, на следните обстоятелства: 1).
възникването и съществуването между него и ответницата на облигационни
правоотношения през процесния период, породени от сочените договори за мобилни услуги
и договори за лизинг с твърдените предмет и съдържание; 2). че е изпълнил задълженията
си по тези правоотношения, като реално е предоставил за ползване на ответницата
мобилните телефонни номера, през процесните периоди е доставил електронни
съобщителни услуги по вид и стойност, описани в издадените фактури и е предал за
ползване мобилните устройства, предмет на договора за лизинг; 3). падежа на вземанията си;
4). действителността на клаузите, предвиждащи задължение за връщане на лизинговите
вноски до крайния срок на договорите и след прекратяване на действието им; на отстъпката
в цената на предоставените устройства и неустойките.
В тежест на ищеца е да установи наличието на главен дълг, уговорено между страните
валидно неустоечно съглашение, допусната конкретна форма на неизпълнение на договорно
3
задължение от ответницата и размера на претендираните неустойки.
При установяване на горните обстоятелства, в тежест на ответницата е да докаже, че е
погасила претендираните вземания, в случай, че твърди това, за което не сочи доказателства.
От събраните по делото писмени доказателства (и конкретно материалите, съдържащи
се в приложеното по настоящото дело ч. гр. дело № 47316/2022 г. по описа на съда) се
установява, че между ищеца [фирма] ЕАД (тогава [фирма]), в качеството му на мобилен
оператор и доставчик, от една страна и ответницата Л. В. М., със съгласието на законния си
представител Венислав Митков Филипов, в качеството й на абонат и потребител, от друга, е
възникнало договорно правоотношение, породено от договор за мобилни услуги от
07.02.2020 г. по заявка № ********* с предмет – предоставяне на електронни съобщителни
услуги във връзка с мобилен телефонен номер *** с абонаментен план „Тотал +“ с
неограничени национални минути и роуминг в зона ЕС, с месечен абонамент за
първоначалния срок на договора от 29,99 лева и 33,99 лева след изтичане на срока от 24
месеца и с включени следните допълнителни услуги: роуминг, 7500 МВ мобилен интернет
на максимална скорост в БГ и зона ЕС ва месец, лимит за мобилен интернет в България.
Изяснява се, че договорът е сключен за срок от 24 месеца, считано от 07.02.2020 г., след
изтичането на който срок се превръща в безсрочен при стандартните условия на избрания
абонаментен план, с възможност за прекратяването му с едномесечно писмено предизвестие.
Предвидено е, че при прекратяване на договора по вина или инициатива на потребителя или
при нарушение на задълженията му по договора или други, свързани с договора документи,
в т.ч. приложимите Общи условия, последният дължи: а). неустойка в размер на сумата от
всики месечни абонаменти за периода до изтичане на уговорения срок на действие, като
максималният размер не може да надвишава трикратния размер на месечните абонаменти и
конкретно най-високия според условията на плана; в допълнение на тази неустойка е
предвидено, че потребителят дължи възстановяване на частта, съответстваща на оставащия
срок на договора, от разликата между най-ниския и най-високия месечен абонамент според
условията на плана – при наличие на отстъпки и/или различна стойност на месечни
абонаменти; б). разликата между стандартната цена на устройството (в брой, без абонамент)
съгласно ценова листа, действаща към момента на сключване на договора и заплатената от
потребителя цена при предоставяне на устройството (в брой или съответно обща лизингова
цена по договора за лизинг), съответна на оставащия срок на договора - при предоставено
устройство за ползване на услуги съгласно договора, чийто срок не е изтекъл.
Установява се, че във връзка с договора за мобилни услуги, на 16.04.2020 г. между
страните е сключен договор за лизинг за предоставяне от страна на [фирма], като
лизингодател, на ответницата Л. В. М., като лизингополучател, за временно и възмездно
ползване на пакет от базови аксесоари с продуктови номера 27080111, 27069131, 27080111 и
27073497, срещу заплащането на обща лизингова цена от 50,57 лева, платима чрез месечни
лизингови вноски съгласно погасителен план, обективиран в договора, а именно –
първоначална лизингова вноска в размер от 0 лева и 23 месечни вноски в размер от по 2,11
лева. Съгласно клаузите на договора, с подписването му лизингополучателя потвърждава
предаване на описаните вещи във вид, годен за употреба – арг. чл. 4 от договора, като се
задължава да изполва същите по предназначението им, както и да заплаща лизинговите
вноски по погасителния план – чл. 5. Съгласно приложимите към договора Общи условия на
договор за лизинг за предоставяне на базови аксесоари, представляващи неразделна част от
последния – арг. чл. 6, лизингополучател по договор за лизинг може да бъде само потребител
на [фирма], сключил договор за мобилни или фиксирани услуги – чл. 1, ал. 2 ОУ. Изяснява
се, че съгласно клаузата на чл. 6, ал. 2 от ОУ месечните лизингови вноски се фактурират от
лизингодателя и заплащат от лизингополучателя съгласно сроковете, условията и начина за
4
заплащане на задълженията на лизингополечателя като потребител на мобилни/фиксирани
услуги по договор за мобилни/фиксирани услуги между страните. Предвидено е правото на
лизингополучателя да придобие собствеността върху вещите, предоставени по договора за
лизинг, при заплащане на всички дължими за целия срок на действие на договора лизингови
вноски, лихви и други задължения, в т.ч. по договора за мобилни/фиксирани услуги,
включително преди изтичане на срока на договора, чрез подписване на договор за
изкупуване - арг. чл. 7, ал. 3 ОУ. Изяснява се, че при изпълнение на тези условия
лизингополучателят може да върне вещите, чрез подаване на заявление за отказ от тяхното
изкупуване – арг. чл. 7, ал. 4. Съгласно клаузата на чл. 12, ал. 1 от Общите условия, при
допуснато неизпълнение на задължение за плащане от страна на лизингополучателя,
лизингодателят има право: с писмено уведомление до лизингополучателя да се откаже
едностранно от изпълнение на задълженията си; да обяви месечните вноски за предсрочно
изискуеми; да поиска връщане на вещите и да удовлетвори вземането си чрез продажба,
прехвърляне, последващо отдаване на лизинг и/или принудително да удовлетвори
вземанията си. Предвидено е, в клаузата на чл. 12, ал. 2 настъпване на предсрочната
изискуемост на месечните вноски и в случай на прекратяване на договора за предоставяне
на мобилни/фиксирани услуги, както и при забава в плащанията по последния.
От събраните писмени материали се установява също, че на 16.04.2020 г. между ищеца
[фирма] ЕАД (тогава [фирма]), в качеството му на мобилен оператор и доставчик, от една
страна и ответницата Л. В. М., в качеството й на абонат и потребител, от друга, е
възникнало договорно правоотношение, породено от договор за мобилни услуги от
16.04.2020 г. по заявка № *********, с предмет – предоставяне на електронни съобщителни
услуги във връзка с мобилен телефонен номер *** с абонаментен план „Тотал +“ с
неограничени национални минути и роуминг в зона ЕС, с месечен абонамент за
първоначалния срок на договора от 29,99 лева и 33,99 лева след изтичане на срока от 24
месеца и с включени следните допълнителни услуги: роуминг, 7500 МВ мобилен интернет
на максимална скорост в БГ и зона ЕС на месец, лимит за мобилен интернет в България.
Изяснява се, че договорът е сключен за срок от 24 месеца, считано от 16.04.2020 г., след
изтичането на който срок се превръща в безсрочен при стандартните условия на избрания
абонаментен план, с възможност за прекратяването му с едномесечно писмено предизвестие.
Предвидено е, че при прекратяване на договора по вина или инициатива на потребителя или
при нарушение на задълженията му по договора или други, свързани с договора документи,
в т.ч. приложимите Общи условия, последният дължи: а). неустойка в размер на сумата от
всички месечни абонаменти за периода до изтичане на уговорения срок на действие, като
максималният размер не може да надвишава трикратния размер на месечните абонаменти и
конкретно най-високия според условията на плана; в допълнение на тази неустойка е
предвидено, че потребителят дължи възстановяване на частта, съответстваща на оставащия
срок на договора, от разликата между най-ниския и най-високия месечен абонамент според
условията на плана – при наличие на отстъпки и/или различна стойност на месечни
абонаменти; б). разликата между стандартната цена на устройството (в брой, без абонамент)
съгласно ценова листа, действаща към момента на сключване на договора и заплатената от
потребителя цена при предоставяне на устройството (в брой или съответно обща лизингова
цена по договора за лизинг), съответна на оставащия срок на договора - при предоставено
устройство за ползване на услуги съгласно договора, чийто срок не е изтекъл.
Установява се, че във връзка с договора за мобилни услуги, на 16.04.2020 г. между
страните е сключен договор за лизинг за предоставяне от страна на [фирма], като
лизингодател, на ответницата Л. В. М., като лизингополучател, за временно и възмездно
ползване на следното мобилно устройство: „*** 2.3 32GB Dual Green“ срещу заплащането
5
на обща лизингова цена от 83,47 лева, платима чрез месечни лизингови вноски съгласно
погасителен план, обективиран в договора, а именно – първоначална лизингова вноска в
размер от 40 лева и 23 месечни вноски в размер от по 1,89 лева. Съгласно клаузите на
договора с подписването му лизингополучателят потвърждава предаване на устройството
във вид, годен за употреба, функциониращо и съответно на договорените технически
характеристики – арг. чл. 4 от договора, като се задължава да използва същото по
предназначението му, както и да заплаща лизинговите вноски по погасителния план – чл. 5.
Съгласно приложимите към договора Общи условия на договор за лизинг във връзка с
предоставянето на устройства, представляващи неразделна част от последния – арг. чл. 6, по
силата на договора за лизинг лизингодателят се задължава да предостави на
лизингополучателя за временно и възмездно ползване устройство, индивидуализирано в
договора срещу заплащането на обща лизингова цена в размер, посочен в договора за лизинг
– чл. 1, чл. 4 и чл. 6, ал. 1 ОУ. Изяснява се, че съгласно клаузата на чл. 6, ал. 5 от ОУ
месечните лизингови вноски се фактурират от лизингодателя и заплащат от
лизингополучателя съгласно сроковете и условията за заплащане на задълженията на
потребителя по договора за предоставяне на мобилни/фиксирани услуги, сключен между
страните. Предвидено е правото на лизингополучателя да придобие собствеността върху
устройството или да върне същото на лизингодателя при условие, че е заплатил всички
дължими суми за целия срок на действие на договора – чл. 7 от Общите условия. Съгласно
клаузата на чл. 12, ал. 1 от последните, при допуснато неизпълнение на задължение за
плащане от страна на лизингополучателя, лизингодателят има право: с писмено
уведомление до лизингополучателя да се откаже едностранно от изпълнение на
задълженията си; да обяви месечните вноски за предсрочно изискуеми; да поиска връщане
на вещите и да удовлетвори вземането си чрез продажба, прехвърляне, последващо отдаване
на лизинг и/или принудително да удовлетвори вземанията си. Предвидено е, в клаузата на
чл. 12, ал. 2 настъпване на предсрочната изискуемост на месечните вноски и в случай на
прекратяване на договора за предоставяне на мобилни/фиксирани услуги, както и при забава
в плащанията по последния.
С оглед изложеното, съдът достига до извод за възникването на така описаните
договорни правоотношения, свързани с предоставяне от мобилния оператор [фирма]
(понастоящем [фирма]) на ответницата Л. М. за ползване на мобилни услуги във връзка със
следните мобилни номера: *** и ***, срещу заплащането от нейна страна на дължимите
месечни абонаментни такси и разговори съгласно уговорените тарифни планове, съответно с
предоставяне за временно и възмездно ползване на конкретни устройства срещу
заплащането на месечни лизингови вноски и за наличието на първата предпоставка за
възникване на процесните вземания в полза на ищцовото дружество – съществуващи през
съответния период договорни правоотношения. В тази връзка съдът съобрази и, че по
същество с отговора на исковата молба не се оспорва изрично сключването на договорите и
възникването на облигационни отношения между страните във връзка с последните.
Предвид това и доколкото анализираните дотук договори са двустранно подписани от
страните, а от ответната страна не е проведено оспорване на подписите, положени срещу
името на потребителя, съдът приема за установен фактът на сключване на договорите и
следващия от това правен извод за съществуващи правоотношения, породени от тях.
Съдът, при анализ на събраните по делото писмени доказателства, намира за
установено и, че в изпълнение на задълженията си по процесните договори през
релевантните отчетни периоди ищецът [фирма] ЕАД реално е предоставил за ползване на
ответницата конкретни мобилни услуги, както и съответните базови аксесоари и мобилно
устройство „*** 2.3 32GB Dual Green“ - за временно и възмездно ползване.
6
Теза факти следват от издадените от ищеца фактури, приети като доказателства по
делото, както следва: фактура (дубликат) № **********/15.05.2020 г. за отчетен период от
15.04.2020 г. до 14.05.2020 г. на обща стойност от 240,44 лева, сума за плащане от 168,30
лева, с краен срок за плащане 30.05.2020 г.; фактура (дубликат) № **********/15.06.2020 г.
за отчетен период от 15.05.2020 г. до 14.06.2020 г. на обща стойност от 92,96 лева, обща сума
за плащане от 276,75 лева, с краен срок за плащане 30.06.2020 г.; фактура (дубликат) №
**********/15.07.2020 г. за отчетен период от 15.06.2020 г. до 14.07.2020 г. на обща стойност
от 59,98 лева, обща сума за плащане от 344,72 лева, с краен срок за плащане 30.07.2020 г.
Всяка една от фактурите съдържа информация относно общото потребление на услуги по
всеки един от предоставените на ответницата мобилни номера, като по делото са
представени и приети детайлни справки и относно потребените услуги, включени в
съответната фактура и касаещи конкретния мобилен номер.
Същевременно, както се изясни, в клаузите на чл. 4 от сключените между страните
договори за лизинг изрично е удостоверено предаването на съответните базови аксесоари,
респ. мобилно устройство от лизингодателя на лизингополучателя във вид, годен за
употреба и отговарящо на договорените технически характеристики, като по делото не се
твърди и не се установява тези мобилни устройства да са върнати от ответницата.
С оглед изложеното, съобразявайки данните, следващи от представените фактури и
договори, съдът намира за установено, че през процесния период ищецът [фирма] ЕАД, като
мобилен оператор и лизингодател, е предоставил конкретните по вид и обем мобилни
услуги, предоставил е за ползване и съответните продукти и мобилно устройство на
ответницата, приемайки и за приложима към настоящата хипотеза разпоредбата на чл. 182
ГПК относно доказателственото значение на водените при ищеца счетоводни записвания,
чиято редовност е останала неоспорена от ответната страна, конкретно, при издаване на
процесните фактури.
Ето защо, за Л. М. поначало е възникнало насрещното задължение за заплащане в срок
на стойността на доставените от ищеца мобилни услуги, респ. на лизинговите вноски.
В тази връзка и в отговор на доводите, изложени от особения представител в
депозирания писмен отговор за недължимост на сумите, предвид липсата на доказателства
за връчване на процесните фактури на ответницата, съдът намира за необходимо да
отбележи, че възникването на насрещното договорно задължение за ответната страна, като
абонат и потребител на мобилни услуги, респ. като лизингополучател, за заплащане
стойността на ползваните мобилни услуги, включващи месечната абонаментна такса във
фиксиран размер и потребените такива и извън абонамента, и на лизинговата стойност за
ползване на предоставените устройства чрез съответната лизингова вноска, е обусловено от
реалното осигуряване от мобилния оператор на достъп до мрежата, и потреблението на
услугите, респ. от предаване на лизинговите вещи за ползването им. От друга страна, в
договорите за лизинг от 07.02.2020 г. и от 16.04.2020 г. изрично е предвидено, че
лизинговите вноски се заплащат от лизингополучателя съгласно сроковете, условията и
начина на заплащане на задълженията по договорите за предоставяне на
мобилни/фиксирани услуги. Действително, в договорите за мобилни услуги, сключени
между страните, е отразена дата на издаване на ежемесечната фактура – 15 число, но
неполучаването на фактурата не следва да се приеме като основание за освобождаване на
абоната от задължението му за заплащане на дължимите суми.
По делото не се твърди и не се доказва такова плащане, поради което съдът приема за
установено, че в полза на [фирма] ЕАД са възникнали вземанията, както следва: сумата от
138,51 лева, представляваща стойност на незаплатени абонаментни такси и използвани
мобилни услуги за отчетен период от 15.04.2020 г. до 14.07.2020 г. по договора от 07.02.2020
7
г., сумата от 48,53 лева, представляваща незаплатени лизингови вноски за отчетен период от
15.04.2020 г. до 14.09.2020 г. по договор за лизинг от 16.04.2020 г., сумата от 180,91 лева,
представляваща стойност на незаплатени месечни абонаментни такси и мобилни услуги за
отчетен период от 15.04.2020 г. до 14.04.2020 г. по договора от 16.04.2020 г. и сумата от 43,47
лева, представляваща незаплатени лизингови вноски за отчетен период от 15.04.2020 г. до
14.09.2020 г. по договор за лизинг от 16.04.2020 г.
По отношение на лизинговите вноски, начислени от ищцовото дружество във фактура
№ *********/15.09.2020 г. и представляващи сбор от всички останали неплатени вноски (по
20 вноски по всеки договор за лизинг), извън тези с настъпил падеж, фактурирани като
месечни задължения в останалите фактури, съответно в размер от 42,20 лева по договора за
лизинг на базови аксесоари и в размер от 37,80 лева по договора за лизинг на мобилно
устройство, съдът взе предвид, че в исковата молба ищецът обосновава дължимостта им с
клаузата на чл. 12 от приложимите Общи условия и поради неплащане на предходните три
лизингови вноски за периода 15.04.2020 г. – 14.07.2020 г. Изясни се, че съгласно клаузите на
чл. 12, ал. 1 от Общите условия на договорите за лизинг, при допуснато неизпълнение на
задължение за плащане от страна на лизингополучателя, лизингодателят има право да обяви
месечните вноски за предсрочно изискуеми. Действително, както се посочва в отговора на
исковата молба, по делото не са представени доказателства от ищеца относно упражняване
на това негово право и довеждането му до знанието на насрещната страна в момент,
предхождащ депозирането на заявлението по чл. 410 ГПК. Същевременно обаче съдът
съобрази настъпилата изискуемост на всички лизингови вноски, предвид уговорения срок
на договорите от 23 месеца от подписването им, към момента на съдебното предявяване на
претенциите за тези вземания, поради което и при липсата на твърдения и доказателства за
предсрочното им прекратяване, респ. за заплащане на сумите от ответната страна, то съдът
намира, че вземанията и за тези лизингови вноски са изискуеми такива, установени по
основание и размер.
По отношение на вземанията, претендирани от ищцовото дружество като неустойки,
както следва: по договора от 07.02.2020 г. в размер на сумата от 99,71 лева, представляваща
неустойка за неизпълнение на договорно задължение и по договора от 16.04.2020 г. в размер
на сумата от 95,20 лева, представляваща неустойка за неизпълнение на договорно
задължение, съдът съобрази, че се касае за начислени неустойки по двата договора поради
допуснато от ответницата договорно неизпълнение – неплащане на изискуеми и
фактурирани месечни задължения. Основанието за начисляване на тези неустойки са
клаузите в съответните договори, съгласно които при допуснато нарушение от абоната на
задълженията му по договора или други, свързани с договора документи, в т.ч. приложимите
Общи условия, последният дължи неустойка в размер на сумата от всички месечни
абонаменти за периода до изтичане на уговорения срок на действие, с установен максимален
размер, равняващ се на трикратния размер на месечните абонаменти.
Съгласно разпоредбата на чл. 92, ал. 1 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на
задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е необходимо
те да се доказват. Правната норма определя неустойката като форма на договорна
отговорност за причинените вреди от неизпълнение на договорно задължение, чийто размер
е предварително уговорен от страните, като наред с това очертава и специфичните функции
на неустоечното вземане – обезщетителна, свързана с преразпределяне на последиците от
неизпълнението в тежест на неизправния длъжник, обезпечителна – за обезпечаване
изпълнението на задължението и наказателна – в случаите, при които размерът на
неустойката е по – голям от причинените вреди. В рамките на един от основните принципи в
гражданското право – свободата на договаряне, намерил нормативното си отражение в чл. 9
8
ЗЗД страните по една двустранна правна сделка могат да уговорят неустойка за вредите от
предсрочното прекратяване на срочен договор по волята на една от тях. Необходимо е обаче
това неустоечно вземане да има някоя от специфичните за неустойката функции. В противен
случай клаузата за неустойка би била нищожна поради накърняване на добрите нрави, за
което съдът следи служебно, преценявайки клаузата към момента на сключване на договора
и включването в неговото съдържание – арг. т. 3 от Тълкувателно решение № 1/ 15.06.2010
г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС.
В настоящия случай [фирма] ЕАД претендира неустойки поради допуснато от
ответницата неизпълнение в срок на задълженията й да заплаща стойността на
предоставените услуги, като размерът на вземанията е в рамките на трикратния размер на
стандартните абонаментни такси за съответния мобилен номер. Съдът намира, че по начина,
по който са уговорени и предвид установения максимален размер, формиран от стойността
на три месечни такси, процесните неустойки представляват санкция за страната, допуснала
неизпълнение на свое договорно задължение, а наред с това обезщетяват изправната страна
по договора, изпълнила своите договорни задължения. и същевременно обезщетяват
изправната страна, изпълнила своите договорни задължения. С оглед на това не е налице
нарушаване на добрите нрави и съответно не е налице нищожност на неустоечните клаузи
от договорите. Предвид това, начислените от ищеца суми, основани на тези клаузи, се явяват
дължими от ответната страна поради допуснатата от същата форма на неизпъленние на
договорните си задължения.
Изясни се, че в настоящия процес ищецът претендира и неустойка в размер на сумата
от 173,08 лева, формирана от разликата между цената на предоставеното устройство „*** 2.3
32GB Dual Green“ без абонамент и преференциалната обща лизингова цена по договора за
лизинг от 16.04.2020 г. – поради допуснатото неизпълнение на задълженията по договора за
мобилни услуги от 16.04.2020 г. с предпочетен номер ***. По делото се установи, че
съгласно клаузите на договорите на потребителя е предоставено съответното мобилно
устройство с обща лизингова цена от 83,47 лева. В т. 7 „Мобилен апарат“ от договора за
мобилни услуги от 16.04.2020 г. са вписани цената както лизинговата цена, така и
стандартната цена на устройството в брой, без абонамент в размер от 329,90 лева или
размер на отстъпката от стандартната цена от 244,54 лева. Изясни се, че съгласно клаузата на
чл. 11 от договора, в случай на допуснато от потребителя нарушение на задълженията му по
договора, приложимите към него документи, в частност Общите условия и при
предоставено устройство за ползване на услуги, последният дължи такава част от разликата
между стандартната цена на устройството съгласно ценова листа, действаща към момента на
сключване на договора, и заплатената от него при предоставянето му, съответстваща на
оставащия срок на договора.
В настоящия случай по делото се установи, че ответницата, като потребител, не е
изпълнила изискуеми договорни задължения във връзка със заплащането на начислени
месечни суми за месечни абонаментни такси и ползвани мобилни услуги, респ. лизингови
вноски, поради което е налице основание за дължимост на процесното вземане. В тази
връзка и с оглед изричното оспорване, проведено с отговора на исковата молба с довод за
неравноправния характер на договорната клауза, предвиждаща това задължение и за
противоречието й със закона и добрите нрави, съдът намира за необходимо да отбележи, че
по начина, по който е уговорена, неустойката не внася значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца и потребителя по см. на чл. 143, ал. 1 ЗПК.
Получаването на лизинг на съответните устройства на преференциална цена (по-ниска от
стандартната такава) е във връзка с поетия от ответницата, като потребител, договорен
ангажимент да ползва за определен период предоставените от оператора мобилни услуги.
9
Когато мобилният оператор е предоставил устройството на по-ниска цена от стандартната
към момента на сключване на договора, същият очаква печалба за уговорения срок по
договора за предоставяне на мобилни услуги. Размерът на неустойката е при съобразяване
на оставащия срок по договора, за който се изчислява частта от разликата в цената на
устройството. С оглед изложеното следва да се приеме, че посочената неустойка има за цел
да обезщети мобилния оператор за пропуснатата от него възможност да продаде
устройството по пазарна цена, респ. за предоставянето му за ползване на друго лице, като го
е предоставил на намалена цена на потребител, който впоследствие е допуснал договорно
неизпълнение на задълженията си. Ето защо, не може да се достигне до извод, че
начисляването на този вид неустойка е в противоречие със ЗПК и добрите нрави.
Предвид всичко изложено дотук, съдът намира за установено по делото възникването в
полза на ищеца [фирма] ЕАД, като мобилен оператор и лизингодател, на процесните
вземания от ответницата Л. В. М., като потребител и лизингополучател, в общ размер на
сумата от 779,41 лева, включваща стойността на неплатени абонаментни такси и мобилни
услуги, лизингови вноски и неустойки.
Следователно, предявените установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 342, ал. 1 ТЗ и по чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД се явяват доказани по основание и размер, което обуславя уважаването
им.
Върху главницата в общ размер от 779,41 лева е дължима и претендираната законна
лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 11.08.2022 г. до окончателното
плащане.
По отговорността за разноски:
В съответствие със задължителните разяснения, дадени с т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г.
по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе по разпределението на
отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. При този изход на спора
–основателност на предявените искове, право на разноски има само ищцовото дружество. На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 385 лева -
сторени разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение в производството по ч. гр.
дело № 43716/2022 г. по описа на СРС, I-во ГО, 51-ви състав и сумата от 775 лева – сторени
разноски за държавна такса, депозит за особен представител и адвокатско възнаграждение в
исковото производство. Реалното извършване на разхода за претендираните адвокатски
възнаграждения в двете съдебни производства съдът прие за установено предвид отразеното
в представените договор за правна защита и съдействие № 14982/11.07.2022 г. (л. 8 от
заповедното дело) и договор за правна защита и съдействие № 929/01.10.2024 г. (л. 67 от
настоящото дело) заплащане на уговореното възнаграждение в брой, в която част
договорите имат характера на разписка, удостоверяваща получаването на сумите – арг. т. 1
от Тълкувателно решение № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Същевременно, при липсата на
направено възражение по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК от ответната страна, съдът присъди
адвокатските възнаграждения в пълния им претендиран размер.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от [фирма] ЕАД (с предходно
търговско наименование [фирма]), с ЕИК: [ЕИК], със седалище и адрес на управление:
10
[адрес] срещу Л. В. М., с ЕГН: ********** с настоящ адрес: [адрес] кумулативно обективно
съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД,
по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 342, ал. 1 ТЗ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД, че Л.
В. М. дължи на [фирма] ЕАД сума в общ размер от 779,41 лева, включваща: по договор за
мобилни услуги с предпочетен номер *** от 07.02.2020 г.: сумата от 138,51 лева,
представляваща стойност на незаплатени абонаментни такси и използвани мобилни услуги
за отчетен период от 15.04.2020 г. до 14.07.2020 г., сумата от 99,71 лева, представляваща
неустойка за неизпълнение на договорно задължение и сумата от 48,53 лева, представляваща
незаплатени лизингови вноски за отчетен период от 15.04.2020 г. до 14.09.2020 г. по договор
за лизинг от 16.04.2020 г.; по договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** от
16.04.2020 г.: сумата от 180,91 лева, представляваща стойност на незаплатени месечни
абонаментни такси и мобилни услуги за отчетен период от 15.04.2020 г. до 14.07.2020 г.,
сумата от 95,20 лева, представляваща неустойка за неизпълнение на договора, сумата от
43,47 лева, представляваща незаплатени лизингови вноски за отчетен период от 15.04.2020 г.
до 14.09.2020 г. по договор за лизинг от 16.04.2020 г. и сумата от 173,08 лева,
представляваща неустойка, формирана от разликата между цената на устройството без
абонамент и преференциалната обща лизингова цена по договора за лизинг от 16.04.2020 г.,
ведно със законна лихва върху сумата от 779,41 лева, считано от датата на подаване на
заявлението в съда - 11.08.2022 г. до изплащане на вземането, за които суми по ч. гр. дело №
43716/2022 г. по описа на Софийски районен съд, I ГО, 51-ви състав е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 25.08.2022 г., поправена по реда на
чл. 247 ГПК с разпореждане от 14.01.2025 г.
ОСЪЖДА Л. В. М., с ЕГН: ********** с настоящ адрес: [адрес] да заплати на [фирма]
ЕАД, с ЕИК: [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [адрес], на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, сумата от 385 лева, представляваща сторени разноски в производството по ч. гр. дело
№ 43716/2022 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 51-ви състав и
сумата от 775 лева, представляваща сторени разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба, пред Софийски градски съд,
в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11