№ 43
гр. Велико Търново, 20.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети ноември през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИЛИЯНА ПОПОВА
Членове:ГАЛЯ МАРИНОВА
МАЯ ПЕЕВА
при участието на секретаря ИНА Д. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ИЛИЯНА ПОПОВА Въззивно гражданско
дело № 20224000500288 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 76 от 14.03.2022 г., постановено по гр.д. № 273/2021 г. Плевенският
окръжен съд осъдил на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД ЗП А. З. К., от гр. Кнежа, да
заплати на „СИ КО“ ООД – гр. Долна Митрополия сумата от 52 195.20 лв. като получена на
отпаднало основание, с оглед разваляне поради неизпълнение на договор за продажба на
шарен /ивичест/ слънчоглед, подходящ за белене от реколта 2016 г., 2017 г., 2018 г., 2019 г.
и 2020 г., сключен между страните от 11.01.2016 г., с анекс към него № 2/17.06.2019 г.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба
– 16.11.2020 г. до окончателното й заплащане. Осъдил на основание чл. 86 от ЗЗД ЗП А. З.
К. да заплати на „СИ КО“ ООД сумата от 8 792.95 лв., представляваща обезщетение за
забавено плащане на сумата от 82 195.20 лв. за периода от 10.10.2019 г. до 27.09.2020 г. и на
сумата от 52 195.20 лв. за периода от 28.09.2020 г. до 15.11.2020 г. Осъдил на основание чл.
92 от ЗЗД ЗП А. З. К. да заплати на „СИ КО“ ООД сумата от 8 219.52 лв., представляваща
неустойка за разваляне на договор по чл. 5 от анекс № 2/17.06.2019 г. към договор от
11.01.2016 г. между страните поради значително неизпълнение на задълженията на
ответника по анекса, ведно със законната лихва върху тази сума считано от датата на
подаване на ИМ – 16.11.2020 г. до окончателното й заплащане, като отхвърлил иска за
разликата над 8 219.52 лв. до предявения размер от 11 915.52 лв., за сумата от 3 696 лв., като
неоснователен. Осъдил на основание чл. 86 от ЗЗД ЗП А. З. К. да заплати на „СИ КО“ ООД
сумата от 920.13 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на неустойката в
1
размер на сумата 8 219.52 лв. за периода от 10.10.2019 г. до 15.11.2020 г., като отхвърлил
иска за разликата над 920.13 лв. до предявения размер от 1 333.93 лв., за сумата от 413.79
лв., като неоснователен. Осъдил на основание чл. 78 от ГПК след компенсация ЗП А. З. К.
да заплати на „СИ КО“ ООД съдебни разноски в общ размер на 10 617.58 лв., направени за
исковото и обезпечителното производство.
С решение № 196 от 18.05.2022 г., постановено по гр.д. № 273/2021 г. Плевенският
окръжен съд постановил на основание чл. 194, ал. 3 от ГПК след влизане в законна сила на
съдебното решение по делото и признаване за неистински документи на РКО от 19.10.2016
г. и 26.10.2016 г. /оригинали на л. 36 и л. 37 от делото/, копия от тези документи, ведно с
препис от решението да се изпратят на РП Плевен. Със същото решение съдът оставил без
уважение молбата на адв. Е. Т., в качеството на пълномощник на ищеца „Си Ко“ ООД, вх.
№ 3807/19.04.2022 г. в частта по реда на чл. 250 ал. 1 от ГПК за допълване на решение №
76/14.03.2022 г. по гр.д. № 273/2021 г. по описа на Плевенския окръжен съд с произнасяне
по реда на чл. 194, ал. 3, изр. 2 от ГПК като неоснователна. Оставил без уважение молбата
на адв. Е. Т., в качеството на пълномощник на ищеца „Си Ко“ ООД, вх. № 3807/ 19.04.2022
г. в частта по реда на чл. 247, ал. 1 от ГПК за поправка на очевидна фактическа грешка в
решение № 76/14.03.2022 г. по гр.д. № 273/2021 г. по описа на Плевенския окръжен съд с
произнасяне по реда на чл. 194, ал. 3, изр. 2 от ГПК като неоснователна. На основание чл.
248 от ГПК изменил решение № 76/14.03.2022 г. по гр.д. № 273/2021 г. по описа на
Плевенския окръжен съд в частта относно разноските, както следва: осъдил на основание
чл. 78 от ГПК след компенсация ЗП А. З. К. да заплати на „СИ КО“ ООД съдебни разноски
по делото в общ размер на 10 653.58 лв., направени в исковото и обезпечителното
производство; оставил без уважение молбата на адв. Е. Т., в качеството на пълномощник на
ищеца „Си Ко“ ООД, вх. № 3807/19.04.2022 г. в частта по реда на чл. 248 от ГПК за
изменение на решение № 76/14.03.2022 г. по гр.д. № 273/2021 г. по описа на Плевенския
окръжен съд и присъждане на разноски по делото за разликата над 10 653.58 лв. до 10 963.78
лв. като неоснователна.
Въззивна жалба против решение № 76 от 14.03.2022 г., в частта, с която са уважени
исковете на „Си Ко“ ООД, е подадена от ответника ЗП А. З. К., чрез адв. Е. С., с оплакване,
че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с
константната практика на ВКС и при несъобразяване на събраните доказателства в тяхната
целокупност. Жалбоподателят сочи, че е безспорно по делото, че има сключен договор
между „Си Ко" ООД, в качеството му на купувач, и ЗП А. З. К., в качеството му на
продавач, от 11.01.2016 г. с предмет - продажба на черен, шарен (ивичест) слънчоглед,
подходящ за белене, от реколта 2016, 2017, 2018, 2019 и 2020 г., срещу задължението на “Си
Ко" ООД да заплаща авансово продажните цени, както е определено в чл. 7, ал. 1 от
договора. „Си Ко” ООД превело на ЗП А. З. К. сумата от 150 000 лв., дължима до 20.01.2016
г., като за това плащане била издадена фактура № 57/14.01.2016 г. През 2018 г. била
продадена и доставена част от договореното количество на стойност 30 844.80 лв., като за
осъществената продажба била издадена фактура № 108/17.10.2018 г. Осъществена била още
2
една продажба/доставка на слънчоглед на 08.09.2019 г. на стойност 36 960 лев. За уреждане
на отношенията по договора от 11.01.2016 г. страните подписали Анекс № 2/17.06.2019 г. На
28.09.2020 г. била платена/възстановена от ЗП А. З. К. на „Си Ко“ ООД сумата от 30 000 лв.
Твърди се, че неизпълнението на останалата част от договора и анекса се дължи и на
поведението на ищеца по делото „Си Ко“ ООД – предвид лошите климатични условия през
стопанската 2019/2020 г., ниските добиви и съответно по-високите пазарни цени през
периода, предложената цена от ищеца била неприемлива за ответника ЗП А. К., поради
което била постигната устна договорка, че слънчогледът ще бъде продаден от ответника и
остатъкът по процесния договор ще бъде възстановен до края на 2020 г. След частична
реализация на продукцията, ответникът възстановил сума в размер на 30 000 лв., за което
било издадено КИ № 135/25.09.2020 г. Твърди се, че ищецът по делото „Си Ко“ ООД не е
осчетоводил следните първични счетоводни документи: РКО от 19.10.2016 г. за
платена/върната от ЗП А. К. на „Си Ко“ ООД сума в размер на 20 000 лв., за което било
издадено КИ № 143/26.10.2020 г., получено на 30.10.2020 г.; РКО от 26.10.2016 г. за
платена/върната от ЗП А. К. на „Си Ко“ ООД сума в размер на 10 000 лв., за което било
издадено КИ № 141/26.10.2016 г., получено на 30.10.2020 г. Посочва се, че след
осчетоводяване на тези счетоводни документи, вземането на ищеца би било в общ размер на
22 195,20 лв. Безспорно било установено по делото, че в оригиналите на представените по
делото РКО след изготвяне на копията са извършени добавки чрез дописване на текст – след
„връщане по фактура“ на „върнат аванс“. Безспорно било прието по делото също, че РКО за
сумите от 10 000 лв. и 20 000 лв. са подписани от управителя на ищцовото дружество Я. К.
на посочените в тях дати. В производството по реда на чл. 193 от ГПК не била установена
твърдяната от ищеца неавтентичност на оспорените документи, поради което същите не са
изключени от доказателствения материал по делото. Изцяло незаконосъобразен и
неправилен бил изводът на първоинстанционния съд, че РКО били неистински документи –
добавянето на текста „върнат аванс“ било извършено от счетоводна гледна точка.
Представените РКО съдържали волеизявление, носещо подписа на управителя на ищцовото
дружество, че точно опредЕ. сума е получена и следвало да се квалифицират като частни
диспозитивни документи, които притежавали висока доказателствена стойност, когато
издателят им установява неизгодни за себе си факти. Също така, безспорно било установено
от СИЕ, че ответникът е закупувал от ищеца торове, препарати, семена, по които продажби
няма непогасени суми при салдо 204 172.16 лв., т.е. безспорно било установено, че други
отношения между страните по делото, по който да има непогасени суми, не са налице.
Изцяло неправилно и незаконосъобразно се явявало обжалваното решение и по отношение
на присъдената неустойка, лихва и разноски по делото, като същите следвало да са
съобразени с реално дължимата от жалбоподателя сума, която е в размер на 22 195.20 лв. В
жалбата е направено искане въззивният съд да отмени решение № 76 от 14.03.2022г. на
Окръжен съд – Плевен, изцяло като неправилно и незаконосъобразно, постановено в
противоречие с константната практика на ВКС и при несъобразяване на събраните в хода на
делото доказателства в тяхната цялост, и да постанови ново решение, като съобрази
безспорно доказаните размери на върнати от жалбоподателя суми, а от тук и размерите на
3
присъдените суми за неустойки, лихви и разноски.
От ответната по жалбата страна „Си Ко“ ООД-гр. Долна Митрополия е постъпил
писмен отговор, с който е заето становище за неоснователност на същата. Направено е
искане жалбата да бъде оставена без уважение.
В срока за отговор е постъпила и насрещна въззивна жалба от „Си Ко“ ООД срещу
решение № 76/14.03.2022 г. в частта, с която съдът е уважил частично предявените от страна
на дружеството иск за присъждане на неустойка в размер на 11 915.52 лв. и иск за
обезщетение за забавено плащане върху неустойката в размер на 1 333.93 лв. В чл. 5 от
анекса ясно и недвусмислено било уговорено, че размерът на неустойката е 10% върху
сумата 119 155.20 лв. В тази връзка жалбоподателят намира за неправилно тълкуването на
съда, че неустойката е уговорена като процент от неизпълнената част от поетото от
ответника задължение по анекса към договора. Посочва се, че съдът не само е заменил
волята на страните, но също така не е определил правилно и вида на неустойката – видно от
текста на самата клауза, неустойката била такава за разваляне, а не за неизпълнение. По
отношение на иска за заплащане на обезщетението за забава върху неустойката, доколкото
жалбоподателят счита, че неустойката следва да бъде присъдена в пълния договорен размер
от 11 915.52 лв., в пълен размер следвало да се присъди и обезщетението за забава,
претендирано от ищеца - 1 333.93 лева. Според изчисленията на вещото лице размерът на
това обезщетение бил 1 333.88 лв., с 0.05 лв. по-малко. Жалбоподателят счита, че искът
следва да се уважи в пълен размер, т.е. 1 333.93 лв., но дори и да се приеме за меродавно
изчислението на вещото лице, то размерът, който следва да се присъди, е 1 333.88 лв.
Направено е искане да се отмени решение № 76/14.03.2022 г., постановено по гр.д. №
273/2021 г. по описа на Окръжен съд - Плевен, в частта, в която съдът е уважил частично
предявените искове за присъждане на неустойка и за обезщетение за забавено плащане в
размер на законната лихва върху сумата на неустойката, и вместо него да бъде постановено
ново, с което да се присъди в полза на „Си Ко" ООД неустойка в размер на 11 915.52 лв. и
обезщетението за забава върху неустойката в размер на 1 333.93 лв., изчислено за периода от
10.10.2019 г. до 15.11.2020 г.
От насрещната страна ЗП А. З. К., чрез адв. Е. С., е постъпил отговор на насрещната
въззивна жалба, с който се оспорва същата изцяло, като неоснователна и недоказана.
Направено е искане жалбата да бъде оставена без уважение.
От ЗП А. З. К. е постъпила и въззивна жалба срещу решение № 196 от 18.05.2022 г.
на Окръжен съд Плевен, постановено по гр.д. № 273/2021 г. по описа на същия съд в частта,
с която е постановено на основание чл. 194, ал. 3 от ГПК след влизане в сила на съдебното
решение по делото и признаване за неистински документи на РКО от 19.10.2016 г. и
26.10.2016 г., копия от тези документи, ведно с препис от решението да се изпратят на
Районна прокуратура – Плевен.
Жалбоподателят сочи, че с решение № 76 от 14.03.2022 г. на Окръжен съд Плевен,
постановено по гр.д. № 273/2021 г. процесните РКО от 19.10.2016 г. и 26.10.2016 г. не били
обявени за неистински документи. Твърди се, че по отношение на тези РКО не било
4
откривано производство по оспорването им, за да бъдат същите обявени и признати за
неистински документи. Същите не били изключени от доказателствата по делото. Безспорно
било установено по делото, че с извършената в процесните РКО поправка не било
извършено престъпление. По делото не била установена твърдяната от насрещната страна
неавтентичност на оспорените документи, поради което същите не били изключени от
доказателствения материал по делото и нямало основание да се изпращат на прокуратурата.
По същество са наведени отново доводите, присъстващи и във въззивната жалба против
решение № 76/14.03.2022 г., касаещи истинността на двата РКО и характера и
доказателствената им стойност като документи. Направено е искане да се отмени решение
№ 196 от 18.05.2022 г. на Окръжен съд Плевен, постановено по гр.д. № 273/2021 г. в
обжалваната част, с която на основание чл. 194, ал. З от ГПК е постановено след влизане в
сила на съдебното решение по делото и признаване за неистински документи на РКО от
19.10.2016 г. и 26.10.2016 г, копия от тези документи, ведно с препис от решението да се
изпратят на Районна прокуратура – Плевен, като неправилно и незаконосъобразно.
От ответната по жалбата страна „Си Ко“ ООД е постъпил писмен отговор, с който е
заето становище за недопустимост и неоснователност на същата. Посочено е, че решението
в обжалваната част притежава характер на определение, което не попада в обхвата на чл.
274, ал. 1 от ГПК и не подлежи на обжалване. Дори и да се приеме, че съдебният акт
подлежи на обжалване в тази част, жалбата била депозирана след изтичане на срока по чл.
275, ал. 1 от ГПК. Изложени са подробни съображения по основателността на наведените
доводи. Направено е искане жалбата да се остави без разглеждане, като недопустима, а в
условията на евентуалност – да бъде оставена без уважение, като неоснователна.
По делото е постъпила също и частна жалба от „Си Ко“ ООД, чрез адв. Е. Т., против
решение N 196 от 18.05.2022 г., постановено по гр. д. № 273/2021 г. по описа на Окръжен
съд - Плевен, в частта, с която съдът е отказал да присъди в полза на „Си Ко" ООД
транспортни разноски в размер на 302.22 лв.
Посочва се, че съдът не следва да съобразява каквито и да е други факти освен това
дали са направени разходи и дали от данните по делото може да се направи извод, че те са
във връзка с производството. При положение че съдът правилно е приел, че датата на
зареждане на горивото съвпада с датите на заседанията, както и че процесуалният
представител на „Си Ко" ООД е участвал в откритите заседания, жалбоподателят счита, че
са налице основания за присъждане и на тези разноски. Направено е искане да се отмени
решение № 196/18.05.2022 г., постановено по гр.д. № 273/2021 г. по описа на Окръжен съд –
Плевен, в частта, с която съдът е отказал да присъди в полза на „Си Ко" ООД транспортни
разноски общо в размер на сумата от 302.22 лв., представляваща сбора от разноските за
пътуване за участие в откритите съдебни заседания по делото.
От насрещната страна ЗП А. З. К. е постъпил отговор на частната жалба, с който е
направено мотивирано искане жалбата да бъде оставена без уважение, като неоснователна.
Великотърновският апелативен съд, като взе предвид оплакванията в жалбите,
5
становищата на страните и доказател ствата по делото, приема за установено следното:
Пред Софийския градски съд са предявени искове от „Си Ко“ ООД, гр. София против
ЗП А. З. К., за осъждане на ответника да заплати на ищцовото дружество следните парични
суми: на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД сумата от 52 195.20 лв., представляваща
недължимо платена сума в резултат на разваляне на договор от 11.01.2016 г. между
страните, с анекс към него, ведно със законната лихва върху тази сума считано от датата на
подаване на ИМ – 16.11.2020 г. до окончателното й заплащане; на основание чл. 86 от ЗЗД
сумата от 8 792.95 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва,
изчислено върху главницата за периода от 10.10.2019 г. до 15.11.2020 г.; на основание чл. 92
от ЗЗД сумата от 11 915.52 лв., представляваща неустойка по чл. 5 от анекс № 2/17.06.2019 г.
към договор от 11.01.2016 г. между страните, ведно със законната лихва върху тази сума
считано от датата на подаване на ИМ – 16.11.2020 г. до окончателното й заплащане; на
основание чл. 86 от ЗЗД сумата от 1 333.93 лв., представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва, изчислено върху главницата за периода от 10.10.2019 г. до
15.11.2020 г.
Ответникът оспорва исковете. Оспорва размера на невъзстановената част от аванса
по процесния договор, като твърди, че задълженията му към ищцовото дружество възлизат
на 22 195.20 лв.
След направено възражение по чл. 105 от ГПК от страна на ответника,
производството по гр.д. № 12562/2020 г. на СГС е прекратено и изпратено по подсъдност на
Плевенския окръжен съд, пред който е образувано гр.д. № 273/2021 г. по описа на съда.
От фактическа страна се установява следното:
Установява се от представения по делото договор, сключен на 11.01.2016 г. между
страните, че същите са постигнали съгласие, по силата на което ответникът А. К., в
качеството на земеделски производител и продавач се задължил да прехвърли на ищцовото
дружество „Си Ко“ ООД собствеността върху шарен /ивичест/ слънчоглед, подходящ за
белене от реколта 2016, 2017, 2018, 2019 и 2020 г., отговарящо на изискванията за качество,
посочени в чл. 2 от договора срещу задължението на „Си Ко“ ООД, в качеството на купувач
да заплаща предварително /авансово/ продажните цени съгласно условията на договора.
Договорът е сключен от ответника чрез пълномощника му С. К.а по силата на
представеното по делото пълномощно с нотариална заверка на подписа на упълномощителя
от 11.05.2015 г., рег. № 3504, извършена от помощник-нотариус при нотариус П. Ц., рег. №
487 и район на действие РС Плевен. В чл. 3 от договора страните са договорили предаването
на стоката между страните. В чл. 5 страните са постигнали съгласие единичната цена за тон
слънчоглед за съответната година да се определя с анекс към договора, подписан между
страните преди заплащане на продажната цена, като отказът на продавача да подпише такъв
анекс представлява основание за отказ за купувача да заплати цената по чл. 7 от договора.
Съобразно чл. 6 от договора, ответникът, в качеството на продавач се е задължил да предаде
на ищцовото дружество, в качеството на купувач, съответното количество слънчоглед
съобразно размера на авансово платената цена, завишена с 50 000 лв., съобразно изготвени
6
анекси за цена и записи на заповед за периода на действие на договора, които са неразделна
част от него до 30-то число на месец септември в съответната година на реколтата, като
осигури възможност на купувача да натовари договореното количество слънчоглед, като
продавачът представи декларациите, посочени в чл. 6, б. „в“ от договора и издаде фактура.
С чл. 7, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от договора, страните са постигнали съгласие купувачът да
заплати предварително по посочена в договора банкова сметка продажната цена за всяка
реколта съгласно фактура, издадена от продавача, като за всяка от посочените в договора
пет реколти се заплати сумата от 150 000 лв. в определени в договора срокове. Установява
се, че конкретно за реколта 2016 г. продавачът е следвало да заплати авансово сумата от 150
000 лв. до 20.01.2016 г. Съгласно чл. 10 от договора, при възникване на форсмажорни
обстоятелства страната, която не може да изпълни задълженията си по договора в подходящ
срок следва да уведоми писмено другата страна относно възможните последици за него от
неизпълнение на договора, като ако невъзможността за изпълнение поради форсмажорни
обстоятелства продължи толкова, че другата страна загуби интерес от изпълнението, тя има
право да прекрати едностранно договора с писмено предизвестие до другата страна.
По делото е представената фактура № 57/14.01.2016 г., издадена от ответника ЗП А.
К., издадена във връзка с продажба на 300 тона слънчоглед реколта 2016 г. при единична
цена 500 лв. и авансово плащане на цената на цялото количество в размер на 150 000 лв.
Установява се от фактурата, че плащането на цената по нея е без ДДС и е следвало да се
извърши с платежно нареждане, като същата е подписана за купувача „Си Ко“ ООД от Я. К.
като МОЛ.
От представената по делото инвойс-фактура № 108/17.10.2018 г., издадена от
ответника ЗП А. К., се установява, че същата се отнася до продажба на 60,480 тона
слънчоглед реколта 2018 г. при единична цена 510 лв. на обща стойност 30 844.80 лв., която
следва да се приспадне от аванса по фактура № 57/14.01.2016 г. Фактурата е подписана за
купувача „Си Ко“ ООД от Г. Д. като МОЛ.
С анекс № 2/17.06.2019 г. към договор от 11.01.2016 г. страните са постигнали
съгласие относно изпълнение от страна на „Си Ко“ ООД на задължението по чл. 7, ал. 1, б.
„а“ от договора за авансово плащане на сумата от 150 000 лв., за което е издадена фактура №
57/14.01.2016 г., за която сума продавачът е следвало да достави 300 тона слънчоглед,
подходящ за белене, реколта 2016 г. Страните са постигнали съгласие, че продавачът не е
изпълнил задълженията си по договора и не е доставил на купувача договореното
количество слънчоглед реколта 2016 г. до датата на сключване на анекса, поради което
купувачът не е заплащал суми за следващите реколти на 21.11.2016 г., 21.11.2017 г. и
21.11.2018 г. съгласно чл. 7 ал. 1 б. „а“ от договора. Установява се, че страните са
постигнали съгласие продажната цена от 30 844,80 лв. на доставеното на 17.10.2018 г.
количество слънчоглед реколта 2018 г., за което е издадена фактура № 108/17.10.2018 г., да
се приспадне от авансово платената сума от купувача, при което задължението на продавача
остава в размер на сумата от 119 155.20 лв., представляваща разлика между сумата по б.“А“
в размер на 150 000 лв. и сумата по б. „Д“ в размер на 30 844.80 лв. С анекса страните са
7
постигнали съгласие за правилно упражнено право на възражение на купувача по договора,
както и че същият няма да претендира обезщетение от забава на продавача, а продавачът
няма претенции към купувача във връзка с упражнените права на купувача. Съгласно чл. 2
от анекса ответникът в качеството на продавач се е съгласил да продаде на ищцовото
дружество, в качеството на купувач, черен, шарен /ивичест/ слънчоглед реколта 2019 г. на
стойност 119 155,20 лв. при цена на тон, която не е посочена в анекса, доставката на която
съгласно чл. 3 от анекса следва да е в срок до 30.09.2019 г. Съобразно чл. 4 от анекса, в
случай, че продавачът не изпълни задължението си по чл. 2 от договора в срок до 07.10.2019
г., договорът между страните и анексите към него следва да се считат развалени
автоматично, без да е необходимо каквото и да е изявление от някоя от страните. Страните
са уговорили в чл. 5 от анекса, че в случай на разваляне на договора и анексите съобразно
чл. 4 от анекса, продавачът се задължава да върне на купувача сумата от 119 155.20 лв.,
ведно с неустойка за разваляне на договора в размер на 10 % от посочената сума, като двете
суми се дължат в двудневен срок от изтичане на срока по чл. 4 от анекса. Анексът е
подписан за ищцовото дружество от управителя Г. Д., а от ответника чрез пълномощника му
С. К.а.
Не се спори между страните, че ответникът в качеството на продавач е изпълнил
частично поетото с анекса задължение за продажба на слънчоглед и е доставил на ищцовото
дружество слънчоглед на стойност 36 960 лв., с която сума ищцовото дружество е приело
погасяване на част от дължимата главница в размер на 119 155.20 лв., посочена в анекс №
2/17.06.2019 г. към договор от 11.01.2016 г. между страните.
Не се спори между страните и се установява от представеното по делото електронно
извлечение от сметката на ответника № 80/29.09.2020 г., издадено от „Уникредит Булбанк“,
че на 28.09.2020 г. ответникът е заплатил на ищеца по банков път сумата от 30 000 лв., с
която ищцовото дружество е приело погасяване на част от дължимата главница в размер на
119 155,20 лв., посочена в анекс № 2/17.06.2019 г. към договор от 11.01.2016 г. между
страните.
От заключението по приетата в първата инстанция съдебно-икономическа
експертиза, изготвено от вещото лице Теодора Илиева, се установява, че при проверка на
счетоводните записвания при ищцовото дружество в счетоводството му са отразени
заплатената авансово сума в размер на 150 000 лв. по фактура № 57/14.01.2016 г., сумата от
30 844.80 лв. по фактура № 108/17.10.2018 г., сумата от 36 960 лв. по фактура №
124/08.09.2019 г. и сумата от 30 000 лв., заплатена на 28.09.2020 г. по банков път, при което
непогасеният остатък по счетоводна сметка 444 спрямо ответника е в размер на 52 195.20
лв. Вещото лице е посочило, че в счетоводството на ищеца не са отразени получени суми от
ответника в брой на 19.10.2016 г. и на 26.10.2016 г. по РКО, съответно в размер на 20 000
лв. и 10 000 лв.. изяснено е, че при получаването им следва се отразят по дебита на
счетоводна сметка 501 на съответните дати срещу издадени първични документи –
приходни касови ордери /ПКО/, каквито вещото лице не е получило от ответника, а следва
да бъдат издадени от него. Вещото лице е посочило, че РКО се издават при изплащане на
8
определени суми от ответника от касата му, но също така при получаване на сумите ищецът
трябва да издаде ПКО и квитанцията да се предостави на ответника като първичен документ
за получената сума. Осчетоводяването едва през 2020 г. на плащания, извършени през 2016
г., съставлява нередовност на счетоводните записвания. Съгласно ЗСч всички записвания в
счетоводните книги трябва да бъдат документално обосновани и да са съставени на база
първични счетоводни документи, както и следва да се спази принципа на текущо
начисляване на приходи и разходи по ЗСч. При получаване на суми в брой в касата на
ищцовото дружество следва с оглед счетоводната отчетност и правилност да са издадени
ПКО за получени плащания в брой, каквито няма налични в счетоводните книги на ищеца.
От заключението се установява още, че съгласно представения по делото РКО от 19.10.2016
г. за сумата от 20 000 лв., получена от Я. К., ответникът е издал кредитно известие - КИ №
143/26.10.2020 г. с посочено основание „неусвоен аванс за слънчоглед“, а същото така, че
съгласно представения по делото РКО от 26.10.2016 г. за сумата от 10 000 лв., получена от
Я. К., ответникът е издал КИ № 141/26.10.2020 г. за сумата от 20 000 лв. със същото
посочено основание. Установено е, че счетоводно при ответника РКО от м. Х.2016 г. са
отразени като платени от касата през м. Х.2020 г., както и кредитните известния са отразени
през м. Х.2020 г. Вещото лице е изискало от ответника хронологичен счетоводен регистър
на сметка 501 за м. Х.2016 г. и е установило, че към датите, на които са посочени като
направени плащанията ответникът е имал налични суми, които да покрият размерите им.
Изяснено е, че при издаване на ПКО същите следва да се осчетоводят от ищцовото
дружество като документ, установяващ захранване на касата с опредЕ.та сума, а ответникът
осчетоводява РКО, но квитанцията към ПКО се предава на вносителя на съответната сума за
съхранение като приложение към РКО, без да се осчетоводява. Неправилно е издаването на
КИ през м. Х.2020 г. за плащания от м. Х. 2016 г., но от представените справки –
декларации и дневници по ЗДДС на ответника е установено, че ответникът е отразил двете
КИ по РКО от м. Х.2016 г. и те са включени в справките – декларации по ЗДДС през м.
Х.2020 г. Вещото лице посочва, че ЗДДС изисква издаване на фактури и КИ в срок от пет
дни от данъчното събитие по ДДС, а ЗСч изисква всички записвания да се правят хроноло‐
гично през периодите, през които са направени. От заключението по експертизата се
установява също, че неустойката, изчислена съгласно чл. 3 от анекс № 2/17.06.2019 г. по
договора е в размер на 11 915.52 лв., изчислена като 10 % върху сумата от 119 155.20 лв. За
периода от 10.10.2019 г. до 27.09.2020 г. законната лихва върху главницата от 82 195.20 лв. е
в размер на 8 082.53 лв. За периода от 10.10.2019 г. до 15.11.2020 г. законната лихва върху
неустойката от 11 915.52 лв. е в размер на 1 333.88 лв. Вещото лице е извършило проверка
на търговските отношения между страните и е установило, че съгласно счетоводните
записвания при ответника по договор за заем от 2015 г. ищцовото дружество е предоставило
на ответника заем в размер на сумата о т 25 000 лв., от която към 30.09.2021 г. непогасена е
останала сумата от 10 000 лв. Установено е също, че ответникът е закупувал от ищеца
торове, препарати, семена, по които продажби няма непогасени суми при салдо 204 172.16
лв.
В съдебно заседание пред първоинстанционния съд вещото лице е посочило, че в
9
двете КИ, издадени от ответника е посочено извършено плащане по банков път, като
посочването на начина на плащане е задължителен реквизит в КИ.
От заключението на съдебно-почерковата експертиза, изготвена от вещото лице М.
М., се установява, че след извършено изследване на оригиналите на оспорените РКО от м.
Х.2016 г., издадени от ЗП А. К. е установено, че в РКО от 19.10.2016 г. и в РКО от
26.10.2016 г. подписите за „получил сумата“ са положени от Я. К.. Вещото лице дава
заключение, че ръкописния текст в двата РКО е изписан от С. Г.а К.а, като в РКО от
19.10.2016 г. ръкописния текст и подписът са положени с три вида химикални пасти, а в
РКО от 26.10.2016 г. ръкописния текст и подписът са положени с два вида химикални пасти.
Вещото лице установява, че част от ръкописния текст в РКО от 19.10.2016 г. е повторен с
различна химикална паста от останалия ръкописен текст, както и че не може да се установи
кой ръкописен текст е положен първи и дали са по едно и също време поради липса на
такава методика.
По делото е допуснато изслушването на заключение по повторна съдебно-почеркова
експертиза, от което се установява, че в РКО от 19.10.2016 г. подписите и ръкописния текст
за изписани с различни химикални пасти и не са изписани по едно и също време, като
първоначално с една и съща паста е изписан текстът „19.10.16 г. Я. К. гр. Плевен 20 000
Двадесет хиляди лв.“ и подписите, след което с една и съща химикална паста е изписан
преповторения и изписан текст „ЗП А.“ и текстът „Здр. К. ********* ул. „Чаталджа № ЕГН
********** „СИКО“ ООД ЕИК ********** връщане по фактура“, а след това е изписан
текстът “върнат аванс“. Вещото лице дава заключение, че в РКО от 26.10.2016 г. подписите
и всички части от ръкописния текст са изписани с различни химикални пасти и не са
изписани по едно и също време, като първоначално е изписан ръкописният текст „ЗП А.
Здр. К. ********* 26.10.16 г. Я. К. гр. Плевен 10 000 лв. Десет хиляди лв.“ и подписите,
след което с една и съща химикална паста е изписан текстът „ул. „Чаталджа № ЕГН
********** „СИКО“ ООД ЕИК ********** връщане по фактура“, а след това е изписан
текстът “върнат аванс“. Вещото лице е изяснило, че до момента криминалистичната
практика по техническо изследване на документи не разполага с универсална и достатъчно
достоверна методика за определяне на абсолютна и относителна давност, както и времето на
изготвяне /датиране/ на документ по използваните за целта материали /хартия и пишещи
вещества – химикални пасти, тонер, тампонни мастила и др./, поради което експертизата не
може да отговори на въпроса кога точно са изписани ръкописният текст и подписите, както
и да посочи точното време и годината на полагане на всяка от различните химикални пасти
върху РКО от 19.10.2016 г. и РКО от 26.10.2016 г.
По делото пред първата инстанция е разпитана като свидетелка Я. К., управител на
ищцовото дружество към момента на разпита. От показанията се установява, че от 2010 г.
същата е в професионални отношения, в качеството на представляващ „Си Ко“ ООД, със
свидетелката С. К.а, като представител на ЗП А. К., като дружеството е предоставяло пари
на С. К.а в заем за слънчоглед като стоков кредит. Свидетелката не си спомня да е
подписвала предявените в съдебно заседание РКО от 19.10.2016 г. и РКО от 26.10.2016 г.,
10
както и да е подписвала празен документ и да го е предоставяла на С. К.а. Практиката на
дружеството била да работи чрез преводи на суми по банков път, като за суми над 10 000 лв.
дружеството винаги извършвало банкови преводи и не се извършвали разплащания в брой.
Представянето на суми в брой ставало в присъствие на счетоводителя на дружеството,
който оформял необходимите документи.
От показанията на свидетелката С. К.а, се установява, че същата се познава с Я. К. от
дълги години, като са имали срещи в офисите на фирмата, в дома на К., на кафе и на други
места и са си разменяли парични суми. На някои от срещите са присъствали само двете, а
при други в последните години, е присъствала и управителката на дружеството г-жа Д..
Свидетелката установява в показанията си, че е запозната с предявените ѝ РКО от 19.10.2016
г. и РКО от 26.10.2016 г. и ги е съставила изцяло, с изключение на подписите, положени от
Я. К.. Не си спомняла точно къде били съставени. По думите единият РКО бил съставен в
нейния автомобил в присъствието на К.. Сумите били предоставени в брой по искане на К.,
която трябвало да направи някакви разплащания и да ги внесе по банковите сметки на
дружеството за покриване на съответните задължения на ЗП А. К.. Свидетелката посочва, че
между дружеството, представлявано от Я. К., и ЗП А. К. е имало договорни отношения във
връзка с продажбата на слънчоглед към датата на издаване на РКО. Свидетелката посочва,
че първо е изписала сумите и датите, а след това пред Я. К. е оформила останалата част, тъй
като в противен случай Я. К. нямало да ги подпише. Я. К. броила сумите пред нея, преди да
подпише РКО. Свидетелката излага, че не си спомня след подписване на ордерите от Я. К.,
да е правила добавки в тях, като не си спомня и защо в конкретния случай осчетоводяването
им е извършено по-късно.
При тези данни от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:
Съдът е сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3
от ЗЗД, чл. 86 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 55 от ЗЗД, който е получил нещо без основание или с
оглед на неосъществено или отпаднало основание е длъжен да го върне. Съобразно
мотивите по т. 1 от Постановление № 1 от 28.05.1979 г. на Пленума на ВС, при третия
фактически състав на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД основанието съществува при получаването на
престацията, но след това то е отпаднало с обратна сила. Текстът намира приложение при
унищожаване на договорите поради пороци на волята, при разваляне на договорите поради
неизпълнение, при настъпване на прекратително условие, когато сделката е сключена при
такова условие и в други подобни случаи. За уважаването на иска по чл. 55, ал. 1 ЗЗД,
последно предложение, е необходимо цялостно доказване на фактическия състав -
извършване на реална престация; съществуване на основанието при получаване на
престацията; отпадане на основанието с обратна сила (унищожаване на договора,
развалянето му поради неизпълнение и др.)
В случая елементите от фактическия състав на иска по чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД са
11
безспорно установени по делото.
Безспорно е установено по делото, че между страните е сключен договор за продажба
на слънчоглед от 11.01.2016 г., като ищцовото дружество е изпълнило в пълен обем
задължението си по чл. 7 ал. 1 б. „а“ от договора и след издаване на фактура № 57/14.01.2016
г. от ответника ЗП А. К., е заплатило на последния авансово и по банков път сумата от 150
000 лв., представляваща продажна цена на 300 тона слънчоглед реколта 2016 г. при
единична цена 500 лв.
Безспорно е установено по делото, че в договорения срок до 30.09.2016 г. ответникът
не е изпълнил задължението си и не е предал на ищцовото дружество договореното
количество слънчоглед.
Не е спорно по делото, че страните са постигнали съгласие относно обстоятелството,
че с продажбата на 17.10.22018 г. на 60,480 тона слънчоглед реколта 2018 г. на обща
стойност 30 844,80 лв. ответникът е погасил частично задължението си към ищцовото
дружество за продажба на слънчоглед реколта 2016 г.
Безспорно е установено, че по силата на сключения анекс от 17.06.2019 г. ЗП А. К. е
поел задължение да прехвърли на ищцовото дружество черен, шарен /ивичест/ слънчоглед
реколта 2019 г. на стойност 119 155,20 лв. в срок до 30.09.2019 г. Това задължение е поето
в изпълнение на задължението, което продавачът ЗП А. К. е поел по б.Е от анекса, а именно
че дължи на купувача връщане на сумата 119 155.20 лв.
Не е спорно между страните също, че задължението на ответника да предостави
слънчоглед реколта 2019 г. е изпълнено частично – в договорения срок, като на 8.09.2019 г.,
същият е предоставил на ищеца слънчоглед на стойност 36 960 лв., с което задължението на
земеделският производител за връщане на сумата 119 155.20 лв. е редуцирано до 82 195,20
лв.
Не се спори, че в указания в чл. 4 от анекса срок до 07.10.2019 г. ответникът не е
изпълнил посоченото задължение за доставка на слънчоглед, поради което и по силата на
цитираната разпоредба договорът между страните е развален, считано от тази дата, без да е
необходимо каквото и да е изявление от някоя от страните. По силата на развалянето на
договора и постигнатата в чл. 4 от анекса уговорка между страните, считано от 10.10.2019 г.
(два дни след изтичане на срока по чл. 4 от анекса) ответникът дължи на ищцовото
дружество на отпаднало основание сумата от 82 195,20 лв., както и неустойка за разваляне
на договора и от тази дата същият е изпаднал в забава по отношение на изпълнението на
посочените парични задължения.
Безспорно е установено по делото, че на 28.09.2020 г. от страна на ответника в полза
на ищеца е извършено плащане в размер на 30 000 лв., надлежно осчетоводено при двамата
търговци, с оглед на което, считано от 29.09.2020 г. ответникът дължи на ищцовото
дружество сумата от 52 195,20 лв., съответно – по отношение на тази парична сума е
изпаднал в забава както към датата на подаване на ИМ, така и към датата на приключване на
съдебното дирене.
12
Посоченият размер на дължимата сума по разваления договор е установен и от
заключението по допуснатата съдебно-икономическа експертиза. Вещото лице по нея е
изследвало отношенията между дружеството и земеделският производител, взело е предвид
счетоводните записвания при двамата търговци, извършените плащания, като е установило,
че недоставеното количество продукция (задължението за което е трансформирано в такова
за връщане на авансово заплатената от дружеството сума) възлиза на обща стойност от
52 195,20 лв.
Съдът намира, че представените от ответника два разходни ордера, с оглед
договореното от страните в анекса от 17.06.2019г., не могат да бъдат взети предвид. Към
датата на сключване на Анекс № 2 към договора-17.06.2019г,. с уговореното в същия анекс,
страните са постигнали съгласие каква е дължимата сума от продавача по договора ЗП А.
К. към купувача „Си Ко“ ООД. Дължимата сума е в размер на 119 155.20 лв. Видно от
съдържанието на анекса страните са установили какъв размер на аванса е заплатен от
купувача и какъв в размер продавачът е доставил на купувача слънчоглед/30 844.80лв./
Други суми страните не са приели да са връщани от продавача на купувача. Предвид
изрично признатото задължение на продавача да върне на купувача сумата от 119 155.20 лв.
съгласно б.Е от сключения между страните Анекс № 2 от 17.06.2019г., то задължението му
към датата на анекса е 119 155.20 лв. В отношенията между страните отразеното относно
престираното от продавача по договора има установителен характер. Видно е от
съдържанието на Анекс№ 2/17.06.2019г. е че между страните не е признато, извършено
плащане от страна на продавача от 20 000 лв. и от 10 000 лв. по представените по делото,
разходни касови ордери, които датират от 2016г., т.е. отпреди подписването на Анекс № 2.
След като задължението за връщане на сумата от 119 155.20 лв. е установено с анекс № 2, то
възражението за извършени преди това плащания по двата разходни касови ордери, е
неоснователно.
Освен това въззивният съд намира, че представените по делото РКО от 19.10.2016г. и
РКО-26.10.2016г. не установяват погасяване на суми от ответника към ищеца по процесния
договор.
Представените от ответника РКО от 19.10.2016г. и РКО-26.10.2016г. са частни
свидетелстващи документи. Същите са оспорени от насрещната страна.
Установено е по делото от заключението на почерковата експертиза, че ордерите са
подписани от Я. К.. С оглед на това следва извода, че процесните два разходни касови
ордера не са неистински документи. Ето защо същите не следва да бъдат изключвани като
доказателства по делото. Като частни свидетелстващи документи разходните касови ордери
нямат обвързваща доказателствена сила и се преценяват от съда, съобразно събраните по
делото доказателства. Оспорена е и верността на съдържанието на двата разходни касови
ордера.
Очевидна е разликата в съдържанието на представените с отговора на исковата молба
копия от посочените два разходни касови ордера и съдържанието на същите, представени
по-късно пред Плевенския окръжен съд в оригинал. Във всеки от ордерите е извършена
13
добавка „върнат аванс“.
Като се има предвид заключението на повторната СПЕ, изготвено от вещото лице
Цветан Цветанов относно поредността на съставяне на текста в разходните касови ордери,
следва да се приеме, че Я. К. се е подписала на съответните дати на ордерите за посочените
суми, но останалия текст от същите е изписан след това. Ето защо не може да се приеме, че
в представените от ответника два РКО е налице волеизявление на Я. К., че като управител
или от името на дружеството, получава посочените в ордерите суми. Името на дружеството
и основанието са вписани след изписването на името Я. К. и полагане на подпис от нея. С
оглед на изложеното представените от ответника два разходни ордера не установяват
погасяване на част от сумата по предоставения аванс.
Предвид изложеното, налице са основанията на чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД и
ответникът следва да бъде осъден да върне чрез плащане на ищцовото дружество сумата от
52 195,20 лв. като получена на отпаднало основание с оглед разваляне поради неизпълнение
на договор за продажба на слънчоглед от 11.01.2016 г. , с анекс към него № 2/17.06.2019 г.,
ведно със законната лихва върху тази сума считано от датата на подаване на ИМ –
16.11.2020 г. до окончателното й заплащане. Поради съвпадение на изводите на въззивната
инстанция с тези на първоистанционния съд, решението в частта, с която искът е уважен за
сумата 52 195,20 лв., ведно със законната лихва, следва да бъде потвърдено.
С оглед основателността на главния иск, акцесорната претенция по чл. 86 от ЗЗД
следва да бъде уважена изцяло предвид доказания размер на вземането от 8 792,95 лв.,
представляваща обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва на сумата от
82 195,20 лв. за периода от 10.10.2019 г. до 27.09.2020 г. и на сумата от 52 195,20 лв. за
периода от 28.09.2020 г. до 15.11.2020 г. Така посоченият размер на вземането е установен
по делото от заключението на съдебно-икономическата експертиза. Решението на първата
инстанция и в тази част следва да бъде потвърдено.
По отношение на иска по чл. 92 от ЗЗД съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 92, ал. 1 от ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението
на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те
да се доказват. Кредиторът може да иска обезщетение и за по-големи вреди. Съгласно ТР №
7/13.11.2014 г. по тълк. дело № 7/2013 г. на ОСГТК на ВКС, не се дължи неустойка за забава
по чл. 92, ал. 1 от ЗЗД когато двустранен договор, който не е за продължително или за
периодично изпълнение е развален поради виновно неизпълнение на длъжника. Дължима в
такава хипотеза е единствено неустойка за обезщетяване на вреди от неизпълнението поради
разваляне – неустойка за разваляне, ако такава е била уговорена.
В разглеждания случай с Анекс № 2/117.06.2019г. – чл.5 от същия е уговорена
именно неустойка за разваляне. Съгласно уговореното в т.5 от анекса продавачът е длъжен
да върне на купувача сумата от 119 155.20 лв., ведно с неустойка за развалянето в размер на
10% от посочената сума. Изрично е посочено в анекса, че неустойката е върху сумата от
119 155.20 лв., поради което няма основание неустойката да се определя върху сумата от
14
82 195.20 лв. Неустойката е компенсаторна и има за цел да обезщети вредите на изправната
страна от развалянето на договора. Неустойката не е за забава, за да бъде определяна върху
редуцирана след частично изпълнение сума. Ето защо искът по чл.92 от ЗЗД следва да бъде
уважен в пълния предявен размер от 11 915,52 лв., ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба. Решението в частта, с която искът по чл.92 от ЗЗД е
отхвърлен за разликата над 8 219,52 лв. до предявения размер от 11 915,52 лв. следва да се
отмени и вместо него да се постанови решение, с което искът да се уважи за още 3 696 лв.
С оглед на уважаването на главния иск по чл.92 от ЗЗД и за разликата от 3696 лв.,
следва да бъде уважен и в пълния размер предявения акцесорен иск по чл.86 от ЗЗД от
1333.93лв.,т.е. да се присъди още сумата от 413.79 лв.
По въззивната жалба на ЗП А. З. К., срещу решение № 196 от 18.05.2022 г. на
Окръжен съд Плевен, постановено по гр.д. № 273/2021 г. по описа на същия съд в частта, с
която е постановено на основание чл. 194, ал. 3 от ГПК след влизане в сила на съдебното
решение по делото и признаване за неистински документи на РКО от 19.10.2016 г. и
26.10.2016 г., копия от тези документи, ведно с препис от решението да се изпратят на
Районна прокуратура – Плевен:
Тази въззивна жалба е постъпила в срок и възражението на ответната страна, че е
просрочена е неоснователно. Жалбата е допустима, доколкото първостепенният съд се е
произнесъл с решение. Без правно значение е обстоятелството, че в мотивите си съдът
посочва, че това произнасяне е с характер на определение. С диспозитив на съдебно
решение съдът е постановил се е произнесъл по чл.194 ал.3 пр.2 от ГПК.
Въззивният съд намира, че в тази част решението е недопустимо, доколкото
първостепенният съд не се е произнесъл с решението си от 14.03.2022г. относно
оспорването по реда на чл.193 от ГПК. В основното решение липсва диспозитив дали съдът
признава или не, че оспорването на разходните касови ордери е доказано, или че
документите са неистински. Липсва и произнасяне по тези въпроси с определение,
предхождащо съдебното решение от 14.03.2022г. При това положение недопустимо е с
допълнително решение да се постановява диспозитив относно последиците по чл.194 ал.3
пр.2 от ГПК. Първостепенният съд в мотивите посочва, че се произнася с определение за
яснота на страните, а в действителност постановява решение с диспозитив по чл.194 ал.3 от
ГПК. Ето защо решение № 196 от 18.05.2022 г. по гр.д. № 2273/2021 на Окръжен съд-
Плевен следва да се обезсили в обжалваната част относно постановеното на основание
Чл.194 ал.3 пр.2 от ГПК.
По частната жалба на „СИ КО“ ООД – гр. Долна Митрополия против решение N 196
от 18.05.2022 г., постановено по гр. д. № 273/2021 г. по описа на Окръжен съд - Плевен, в
частта, с която съдът е отказал да присъди в полза на „Си Ко" ООД транспортни разноски в
размер на 302.22 лв.:
Частната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение.
Транспортните разходи за явяване на процесуалния представител на страната в
15
съдебните заседания пред първостепенния съд не представляват разноски по смисъла на
ГПК и не подлежат на присъждане.
При този изход на делото ЗП А. З. К. следва да бъде осъден да заплати на „СИ КО“
ООД – гр. Долна Митрополия сумата от 5353.20 лв. за направените разноски в
производството пред въззивната инстанция, от които 97.20лв. държавна такса и адвокатско
възнаграждение в общ размер по всички искове 5256 лв. с ДДС. Възражението на
насрещната страна за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, тъй
като договорените и заплатени адвокатски възнаграждения по всеки от исковете, предмет на
това производство, са близки до минималните възнаграждения по Наредбата за
минималните адвокатски възнаграждения. При договорено възнаграждение от 2100 лв.-
минималния размер по наредбата с оглед интереса по съответния иск е 2095.86лв.; при
договорено възнаграждение от 740 лв.-минималния размер е 769.65 лв.; при договорено
възнаграждение от 740 лв.-минимален размер 740.98 лв.; при договорено възнаграждение от
300 лв. -минимален размер на възнаграждението от 320.13 лв. Не следва да присъжда
договореното и заплатено възнаграждение в размер на 588.82 с ДДС за защита по жалбата
на ответника срещу решението на ПОС от 18.05.2022г., тъй като предмет на жалбата е
въпрос, който е свързан с предявения иск за сумата от 52195.20 лв. и няма самостоятелен
характер.
Не се дължат разноските за адвокатско възнаграждение по частната жалба в размер
на 300 лв. Не следва да се присъждат разноски за пощенски пратки, тъй като по делото няма
данни да са изпращани такива за производството пред тази инстанция. Не следва да се
присъждат претендираните транспортни разходи, тъй като същите не представляват
разноски по делото по смисъла на ГПК.
Водим от горното Великотърновският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 76 от 14.03.2022 г. на Окръжен съд – Плевен, постановено по гр.д. №
273/2021 г. по описа на същия съд, в частта, с която е отхвърлен предявения от „СИ КО“
ООД – гр. Долна Митрополия против ЗП А. З. К. иск с правно основание чл.92 от ЗЗД за
неустойка за разваляне на договор по чл.5 от анекс № 2/17.06.2019г. за разликата над
8 219.52 лв. до предявения размер от 11 915.52 лв., за сумата от 3 696 лв., като
неоснователен, вместо което постановява:
ОСЪЖДА на основание чл. 92 от ЗЗД ЗП А. З. К., ЕГН **********, от гр.Кнежа,
********* да заплати на „СИ КО“ ООД със седалище и адрес на управление гр.Долна
Митрополия, Стопански двор, обл.Плевен, ЕИК ********* сумата от още 3 696 лв.,
представляваща неустойка за разваляне на договор по чл. 5 от анекс № 2/17.06.2019 г. към
16
договор от 11.01.2016г. между страните поради значително неизпълнение на задълженията
на ответника по анекса, ведно със законната лихва върху тази сума считано от датата на
подаване на ИМ – 16.11.2020 г. до окончателното й заплащане.
ОТМЕНЯ решение № 76 от 14.03.2022 г. на Окръжен съд – Плевен, постановено по
гр.д. № 273/2021 г. по описа на същия съд, в частта, с която е отхвърлен предявения от „СИ
КО“ ООД – гр. Долна Митрополия против ЗП А. З. К. иск с правно основание чл.86 от ЗЗД
иска за разликата над 920.13 лв. до предявения размер от 1 333.93 лв., за сумата от 413.79
лв., като неоснователен, вместо което постановява:
ОСЪЖДА на основание чл. 86 от ЗЗД ЗП А. З. К., ЕГН **********, от гр.Кнежа,
********* да заплати на „СИ КО“ ООД със седалище и адрес на управление гр.Долна
Митрополия, Стопански двор, обл.Плевен, ЕИК ********* сумата от още 413.79 лв.,
представляваща обезщетение за забавеното плащане на неустойката за периода от
10.10.2019г. до 15.11.2020г.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 76 от 14.03.2022 г. на Окръжен съд – Плевен,
постановено по гр.д. № 273/2021 г. по описа на същия съд, в останалите обжалвани части.
ОБЕЗСИЛВА решение № 196 от 18.05.2022 г. на Окръжен съд Плевен,
постановено по гр.д. № 273/2021 г. по описа на същия съд в частта, с която е постановено на
основание чл. 194, ал. 3 от ГПК след влизане в сила на съдебното решение по делото и
признаване за неистински документи на РКО от 19.10.2016 г. и 26.10.2016 г., копия от тези
документи, ведно с препис от решението да се изпратят на Районна прокуратура – Плевен.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на „СИ КО“ ООД – гр. Долна
Митрополия против решение N 196 от 18.05.2022 г., постановено по гр. д. № 273/2021 г. по
описа на Окръжен съд - Плевен, в частта, с която съдът е оставил без уважение молбата на
адв. Е. Т., в качеството на пълномощник на ищеца „Си Ко“ ООД, вх. № 3807/19.04.2022 г. в
частта по реда на чл. 248 от ГПК за изменение на решение № 76/14.03.2022 г. по гр.д. №
273/2021 г. по описа на Плевенския окръжен съд и присъждане на разноски по делото за
разликата над 10 653.58 лв. до 10 955.80лв. като е отказал да присъди в полза на „Си Ко"
ООД транспортни разноски в размер на 302.22 лв.
ОСЪЖДА ЗП А. З. К., ЕГН **********, от гр.Кнежа, ********* да заплати на „СИ
КО“ ООД със седалище и адрес на управление гр.Долна Митрополия, Стопански двор,
обл.Плевен, ЕИК ********* сумата от 5353.20 лв. разноски по делото за производството
пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
17
1._______________________
2._______________________
18