Номер 110014.10.2020 г.Град В.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – В.I състав
На 28.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Светла В. П.
Членове:Красимир Т. Василев
Невин Р. Шакирова
Секретар:Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Светла В. П. Въззивно гражданско дело №
20203100501843 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е въззивно и е образувано по жалба на Н. И. П. срещу
решение № 1284 от 10.03.2020 г., постановено по гр.д.№ 17232 по описа за 2018 г. на
Районен съд – В., четиридесет и първи състав, с което е изменено на основание член 127,
алинея 2 във връзка с член 59, алинея 9 от Семейния кодекс /СК/ за изменение на мерките,
постановени с решение № 5492 от 04.12.2013 г., постановено по гр.д.№ 4409/2012 г. по
описа на ВРС по отношение на детето Н. С. Н.ев, роден на *** г., както следва:
предоставено е упражняването на родителските права спрямо Н. С. Н.ев на бащата С. Н. С. ,
като е определено местоживеене на детето при бащата в ***; определен е режим на лични
отношения между майката Н. И. П. и детето Н. С. Н.ев, както следва: всяка нечетна седмица
на годината от 09,00 часа в събота до 22,30 часа в неделя с преспИ.е; в нечетните години - от
09,00 часа на 28-ми декември до 20,30 часа на 1-ви януари, от 18,00 часа на деня,
предшестващ първия почивен ден от пролетната ваканция /датите се обявяват всяка година
от МОН/ до 09,00 часа в четвъртъка от седмицата на ваканцията /първата половина/, от
18,00 часа на деня, предшестващ първия почивен ден, до 09,00 часа на деня, следващ
последния, когато се събират три последователни почивни дни за Деня на освобождението /3
март/ и Деня на независимостта /22 септември/; в четните години - на 23-ти декември от
09,00 часа до 20,30 часа на 27-ми декември, от 18,00 часа на Велики четвъртък до 20,30 часа
на Велики понеделник, ако пролетната ваканция /датите се обявяват всяка година от МОН/
не съвпада с Великденските празници - от 18,00 часа в четвъртъка на седмицата на
ваканцията до 09,00 часа в следващия понеделник /втората половина/, от 18,00 часа на деня,
предшестващ първия почивен ден, до 09,00 часа на деня, следващ последния, когато се
1
събират три последователни почивни дни за Деня на съединението /6 септември/ и Деня на
просветата /24 май/; през лятната ваканция - два пъти за по 20 /двадесет/ дни през време,
което не съвпада с платения годишен отпуск на бащата, от 09,00 часа на първия ден до 22,30
часа на последния ден; осъдена е Н. И. П. да заплаща в полза на детето Н. С. Н.ев чрез
неговия баща и законен представител С. Н. С. месечна издръжка в размер 152,50 лева,
считано от влизане в сила на решението до настъпване на законова причина за изменение
или прекратяване на издръжката; осъдена е Н. И. П. да заплати на С. Н. С. сумата от 1 535
лева, представляваща направени по делото разноски, на основание член 78, алинея 1 от
ГПК.
Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност и необоснованост на
решението в атакуваните му части, както и за постановяването му при неустановяване на
релевантни факти и обстоятелства, както и при неправилна преценка на събраните
доказателства. Сочи се, че не са налице предпоставките на закона, които да налагат промяна
на определените мерки, а постановените не са в интерес на детето, тъй като ще се отразят
неблагоприятно на развитието му, особено в настоящата възраст. Излага се, че въпреки че
детето е от мъжки пол, то все още има нужда от майчина грижа и подкрепа, от женския
образ в живота му. Твърди се, че отричането на майката през последната година и половина
са повлияни именно от бащата, който дискредитира авторитета на майката. Смята се, че
липсват мотиви за решението, доколкото първоинстанционният съд само е преповторил
доклада по делото и е описал събраните доказателства, поради което и се стига до извод, че
съдът не е изпълнил задържението си за съвкупна преценка на доказателствения материал и
за определяне на неговия най-добър интерес. Сочи се, че ищецът не е доказал изложените в
исковата молба твърдения, че безспорно е установено, че детето не е било препятствано от
страна на майката да контактува с баща си, както и с баба си и дядо си по бащина линия, по
време на определения режим на лични отношения и извън него. Набляга се, че Н. е отличен
ученик, с примерно поведение и винаги е изявявал желание да бъде приет в Първа езикова
гимназия. Сащо така се акцентира, че от 14.03.2020 г. бащата не е изпълнявал задълженията
си по вече постановеното решение досежно режимап на лични отношения. Твърди, че
отношенията й с детето вече са нормализирани – казва й, че я обича, проявява загриженост
за нея, брат си и сестра си. Поради това се иска решението да бъде отменено, а исковите
претенции – отхвърлени.
Въззиваемият С. Н. С. в писмен отговор, депозиран от пълномощника му адвокат Б. Б.,
е оспорил жалбата като неоснователна. Подробно се излага становище защо е налице
изменение на обстоятелствата, респективно предпоставки и за изменение на упражняването
на родителските права, местоживеенето на детето, режим на лични отношения и издръжка.
Намира, че съдът е дал ясен отговор, базиран на събраните по делото доказателства,
включително заключенията на вещите лица по СППЕ и изслушването на родителите и
детето, защо следва да бъдат изменени мерките по отношение на детето Н.. Оспорва се
твърдението във въззивната жалба, че бащата не осъществява режима на контакт с детето,
доколкото това е било продиктувано от обявеното извънредно положение, както и за
2
нормализиране на отношенията майка-дете. Иска се потвърждаване на обжалваното
решение.
Въззивната жалба е подадена от лице, легитимирано да обжалва първоинстанционното
решение, като неизгодно за него. Правото си на жалба, то е упражнило в срок. Жалбата
отговаря на изискванията на член 260 и член 261 от ГПК. При извършената служебна
проверка по валидността на обжалваното решение съобразно нормата на член 269 от ГПК
съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско отделение – първи
състав, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в
жалбата, и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, както и
становищата на страните и по вътрешно убеждение, съобразно член 235 от
Гражданския процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна
страна следното:
Ищецът твърди в исковата си молба, че страните са живели заедно на семейни
начала в периода от 2005 г. до 2012 г. От съвместното им съжителство имат едно дете –
Н. С. Н.ев, родено на *** г. Ищецът сочи, че до момента на фактическата раздяла той се
грижел за детето, както и за детето на ответницата от предишна връзка - И.Н.Т., родено на
*** г. Първоначално страните живеели в град В., но тъй като им било доста трудно, през
2008 г. се преместили да живеят в К. - родният град на ищеца. През този период
родителите на ищеца безрезервно помагали, а децата растели щастливо и спокойно.
Първоначално ответницата работела в П., но за да има повече време за грижи за децата,
намерили работа в град К.. Вместо да започне да се грижи за децата, ответницата
започнала да обикаля магазините и салоните за красота, не обръщала внимание на децата,
нагрубявала ги и ги оставяла сами вкъщи. Започнала да се заяжда с ищеца, да крещи пред
децата, да го обижда и замерва с предмети. Това нейно поведение станало причина за
раздялата между страните и ответницата се прибрала в град В. заедно с децата, като дори
не уведомила ищеца за това си намерение и той не успял да се сбогува с децата. Раздялата
се приемала изключително трудно от сина на страните Н., който се обаждал на ищеца по
телефона и казвал, че иска да го върнат при него в К., като у детето се появил проблем с
говора и започнало да заеква. През това време ответницата завела иск с правно основание
член 127, алинея 1 от СК, като в производството били определени и привременни мерки.
Производството по гр.д.№ 4409/2012 г. по описа на ВРС приключило с решение № 5492
от 04.12.2013 г., с което съдът утвърдил споразумение, в следния смисъл: упражняването
на родителските права по отношение на детето Н. С. Н.ев било предоставено на майката
Н. И. П. , при която било определено местоживеенето на детето, а на ищеца бил
определен режим на лични контакти с детето Н. С. Н.ев, като му била дадена
възможност да вижда и взема детето при себе си всяка първа и трета събота и неделя от
месеца от 09 часа в събота до 17 часа в неделя с преспИ.е при бащата; един месец през
лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск; на всяка нечетна година по три
дни през Великденските празници, по три дни през Коледните празници и по три дни
през Новогодишните празници. След раздялата между страните ответницата заживяла с
друг мъж, от който има още едно дете. Към момента ответницата има три деца – на 17 г.,
на 13 г. и на 4 г. - и живее под наем в двустайно жилище. В това жилище няма условия за
самостоятелно развитие на детето Н. в отделна детска стая, в която да учи и почива. Това
потискало детето, тъй като с оглед характера на майката, начинът на живот и грижите
за другите две деца не оставала възможност да отделя нужното внимание и грижи за
детето Н.. Това се отразявало на неговата подготовка в училище, не му давало
възможност да развива дарбите си и да надгражда придобИ.ите умения. Детето
3
многократно споделяло с ищеца тези си проблеми и той се стараел в дните, в които са
заедно, да му помага с всичко. Освен това Н. бил изключително привързан към ищеца и
постоянно питал кога ще отиде да живее в К. при него. Споделял, че ответницата му
крещи, унижава го и го обижда. Често пъти бил оставян сам или да се грижи за сестра си,
да я къпе и приспива, като това се отразявало на състоянието му и на другия ден заспивал
на училище. Ответницата правела забележка на детето, когато си пускало
микровълновата фурна сутрин, за да си направи закуска, тъй като я събуждал. Не
записала детето на никакви уроци, спорт и културни събития, въпреки възможностите в
големия град. Към момента на подаване на исковата молба само ищецът издържал детето
като поемал всички разходи – лагери, дрехи, храна, ученически пособия и др.
Ответницата често употребявала алкохол, не помагала на детето за уроците и му правела
забележки, че изяжда храната. Тя често пътувала до Англия, при което детето било
оставяно при нейните родители в село Житница, област Д., които били много болни и
трудно можели да се грижат за него. Освен това ответницата отнемала телефона на
детето, за да не може да се оплаква на ищеца и настройвала детето срещу баща му и
неговите родители, като казвала, че са „селяни“, а К. бил един тъп град. Ищецът твърди,
че желанието на детето е то да живее в град К. при ищеца, който имал подкрепата и
помощта на своите родители и можел да осигури по-добро бъдеще за детето.
В срока по член 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба и насрещен иск
от ответницата, която оспорва изложените в исковата молба твърдения. Ответницата
твърди, че семейното съжителство между страните било тежко за нея и изключително
тежко за децата И. и Н.. За първи път през седмия месец от бременността ищецът се
опитал да души ответницата, а употребата на алкохол го променяла до неузнаваемост.
През месец януари 2008 г. страните се преместили да живеят в град К. с двете деца, като
по време на съвместното съжителство разбрала, че ищецът не е в добро психическо
състояние, страда от психично разстройство и здравословното му състояние следвало да
се поддържа с медикаменти и той да се въздържа напълно от употребата на алкохол.
Независимо от това ищецът не взимал лекарствата и употребявал твърд алкохол, при
което ставал агресивен и вдигал безпричинно скандали. През месец февруари 2011 г.
ищецът нанесъл на ответницата жесток побой пред децата. Въпреки обещанието, че това
няма да се повтори, ищецът отново пребил ищцата с особена жестокост през месец август
2011 г. и след това през месец януари 2012 г. Родителите на ищеца се опитали да се
намесят, но без резултат. Майката на ищеца проявявала необичайно и нелогично
поведение към ответницата, внук си и към всички, с които живеела. Тя не можела да
контролира нервите си и често изпадала в критично състояние, като викала и крещяла
безпричинно. Когато започвала да крещи, детето Н. се криело уплашено, а оттогава
датирал и страха на детето от тъмното, който още не бил преодолян. След случилото се
ищецът се преместил да живее при родителите си, а ответницата заживяла сама с двете
деца и месец след това решила да се върне в град В. с децата. Няколко седмици по-късно
ищецът се обадил и пожелал да вземе детето Н. за няколко дни. Ответницата обяснила, че
очаква всеки момент да приемат детето в детска градина, като той обещал да върне детето
веднага. Детето било прието в детско заведение, но бащата отказал да го върне. Дори след
постановените привременни мерки по гр.д.№ 4403/2012 г. по описа на ВРС ищецът не
предавал детето, а го укривал при посещенията на ответницата в град К.. След като
успяла да вземе детето, ответницата забелязала, че е проведено успешно заместване на
майчината фигура с тази на бабата по бащина линия, което се случило през изминалите
месеци. Ищецът извършил домашно насилие спрямо ответницата и детето Н. на
04.05.2012 г., 20.05.2012 г., 25.05.2012 г. и 26.05.2012 г., за което с решение от 13.03.2013
г. бил задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо ответницата и
детето и да се приближава до тях за срок от 12 месеца. Решението било потвърдено с
решение от 02.07.2013 г. на ВОС по в.гр.д.№ 1420/2013г. по описа на съда. Спокойствие
4
за ответницата и децата настъпило едва след приключване на гр.д.№ 4403/2012 г. по
описа на ВРС с утвърждаване на постигнато между страните споразумение. При раздялата
детето Н. нямало навършени 6 години, не разполагало с телефон и никога не търсило
баща си след това. Детето нямало достъп до телефон без знанието на ответницата. Н.
започнал да заеква след жестокия побой, нанесен от ищеца на ответницата, при който
децата били събудени от виковете за помощ и това оставило траен отпечатък в
съзнанието на детето. Излага, че ползва под наем жилище с площ от 100 кв.м и детето Н.
живее в една стая с брат си. Двете момчета са свикнали заедно, за всеки има отделно
пространство, а условията в жилището са много добри. П. се грижи за домакинството и
винаги има приготвена храна за децата съобразно вкусовете им. Н. завършил пети клас с
отличен успех, като имал пълен отличен и през първия срок на шести клас. Дарбата на
детето била свързана с геймърски игри, той развивал тази дарба и участвал в състезания.
Ответницата оспорва твърденията в исковата молба, че не е подкрепяла детето при
подготвяне на уроците, както и че е извършвала домашно насилие спрямо детето.
Оспорва също да е оставяла детето Натали на грижите на детето Н., който никога не бил
къпал и приспивал сестра си. Детето Н. не било заспивало в час. Ответницата оспорва
още твърденията относно употребата на алкохол и поведението спрямо детето Н. и
разширения родителски кръг по бащина линия. Пътуванията до Англия били веднъж или
два пъти в годината, при което детето Н. не било оставяно при родителите на ответницата
в село Житница, а майката на ответницата идвала да помага за децата в дома им във В..
Оспорват се възможностите на бащата да полага преки и непосредствени грижи за детето
Н.. Ищецът работел в друго населено място и нямал възможност да се грижи за детето.
Ищецът искал детето заради своята майка, която имала размити граници с детето и го
приемала за свой син. Личността на бащата и подкрепящата му среда били изключително
вредни за детето. След приключване на водените между страните дела ответницата
решила да даде възможност да бъде изградена пълноценна връзка между детето Н. и баща
му и започнала да дава детето и извън постановения от съда режим на лични отношения.
Детето прекарвало свободното си време в К. при баща си и родителите му. Всички
ваканции, почивни дни и три месеца през летните ваканции детето било в К. и за него се
грижели основно баба му и дядо му по бащина линия, тъй като баща му работел в София.
Детето се чувствало добре, а ответницата се надявала, че това ще компенсира по някакъв
начин липсата на биологичния му баща, но това само усложнило живота му. Ищецът и
близкото му обкръжение започнали да отчуждават детето от ответницата и всеки път след
завръщането му ответницата за около месец имала сериозни проблеми с детето, които
след това отшумявали. През лятото на 2018 г. детето се върнало у дома си крайно
нестабилно. Проявявало грубо отношение към близките си, крайна нетърпимост към
децата, егоизъм и насилие. Ищецът често говорел с детето по телефона, а след
разговорите детето се променяло до неузнаваемост и за първи път започнало да говори за
дела. Обвинявало ответницата, че водела дела срещу баща му и предявявало претенции да
живее в К.. Ищецът започнал стриктно да спазва определения от съда режим на лични
отношения. В този период класната на детето се свързала с ответницата за да сподели, че е
притеснена за поведението му. Твърдяла, че Н. е напълно променен, станал неспокоен и
имал прояви на тревожност и разсеяност. На 29.11.2018 г. ответницата посетила дежурен
социален работник в ОЗД–В., провела събеседване и била посъветвана да подаде
заявление за ползване на социална услуга и да получи подкрепа от социални работници и
психолог, който да работи с Н.. Положението на детето се влошавало с всеки изминал
ден. Ищецът започнал да му предоставя средства, с който детето разполагало и не
успявало да контролира. При пореден случай ответницата установила, че след употреба
на енергийни напитки детето е получило болки в сърдечната област и незабавно
потърсила помощ за състоянието му в Спешно отделение. От известно време детето
започнало да говори на ответницата в заповедна форма, по начина, демонстриран от баща
5
му. Започнал да се крие и да разговаря тайно с ищеца и родителите му. Телефонните
обаждания станали многобройни на ден и се провеждали като разпит на детето, което
било принудено да дава пълен и подробен отчет за случващото се у дома му. През месец
януари 2019 г. детето проявило агресия спрямо ответницата, блъснало я в стената,
ударило я с юмрук по ръката и се разкрещяло с думите, че иска да я шибне и да я приспи.
Крещял, че я мрази като минело делото, ответницата никога повече нямало да го види.
Поведението на ищеца представлявало опасност за личността, здравето и възпитанието на
детето, било налице виновно поведение на родителя – отчуждаване на детето от майка
му, неглижиране, насилие и използването на детето, което налагало да се промени
определения от съда режим на лични контакти между бащата и детето. Прави се искане за
увеличаване на дължимата от бащата издръжка в полза на детето Н. до размер на 1 000
лева месечно.
Ищецът и ответник по насрещния иск е представил отговор по предявения насрещен
иск, с който оспорва твърденията на ответницата. Оспорва твърденията, че е упражнявал
насилие спрямо нея, както и че страда от психическо разстройство. Излага твърдения, че
през месец август 2014 г. ответницата му заявила, че се разделила с Р. Р. и след това
ищецът започнал да помага на ответницата за отглеждането на трите деца –
предоставил автомобил, изпращал пари, водел ответницата и децата на почивки.
Ответницата започнала да изнудва Р. Р. по същия начин, по който изнудвала ищеца. По-
късно ответницата получила нервен срив, била в неадекватно състояние и било назначено
лечение при психиатър. Ответницата пиела силни успокоителни лекарства, а Н. оставал
сам вкъщи, без грижи и без храна, като бил принуден да се грижи и за по-малката си
сестра. През 2016 г. ответницата подобрила отношенията си с Р. Р. и решила да замине за
Англия за да живеят двамата, а в този период Н. бил отглеждан от ищеца в К.. През 2017
г. ответницата отново заминала за Англия и ищецът се грижел за детето през летните
ваканции и всички почивни дни. В периода от 2014 г. до 2018 г. всички мероприятия и
рождени дни на детето Н. се организирали от ищеца. Ищецът предоставял пари за
посещение на спортни уроци и училищни лагери, но парите не били предавани на детето,
а ответницата заявила, че няма кой да се занимава с него и да се оправя сам. Отношенията
между страните се влошили, когато тя поискала да бъде подписана декларация за
съгласие за извеждане на детето извън България и последвалия отказ на ищеца да я
подпише. След този отказ ответницата станала агресивна към ищеца и към детето Н..
Ответницата предоставяла на детето само хляб и кренвирш за всяко хранене, а детето
ходело само на училище, без пари, мръсен и с измачкани дрехи. Твърди още, че Н. е
подложен на психически тормоз от ответницата и другите деца, не е допускан да излиза
от жилището, лишен е от финансови средства, които ищеца изпращал. Детето било
лишено от социални контакти с връстниците си и положено на физически тормоз от по-
големия си брат, който бил манипулиран от ответницата.
Дирекция „Социално подпомагане” – В. не изразява конкретно становище на кого да
бъдат предоставени родителските права спрямо детето.
Безспорните обстоятелства по делото са: че страните са родители на детето Н., роден
на *** г.; че към настоящия момент Н. живее при баща си в град К., не поддържа връзка с
майка си от 10.08.2020 г., че е записан в осми клас в ІV ЕГ „Фредерик Жолио-Кюри“ - В.,
но не посещава училището.
При настоящото разглеждане на делото пред въззивната инстанция предмет на спора
са предоставянето на родителските права, местоживеенето на детето, режима на лични
отношения и определената издръжка за детето.
6
Въззивният съд намира, че не следва да преповтаря установената пред първата
инстанция фактическа обстановка, доколкото страните нямат наведени доводи, че тя е
неправилно установена, поради което и на основание член 272 от ГПК препраща към
частта от мотивите досежно фактическата обстановка. Единствено следва да бъдат
съобразени приетите пред въззивната инстанция писмени доказателства, както и
изслушването на детето и родителите.
В съдебно заседание, проведено на 28.09.2020 г. е изслушано детето Н. С. Н.ев на
основание член 59, алинея 6 от СК във връзка с член 15, алинея 1 и аления 2 от ЗЗДт.
Н. е категоричен, че иска да учи в К., като обяснява желанието си, защото му е
мечта. Твърди, че предпочита да живее при баща си, защото не го оставя сам по цял ден,
споделя с него, помага му в учението, чувства заинтересованост от негова страна.
Разказва че, може да сподели всичко с него, включително и за момичета. Не харесва в
майка си това, че го оставя по цял ден сам и няма никаква комуникация с него, не се
интересува от него. Когато я помолел да направи нещо, тя му казвала да търси баща си,
като дава пример, че ако я помоли да го подстриже или да го заведе някъде, тя му казвала:
„Търси баща си“. Тъй като баща му живее в К., през дните за свиждане /събота и неделя/
ходели с него да го подстригва, перял го на химическо чистене. Не помни от кога не е
говорил с майка си, а когато го прави, говорят само общи теми. Съобщава, че на първо
класиране си подал сам желанията онлайн. Когато им давали дипломите на последния
учебен ден /02 юли/, майка му искала да му вземе дипломата и тогава се скарали много
тежко, като това станало пред около 15 деца и около 10 родителя. На всички деца им
дали дипломите, обаче госпожата държала неговата диплома да я даде на майка му без
той да я е видял. Отишъл да говори с приятелите си и станало едно дърпане, викане,
имало обиждания. В крайна сметка една от учителките взела дипломата и му я дала. Той
бил изнервен до краен предел. Излязъл навън и чул някой да му крещи, оказала се леля му
/сестрата на майка му/, която бягала към него и го заплашвала с побой, което се случило
пред цялото училище, всички вече били излезли навън. Н. говорил с директорката,
обяснил ситуацията. Разказва, че в момента не ходи на училище. Когато записал
желанията си, на първо класиране го приели в К.. Дал дипломата на баща си и му казал да
го запише, като баща му споделил, че не знае майка му как ще реагира, но в крайна
сметка го записали в К.. Ден след като се върнал, майка му отишла и взела дипломата от
училището в К. и го отписала. Понеже изпуснала срока да го запише на второ класиране,
го записала на трето класиране в Испанската гимназия, без да го пита дали иска, защото
знаела, че ако го пита, нямало да даде съгласието си. Н. казва, че в момента е в К. и не
желае да се прибере. Говорил с майка си над десет пъти за ученето, че трябва да го остави
сам да реши къде да учи. Категорично отново изразява мнение, че не иска да учи в
Испанската гимназия, защото това не е негов избор, и няма да се откаже от искането си за
училище в К.. Споделя, че нарушението в комуникацията с майка му започнало още
около май-юни заради това, че разбрала, че няма да иска да се запиша да учи във В..
Започнали непрестанни нападки да пишел В., майка му и брат му го карали да си смени
желанията за училище. Той отказал и го заключили. Преди това също не били нормални
отношенията им, но не така обострено. Майка му отивала на работа в девет сутринта,
връщала се на обяд за половин час и пак излизала, не без да знае къде. Когато се връщала,
дори не разбирал, че се е прибрала. Казвала му, че е никакъв, че да му съобщава къде
отива. Обикновено, когато се приберяла вечер, той вече бил ходил навън да яде или си
поръчвал храна за вкъщи, защото нито имало храна вкъщи, нито човек, който да му
помогне да си сготви нещо. Майка му не му давала да борави с печката, защото можело
нещо да стане. Когато посещавал баща си, на всяко хранене сядали заедно. Той готвел, а
също така и баба му по бащина линия.
7
На основание член 59, алинея 6 от СК са изслушани и двамата родители на децата
в съдебно заседание, проведено на 28.09.2020 г.
Н. П. разказва, че детето е записано в училище във В. и го очакват. Цяла учебна
година се готвел за Първа езикова гимназия, което било неговото желание и неговите
амбиции. Желанието му се променило през юни след контакт с бащата. Поради това в
Първа езикова вписал като желание само две паралелки, които са с максимален бал.
Имало още четири паралелки с английски, в които щял да влезе със сигурност, тъй като
деца с по-нисък бал влезли в тези паралелки. При първа възможност можел да бъде
преместен в паралелка с английски език, ако не иска испански език. Признава, че изборът
за тези класирания не е бил на Н.. Смята, че щом си е променил решението точно след
среща с баща си, това е манипулация. Заявява, че няма комуникация с бащата, а в
момента и между нея и детето също няма. Н. е при баща си от 10 август. Първата седмица
го чула два пъти, после я блокирал и нямала никакъв достъп до него. След пандемията
бащата взел детето и след като се прибрал, й казал, че този справочник, който е купила за
варненските училища, повече няма да му трябва и да го изхвърли в коша. Тогава нещата
се влошили. До месец май всичко било повече от нормално. Обсъждали целите за
обучението му по-нататък. Обяснява какъв е дневният режим на семейството, че
вниманието й е било насочено към него, защото му предстоя много важен етап от живота
и комуникирали точно на тази тема. Твърди, че винаги има храна в хладилника. Също
така разказва какви са любимите му занимания, храни, занимания; че винаги е с прилежни
дрехи, изпран, което върши тя, като не е имало случаи, в които да е заявявала бащата да
го пере и глади; че баща му му изпраща пари и той си поръчвал храна, която според нея
не е полезна – пържено, бърза закуска, полуфабрикати.
С. С. разказва, че липсва диалог с майката, както с него, така и с детето. Майката се
възползвала записвала всеки един разговор с него, поради което и не комуникира с нея. Н.
написал въпросните гимназии с надеждата, че ще бъде приет в най-доброто. Приели го в
К., дал му дипломата и той го записал. Той се консултирал тогава с адвокат и с Отдела за
закрила на детето и за да не губи годината, го записал в училището, в което има желание
– езикова гимназия.После дошла майката и го отписала, без да предупреди нито учител,
нито никой. В момента детето посещавало училище, но ако го обявят, майката ще сезира
МОН и всички институции и ще навреди. Училището е „Х.Т.“ в К. – ходел там без
документи, вече имал две шестици. Уведомил е ДСП, чакали документи, които са нужни,
за да могат да изискат дипломата и да може детето да ходи на училище. Н. имал издадена
лична карта вече, за се да спази закона. Заявява, че иска действията да се извършват със
съгласието на детето, той да го иска. Разказва, че когато е при него гледа постоянно да му
обръща внимание, което се получава, тъй като работата му е много мобилна. Лятото и
извън училище постоянно бил зает с някаква дейност, старае се да го възпитава на работа
и труд, малко селски труд също, всякакви типично мъжки работи. Споделя, че се справя с
ежедневните задължения в домакинството, а и получава помощ от родителите си, които
също се грижат за Н.. Случва се да му разрешава и храни, които не са полезни, но без да
се злоупотребява.
По упражняване на родителските права и местоживеенето на детето
При определянето на кой от родителите да следва да бъде предоставено упражняването
на родителските права по отношение на дете съдът трябва да съобрази всички обстоятелства
с оглед интереса на детето като възпитателските качества на родителите, полаганите до
момента грижи и отношение към детето, желанието на родителите, привързаността на
детето към родителите, пола и възрастта му, възможността за помощ от трети лица - близки
на родителите, социалното обкръжение и материалните възможности – член 59, алинея 4 от
8
СК. Тези обстоятелства, взети в съвкупност, формират комплексният критерий, въз основа
на който се извършва преценката, не само при кого от родителите да живее детето и кой да
упражнява родителските права, а и какъв да бъде режима на лични отношения на детето с
родителя, комуто не са предоставени родителските права. В конкретния случай следва да се
има предвид, че децата са две, от женски пол и с малка разлика в годините.
Под "интереси на децата", както е разяснено в ППВС № 1/1974 г., чиито указания са
запазили силата си и при действащия СК, следва да се разбират всестранните интереси на
децата по тяхното отглеждане, възпитание и развитие, създаване на трудови навици и
дисциплина, подготовка за обществено полезен труд и изобщо изграждането на всяко дете
като съзнателен гражданин. Изброяването на обстоятелствата в член 59, алинея 4 от СК,
както и в цитиранато ППВС, е примерно, а не изчерпателно. Това е минимумът, който
трябва да бъде взет предвид при изследване на най-добрия интерес на детето по смисъла на
§ 1, точка 5 от ДР на ЗЗДт.
Комплексните психиатрично-психологични експертизи на родителите и детето, приети
пред първата инстанция, сочат, че поведението на бащата към детето е последователно и
подкрепящо, детето е изградило към бащата сигурна привързаност, доверие и радост от
общуването с него; детето е привързано и към баба си и дядо си по бащина линия; бащата е
загрижен и отдаден на детето си родител, но не преодолял емоционалните турболенции от
раздялата с майката; бащата преживявал болезнено отношението на майката към Н. и се
идентифицирал с неговите споделени преживявания, заставайки на негова страна, вместо да
търси отговор на въпросите, които го интересуват от майката, като по този начин се
формирала негативна нагласа към майката и съзнавано или не повлиявал и на отношението
на детето към нея; майката била в състояние да се грижи за детето Н., но нейния родителски
капацитет е повлиян от тъй наречената авторитарна хиперсоциализация като подход, който
към настоящата календарна възраст на детето – юношеската криза на Н. - не бил напълно
подходящ, а и поведението на майката към детето е емоционално хладно, което от своя
страна повишава съпротивите и съдействало за демонстриране на протестно поведение,
съпроводено с вербална агресия от страна на детето; Н. е приоритетно привързан към своя
баща и изразява категорично желание да живее при него; възрастта, в която се намира
детето, също е фактор то да изпитва нужда да подражава на баща си; другият фактор, който
оказва влияние за взимането на решение да живее при баща си е съвместното съжителство с
брат и сестра, които са от различни бащи, при което се проявява конкуренция между децата;
майката го санкционира, контролира и насочва, в някои ситуации да реагира по-невротично
и с намален праг на раздраза, което кара детето да се съпротивлява; Н. поддържа
пълноценни отношения с баща си, което е много важно в контекста на етапа от развитието
му; промяната на семейното положение на майката оказва влияние върху детето – има
неудовлетвореност от нивото на задоволяване на емоционалните и материалните му
потребности от нейна страна; при Н. е налице умерено негативно отношение и зараждащо се
отчуждение към майката, което се базира на собствените му възприятия, преживявания и
интерпретации на нейното поведение спрямо него, сравнявани с интензивните позитивни
преживявания в дома на баща му; формирал се лек синдром на родителско отчуждение –
известно избледняване на предишните хубави спомени и общи преживявания с отхвърления
родител, отсъствието на чувство за вина, но в същото време детето обича майка си; в
интерес на нормалното развитие на детето е да може да контактува пълноценно и да е в
хармонични отношения с двамата си родители.
Настоящият състав на съда намира, че с оглед събраните пред двете инстанции
доказателства, включително и заключението на вещите лица по съдебните експертизи, че
родителският капацитет на ищеца е по-голям, защото преценява по-добре нуждите на детето
съобразно възрастта му, извежда на първо място значимите приоритети /внимание към
9
детето, отглеждане и възпитание/, уважава индивидуалността на момчето и го приема
такова, каквото е, като същевременно деликатно коригира поведението му. Майката
акцентира основно на авторитарния подход, без да се интересува от мнението на детето,
както включва в инструментите за въздействие и нейни близки /сестра й, по-големият брат
на Н./, същевременно неглижирайки емоционалните взаимоотношения с детето, от които то
видимо изпитва необходимост /пред съда Н. неколкократно заявява, че тя не му обръща
внимание/. П. изявява загриженост за детето Н., но на практика връзката й с него е
декларативна и формална. Определено съществува конфликт между нея и Н., който от една
страна се корени в заетостта на майката с отглеждането на трите деца, с трудовите й
ангажименти, както и с пътуванията й до Обединеното кралство, където живее настоящият й
партньор, а от друга страна – от властническия й подход към детето и емоционалната
хладност. Майката не показва самокритичност към действията си, игнорира мнението на
детето, дори не се е замислила, че Н. вече е непълнолетен и следва не само да бъде питан
какви са желанията му, а и да извършва всички действия със съгласието на родител. За
сметка на това поведението на бащата е предвидимо, което поражда чувство за стабилност у
Н., както и твърдо убеждение, че винаги може да разчита на подкрепата и разбирането му.
Също така бащата се интересува от това какво иска детето и то не само, за да му угоди и да
го предразположи към себе си, но искрено, което се чувства от детето. Това е много важно за
изграждането на Н. като личност, особено в пубертета, където основните проблеми са
психологически, а не физиологически. Мнението на майката, че ще е по-добрият за Н.
родител, почива на определените в обществото стереотипи, че децата основно се отглеждат
от майката, което определено отдавна е остаряло, а и не е съобразено на конкретиката на
настоящия казус. Социалната среда на бащата също е по-благоприятна, доколкото той
разполага и с помощта на неговите родители, докато родителите на майката живеят в друго
населено място. Въпреки настоящият конфликт между Н. и майка му, детето я обича и има
нужда от нея. В този ред на мисли прави впечатление, че П. не прави никакви опити да
преодолее съществуващото разногласие между нея и детето, напротив – засилва го с
авторитарните си методи, например – вместо да постави на първо място образованието на
Н., тоест нормалното му посещаване на учебния процес, тя не желае да отстъпи от позицията
си и става предпоставка детето да не посещава училище.
Н. е категоричен, че иска да живее при баща си в К.. Това негово желание не е
моментно, а е изразявано многократно и без промяна през последните две години пред
родителите си, пред социалния работни и пред съда. Съгласно член 12, алинея 1 от
Конвенцията за правата на детето на детето, което може да формира свои собствени
възгледи, следва да бъде осигурено правото да изразява тези възгледи свободно по всички
въпроси, отнасящи се до него, като на тях следва да се придава значение, съответстващо на
възрастта и зрелостта на детето. Детето е активен субект на права, със собствено мнение и
чувства, които следва да бъдат съобразени, като се отхвърли манталитетът на
снизходителност и патерналистичният подход. То има право да участва в процеса на
вземане на решения, които засягат неговия живот, така и да влияе върху решенията, които
се вземат по отношение на него в семейния, училищния и социалния живот. Децата трябва
да бъдат изслушвани, те не са собственост на родителите си. Няма спор по въпроса, а и това
се установява от СППЕ, че Н. е достатъчно зрял и разумен, за да може да изразява мнението
си и то достатъчно аргументирано. Разбира се, родителите продължават да носят крайната
отговорност за детето, но те имат и задължението да му обяснят защо са взели дадено
решение, както и защо някои неща са възможни, а други не. По този начин детето може да
разбере, че неговото участие и принос се ценят. Именно и тук идва разликата в подхода на
родителите на Н. спрямо неговото мнение и неговите желания – докато бащата го изслушва,
съобразява се с изразеното от детето, но без да изпада в крайността да задоволява всякакви
прищевки, то майката изобщо не желае да го изслуша, а когато той й каже какво иска, не
зачита мнението му.
10
Детето вече е поставено в стресова ситуация от раздялата на родителите му, както и от
борбата помежду кой да упражнява родителските права и къде да живее, и това безспорно се
отразява на емоционалното и психическото му състояние, което следва да бъде
стабилизирано. Бащата с действията си е постигнал устойчивост и тя не следва да бъде
подкрепена. Детето е в достатъчно зряла възраст и отхвърлянето на искането за промяна в
упражняването на родителските права би могло да доведе до още по-силно протестно
поведение от негова страна, което при продължаваща липса на комуникация между
родителите ще задълбочи вече формиращия се синдром на родителско отчуждение. Съдът
не подлага на критика способностите, възможностите и готовността на майката да прояви
всеотдайността и любовта си към детето, да поддържа връзка с него, но всичко това може и
следва да стане, независимо от правното положение, което ще създаде съдебният акт,
доколкото той не контролира чувствата между родителя и детето, и не въз основа на него
майката ще формира поведението си. Още повече, че вещите лица изрично подчертават, че
Н. обича своята майка въпреки конфликта между тях. Въззивната инстанция намира, че
детето ще се успокои и при взаимни усилия от страна на двамата родители, ще бъде
преодолян раздора между Н. и майка му и ще се възстанови нормалната комуникация
помежду им. Ако настъпят обстоятелства, променящи коренно настоящото фактическо
положение, няма пречка правното положение също да се промени, като се приведе в
съответствие с новосъздадената обстановка. Доколкото обаче основното при определяне кой
родител ще упражнява родителските права винаги е интересът на детето, към момента за
правилното развитие на Н. е изключително важно той повече да не бъде подлаган на
психологичен натиск, нито да се деформира съзнанието му чрез отричане на другия родител
и налагането на решения, против които е категорично против. Това следва да е основният
мотив и за всеки от родителите, поради което най-силната проява на родителска обич
понякога се състои в това да се оттеглиш, вместо да преследваш формална победа на всяка
цена. Да пожертваш собствените си желания и честолюбие в името на спокойствието на
детето, е висш израз на родителско достойнство и мъдрост, който, обаче, е въпрос на личен
избор.
Съвкупното обсъждане на събраните по делото доказателства налага извод, че
интересът на Н. ще е охранен най-добре, ако упражняването на родителските права бъде
предоставено на бащата с регламентиране на режим на лични отношения с майката, за да не
бъде изгубена емоционалната връзка между нея и детето, но тя следва да положи
максимални усилия за това.
Като последица от предоставянето на родителските права на бащата, местоживеенето
на детето следва да бъде определено при него на адреса, на който живее.
По отношение на режима на лични отношения
Семейният кодекс не разписва правила по отношение на това какъв да бъде
интензитета на личния контакт с детето на родителя, комуто не са предоставени
родителските права, като дава свобода на съда да преценява конкретните обстоятелства с
оглед интереса на детето като възпитателските качества на родителите, полаганите до
момента грижи и отношение към детето, желанието на родителите, привързаността на
детето към родителите, пола и възрастта му, възможността за помощ от трети лица -
близки на родителите, социалното обкръжение и материалните възможности – член 59,
алинея 4 от СК. Тези обстоятелства, взети в съвкупност, формират комплексният
критерий, въз основа на който се извършва преценката.
Поддържането на лични отношения между майката и детето е жизнено необходимо
за него с оглед създаване на възможност чрез общуване то да развива чувство на обич,
11
привързаност и доверие, което ще съдейства за правилното му развитие, спокойствие и
самочувствие. Безспорна е нуждата на всяко дете от системен контакт с двамата му
родители и в частност с този, на когото не е предоставено упражняването на
родителските права. В съгласие с член 8 от Европейската конвенция за защита правата на
човека и основните свободи и на неговото тълкуване в практиката, уважението към
семейния живот изисква, когато семейният живот, дори и във формата на съжителство без
брак е приключил, контактът между детето и отсъстващия родител да продължи.
Известно е становището на Съда по правата на човека в Страсбург, че взаимната полза,
която родителят и детето черпят от отношенията помежду си, е основен елемент от
семейния живот. Следователно Европейската конвенция по правата на човека и органите,
призвани да я прилагат и следят за нейното правилно приложение, признават “право на
контакт” като фундаментално човешко право по смисъла на член 8. То принадлежи
еднакво, както на всеки от родителите, така и на детето. Стремежът е да се постигне
подходящ баланс между правата, като основен критерий за това са интересите на детето
от контакта. За тази цел семейният живот следва да бъде разглеждан като двустранен и
съдът да се намесва чрез принудителни мерки само, ако ненамесата би причинила вреда
на детето. В тази връзка следва да се отбележи, че за родителя, комуто са предоставени
родителските права възникват допълнителни задължения – да спазва коректно поведение
спрямо другия, да не настройва детето срещу него и да не накърнява авторитета му, както
и да му оказва съдействие при упражняване на правата му на родител.
Режимът на лични отношения се определя въз основа на обстоятелствата,
установени във всеки конкретен случай, като основен критерий, както бе отбелязано по-
горе, е най-добрият интерес на детето. Тъй като мерките във всички случаи се отнасят за
бъдещ /след влизането в сила на решението/ период, ограничен по силата на закона само
до навършването на пълнолетие, те може да бъдат определени и по конкретни периоди,
съобразени с опитните правила, с възрастта и със свързаните с нея обективни изменения в
психо-емоционалните способности и потребности на детето. При неефективност на така
определените мерки законът дава възможност на всеки родител да иска изменението им
или определянето на нови.
С оглед даденото заключение от вещите лица по СППЕ, че е налице синдром на
родителско отчуждение спрямо майката в лека форма, както и вземайки предвид
спецификите на настоящия случай, в частност обстоятелството, че бащата живее в К., а
майката във В., съдът счита, че режимът на лични отношения между нея и детето следва
да бъде определен по начин, който способства да бъде запазена установената връзка
между майката и Н..
Настоящият състав на въззивния съд намира, че първоинстанционният съд е
определил адекватен режим на лични отношения, поради което и на основание член 272
от ГПК препраща към мотивите в тази им част.
По отношение на дължимата издръжка
Според постановките в ППВС № 5 от 16.11.1970 г., доразвити с ППВС № 5 от
30.11.1981 г., нуждите на лицата, които имат право на издръжка се определят от
обикновените условия на техния живот. Вземат се предвид възрастта, образованието и
всички обстоятелства, които са от значение за случая, като нуждите са винаги конкретни.
Възможностите на лицето, което дължи издръжката са основание за даването й и
показател за нейния размер. Те също винаги са обективни и конкретни. Определят се от
доходите, имуществото, квалификацията на задълженото лице. За да бъдат приложени
правилно тези разяснения, следва да се имат предвид условията, при които са живели
12
децата в семейството. Издръжката трябва да е в такъв размер, че да способства за
правилното и хармонично изграждане на издържания и за подготовката му за пълноценна
изява в обществото. При определяне размера на издръжката следва да се определи общата
сума за издръжка на детето, която да се разпредели съобразно възможностите на
родителите. За размера е от значение и при кого от родителите детето е предоставено за
отглеждане, като усилията, които се полагат и ангажираносттта на родителя във връзка с
отглеждане на детето следва да се вземат под внимание при определяне на издръжката,
която той дължи.
Н. е на 14 години, ученик е, не страда от хронични или тежки здравословни
проблеми, няма и данни за други извънредни нужди. Доколкото бащата е претендирал
заплащане на издръжка от страна на майката в размер на 130 лева, който е под
минималния, определен в разпоредбата на член 142, алинея 2 от СК, то следва да бъде
присъден минимилният размер, който съдът преценява като напълно съобразен с
възможностите на майката с оглед данните по делото.
С оглед изложените мотиви в обжалваните си части първоинстанционното
решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения и на основание член 271, алинея 1 от ГПК, настоящият
състав на въззивния съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № № 1284 от 10.03.2020 г., постановено по гр.д.№
17232 по описа за 2018 г. на Районен съд – В., четиридесет и първи състав, с което е
изменено на основание член 127, алинея 2 във връзка с член 59, алинея 9 от Семейния
кодекс /СК/ за изменение на мерките, постановени с решение № 5492 от 04.12.2013 г.,
постановено по гр.д.№ 4409/2012 г. по описа на ВРС по отношение на детето Н. С. Н.ев,
роден на *** г., както следва: предоставено е упражняването на родителските права
спрямо Н. С. Н.ев на бащата С. Н. С. , като е определено местоживеене на детето при
бащата в ***; определен е режим на лични отношения между майката Н. И. П. и детето
Н. С. Н.ев, както следва: всяка нечетна седмица на годината от 09,00 часа в събота до
22,30 часа в неделя с преспИ.е; в нечетните години - от 09,00 часа на 28-ми декември до
20,30 часа на 1-ви януари, от 18,00 часа на деня, предшестващ първия почивен ден от
пролетната ваканция /датите се обявяват всяка година от МОН/ до 09,00 часа в четвъртъка
от седмицата на ваканцията /първата половина/, от 18,00 часа на деня, предшестващ
първия почивен ден, до 09,00 часа на деня, следващ последния, когато се събират три
последователни почивни дни за Деня на освобождението /3 март/ и Деня на
независимостта /22 септември/; в четните години - на 23-ти декември от 09,00 часа до
20,30 часа на 27-ми декември, от 18,00 часа на Велики четвъртък до 20,30 часа на Велики
понеделник, ако пролетната ваканция /датите се обявяват всяка година от МОН/ не
съвпада с Великденските празници - от 18,00 часа в четвъртъка на седмицата на
ваканцията до 09,00 часа в следващия понеделник /втората половина/, от 18,00 часа на
деня, предшестващ първия почивен ден, до 09,00 часа на деня, следващ последния, когато
се събират три последователни почивни дни за Деня на съединението /6 септември/ и
Деня на просветата /24 май/; през лятната ваканция - два пъти за по 20 /двадесет/ дни през
време, което не съвпада с платения годишен отпуск на бащата, от 09,00 часа на първия
ден до 22,30 часа на последния ден; осъдена е Н. И. П. да заплаща в полза на детето Н. С.
Н.ев чрез неговия баща и законен представител С. Н. С. месечна издръжка в размер
152,50 лева, считано от влизане в сила на решението до настъпване на законова причина
13
за изменение или прекратяване на издръжката; осъдена е Н. И. П. да заплати на С. Н. С.
сумата от 1 535 лева, представляваща направени по делото разноски, на основание член
78, алинея 1 от ГПК.
Решението в частта му досежно издръжката не подлежи на обжалване на основание
член 280, алинея 3, точка 2 от Гражданския процесуален кодекс, а в останалата част
може да бъде обжалвано в едномесечен срок от връчването му на страните с
касационна жалба чрез Окръжен съд – В. пред Върховен касационен съд по реда на
член 280 и следващи от Гражданския процесуален кодекс.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14