№ 3924
гр. София, 23.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 94 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
при участието на секретаря ВЕРА Й. ТАСЕВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
Административно наказателно дело № 20221110207341 по описа за 2022
година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на "хххххххх" ООД, ЕИК хххххххххх, чрез адв.
Т. К. от САК, против Наказателно постановление № 63/18.04.2022г., издадено
от Директор на Регионална инспекция по околната среда и водите - София, с
което на основание чл. 150 ал. 1 предл. първо от Закона за управление на
отпадъците /ЗУО/ за нарушение на чл. 150 ал. 1 ЗУО вр. чл. 2, параграф 35,
буква „ж“, (iii) от Регламент (ЕО) 1013/2006 на Европейския парламент и на
Съвета относно превоза на отпадъци на дружеството – жалбоподател е
наложена имуществена санкция в размер на 10 000 /десет хиляди/ лева.
Със срочно подадена жалба санкционираното юридическо лице чрез
упълномощения си представител атакува наказателното постановление с
доводи за неправилно приложение на материалния закон. Излагат се
съображения, че дружеството – въззивник не е осъществило нарушението, за
което е ангажирана имуществената му отговорност, тъй като в
придружаващия превоза Анекс VII от страна на изпращача е допусната
техническа грешка при посочване кода на отпадъка и дейността по
оползотворяване. Сочи се, че реално получените на стопанисваната от
дружеството площадка отпадъци са с код 16 01 17 и са предназначени за
разрешени на дружеството – въззивник операции с код R12 и R13. Изтъква се,
че наказващият орган не е провел разследване на спорните обстоятелства и не
е съобразил наведените от жалбоподателя срещу АУАН възражения, като не е
прекратил административнонаказателното производство с мотивирана
резолюция, макар да са били налице основанията затова. Твърдят се и
1
процесуални нарушения в административнонаказателното производство, като
се сочи, че е налице несъответствие между описанието на нарушението и
посочената като нарушена разпоредба. Сочи се, че в наказателното
постановление липсва описание на обстоятелствата, при които е извършено
нарушението, както и че наказващият орган не е обсъдил смекчаващите и
отегчаващи отговорността обстоятелства. Изтъква се, че неправилно са
определени датата и мястото на извършване на нарушението. Изразяват се
съмнения за антидатиране на НП и издаването му след срока по чл. 34 ал. 3
ЗАНН. Навежда се, че ако се приеме, че дружеството – въззивник, е
осъществило нарушението, за което е санкционирано, то същото попада в
хипотезата на чл. 28 ЗАНН, тъй като липсва вредоносен резултат. По
изложените съображения се прави искане за отмяна на наказателното
постановление. Претендират се разноски.
В съдебно заседание дружеството – жалбоподател, се представлява от
упълномощения си представител адв. Т. К., която поддържа доводите и
исканията в жалбата.
Наказващият орган – Директор на Регионална инспекция по околната
среда и водите - София, редовно призован, се представлява от юрк. Б. Бозов,
който пледира наказателното постановление да бъде потвърдено. Сочи, че в
административнонаказателното производство не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила и материалният закон е правилно
приложен. Изтъква, че отговорността на въззивника е ангажирана, тъй като
дружеството не е следвало да приема отпадъка, а да го върне на получателя,
което придава на превоза качеството незаконен. Прави възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
Като съобрази изложените от страните доводи и възражения и
служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното
наказателно постановление, с оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл.
84 ЗАНН, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
"хххххххх" ЕООД е юридическо лице, регистрирано в Република
България, със седалище и адрес на управление гр. София, Столична община,
район „Кремиковци“ кв. Ботунец. С Решение № 12-ДО-1446-00 от
26.04.2018г. на Директора на РИОСВ – София на дружеството било
разрешено да извършва дейности по третиране на отпадъци на площадка с
метонахождение гр.София, район „Кремиковци“, с. Яна, ПИ 87401.7570.15,
НПЗ Кремиковци, кв. 44, УПИ № IV – 14 с площ от 1836 кв. м. С решението
на дружеството било разрешено приемане на отпадъци от черни и цветни
метали с код №№ 02 01 10, 11 05 01, 12 01 01, 12 01 02, 12 01 03, 12 01 04, 12
01 03, 16 01 16, 16 01 17, 16 01 18, 17 04 01, 17 04 02, 17 04 03, 17 04 04, 17 04
05, 17 04 06, 17 04 07, 17 04 11, 19 10 01, 19 10 02, 19 12 02, 19 12 03, 20 01
2
04, като било разрешено извършването на дейности с код R 12 “Размяна на
отпадъци за подлагане на някоя от дейностите с кодове R 1 – 11, като
сортиране и рязане с цел намаляване обема на отпадъците и предаване в
удобен за транспортиране вид“ и код R13 „Съхраняване на отпадъци до
извършването на някоя от дейностите с кодове R1 – R 12, с изключение на
временното съхраняване на отпадъците на площадката на образуване до
събирането им“.
Дружеството - жалбоподател имало дългогодишни търговски контакти
с Scholz Recycling GmbH - Германия. На 17.09.2021г. от Scholz Recycling
GmbH - Германия до дружеството - жалбоподател като получател с
местоназначение площадката в бивш комбинат „Кремиковци“ бил изпратен
отпадък в количество 22, 531 тона с код 16 01 17, предназначен за операции
по оползотворяване с код R 12 и R 13. В Анекс VII, придружаващ товара,
съгласно Приложение VII от Регламент (ЕО) 1013/2006 на Европейския
парламент и на Съвета относно превоза на отпадъци, била допусната
техническа грешка при посочване на кода на отпадъка, както и операцията, за
която е предназначен, като отпадъкът бил обозначен като такъв с код 16 11 02
/графитен отпадък/ и предназначен за операция с код R4. На 23.09.2021г.
отпадъкът бил получен на площадката на дружеството - жалбоподател в
бившия комбинат „Кремиковци“. В деня на получаване на отпадъка от
дружеството - жалбоподател бил извършен запис в отчетната книга по
Приложение № 4 към чл. 7 т. 5 и т. 8 от Наредба № 1 от 04.06.2014г. за реда и
образците, по които се предоставя информация за дейностите по отпадъците,
както и реда за водене на публични регистри, където полученият отпадък бил
отразен с код 16 11 02.
В РИОСВ – София бил получен сигнал вх. № 18145/23.09.2021г. от
МОСВ за осъществен превоз на отпадъци, по отношение на които не е открит
разрешен код за оползотворяване R4 за отпадък с код 16 11 02 според
издаденото разрешение за получателя/вносител на отпадъка – „хххххххх“
ООД. По повод получения сигнал свидетелят М. Ю. Г. - главен експерт в
отдел "Контрол на компонентите и факторите на околната среда" към
Дирекция "Контролна и превантивна дейност" извършил текущ контрол по
чл. 113 ал. 1 и ал. 2 ЗУО по отношение дейността на дружеството -
жалбоподател, като изискал от дружеството - въззивник да представи
документи, относими към получения на 23.09.2021г. отпадък. Документите
били представени на 05.10.2021г. от управителя на дружеството - Евгени
Василев Петров. За резултатите от проверката бил съставен Констативен
протокол № ККФОС - МГ-46/05.10.2021г.
На основание констатациите от проверката на 19.10.2021г. в
присъствието на двама свидетели и на законния представител на
жалбоподателя свидетелят М. Г. съставил АУАН № 204/19.10.2021г., с който
против "хххххххх" ООД било повдигнато административнонаказателно
3
обвинение за извършен на 05.10.2021г. незаконен превоз на отпадъци, което
актосъставителят квалифицирал като нарушение на чл. 150 ал. 1 ЗУО вр. чл.
2, параграф 35, буква „ж“, (iii) от Регламент (ЕО) 1013/2006 на Европейския
парламент и на Съвета относно превоза на отпадъци.
В срока по чл. 44 ал. 1 ЗАНН срещу АУАН били депозирани
възражения вх. № 20283/22.10.2021г. с доводи, сходни на изложените в
жалбата пред съда. Заедно с възраженията били представени и писмо от
21.10.2021г. от дружеството - изпращач Scholz Recycling GmbH - Германия, в
което изпращачът сочел, че е допуснал техническа грешка в Приложение VII,
придружаващо товара, изпратен на 17.09.2021г., като е посочен грешен код на
отпадъка и грешен код на операцията, за която е предназначен. С
възраженията било представено и коригиран от изпращача Анекс VII, в който
кодът на отпадъка бил посочен като 16 01 17 и било посочено, че е
предназначен за операции с код R 12 и R 13. С възраженията жалбоподателят
представил и коригирано извлечение от отчетната книга по Приложение № 4
към чл. 7 т. 5 и т. 8 от Наредба № 1 от 04.06.2014г. за реда и образците, по
които се предоставя информация за дейностите по отпадъците, както и реда
за водене на публични регистри, където кодът на получения отпадък бил
коригиран на код 16 01 17.
След преценка, че наведените възражения не са основателни, на
18.04.2022г. инж. Ирена Петкова - Директор на Регионална инспекция по
околната среда и водите - София, издала обжалваното НП № 63/18.04.2022г.,
с което на основание чл. 150 ал. 1 предл. първо от Закона за управление на
отпадъците за нарушение на чл. 150 ал. 1 ЗУО вр. чл. 2, параграф 35, буква
„ж“, (iii) от Регламент (ЕО) 1013/2006 на Европейския парламент и на Съвета
относно превоза на отпадъци, извършено на 23.09.2021г., наложила на
дружеството – жалбоподател имуществена санкция в размер на 10 000 /десет
хиляди/ лева.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните по делото доказателства и доказателствени
средства: гласни - показанията на свидетеля М. Г. - актосъставител, както и
писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК – решение №
12-ДО-1446-00 от 26.04.2018г. на Директора на РИОСВ – София, Анекс VII от
17.09.2021г., извлечение от отчетна книга по Приложение № 4 към чл. 7 т. 5 и
т. 8 от Наредба № 1 от 04.06.2014г. за реда и образците, по които се
предоставя информация за дейностите по отпадъците, както и реда за водене
на публични регистри, сигнал вх. № 18145/23.09.2021г. от МОСВ,
констативен протокол № ККФОС - МГ-46/05.10.2021г., АУАН №
204/19.10.2021г., възражения вх. № 20283/22.10.2021г., писмо от 21.10.2021г.
от дружеството - изпращач Scholz Recycling GmbH - Германия, с превод на
4
български език, коригиран Анекс VII, с превод на български език,
коригирано извлечение от отчетна книга по Приложение № 4 към чл. 7 т. 5 и
т. 8 от Наредба № 1 от 04.06.2014г. за реда и образците, по които се
предоставя информация за дейностите по отпадъците, както и реда за водене
на публични регистри, НП № 63/18.04.2022г., известие за доставяне, заповед
№ РД - 69/17.06.2020г. и заповед № РД - 74/29.06.2020г. - и двете на
директора на РИОСВ - София, заповед № РД - 115/13.02.2017г. и заповед №
РД - 648/26.08.2014г. - и двете на Министъра на околната среда и водите.
Съдът кредитира показанията на свидетеля М. Г., които прецени като
последователни, детайлни и съответни на писмените доказателства. От
показанията на свидетеля Г. се установяват начина и времето на извършване
на проверката на дейността на дружеството - въззивник. Съдът основа
изводите си и на писмените доказателства, които прецени като еднопосочни и
съответни на гласните доказателствени средства. Съдът кредитира и
представените от жалбоподателя с възраженията срещу АУАН писмо от
21.10.2021г. от дружеството - изпращач Scholz Recycling GmbH - Германия, с
превод на български език, коригиран Анекс VII, с превод на български език,
коригирано извлечение от отчетна книга по Приложение № 4 към чл. 7 т. 5 и
т. 8 от Наредба № 1 от 04.06.2014г. за реда и образците, по които се
предоставя информация за дейностите по отпадъците, както и реда за водене
на публични регистри, като ги включи в доказателствената съвкупност, въз
основа на която изгради изводите си по фактите и правото. Видно от
показанията на свидетеля Г. тези писмени доказателства са му били известни
още в предсъдебната фаза на административнонаказателното производство,
но не са били взети предвид, тъй като датата на съставянето и представянето
им пред контролните органи следва датата на нарушението. В НПК обаче,
субсидирано приложим в производството по съдебен контрол на
наказателните постановления съгласно чл. 84 ЗАНН, не е уредена преклузия
за сочене на доказателства, поради което и представените впоследствие от
жалбоподателя писмени доказателства следва да бъдат ценени наред с
останалите доказателствени източници по административнонаказателната
преписка.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна
до следните правни изводи:
5
След извършване на дължимата служебна проверка съдът намира, че
АУАН и НП са издадени от административни органи, разполагащи с
материална и териториална компетентност съгласно чл. 158 ЗУО и видно от
писмените доказателства - заповед № РД - 69/17.06.2020г. и заповед № РД -
74/29.06.2020г. - и двете на Директора на РИОСВ - София, заповед № РД -
115/13.02.2017г. и заповед № РД - 648/26.08.2014г. - и двете на Министъра на
околната среда и водите.
АУАН и НП са издадени в сроковете по чл. 34 ал. 1 и ал. 3 ЗАНН.
Твърденията на въззивника за антидатиране на наказателното постановление
представляват изразени предположения, основани единствено на това, че
наказващият орган е издал наказателното постановление не по-рано, а в
последния ден от шестмесечния срок по чл. 34 ал. 3 ЗАНН, и в подкрепа на
които не се събраха никакви доказателства.
При съставяне на АУАН са спазени изискванията на чл. 40 и чл. 43
ЗАНН - АУАН е съставен в присъствието на двама свидетели и на законния
представител на дружеството - жалбоподател, подписан е от съставителя,
свидетелите и управителя на "хххххххх" ООД, на когото е и предявен за
запознаване и му е връчен препис.
Основателни са оплакванията в жалбата обаче за нарушение на чл. 42
ал. 1 т. 4 и т. 5 ЗАНН и чл. 57 ал. 1 т. 5 и т. 6 ЗАНН, тъй като както в АУАН,
така и в НП е налице несъответствие между описанието на обстоятелствата на
нарушението и посочената като нарушена разпоредба. Отговорността на
дружеството - въззивник е ангажирана за извършен незаконен превоз на
отпадъци - административно нарушение по чл. 150 ал. 1 ЗУО вр. чл. 2,
параграф 35, буква „ж“, (iii) от Регламент (ЕО) 1013/2006 на Европейския
парламент и на Съвета относно превоза на отпадъци. Съгласно чл. 2, параграф
34 от Регламент (ЕО) 1013/2006 на Европейския парламент и на Съвета
относно превоза на отпадъци "превоз" означава "планираното или
осъществено транспортиране на отпадъци, предназначени за оползотворяване
или обезвреждане: а) между дадена страна и друга страна; или б) между
дадена страна и отвъдморски страни и територии, или други територии под
юрисдикцията на тази държава; или в) между дадена страна и всяка сухоземна
територия, която не е част от коя да е страна по международното право; или г)
между дадена страна и Антарктика; или д) от дадена страна през коя да е от
6
териториите, упоменати по-горе; или е) в рамките на дадена страна през коя
да е от териториите, упоменати по-горе и който започва и завършва в същата
страна; или ж) от географска област, която не е под юрисдикцията на нито
една страна, до дадена страна". Нито в АУАН, нито в НП се твърди
дружеството "хххххххх" ООД да е планирало или осъществило
транспортирането на получения на 23.09.2021г. отпадък, изпратен от Scholz
Recycling GmbH - Германия. Напротив - както в АУАН, така и в НП, са
изложени последователни твърдения, които напълно кореспондират и с
фактическите установявания по делото, че дружеството - жалбоподател е
получател на изпратения отпадък. Несъответствието между словесното
описание на нарушението и посочената като нарушена разпоредба
представлява съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като
ограничава правото на защита на въззивника, и налага отмяна на
наказателното постановление, дори и без преценка за материалноправната му
законосъобразност. Не могат да се споделят възраженията на процесуалния
представител на наказващия орган, че отговорността на дружеството следва
да се ангажира, тъй като то не е имало право да задържи отпадъка, тъй като не
е сред видовете отпадъци, за които му е издадено разрешение, а е следвало да
го върне на изпращача. Съхраняването на неразрешен отпадък би
представлявало нарушение по чл. 136 ал. 1 т. 3 ЗУО. Недопустимо е за първи
път със съдебния акт, постановен в производството по контрол на издаденото
наказателно постановление, отговорността на жалбоподателя да се ангажира
за съвсем различно нарушение от това, за което е съставено НП. В случая
ангажирането на отговорността на въззивника за съхранение на неразрешен
отпадък би представлявало съществено изменение на обстоятелствата на
нарушението, каквото правомощие съдът няма в производството по Глава III,
раздел V от ЗАНН, тъй като същественото изменение на обстоятелствата на
нарушението в този етап на административнонаказателното производство
всякога е свързано с ограничаване правото на защита на жалбоподателя.
Независимо от горния извод съдът ще посочи, че е налице и следващо
самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление, а
именно издаването му в противоречие с материалния закон. От събраните
доказателства се установи, че дружеството - жалбоподател не е приело и
съхранявало на стопанисваната от него площадка в бившия комбинат
"Кремиковци" отпадък, за който няма разрешение, и е предназначен за
7
операция, която не попада сред посочените в разрешението, издадено на
въззивника. От представените от жалбоподателя писмени доказателства е
видно, че полученият отпадък е с код 16 01 17 и е предназначен за операции
R 12 и R 13, а посочването на код 16 11 02 и операция R4 в Анекс VII се
дължи на техническа грешка на изпращача. Видно от решение № 12-ДО-1446-
00/26.04.2018г. на Директора на РИОСВ - София, на "хххххххх" ООД е
издадено разрешение за операции R 12 и R 13 по отношение на отпадъци с
код 16 01 17.
След като наказващият орган е счел, че представените от въззивника
писмени доказателства не следва да бъдат ценени, тъй като са съставени
единствено за нуждите на производството, то е следвало да положи усилия в
насока да обори доказателствената им стойност, включително и като се
извърши оглед на отпадъка /от показанията на свидетеля Г. се установява, че
към датата на проверката, той все още се е намирал на стопанисваната от
въззивника площадка за извършване на дейности по третиране на отпадъци/,
за да се установи дали се касае за графитен отпадък или за отпадъци от черни
и цветни метали. Вместо това обаче от показанията на актосъставителя се
установява, че оглед на площадката не е правен, а писмените доказателства,
които въззивникът е представил, не са били съобразени единствено поради
представянето им в хода на вече образуваното административнонаказателно
производство. Моментът на представянето на тези писмени доказателства
обаче не може да е единствено основание да се отрече доказателствената им
стойност. Ето защо съдът намери, че от събраните доказателства се
установява, че дружеството - жалбоподател "хххххххх" ООД не само че не е
извършило незаконен превоз на отпадъци по см. на чл. 2, параграф 35, буква
„ж“, (iii) от Регламент (ЕО) 1013/2006 на Европейския парламент и на Съвета
относно превоза на отпадъци, но и не е държало неразрешен отпадък.
Предвид извода за материална незаконосъобразност и съществени
нарушения на процесуалните правила, съдът намери, че жалбата е
основателна и наказателното постановление следва да се отмени.
При този извод право на разноски има жалбоподателят, който
претендира и доказва извършени разноски в производството в размер на 1
800, 00 лева за заплатено адвокатско възнаграждение. Съдът прие за
основателно наведеното от процесуалния представител на наказващия орган
8
възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
Делото не се отличава с фактическа и правна сложност, производството пред
районния съд е приключило в едно съдебно заседание, като в съдебното
следствие не са били събирани доказателства, различни от събраните в
предсъдебната фаза на административнонаказателното производство.
Изчислен на основание чл. 18 ал. 2 вр. чл. 7 ал. 2 т. 4 от Наредба № 1 от
09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
минималният размер на адвокатското възнаграждение за осъществено
процесуално представителство по настоящото производство е 830 лева без
ДДС или 996 лева с ДДС /параграф 2а от ДР на Наредба № 1 от 09.07.2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения/. Така
претендираният от жалбоподателя адвокатски хонорар надвишава почти два
пъти минималния такъв и се явява явно несъответен на действителната
фактическа и правна сложност на делото, поради което следва да бъде
редуциран и на въззивника да се присъдят разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на минималното такова, определено съобразно
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, платимо
на основание чл. 143 ал. 1 АПК от бюджета на Министерството на околната
среда и водите.
При тези мотиви и на основание чл. 63 ал. 2 т. 1 вр. ал. 3 т. 1 и т. 2
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 63/18.04.2022г., издадено от
Директор на Регионална инспекция по околната среда и водите - София, с
което на основание чл. 150 ал. 1 предл. първо от Закона за управление на
отпадъците за нарушение на чл. 150 ал. 1 ЗУО вр. чл. 2, параграф 35, буква
„ж“, (iii) от Регламент (ЕО) 1013/2006 на Европейския парламент и на Съвета
относно превоза на отпадъци на "хххххххх" ООД, ЕИК хххххххххх, е
наложена имуществена санкция в размер на 10 000 /десет хиляди/ лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д ал. 1 и ал. 2 ЗАНН вр. чл. 143 ал. 1
АПК Министерство на околната среда и водите, с адрес гр. София, бул.
"Княгиня Мария Луиза" № 22, ДА ЗАПЛАТИ на "хххххххх" ООД, ЕИК
хххххххххх, сумата от 996, 00 лева /деветстотин деветдесет и шест лева/ -
разноски в производството.
9
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване по реда на глава XII АПК пред
Административен съд – София - град на основанията, предвидени в НПК, в
14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10