№ 9212
гр. София, 01.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20221110133898 по описа за 2022 година
Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК,
за признаване на установено в отношенията между страните, че С. В. К. дължи на ищеца
/фирма/, сумите за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК от 02.03.2022г. в производството по ч.гр.д. № 4054/2022г. по описа на СРС, 45-
ти състав, а именно сумата от 1528,73 лева, представляваща главница за потребени ВиК
услуги, за периода от 21.06.2018г. до 19.09.2021г., за имот, находящ се в /адрес/, клиентски
№ ***********, ведно със законната лихва, считано от 27.01.2022г. – датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
до окончателно изплащане на сумата, за сумата в размер на 60,38 лева, представляваща
мораторна лихва върху главницата, за периода от 22.07.2018г. до 19.09.2021г. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва количеството на доставените в имота ВиК услуги и размера на тяхната цена. Прави
правопогасяващо възражение за давност. Оспорва качеството си на „потребител“ на ВиК
услуги. Моли за отхвърляне на исковете.
В съдебно заседание ищецът /фирма/, редовно призован, не изпраща представител.
Ответникът С. В. К., редовно призован в съдебно заседание, не се явява, не се
представлява. С молба с вх. № 68253/13.03.2023г. поддържа отговора на исковата молба и
моли за отхвърляне на исковете.
Съдът, след като обсъди доводите на страните, събраните по делото писмени
доказателствата на основание чл. 235, ал.2 от ГПК, и по свое вътрешно убеждение, съгласно
чл. 12 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл.422 от ГПК, вр. чл. 79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 198,
ал.1 от ЗВ и чл. 422 от ГПК, вр. чл. 86 от ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца бе да
установи осъществяването на релевантните за спора факти и обстоятелства, а именно:
наличието на облигационно правоотношение по договор за ВиК услуги между страните,
1
количеството на реално доставената от него по договора вода за процесния период и
размера на нейната цена; по акцесорния иск наличието на главен дълг, изпадането на
ответника в забава и размера на мораторната лихва, по възражението за давност в
доказателствена тежест на ищеца бе да докаже наличието на факти и обстоятелства довели
до прекъсване/спиране течението на давностния срок.
Исковете са допустими, като предявени от надлежна страна в полза на която е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в производството
по ч.гр.д. № 4054/2022г. по описа на СРС, 45-ти състав, в срока по чл. 415 от ГПК, и при
подадено в срока по чл. 414 от ГПК възражение от ответника.
Законът изрично урежда кои лица са потребители на В и К услуги. Според § 1, ал.1,
т.2, б. „а“ от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (обн.
дв. бр.18 от 25.02.2005г.), потребители на водоснабдителните и канализационните (В и К)
услуги по чл.1, ал.1 от закона са юридически или физически лица - собственици или
ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги. Аналогична е
разпоредбата и на чл.3, ал.1 Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи.
Ответникът в срока по чл. 131 от ГПК изрично оспорва релевантния за спора факт, че
е потребител на ВиК услуги, в рамките на процесния период, както и количеството на
доставените в имота ВиК услуги през него и размера на цената им.
Софийският районен съд счита, че от ангажираните в хода на производството
доказателства не може да бъде направен извод, че страните се намират в договорно
правоотношение – ищецът е дружество, което доставя и продава вода и предоставя ВиК
услуги, а ответникът К. да се явява потребител на вода по смисъла на легалната дефиниция
на понятието потребител съгласно т. 1 § 1 от ДР на ЗРВКУ. Възникването на качеството
потребител на вода и ВиК услуги е обусловено от притежаване право на собственост или
вещно право на ползване върху водоснабдения имот. За да приеме, че е доказано, че
ответникът има качеството потребител на вода и ВиК услуги, следва да са представени по
делото доказателства, от които безспорно да се излича, че К. е титуляр на право на
собственост, или право на ползване върху имота. В тази връзка съдът взе предвид
представената справка от Агенция по вписванията, от която се установява, че е вписана
възбрана върху процесния имот. От нея не се установява вписване на договор с
вещнотранслативно действие. Не е представена справка от АВ за такива вписвания, като с
оглед процесния период не става ясно дали са налице по-нови вписвания за същия имот по
извършване на действие на разпореждане с процесния имот. Следва да бъде посочено, че
представените справки от Агенцията по вписванията съдържат удостоверяване на
разпоредителните сделки с недвижими имоти, по които може да е страна и страна по спора,
но в случая представената не удостоверява подобни вписвания, не е представена справка, от
която да е видно, че вписването е основано на представен нотариален акт, в който е
обективиран договор за продажба на недвижим имот, поради което съдът счита, че не е
доказано, че ответникът е потребител на вода и ВиК услуги. В тази насока съдът отчита, че
вписването на разпоредителни сделки с недвижими имоти се реализира с оглед осигуряване
публичност и гласност на актовете относно недвижимите имоти, а Правилникът по
вписванията предвижда възможност за предоставяне на справка относно вписаните
разпоредителни сделки на дадено лице, като собственик на недвижим имот. При това
положение и при съобразяване на обстоятелството, че всеки нотариален акт се вписва след
представянето му в Служба по вписванията, действително може да се изведе извод за
собственост, но в конкретиката на случая представената справка от Агенцията по
вписванията, както бе посочено по-горе не съдържаща информация за придобиване на
недвижимия имот от ответника и като такава не представлява доказателство, че ответникът
2
е пасивно легитимиран да отговаря по предявената искова претенция. Не представлява
такова доказателство и представената данъчна декларация за деклариране на имота, тя
фигурира от 1998г. и също не става ясно с оглед процесния период дали са налице и други
обстоятелства, индикиращи на смяна на собствеността. А доказателствената тежест за
установяване на тези факти е на ищеца.
По гореизложеното и съобразяване от съда на последиците от разпределение на
доказателствената тежест в процеса, съдът намира, че главната искова претенция следва да
бъде отхвърлена само на това основание, поради и което съдът няма задължение да обсъжда
по същество останалите релевирани от ответника възражения, включително и възражението
за давност.
При отхвърляне на главната искова претенция, на отхвърляне подлежи и акцесорната
такава.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.3 от ГПК право на разноски се
поражда в полза на ответника. Процесуалният представител на ответника – адвокат И. А. Н.
претендира присъждане на адвокатско възнаграждение в заповедното и в исковото
производство в хипотезата на чл. 38, ал.1,т.2 от ЗАдв., като за целта и в двете производства е
представен договор за правна защита и съдействие, от които договори се установява, че
страните са уговорили представителство в горепосочената хипотеза. Така на адвокат И. А.
Н. от САК, с адрес на упражняване на дейността в /адрес/ в заповедното производство
следва да му бъде присъдено възнаграждение на основание чл.7, ал.2 и ал.7 от Наредба №
1/2004г. за минималните адвокатски възнаграждения в редакцията й преди изменението с
ДВ, бр. 88 от 04.11.2022г. в размер на 300,00 лева, а в исковото производство в размер на
341,24 лева, присъдено на основание чл. 7, ал.2,т.2 от Наредбата.
Така мотивиран, съдът:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от /фирма/, ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление: гр. /адрес/ III” /адрес/ срещу С. В. К., ЕГН **********, положителни
установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК, за признаване на установено в
отношенията между страните, че С. В. К. дължи на /фирма/, сумите за които е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 02.03.2022г. в
производството по ч.гр.д. № 4054/2022г. по описа на СРС, 45-ти състав, а именно сумата от
1528,73 лева, представляваща главница за потребени ВиК услуги, за периода от 21.06.2018г.
до 19.09.2021г., за имот, находящ се в /адрес/, клиентски № ***********, ведно със
законната лихва, считано от 27.01.2022г. – датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК до окончателно изплащане
на сумата, за сумата в размер на 60,38 лева, представляваща мораторна лихва върху
главницата, за периода от 22.07.2018г. до 19.09.2021г.
ОСЪЖДА /фирма/, ЕИК ********** ДА ЗАПЛАТИ на адвокат И. А. Н. от САК, с
адрес на упражняване на дейността в /адрес/, сумата в размер на 300,00 лева, адвокатско
възнаграждение в заповедното производство, присъдено в хипотезата на чл. 38, ал.1,т.2 от
ЗАдв.
ОСЪЖДА /фирма/, ЕИК ********** ДА ЗАПЛАТИ на адвокат И. А. Н. от САК, с
адрес на упражняване на дейността в /адрес/, сумата в размер на 341,24 лева, адвокатско
3
възнаграждение в исковото производство, присъдено в хипотезата на чл. 38, ал.1,т.2 от
ЗАдв.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
съобщаването на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4