Определение по дело №263/2022 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 378
Дата: 8 март 2022 г.
Съдия: Татяна Иванова Петрова
Дело: 20227180700263
Тип на делото: Частно административно дело
Дата на образуване: 1 февруари 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

            РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

 

 

 

 

 

 

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

№ 378

 

гр. Пловдив, 08 март 2022 година

 

 

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ІІ отделение, ХVІІ състав, в закрито заседание на осми март през две хиляди двадесет и втора година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ПЕТРОВА

 

разгледа докладваното от Председателя частно административно дело № 263 по описа за 2022 година на Пловдивския административен съд и взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 88, ал. 3 във връзка с чл. 89 от АПК.

Образувано е по жалба на „АГРОПРОДУКТ С.“ ЕООД, със седалище и адрес на управления ***, представлявано от Д.П.С.ЕГН **********, против Решение № 318/23.12.2021 г. на Директора на ТД на НАП гр. Пловдив, в частта, с която е отказано възстановяването на пропуснатия от жалбоподателя срок за оспорване на Разпореждане за присъединяване № С210016-105-0383747/10.11.2021 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП гр. Пловдив.

Излагат се доводи за незаконосъобразност на обжалвания административен акт в посочената част като се иска неговата отмяна и възстановяване на срока за обжалване на процесното разпореждане за присъединяване. Твърденията в тази насока са, че самото разпореждане (Разпореждане за присъединяване № С210016-105-0383747/10.11.2021 г.) действително е получено на 24.11.2021 г., но представляващият дружеството Д.С.на 25.11.2021 г. е проявил симптоми на COVID-19, което наложило карантинирането му за срок от 14 дни - до 09.12.2021 г. В този период, поради ограничаване на предвиждането му и поради здравословното му състояние на успял да организира защитата си. Счита, че в случая са налице непредвидени обстоятелства, „настъпили в периода след началния момент на срока за отговор на исковата мола до неговото изтичане.“

Ответникът по жалбата – Директорът на ТД на НАП гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител, счита жалбата за неоснователна. Съображения в тази насока се излагат в писмено становище, представено по делото. Претендира се присъждане на съответното юрисконсултско възнаграждение.

Пловдивският административен съд, след като обсъди и прецени всички събрани по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в срок и от надлежна страна, имаща правен интерес от оспорването, поради което се явява ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

За да откаже възстановяването на пропуснатия от жалбоподателя срок за оспорване на Разпореждане за присъединяване № С210016-105-0383747/10.11.2021 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП гр. Пловдив,  Директорът на ТД на НАП гр. Пловдив е констатирал, че към жалбата, с която е сезиран, липсват писмени доказателства, че Д.С.е боледувал от COVID-19  и/или е бил поставен под задължителна изолация по смисъл на чл. 61, ал. 1 от Закона за здравето.

С оглед изложеното е прието, че жалбоподателят не е доказвал наличието на особени непредвидени обстоятелства, а след като пропускането на срока не се дължи на такива обстоятелства, то не са налице предвидените в чл. 64, ал. 2 от ГПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК, основания за възстановяване на срока за обжалване на Разпореждане за присъединяване № С210016-105-0383747/10.11.2021 г.

Така постановеното решение на Директора на ТД на НАП гр. Пловдив, настоящият съдебен състав намира за правилно.

На първо място следва да се посочи, че редът за възстановяване на сроковете в административните производства по ДОПК е този предвиден в АПК според чл. 26 ДОПК.

В този смисъл неправилно е позоваваното на ответника на чл. 62 от ГПК, което обаче не опорочава акта до степен, водеща до неговата отмяна.

И така, според чл. 89 от АПК, в случаите по чл. 88, ал. 1, т. 2 от кодекса, по искане на жалбоподателя срокът може да бъде възстановен от органа компетентен да разгледа жалбата при условие, че пропускането му се дължи на особено непредвидени обстоятелства. Безспорно е, че наличието на тези обстоятелства трябва да води и до ефекта на физическа невъзможност за лицето да упражни надлежно правото си на жалба. Тоест, касае се за такова събитие, или действие на трето лице, което страната не е могла да предвиди или ако го е предвиждала, обективно не е била в състояние да предотврати.

В случая, както вече бе казано, твърденията са, че Разпореждането за присъединяване № С210016-105-0383747/10.11.2021 г., действително е получено на 24.11.2021 г., но представляващият дружеството Д.С.на 25.11.2021 г. е проявил симптоми на COVID-19, което наложило карантинирането му за срок от 14 дни - до 09.12.2021 г., а това от своя страна е довело до пропускане на срока за обжалване посоченото разпореждане.  В тази насока от страна на жалбоподателя, чиято беше доказателствената тежест да установи тези обстоятелства, отново не са ангажирани никакви писмени доказателства.

Доказателствената тежест не е равнозначна на задължение да се представят доказателства. Принципите на обективната истина и служебното начало в съдебния административен процес, налагат съдът да основе констатациите си за всеки факт върху наличните по делото доказателства, без да има значение, дали те са представени от страната, която носи доказателствената тежест относно този факт, от противната страна по административния спор или пък са издирени служебно от съда. При това положение, въпросът за доказателствената тежест се свежда до последиците от недоказването. Доказателствената тежест се състои в правото и задължението на съда да обяви за ненастъпила тази правна последица, чийто юридически факт не е доказан. Изпълнението на това задължение от страна на съда, означава при недоказване, да се приеме, че недоказаното не е осъществено. А щом юридическият факт не е осъществен, не могат да настъпят последиците, които съответната материалноправна норма свързва с неговото проявление.

С оглед изложеното, следва да се приеме, че от данните по делото не се установява да е налице, внезапно възникнало, обективно, непредвидимо и непреодолимо обстоятелство, поради което срокът по чл. 266, ал. 1 ДОПК да е бил пропуснат от жалбоподателя.

При това положение, обжалваният административен акт в обсъжданата част се явява законосъобразен. Това има за последица неоснователност на жалбата, с която е сезиран съда. Тя ще следва да бъде отхвърлена.

При посочения изход на спора, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК във връзка с чл. 26 от ДОПК, на Национална агенция за приходите, се дължат извършените разноски по осъществената юрисконсултска защита. Те се констатираха в размер на 100 лв., изчислени съгласно правилото на чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, издадена на основание чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, при съобразяване на фактическата и правна сложност на делото.

 

Така мотивиран, Пловдивският административен съд, ІІ отделение, ХVІІ състав

 

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

 

            ОТХВЪРЛЯ жалбата на „АГРОПРОДУКТ С.“ ЕООД, със седалище и адрес на управления ***, представлявано от Д.П.С.ЕГН **********, против Решение № 318/23.12.2021 г. на Директора на ТД на НАП гр. Пловдив, в частта, с която е отказано възстановяването на пропуснатия от жалбоподателя срок за оспорване на Разпореждане за присъединяване № С210016-105-0383747/10.11.2021 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП гр. Пловдив.

ОСЪЖДА „АГРОПРОДУКТ С.“ ЕООД, със седалище и адрес на управления ***, представлявано от Д.П.С.ЕГН **********, да заплати на Национална агенция за приходите, сумата от 100 лева, представляваща възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита.

 

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

                         

                                               

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: