П Р О Т О К О
Л
2020 година
гр. Разград
Разградският районен съд граждански
състав
На шестнадесети декември 2020 година
В публично заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕЛИ ГЕНЧЕВА
Секретар: Ганка Атанасова
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от съдията
ГР. дело № 1055 по описа за
2020 година
На именното повикване в 16.00
часа, се явиха:
ЗА ИЩЕЦЪТ, уведомен, явява се особения представител адв. М..
ОТВЕТНИКЪТ по първия иск,
уведомен, явява се лично и с адв. Б. от преди.
ОТВЕТНИЦАТА по втория иск,
се явява лично, и с адв. И., редовно упълномощена и приета от съда днес.
ВЕЩОТО лице лично.
АДВ. М.: Да се даде ход на
делото.
АДВ. Б.: Да се даде ход на
делото.
АДВ. И.: Да се даде ход на
делото.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО на първо
четене в 16,00 ч.
ДОКЛАДВА молбата подадена от
К.М.Я. срещу майка му С.Б.М.. В молбата се твърди, че 06, 07, 10 и 11 ноември
2020 г. в гр. Разград майката е обиждала, удряла и псувала детето като
съответните думи и изрази са записани в молбата и декларацията към нея.
МОЛБАТА е с правна квалификация по ЗЗДН.
СЪОТВЕТНО молителя следва да
докаже обстоятелствата, които твърди.
КЪМ молбата са приложени
писмени доказателства.
АДВ. И.: Запознати сме с
молба, връчена ни е редовно оспорваме фактите и обстоятелствата описани в
молбата и декларацията приложена към молбата по чл. 9 по ЗЗДН. Не водим
свидетели във връзка с тези обстоятелства. Моля съда на основание чл.176 ГПК, когато прецени да ни дадете тази възможност
да питаме другата страна, по какъв начин и как са направени тези записи, като
няма никакъв достъп до жилището, в което живее майката с детето К.. Оспорваме
тези обстоятелства.
СЪДЪТ пристъпи към изслушване
на вещото лице.
Б.А.А. - 49 г., бълг. гражданин,
с висше образование, омъжена, неосъждана, без родство.
ПРЕДУПРЕДЕНА за
наказателната отговорност по чл. 291 от НК, обеща да даде правдиво заключение.
СЪДЪТ прочете заключението
по назначената съдебно-психологична експертиза.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ: Поддържам представеното
писмено заключение.
АДВ. М.: Смятате ли, че
детето следва да остане при майка си или при баща си, или трябва да се изведе
от семейството, дали уврежданията са толкова големи, че биха могли да бъдат
преодолени с ресурсите на биологичните родители?
ВЕЩОТО ЛИЦЕ: За детето няма
да е добре да бъде изведено от родителите защото, то е на 9 г. и е изградило и
попило техния светоглед, техния начин на
възпитание, техния начин на борба помежду им. Възприел го е и от тук насетне,
където и да отиде, каквито и други
методи да се опита да се опита някой да приложи спрямо детето, те няма да бъдат на 100
процента успешни. Защото в другото
семейство ще вложи собствения си ресурс което
детето има като светоглед, няма да може
да го понесе. От него нито ще чуете нещо за майка му и за баща му. Получава се родителския синдром
„обвивам се и нищо не говоря“. Неговата малка глава това е защита на родителя. Насиленото дете защитава
родителите си, и то заради това не говори. Не каза и една дума, не каза нито за
майка си, и за баща си. Не каза нито една хубава дума за никого. Неперспективния
орган, а чрез преживяване това което е усетило детето и ако бъде изведено сега
от домашната среда, ще има нови правила. Той от тук нататък ще започне да се
адаптира по нов начин. Това няма да изчезне от него. Това, което бе написано в
някакъв доклад от някаква комисия, че детето е преработило травмата, такова нещо няма. Нито е преработено, нито ще
я преработи. Детето си мисли, че все още може да се съберат. Той прави регрес и
включва защитен механизъм, защото
тогава дори да заема ембрионална поза, сгушва се като бебе.
Защото този период при несъзнаването клетката
е запомнила, усетила това усещане на родителите. К. за 27.07.2020 г. не говори,
какво се е случило тогава. Аз опитах всички средства, които познавам и като
майка, и психолог, не се получава. Не говори само за 27, той по фактология не
говори. Примерно - Кой те води на футбол - и това не говори, нищо травмиращо.
Нищо не говори, защото в неговата глава е, че ако си отвори устата за нещо и означава
че застава на нечия страна, и враждебността между родителите и мисли, че по
този начин ще я избегне. И в комисията не е говорил. Може фактология да изнесе,
но дори на майка си не е казал. Този психологически натиск, кой е обекта и от
кого е указан, то първо беше среща, след като заминаха, часове мислих, какво
може да има в главата на това детенце, като отказва да работи с методиките.
След като анализирах случилото се в първата ни среща и в след това 2 среща, в
присъствието само на майката. Предполагам, че
кръга на майката да не бъде изведено детето, и от някакъв нейн страх допускам, че това е
било по-скоро психологически натиск от нейна страна. Но не някакво настройване, какво да каже или да не каже. По-добре нищо не
прав,и за да не се вижда нищо. Това стигна до моите изводи които направих във
времето. Методите, които направих тези две срещи, защото пък когато се появи бащата,
отначало също не искаше да говори. Аз насърчавах много бащата, защото той каза
– Хайде, питайте го нещо това дете. Те и двамата родители обикновено така го
питат, че може да отговори с да или не.
Пита го бащата - В училище с математиката до къде стигнахте, как? Той отговаряше с да
или не. Аз го насърчих да го попита, че да има отговор и да не е само с да или
не. Каза му да запише някакви, числа какво са взели. Написа две трицифрени
числа едно под друго, някакви числа и ги сметна правилно, но вътрешното ми
усещане е, че това, че го насърчих. Казах му, че се е научил да смята и го погалих, пред
бащата и му казах - Ела сега тука, какво можеш да направиш, но бащата
продължаваше да присъства. На майката казах да излезе. Бащата искаше да дойде да види, какво му
показвам. В този момент, в който чуваше от мен бащата отзива за детето, той не
виждаше, какво прави детето и отзива бе насърчителен за двамата. Детето се
отпусна и засия, че някой е показал отношение към него. За положителна оценка,
беше оценка. Детето работи не защото бащата беше в залата, а защото чу
вербалното отношение от мен към бащата, удоволствие бе, че бащата чува нещо хубаво за него. Детето има нужда от похвала насърчение,
въпреки, че той не показва постижения,
нито в училище. Една запетайка да се сложи, но трябва да бъде поощрено не като браво, а като нещо за което за първи път се е
справил сам. Той е като футболна топка между двамата. Под откритост съм имала
предвид, бащата сподели директно показване на грешки, например - Гледахме тренировките,
след мачовете. Само усетих, че детето се сковава, защото по време на тренировки,
някъде сбърква. Бащата го прави с цел да го заякне, че е откровен бащата, тоест – Ти няма да играеш
с телефона, защото е лошо за здравето. Това се чува от детето, изобщо не се
разбира, защо е лошо за здравето. Това е
откритост, когато си много открит директно губиш контакта и ставаш властен над другия. Учтивост означава да разбирам, че
много ти се играе на телефона, но в този момент имаме два часа тренировка на
футбол. След тях имаш право на 1 час да си играеш с телефон, негова потребност
на детето. Тогава и единия или другия работи за контакта, хем отива към
постижения , хем към социален план има само натиск, откровен съм, открит съм, то
не е възрастен човек, става въпрос за
дете. Детето е податливо на внушение. И
от двамата родители е податлив на внушение и от двамата. Внушаемост попива и от
двамата, но при това дете, което има
натрупани травми, че не може да се разбере от кого. Не може да се разграничи от
кого повече. Аз съм запозната със
записите, по имейла ми бяха изпратени, но като искова молба не. Нищо не би
променило заключението от тези записи, когато са правени записите, аз съм го
видяла детето след това. Когато са се случили случките, детето идва след това и
информацията е изведена от детето.
Детето има нужда от брат си и определено го чувства най-близък в
семейството. Допускам, че брата възпитателно малко може би, но това е положение. Детето има нужда от него.
Той го усеща като свой съмишленик, за свой дори в бели. Нищо градивно няма в
техните взаимоотношения. В социален контакт чувства се близост между братята. Детето
малко по-свободно контактува с майката, а по свободно -емоционално. А е по-внимателен
в избора на думи, начина на изказ, когато контактува с бащата. Тревожността в
контакта с бащата е малко по- висока. Майката е по либерална, ако му каже нещо
да направи ,дори и да не го направи ще мине и замине. Бащата ще държи да бъде направено. В
този смисъл тревожността се покачва, защото трябва да го извърши по правилния
начин. А кой е правилния начин. Може да
му се внуши на детето, ако е бито да казва, че е паднало от леглото и си
ударило окото. Най- хубаво би било, ако
могат да покажат някакво уважение, като човешки същества един към друг, нищо
повече, те характерите няма да се променят. На този етап това ще е най-щастливото
дете на света. Категорично характеризира
негативни чувства у детето. К. няма да ми каже нищо, но след към детето,
ако има уважение то би било се успокоило малко, това означава, че имам нещо в
предвид, че съм усетила нещо. Самото дете нищо не говори. К. не го забелязва,
непотребен му е мъжа, с който съжителства майката, няма нужда от пастрока си,
той може да живее там, но за детето той не живее там. Майката има доза съмнения от моя страна, че може
би майката има допринасяне в такава посока, защото другото доказателство е
спирането на тренировките от страна на майката, защото играе на игричките на
телефона. Възможно е детето да отказва
да сътрудничи, защото знае, че се води дело между двамата родители. Възможно е детето да откаже да сътрудничи по
време на изследването. И двамата
родители са му казали, че се води дело.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА заключението на
вещото лице.
НА същото да се изплати
внесеният депозит в размер на 200 лв. и сумата от 147,70
лв. от бюджета на съда. /изд. 2 бр. РКО/.
АДВ. И.: Връщайки се на
соломоновата притча и по това дело трябва да ни води интереса на детето, моля
ни дадете възможност да поговорим с първоначалния ответник с оглед
възможностите за евентуално прекратяване на делото.
След почивка о.с.з. продължи
с участието на същите страни.
АДВ. И.: След проведения
разговор между двамата родители решихме да помолим адв. М. като особен
представител на детето да оттегли исковата молба.
АДВ. Б.: С оглед интереса на
детето считаме, че най- правилното решение е оттегляне и на двете молби от
страна на особения представител.
АДВ. М.: Като особен представител на малолетния К. и
предвид заявленията на двамата родители оттеглям двете молби за защита от
домашно насилие и моля Съдът да одобри това това действие.
СЪДЪТ, като взе в предвид чл. 29, ал. 5 ГПК
и, като съобрази казаното от двамата родители,
О П Р Е Д Е Л И:
ОДОБРЯВА оттеглянето на двете искови молби,
направено днес в съдебно заседание от
адв. М..
АДВ. И.:Съгласни сме с оттеглянето.
АДВ. Б.: Съгласни сме с
оттеглянето.
ПРИ така заявеното оттегляне
на исковете и предвид съгласието на ответниците, на основание чл. 232 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по
гр.д. № 1055/2020 г. по описа на РРС.
СЛЕД влизане в сила на
определението, издадената заповед за незабавна защита спира да действа.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в едноседмичен срок от днес пред
Окръжен съд - Разград.
СЪДЪТ счита, че двамата
родители следва да заплатят разноските
по делото, направени от РзРС, като съобрази че сумата от 200,00 лева е внесена
от ищцата за извършване на експертизата поради, което
О П Р Е Д Е Л И:
ОСЪЖДА М.Е. Я., ЕГН ********** да заплати сумата от 477,70 лв. /четиристотин седемдесет седем лева
и седемдесет стотинки/ по сметка на Районен съд - Разград.
ОСЪЖДА С.Б.М., ЕГН **********
да заплати сумата от 300,00 лева /триста лева/
по сметка на Районен съд - Разград.
Определението за разноските
подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Разград в едноседмичен срок от днес.
НА особения представител да
се изплати депозит в размер на 600,00 лева./изд. РКО/ от бюджета на съда.
ЗАСЕДАНИЕТО приключи в 17,10
ч.
ПРОТОКОЛЪТ изготвен днес в
съдебно заседание.
СЕКРЕТАР: РАЙОНЕН СЪДИЯ: