Р Е Ш Е Н И Е
№....................
гр. София, 03.11.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-15 с-в в съдебно заседание
при закрити врата, проведено на двадесет и девети юли две хиляди и двадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: ПЕТЪР ТЕОДОСИЕВ
при
секретаря Галина Стоянова, разгледа търговско дело № 2548 по описа за 2019г. и
взе предвид следното:
Производството
е образувано по молба на „Х.К.Б.“ ЕООД за откриване на производство по
несъстоятелност на „М.Т.“ ЕООД поради неплатежоспособност на дружеството.
Като
основание на легитимацията на молителя за упражняване на правото по чл. 625, ал.
1 ТЗ са заявени парични вземания срещу ответното
дружество, присъдени с влязло в сила съдебно решение по гр.д. №28918/2015г. на
СРС, 113 с-в.
Ответникът
оспорва молбата с възражения, че дори да е налице състояние на
неплатежоспособност на дружеството, то е причинено от недобросъвестно поведение
на молителя, както и с възражения, че затрудненията на дружеството за
изпълнение на изискуемите му парични задължения имат временен характер.
Първата
група възражения са мотивирани с твърдения, че присъдените с решението по гр.д.
№28918/2015г. на СРС, 113 с-в вземания на молителя срещу ответника произтичат
от правоотношения между страните по договор за консигнация, чието изпълнение
молителят е препятствал като е отказал да получи обратно доставените на
ответника стоки, а същевременно не е предоставил на ответника „тестери“ и
„щендери“, необходими за реализация на стоките.
Втората
група възражения са мотивирани с констатациите в заключението на
съдебно-счетоводната експертиза по делото, които според процесуалния
представител на ответника обусловят временна, а не трайна и обективна
невъзможност за дружеството да посрещне изискуемите си парични задължения.
С
решението по гр.д. №28918/2015г. на СРС, 113 с-в (представено с молбата по чл.
625 ТЗ и прието като писмено доказателство по делото) „М.Т.“ ЕООД е осъдено да
заплати на „Х.К.Б.“ ЕООД сумата 25 082,04 лв. – продажна цена на стоки,
доставени в периода от 25.09.2013г. до 30.05.2014г., ведно със законна лихва от
06.03.2015г., сумата 1 856,10 лв. – лихва за забава върху вземанията за
продажна цена, изтекли в периода от 26.10.2013г. до 04.03.2015г., както и
сумата 4 222,57 лв. – съдебни разноски.
Видно
от удостоверяването върху него, цитираното съдебно решение е влязло в сила на 17.05.2019г.,
като съгласно разпоредбите на чл. 296 – 299 ГПК със задължителна за
съда и страните по настоящото дело сила на пресъдено нещо установява възникването,
изискуемостта и размера на присъдените вземания.
Част
от обективните предели на силата на пресъдено нещо на решението се изразяват и в
това, че възражения на ответника относно действителното съдържание на
правоотношенията, от които са възникнали присъдените вземания (и в частност
възраженията, че вземанията са възникнали по договор за консигнация, а не по
договор за продажба на стоки), но също и възражения на ответника за
неизпълнение на насрещни задължения на кредитора на присъдените вземания (и
по-конкретно възраженията, че кредиторът е следвало да изтегли стоките или да
предостави допълнителни стоки, необходими за пазарната им реализация, като
условие за изискуемост на задължението на ответника за плащане на цената на
стоките), не е допустимо да бъдат разглеждани по същество в последващо дело
между страните, чийто предмет включва възникването и съществуването на
присъдените вземания.
Изложеното
е достатъчно първата група възражения на ответника срещу молбата по чл. 625 ТЗ
да се приемат за неоснователни, но независимо от това следва да се отбележи, че
в подкрепа на твърденията на ответника относно действителното съдържание на правоотношенията
между страните и неизпълнението на насрещни задължения на кредитора по тези
правоотношения в производството по настоящото дело не са ангажирани дори и
косвени доказателства.
Паричните вземания за
главница, лихви и разноски, присъдени с влязлото в сила съдебно решение по
гр.д. №28918/2015г. на СРС, 113 с-в, произтичат от двустранна търговска сделка и
представляват основание по чл. 608, ал. 1, т. 1, вр. чл. 625 ТЗ ТЗ за правото
на кредитора да иска откриване на производство по несъстоятелност на ответното
дружество.
Ответникът не е
ангажирал доказателства, но и твърдения за плащания в пълно или частично
погашение на вземанията, а такива не се установяват и от заключението на
съдебно-счетоводната експертиза по делото, според което към 15.07.2020г. общият
размер на вземанията възлиза на сумата 46 807,18 лв.
Липсата на плащания от
ответното дружество в погашение на присъдените с влязлото в сила съдебно
решение вземания съгласно чл. 608, ал. 3 ТЗ предполага неплатежоспособност на
дружеството.
Неплатежоспособност
на ответното дружество в случая се презюмира и в приложение на чл. 608, ал. 4 ТЗ с оглед представените с молбата по чл. 625 ТЗ доказателства за образувано и
неприключило изпълнително дело за принудително изпълнение на вземанията,
присъдени с решението по гр.д. №28918/2015г. на СРС, 113 с-в.
Презумпциите на чл.
608, ал. 3 и 4 ТЗ не са опровергани от събрани по делото доказателства,
включително от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, допусната за
установяване на действителното финансово-икономическо състояние на ответника.
Напротив – от
заключението на експертизата се установява, че краткотрайните активи на
дружеството към настоящия момент не са достатъчни за покриване на паричните му
задължения, а коефициентите на обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност,
но също и показателите за финансова автономност и задлъжнялост на дружеството
са все величини под приетите от икономическата наука минимално необходими за
поддържане на финансова устойчивост и платежоспособност на дружеството.
Действително според
заключението на експертизата коефициентите на обща ликвидност, изчислени въз
основа на данните в отчетите за дейността на дружеството към 31.12.2016г. и 31.12.2018г.,
надхвърлят единица, а изчислените от експертизата показатели за финансова
автономност и рентабилност на дейността на дружеството към посочените дати
надвишават минималните прагове, възприети в икономическата теория и практика
като условия за осъществяване на дейността на дружеството без опасност от
увреждане на интересите на кредиторите му, но в противовес на доводите на
процесуалния представител на ответника посочените показатели при съвкупната им
преценка с останалите данни в експертизата относно финансово-икономическо
състояние на дружеството (включително и най-вече коефициентите на бърза,
незабавна и абсолютна ликвидност за целия изследван от експертизата период) въобще
не могат да обусловят извод, че затрудненията на дружеството за изпълнение на
изискуемите му парични задължения са временни, нещо повече – обусловят извод,
че състоянието на неплатежоспособност на ответното дружество е възникнало
най-късно през календарната 2017г. и независимо от осчетоводената печалба за
календарната 2018г. е било налице и през въпросната година, като несъмнено
съществува и понастоящем, доколкото според заключението на експертизата към
настоящия момент единственият актив на дружеството представляват стоки с обща
балансова стойност от 13 072,97 лв., които са крайно недостатъчни за покриване
дори и само на задълженията на ответника към молителя „Х.К.Б.“ ЕООД в
изчисления от експертизата общ размер от 46 807,18 лв., а освен това и
според твърденията на самия ответник въпросните стоки не могат да бъдат
продадени по пазарната им цена без допълнителни материали, необходими за
продажбата им, каквито не са налични при ответника.
При липса на преки
доказателства по делото относно конкретната дата, на която е настъпила
неплатежоспособността на ответника в рамките на календарната 2017г., началната
дата на неплатежоспособността му следва да бъде определена към края на
посочения отчетен период, за който заключението на счетоводната експертиза по
делото съдържа безусловни данни, че ответникът е изпаднал в състояние на
неплатежоспособност.
Доказателства за
налични към настоящия момент парични средства или друго ликвидно имущество на ответното
дружество, с което да могат да бъдат посрещнати началните разноски за
производството по несъстоятелността, също не са събрани в производството по
делото, а от кредитора и от ответника не заявена воля за предплащане на тези
разноски, поради което решението за откриване на производство по несъстоятелност
на дружеството следва да бъде постановено при условията на чл. 632, ал. 1 ТЗ и
при съответни последици по чл. 711 ТЗ, като с решението по реда на чл. 629б,
ал. 1 ТЗ бъде определен и размер на началните разноски, необходими за
производството по несъстоятелността, при чието внасяне производството по
несъстоятелност подлежи на възобновяване по реда на в чл. 632, ал. 2 ТЗ.
Така мотивиран, Софийски
градски съд
Р Е Ш И :
ОБЯВЯВА неплатежоспособността на „М.Т.“
ЕООД с ЕИК********, със седалище и адрес на управление *** С. ********
ОПРЕДЕЛЯ за начална дата на
неплатежоспособността 31.12.2017г.
ОТКРИВА производство по
несъстоятелност на „М.Т.“ ЕООД с ЕИК********, със седалище и адрес на
управление *** С. ********
ОБЯВЯВА В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ „М.Т.“
ЕООД с ЕИК********, със седалище и адрес на управление *** С. ********
ПОСТАНОВЯВА обща
възбрана и запор върху имуществото на „М.Т.“ ЕООД с ЕИК********, със седалище и
адрес на управление *** С. ********
ПОСТАНОВЯВА
прекратяване на дейността на предприятието на „М.Т.“ ЕООД с ЕИК********, със
седалище и адрес на управление *** С. ********
СПИРА производството
по несъстоятелност на „М.Т.“ ЕООД с ЕИК********, със седалище и адрес на
управление *** С. ********
ОПРЕДЕЛЯ
размер от 2 000 лв. на началните разноски за производството по несъстоятелност
по чл. 629б ТЗ, при чието внасяне производството подлежи на възобновяване по
реда на чл. 632, ал. 2 ТЗ.
Решението може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в 7-дневен срок от
вписването му в търговския регистър.
Препис от решението да се изпрати на Агенцията по вписванията за вписване в
търговския регистър по реда на чл. 622 ТЗ.
Делото да се докладва при постъпване на молба за възобновяване на
производството по реда на чл. 632, ал. 2 ТЗ или след изтичане на една година от
датата на вписване на решението в търговския регистър.
СЪДИЯ: