РЕШЕНИЕ

 

 

Номер1225/6.7.2018г.          Година 2018                             Град Варна

 

 

                                                В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският районен съд                                           двадесет и седми състав

На трети юли                                               Година две хиляди и осемнадесета

В публично заседание в следния състав:

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ХРИСТОВА-ЖЕЛЕВА

 

Секретар : СИЛВИЯ ГЕНОВА

като разгледа докладваното от съдията АНД №2493 по описа на съда за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

        Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано  по жалба на „Я.  З.п." ЕАД, ЕИК *********, представлявано от изпълнителния директор В.Ю.Ш., депозирана чрез ю.к. Т., против Наказателно постановление № 03-008042/12.07.2017 г., издадено от Директора на Дирекция "Инспекция по труда" - гр. Варна, с което на дружеството е наложено административно наказание „Имуществена санкция" в размер на  2500 /две хиляди и петстотин/  лева, на основание чл. 416, ал.5 от Кодекса на труда /КТ/ и чл.79, ал.4 вр. чл.78, ал.1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност /ЗТМТМ/ за нарушение на чл.10, ал.1 от ЗТМТМ.

         В жалбата се излагат   твърдения за незаконосъобразност и неправилност на НП. Сочи се че наложената имуществена санкция е несъразмерна на извършеното нарушение. Излагат се аргументи за приложение на чл.28 от ЗАНН.

    В съдебно заседание въззивната страна, редовно призована, се представлява от процесуален представител-ю.к.Б., която поддържа жалбата и моли НП да бъде отменено на основанията посочени в жалбата. Алтернативно моли за изменение на НП към предвидения в закона минимум.

       Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание се представлява от ю.к.Г., който оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено.

        С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

 

         През месец юни-юли 2017г. служители на Д“ИТ“ – Варна, сред които св. М.Д., извършили проверка по спазване на трудовото законодателство от страна на въззивното дружество „Я.  З.п." ЕАД.  По време на документалната проверка, служителите на Д „ИТ“-Варна установили, че в апартхотел „Голдън Лайн“, стопанисван от въззивното дружество, по трудов договор №646/06.04.2017г. с последното , в качеството му на работодател, работел Я.А.С., гражданин на Украйна, притежаващ разрешение за пребиваване. Последният работел на длъжността „барман“, с определено работно място апартхотел „Голдън Лайн“ и постъпил на работа на 10.04.2017г. Било установено още, че дружеството не е уведомило териториалното поделение на ИА „Главна инспекция по труда“ в законоустановения 7-дневен срок от действителното започване на работа на лицето, което било чужденец, гражданин на трета държава.

     На 06.07.2017 г.  св. Д. съставила срещу дружеството акт за установяване на административно нарушение, в който посочила, че дружеството като работодател е нарушило разпоредбата на чл.10, ал.1 от ЗТМТМ. За дата на извършване на нарушението била посочена 18.04.2017г., до който момент според актосъставителя дружеството следвало да подаде уведомление за започване на работа на чужденец гражданин на трета държава.

     Актът за установяване на административно нарушение бил надлежно предявен и връчен на упълномощено от представляващия дружеството лице. В графата за възражения  било отбелязано, че на 28.06.2017г. дружеството е подало съответно уведомление за лицето .

       На 12.07.2017г. административно наказващият орган издал обжалваното НП, с което възприел фактическите и правните констатации на актосъставителя и наложил административно наказание от вида имуществена санкция в размер на 2500 лева.

      Описаната фактическа обстановка се  установява и потвърждава от събраните по делото доказателства гласни и писмени доказателства, а именно свидетелски показания, писмените материали - преписката по АНП, вкл.АУАН, протокол за извършена проверка, трудов договор; длъжностна характеристика, молба за постъпване на работа, декларации и др.които съдът кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви.

      Като непротиворечиви, конкретни, логични и добросъвестни, съдът кредитира изцяло показанията на депозирани в с.з. от актосъставителя св.М.Д..

       Съдът изцяло кредитира писмените материали, съдържащи се в АНП и приложени към жалбата, не оспорени от страните и приобщени към доказателства по делото.  

      Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

 

      Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок, от надлежна страна, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

       Съгласно разпоредбите на 67, ал.2 , чл.79, ал.1 и ал.4 от ЗТМТМ и чл.416, ал.1 и 2 от КТ и приложената по делото заповед, АУАН и НП са издадени от компетентни органи.

       АУАН и издаденото въз основа на него НП  са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.

       При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от  ЗАНН – относно описание на нарушението. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени са  и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя. Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение.

    Поради изложеното до тук съдът намира, че в хода на производството не са допуснати нарушения на процесуалните правила, които да са от категорията на съществените и които да са ограничили правото на защита на наказаното лице.

      Разпоредбата на  чл. 10, ал.1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност /в редакция, действала към момента на извършване на нарушението/ задължава работодателя в 7-дневен срок от датата на действителното започване на работа на гражданина на трета държава да уведоми за това Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда". С изменение, публикувано в ДВ № 24/2018 г. нормата е допълнена, като е уточнено, че уведомяването следва да бъде писмено. Като гражданин на Украйна, нает по трудов договор Я.С. се явява гражданин на трета държава по смисъла на §1, т.4 от ДР към ЗТМТМ, според който това качество притежава лице, което не е гражданин на Република България и не е гражданин на държава – членка на Европейския съюз, или на държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария. По делото няма спор, че въззивното дружество е работодател на С.. При това положение по отношение него е била приложима нормата на  чл. 10, ал.1 от посочения закон, като за работодателя е възникнало задължението да уведоми за това Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", в седемдневен срок от датата на действителното започване на работа- в случая в 7-дневен срок считано от 10.04.2017г. От показанията на свидетелката и от останалите доказателства по делото се установява, че това задължение не е било изпълнено, което в принципен план не се оспорва от въззивното дружество, тъй като едва в хода на проверката е било подадено необходимото уведомление. При това положение съдът намира, че санкционираното дружество действително е осъществило неизпълнение на административно задължение, установено с  чл. 10, ал.1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност. АНО правилно е определил и санкционната норма, тъй като именно в чл.78, ал.1 от ЗТМТМ е предвидено наказание имуществена санкция в размер от 1500 до 15 000 лв. за виновните лица, в случаите, когато за нарушение на този закон не е предвидено друго наказание. Съдът намира, че АНО не е изложил мотиви защо следва да наложи наказание над предвидения минимум в посочената по-горе разпоредба при липса на данни за други нарушения на трудовото законодателство.поради което и наложеното наказание се явява завишено.

       Макар и правилно да е констатирано наличието на неизпълнение на административно задължение, съдът намира, че НП е незаконосъобразно, тъй като в него неправилно е определена датата на извършеното нарушение.

От съдържанието на НП е видно, че въззивникът е санкциониран за нарушение на чл.10, ал.1 от ЗТМТМ, извършено на 18.04.2017г. Цитираната разпоредба задължава работодателя в 7-дневен срок от датата на действителното започване на работа на гражданина на трета държава да уведоми за това Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда". Съгласно чл.183, ал.2 от НПК, приложим в настоящия казус по силата на препращащата норма на чл.84 от ЗАНН, срокът, който се изчислява в дни, започва да тече на следващия ден и изтича в края на последния ден, а ал.4 на същия член гласи, че когато последният ден на срока е неприсъствен, срокът изтича в първия следващ присъствен ден.

  В конкретния случай, видно от приложената видно от доказателствата по делото- трудов договор, лицето-гражданин на трета страна действително е постъпило на работа на 10.04.2017г. На основание цитираните ал.2 и ал.4 от чл.183 от НПК последният ден от срока за уведомление е 17.04.2017г.-велики понеделник –неприсъствен ден, част от великденските празници за 2017г. –официален празник съгласно чл.154 от КТ. Следователно за дружеството последният ден от срокът за уведомление е изтекъл на 18.04.2017г- първият присъствен ден след 17.04.2017г. Поради това и дружеството е било в нарушение на разпоредбата на чл.10, ал.1 от ЗТМТМ на 19.04.2017г., а не на 18.04.2017г., тъй като това е бил последният ден от срока, в който то е могло да изпълни своето административно задължение. В тази връзка неправилно в НП е посочено, че нарушението е извършено на 18.04.2017г. Поради това и издаденото НП се явява незаконосъобразно, доколкото на посочената в него дата въззивникът не е бил в нарушение на нормативното правило, за чието неизпълнение е ангажирана административнонаказателната му отговорност.

         С оглед изложеното до тук, съдът не намира за нужно да излага аргументи за приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.

         С оглед на всичко изложено по-горе съдът прецени, че атакуваното НП е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

 

         Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

                                                              Р  Е  Ш  И :

 

       ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 03-008042/12.07.2017 г., издадено от Директора на Дирекция "Инспекция по труда" - гр. Варна, с което на   „Я.  З.п." ЕАД, ЕИК ********* е наложено административно наказание „Имуществена санкция" в размер на  2500 /две хиляди и петстотин/  лева, на основание чл. 416, ал.5 от Кодекса на труда и чл.79, ал.4 вр. чл.78, ал.1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност /ЗТМТМ/ за нарушение на чл.10, ал.1 от ЗТМТМ.

 

     Решението  подлежи на касационно обжалване пред Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението и мотивите са изготвени.

                                                       

 

                                                             СЪДИЯ при РС- Варна: