Р Е Ш Е Н И Е
Номер
260016 15 септември Година 2020 Град
Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорският
окръжен съд Наказателно отделение
На двадесет и девети юли Година две хиляди
и двадесета
В
публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОНЬО ТОНЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИАНА ХРИСТАКЕВА
ТАТЯНА ГЬОНЕВА
Секретар НАНКА КОЕВА
Прокурор
МИТКО ИГНАТОВ
като
разгледа докладваното от съдията ТАТЯНА ГЬОНЕВА
ВНОХ
дело номер 1119 по описа за 2020 година
Производството е образувано по подадена въззивна жалба от адв. К.М., защитник
на подсъдимия Н.П.С. против Присъда №22 от 13.03.2020г., постановена по НОХД
№263/2020г. по описа на Казанлъшки районен съд, с която подсъдимият Н.П.С. е
признат за виновен в това, че на 27.02.2020г. в гр. Казанлък е
управлявал МПС – л.а. „***“ с рег. № *** с концентрация на алкохол в кръвта над
1,2 на хиляда, а именно 1,46 на хиляда, установено по надлежния ред с
техническо средство “Draeger Alcotest 7510” с фабр. № ARDN 0022, поради което и
на основание чл. 343б ал.1 и чл.54 НК е осъден на две години лишаване от свобода, както и на
ГЛОБА в размер на 200 лева, като на основание чл. 343г и чл.37 ал.1 т. 7 НК е
лишен от правото да управлява МПС за срок от две години.
на 27.02.2020 г. в гр. Казанлък е управлявал МПС –
л.а. „***“ с рег. № *** след употреба на наркотични вещества – метаамфетамин и
метадон, установено по надлежния ред с техническо средство “Draeger Drug Test
5000” с фабр. № ARAM - 0003, поради което и на основание чл.343б ал. 3 и чл. 54 НК е осъден на две години лишаване от свобода, както и глоба в размер на 500
лева, като на основание чл. 343г и чл.37 ал.1 т. 7 НК е
лишен от правото да управлява МПС за срок от две години.
На основание чл.23 ал.1 НК наложените наказания са
кумулирани, като му е определено едно общо наказание в размер на две години
лишаване от свобода, което да се изтърпи при общ режим.
На основание чл.23 ал.3 НК към наказанието лишаване от
свобода са присъединени наказанията глоба в размер от по 200 и 500 лева, както
и наказанието лишаване от правото от управляване на МПС за срок от две години.
На основание чл.59 ал.1 т.1 ал.4 НК е приспаднато
времето, през което подсъдимият е бил задържан за 24 часа и лишен от правото да
управлява МПС по административен ред, считано от 27.02.2020г.
С въззивната жалба се твърди, че постановената
първоинстанционна присъда е несправедлива, несъразмерно тежка и не съответства
на степента на обществена опасност на деянието и дееца. Моли се, в случай, че
не може да бъде приложен чл.66 НК, съдът да измени наказанието лишаване от
свобода в законоустановения минимум. С жалбата не се правят искания за събиране
на нови доказателства.
В съдебно заседание представителят на Окръжна
прокуратура Стара Загора моли съда да потвърди присъдата, тъй като тя изпълнява
функцията на чл. 36 НК, а именно генералната и специалната превенция.
Подсъдимият Н.П.С. не се явява.
Не се явява и упълномощеният защитник адв. К.М..
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства
във връзка с доводите и становищата на страните и провери изцяло правилността
на обжалваната присъда, намери за установено следното:
Подсъдимият Н.П.С. е предаден на съд за престъпление по
чл. 343б ал. 1 и чл. 54 НК за това, че на
27.02.2020 г. в гр. Казанлък е управлявал МПС – л.а. „***“ с рег. № *** с
концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда, а именно 1,46 на хиляда,
установено по надлежния ред с техническо средство “Draeger Alcotest 7510” с фабр. № ARDN 0022.
С. е предаден на съд и за
престъпление по чл. 343б ал. 3 НК – за това, че на същата дата и място е
управлявал процесното моторно превозно средство след употреба на наркотични
вещества – метаамфетамин и метадон, установено по надлежния ред с техническо
средство “Draeger Drug Test 5000” с фабр. № ARAM – 0003.
Подсъдимият не е участвал в първоинстанционното
производство, като по реда на чл.279 ал.2 вр. ал.1 т.2 НПК към
доказателствената съвкупност са приобщени чрез прочитането им дадените
обяснения в хода на досъдебното производство. В същите С. признава вината си по
повдигнатото обвинение и изразява съжаление за извършеното. Сочи, че за пръв
път управлява автомобил след употреба на алкохол, а за наркотичните вещества
заявява, че е употребил няколко дни преди инкриминираната дата и не се чувствал
под тяхното въздействие.
Така признатите по същество факти, попадащи в обхвата
на всяко от двете обвинения, се установяват по категоричен начин и от
показанията на полицейските служители, разпитани като свидетели, както и от
приложените по ДП писмени доказателства.
При напълно изяснена фактическа обстановка е правилна
и правната квалификация на деянията, която също не се оспорва.
Основното оплакване, което се прави във въззивната
жалба, е за явна несправедливост на наложеното наказание. В тази връзка се
навеждат доводи, че за продължителен срок от
пет години след изтърпяване на ефективно наказание лишаване от свобода
подсъдимият не е извършвал други противоправни прояви, както и че в този си
размер наложеното наказание не би изиграло поправителната си роля.
Окръжният съд не споделя изложените от защитника
доводи. Обстоятелството, на което същите основно почиват – че пет години след
изтърпяване на наказание лишаване от свобода Н.С. не е извършвал престъпление –
не може да се противопостави на установените по категоричен начин факти по
делото, сочещи на завишена степен на обществена опасност, както на всяко
деяние, така и на дееца. Първият такъв факт е, че подсъдимият е управлявал
моторното превозно средство, както след употреба на алкохол /с процентно
съдържание доста над криминализирания праг/, така и след употреба на два вида
наркотични вещества. Обясненията му, че последните е употребил дни преди инкриминираната
дата, са неубедителни. При това, след като е употребил и то два вида наркотични
вещества, като водач на МПС, С. е бил длъжен да се убеди, че липсват каквито и
да е остатъци в кръвта му. Очевидно е, че употребата на алкохол в значителна
концентрация в съчетание с наркотични вещества, е повлияла на преценката му
като водач относно избирането на подходяща скорост и относно пътната
обстановка, при което е допуснал ПТП, навлизайки в насрещната лента и
причинявайки материали щети на другия автомобил. Допускането на ПТП е безспорно
силно отежняващо наказателната му отговорност обстоятелство, при условие, че не
попада в обективната рамка на престъпните състави.
Настоящият въззивен състав не намери да е допуснато
нарушение при индивидуализацията на наказанията, респективно и при определянето
на едно общо наказание. За деянието по чл.343б ал.1 НК наказанието правилно е
определено при баланс на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства
към средния размер, предвиден от закона, като са отчетени всички факти,
определящи наказателната отговорност. Наложена е и глоба в минималния размер от
200 лв., при което е проявено достатъчно снизхождение. За второто деяние
наказанието е наложено при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства,
под средния размер, предвиден от закона, като неправилно е посочено, че се
определя при баланс. За това престъпление дори е проявено неоправдано
снизхождение, като се има предвид, че са употребени два вида високорисково
наркотично вещество.
Така изложеното сочи, че, въпреки наличието на първите
две предпоставки, уредени в разпоредбата на чл.66 ал.1 НК, не е налице третата
такава. А тя е преценката на съда, че за постигане целите на наказанието и
преди всичко за поправянето на осъдения не е наложително да изтърпи
наказанието. Продължителният срок, в който подсъдимият не е извършвал
престъпления, е дал своята положителна правна последица. Сам по себе си обаче
този факт не повлиява направената от първоинстанционния съд и споделена от
настоящия състав преценка, че за поправянето на С. е наложително наказанието да
бъде ефективно изтърпяно. Тази преценка се подкрепя и от факта, че, С., въпреки
настъпилата абсолютна реабилитация, не е приключил ангажираността си с
високорисковите наркотични вещества, дори и след изтърпяване на наказание
лишаване от свобода.
Предвид изложеното, въззивният съд не намери и основания
за намаляване на определеното от Казанлъшки районен съд общо наказание лишаване
от свобода, към което са присъединени и наказанията глоба и лишаване от
правоуправление. В момента престъпленията от този вид – и по чл.343б ал.1 НК и
по чл.343б ал.3 НК - бележат изключително висок ръст в страната и в голяма част
от случаите са последвани и от по-тежки деяния – с причиняване на телесна
повреда или смърт. Ето защо, извършването на такива деяния следва да срещне
адекватна наказателна репресия. В случай като този генералната превенция,
уредена в чл.36 НК, не следва да бъде пренебрегната.
Предвид изложеното,
настоящата инстанция намира, че присъдата на Казанлъшки районен съд е правилна
и законосъобразна, а наложеното наказание не е явно несправедливо, поради което
следва да бъде потвърдена.
Водим от горните мотиви и на основание чл.338 НПК,
Окръжният съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Присъда №22 от 13.03.2020г., постановена по НОХД №263/2020г.
по описа на Казанлъшки районен съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.