Р Е Ш Е Н И Е
№ / .02.2020г.,
гр.Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ВТОРИ състав в публичното съдебно заседание,
проведено на 22 януари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Ирена ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: Наталия НЕДЕЛЧЕВА
Иван
СТОЙНОВ –мл.с.
при секретаря Галина Славова,
като разгледа докладваното от съдия Н. НЕДЕЛЧЕВА
в.гр. дело №2119/2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Васи“ ЕООД, ЕООД, ЕИК *********, със седалище адрес на управление: гр. Варна, ул. Драгоман
№ 47, представлявано от управителя Росица Рачева Димитрова против решение №2320/28.05.2019г.,
постановено по гр.дело №11469/2018г. по описа на ВРС, в частта му, с която дружеството е осъдено да заплати на ищцата:
сумата от 16 000 лв., представляваща претърпени от нея неимуществени вреди
вследствие на настъпила на 27.07.2017г. трудова злополука, ведно със законната лихва върху сумата от датата на
подаване на исковата молба до окончателното плащане; сумата от 670 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди на ищеца,
във връзка с трудовата злополука от 27.07.2017 г., ведно със законната лихва
върху сумата от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане; сумата от 1622,22 лева-обезщетение
за забава върху главницата от 16000 лева, дължима за периода от 27.07.2017 г.
до 26.07.2018 г., както и 836,09 лева - адвокатско възнаграждение на
процесуалния представител на ищеца, на основание чл. 200 КТ и чл.86 ЗЗД.
Жалбоподателят счита решението в обжалваната му част за необосновано и
неправилно. Твърди, че първоинстанционният съд изобщо не е разгледал основното му възражение, че липсва
причинно-следствена връзка между настъпилото при процесния инцидент падане и
множествените счупвания в дясната част на подбедрица на работника. Счита, че
при неизяснен механизъм на падане е невъзможно да бъде направено нито обективно
заключение от медицинските експерти дали настъпилите вреди са в резултат на
конкретния инцидент, нито дали са налице предпоставки за ангажиране
отговорността на работодателя. При положение, че е останало неясно как се е
случило падането, няма как да се приемат за обективни и безспорни изводите за
настъпилите последици и причинната връзка между тях и трудовата злополука.
Твърди също, че е налице съпричиняване от страна на ищеца, което е основание за
намаляване на обезщетението, и изравящо се в поведението му непосредствено след
инцидента, а именно не взимане на никакви адекватни защитни мерки за
намаляване на вредните последици от злополуката, като след инцидента К.К. не
само, че не е повикал БЪРЗА ПОМОЩ, но е и продължил самостоятелно придвижване/ходене/ към дома, без да е потърсена никаква медицинска помощ и лекарско
съдействие. Тук даже
самото естество на действията на пострадалия изключват отговорността и на работодателя му за заплащане на обезщетение, тъй
като стореното от работника и степента на
груба небрежност е толкова голяма, че води до освобождаване на работодателя
от отговорност, евентуално
е налице съпричиняване на злополуката с поне 70% от страна на работника. Жалбоподателят счита, че като не
е приложил чл.201, ал.2 от КТ, районният съд е допуснал толкова грубо нарушение на материалния закон, че само това е основание за отмяната на решението. Освен, че
не се установява наличието на причинно-следствена връзка, жалбоподателят счита,
че присъденият размер на обезщетението е прекомерен и не отговаря на принципа
на справедливостта. Неправилно
първоинстанционният съд не е взел предвид и наличието на изплатени социални и
застрахователни обезщетения - абсолютно доказани по размер и безспорни пр
делото, които е следвало да бъдат приспаднати при определяне на справедливия
размер на претендираното обезщетение. По изложените съображения моли да бъде отменено Решение №
2320/28.05.2019 в обжалваната част, като на негово място бъде постановено
друго, с което да бъдат отхвърлени изцяло предявените от К.А.К., ЕГН **********
срещу „ВАСИ" ЕООД, ЕИК ********* искове по чл.200 от КТ и чл.86 от ЗЗД,
като неоснователни и недоказани, както и да бъдат присъдени направените съдебни
и деловодни разноски, в това число и заплатен адвокатски хонорар пред двете
съдебни инстанции. В условията на евентуалност, моли ако съдът приеме, че
исковете са основателни, то размерът да бъде намален поради прекомерност на
исканото обезщетение за неимуществени вреди, като се твърди, че работникът е
допуснал груба небрежност, поради което и обезщетението за неимуществени вреди следва
да се намали на основание чл. 201 ал.2 от КТ. В условията на евентуалност, ако съдът
приеме, че исковете са основателни, то моли за прилагане на чл. 200, ал. 3 от КТ, със сумата от 2416,95лв., представляваща обезщетение за временна
нетрудоспособност от фондовете по обществено осигуряване, получена съгласно
приложеното към исковата молба удостоверение № 003-00058214/12.06.2018г., а
също да приспадната и сумата от 30 лева - доказано изплатена на ищеца от
застрахователната компания „Дженерали Застраховане" АД като обезщетение в
полза на работника. В о.с.з. жалбата се поддържа чрез пълномощник.
Постъпила е
насрещна въззивна жалба от К.А.К., с
която моли решение №2320/28.05.2019г., постановено по гр. дело №11469/2019г. по
описа на ВРС да бъде отменено в частта, с която предявеният от него иск за
неимуществени вреди е отхвърлен за сумата над 16 000 лв. до пълния
претендиран размер от 30 000лв. Счита, че съдът е обсъдил всички събрани
доказателства, като правилно е установил фактите по делото досежно настъпилите
увреждания. Счита жалбата на „Васи“ ЕООД за изцяло неоснователна. Моли да бъде оставена без уважение, тъй като в тази част решението е правилно и
законосъобразно, като при постановяването му съдът не е допуснал твърдяните
нарушения на материалния и процесуалния закон. Моли обжалваното решение да бъде
отменено в частта, с която искът му е отхвърлен за горницата над 16 000лв.,
като моли да бъде уважен в целия претендиран размер от 30 000лв.
Постъпила е и
частна жалба от „Васи“ ЕООД срещу определение №10127/06.08.2019г. постановено
по реда на чл. 248 ГПК, с което съдът е изменил решението в частта за
разноските като е присъдил разноски на процесуалния представител на ищеца в
размер на 1024.11 лв., вместо първоначално определените с решението 836.09 лв.
Жалбоподателят счита, че първоначално определеният размер на разноските е бил съобразен
с Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, докато с
обжалваното определение, с което възнаграждението е увеличено е неправилно и
незаконосъобразно поради което моли да бъде отменено. Твърди се, че
определението изобщо е недопустимо поради липса на валидно представен списък на
разноските по чл. 80 ГПК. По изложените съображения, жалбоподателят моли
определението да бъде отменено като недопустимо, а в условие на евентуалност-
отменено като незаконосъобразно и необосновано.
След съвкупна преценка на всички
събрани по делото доказателства, с оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК, съдът
приема за установено следното:
Въззивните и частната жалби са
подадени в срок, от надлежна страна и са процесуално допустими.
По съществото на спора, съдът съобрази следното:
Производството
е образувано по предявен от К.А.К., ЕГН **********, срещу „ВАСИ“ ЕООД, ЕИК *********, иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата
от
30 000,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
причинени от трудова злополука, изразяващи се в множество счупвания на десен
долен крайник, нарушения на съня, нарушена работоспособност и нарушение в
обичайния начин на живот, както и нарушено психо-емоционално състояние; сумата
от 700,00 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, включващи
заплатени импланти за наложилата се след злополуката оперативна намеса, както и
сумата от 3041,67 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за
периода от 27.07.2017г. до 26.07.2018г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на задълженията. Според изложеното в
исковата молба, ищецът се намирал в трудово правоотношение с ответника на длъжност „шофьор на автобус“ по силата на трудов договор №310/03.05.2017г. На 27.07.2017г.
ищецът бил на работа, когато около 1:30 ч. след полунощ, по време на изпълнение
на трудовите ангажименти – трансфер, изпращане на туристи, при придвижване към
служебния автомобил –„Мерцедес Вито“, претърпял трудова злополука. Подхлъзнал се на плочките, десният му крак се усукал и паднал пред
вход 1 на хотел „Ривиера“ в к.к. „Златни пясъци“ като усетил
неописуема болка. След проведения първоначален преглед в спешния
кабинет в
МБАЛ „Св. Анна – Варна“ АД се установило, че ищецът е получил „контузия на
десен глезен, навяхване и разтягане на ставните връзки на глезена“. След изследванията, десният крак на ищеца бил гипсиран, като му била поставена крайна диагноза „счупване на неуточнена част от
подбедрицата“. Заради силните болки, които изпитвал, гипсът бил свален, и след
проведен преглед била насрочена операция за 31.07.2017г. По време на същата се установило триглезенно счупване на десен долен крайник. Бил изписан на 06.08.2017г. с препоръка лечението да продължи в амбулаторни
условия. Било му невъзможно да ходи и да движи крак си. На 18.09.2017г. под
месна упойка бил отстранен поставения му трансиндезмален винт. След тази
интервенция движенията на крака останали силно ограничени и болезнени. Ищецът
излага, че непосредствено след травмата и последвалите 8-9 месеца бил на обезболяващи, като можел да се придвижва
само с патерица. След
изтичане на периода на последния болничен лист -21.01.2018г,
препоръката на специалистите била ищецът да бъде инвалидизиран и временно
трудоустроен, но последният отказал. За настъпилата злополука е подадена
декларация от 01.08.2017г. като с разпореждане от 14.08.2017г. на ТП на НОИ –
гр. Варна злополуката е приета за трудова на осн. чл. 55, ал. 1 КСО. По изложените съображения счита, че претендираният размер на обезщетението
в размер на 3000 лв. е съобразен с принципа на справедливостта и напълно
отговаря на претърпените от него страдания и влошеното му здравословно
състояние. Счита за основателни и другите две претенции, поради което моли да
бъдат уважени.
Ответникът, чрез депозирания отговор
в срока по чл. 131 от ГПК излага становище за неоснователност на иска. Не
оспорва, че към момента на настъпването на трудовата злополука -27.07.2017г.
страните са били в трудово правоотношение, но твърди, че трудовият договор бил сключен на осн. чл. 68, ал. 1 и ал. 3 КТ за определен
период от време. Не се спори и че злополуката е трудова, но оспорва да има
причинно – следствена връзка между падането и множествените счупвания на
подбедрицата в дясно на ищеца. Счита, че не е установен и изяснен механизмът на падане и на предизвикване на
злополуката, което изключва обективната отговорност на работодателя. Твърди се
груба небрежност, проявена от ищеца. Твърди се, че падането на 27.07.2017г. не
е довело до множествените счупвания, а само до навяхване на глезена и разтягане
на ставните връзки. В заключение моли предявените искове да бъдат отхвърлени като
неоснователни. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на
претендираното обезщетение за неимуществени вреди. Твърди, че ищецът е
получил сумата от 2416,95 лв. представляваща обезщетение за временна
нетрудоспособност, което моли да бъде приспаднато. Моли да бъде присъдено такова в по-нисък размер,
като освен това съдът да съобрази, че е налице съпричиняване от страна на
ищеца.
В изпълнение на задълженията, вменени
му с разпоредбата на чл. 269 ГПК, въззивният съд счита, че първоинстанционното
решение е валидно и допустимо, тъй като е произнесено от компетентен съд, в
рамките на неговите правомощия и по предявените пред него искове.
ВОС, след преценка на
приложените и относими към правния спор доказателства, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Между
страните липсва спор, а и от приетите доказателства се установява, че ищецът
К.К.
е работил по ТПО на длъжността „шофьор на автобус“ в ответното дружество „Васи“ ЕООД, считано от 04.05.2017г., по силата на трудов договор №310/03.05.2017г. със срок на действие от
04.05.2017г. до 30.09.2017г.
От
приетото разпореждане
№5104-03-178 /14.08.2017г.,
издадено от ТП НОИ – Варна, се установява, че декларираната злополука с вх. №5101-03-188/
01.08.2017г. от осигурителя „Васи“ ЕООД, случила се на К.А.К. на 27.08.2017г.
се приема за трудова злополука на осн.
чл. 55, ал. 1 КСО. Установява се, че злополуката е станала през работно
време, при извършване на служебните задължения, а именно докато пострадалият се
придвижвал към служебния автомобил, същият се подхлъзнал върху плочките пред
входа на хотел и паднал на земята, вследствие на което получил множество
счупвания на подбедрицата на десния крак.
Видно от представената справка за изплатени парични обезщетения и помощи от ДОО
чрез НОИ, К.К. е получил обезщетение за временна нетрудоспособност, поради
претърпяната от него трудова злополука в размер на 2416,95 лв. за периода от
31.07.2017г. до 23.01.2018г.
От
приетата епикриза,
издадена от Клиника „Ортопедия и травматология“ към МБАЛ „Военномедицинска
академия“ – Варна, се установява, че К.К. е хоспитализиран на 31.07.2017г.
с диагноза „множество счупвания на подбредрицата в дясно“ (триглезенно счупване
в дясно). Посочени са действията, извършени при оперативното лечение на счупванията.
Пациентът е изписан на 06.08.2017г. Препоръките са да се носи ортеза 45 дни и
да не се натоварва десният глезен 8 седмици. От втората
представена по делото епикриза, издадена от Клиника „Ортопедия и травматология“
към МБАЛ „Военномедицинска академия“ – Варна, че К.К. е хоспитализиран повторно
на 18.09.2017г., като под местна упойка е извършена нова операция на засегнатия
глезен.
От
приетите по делото болнични листи се установява, че ищецът е бил в
продължителен отпуск поради временна нетрудоспособност, продължил до 22.01.2018г.
От
заключението по изготвената СМЕ, изслушано в о.с.з.,
проведено на 14.03.2019г., се установява, че в резултат на
падането, ищецът е получил счупване на
дясна глезенна става, обусловило трайно затруднение на движенията на десния
долен крайник за повече от 60 дни. Травматичното увреждане е възможно да се
получи по описания начин в исковата молба. При подобни травми обичайният срок
за възстановяване е между 4 и 6 месеца. Полученото травматично увреждане изключва
функцията на долния крайник за срока на имобилизация и още за около 10-15 дни.
Докато трае имобилизацията предвижването се осъществява с патерица. Обичайно
след такава травма остава ограничаване на движенията на гърба на стъпалото в
глезенната става. Това не се отразява на бавното ходене, но затруднява бързото
ходене и бягането. Повторната операция се е наложила за да се отстрани поставеният винт, който свързва малкия към
големия пищял, за да не се сраснат един към друг. Към момента на изготвяне на
заключението лечението и възстановяването не са завършени, като предстои още
една операция за отстраняване на метала от глезенната става и провеждане на
рехабилитация за възстановяване на движенията. След приема в спешното
отделение, ищецът е изпратен с гипсова имобилизация в дома си. Според в.л. е възможно при падане с усукване на стъпалото да се получи
подобно счупване. Механизмът на счупване е само един – пронационно-еверзионен.
При падане с усукване, при което стъпалото се завърта така, че външният ръб се
повдига нагоре, а вътрешният надолу, първоначално се отчупва вътрешният малеол
на нивото на ставата. Глезенната става губи стабилност и външният ръб на
трохлеята на талуса счупва фибуларния малеол спираловидно. Последно се отчупва
задният малеол.
В о.с.з. д-р
Манчев излага, че между двете епикризи на пострадалия няма разминавания. Действително няма навяхване, а има счупване, но в
спешното отделение е поставена работна диагноза преди изготвянето на рентгенова
снимка, поради което е записано, че е налице навяхване и разтягане на ставните
връзки.
От
допълнителното заключение се установява, че след извършен личен преглед
на ищеца, становището на вещото лице е, че лечението му не е приключило.
Установява се, че предстои операция за
изваждане на метала, съединяващ костите и провеждане на рехабилитация –
физиотерапия, лечебна физкултура и балнеолечение за възстановяване на функцията
на глезенната става и мускулатурата. Прогнозният период след отстраняване на
метала е 15-20 дни за оздравяване на оперативната рана и около 30-60 дни за
провеждане на рехабилитация.
От представения заверен препис на вносна бележка се установява, че е заплатена сумата от 700,00 лв., представляваща
стойността на имплант за операцията на К.К..
Установява се
от представено съобщение от застрахователя, че на К.К. е изплатено
застрахователно обезщетение за временна нетрудоспособност в размер на 30,00 лв.
В открито съдебно заседание, проведено на 14.03.2019г са разпитани водените
от страните свидетели.
Св. М. Р. К., съпруга на ищеца, излага, че
съпругът ѝ се обадил в един и половина след полунощ на 27 август от
Спешна помощ в Св. Анна. След извършен
рентген, дежурният лекар в „Спешно отделение“ на болницата им заявил, че ищецът
има множество счупвания на глезена и е необходима спешна операция, но те отказали, тъй като ищецът би с прекъснати
здравни осигуровки. След като се прибрали, той цяла нощ не могъл да спи от болки и кракът му
много оттекъл. На другия ден отишли на преглед във Военна болница. Станало
ясно, че трябва да се направи операция тъй като имало множество счупвания и
нямало да зарасне само чрез обездвижване. След претърпяната злополука ищецът не можел да се обслужва сам. Вземал е
болкоуспокояващи. Сринал се физически и
психически. Към настоящия момент все още не бил възстановен. В
момента на инцидента ищецът бил обут в спорни обувки – маратонки.
Св. Д. С.-главен счетоводител при ответника, заявява, че лично е подал декларацията за завеждане
на злополуката като трудова. Когато свидетелят е видял ищеца, последният е бил
без патерица и е нямал сериозни затруднения в движението. Пострадалото лице е
било застраховано, поради което е подадено искане до застрахователя за
изплащане на обезщетение.
За да се произнесе, настоящият състав съобрази следното:
Съгласно чл.
200, ал. 1 КТ, за вреди от трудова злополука или професионална болест, които са
причинили временна неработоспособност, трайна намалена неработоспособност 50
и над 50 на сто или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря
имуществено независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или
служител има вина за настъпването им. Отговорността на работодателя по чл. 200
от КТ по своята правна характеристика е безвиновна и
гаранционно-обезпечителна. Работодателят отговаря за уврежданията, причинени на
работника или служители при изпълнение на неговите трудови задължения,
независимо дали тези увреждания се дължат на виновно поведение на длъжностно
лице, тъй като работодателят е задължен да осигури безопасни условия на труд и
предотврати настъпването на злополуки. Работодателят носи имуществена
отговорност както за имуществените, така и за неимуществените вреди, които са
пряка и непосредствена последица от трудовата злополука.
Според установената
съдебна практика /Решение № 633 от 1.11.2010 г. на ВКС по гр. д. №
855/2009 г., IV г. о., ГК, постановено по реда на чл. 290 ГПК/, трудова
злополука е всяко внезапно увреждане на здравето, станало през време и във
връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена
в интерес на предприятието, когато е причинило временна неработоспособност,
трайно намалена работоспособност или смърт. Отговорността на работодателя е
договорна - на основание трудовото правоотношение с увредения.
По настоящото дело липсва спор, че
злополуката, настъпила на 27.07.2017г.,
при която ищецът К.К. е получил
травматични увреждания, изразяващи се в множествени счупвания на подбедрицата
на десния крак, е трудова
по смисъла на чл. 55 КСО, тъй като е станала през работно
време и при повод и изпълняване на задълженията му като шофьор на автобус в
ответното дружество. С разпореждане от 14.08.2017 г. по реда на КСО е
констатирано настъпването на трудова злополука на 27.07.2017г., като е прието
за установено, че при извършване на служебните си задължения, пострадалият се
придвижва към служебния автомобил. Подхлъзва се на плочките пред входа на
хотела, пада на земята, в следствие на което получава множество закрити
счупвания на подбедрицата на десния крак.
Съдът счита, че по време и
непосредствено след злополуката ищецът е изпитвал силни болки и страдания с
оглед полученото триглезенно счупване на подбедрицата. Получените травматични увреждания са наложили
извършването на хирургични интервенции и продължителен оздравителен процес.
Няма спор, по време на злополуката, оперативното лечение и месец след това ищецът
е търпял болки и страдания, а
настъпилото физическо увреждане е причинило негативни изживявания и емоции.
Следователно, налице е основание
за да бъде ангажирана отговорността на работодателя по реда на чл. чл.
200, ал. 1 от КТ, тъй като се установява кумулативното наличие на всички елементи на
този институт - увреждане на здравето на работника, което е внезапно по своя
характер; злополуката е настъпила по време на изпълнявана от работника работа
по трудово правоотношение с работодателя; в резултат на увреждането от
злополуката, пострадалият е с намалена работоспособност.
При така установената фактическа
обстановка, е безспорно, че ищецът е претърпял неимуществени вреди от трудовата
злополука. Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД размерът на
обезщетението за неимуществени вреди трябва да е съобразен с обществения
критерий за справедливост. Неимуществените вреди нямат парична оценка, поради
което обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение от съда.
Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните
вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която
засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по
смисъла на цитираната разпоредба не е абстрактно понятие, а тя се извежда от
преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни признаци -
характер и степен на увреждането, начин и обстоятелства, при които е получено,
последици, продължителността и степен на интензитет на болките и страданията.
Принципът на справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на вредите
на увреденото лице от вредоносното действие съобразно естеството и интензитета
на претърпените телесни болки и душевни страдания.
Настоящият състав като съобрази
претърпяните от пострадалия болки и страдания по време и непосредствено след
злополуката, последвалото оперативно лечение, временна нетрудоспoсобност,
продължила повече от шест месеца; изживените физически и емоционални страдания,
намира, всички изброени обстоятелства ценени в тяхната съвкупност дават
основание за определяне на обезщетение в размер на 12 000 лева.
При определяне на
обезщетението следва да се има предвид, че съобразно разпоредбата на чл. 201 КТ, неговият размер може да бъде намален ако пострадалият е допринесъл за
настъпване на злополуката.
Във връзка с възражението
на ответника, че ищецът сам е допринесъл за настъпване на злополуката, тъй като
е проявил груба небрежност, следва да се отбележи, че доказателства в подкрепа
на това твърдение по делото не се събраха.
От съвкупния анализ на
събраните по делото доказателства се налага изводът, че при предвижването си от
входа на хотела към микробуса, ищецът се е подхлъзнал на плочките и е усукал
десния си крак в глезена, при което е получил множество счупвания на
подбедрицата. Свидетели-непосредствени очевидци на падането не са разпитани, но
с оглед епикризите от извършените непосредствено след инцидента и на другия ден
прегледи, както и от заключението по изслушаната СМЕ, съдът намира, че по
делото се установява, че ищецът е паднал по описания начин, в резултат на което
е получил посочените по-горе травматични увреждания.
Във връзка с възраженията
на въззивното дружество следва да се посочи, че съдът не констатира
разминавания в първоначалната и последващите епикризи, които да разколебават горе-описания
механизъм на настъпване на увреждането. В тази връзка съдът съобрази и
изложеното от в.л.- д-р М. по време на разпита му в о.с.з, където посочва,
че евентуалното разминаване се дължи първо на факта, че първоначалната диагноза
е била поставена в спешния кабинет преди извършване на рентгеновото изследване,
а така също и поради изискванията за вписване на точната клинична пътека по
Здравна каса. Това напълно кореспондира и на изложеното от свидетелката, която
посочва, че на следващия ден ищецът е отишъл на преглед в друга болница, където
са потвърдили счупването както и необходимостта от операция,
Следва да се има предвид също, че
според актуалната съдебна практика, имуществената отговорност на работодателя
по чл. 200 КТ за обезщетяване на
работника за вреди от трудова злополука има обективен характер. Работодателят
носи риска от травматично увреждане на работника дори и при липса на причинна
връзка между условията на труда и злополуката - съгласно чл. 200, ал. 2 КТ, работодателят отговаря
имуществено и когато злополуката е причинена от непреодолима сила, както и когато
е настъпила по време на почивка на работника. Затова работодателят не може да
бъде изцяло освободен от задължението за обезвреда, освен когато пострадалият е
причинил умишлено увреждането - чл. 201, ал. 1 КТ. В случаите, когато
пострадалият е допринесъл за увреждането, допускайки груба небрежност (чл. 201, ал. 2 КТ), размерът на
обезщетението може да бъде само намален, дори и при положена от работодателя
дължима грижа за осигуряване на безопасна работа.
Т.е. отговорността на
работодателя не може да отпадне изцяло, но нейният размер може да бъде намален
ако се установи, че работникът е проявил груба небрежност. В решение № 290 от
18.11.2015 г. на ВКС по гр. д. № 15/2015 г., IV г. о., ГК, постановено на осн.
чл. 290 ГПК, по въпроса относно задължението на съда да изследва точното
съотношение на приноса за настъпване на вредите от страна на пострадалия, ВКС приема,
че в хипотезата на чл. 201, ал. 2 КТ, когато работникът с
поведението си е допринесъл за настъпване на злополуката, съдът трябва да се
изследва точно обективното съотношение на приноса на пострадалия. Съдът следва
да изясни в какво се изразява проявената груба небрежност - кои действия са
извършени при липса на елементарно внимание и при пълно пренебрегване на
правилата за безопасност и в зависимост от това да определи степента на
съпричиняване, респ. размера, до който следва да бъде намалено дължимото от
работодателя обезщетение.
Небрежността в
гражданското право е неполагане на дължимата грижа според един абстрактен модел
- поведението на определена категория лица /добрия стопанин/ с оглед естеството
на дейността и условията за извършването и. Грубата небрежност не се отличава
по форма /според субективното отношение към увреждането/, а по степен, тъй като
грубата небрежност също е неполагане на грижа, но според различен абстрактен
модел - грижата, която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната
дейност при подобни условия. При трудовата злополука има съпричиняване, когато
работникът извършва работата без необходимото старание и внимание и в нарушение
технологичните правила и на правилата за безопасност. Това съпричиняване обаче
не може да доведе до намаляване на дължимото обезщетение от работодателя.
Намаляване на отговорността на работодателя може да има само при съпричиняване
при допусната груба небрежност - липса на елементарно старание и внимание и
пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност.
Съпричиняването при допусната груба небрежност има своите степени, които в
съответствие с обективното съотношение на допринасянето за трудовата злополука
с оглед на всички конкретни факти и обстоятелства са критериите за намаляване
на обезщетението.
В настоящия случай, отчитайки
механизма на настъпване на злополуката, въззивният състав намира, че
извършените от ищеца действия не могат да се характеризират нито като груба
небрежност, нито може да се счете, че същият не е положил дължимата грижа, която и най-небрежният би
положил в подобна ситуация, поради което при условията на чл. 201, ал.2 КТ. По
изложените съображения настоящият състав намира, че не са налице основания за
редуциране на дължимото обезщетение, тъй като не се установи ищецът по някакъв
начин да е допринесъл със своето поведение за настъпване на злополуката.
Предвид изложеното, съдът намира, че жалбите на
страните са неоснователни. Счита, че обезщетение в определяния размер от
12 000лв. не е прекомерно, като в същото време ще обезщети в достатъчна
степен ищеца за претърпените от него болки и страдания.
От една страна следва
да се има предвид, че непосредствено след злополуката и следващите дни, в които
е била извършена операцията, ищецът е претърпял болки страдания с висок
интензитет, като към настоящия момент оздравителния процес все още не
приключил, тъй като ще трябва да се извърши още една операция.
От друга страна, настоящият състав намира, че
не са налице основания за определяне на обезщетение в по-висок размер, каквито
са възраженията, развити в насрещната въззивна жалба на К.К.. Действително, непосредствено
след злополуката той е претърпял силни болки и страдания, оперативна
интервенции и възстановителен период, в който не е можел да се обслужва без
чужда помощ, но сега състоянието му е стабилно. Оздравителният процес макар и
не напълно приключил, е продължил сравнително кратко –около 6 месеца, като към
момента ищецът е в състояние да работи, т.е. с възстановена трудоспособност.
Травмата не е нито застрашаващи живота му, нито води до намаляване или
ограничаване на неговите двигателни или жизнени функции. Според в.л. след
пълното възстановяване, ищецът няма да има затруднения при ходене, а само при
бягане.
По изложените
съображения, въззивната жалба на „Васи“ ЕООД се явява частично основателна,
предвид което първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, с
която искът е уважен за горницата над 12 000 до 16 000лв.
Искането на
въззивника за приспадане от тази сума на сумата от 2416.95лв., получена като
обезщетение за временна нетрудоспособност, следва да бъде оставено без уважение
по следените съображения:
Хипотезата в чл. 200,
ал.3 КТ, която предвижда приспадане на обезщетението от общественото
осигуряване е конкретизация на принципа за недопускане на неоснователно
обогатяване. Един от случаите на неоснователно обогатяване е когато се плаща
два пъти за едно и също нещо, респективно два пъти се задоволява един и същи
интерес. В случая доколкото конкретната норма не допуска неоснователно
обогатяване, то тя не допуска два пъти да се обезщетяват едни и същи вреди-
веднъж от работодателя и втори път от общественото осигуряване. Когато
обезщетението от общественото осигуряване компенсира загубата на трудовото
възнаграждение, то следва да се приспадне от присъденото обезщетение за
пропуснати ползи, причинени от трудовата злополука и изразяващи се в неполучено
трудово възнаграждение. Само в този случай неприспадането на сумата би довело
до двойно плащане и съответно до неоснователно обогатяване. Обезщетението за
неимуществени вреди компенсира причинените болки и страдания чрез предоставяне
на други блага. Това обезщетение, съответно неимуществените вреди няма връзка с
обезщетението по общественото осигуряване, което компенсира загубата на
трудовото възнаграждение, представляваща имуществена вреда от вида на
пропусната полза. Поради това получаването на двете обезщетения- за
неимуществени вреди по чл. 200 КТ и обезщетението от
общественото осигуряване, компенсиращо загубата на трудовото възнаграждение, не
е двойно плащане и не води до неоснователно обогатяване, а напротив до пълно и
справедливо обезщетение на причинените видове вреди /в този см. Решение № 54 от
23.04.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3649/2018г/.
Върху сумата от
12 000 лв. следва да бъда присъдена и законната лихва, считано от датата
на настъпване на увреждането-27.07.2017г., която съдът използвайки програмен продукт Апис
Финанси определя в размер на 2 379,99 лв. Доколкото обаче въззивна жалба от
насрещната страна във връзка с размера на присъдената от ВРС законна лихва
липсва, то съдът счита, че в тази част първоинстанционното решение, с което е
присъдена законна лихва в размер на 1622.22 лв. следва да бъде потвърдено, тъй като в
противен случай би се стигнало да влошаване положението на жалбоподателя.
По отношение на
претенцията за имуществени вреди във връзка със закупуване на импланти в размер
на 700,00 лв., съдът съобрази, че ищецът е представил писмени доказателства в
тази връзка, а ответникът, сега въззивник не е оспорил същите. По тези
съображения претенцията за заплащане на сумата от 700лв., редуцирана със сумата
от 30 лв., представляваща изплатена от застрахователя обезщетение за трудовата
злополука се явява основателна и следва да бъде уважена.
За да се произнесе по
частната жалба на „Васи“ ЕООД срещу определение №10127/06.08.2019г., съдът
съобрази следното:
С решение
№2320/28.05.2019г., постановено по гр. дело № 11469/18г., съдът е присъдил в
полза на ищеца разноски в размер на 836.09 лв., представляващи адвокатско
възнаграждение на осн. чл. 38, ал. 2
Закона за адвокатурата.
С обжалваното
определение, съдът е изменил размерът на адв. възнаграждение, след като е
съобразил, че са предявени два иска – по чл. 200 КТ – за сумата от 30 700
лв., и по чл. -86 ЗЗД за сумата от 3041.67 лв., предвид което е присъдил общо
такова в размер на 1024.11 лв.
В чл. 248, ал. 1 ГПК
е предвидено, че съдът по искане на страната може да допълни или да измени
решението в частта му за разноските. Следователно текстът разграничава две
хипотези, свързани с промяна на вече постановения съдебен акт в частта му, с
която е определена отговорността за разноски, установени като изключение от
правилото на чл. 246 ГПК.
Съобразно приетото в
т. 8 от Тълкувателно решение №6/2012, при втората хипотеза на чл. 248, ал. 1 ГПК, след като съдът е определил дължимите разноски, е налице искане от
страната те да бъдат приведени в съответствие с нейното твърдение за
осъществяването им, което искане не е за допълнително произнасяне, а за
изменение в размера на вече присъденото. По тази причина и правната последица,
установена с чл. 80, изр. 2 ГПК, настъпва само по отношение на изменението на
решението в частта му за разноските, а не по отношение на неговото
допълване. Според разясненията,
съдържащи се в т. 2 от същото тълкувателно решение, представянето на списък по
чл.80 ГПК е процесуална предпоставка от кръга на абсолютните за развитие на
производството по изменение на решението в частта му за разноските. Този списък
съдържа изброяване на всички разходи, които страната е направила и които счита,
че следва да й бъдат присъдени, поради което няма пречки да бъде инкорпориран,
както в исковата молба, така и в жалбата като част от нея, ако страната счита,
че направените към този момент разноски изчерпват разходите й по водене на
делото. Представеното в производството доказателство за направен един разход
не може да замени списъка по чл. 80 ГПК и свързаните с непредставянето му
правни последици по чл. 80, изр. 2 ГПК.
С оглед изложеното,
настоящият състав намира, че след като процесуалният представител на ищеца не е
представил списък за разноските /въпреки, че същите се изчерпват само с адв.
възнаграждение/, то незаконосъобразно
първоинстанционният, вместо да остави същата без разглеждане като недопустима,
е разгледал молбата за изменение по същество. По изложените съображение
обжалваното определение следва да бъде обезсилено, тъй като ВРС е допусна
изменение въпреки липсата на представен списък по чл. 80 ГПК.
Предвид частичната
основателност на въззивната жалба и основателността на частната жалба на „Васи“ ЕООД, на дружеството следва да
бъдат присъдени част от направените в хода на въззивното производство разноски,
които съдът определя в размер на 370 лв. Съобразно частичната неоснователност
на въззиваната жалба, основателността на частната жалба на насрещната
страна, и неоснователността на неговата
насрещна въззивна жалба, на К.К. следва
да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в 250 лв. на осн. чл. 38 ЗА.
Воден
от горното и на осн. чл. 269 ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
решение №2320/28.05.2019г., постановено
по гр. дело №11469/2018г. по описа на ВРС, 10 -ти състав, в ЧАСТТА, с
която „ВАСИ“ ЕООД, ЕИК ********* е
осъдено да заплати на К.А.К., ЕГН **********, сумата над 12 000
лв./дванадесет/ хиляди лв. до 16 000,00 лв. /шестнадесет хиляди лева/, представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди на К.А.К., изразяващи се в
множество счупвания на десен долен крайник, нарушена работоспособност и
нарушение в обичайния начин на живот, както и нарушено психо-емоционално
състояние, настъпили в резултат на осъществена на 27.07.2017г. трудова
злополука, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на
исковата молба в съда – 27.07.2018г. до окончателното изплащане на
задължението, като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ искът на К.А.К.,
ЕГН ********** срещу „ВАСИ“ ЕООД, ЕИК ********* за разликата над 12 000 лв.,
до 16 000,00 лв. представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди, настъпили в резултат на осъществена на 27.07.2017г.
трудова злополука, на осн. чл. 200 КТ.
ПОТВЪРЖДАВА решение №2320/28.05.2019г., постановено по гр.
дело №11469/2018г. по описа на ВРС, 10 -ти състав в ОСТАНАЛАТА му част.
ОБЕЗСИЛВА определение №10127/06.08.2019г., постановено
по гр. дело №11469/2018г. по описа на ВРС, 10 -ти състав,
ОСЪЖДА К.А.К., ЕГН **********, адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „ВАСИ“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище адрес
на управление: гр. Варна, ул. Драгоман № 47, представлявано от управителя
Росица Рачева Димитрова сумата от 370 /триста и седемдесет/ лв. на осн. чл. 78 ГПК.
ОСЪЖДА „ВАСИ“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище адрес на управление: гр. Варна, ул. Драгоман №
47, представлявано от управителя Росица Рачева Димитрова ДА ЗАПЛАТИ на К.А.К.,
ЕГН **********, адрес: *** сумата от 250 /двеста и петдесет/ лв., на осн. чл.
78 ГПК вр. чл. 38 от ЗА.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ, в едномесечен срок от датата на
обявяването му, при условията на чл. 280 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: