Р Е Ш Е Н И Е
№ 769
гр. Пловдив, 29 април 2022
год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХІІІ-ти състав, в открито заседание на дванадесети
април, две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,
ЧЛЕНОВЕ:
ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ,
НИКОЛАЙ С.,
при
секретаря Таня Костадинова и с участието на прокурора Иляна Джубелиева, като
разгледа докладваното от съдия Н. Бекиров административно, касационно дело №449
по описа на съда за 2022г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.209а, ал.2 от Закона за здравето (ЗЗ), Заповед
№РД-01-677 от 25.11.2020г. на министъра на здравеопазването, изменена и
допълнена със Заповед №РД-01-718 от 18.12.2020г. на министъра на
здравеопазването.
“Д и Л 2016“ ЕООД, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, ул. “Оборище“ №10б, ет.2, ап.4, ЕИК *********,
представлявано от адвокат Б.С. от Адвокатско дружество “Стойчев и С.“, с код по
БУЛСТАТ *********, пълномощник, обжалва Решение №38 от 07.01.2022г. по Н.А.Х.
дело №20215330203005 (3005) по описа на Районен съд- Пловдив за 2021г., VII-ми
наказателен състав, в частта му, с която е потвърдено наказателно постановление
(НП) с №РД-04-XI-Б-6 от 18.03.2021г., издадено от директор на Регионална
здравна инспекция (РЗИ), гр. Пловдив, в частта му, с която на “Д и Л 2016“ ЕООД
е наложена имуществена санкция в размер на 500,00 лв., на основание чл.209а,
ал.2 от ЗЗ, заради извършено нарушение на т.2 от Заповед №РД-01-677 от
25.11.2020г. на министъра на здравеопазването, изменена и допълнена със Заповед
№РД-01-718 от 18.12.2020г., във връзка с чл.63, ал.4 от ЗЗ.
Претендира се отмяна на
решението в оспорената му част поради неправилност и незаконосъобразност и постановяване
на решение по същество, с което да се отмени изцяло процесното НП, както и присъждане
на направените по делото разноски. Твърди се наличие на маловажен случай по
смисъла на чл.28 от ЗАНН. Заявено е искане за отмяна на оспореното решение и в
частта на разноските, тъй като отменената част от процесното НП е в
четирикратно по-голям размер (2 000,00 лв.) спрямо потвърдената част
(500,00 лв.), като районният съд присъжда едва половината (200,00 лв.) от общо
направените разноски в размер на 400,00 лв. На 11.04.2022г. по делото постъпва
молба с Вх.№7095 от адвокат С., с която заявява поддържане на касационната
жалба
Ответникът по делото- РЗИ-
Пловдив, не се представлява и не изразява становище по жалбата.
Окръжна прокуратура-
Пловдив, чрез прокурор Иляна Джубелиева, изразява становище за неоснователност
на жалбата.
Касационният съд, като
извърши преглед на обжалваното съдебно решение, във връзка с касационните
основания по чл.348, ал.1 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), констатира
следното:
Касационната жалба е
подадена в предвидения законен срок и от страна по първоинстанционното
производство, за която решението е неблагоприятно, поради което същата е
допустима.
Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна.
Съдът намира за
установено по делото, въз основа на фактическите констатации на първоинстанционния
съд и приетите по делото доказателства, че на 07.01.2021г., в периода от около
14:00ч. до около 15:30ч., е извършена проверка от служители на РЗИ- Пловдив, на
място, в обект “център за работа с деца“, находящ се в гр. Пловдив, ул. “Охрид“
№19, в който касаторът извършва дейност. В рамките на проверката е прието за
установено, че в обекта, представляващ “обект с обществено предназначение“ по
смисъла на §1, т.9, б.“о“ от ДР на ЗЗ, се провеждат групови дейности и
занимания в извънучилищна среда в присъствена форма за ученици от различни
възрастови групи- от II-ри и III-ти клас, съответно 8 и 9-годишни, общо 16 ученици.
Учениците са от следните училища- НУ “Климент Охридски“, ОУ “Яне Сандански“ и
СУ “Свети Константин Кирил Философ“. Прието е за установено, че констатираното
провеждане на групови дейности и занимания в извънучилищна среда в присъствена
форма е в нарушение на противоепидемична мярка, въведена с точка 2. от Заповед
№РД-01-677 от 25.11.2020г., изменена и допълнена със Заповед №РД-01-718 от
18.12.2020г. Проверката е извършена в присъствието на Т.П.С.(Л.)- управител на “Д и Л 2016“ ЕООД, като за резултатите от
проверката се съставя нарочен Протокол за извършена проверка (ПИП) от
07.01.2021г., подписан от проверяващите служители от РЗИ- Пловдив, както и от Т.С.(Л.).
Отново на 07.01.2021г., на мястото на извършената проверка
се съставя акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с №000455, с
който деянието на дружеството касатор, изразяващо се в провеждане на групови
дейности и занимания в извънучилищна среда в присъствена форма за ученици от
различни възрастови групи- от II-ри и III-ти клас, съответно 8 и 9-годишни, общо 16
ученици, се квалифицира като административно нарушение по смисъла на т.2 от Заповед №РД-01-677 от 25.11.2020г., изменена и допълнена
със Заповед №РД-01-718 от 18.12.2020г. на министъра на здравеопазването, във
връзка с чл.64, ал.3 от ЗЗ. Посоченият АУАН се съставя в присъствието на Т.П.С.(Л.),
която подписва акта за “нарушител“ и вписва в същия “Нямам възражения, но обяснявам, че съм направила необходимото за подаване
на уведомление за откриване на обект, но ми беше отказано заради непълнота от
документите през месец юни 2020г. Поради … да съм възстановила дейността като
обучение и занималня на деца в извънучилищна дейност. Преустановявам дейността
веднага!“
Против съставения АУАН
постъпва възражение с Вх.№25-38 от 11.01.2021г., след което е издадено
процесното НП.
Районният съд правилно
възприема фактическата обстановка по делото и на базата на верните фактически
констатации прилага закона правилно, като потвърждава частта от оспореното пред
него НП, с която на касатора е наложена имуществена санкция в размер на 500,00 лв., на основание чл.209а, ал.2 от ЗЗ,
заради извършено нарушение на т.2 от Заповед №РД-01-677 от 25.11.2020г. на
министъра на здравеопазването, изменена и допълнена със Заповед №РД-01-718 от
18.12.2020г., във връзка с чл.63, ал.4 от ЗЗ, предвид констатираната правилност и законосъобразност
на разглежданата част от НП.
Съображенията,
мотивирали решението на районния съд в оспорената му част, се споделят от настоящия
състав на съда, поради което не е нужно повторното им излагане. В тази връзка
следва да се посочи, че с нормата на чл.221, ал.2, пр.2 от АПК е предвидена
възможност за препращане към мотивите на първоинстанционния съд.
Що се отнася до възраженията
в касационната жалба, то същите са неоснователни.
Според разпоредбата на
чл.63, ал.4 от ЗЗ, приложима редакция към 07.01.2021г., При обявена извънредна епидемична обстановка по
ал.1 министърът на здравеопазването въвежда със заповед временни противоепидемични
мерки по предложение на главния държавен здравен инспектор за територията на
страната или за отделна област.
А
според разпоредбите на чл.209а от ЗЗ, приложима редакция към 07.01.2021г., (1) Който наруши или не
изпълни въведени от министъра на здравеопазването или от директор на РЗИ противоепидемични
мерки по чл.63, ал.4 или 7 и чл.63а, ал.1 или 2, освен ако деянието не съставлява
престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1000 лв., а при повторно нарушение –
от 1000 до 2000 лв. (2) Когато нарушението по ал.1 е извършено от едноличен
търговец или юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер от 500 до
2000 лв., а при повторно нарушение от 2000 до 5000 лв.
С точка 2. от Заповед
№РД-01-677 от 25.11.2020г., за периода от 23:30ч. на 27.11.2020г. до
21.12.2020г., е въведена временна противоепидемична мярка “Преустановяване
провеждането в присъствена среда на групови извънкласни дейности и занимания,
дейности по интереси, занимални и други, организирани в училищна и извънучилищна
среда за всички възрастови групи“.
Със Заповед №РД-01-718 от
18.12.2020г. се удължава срокът на въведените със Заповед №РД-01-677 от
25.11.2020г. противоепидемични мерки до 31.01.2021г., като в точка 2. (на
Заповед №РД-01-677 от 25.11.2020г.) се създава изречение второ: “От
04.01.2021г. се допуска изключение от забраната само за провеждането на
извънкласни дейности в рамките на училищните паралелки“ (точка 3. от Заповед
№РД-01-718 от 18.12.2020г.).
В случая,
обстоятелствата, че към 07.01.2021г. на територията на Република България са
въведени временни противоепидемични мерки със заповеди на министъра на
здравеопазването, както и че в нарушение на въведените противоепидемични мерки
касаторът провежда групови дейности и занимания в извънучилищна среда в присъствена
форма за ученици от различни възрастови групи- от II-ри и III-ти клас, съответно 8 и
9-годишни, общо 16 ученици, се явяват установени по делото. Следователно, налице
е от обективна страна вмененото на касатора административно нарушение по чл.63,
ал.4 от ЗЗ.
Освен това, настоящият
състав на съда намира, че не е налице изключението по смисъла на точка 3. от
Заповед №РД-01-718
от 18.12.2020г., доколкото в рамките на извършената на 07.01.2021г. е
установено, че в провежданите от касатора групови занимания (извънкласни
дейности) участват деца от различни възрастови групи (8 и 9-годишни), които
деца са от три различни училища и съответно общо 16-те деца не представляват
“училищна паралелка“.
Също така, както
правилно приема районният съд, производството, приключило с издаване на процесното
НП, е проведено от компетентни за целта органи и при липсата на допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, поради което същото е правилно и
законосъобразно в разглежданата му част.
На следващо място,
съгласно Тълкувателно решение №1 от 12.12.2007г. на Общото събрание на наказателната
колегия във Върховния касационен съд по Т.Н. дело №1/2007г., преценката за
“маловажност на случая” подлежи на съдебен контрол. В обхвата на съдебния контрол
се включва и проверката за законосъобразност на преценката по чл.28 от ЗАНН.
Когато съдът констатира, че предпоставките на чл.28 от ЗАНН са налице, но
наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното
постановление поради издаването му в противоречие със закона. Разбирането за
обхвата на съдебния контрол е в съответствие и с практиката на Европейския съд
по правата на човека по приложението на чл.6, ал.1 от Европейската конвенция за
защита правата на човека и основните свободи, според която съдът не може да
бъде ограничаван в своята юрисдикция, когато решава правния спор. Съдът не може
да бъде обвързан от решението на административен орган и не може да бъде
възпрепятстван в правомощията си да проучи в пълнота фактите, релевантни за
спора, с който е сезиран. Съдът изследва и решава всички въпроси, както по
фактите, така и по правото, от които зависи изходът на делото.
При липсата на легално
определение в ЗАНН на “маловажен случай” (до 22.12.2021г.) и с оглед разпоредбата
на чл.11 от ЗАНН, според която норма, по въпросите на вината, вменяемостта,
обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие,
приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на Наказателния
кодекс (НК), доколкото в този закон не се предвижда друго, за “маловажен
случай” следва да се приеме този, при който извършеното административно
нарушение с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с
оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от
съответния вид (чл.93, т.9 от НК).
А съгласно легалното
определение, съдържащо се в §1, т.4 от ДР на ЗАНН (в сила от 23.12.2021г.), “маловажен случай“ е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение
на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или
община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с
оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение
на задължение от съответния вид.
В случая обаче, единствено
обстоятелството, че нарушението, заради което на касатора е наложена
имуществена санкция в размер на 500,00 лева, е извършено за първи път, не
позволява формирането на извод, че разглежданото нарушение представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от
този вид.
Предвид гореизложеното,
настоящият състав на съда касационната жалба за неоснователна.
А предвид очерталия се
изход на делото искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя е
също неоснователно и не следва да бъде уважено.
Най-сетне, по отношение
на заявеното искане за отмяна на оспореното решение и в частта за разноските,
настоящият състав на съда намира, че посоченото искане е такова за изменение на
Решение №38 от 07.01.2022г. в частта
за разноските, поради което делото следва да се изпрати на районния съд за
разглеждане на искането по реда на чл.248 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК), във връзка с чл.228 и чл.144 от АПК.
Така мотивиран и на
основание чл.221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №38 от 07.01.2022г. по Н.А.Х. дело
№20215330203005 (3005) по описа на Районен съд- Пловдив за 2021г., VII-ми
наказателен състав, в частта му, с която е потвърдено наказателно постановление
с №РД-04-XI-Б-6 от 18.03.2021г., издадено от директор на РЗИ- Пловдив, в частта
му, с която на “Д и Л 2016“ ЕООД, ЕИК *********, е наложена имуществена санкция
в размер на 500,00 лв., на основание чл.209а, ал.2 от ЗЗ, заради извършено
нарушение на т.2 от Заповед №РД-01-677 от 25.11.2020г. на министъра на
здравеопазването, изменена и допълнена със Заповед №РД-01-718 от 18.12.2020г.,
във връзка с чл.63, ал.4 от ЗЗ.
ИЗПРАЩА делото на Районен съд- Пловдив, VII-ми наказателен състав, за разглеждане по същество на заявено искане за
изменение на Решение №38 от 07.01.2022г. в частта за разноските.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:…………….
ЧЛЕНОВЕ: 1………………
2………………