Решение по дело №870/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК, вр. чл.4 от ЗМДТ.

Образувано е по жалба на М. С. Р., [ЕГН], от гр.Варна, [улица], чрез пълномощник – адв. М.Д., срещу Акт за установяване на задължения /АУЗ/ № МД-АУ-9009-1/28.12.2023г. на орган по приходите, потвърден с Решение № № МД-РШ-008/29.03.2024г. на Директора на Дирекция „МД” при Община Варна, в частта, в която са установени задължения за данък превозно средство /ДПС/ за 2022г. в размер на 102.22 лв. и лихва за просрочие от 16.09 лв., съобразно направено и в с.з. на 03.07.2024г. уточнение на жалбата и на предмета на спора.

С жалбата се релевират оплаквания за нищожност на акта, поради особено съществени процесуални нарушения и такив на материалния закон, а в условията на евентуалност за незаконосъобразност. Твърди се, че административният орган не е доказал наличието на всички предпоставки за данъчно задължение, в това число и собствеността върху моторното превозно средство. Сочи се, че не е налице дължимост на констатирания с АУЗ размер на данък за периода 2022г., тъй като лекият автомобил е регистриран за движение във Федерална Република Германия, считано от 20.01.2022г. и Р. не е задължено лице относно заплащане на ДПС, като за нея не е възникнало задължение за уведомяване на компетентния орган относно промяната на собствеността върху процесния автомобил. Изтъква се, че административният орган при ОДМВР - Варна е разполагал с необходимата му информация, за да прекрати регистрацията на лекия автомобил на основание чл. 18б от Наредба № І- 45. Отправя се искане до съда за отмяна на процесния акт.

В съдебно заседание чрез пълномощника адв.Д. жалбата се поддържа, като по същество се моли нейното уважаване, предвид събраните по делото доказателства. Поддържа се, че ДПС не се дължи за целия период, доколкото е извършена продажба на процесното превозно средства и същото е регистрирано в друга страна от ЕС, които обстоятелства не са съобразени от органа.

Ответникът – Директор на Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна, чрез процесуален представител гл. ю.к. Х., оспорва жалбата. Поддържа се, че същата е неоснователна, доколкото МПС не е било с прекратена регистрация. А при едно евентуално разпореждане със собствеността и подаване на надлежна информация за това пред съответните компетентни органи, ДПС не се дължи от следващия месец. Тези доводи са подробно развити в депозирани писмени бележки, като по същество се моли отхвърляне на жалбата.

След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл.160 от ДОПК, административният съд приема за установено следното:

По допустимостта на жалбата:

Предмет на съдебното оспорване е АУЗД № МД-АУ-9009-1/28.12.2023г., потвърден с Решение № МД-РШ-008/29.03.2024 г. от Директора на Дирекция „Местни данъци” при Община Варна, в частта, с която се установява ДПС за 2022г. в размер на 118.31 лева, от които 102.22 лева – главница и 16.09 лева - лихва. По аргумент от чл.144, ал.1 и ал. 2 от ДОПК на съдебен контрол за законосъобразност в настоящото производство подлежи индивидуален административен акт, изрично посочен в закона - чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ вр. чл.107, ал. 4 от ДОПК, вр. чл. 156, ал. 1 от ДОПК. Оспорването е направено от процесуално легитимирано лице - адресат на акта, след постановен потвърждаващ акт по чл.155 ал.1 от ДОПК и в законоустановения 14-дневен срок по чл.156, ал.1 от ДОПК. Изложеното обуславя извод за допустимост на жалбата.

По основателността на жалбата:

От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка:

С Декларация вх.№ ДК54000711/10.01.2009г. М.Р. е декларирала придобит въз основа Договор за покупко-продажба от 07.01.2013г. лек автомобил „Фолксваген“, модел „Голф“, с рег. № [рег. номер].

С процесния АУЗ № МД-АУ-9009-1/28.12.2023г., издаден от Н. Х. Н. на длъжност старши инспектор „КРД“ - орган по приходите при Дирекция „Местни данъци” при Община Варна, са установени задължения на жалбоподателката М. С. Р. за ДПС за процесния лек автомобил, обхващащ периода от 2020 г. до 2022 г. Като правно основание за издаване на акта е посочен чл. 107, ал. 3 от ДОПК, вр. с чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ, а като фактическо – подадена от лицето Декларация по чл. 54 от ЗМДТ с вх. № ДК54000711/10.01.2013 г. и служебно установяване, че за посочените периоди задълженото лице не е плащало дължимия ДПС.

Жалбоподателката е оспорила по административен ред издадения АУЗ. Директорът на Дирекция „МД“ при Община Варна с Решение № МД-РШ-008/29.03.2024г. е приел жалбата за неоснователна и е потвърдил изцяло АУЗ. Позовал се е на разпоредбата на чл. 58, ал. 4 от ЗМДТ, съгласно която за превозните средства, на които е прекратена регистрацията, данък не се дължи от месеца, следващ месеца на прекратяване на регистрацията за движение. Посочил е, че актът е издаден след извършена справка в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Варна, от която е установено наличието на регистрация за движение по пътната мрежа на Република България, както и собствеността върху превозното средство. Извел е извод, че законоустановените предпоставки за дължимост на ДПС, в т.ч. и за 2022 година са налице.

В преписката са налични: Справка от 12.12.2023г. от централна база данни от Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Варна, съгласно която процесното МПС е собственост на М. Р., считано от 08.01.2013г и към настоящия момент; и Удостоверение рег.№ 819000-46447 от 24.08.2023г. от Началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Варна, съгласно което на 23.02.2022г. в АИС „КАТ“ е въведена информация за регистрация на процесния л.а. във ФР Германия, считано от 20.01.2022г. В същото удостоверение е посочено, че регистрацията на МПС не е прекратена по реда на чл.18б ал.1 т.2, вр. ал.4 от Наредба № І-45/24.03.2000г. от МВР, тъй като съобразно данни от АИС върху същото е наложен запор.

В хода на съдебното производство, с оглед указаната доказателствена тежест, за установяване на наведените възражения от ответника са представени: Методика за изчисляване на размера на данък върху недвижими имоти и такси битови отпадъци; Писмо рег. № МД-24000583ВН_001ВН/20.06.2024 г., от което се установява, че към датата на издаване на обжалвания акт Н. Н. е била назначена на длъжност „старши инспектор“ „Контролно-ревизионни дейности“ в отдел „Контролно-ревизионни дейности и принудително събиране“ в Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна; ведно с Наредби за определяне размера на местните данъци на територията на Община Варна за процесните периоди, приети от Общински съвет – Варна.

От жалбоподателката са представени Договор за покупко-продажба на употребявано МПС от 15.01.2022г. и Свидетелство за регистрация част І № ERB-K-0-20/22-00091-EO/20.01.2022г., издадено от Федерална Република Германия, ведно с легализиран превод на двата документа от немски на български език, като от същите е видно, че собственик на МПС, считано от посочената дата, е П. М. А. и същото е надлежно регистрирано във ФР Германия.

Съдът, предвид установената фактическа обстановка и събраните по делото доказателства, като съобрази приложимите законови разпоредби, достигна до следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 162, ал. 1 от ДОПК данъкът върху превозните средства представлява публично общинско вземане. Поради това се установява, обезпечава и събира от общинската администрация и по реда на ДОПК, като обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред, по арг. от чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ. Според ал. 3 от посочената разпоредба в производствата по ал. 1 служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите. Служителите на общинската администрация се определят със заповед на кмета на общината, по арг. от чл. 4, ал. 4 от ЗМДТ, а съгласно чл. 4, ал. 5 от ЗМДТ кметът на общината упражнява правомощията на решаващ орган по чл. 152, ал. 2 от ДОПК.

При извършване на служебна проверка по чл. 160, ал. 2 от ДОПК, съдът констатира, че процесният АУЗ е издаден от компетентен орган по силата на чл. 4, ал. 4 от ЗМДТ и чл. 107, ал. 3 от ДОПК и Заповед № 2888/15.07.2019 г., издадена от Кмета на Община Варна в условия на заместване, съгласно Заповед № К-045/12.07.2019 г. на Кмета на Община Варна. Актът е издаден и в предвидената от закона писмена форма. По изложените съображения, съдът намира оспореният АУЗ за валиден административен акт. За да е налице твърдяната от жалбоподателя нищожност, трябва да са налице особено съществени нарушения на административно производствените правила или на материалния закон, в степен, че да води до невъзможност актът да прояви правните си последици. Същественото нарушение на административнопроизводствените правила ще представлява основание за нищожност на административния акт само в краен случай – когато разписаната административна процедура за издаването му до такава степен е опорочена, че на практика е липсваща, при което волеизявлението на административния орган е опорочено до степен, че да е напълно неясно и да не би могло до доведе до възникване на целените с него правни последици. Противоречието на акта с материалноправните разпоредби е основание за нищожността му единствено в случаите, в които изобщо отсъства нормативна опора за издаването му, както и когато с издаването му са погазени основополагащи правни принципи. Такива пороци съдът не констатира при извършената служебна проверка.

Доколкото специалният закон – ЗМДТ, не поставя конкретни изисквания към съдържанието на АУЗ, настоящият състав намира, че приложение следва да намерят общите разпоредби на АПК. При извършената проверка се установява, че оспорения акт съответства на изискванията по чл.59, ал.2 от АПК, тъй като в него са посочени задълженията по вид, период, правно основание и размер, посочен е органът по чл.4, ал.4 от ЗМДТ, издал акта, както и лицето, което е негов адресат. Макар и оскъдни, в АУЗ се съдържат мотиви за издаването му, а именно – установени невнесени, дължими суми. Посочено е и правното основания за постановяването му - чл.107, ал.3 от ДОПК, който допуска служебно издаване на акт за задължения.

Горното води до извод за отсъствие на допуснати в хода на административното производство и при издаване на процесния АУЗ нарушения на процесуалните правила от категорията на съществените, които да обосноват извод за незаконосъобразност на същия само на това основание, а още в по-голяма степен и нищожност.

Като частично основателно се преценява обаче възражението на жалбоподателя за постановяване на оспорения АУЗ в нарушение на материалния закон, по отношение на определения ДПС за процесния период 2022г., по следните съображения:

С данък върху превозните средства се облагат превозните средства, регистрирани за движение по пътната мрежа на Република България, по арг. от чл. 52, т. 1 от ЗМДТ. Съгласно чл. 53 от ЗМДТ данъкът се заплаща от собствениците на превозните средства. За да е налице законосъобразно облагане с данък върху превозното средство, е необходимо наличието и на двете кумулативни предпоставки – превозното средството да е собственост на лицето, субект на данъчното облагане и превозното средство да е регистрирано за движение по пътната мрежа на Република България.

Законът за движение по пътищата урежда кои превозни средство подлежат на регистрация, както и редът за тяхното регистриране за движение по пътната мрежа на Република България. Разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП предвижда, че по пътищата, отворени за обществено ползване се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с регистрационни табели, поставени на определените за това места. Ал.2 на посочената правна норма урежда, че с наредба на министъра на вътрешните работи се определят условията и редът за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства. В настоящия случай приложима е Наредба № І-45 от 24.03.2000г. МВР.

Легалната дефиниция на понятието „регистрация“, дадено с § 2, т. 4 от Наредбата, гласи, че „регистрация“ е административно разрешение за превозното средство да участва в пътното движение, включващо идентификация на превозното средство и издаването на табели с регистрационен номер. Това определение е идентично с посоченото в § 6, т. 18а от ДР на ЗДвП. В разглеждания случай, обстоятелството, че процесният лек автомобил е регистриран в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Варна като собственост на жалбоподателката Р. се установява от приобщените по делото описани по-горе – Справка и Удостоверение от 24.08.2023г. Видно обаче от последното, считано от 20.01.2022 г. лекият автомобил е регистриран на територията на Федерална Република България. Следователно за периода от 20.01.2022г. собственик на лекия автомобил, чийто данък се търси не е Р., а А.. Това обстоятелство се подкрепя и от представените от страна на жалбоподателката Договор за покупко-продажба от 15.01.2022г. между М. Р. и П. А. и Свидетелство за регистрация част І от 20.01.2022г. ведно с легализиран превод от немски на български език, които не са оспорени от ответника и съдът кредитира изцяло, п отношение на удостоверените със същите факти. Ето защо, настоящият състав намира, че за периода от 01.02.2022г. до 28.12.2023г. не е налице една от кумулативно дадените предпоставки за облагане с данък, а именно жалбоподателката през този период не е собственик на процесния лек автомобил, следователно не са налице материално-правните предпоставки за формиране, респ. и дължимост на ДПС.

Допълнително, с оглед конкретиката на настоящия казус, съдът намира за необходимо да посочи следното:

Налице е регулация на пререгистрацията на превозно средство в друга държава-членка с Директива 1999/37/ЕО на Съвета от 29.04.1999 година относно документи за регистрация на превозните средства /Директивата/. В чл. 5, § 2 от Директивата, европейският законодател предвижда, че при пререгистрация на превозното средство, регистрирано преди това в друга държава-членка, компетентните органи изискват всеки път представяне на част І от предишното свидетелство за регистрация и представянето на част ІІ, ако е била издадена. Тези органи изтеглят от употреба частта/частите от представеното предишно свидетелство за регистрация и съхраняват последната в продължение най-малко на шест месеца. В рамките на два месеца, те уведомяват органите на държавата-членка, която е издала свидетелството за регистрация, за неговото изтегляне от употреба и връщат изтегленото от употреба свидетелство за регистрация на тези органи, ако последните направят такова искане до шест месеца от неговото изтегляне.

Съгласно чл.18, ал. 1 от Наредбата регистрацията на превозно средство се прекратява: 1. с писмено заявление от собственика; 2. служебно. По-конкретно в чл.18б, ал.1, т.1 от Наредбата е предвидено, че служебното прекратяване на регистрацията на превозното средство се извършва след уведомяване от компетентен орган за регистрация на превозното средство в друга държава-членка на ЕС, ЕИП, или Конфедерация Швейцария. При последователното тълкуване на посочените правни норми от европейското и националното законодателство, се налага извод, че са били налице основания за служебно прекратяване на регистрацията на процесния автомобил, предвид пререгистрация му в друга държава-членка на ЕС, без да е било необходимо допълнително подаване на писмено заявление за това от бившия собственик на същия.

Представените по делото доказателства установяват, че Р. е прехвърлила собствеността върху превозното средство на П. А., за което е издадено Свидетелство за регистрация част І № ERB-K-0-20/22-00091-EO/20.01.2022 г., от който момент за компетентният немски орган е възникнало задължението да изтеглят от употреба българското свидетелство за регистрация и да го съхраняват в определения за това срок, както и да уведомят българските компетентни органи. За изпълнението на това задължение свидетелства издаденото от Началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Варна Удостоверение с рег. № 819000-46447/24.08.2023г., от чието съдържание се установява, че на 23.02.2022 г. в автоматизираната информационна система на ОДМВР – Варна е постъпила информация за пререгистрация на превозното средството на територията на Федерална Република Германия. Следователно за административния орган е възникнало задължение за служебно прекратяване на регистрацията на превозното средството на територията на Република България. В случая същото не е изпълнено предвид разпоредбата на чл.18б ал.4 от Наредбата, предвиждаща изпълнени на конкретна процедура при наличието на обезпечение върху обекта на регистрация. За настоящия спор обаче е ирелевантно наличието на данни за наложен запор върху процесното МПС. Продажбата на същото при наличието на редовно наложено обезпечение влече след себе си други последици за продавача.

Следва да се посочи и това, че неправилно органът се позовава на разпоредбата на чл.58 ал.4 от ЗМДТ. В случая трябва да се отчетат двете хипотези в специалният нормативен акт – ЗМДТ, който разграничава недължимостта на данъка /какъвто е настоящия случай по арг. на чл.53 от ЗМДТ/ от основанията за освобождаване от данък и ползване на данъчно облекчение /рагламентирани в чл.58 от ЗМДТ/. Както беше посочено и по-горе, правопораждащ юридически факт за дължимостта на данъка е правото на собственост върху движимата вещ, а между страните няма спор, че същото е надлежно прехвърлено. Жалбоподателката не е данъчно задължено лице по смисъла на чл.53 от ЗМДТ и не дължи ДПС за периода 01.02.2022г. – 31.12.2022г. по арг. на чл.60 ал.2 от ЗМДТ. Същата остава задължена за ДПС за м.01.2022г. в размер на 8.51 лв., ведно с лихва за просрочие 1.48 лв. В тази част жалбата се явява неоснователна и следва да се отхвърли, доколкото не се оспорва начина на формиране на задължението, съобразно представената от ответника методика и разпоредбите на чл.55 ал.1 от ЗМДТ.

В останалата оспорена част АУЗ се явява материлнонезаконосъобразен и следва да се отмени за разликата над дължимата от Р. сума за ДПС за този период, респ. и за начислените лихви за забава

Страните не са претендирали разноски, поради което и такива не им се следват.

Воден от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М. С. Р., [ЕГН], от гр.Варна, [улица], срещу АУЗ № МД-АУ-9009-1/28.12.2023г. на орган по приходите, потвърден с Решение № № МД-РШ-008/29.03.2024г. на Директора на Дирекция „МД” при Община Варна, в частта, в която са установени задължения за Данък превозно средство за 2022г. в размер на 8.51 лв. и лихва за просрочие от 1.48 лв.

ОТМЕНЯ Акт за установяване на задължения по декларация № МД-АУ-9009-1/28.12.2023 г., потвърден с Решение № № МД-РШ-008 от 29.03.2024 на Директора на Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна, в частта, с която е установен Данък върху превозно средство за разликата от 8.51 лв. до 102.22 лв. – главница и за разликата от 1.48 лв. до 16.09 лв. – лихви за забава.

Решението е окончателно.