РЕШЕНИЕ
№ 11910
гр. София, 06.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ
при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20221110124273 по описа за 2022 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 2б ЗОДОВ от М. Г. К. срещу
Софийски градски съд за заплащане на сумата от 9580 лева, представляваща обезщетение за
претърпените от ищеца неимуществени вреди вследствие на нарушаване изискването за
разглеждане в разумен срок на гр.д. № 10523/2020г. по описа на СГС, за периода от
05.10.2020г. до 09.05.2022г., и сумата от 20 лева, представляваща обезщетение за
имуществени вреди от същото деяние, изразяващи се в разходи за заплатената по сметка на
Софийски районен съд държавна такса /10 лева/, четири броя билети за градски транспорт
/общо 6,40 лева/ и разходи за копирни услуги /3,60 лева/, ведно със законната лихва върху
тези вземания, считано от датата на предявяване на иска до изплащането им.
Ищцата твърди, че противоправното деяние на ответника се изразявало в бавене на
производството по гр.д. № 10523/2020г. по описа на СГС, ГО, по което били постановени
отводи на 139 съдии от Софийски градски съд. Счита, че тези действия представлявали
отказ от правосъдие и препятствали достъпа на ищцата до независим и безпристрастен съд.
Тези обстоятелства причинили на ищцата основателен страх, безпокойство и напрежение,
главоболие, умора, сърцебиене, лош сън, липса на инициативност, раздразнителност,
потиснато настроение, полагане на огромни усилия за избягване на неизбежна
медикаментозна терапия, увреждане на общия здравословен статус на ищцата, чувството й
за справедливост и доверие в правораздавателната система и държавността. Моли съда да
уважи предявените искове.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в който
развива съображения за допустимост, но неоснователност на иска. Оспорва ищецът да е
претърпял описаните в исковата молба неимуществени вреди. Действително делото било
образувано на 05.10.2020г. и към настоящия момент било на етап случайно разпределение
предвид направени отводи от разглеждането му от съдиите от СГС. Сочи, че изискването за
разглеждане на делото в разумен срок не следвало да вземе приоритет пред изискването за
разглеждането му от справедлив и обективен съдебен състав, като следвало да се търси
баланс между тези принципи. С оглед обстоятелството, че страна по делото е СГС, счита
1
направените отводи за законосъобразни и своевременно предприети действия, които целят
осигуряване на справедлив процес. Моли съда да вземе предвид натовареността на СГС,
която можела да се вземе предвид като извинителен критерий, когато държавата е
предприела мерки за разрешаване на проблема, каквито в случая били предприети. Сочи, че
ищецът също бил допринесъл с поведението си за натовареността на СГС. Моли съда да
отхвърли предявения иск, евентуално да определи справедлив размер на обезщетението в
съответствие с гореизложеното. Претендира разноски.
Прокуратурата на Република България чрез прокурор Цанова е изразила становище за
неоснователност на предявените искове.
След като взе предвид изложеното в исковата молба и отговора на исковата молба,
събраните доказателства по делото и изявленията на страните в съдебно заседание, съдът
намира за установено от фактическа страна следното:
По така предявените искове в доказателствена тежест на ищеца е да установи
следните обстоятелства: че е страна по в.гр.д. № 10523/2020г. по описа на СГС; наличието
на нарушаване изискването за разглеждане на делото в разумен срок от ответника през
процесния период; вида и характера на претърпените неимуществени вреди, техния обем и
интензитет, реализирането на сочените имуществени вреди и техния размер, както и
наличието на пряка причинно-следствена връзка между вредите и забавата при разглеждане
на делото.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже, че е предприел необходимите
действия за осигуряване разглеждането на делото в разумен срок, както и възраженията си
относно приноса на ищеца за забавеното производство по делото.
В конкретния случай с определението от 12.01.2023г., в което е обективиран
проектът за доклад, обявен за окончателен в проведеното съдебно заседание на 28.02.2023г.
съдът на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК е обявил за безспорни и ненуждаещи се от
доказване между страните следните обстоятелства: че ищецът по настоящото дело е страна
/въззивник/ по в.гр.д. № 10523/2020г. по описа на СГС, както и че делото е образувано на
05.10.2020г. и към датата на исковата молба е висящо на етап случайно разпределение.
От представената и неоспорена справка от портала за достъп до съдебни дела на СГС
се установява, че на 05.10.2020г. е образувано в.гр. дело № 10523/2020г. по описа на СГС по
вх. документ с № 268095 от 05.10.2020г. жалба срещу Решение по гр. дело № 34741/2019г.
по описа на СРС, 41-ви състав. След образуването на делото са постановени следните
съдебни актове- отвод на 06.10.2020; писмо до зам.председателя на СГС за определяне на
нов докладчик от 07.10.2020г.; отвод от 06.11.2020г.; писмо до зам.председателя на СГС за
определяне на нов докладчик от 09.11.2020г.; отвод от 11.11.2020г.; писмо до
зам.председателя на СГС за определяне на нов докладчик от 12.11.2020г.; отвод от
19.11.2020г.; писмо до зам.председателя на СГС за определяне на нов докладчик от
20.11.2020г.; отвод от 26.11.2020г.; писмо до зам.председателя на СГС за определяне на нов
докладчик от 27.11.2020г.; отвод от 03.12.2020г.; писмо до зам.председателя на СГС за
определяне на нов докладчик от 03.12.2020г.; отвод от 09.12.2020г.; писмо до
зам.председателя на СГС за определяне на нов докладчик от 10.12.2020г.; отвод от
15.12.2020г.; писмо до зам.председателя на СГС за определяне на нов докладчик от
16.12.2020г.; отвод от 21.12.2020г.; писмо до зам.председателя на СГС за определяне на нов
докладчик от 22.12.2020г.; отвод от 07.01.2021г.; писмо до зам.председателя на СГС за
определяне на нов докладчик от 11.01.2021г.; отвод от 14.01.2021г.; писмо до
зам.председателя на СГС за определяне на нов докладчик от 15.01.2021г.; отвод от
20.01.2021г.; писмо до зам.председателя на СГС за определяне на нов докладчик от
20.01.2021г.; разпореждане от 22.01.2021г. преустановява преразпределянето на делото чрез
ЦСРД, делото да се докладва последователно на останалите съдии от Гражданско
2
отделение- въззивни състави, СГС; отвод от 25.01.2021г.; отвод от 26.01.2021г.; отвод от
28.01.2021г.; отвод от 03.02.2021г.; отвод от 08.02.2021г.; отвод от 08.02.2021г.; отвод от
09.02.2021г.; отвод от 11.02.2021г.; отвод от 11.02.2021г.; отвод от 12.02.2021г.; отвод от
15.02.2021г.; отвод от 18.02.2021г.; отвод от 22.02.2021г.; отвод от 23.02.2021г.; отвод от
25.02.2021г.; отвод от 25.02.2021г.; отвод от 01.03.2021г.; отвод от 05.03.2021г.; отвод от
08.03.2021г.; отвод от 09.03.2021г.; отвод от 11.03.2021г.; отвод от 12.03.2021г.; отвод от
19.03.2021г.; отвод от 26.03.2021г.; отвод от 29.03.2021г.; отвод от 02.04.2021г.; отвод от
07.04.2021г.; отвод от 09.04.2021г.; отвод от 13.04.2021г.; отвод от 13.04.2021г.; отвод от
22.04.2021г.; отвод от 22.04.2021г.; отвод от 26.04.2021г.; отвод от 28.04.2021г.; отвод от
29.04.2021г.; писмо с изх. № 76072 от 10.05.21г.; отвод от 12.05.2021г.; отвод от 14.05.2021г.;
отвод от 20.05.2021г.; отвод от 21.05.2021г.; отвод от 25.05.2021г.; отвод от 27.05.2021г.;
отвод от 28.05.2021г.; отвод от 01.06.2021г.; отвод от 02.06.2021г.; отвод от 03.06.2021г.;
отвод от 03.06.2021г.; отвод от 04.06.2021г.; отвод от 07.06.2021г.; отвод от 07.06.2021г.;
отвод от 08.06.2021г.; отвод от 10.06.2021г.; отвод от 14.06.2021г.; отвод от 15.06.2021г.;
отвод от 16.06.2021г.; отвод от 17.06.2021г.; отвод от 21.06.2021г.; отвод от 28.06.2021г.;
отвод от 05.07.2021г.; отвод от 08.07.2021г.; отвод от 12.07.2021г.; отвод от 14.07.2021г.;
отвод от 15.07.2021г.; отвод от 09.08.2021г.; отвод от 10.08.2021г.; писмо от 11.08.2021г. ГО
връща делото на ВО поради отвод на всички съдии от отделението; отвод от 25.08.2021г.;
отвод от 25.08.2021г.; писмо СГС Търговско отделение; отвод от 30.08.2021г.; отвод от
03.09.2021г.; отвод от 07.09.2021г.; отвод от 08.09.2021г.; отвод от 09.09.2021г.; отвод от
13.09.2021г.; отвод от 13.09.2021г.; отвод от 15.09.2021г.; отвод от 20.09.2021г.; отвод от
24.09.2021г.; отвод от 29.09.2021г.; отвод от 01.10.2021г.; отвод от 04.10.2021г.; отвод от
06.10.2021г.; отвод от 08.10.2021г.; отвод от 11.10.2021г.; отвод от 14.10.2021г.; отвод от
15.10.2021г.; отвод от 17.10.2021г.; отвод от 19.10.2021г.; отвод от 22.10.2021г.; отвод от
25.10.2021г.; писмо от 26.10.2021г. въззивно отделение; отвод от 18.11.2021г.; отвод от
22.11.2021г.; отвод от 24.11.2021г.; отвод от 26.11.2021г.; отвод от 01.12.2021г.; отвод от
07.12.2021г.; отвод от 09.12.2021г.; отвод от 09.12.2021г.; отвод от 09.12.2021г.; отвод от
13.12.2021г.; отвод от 14.12.2021г.; отвод от 16.12.2021г.; отвод от 22.12.2021г.; писмо от
29.12.2021г. зам.председател на СГС ГО Въззивни състави; отвод от 30.12.2021г.; отвод от
07.01.2022г.; отвод от 11.01.2022г.; отвод от 13.01.2022г.; отвод от 17.01.2022г.; отвод от
20.01.2022г.; отвод от 31.01.2022г.; отвод от 01.02.2022г.; писмо от 01.02.2022г. На въззивно
отделение, СГС; разпореждане от 07.02.2022г. изпраща делото на Наказателно отделение,
СГС за продължаване на процедурата по т. 2 и т. 3 от Правилата за разпределяне на дела в
СГС при масови отводи; писмо 07.02.2022г. наказателно отделение; писмо от 08.02.2022г.
приложено изпраща делото, заедно с приложения поради масов отвод; отвод от 09.02.2022г.;
отвод от 10.02.2022г.; отвод от 10.02.2022г.; отвод от 21.02.2022г.; отвод от 23.03.2022г.;
отвод от 23.02.2022г.; отвод от 24.02.2022г.; отвод от 24.02.2022г.; отвод от 04.03.2022г.;
отвод от 07.03.2022г.; отвод от 08.03.2022г.; отвод от 08.03.2022г.; отвод от 08.03.2022г.;
отвод от 09.03.2022г.; отвод от 09.03.2022г.; отвод от 10.03.2022г.; отвод от 10.03.2022г.;
отвод от 10.03.2022г.; отвод от 14.03.2022г.; отвод от 15.03.2022г.; отвод от 15.03.2022г.
От представената от ответника справка се установява, че и към датата на подаване на
отговор на исковата молба по посоченото в.гр. дело не е определен съдия докладчик. На
21.07.2022г., на 22.07.2022г., на 22.07.2022г., на 25.07.2022г., на 27.07.2022г., 02.08.2022г.,
08.08.2022г., 09.08.2022г.; 29.08.2022г.; 12.09.2022г.; 13.10.2022г., 03.11.2022г., 04.11.2022г.,
07.11.2022г., 08.11.2022г., 09.11.2022г. и на 15.11.2022г. са постановени нови отводи на
съдии от СГС.
При така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните правни
изводи:
Съдът намира на първо място, че производството по делото е допустимо, тъй като
допустимостта на иска по чл. 2б ЗОДОВ за обезщетение на вредите от нарушение правото
3
по чл. 6, § 1 от Конвенцията по висящо производство не е обусловена от изискванията на чл.
8, ал. 2 ЗОДОВ - да е изчерпана административната процедура за обезщетение за вреди по
реда на глава трета "а" от ЗСВ и да няма постигнато споразумение, в този смисъл Решение
№ 210 от 15.06.2015г. по гр. д. № 3053/2014г. на ВКС, III г. о, Решение № 153 от
13.06.2018г. на ВКС по гр. д. № 4658/2017г., IV г. о., ГК. Горният извод следва и при
тълкуване на разпоредбата на чл. 2 б, ал. 3 ЗОДОВ съгласно която предявяването на иск за
обезщетение за вреди по висящо производство не е пречка за предявяване на иск и след
приключване на производството. С оглед на което настоящото производство, касаещо
висящо дело, е допустимо.
По основателността на претенциите съдът намира следното:
Съгласно чл. 2б, ал. 2 ЗОДОВ исковете по ал. 1 се разглеждат по реда на ГПК, като
съдът взема предвид общата продължителност и предмета на производството, неговата
фактическа и правна сложност, поведението на страните и на техните процесуални или
законни представители, поведението на останалите участници в процеса и на компетентните
органи, както и други факти, които имат значение за правилното решаване на спора.
Съгласно практиката на Европейския съд по правата на човека, намерила отражение
в Решението по делото "Хаджикостова срещу България" разумният характер на
продължителността на дадено производство се преценява с оглед обстоятелствата по делото
и въз основа на критериите, възприети в неговата юриспруденция, по-специално сложността
на делото, поведението на жалбоподателя и компетентните държавни органи, както и
значението на спора за заинтересованите лица.
В настоящия случай от гореизложената фактическа обстановка се установява, че от
образуване на въззивното производство до подаване на исковата молба /09.05.2022г./ не е
определен съдия-докладчик за разглеждане на подадената от ищцата на 05.10.2020г.
въззивна жалба, т.е. за период от 1 година и 8 месеца, не е формиран съдебен състав, който
да извърши първоначална проверка на редовността и допустимостта на жалбата. От
момента на постъпване на въззивната жалба в СГС до постановяване на първото
определение по отвод не са осъществени никакви процесуални действия, а определените
докладчици последователно са се отвеждали от разглеждането на делото без да са
извършвани други процесуални действия. Така до подаване на настоящата исковата молба
са постановени над 130 отвода от съдии от СГС.
От представената справка съдът не установи да е допусната забава при
преразпределението на делото първоначално чрез ЦРСД на случаен принцип на друг съдия
докладчик след предходен отвод, нито забава от момента на докладване на делото на
определения съдия до датата на постановяване на всяко едно от определенията за отвод,
доколкото не се установява този период да надвишава един месец. Следователно не се
установява бездействие от страна на определените докладчици. Напротив, делото
своевременно е било докладвано на съдии от СГС от всички отделения за извършване на
преценка.
В тази насока следва да бъде отчетено, че направените отводи не подлежат на
контрол, тъй като преценката за наличие основание за това принадлежи на съответния
съдия. Касае се за собствената преценка на всеки един от съдиите за съществуване на
обстоятелства по чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК, а и в случая отговорността е обективна и е без
значение дали са били налице предпоставките по чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК. Отговорността на
4
държавата, обаче, по исковете по чл. 2б ЗОДОВ не е обусловена от това дали лицата от
състава на съдебните органи са виновни и дали те са нарушили съществуващите правила,
или са ги спазили стриктно, но въпреки това е налице забавяне над разумния срок. При
основателност на иска, държавата следва да бъде осъдена чрез представляващите я
процесуални субституенти за вредите от осъщественото забавяне, независимо от това дали
някой, или никой от тях /като съд, разглеждал делото, т.е. в друго качество/ има, или няма
причастност към осъщественото забавяне, какъвто е настоящия случай. В този смисъл и
Решение № 30 от 7.05.2019г. на ВКС по гр. д. № 2125/2018г., III г. о., ГК.
Съдът установява осъществяването на отделните забавяния и причината, която ги е
предизвикала, доколкото държавата не отговаря за забавянията, дължащи се на поведението
претендиращата обезщетение страна. Тя отговаря за всички останали забавяния, в т. ч. за
тези вследствие поведението на вещите лица и насрещната страна по делото, защото е
длъжна да установи правила, както и спазването им, за да бъдат осуетявани последиците от
недобросъвестно упражняване на права и недобросъвестно изпълняване на задължения.
Съдът може да констатира причината за всяко отделно забавяне, макар това да няма
значение за основателността на иска, но то има значение за мерките, които държавата е
длъжна да предприеме за недопускането на други нарушения. Тези причини може да бъдат:
действия и бездействия на съда, на другите участници в производството, на съдебни
служители, пренатовареност на съда и др., които имат значение единствено за анализа,
който компетентните държавни органи следва да извършат, за да определят, всеки според
компетентността си, мерките, които държавата следва да предприеме за недопускането на
други нарушения.
Следователно независимо от причините, на които се дължи забавата, при нарушение
на разумния срок, държавата дължи обезщетение за нарушеното им право. В този смисъл
Конвенцията възлага на всяка от договарящите държави, включително и Република
България, задължение, независимо от разходите, да организира съдебната си система по
такъв начин, който да дава възможност на съдилищата да разглеждат делата в разумен срок.
В този смисъл е решението на ЕСПЧ по дело Airey v Irland A 32 /1979/; и Sussmann v
Germany 1996-ІV; 25 EHRR 64§ 55. Релевантна е общата продължителност на делото, като с
оглед конкретния случай неговата фактическа и правна сложност не се отразява на
настоящата искова претенция, доколкото към датата на подаване на исковата молба не е бил
определен съдия-докладчик, който да разгледа подадената въззивна жалба. В този смисъл в
конкретната хипотеза, предвид липсата на определен докладчик по делото, натовареността
на съда се явява ирелевантна – тя следва да бъде съобразена единствено при започнало
производство по разглеждане на делото от съда. Без значение е и обстоятелството, че
ищцата е страна по други дела, образувани в СГС, каквито съображения е изложил
ответникът, доколкото това обстоятелство няма отношение към постановените отводи, нито
към продължителността на периода, в който делото е на етап разпределение. Упражняването
на процесуални права, доколкото не представлява злоупотреба, не може да бъде скрепено с
негативни последици за ищцата.
Следва да бъде направено уточнението, че по делото не са ангажирани доказателства
от страна на ответника за мотивите на постановените отводи. Съдът служебно е изискал
препис от в.гр. дело № 10523/2020г. по описа на СГС, но такъв не е бил представен до
провеждане на последното съдебно заседание по делото на 11.04.2023г. Липсват
доказателства отводите да са били постановени по искане на М. Г. К., респ. да са били
постановени във връзка с нейно конкретно процесуално действие.
В отговора на исковата молба са изложени съображения, че отводите са постановени
за осигуряване на безпристрастен и справедлив процес с оглед ответника в производството,
с когото отвелите се съдии са в служебна релация. Както беше изложено по настоящото
дело не са ангажирани доказателства за съдържанието на мотивната част на постановените
5
по делото отводи, но съдът намира, че гарантирането на принципите в чл. 6 ЕКЗПЧ
несъмнено включва и спазването на изискването за разумен срок.
Съдът намира, че в конкретния случай е налице забава при разглеждане на
процесното дело, доколкото се касае за продължителен период от време, през който е била
налице фактическа невъзможност за формиране на състав, който да се произнесе по
първоначална проверка за допустимост и редовност на подадената въззивна жалба.
Същевременно множеството отводи, макар и постановявани своевременно и през кратък
период от време, са поддържали състояние на висящност на делото в продължение на 1
година и 8 месеца към датата на подаване на исковата молба и несъмнено имат отражение
върху общата продължителност на производството по делото.
Действително, числеността на съдиите в Софийския градски съд, както и
обстоятелството, че в него правораздават младши съдии и командировани съдии, съдът
отчита като обстоятелство, което би могло да доведе до по-голяма продължителност на
т.нар. процедура на „масов отвод“, но същото не може да доведе до освобождаване на
държавата от отговорност. Държавата следва да обезпечи организацията на съдебната
система по такъв начин, че да дава възможност на съдилищата да разглеждат делата си в
разумен срок, в частност да създаде такива правила, които да обезпечат възможността дела,
които не премиват през ЦРСД на случаен принцип поради масови отводи на съдии от
конкретния съд, по-ефективно да преминат през целия числен състав от съдии и да се даде
възможност делото да се изпрати на друг съд по компетентност, който своевременно да
разгледа и реши делото.
Предвид гореизложеното съдът приема, че обичайният разумен срок /с оглед
фактическите положения в СГС/ за първоначално произнасяне по редовността на въззивната
жалба, респ. насрочване на делото, е тримесечен и в случая е бил нарушен. Следва да бъде
отчетено и обстоятелството, че постановените отводи са окончателни съдебни актове и
изключват възможността за намеса в процеса от страна на страните по делото, респ. на
контролна инстанция, като създават трайно състояние на неопределеност и несигурност в
продължителността на отвеждане на съдии, но и в срока на развитие на производството. Ето
защо предявеният иск за неимуществени вреди е доказан по основание.
Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде
определено от съда по справедливост. Това означава, че същото трябва да бъде съразмерно с
обществения критерий за справедливост, като при определянето му се вземат предвид
конкретните обстоятелства по делото. Съдът, при определяне на обезщетението, което да
репарира причинените неимуществени вреди следва да отчете характера и степента на
увреждането, начина и обстоятелствата, при които е получено, последиците, неговата
продължителност и ефектът на всички тези действия върху ищеца. Ищецът не е ангажирал
доказателства относно претърпени от него неблагоприятни преживявания, в частност не са
ангажирани доказателства за изпитан страх, безпокойство, потиснатост, приемане на
медикаментозна терапия, както и увреждане на общия здравословен статус. Поради което
съдът приема, че следва да се остойностят вредите, които се предполагат от забава при
разглеждане на делата, които са обичайни и житейски логични от претърпените от
продължителното производство неудобства.
Съществува оборима презумпция, че неразумната продължителност на
производството причинява именно такива неимуществени вреди /Решение № 60242 от
13.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 339/2021 г., III г. о., ГК/. Ето защо, поначало не е
необходимо ищецът да твърди изрично и да доказва обичайните, типични неимуществени
6
вреди, които винаги се търпят от лице, спрямо което гражданското съдебно производство е
продължило извън рамките на разумния срок, като притеснения за неговото развитие и
евентуален неблагоприятен изход, накърняване на чувството му за справедливост и на
доверието му в правораздаването и изобщо в държавността поради забавянето на делото. В
този смисъл, липсата на събрани гласни доказателства, че вреди от такъв характер са
настъпили за ищеца от забавеното правосъдие, не обосновава недоказаност на претенцията.
Липсата на събрани доказателства как конкретно се е отразило забавянето на делото по
отношение на М. К. има значение единствено при преценка на размера на дължимо
обезщетение. В настоящия случай от една страна следва да се вземат предвид общата
продължителност от 1 година и 8 месеца, в който период не е имало определен съдия-
докладчик по делото, както и създаденото състояние на несигурност и неизвестност кога
делото ще бъде разгледано. От друга страна, следва да се прецени търсената с въззивната
жалба съдебна защита, обвързана с предмета на спора, а именно касае се за въззивна жалба
срещу решение на СРС, с което са предявени искове за обезщетение за вреди по чл. 2 б
ЗОДОВ, т.е. не се касае за значим интерес съгласно практиката на ЕКПЧ /трудовоправните
спорове (включително за трудова злополука), споровете за пенсии, делата за упражняване на
родителски права, делата за обезщетения за телесни увреждания, наказателните дела при
постановено задържане и други/, както и икономическата обстановка в страната.
В този смисъл за вредите, претърпени във връзка с необоснованото забавяне при
разглеждане на гр. д. № 10523/2020г. по описа на СГС, отговорността за които следва да
понесе ответникът СГС, съдът намира, че обезщетението следва да е в размер от 500 лева,
който размер съответства на обема на причинената на ищцата вреда. За разликата над
уважения размер до пълния предявен размер от 9580 лева искът следва да бъде отхвърлен
като неоснователен.
Относно предявения иск за имуществени вреди:
Държавата отговоря и за всички имуществени вреди, които са пряка и непосредствена
последица от нарушаването на правото на разглеждане на делото в разумен срок. В
конкретния случай ищцата претендира имуществени вреди за 4 броя билети за градски
транспорт и 3,60 лева за копирни услуги, като не са ангажирани доказателства такива
разноски да са сторени, както и да са сторени във връзка с установената забава по делото,
респ. с организирането на защита по настоящото дело. По отношение на претенцията за
държавна такса в размер на 10 лева, същата не представлява имуществена вреда, а разноски
по делото, по които дължи произнасяне в съответствие с изхода от спора.
Ето защо предявените искове за имуществени вреди за 4 броя билети за градски
транспорт /6,40 лева/ и 3,60 лева за копирни услуги следва да бъдат отхвърлени като
недоказани.
По разноските:
Съгласно чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът
осъжда ответника да заплати разноските по делото за внесена държавна такса - изцяло,
7
както и разноските за заплатено възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв,
съразмерно с уважената част от иска. В конкретния случай ищцата е сторила разноски само
за държавна такса в размер на 10 лева, които следва да й бъдат присъдени. Съдът намира, че
разноски в полза на ответника – СГС не се дължат, тъй като е бил представляван в процеса
от лица, които нямат качеството юрисконсулт по смисъла на чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ вр. чл. 78,
ал. 8 ГПК. В този смисъл е съдебната практика, намерила израз в Решение № 260370 от
27.02.2023 г. на СГС по гр. д. № 14110/2020г.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Софийски градски съд, с адрес: гр. София, бул. „Ви“ № , да заплати на М.
Г. Кирилова- П., ЕГН **********, с адрес: гр. С, ул. „Д Г“ №, вх. С, на основание чл. 2б, ал.
1 ЗОДОВ вр. чл. 6, пар. 1 от ЕКПЧОС сумата от 500 лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди вследствие на нарушаване изискването за разглеждане в
разумен срок на гр.д. № 10523/2020г. по описа на СГС, за периода от 05.10.2020г. до
09.05.2022г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба-
09.05.2022г., до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за
неимуществени вреди за разликата над 500 лева до пълния предявен размер от 9580 лева и
исковете за имуществени вреди за сумата от 3,60 лева, представляваща разходи за копирни
услуги и за сумата от 6,40 лева, представляваща общо сума за четири броя билети за градски
транспорт.
ОСЪЖДА Софийски градски съд, с адрес: гр. София, бул. „В“ № да заплати на М. Г.
Кирилова- П., ЕГН **********, с адрес: гр. С, ул. „Д Груев“ № , вх. С, на основание на чл.
10, ал. 3 от ЗОДОВ сумата от 10 лева, представляваща платена държавна такса в настоящото
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните и на Прокуратурата на Република
България като контролираща страна.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8