Решение по дело №463/2019 на Окръжен съд - Сливен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 10 февруари 2020 г. (в сила от 25 юни 2020 г.)
Съдия: Ваня Ангелова Маркова
Дело: 20192200100463
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 септември 2019 г.

Съдържание на акта

 Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   № 10

Гр.Сливен, 10.02.2020г

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СЛИЕВНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,  гражданско отделение, в  открито съдебно заседание на двадесет и първи януари,  две хиляди и  двадесета година, в състав :

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:  ВАНЯ АНГЕЛОВА

При участието на секретаря Пенка Спасова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 463 по описа за 2019г, за де се произнесе, съобрази:

 

          Предявен е иск за разваляне на договор за прехвърляне право на собственост върху недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, поради виновно неизпълнение от страна на приобретателя.  Правна квалификация чл. 87 ал.3 от ЗЗД и цена на иска –58 200.35лв.

          В исковата молба ищцата твърди, че с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане № 50/15.01.1992г., т. І, дело 91/1992 г. на нотариус при СлРС, заедно със своя съпруг Б.Г.Ш., прехвърлили на сина си Г.Б.Ш.  2/4 ид.ч. от дворно място в гр. Сливен, ул. „И.” 19, състоящ се от 376 кв.м., от които застроени  114 кв.м., ведно с цялото жилище на първия етаж в жилищната сграда, застроено върху 114 кв.м., обособено като самостоятелен жилищен обект, ведно с избени помещения № 4, 5, 6 от западната страна, с обща площ 42 кв.м. и ½ ид.ч. от подпокривното пространство, срещу задължението на ответника да ги гледа и издържа до тяхната смърт, като им осигури спокоен и обезпечен живот, какъвто са водили до сега, без задължение да живее с тях в едно домакинство, като те двамата си запазили правото да ползват целия имот до края на живота си.

Твърди, че съгласно поетото задължение, приобритателят трябвало да им осигури спокоен и сносен живот и да полага грижи, изразяващи се в осигуряване на храна, облекло, лекарства до края на живота им.

Въпреки че бил многократно канен от нея и покойния й съпруг, той не полагал нужните грижи, напълно се дезинтересирал от тях, като основни грижи за нея й съпруга й полагала и към момента продължавала да полага нейната дъщеря Е.Ц..

Твърди, че здравословното състояние на нейния съпруг било тежко и на 07.01.2006 г. починал, като преди смъртта му грижи за него полагала дъщеря им Е.Ц.. Твърди, че ответникът никога не се интересувал от техните нужди, потребности, от състоянието им, като през цялото време със съпруга си се справяли с грижи и неволи благодарение на своята дъщеря и преживявали без да бъдат подпомагани от ответника.

Твърди, че от сключването на договора и до сега не е получавала нито морална, нито финансова подкрепа от сина си. Многократно била придружавана от дъщеря си при хоспитализация в лечебно заведение и разчитала изцяло само на нейната помощ и подкрепа.

Твърди, че от прехвърлянето на имота до настоящия момент ответникът не е престирал необходимите грижи и издръжка за родителите си, дори когато много се влошило здравословно състояние на баща му, а след неговата смърт, тя останала сама и във влошено здравословно състояние.  Твърди, че до момента със съпруга си се издържали изцяло с пенсии и спестявания и са осигурявали всичко необходимо за семейството си, а ответникът не им престирал издръжка, нито грижи.

Моли за постановяване на съдебно решение, с което бъде развален процесния договор, поради неизпълнение, до размер на ½ ид.ч. от имота.

Ответникът е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131 от ГПК, с който оспорва изцяло иска като неоснователен.

Оспорва всички изложени в исковата молба твърдения на ищцата.

Твърди, че от момента на прехвърляне на имота не е спирал да се грижи и издържа родителите си, даже и по времето, когато били трудоспособни и в добро здраве, им  осигурявал издръжка и полагал грижи за тях във всяко отношение. Заедно със съпругата си, с която сключили брак през 1993 г., постоянно работели и осигурявали издръжката както за своето семейство, така и за родителите му. Живели заедно в жилището, предмет на сделката, в което родителите му имали самостоятелна стая, обзаведена според техните нужди. Въпреки че през 2000 г. се отказали от учреденото в тяхна полза право на ползване върху имота, не били ограничавани да ползват цялата къща съгласно договора. Имали общо домакинство, за което се грижели той и съпругата му. Имали магазин в същата сграда, предмет на сделката, били наематели на магазин за хранителни стоки в кв. „Д.Г.” и на заведение кафе –аперитив в гр. Сливен, където работела съпругата му, а той имал фирма за производство на стъклопакети. Отглеждали животни и се занимавали с дейности, от които получавали доходи в натура, като разполагали с достатъчно парични средства за задоволяване нуждите на своето семейство и това на прехвърлителите. Никога не се налагало да изпитват неудобства и лишения от каквото и да е естество или пък да търсят помощ от трети лица. Твърди, че никога не е оставял родителите си без грижи и издръжка. Те били задоволени с всичко необходимо за водене на нормален и спокоен живот. Цялостната им издръжка била поета от него и семейството му - като храна, отопление, облекло и всичко необходимо. От сключване на договора и до сега,  оказвал на своите родители, а след смъртта на баща си само на майка си, морална, финансова и всяка друга подкрепа, грижа и издръжка. Родителите му винаги били почитани и уважавани, включително  когато ищцата  останала сама.

 Твърди, че неговата сестра не се е грижила нито  за баща си, когато е бил жив, нито за майка си, след неговата смърт. Тя ходела при родителите и брат си само на гости, а след смъртта на баща им посещавала майка им само в дните, когато получава пенсията си, за да я получи.

          Твърди, че ищцата никога не е имала сериозни здравословни проблеми, които да налагат специални и трайни грижи за нея. Не е била хоспитализирана  в здравно заведение до момента и не се нуждае от чужда помощ, нито пък нейната дъщеря е полагала грижи за нея.

Твърди, че заедно със съпругата си живее и работи на „Карандила“, защото ищцата ги изгонила от имота по причина, че за известно време неговата тъща пребивавала в дома им след операция за сменена тазобедрена става, поради което не можела сама да се движи и грижи за себе си. В този период ответницата започнала да се държи особено, престанала да се храни заедно с тях и стояла сама в стаята си, започнала да обижда него и съпругата му и да им прави скандали. Дразнела се от присъствието на тъщата. Поставила ултиматуми, че ако тя не си отиде, ще ги изгони и тримата, което и направила с агресивното си поведение спрямо тях. Заявила им, че иска дъщеря й да я гледа, ако й бъде прехвърлена къщата, което според него е и причината за завеждане на делото.

           В с.з. лично и с пълномощник  поддържа иска и моли да бъде уважен. Претендира разноски и представя списък по чл. 80 ГПК. Подробни съображения излага в писмени бележки.

           В с.з. ответникът лично и чрез представител по пълномощие   оспорва предявения иск и поддържа подадения отговор. Моли иска да бъде отхвърлен като неоснователен. Претендира за разноски съгласно списък по чл. 80 ГПК. Подробни съображения развива в писмени бележки, в които твърди, че задълженията спрямо ищцата били изпълнявани в пълен обем в продължение на 26 години, а неизпълнението на договора  за една година е т.е. незначително с оглед интереса на кредитора.

           От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено  от фактическа страна следното:  

           Ищцата е майка на ответника.

           На 15.01.1992г, с  нотариален акт за  прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане  № 50/15.01.1992г., т. І, дело 91/1992 г. на Нотариус при СлРС, ищцата и нейния съпруг Б.Г.Ш.,  прехвърлили на своя син Г.Б.Ш. 2/4 ид.ч. от дворно място в гр. Сливен, ул. „И.” № 19, с пл. № 3755, в кв. 145, състоящ се от 376 кв.м., от които застроени  114 кв.м., ведно с цялото жилище на първия етаж в жилищната сграда, застроено върху 114 кв.м.,  състоящо се от две спални, дневна, столова, кухня, тоалетна и баня със самостоятелно стълбище, обособено като самостоятелен жилищен обект, ведно с избени помещения  № 4,5 и 6 от западната страна, с обща площ 42 кв.м. и ½ ид.ч. от подпокривното пространство, срещу задължението на ответника да ги гледа и издържа до тяхната смърт, като им осигури спокоен и обезпечен живот, какъвто са водили до сега, без задължение да живее с тях в едно домакинство, като те двамата си запазили правото да ползват целия имот до края на живота си.

         Същият имот по кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със заповед № РД-18-31/19.04.2006г, изменена със заповед № 18-3175/23.03.2019г, се индивидуализира като:

         -самостоятелен обект в сграда с  идентификатор № *****.121.1.1,  с предназначение на самостоятелния обект- жилище, апартамент, с брой нива на обекта: 1,  с площ по документ -114 кв.м,  находящ се в сграда с идентификатор № *****.121.1, разположена в поземлен имот с идентификатор № *****.121, ,  с адрес на поземления имот: гр.Сливен, ул. “И.“ №19-19А, с площ 348 кв.метра, с, предназначение на територията- урбанизирана,  начин на трайно ползване- ниско застрояване,  при граници: *****.2; *****.23; *****.68;*****.20; *****.5; *****.4,  ведно с три избени помещения, представляващи:     

сграда  с  идентификатор № *****.121.2 с площ от 8 кв.м. и предназначение – постройка на допълващо застрояване; сграда с   идентификатор № *****.121.3  , с площ от 14 кв.м.  и предназначение – постройка на допълващо застрояване и сграда  идентификатор № *****.121.4, с площ от 25 кв.м. и предназначение – постройка на допълващо застрояване.

          През 1993г ответникът сключил брак със св.А.С.Ш. и в продължение на 5 години младото семейство живяло в същия имот, заедно с ищцата и нейния съпруг Б.Г.Ш..

          След това свекъра и свекървата отишли да живеят на вилата, където отглеждали животни и се грижели за детето на ответника. 

          През този период страните имали много добри отношения, ищцата и съпруга й били почитани и  уважавани от ответника и семейството му.

          Той посещавал родители си на вилата всяка събота и неделя, помагал им, включително  финансово, но тогава те нямали нужда от издръжка, все още сами се грижели за себе си  и се издържали от пенсиите си.

          Около пет години ищцата и нейния съпруг живели на вилата, но на 07.01.2006г той  починал и тя  останала да живее сама на вилата.

          Преди 7-8 години отстъпила вилата на своята внучка / дъщерята на  ответника/, която се омъжила и със своето семейство се преместила да живее там,  а ищцата  отишла да живее при ответника и  съпругата му, в процесия имот. Там имала собствена стая на етажа, достъп до обща кухня, баня и тоалетна, а страните живели в едно домакинство.

         В началото имали много добри отношения, взаимно си помагали,  предимно ищцата готвела, ответникът прекарал локално парно в къщата, сменил дограмата на прозореца в стаята на майка си, водел я на прегледи.

         В този период не й липсвали грижи и финансова помощ от сина й.

         Преди  3-4 години ищцата започнала да се оплаква на своя брат – св.С.Д.,  на своята приятелка - св.В.М. и на  дъщеря си  св.Е.Ц., че не и стигат парите.

         Тъй като страдала от исхемична болест на сърцето,  хипертония и  диабет, постоянно се налагало да купува скъпи лекарства, за което не й стигала пенсията от 431 лв. Имала нужда от  грижи и финансова помощ, както и да бъде водена на  медицински прегледи . 

        В периода 2017г- 2019г постъпвала  пет  пъти в болница.

        От 25.10.2017г до 31.10.2017г, от 23.03.2018г до 02.04.2018г и  13.08.2018г до 15.08.2018г, била на лечение в неврологично отделение на МБАЛ“Д-р Иван Селимински-Сливен“АД с умерена степен на хипертония  и хронично предсърдно мъждене .

          В периода от 01.04.2019г до 05.04.2019г била на болнично лечение в отделението по инвазивна кардиология на МБАЛ“Х.Димитър“-Сливен поради двуклонова  коронарна болест.      

         Тъй като  не й стигали парите,  искала на заем  малки суми от своя брат- св.Добрев, на който се оплакнала, че ответника не иска да я гледа.

         Ищцата се оплакала на свята приятелка - св. М., че има конфликт със снаха си и че няма място за двете в една кухня. Това я принудило  през деня да слиза по стълби,  за да си готви под навеса на двора,  който не бил пригоден за тази цел.   

         Преди година и половина отношенията между страните станали  обтегнати, особено след като в процесния имот дошла да живее  тъщата на ответника. Тогава  ищцата  изгонила от имота сина и снаха си.

         От тогава не ги е потърсила, нито те нея, нито са й престирали  дължимата по договора издръжка и грижи.

         Само снахата  отишла веднъж в  имота да си вземе дрехите.

         В периода 16.01.2019г-21.01.2019г ищцата била хоспитализирана в неврологично отделение на МБАЛ“Д-р Иван Селимински –Сливен“ след получен исхемичен мозъчен инсулт и лека десностранна хемипареза.

        Дъщерята на ответницата се обадила на ищеца и го попитала как ще си поделят грижите по болната им майка, но той категорично  отказал да поеме ангажимент към нея, нито я посетил в болницата.

        По време на престоя си в болницата ищцата била обгрижвана от дъщеря си св. Е. Цонова и св.В.М., които се редували денонощно като придружители.

        След изписването от болницата грижите по нейното възстановяване, лечение и издръжка поела изцяло дъщеря й Е. Цонова.

        Ищцата се оплакана на св.  М., че купува скъпи лекарства  и че й трябват 1000лв за ремонт на покрива, но ответника отказал да й помогне, след което  св.М. и дала на заем сумата от 1000лв.

        Ответникът отказал  да плати и  половината сума/500лв/за операция на очите на майка си,  която  сума  платила дъщерята Е.Ц.

              Горната фактическа обстановка съдът прие за установена след анализ и съвкупна преценка на събраните по делото доказателства.

              Писмените съдът цени като относими, допустими  и  неоспорени, а гласните – като допустими,  преки и непосредствени, като единствено показанията на св. Милка Трифонова са твърде общи и недопринасящи за изясняване на фактическата обстановка по делото.

             Съдът отчита, че част от свидетели/св.Е.Ц., св. С.Д. и св. А.Ш./ имат близка родствена връзка със страните по делото и цени техните показания съобразно разпоредбата на чл. 172 ГПК - с оглед на всички други данни по делото и като се има предвид възможната им заинтересованост от изхода на делото.  

             Въпреки родствената връзка, съдът дава вяра на показанията на св.Е.Ц. и св. С.Д., тъй като се подкрепят напълно от  показанията на св. В.М., която е близка приятелка на ищцата и има обективни и преки впечатления от взаимоотношенията на страните.

              Съдът  кредитира показанията и на св.А.Ш., тъй като са конкретни, преки и непосредствени и в голямата си част се подкрепят от показанията на останалите свидетели, в т.ч. и с показанията на св.Е.Ц.. От техните показания се установи, че в период от година и половина ответникът не живее при ищцата в процесния имот, тъй като е бил изгонен  от нея.  От тогава не се е интересувал от нея и не й е давал издръжката,от която има нужда предвид възрастта и здравословното й  състояние, дори не е отишъл да я посети в болницата след получен през м. януари 2019г инсулт.

              Съдът дава вяра и на показанията  на св. Л.С.,  която не е  заинтересована в полза или вреда на една от страните и нейните показания също допринасят за изясняване на спора от фактическа страна.

              Като цяло всички свидетели възпроизведоха безпротиворечиво семейните отношения, в различните години и етапи от живота на страните.

         Според техните показания, отношенията между страните  трайно влошили през последните 3-4 години от съвместния им живот.  До тогава ищцата се радвала на уважението и помощта от своя син и не се оплаквала, че не се грижи за нея. Докато бил жив нейния мъж, двамата нямали нужда от издръжка, тъй като сами се грижели за себе си и се издържали.

              При изграждане на фактическата обстановка, съдът съобрази и дадените от ищцата по реда на чл. 176 ГПК обяснения, които цени с оглед на всички други обстоятелства по делото.

         При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи: 

          Предявен е иск е основателен и доказан и следва да бъде уважен.

     Предмет на договора е прехвърляне на недвижим имот срещу задължението на ответника за поеме гледането и  издръжката на прехвърлителите, като им осигури  до края на живота спокоен,  нормален и материално обезпечен живот, какъвто са водили и до сега, без задължението да живее с тях в едно домакинство. 

     За да се отговори на въпроса кои са релевантните факти по иска за разваляне поради неизпълнение на договор за издръжка и гледане, следва съдът, тълкувайки волята на страните, да определи обема на договорните задължения, след което да съпостави съдържанието на поетото задължение за грижа и издръжка с конкретните нужди на прехвърлителя, като съобразява  неговата възраст, нужди, физическо и здравословно състояние през целия срок на изпълнение на задължението.

   Представяне на натурална и парична  издръжка,  както и  други грижи за домакинството и здравето на кредитора, според нуждата и възможностите му да се справя сам, по общо правило, е същността на дължимата престация за грижи и издръжка на прехвърлителя.

         Приобретателят  носи доказателствената тежест да установи  точно  и пълно изпълнение по договора – в пълен обем и през целия период.

         Предвид спецификата на договора за издръжка и гледане,  изпълнението  му  не подлежи на забава. Кредиторът по договора има право ежедневно и непрекъснато да изиска и получи договорената  престация.  Поетото от  длъжника  по договора за издръжка и гледане задължение трябва да бъде изпълняване ежедневно и непрекъснато, а не епизодично  или  през  определени периоди от време. 

          Като се има предвид, че се касае за възрастна жена на 80години, с множество  заболявания, с получаваната  пенсия от 431 лева е немислимо да покрива сама всичките си разходи за храна, отопление,  лекарства и др.

          По делото бе установено, че тя е имала нужда от издръжка, че не са й стигали паричните средства, че е искала заеми от своя брат С.Д., а от св. М.  взела на заем 1000лв за ремонт на покрива на къщата.    

         Отделно от парична издръжка, ищцата имала нужда от помощ в домакинството и грижи,особено след получения през януари 2019г инсулт.

         Докато  живяла със своя съпруг, двамата нямали нужда от издръжка и това бе заявено лично от ищцата в съдебно заседание, но след като е вече възрастна и болна,  има нужда от грижи и издръжка.

         Въпреки това, вече повече от година и половина не я получава от своя син, с който са във влошени отношения и това обстоятелство не бе оспорено нито от него, нито от съпругата му.

         Причината за разрива в техните отношения е ирелевантна за  неизпълнението на договорното му задължение да престира издръжка и грижи за своята майка до края на живота й.

         В писмената защита ответникът се позовава на частично неизпълнение на договора, което счита за  незначително с оглед интереса на кредитора. 

          Преценката за това кога неизпълнението на договор за прехвърляне на имот срещу задължението за издръжка и гледане е незначително по смисъла на чл.87 ал.4 ЗЗД, следва да се извършва изцяло с оглед  интереса на кредитора, при наличие на конкретни обстоятелства, като възраст, здравословно състояние, специфични нужди, икономически условия и пр.

          Дали неизпълнената част е незначителна е въпрос на фактическа преценка за всеки конкретен случай.  Като се има предвид, че ищцата е  на 80години, с множество заболявания,  че вече не може да се грижи за себе си и се издържа от получаваната пенсия,  съдът намира, че неизпълнената  част  от договора не е  незначителна с оглед  нейния интерес.

          Липсата на престирана издръжка за период от година и половина,  не може да се окачестви като незначително  с оглед интереса на ищцата, тъй като в тази етап от нейния живот тя има най-голяма нужда от издръжка и грижи ,  особено след получения преди една година инсулт. 

          Дори ответникът да е давал издръжка на своята майка през целия останал период на договора, съдът намира, че непрестирането й  за период от година и половина е равнозначно на частично неизпълнение, което не е  незначително с оглед интереса на кредитора и  е  основание за разваляне на договора.  Достатъчно е длъжникът да не е изпълнявал задълженията си известно време, за да може кредиторът да развали договора и единственото изключение е уредено в чл. 87 ал.4 от ЗЗД- когато неизпълнената част от задължението е незначителна с оглед интереса на кредитора.

          В  период от година и  половина ищцата не е търсила грижи и издръжка от своя син, но за да изпадне длъжника  в  забава, не е необходима нарочна покана от кредитора.

          За да се приеме, че ответникът  е изправна страна по договора, трябва  да е установено по делото, че е бил готов да изпълни  задълженията си по договора, но ищцата го е осуетила.

          Такива обстоятелства по делото не  се твърдят, не се и установиха.

          С оглед спецификата на договора за издръжка и гледане, изпълнението на договора не подлежи на забава. Това, което не е изпълнено днес, не може да се даде или изпълни утре. Кредиторът има право ежедневно за изисква и да получи договорената престация, но няма задължение да я приеме.

           Когато прехвърлителят по алеаторния договор не оказва съдействие на приобретателя за изпълнение на задълженията му в натура, последният е длъжен да представи изпълнение в пари.

          В случая страните са уговори не само гледане, но и цялостна издръжка,  което включва  и  парична издръжка. Не се установи по делото, че за времето, през което ответникът не е живял при  майка си, й е превеждал ежемесечно определена сума пари за издръжката и се е грижил за нея, както е уговорено с договора.           

          Ето защо, съдът намира, че са налице предпоставките за разваляне на договора по съдебен ред, поради виновно неизпълнение от страна на приобретателя.

         Тъй като задължението по договора  е поето по отношение на двама съпрузи и се иска разваляне само по отношения на преживелия съпруг,  договора  следва да бъде развален само за  ½ ид.част.            

          На основание чл. 78 ал.1 от ГПК, ответникът  бива осъден да заплати на ищеца  направените по делото разноски съгласно списък по чл. 80 ГПК, възлизащи  в размер на 1494 лв., от които д.т.- 582лв, адв. хонорар- 830лв, такса вписване- 62лв, препис на исковата молба -15лв, удостоверение-5лв.  

          Мотивиран от изложеното, съдът

  

Р   Е   Ш   И   :


 

     РАЗВАЛЯ  до размер на ½ ид.част по отношение на  З. Д.Ш. ***, ЕГН – ********** и  Г.Б.Ш. ***19А, ЕГН -**********, сключения между тях  с нотариален акт № 50 от 15.01.1992г ,том І, нот.дело. № 91/1992г на Нотариус при СлРС, договор прехвърляне  на недвижим имот срещу  задължение за издръжка и гледане, по силата на който, З. Д.Ш. и Б.Г.Ш. с ЕГН-**********  прехвърлят на  Г.Б.Ш. следния недвижим имот:  2/4 идеални части от поземлен имот с идентификатор № ***.121,  целия с площ 348 кв.метра., предназначение на територията- урбанизирана,  начин на трайно ползване: ниско застрояване/до 10м/, с административен адрес: гр.Сливен, ул.“И.“19-19А, при граници: *****.2; *****.23; *****.68; *****.20;  *****.5; *****.4,  ведно с  целия първи етаж от многофамилна  жилищна сграда, представляващ  самостоятелен обект в сграда  с идентификатор ***.121.1.1, с предназначение – жилище, брой на нива обекта -1,  със застроена площ  от 114 кв.метра,   находящ  се в сграда с идентификатор № ***.121.1,  със застроена площ от 111 кв.метра, брой етажи - 2,  с предназначение- многофамилна жилищна сграда, заедно с избени помещения, представляващи: сграда с идентификатор № *****.121.2, със застроена  площ 8 кв.метра, брой етажи: 1, с предназначение – постройка на допълващо застрояване;  сграда с  идентификатор № *****.121.3, със застроена площ от 14 кв.метра, брой етажи:1, с предназначение- постройка на допълващо застрояване и сграда идентификатор № *****.121.4, със застроена  площ от 25 кв.метра, брой етажи :1, предназначение-  постройка на допълващо застрояване, заедно с ½ идеална част от подпокривното пространство, срещу задължението на приобретателя да поеме пожизнено гледането и цялостната издръжката на прехвърлителите, поради виновно неизпълнение на задълженията от страна  на  приобретателя.


             ОСЪЖДА  Г.Б.Ш. ***19А, с ЕГН -**********  да заплати на   З. Д.Ш. ***, ЕГН – **********,  сумата 1 494лв, представляваща разноски по делото.

             ДАВА на З. Д.Ш.  на основание чл. 115 ал.2 ЗС, шестмесечен срок за отбелязване на решението в Службата по вписванията.           

             Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд.Бургас, в двуседмичен  срок от съобщаването му на страните.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: