Р Е Ш Е Н И Е
Номер
260383 Година 01.12.2020 Град
С.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД XII
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На четиринадесети октомври
Година 2020
в публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р.
Секретар: В.П.
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Р.
гражданско дело номер 5096 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявен
е установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
Ищците
Р.П.Д., Ж.И.Д. и С.И.Г. твърдят в поправената си искова молба, че били собственици и
владеели поземлен имот с идентификатор -, с адрес на поземления имот: с. М.,
местност М., с площ: 4001 кв.м, с трайно предназначение на територията:
Земеделска, с начин на трайно ползване: Нива, с категория на земята: 4, с номер
по предходен план: -, при съседи: --. Страните по делото били наследници на
общия наследодател С.И. С. /П./, б.ж. на с. М., починала на 21.11.1955 г.
Същата притежавала право на собственост върху земеделски имоти, един от които
бил процесния имот, който представлявал нива от 4,000
дка, четвърта категория, в местността „П.“ /идентичен с местност „М.“/ в
землището на с. М., Община С.. С н.а. за покупко-продажба на недвижим имот от
09.12.1954 г. на Старозагорски народен съдия, същата продала на снаха си Ж. И. С.,
която била съпруга на сина й - П.И.С., правото на собственост върху процесния имот. От този момент Ж. С. и съпругът й обработвали
този имот, а след тяхната смърт, нивата била владяна спокойно, несмущавано и
явно от техните наследници - синът им И. П.С. и дъщеря им, първата ищца Р.П.Д..
След смъртта на Ж. С. /1988 г./ и съпругът й /1983 г./, владението върху имота
преминало въз основа на наследствено правоприемство
към техните наследници, които необезпокоявано от никого продължили да
обработват нивата и получават добиви от нея. Първата ищца, заедно със своя брат
И. П.С., до неговата смърт, обработвали нивата, като я сеели, жънели и
получавали реколта от нея. Именно те се считали за единствени нейни собственици,
тъй като знаели за извършената през 1954 г. продажба от тяхната баба в полза на
майка им Ж. С., починала през 1988 г. След смъртта на И. П.С., настъпила на -
г., неговите деца - втората и третата ищци, заедно с първата ищца Р.Д., владели
процесния имот и никой не се бил противопоставял на
тяхното право на собственост, тъй като останалите наследници на общата наследодателка знаели за извършената приживе от С. С. /П./
възмездна покупко-продажба. Именно
поради факта на лично и пряко служене с недвижимия имот чрез обработването му
след придобИ.е на собствеността върху същия, никога
тази нива от 4,000 дка, в местността „Д.“ в с. М., не била национализирана,
включвана в ТКЗС или други подобни селскостопански организации. Независимо от
обстоятелството, че още преди възстановяването на собствеността върху същата ищците
разполагали с нотариален акт на своята праводателка Ж.
С. за собственост върху процесния имот, последният
бил възстановен като съсобствен на наследниците на
общата наследодателка С.И. С., вместо на наследниците
на действителния собственик. Така с решение № 24039/08.12.1995 г. ПК С.
възстановила правото на собственост в съществуващи реални граници на
наследниците на С.И. върху нива от 4,001 дка, четвърта категория, местност „М.“,
имот № - по картата на землището на с. М., при граници, описани в решението,
въпреки че общата наследодателка се била разпоредила
приживе с този имот, като го продала на майката на първата ищца. С оглед на
изложеното уточнявали, че след възстановяване правото на собственост по реда на
ЗСПЗЗ върху процесния имот през 1995 г., ищците
осъществявали пряко, несмущавано и трайно владение върху същия, считано от
момента на въвеждането им във владение - месец декември 1997 г., и към момента
на подаване на настоящата искова молба, както и понастоящем продължавало
тяхното владение. Възстановеният с решението на ПК процесен
имот - нива с № - в землището на с. М. от 4,001 дка, бил идентичен с имота -
предмет на н.а. за продажба от 1954 г., а именно: нива от 4,000 дка, местност „П.“
в с. М., която по действащият тогава план на селото се намирала в кв. 37,
парцел 137-4,5. Поради обстоятелството, че Общинска служба по Земеделие С. им отказала
да установи идентичност на възстановения имот по административен ред и този по
н.а. № 113/54 г., ищците провели геодезическото му
заснемане и с протокол от 15.09.2019 г. за трасиране и координиране на поземлен
имот с идентификатор № - се установило, че притежаваният от тях имот - нива от
4,000 дка в местността „П.“, бил напълно идентичен с възстановения такъв имот -
нива от 4,001 дка местност „М.“ в с. М., съобразно кадастрална карта на селото.
Ето за тях бил налице правен интерес от предявяване на настоящия иск, с който
претендирали, че били единствени собственици на процесния
имот, отричайки правото на собственост на ответниците
върху същия. След реституцията на процесната нива
през 1995 г. и въвеждането на правоимащите лица във
владение през декември 1997 г. от ПК С., само и единствено ищците владели имота
като собственици, като през първите 12 години първата ищца заедно с брат си
обработвали имота, а след смъртта му през 2010 г., владението върху процесната земя преминало в полза на неговите деца -
втората и третата ищци. Поради това ищците владеели със собственическо
намерение процесния имот, като владението им било
явно, непрекъснато, необезпокоявано и неоспорвано от никого. След реституцията
на имота по реда на ЗСПЗЗ, в резултат на владението си за период повече от 20
години, ищците били придобили имота на оригинерно
основание - давностно владение, което продължило от
декември 1997 г. и до момента на предявяване на настоящия иск. Искането е да
признае за установено по отношение на ответниците, че
ищците са собственици на процесния поземлен имот с
идентификатор -, с адрес: с. М., О., местност М., с площ: 4001 кв.м, с трайно
предназначение на територията: Земеделска, с начин на трайно ползване: нива,
категория на земята: 4, с номер по предходен план: -, при съседи: --, на
основание придобивна давност.
Ответниците Р.Т.Р., Я.Е.П., С.Т.И., И.П.И.,
Н.В.М., Т.М.И., С.И.П., Т.Г.Х., И.Г.Х. и А.В.Д., редовно призовани, не са
подали писмен отговор, а в съдебно заседание не се явяват, не изпращат
представител и не вземат становище по предявения иск, ответниците С.Т.Г.,
Е.Т.Р. и Д.Т.Р. - А., редовно призовани, не са подали писмен отговор, а в хода
на делото по същество заемат становище, че делото следва да се реши в полза на
ищците, ответникът М.И.И., редовно призован, не е
подал писмен отговор, като в съдебно заседание поддържа исковата молба, а в
хода на делото по същество заема становище, че делото следва да се реши в полза
на ищците, ответницата С.А.В., редовно призована, не е подала писмен отговор,
като в съдебно заседание заема становище за основателност на исковата молба,
тъй като ищците били семейство, което винаги било владяло този имот, поради
което делото следвало да се реши в тяхна полза, а ответницата С.М.И., чрез
назначеният й от съда особен представител по чл. 47, ал. 6 ГПК, заема становище
за неоснователност на предявения иск, с възражения и доводи, изложени подробно от
особеният й представител в подадения в срок отговор и в хода на делото по
същество.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност с
исканията, възраженията, признанията и доводите на страните по делото, взе
предвид и настъпилите след предявяването на иска факти, от значение за спорното
право, намери за установено следното:
Страните
по делото са наследници по закон на общата наследодателка
С.И. С., починала на 21.11.1955 г. (л. 14-15).
Ответницата Я.Е.П. е дъщеря, а ответниците С.Т.Г., Е.Т.Р.,
Р.Т.Р. и Д.Т.Р. – А. са деца на починалата на
27.08.2007 г. друга дъщеря П. Е.А. на починалата след общата наследодателка на 02.08.1974 г. нейна дъщеря Д. И.Д.. Ответникът
С.Т.И. е син, а ответниците И.П.И. и С.А.В. са
съответно преживяла съпруга и дъщеря на починалият на 17.09.2018 г. друг син А.
Т.И. на починалият след общата наследодателка на 21.12.1974
г. неин син Т.И. С.. Ответницата С.М.И. е дъщеря, а ответниците
Н.В. М., А.В.Д. и Т.М.И. са деца на починалата на 24.03.2016 г. друга дъщеря на
починалият след общата наследодателка на 19.10.1980
г. неин син М. И. П.. Ищцата Р.П.Д. е дъщеря, а ищците Ж.И.Д. и С.И.Г. са деца
на починалият на - г. син И.П.С. на починалият след общата наследодателка
на 23.02.1983 г. неин син П.И.С.. Ответниците М.И.И. и С.И.П. са внуци на общата наследодателка
и деца на починалият след нея на 19.05.1963 г. неин син И. И. С.. А ответниците Т.Г.Х. и И. Г.Х. са внуци на общата наследодателка и деца на починалата преди нея на 07.11.1946
г. нейна дъщеря Т.И.М. (л. 14-15).
Правото на собственост
върху процената нива е възстановено по заявление от
01.06.1992 г. на бащата на втората и третата ищца, и брат на първата ищца – И. П.С.,
в стари реални граници, с решение № 24039/08.12.1995 г. на ПК С., на
наследниците на общата наследодателка С.И. С. (л.
146-148).
При това положение е без
правно значение за изхода на делото, както изтъкваното от ищците обстоятелство,
че същата нива не била включвана в ТКЗС, ДЗС или други образувани въз основа на
тях селскостопански организации, защото и невключваните в такива земи подлежат
на възстановяване по ЗСПЗЗ (чл. 10, ал. 1 ЗСПЗЗ), така
и установеното от заключението на назначената по делото съдебно-техническа
експертиза, което съдът възприема поради неоспорването му от страните и липсата
на противоречие с останалите доказателства, и отговорите на вещото лице в
съдебно заседание обстоятелство, че същата нива е била изключена от регулацията
с действащият регулационен план на с. М., одобрен със заповед № 3813/14.08.1991
г., защото и такива земи подлежат на възстановяване по ЗСПЗЗ (аргумент и от чл.
10б ал. 1 ЗСПЗЗ). При посочената й реституция, без правно значение за изхода на
делото е и твърдяното от ищците обстоятелство, че тази нива била продадена с
представения н.а. № 113/1954 г. на Ж. И. С., майка на първата ищца и баба по
бащина линия на втората и третата ищци, поради което следвало да бъде
възстановена на тях, като нейни наследници, а не на наследниците на продалата й
я с този н.а. обща наследодателка С.И. С., нейна
свекърва и майка на съпругът й П.И.С. (л. 8). Ирелевантно поради това е и ЗСТЕ, че само част от 1688 кв.м
от имота по същия н.а. № 113/1954 г., съвпада с процесната
нива (л. 142). Тези обстоятелства биха били от значение само при иск по чл. 14,
ал. 4 ЗСПЗЗ, какъвто по делото не е предявен, а няма и данни ищците да са
предявявали до момента срещу ответниците (чл. 14, ал.
4 ЗСПЗЗ, Р 66-2020-I г.о.). Другата правна възможност е придобивната
давност, на която е основан искът по настоящото дело. Без правно значение за
изхода му обаче е и изтъкваното от ищците обстоятелство, че процесната
нива била владяна до смъртта на родителите на първата ищца и баба и дядо на
втората и трета ищци – П.И.С., починал на 23.02.1983 г., и съпругата му Ж. И. С.,
починала на 10.05.1988 г., а след тяхната смърт до възстановяването й – от
първата ищца и нейният брат И. П.С., като техни наследници. Поради това съдът
не обсъжда и показанията в тази им част на разпитаните по делото свидетели Й. и
Т.. А това е така защото тази нива е подлежала на възстановяване по реда на
ЗСППЗЗ, а според чл. 5, ал. 2 ЗСВОНИ (Нова - ДВ, бр. 107 от 1997 г., изм.,
бр. 61 от
2015 г.), изтеклата за такива имоти придобивна давност, не се зачита и започва да тече от влизане
на същата разпоредба в сила на 22.11.1997 г. (ТР 10-2012-ОСГК, Р 45-2015-I г.о., Р 66-2020-I г.о.). Поради това меродавно за изхода по делото е
само владението на тази нива след 22.11.1997 г., на което е основан и иска на
ищците по делото, които в поправената си искова молба поддържат, че са я
придобили по давност с непрекъснато й владение от декември 1997 г., когато
братът на първата ищца и баща на втората и трета ищци – И. П.С., е подписал
протокола от 03.12.1997 г. на ПК С. за въвода на
наследниците на общата наследодателка С.И. С., на
които е била възстановена с решението на ПК С., във владение на същата нива (л.
10).
От показанията на
разпитаните по делото свидетели Й. и Т., които съдът кредитира, тъй като са
непосредствени, последователни и логични, и не противоречат на останалите
доказателства, се установява, че за част от исковия период, от декември 1997 г.
до преди 3-6 години, само първата ищца и нейният брат И. П.С., а след неговата
смърт на - г. – и втората и третата ищци, и техни роднини, са обработвали процесната нива, на която са отглеждали зеленчуци, като
освен тях, същите свидетели не са виждали други лица да я обработват и не знаят
да е имало спор за собствеността й (л. 152-153).
Последната попада понастоящем
в район с одобрени кадастрална карта и регистри и представлява поземлен имот с
идентификатор -, с адрес на поземления имот: с. М., местност М., с площ: 4001
кв.м, с трайно предназначение на територията: Земеделска, с начин на трайно
ползване: Нива, с категория на земята: 4, с номер по предходен план: -, при
съседи: -- (л. 11).
При тези установени по
делото обстоятелства, съдът намери, че предявеният положителен установителен иск за собственост е неоснователен. Същият
ищците са основали на обстоятелството, че са придобили по давност притежаваните
от ответниците идеални части от процесната
нива, чрез владението й през посочения в поправената им искова молба период, след
реституцията й - от декември 1997 г. до подаване на исковата молба в съда на
03.10.2019 г. (л. 36). От същото
обстоятелство ищците извличат изгодни за себе си правни последици по чл. 79,
ал. 1 ЗС. Поради това тежестта да го докажат пълно и главно, тоест несъмнено,
лежи по делото върху тях (чл. 154, ал. 1 ГПК). Същите обаче не доказаха това
обстоятелство.
В мотивите на ТР 1-2012-ОСГК
на ВКС е посочено, че след като основанието, на което съсобственикът е придобил
фактическа власт върху вещта, признава такива и на останалите съсобственици, то
го прави държател на техните идеални части. Поради това, за да ги придобие по
давност е необходимо да превърне с едностранни действия държанието им във
владение. Завладяването на частите на останалите съсобственици трябва да се
манифестира пред тях, освен ако това е обективно невъзможно. Приема се, че
такава обективна невъзможност е налице когато на сънаследника - владелец не е
било известно наследодателят да има и други наследници, поради липса на данни
за това в регистрите на населението, или когато невладеещият съсобственик е
напуснал пределите на страната и адресът му е неизвестен. В тези случаи, за да
бъде осъществен фактическият състав на придобивната
давност, е достатъчно владеещият съсобственик да е изявил намерението си да
свои целия имот за себе си по отношение на всички - чрез извършване на такива
действия, които не оставят съмнение, че той упражнява фактическата власт за
себе си, и за които всеки заинтересован може да узнае (ТР 1-2012-ОСГК).
При наследствено правоприемство, каквото в случая е
възникнало по отношение на процесната нива с
възстановяването й с решението на ПК на страните, като наследници на общата им наследодателка С.И. С., владението й преминава по право към
всички наследници, независимо дали само един от тях остава да ползва имота,
дали се познават помежду си, дали знаят или не знаят какви вещи са останали в
наследството (така и Р 1-2019-I г.о.).
В техните вътрешни отношения се счита, че всеки е владелец на своите и държател
на чуждите идеални части. Поради това презумпцията на чл. 69 ЗС не намира
приложение и наследникът, който се позовава на придобивна
давност, трябва да докаже не само, че е ползвал имота, но и че е променил
намерението си и е завладял частите на останалите сънаследници.
Тази промяна на намерението му обаче изисква външна изява и обявяването й на
останалите сънаследници. Не просто чрез извършване на
активни действия, а на такива, които не могат да се тълкуват по друг начин,
освен като отричане на правата им, и които са от естество да бъдат възприети по
този начин от всички тях, за да се приеме, че те обективно са могли да узнаят
за същите и предприемат необходимото за защита на правата си. Докато останалите
сънаследници са в неведение относно промененото
намерение на един от тях да завладее и да придобие техните идеални части,
докато то не бъде изявено по несъмнен начин, сънаследникът-владелец не може да им
противопостави владението си (Р 1-2019-I г.о.).
В съответствие с тази задължителна
практика на ВКС следва и в случая да се приеме, че по делото не е установено
пълно и главно, тоест несъмнено, намерението на първата ищца и нейният брат И. П.С.,
а след неговата смърт - и на втората и третата ищци, като негови наследници, да
своят идеалните части на останалите сънаследници на
общата им наследодателка - ответниците
по делото, защото няма никакви данни същото да им е било обявено на тях, чрез
извършване на действия, които несъмнено да сочат на отричане на техните права
върху процесната нива. Тъкмо напротив. От показанията
на разпитаните по делото свидетели се установи по делото само, че първата ищца
и нейният брат И. П.С., а след неговата смърт - и на втората и третата ищци,
като негови наследници, са упражнявали фактическа власт върху същата нива,
която са обработвали от декември 1997 г. до преди 3-6 години, и нищо друго. Тази
нива обаче е наследствена на всички страните по делото, защото е била възстановена
с решението на ПК към откритото наследство на общата им наследодателка
С.И. С.. Поради това упражняваната от ищците, като едни от наследниците й,
фактическа власт върху същата нива, чрез обработването й и извличане на плодовете
й само от тях, за частта от исковия период от декември 1997 г. до преди 3-6
години, има характер само на държане на идеалните части на ответниците
от същата нива. Поради това, за да я придобият по давност, ищците е следвало да
манифестират/обявят пред ответниците завладяването й чрез
действия (като недопускането им в имота, гоненето им от същия и други
такива), които недвусмислено отричат правата им/отблъскват
владението им върху нея, което следва от изискването владението да не е
установено по скрит начин (ТР 1-2012-ОСГК, Р
381-2010-II г.о.). А такива техни
действия по делото няма установени за исковия период от декември 1997 г. до
подаване на исковата им молба по делото в съда. Тъкмо напротив. Установеното е от
разпитаните свидетели само личното ползване от ищците на процесната
нива за част от този период, от декември 1997 г. до преди 3-6 години, което не
са такива действия, защото са сходни с тези по чл. 31, ал. 1 ЗС, които всеки от
съсобствениците може да извършва с общия имот – да го ползва изцяло, за което
дължи на останалите само обезщетение (Р 1-2019-I
г.о., Р 381-2010-II г.о.). Поради това
обработването и получаването от ищците на плодове от процесната
нива за горепосочената част от исковия период, не може въобще да се приеме за
проява на намерението им да владеят тази нива изцяло за себе си (така
и Р 1-2019-I г.о., Р 381-2010-II г.о.). Не
представлява такава промяна в намерението им и подаденото заявление само от
брата на ищцата - И.П.С., за възстановяването й по ЗСПЗЗ на името на общата на
страните наследодателка, нито пък подписването от
същия след това на протокола на ПК С. за въвода във
владението й, защото съгласно чл. 14 ППЗСПЗЗ, това ползва всичките останали наследници,
включително и ответниците (така и Р 1-2019-I г.о.).
По делото няма и данни ищците да са били в обективна невъзможност да доведат до
знанието на последните намерението си да владеят целия имот за себе си. Не само
защото и ответниците са вписани в регистъра на
населението, като наследници на общата наследодателка,
видно от представеното от ищците удостоверение за наследниците й (л.
14-15). Но и защото, по делото няма и данни никой от тях да е
напускал пределите на страната и адресът му да е неизвестен поради това на
ищците. Тъкмо напротив. Вписан е в същото удостоверение за наследници (така и Р
1-2019-I г.о.). По делото няма и данни да е постигано между страните неформално
споразумение за доброволно уреждане на имуществените им отношения, при което
всички ответници да са дали съгласие процесната нива да остане на ищците, на които да е
предавано на това основание владението й, при което да не е било необходимо, за
да я придобият по давност, да отблъскват владението им, защото го упражняват с
тяхно съгласие. Тъкмо напротив. И двамата разпитани по делото свидетели не дават
показания да е налице такова постигано между страните неформално съгласие за процесната нива, вместо което дават показания, че не
познават въобще ответниците. При това положение, след
като са основали иска си на придобивна давност на
идеалните части на последните от същата нива, ищците трябваше да докажат пълно
и главно, тоест несъмнено по делото, че са извършили такива действия, с които
са обективирали спрямо тях намерението си да ги владеят
за себе си, а такива доказателства по делото няма (ТР 1-2012-ОСГК).
Ето защо съдът намери, че искът им по делото за признаване по отношение на ответниците, че са придобили собствеността й по давност,
чрез непрекъснатото й владение от декември 1997 г. до подаване на исковата
молба в съда на 03.10.2019 г., е неоснователен и като такъв следва да се
отхвърли (чл. 79, ал. 1 ЗС).
Този извод не търпи
промяна, нито от изявленията на ответниците С.Т.Г., Е.Т.Р.,
Д.Т.Р. – А., С.А.В. и М.И.И. в хода на делото по
същество, че делото следва да се реши в полза на ищците, защото не представлява
признание на иска, нито от изявленията в съдебното заседание на ответницата С.А.В.,
че този иск е основателен, и на ответника М.И.И., че
поддържа исковата молба, защото, макар и последните да могат да се приемат за
такова признание, то, като всяко признание на иска, не обвързва съда, понеже
чрез него не само може да бъде проведен симулиран процес, но и да се отнася до
права, отречени от нашия правен ред или произтичащи от нищожна правна сделка.
Поради това спрямо съда признанието на иска, подобно на това на факти, е само доказателствено средство (обяснение на ответника), от което
поради това съдът не е обвързан, а преценява по свое вътрешно убеждение (чл.
237, ал. 3, пр. 2 ГПК, така и Р 549-88-I г.о.).
При този изход на
делото, само ответниците имат право да им бъдат
присъдени сторените по делото разноски. В същото обаче няма данни те да е
сторили такива, нито е налице тяхно искане за присъждането им, поради което
такива не им се присъждат (чл. 6, ал. 2 и чл. 78, ал. 3 ГПК).
Воден от горните
мотиви, Старозагорският районен съд
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователен предявеният от Р.П.Д., с ЕГН **********, с адрес ***, Ж.И.Д.,
с ЕГН **********, с адрес *** и С.И.Г., с ЕГН **********, с адрес -, иск за
признаване за установено по отношение на С.Т.Г., с ЕГН **********, с адрес -, Е.Т.Р.,
с ЕГН **********, с адрес -, Р.Т.Р., с ЕГН **********, с адрес -, Д.Т.Р. – А.,
с ЕГН **********, с адрес -, Я.Е.П., с ЕГН **********, с адрес -, С.Т.И., с ЕГН
**********, с адрес с. М., О., И.П.И., с ЕГН **********, с адрес -, С.А.В., с
ЕГН **********, с адрес -, С.М.И., с ЕГН **********, с адрес -, Н. В.М., с ЕГН **********,
с адрес -, А.В.Д., с ЕГН **********, с адрес -, Т.М.И., с ЕГН **********, с
адрес с. М., О., М.И.И., с ЕГН **********, с адрес -,
С.И.П., с ЕГН **********, с адрес -, Т.Г.Х., с ЕГН **********, с адрес -, и И. Г.Х.,
с ЕГН **********, с адрес -, че Р.П.Д. с п.с., Ж.И.Д. с п.с., и С.И.Г. с п.с.,
са собственици по давностно владение от декември 1997
г. до 03.10.2019 г. на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор -, с адрес на поземления
имот: с. М., местност М., с площ: 4001 кв.м, с трайно предназначение на
територията: Земеделска, с начин на трайно ползване: Нива, категория на земята:
4, с номер по предходен план: -, при съседи: --.
РЕШЕНИЕТО
може да бъде обжалвано пред Старозагорския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: