РЕШЕНИЕ

Номер   1535                               15.08.2019г.                   Град  ПЛОВДИВ

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивски районен съд                                   ХІV наказателен състав

 

На двадесет и осми май                 двехиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН КЮРТОВ

Секретар: Катя Чокоевска

като разгледа докладваното от съдията

АН дело номер    2201  по описа за    2019   година

намира и приема за установено следното:

 

          Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

 

          Обжалвано е наказателно постановление № 394801-F460003/07.01.2019г. на *** на ТД НАП- гр.Пловдив, с което на „Д.Д.”ЕООД, с ЕИК *********, адрес гр.Пловдив, ***, е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 4950 лв. за нарушение по чл.3, ал.1, вр. с чл.5, ал.1 от ЗОПБ.

          Дружеството жалбоподател моли Съда да отмени атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно, по съображения подробно изложени в жалбата и в съдебно заседание от повереник.

 

          Въззиваемата страна – ТД НАП - Пловдив, сочи на неоснователност на жалбата и желае да бъде потвърдено процесното НП.

          Съдът след преценка на събраните и приложени по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:

 

          ЖАЛБАТА Е ОСНОВАТЕЛНА.

На 25.12.2017 г. в гр.Пловдив дружеството жалбоподател получило по касов път сумата от 9 900лв, която била част  от заем по договор от 22.12.2017г. за общо 36 000 евро. Заемодател било лицето Т.Т.Ч., а заемополучател дружеството жалбоподател. За получаването на парите бил изготвен приходен касов ордер № 21/25.12.2017г. Тези обстоятелства били установени при извършена проверка от органите на данъчна администрация, след които и свид.Т.Т. на 07.12.2018г. Последният за горното съставил АУАН № F460003/13.12.2018г. срещу дружеството жалбоподател, за това че последното не е получило чрез банков превод или чрез внасяне по платежна сметка плащане от Т.Ч.на горната сума от 9900лв. Описаното е квалифицирано като нарушение по чл.3, ал.1, т.2, вр ал.2 от ЗОПБ. Въз основа на този констативен акт било издадено и процесното НП, което преповтаря съдържанието на АУАН.

 

Горното фактическо положение се установява от показанията на разпитания като свидетел Т.И.Т. в настоящото производство, както и от приложените по делото писмени документи. Съдът кредитира показанията на свидетеля като логични и обективни, както и съответни на събраните по делото писмени доказателства. По фактите практически не се и спори от страните.

 

          При така установената фактическа обстановка, съдът е на становище, че неправилно, както съставителят на акта, така и наказващият орган, са квалифицирали поведението на дружеството - жалбоподател  като нарушение по чл.3, ал.1, т.2 от ЗОПБ. Съгласно посочената разпоредба, плащанията на територията на страната се извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка, когато са на стойност под 10 000 лв., представляваща част от парична престация по договор, чиято стойност е равна на или надвишава 10 000 лв. В конкретния случай, правилно е установено на базата на всички представени документи, че е съществувал договор за заем, въз основа на който физическото лице Ч. е превела сумата от 9900лв като част от по-голямо задължение, надхвърлящо въведеното със закона ограничение. Ето защо тя е следвало по указания в закона реда, а именно само чрез превод или внасяне по платежна сметка на получателя на сумата да му я преведе. В противен случай чрез действията си по предаване на парите извършва нарушение на изискванията на чл.3, ал.1, т.2 от ЗОПБ. В случая обаче, е ангажирана административната отговорност на получателя на така осъщественото „плащане“, а именно „Д.Д.“ ЕООД. В съдържанието на съставения АУАН и на издаденото въз основа на него наказателно постановление, за обосноваване извършването на вмененото на санкционираното лице нарушение по чл.5, ал.1, пр.1, във вр. с чл.3, ал.1, т.2 от ЗОПБ, е посочено, че жалбоподателят не е приел чрез банков превод или чрез внасяне по платежна сметка плащане от Ч.. Така даденото описание на поведението на дружеството жалбоподател не може обаче да се съотнесе пряко към текста на чл.3, ал.1, т.2 от ЗОПБ, доколкото не сочи на конкретно действие или бездействие, с което дружеството да е нарушило тази разпоредба. Действително договора за заем е двустранна сделка, но при предаване на парите заемополучателя дължи лихва. В този смисъл това е плащането, а не самите пари по заема. Обстоятелството, че е издало РКО, който е бил подписан от дружеството-жалбоподател също не дава описание на конкретните действия, респективно бездействия, с които се твърди жалбоподателят да е нарушил като извършител посочената разпоредба на ЗОПБ, сиреч да е извършител на нарушение по чл.3, ал.1, т.2 от ЗОПБ, за да е основание това за ангажиране на отговорността му по чл.5, ал.1, пр.1 от Закона. Тоест, в случая липсва необходимото съответствие между направеното фактическо описание на нарушението, посочената като нарушена законова разпоредба и административно - наказателната разпоредба, на основание на която е ангажирана отговорността. Разпоредбата на чл.5, ал.1 от ЗОПБ предвижда налагане на наказание/имуществена санкция за този, който извърши или допусне извършването на нарушение на чл.3 от ЗОПБ. Нормата на чл.3 от ЗОПБ, както се посочи, императивно регламентира плащанията на територията на страната над определена стойност или по договори над определена стойност, да се извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка. Според становището на ВКС,  дадено в ТР № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. дело №3/2011 г. на ОСГТК, правният термин „плащане” обикновено има две значения - изпълнение на каквото и да е било задължение и изпълнение на парично задължение, както и според действащото българско право само паричните задължения имат за предмет плащане. Предвид посоченото и разглеждайки плащането като задължение за предаване на пари или други заместими вещи, следва изводът, че субект на това задължение и в частност субектът на задължението за предаване на пари /за плащане/, се явява и конкретният адресат на административното задължение по чл.3 от ЗОПБ. Доколкото регламентираният състав на административното нарушение по чл.5, ал.1 от ЗОПБ се свързва с неизпълнение на задължението по чл.3 от ЗОПБ плащанията над определена стойност или по договори над определена стойност да се извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка, субектът на задължението за плащане и в това си качество и адресат на задължението по чл.3 от ЗОПБ, е субект на нарушението по чл.5, ал.1 от ЗОПБ. В този смисъл субект на административно - наказателна отговорност по чл.5, ал.1 от ЗОПБ, като извършител на нарушение на чл.3 от ЗОПБ, може и следва да бъде единствено и само платецът на паричната престация, но не и получателят на плащането. Нито формулировката на състава на нарушението по чл.5, ал.1 от ЗОПБ, нито систематичното тълкуване на санкционната норма, съпоставена с материално - правната разпоредба на чл.3 от ЗОПБ, нито друга законова норма, дават основание да се направи извод, че с разпоредбата на чл.5, ал.1 от ЗОПБ законодателят е предвидил отговорност и за получателя на парична престация в хипотезата на чл.3 от Закона. Единствената възможна форма на съставомерното изпълнително деяние по чл.5, ал.1, предл. първо от ЗОПБ, която норма е посочена като основание за налагане на административната санкция, е действие по извършване на плащане в нарушение на изискванията на чл.3 от ЗОПБ. Фактическите действия по приемане /получаване/ на извършеното плащане, не са предмет на регулация от нормата на чл.3 от ЗОПБ и съответно получателят на предмета на престацията, извършена в нарушение на чл.3 от ЗОПБ, не може да е субект на отговорността по чл.5, ал.1 от ЗОПБ. Следователно, липсва каквото и да е било нормативно основание за налагане на административна санкция на дружеството-жалбоподател, като лице – получател на плащането, като извършител на нарушение на чл.3 от ЗОПБ. Получателят на плащане, извършено при неспазване на императивното изискване на чл.3 от ЗОПБ, не може да бъде санкциониран на основание чл.5, ал.1 от ЗОПБ и в хипотезата на допустителство, каквото пък не се и твърди от страна на администрацията с процесното НП издадено срещу жалбоподателя.

 

С оглед на горното съдът намира, че неправилно на „Д.Д.“ ЕООД е била наложена административна санкция на основание чл.5, ал.1, пр.1 от ЗОПБ, обосновано от правна страна с извършено от лицето нарушение на чл.3, ал.1, т.2 от ЗОПБ, доколкото жалбоподателят, като получател на плащането, не е адресат на задължението по чл.3 от ЗОПБ и не може да бъде субект на административно -наказателна отговорност по чл.5, ал.1 от ЗОПБ, нито в качеството на извършител, нито в качеството на допустител. Съдебната практика сама по себе си не е източник на право с изключение на Тълкувателните решения и постановления на Върховните съдилища – по аргумент от нормата на чл.130, ал.2 ЗСВ. Именно от това се води в настоящия казус и съдът.

Горното налага отмяна на наказателното постановление.

Ето защо и поради горните мотиви, Пловдивският районен съд, ХІV н. с.

 

Р  Е  Ш  И  :

 

          ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 394801-F460003/07.01.2019г. на *** на ТД НАП- гр.Пловдив, с което на „Д.Д.”ЕООД, с ЕИК *********, адрес гр.Пловдив, ***, е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 4950 лв. за нарушение по чл.3, ал.1, вр. с чл.5, ал.1 от ЗОПБ.

          Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл.12 от АПК и на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

С.И.