Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр. София, 31.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІІ въззивен брачен състав, в открито съдебно
заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАЯ
МИХАЙЛОВА
ДИМИТРИНКА КОСТАДИНОВА-МЛАДЕНОВА
при участието на
секретар Ирина Василева, като разгледа докладваното от съдия Луканов въззивно гр.
дело № 6565 по описа за 2019 г. на Софийски градски съд, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството по реда на Част втора, Дял
втори, Глава двадесета от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по въззивна
жалба на М.М.Д., ответник по гр. дело № 76297/2016
г., Софийски районен съд, 149 състав срещу решение № 37721/11.07.2018 г. в
частта, с която съдът се е произнесъл по исковете с правно основание чл. 49,
ал. 3 от Семейния кодекс (СК), чл. 127, ал. 2, предл.
3 от СК, чл. 142, ал. 1 от СК и чл. 143, ал. 2 от СК, както и по отношение на
присъдените разноски.
Във въззивната жалба се твърди, че решението
е незаконосъобразно, неправилно, необосновано и немотивирано. Поддържа се, че
съдът не е обсъдил доказателствата или го е направил едностранчиво. Оспорва се
твърдението, че жалбоподателката носела вина за прекратяване на брака, тъй като
в Канада двамата съпрузи закупили общ имот, а тя работела на високопоставена
позиция в банка, което не ѝ позволявало да се премести в Дубай, каквото
било желанието на съпруга ѝ. Твърди се, че съпруга ѝ я е напуснал,
когато разбрал, че е бременна. Неправилно съдът е мотивирал вината у съпругата
с обстоятелството, че тя потърсила правна защита срещу предполагаемо домашно
насилие. По отношение на издръжката счита, че при определянето ѝ, съдът
неправилно не е взел предвид доходите на бащата на детето и заявеното желание
да плаща по-висока сума месечно. Счита решението за неправилно и по отношение
режима на лични отношения. Сочи се, че бащата не владее български език и поради
това не би могъл да отговори на ежедневните нужди на детето в случаите, когато
то пребивава при него. Поддържа, че ищецът не притежавал жилище в България, а
докладът за притежаваното в Дубай не бил пълен. Непосредствена опасност за
детето се явявало обстоятелството, че в дома на бащата имало постоянно включен
в контакт с високо напрежение апарат поради специфично заболяване на ищеца.
Самият баща заявил в открито съдебно заседание, че не можел да се грижи сам за
детето. Липсвал синдром на родителско отчуждение и това обстоятелство не
налагало промяна в отношенията между бащата и детето. Счита за недопустимо
срещите с бащата да се провеждат в присъствието на посочен от него служител на
неправителствена организация. Необсъден в решението бил фактът на намерението
на ищеца да изведе детето извън България.
Въз основа на изложеното въззивницата
иска отмяна на мерките за лични отношения на бащата с детето като незаконосъобразни
и постановени в противоречие с интереса на детето. Вместо тях иска
постановяване на лични отношения на бащата с детето всяка първа и трета събота
през два месеца, без преспиване, по местоживеене на майката за времето от 10.00
ч. до 12.00 ч. и от 16.00 ч. до 19.00 ч. в присъствието на майката или друго
лице, съгласувано с нея; през лятната ваканция на детето в рамките на десет
последователни дни в местоживеенето на майката за времето от 10.00 ч. до 12.00
ч. в присъствието на майката, на коледни, новогодишни, великденски празници и
на рождения и имен ден на детето бащата да присъства от 16.00 ч. до 19.00 ч.
Алтернативно иска личните отношения да бъдат само по местоживеенето на майката.
Претендира разноски. В срока по чл. 149, ал. 3 от ГПК, чрез пълномощника си представя
писмена защита по съществото на спора.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил
писмен отговор от въззиваемата страна Е.Д., в който
се твърди, че въззивната жалба по отношение иска по чл. 49, ал. 3 от СК е
недопустима, а по същество неоснователна. Сочи се, че още преди забременяването
на жалбоподателката двамата живеели в ОАЕ и нямало разногласие в този смисъл.
Твърди се, че за първи път с въззивната жалба е въведено твърдението, че
съпругът самоволно напуснал семейството си. Сочи се, че правилно съдът е
определил издръжката на базата нуждите на детето, а не на дохода на бащата. Иска
въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение в
обжалваните части да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
Претендира разноски. В срока по чл. 149, ал. 3 от ГПК, чрез пълномощника си
представя писмена защита по съществото на спора.
Софийски градски съд, в настоящия въззивен състав, участвал в заседанието, в което е
завършено разглеждането на делото, като обсъди събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.
235, ал. 2 от ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.
259, ал. 1 от ГПК, от страна, имаща правен интерес от обжалването и е насочена
срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 от ГПК валиден като
цяло и допустим в обжалваните части съдебен акт. Дължимата за въззивното
производство държавна такса е внесена по сметка на СГС. По изложените
съображения съдът приема, че въззивната жалба е редовна и допустима, поради
което следва да се разгледа по същество.
Въззивната жалба е частично основателна.
Производството по гр. дело № 76297/2016 г.,
СРС, 149 състав е образувано по искова молба на Е.Д., с която са предявени
искове с правно основание чл. 44, т. 3, вр. чл. 49 от СК за прекратяване на
брака с ответницата М.М.Д. и по чл. 127, ал. 2 от СК
за предоставяне на родителските права над роденото от брака малолетното дете С.Е.Д.на
майката. В отговора на ответницата М.Д. е предявен насрещен иск за прекратяване
на брака по изключителна вина на ищеца, както и за определяне на месечна
издръжка на детето от 750 лв. от датата на подаване на исковата молба.
Направено е искане за определяне на лични отношения на бащата с детето.
Пред настоящата съдебна инстанция са изискани
социални доклади от Д „СП“ – Възраждане, по местоживеене на майката и детето и чрез
фондация „Международна социална служба – България“ съдействие за извършване на
проучване и изготвяне на социален доклад по местоживеене на бащата в Дубай, Обединени
арабски емирства (ОАЕ).
В социалния доклад на Дирекция „СП“ – Възраждане
е направило заключение, че грижите за отглеждането и възпитанието на
малолетното дете С.се полагат от неговата майка, а контактите с бащата не са
прекъснати. Изразено е мнение, че за детето се полагат адекватни грижи от майката
и подкрепящата я среда (лист 149 от делото).
Фондация „Международна социална служба –
България“ не е съдействала на съда и не е представен социален доклад по
местоживеене на бащата в Дубай, тъй като не е изпълнено разпореждането от
08.10.2019г., с което въззивницата е била задължена в
едноседмичен срок от съобщението да приложи декларация, която е необходима за
изготвяне на социалния доклад (лист 118 от делото). С разпореждане от
22.01.2021г. съдът отново е дал същите указания на въззивницата
М.М.Д., като я е уведомил, че при неизпълнението им в
срок, съдът на основание чл. 161 от ГПК може да приеме по делото за доказани
фактите, относно които страната е създала пречки за събиране на допуснати
доказателства, като може да приеме, че определеният от първостепенния съд с
обжалваното решение режим на лични отношения на бащата Е.Д. с детето С.Е.Д.е
изцяло в интерес на малолетното дете и същият не следва да се променя.
Съобразявайки предмета на спора, нормата на
чл. 195, ал. 1 от ГПК и задължителните указания по т. 3 от Тълкувателно решение
№ 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ВКС,
ОСГТК, въззивната инстанция служебно е допуснала
съдебна психологична експертиза, която да отговори на въпросите относно
емоционалната привързаност на детето към всеки един от родителите му и какво е
отношението на детето към всеки един от родителите му; какво е психо-емоционалното състояние на детето; съществува ли при
детето конфликт на лоялност по отношение на всеки от родителите му и ако е
налице такъв – каква е причината; да изследва родителския капацитет на всеки
един от родителите, включително могат ли страните да се грижат за детето сами
без чужда помощ, като и да предложи подходящ режим на лични отношения на детето
с всеки един от родителите му (лист 612-631 от делото). От заключението на вещото
лице Р.И.М., което съдът кредитира като обективно и безпристрастно дадено, се
установява, че детето е силно привързано към майка си, а към бащата е
привързано в значително по-малка степен. Към баща си се отнася положително, но
поради ограничените им контакти, това отношение няма как да се развие в
доверително. От експертното заключение се установява, че с израстването на
детето присъствието на майката, при контактите с бащата, не е оправдано с нищо.
Според заключението поради недопускането на бащата до по-близки и лични
контакти с детето, съществува реална опасност зависимостта на детето от майката
да се засилва и да затрудни развитието на неговата автономност и личностна
идентификация в следващите възрастови периоди. От заключението се установява
също, че при детето не е развит синдром на родителско отчуждение в класическия
смисъл, но е обезпокоително, че детето е започнало да се обръща към баща си по
име, което е дискретен признак на започващо отчуждение. Друг признак на
родителско отчуждение е представянето на бащата като потенциален враг и заплаха
за детето и майката. В заключението си вещото лице е предложило да се намали
времето на преходния период на личните отношения на бащата с детето и се
приложи по-разширен режим с оглед възможностите на бащата да пребивава в
България. Предложен е примерен режим на лични отношения.
Други относими към
спора доказателства не са събрани от въззивната
инстанция.
С обжалваното решение № 37721/11.07.2018 г.
по гр. дело № 76297/2016 г., СРС, 149 състав бракът между страните е прекратен
и в тази си част решението е влязло в сила, като необжалвано.
Страните във въззивното
производство спорят чия е вината за разстройството на брака.
Настоящият въззивен
състав счита, че наведените от въззивницата доводи за
неправилност на обжалваното решение в частта относно вината за дълбокото и
непоправимо разстройство на брака, са неоснователни.
Правната доктрина приема, че брачната вина е
субективното психично отношение на съпруга към неизпълнението на собствените му
брачни задължения и техния обективен резултат - дълбокото и непоправимо
разстройство на брака. Настоящият съд приема за установено по делото, че вина
за дълбокото и непоправимо разстройство на брака има съпругата, която е проявила
неразбиране към съпруга си, не е положила необходимите усилия за да преодолее
противоречията помежду им и да заздрави брачната връзка. Липсата на желание да
бъде със съпруга си, както и да го подкрепи в усилията му да сплоти семейството
след раждането на детето им, закономерно е довело до трайно и дълбоко разстройство
на брачните отношения.
Неоснователно е твърдението на
жалбоподателката, че вината е на ищеца, тъй като след раждането на детето им
той загубил интерес към нея и заминал да живее в Дубай. От съвкупната преценка
на писмените и гласните доказателства се установи, че след сключването на брака
в Р. България, страните са живели в Ливан, ОАЕ и Канада и присъщо на техния начин
на живот е смяната на мястото на живеене, съобразно тяхната служебна
ангажираност. В социалния доклад на ДСП Възраждане е отразено, че местоработата
на ищеца в Дубай е към дружество „Кей Пи Ем Джи“, което е показателно за
неговата професионална свързаност с емиратството и завръщането му там не е произволно.
Освен изложеното по делото се установи, че това обстоятелство е било известно
на жалбоподателката още преди забременяването ѝ и въпреки готовността на
бащата да осигури дом за нея и детето им в Дубай, тя е отказала, с което
поведение сама се е поставила в положението да е далеч от бащата на детето.
Желанието на ищеца да събере семейството си е демонстрирано от предприетите от
него постъпки за закупуване на жилище в Република България, което да отговаря
на нуждите на детето, тъй като според свидетелските показания на брокера К.К.изрично е било поставено изискването търсеното жилище да
има детска стая. Сериозността на намерението да се извърши тази покупка следва
и от обстоятелството, че огледите продължили четири месеца. Не може да не бъде
взето предвид, че процесът по търсене на жилище е с участието на сестрата на
жалбоподателката, което е индиция, че въззивницата е знаела за полаганите усилия от бащата да
събере семейството им.
Въззивният съд споделя установената от първоинстанционния съд
фактическа обстановка относно вината за дълбокото и непоправимо разстройство на
брака съобразно събраните доказателства по делото, към които мотиви препраща на
основание чл. 272 от ГПК. Във въззивното производство
не бяха събрани доказателства, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство
на брака има и Е.Д..
Страните във въззивното
производство спорят и относно размера на месечната издръжка за детето им.
Неоснователни са възраженията на
жалбоподателката относно размера на определената издръжка от първата съдебна
инстанция. Посочените във въззивната жалба аргументи срещу подхода на
първоинстанционния съд за определяне на издръжката са съсредоточени върху
размера на дохода на бащата, което противоречи на основния принцип на Семейния
кодекс за особена закрила на децата, прокаран във всичките му разпоредби,
касаещи семейното положение на детето, както и в тези относно издръжката и в
частност чл. 142, ал. 1 от СК, според който при определянето ѝ се вземат
предвид нуждите на детето и дохода на родителя. Водещ е принципът за интереса
на детето и размерът на издръжката следва да отговаря на ежедневните му нужди
съобразно възрастта му, а не да му осигурява луксозен живот съобразно високия
доход на дължащия издръжката родител. В процесното решение
е присъдена сумата от 300 лв. за месечна издръжка на малолетното дете С.Д.. В открито
съдебно заседание от 13.12.2021 г. пред въззивната инстанция лично въззиваемият Е.Д. е признал, че има възможност да заплаща
месечна издръжка за детето в размер на 700 лв., поради което решението в тази
част следва да бъде изменено, тъй като е признат неизгоден за страната факт,
който съдът приема за установен по делото и следва да бъде съобразен, тъй като
е в интерес на детето. Доколкото в първоинстанционното
производство съдът е приел за безспорно в отношенията между страните, че бащата
е заплатил издръжката за детето си и за месец май 2018г., а в частта за
упражняването на родителските права, решението не е обжалвано, то следва
началната дата на присъдената месечна издръжка за детето С.да бъде 01.06.2018г.
Относно определяне на дължимата месечна
издръжка за детето С.Е.Д.съдът съобрази както нуждите на детето, така и
възможностите на задължения родител. Тези кумулативни изисквания следва да бъдат
отчетени във всеки конкретен случай, като за настоящото производство съдът
приема, че бащата е в трудоспособна възраст, няма данни да страда от
заболяване, което да е препятствие да полага труд и да получава трудово
възнаграждение, посредством което да задоволява собствените си екзистенциални нужди и потребностите на детето С.,
съобразно възрастта му. При определяне размера на издръжката съдът отчете и
разширените образователни потребности на детето с оглед обучението му в частно
училище, което предполага и повече финансови средства за образователни такси,
извън обичайния размер на издръжката за дете на същата възраст в държавно или
общинско училище в гр. София. Съдът съобрази и че под формата на издръжка се
предоставят средства за съществуване на детето – храна, облекло, учебни
пособия, спорт, културни мероприятия и др. По делото се установи, че въззиваемият има възможност да заплаща месечна издръжка в
размер на 700 лева, т.е. същият реализира среден брутен месечен доход,
надхвърлящ минималната работна заплата в Република България, поради което
месечната издръжка съдът определя в размер на 700 лева, заплащани чрез майката
и законна представителка на детето. Така определения размер на издръжката не
лишава въззиваемата страна от възможността да предоставя
допълнителни средства за образователните или други потребности на детето С., в
случай, че тези допълнителни разходи няма да препятстват задоволяването на екзистенциалните нужди на бащата. Присъдената месечна
издръжка на детето се дължи ведно със законната лихва върху всяка просрочена
сума до окончателното ѝ изплащане (чл. 146, ал. 1, изр. 2 от СК).
По спора за режима на лични отношения на въззиваемия с детето, въззивният съдебен
състав приема следното:
Нормата на чл. 59, ал. 1, изр. 1 от СК регламентира,
че при развод съпрузите по общо съгласие решават въпросите относно отглеждането
и възпитанието на ненавършилите пълнолетие деца от брака в техен интерес. В
случай, че не се постигне споразумение съдът служебно постановява при кого от
родителите да живеят децата, на кого от тях се предоставя упражняването на
родителските права, определя мерките относно упражняването на тези права, както
и режима на личните отношения между децата и родителите и издръжката на децата
(чл. 59, ал. 2 от СК), а ал. 4 на чл. 59 от СК постановява, че съдът решава
въпросите по ал. 2, след като прецени всички
обстоятелства с оглед интересите на децата като: възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи
и отношение към децата, желанието на родителите, привързаността на децата към
родителите, пола и възрастта на децата, възможността за помощ от трети лица -
близки на родителите, социалното обкръжение и материалните възможности.
Законът предвижда едновременното действие на диспозитивното и на служебното начало, по преценка на съда,
воден от интереса на детето. Интересът на детето е установен като главен
критерий при решаването на спор между родителите относно упражняването на
родителските права и мерките на лични отношения между тях и детето. Като
неразделна част от интереса на детето следва да се приеме и скрепеното в чл.8
от Европейската конвенция за защита правата на човека (Конвенцията), право на
личен и на семеен живот, вкл. общуването му и с двамата родители. Европейският
съд по правата на човека многократно е отбелязвал в решенията си, че
възможността на родител и дете да бъдат заедно представлява основен елемент от
семейния живот и е защитен по силата на чл. 8 от Конвенцията.
Съгласно чл. 3 от Конвенцията на ООН за
правата на детето (ратифицирана от Република България през 1991 г.): „Висшите
интереси на детето са първостепенно съображение във всички действия, отнасящи
се до децата, независимо дали са предприети от обществени или частни институции
за социално подпомагане, от съдилищата,
административните или законодателните органи.”
В чл. 24 от Хартата на основаните права на
Европейския съюз е постановено: „При всички действия, които се предприемат от
публичните власти или частни институции по отношение на децата, висшият интерес
на детето трябва да бъде от първостепенно значение.”. Понятието за висшите
интереси на детето произтича от втория принцип на Декларацията за правата на
детето от 20 ноември 1959 г. на Общото събрание на ООН, който гласи следното: „Детето
ще се ползва от специална защита и на него ще му бъдат предоставени възможности
и улеснения, чрез закона или чрез други средства, които да му позволят да се
развива физически, умствено, морално, духовно и социално по здравословен и
нормален начин и в условия на свобода и достойнство. При приемането на законите
за тази цел най-доброто осигуряване на интересите на детето трябва да бъде
най-висше съображение.“
Съдът, съобразявайки събраните доказателства,
приложимото наднационално законодателство относно висшият интерес на детето С.Е.Д.и
т. 2 от Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 03.07.2017 г. по тълк. дело № 1/2016 г., ОСГК на ВКС, съгласно която
разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от СК изключва
възможността родителските права да бъдат предоставени за упражняване съвместно на двамата родители в случай, че не се
постигне споразумение по упражняването им, формира извод, че след като родителските
права са предоставени за упражняване на майката, то на бащата следва да бъде
определен режим на лични отношения с детето. Страните не спорят, че родителските
права са възложени на майката М.Д., но липсва съгласие относно режима на лични
отношения на бащата с детето. С оглед задължението на съда да следи служебно за
интересите на ненавършилото пълнолетие дете от брака при произнасянето по
въпросите по чл. 59, ал. 2 от СК, въззивният съд служебно
е допуснал съдебно-психологична експертиза.
Въззивният състав, при определянето на мерките за лични
отношения на родителя, който не упражнява родителските права – въззиваемия Е.Д., има за основен приоритет интереса на
детето С.Е.Д.. Желанието на родителите и тяхната гледна точка относно начинът,
по който следва да бъдат осъществявани личните отношения между бащата и детето,
не са задължителни за съда. Техните искания съдът обсъжда на общо основание и
взема предвид при оценката на събраните доказателства, потребностите на детето
и родителските качества на страните. За решението на съда в частта за режима на
лични отношения във всички случаи значим е единствено интересът на детето. Режимът
на лични отношения цели детето С.да расте и се развива като пълноценна личност,
чувствайки подкрепата и грижата на всеки от двамата родители. Право на всяко
дете, произтичащо от неговата естествена потребност, е да общува с всеки от
родителите си. По изложените съображения, мерките за лични отношения следва да
отчитат конкретните обстоятелства и да предоставят най-широка възможност за
общуване и осъществяване на пълноценни отношения между детето и родителя, на
когото не е предоставено упражняването на родителските права (в същия смисъл е
константната практика на ВКС – Решение № 116/16.04.2014г. по гр.д. 5156/2013г.,
ГК, ІV г.о. и др.).
Безспорно интересът на детето изисква то да
има пълноценна връзка с баща си. С оглед на изложените съображения въззивният
състав приема, че от събраните по делото доказателства не може да се обоснове
извод за съществуването на реален риск за детето С.Е.Д.при осъществяване на
личните му отношения с неговия баща Е.Д.. Този извод на съда кореспондира
напълно както с непосредствените впечатления от изслушването на двамата
родители във въззивното производство, така и от събраните многобройни писмени и
гласни доказателства и заключенията на съдебно-психологичните експертизи (пред
СРС и СГС). Настоящият състав приема, че както майката, така и бащата имат капацитет
за добри родителски отношения с детето, а от доказателствата не може да се
обоснове извод, че бащата има поведение, представляващо риск за живота,
здравето и/или развитието на детето.
От съвкупната преценка на събраните
доказателства съдът приема, че бащата има добър родителски капацитет и може да
разчита на подкрепата на свои близки при осъществяване на лични отношения с
детето във времето, когато то ще пребивава при него. Не се установи детето С.да
има негативно отношение към баща си, а от заключението на съдебнопсихологичната
експертиза може да се обоснове извод, че емоционалните му реакции към бащата са
позитивни. Съдът приема, че режимът на лични контакти с бащата следва да е
съобразен и с местоживеенето на родителите, които са се установили да живеят в
различни държави. Във всички случаи съобразявайки приоритетно интереса на
детето, чието обичайно местопребиваване непосредствено след неговото раждане е
в Република България, то режимът на лични отношения следва да бъде провеждан по
местоживеенето на детето.
Неоснователно е възражението на въззивницата, че липсата на познания по български език на
бащата ще обезсмислят контактите с него и детето няма да може да споделя на
разбираем език нуждите си пред него. Нуждата от общуване на детето надделява
над временните езикови бариери, които могат да бъдат преодолени чрез
присъствието на преводач и овладяване на непознатия език. Не следва да се
пренебрегва способността на родителя да се грижи за детето си въпреки
съществуваща езикова бариера, която е преодолима. От заключението на съдебно-психологичната
експертиза се установи, че детето може да общува с баща си на английски език.
Не може да бъде възприето като препятствие за
осъществяване на лични отношения между баща и син и обстоятелството, че бащата
страда от заболяване, тъй като по делото това твърдение остана недоказано, а и
дори такова заболяване да съществува, то не се отразява на родителските
качества на бащата.
От заключението на приетата пред въззивната
инстанция съдебно-психологична експертиза се установи, че детето е по-слабо
привързано към баща си поради редките им контакти, въпреки че е във възраст, в
която се формира най-силно привързаността и към двамата родители според
ангажираността на всеки от тях в общуването с него. От заключението на експерта
се установи също, че бащата има родителски капацитет за пълноценни
взаимоотношения с детето и изразява желание да ги осъществява. Те не са напълно
реализирани поради настъпилата фактическа раздяла между родителите и липсата на
възможност да общуват заедно в семейна среда. От заключението е видно, че
липсва синдром на родителско отчуждение, но има признаци, че такъв вече настъпва,
тъй като детето започва да нарича баща си по малко име, а не с обръщението „татко“.
От представения по делото договор за наем от
11.03.2021 г. следва извод, че бащата е предприел действия да осигури жилище в
страната, на територията на гр. София, в което да осъществява срещите със сина си.
Без правно значение за настоящия спор е дали облигационното правоотношение
страда от пороци. Релевантно е, че бащата се стреми да осигури условия по
местоживеене на детето за реалното осъществяване на личните им контакти.
Определеният от първоинстанционния съд режим
на лични отношения е трудно изпълним и реално ще породи допълнителни конфликти
и недоразумения между родителите, тъй като не е съобразен с промяната на
обстоятелствата след постановяване на първоинстанционното решение, което въззивната инстанция взема предвид на основание чл. 235,
ал. 3 от ГПК. Детето С.е навършило 8 години и е ученик в начален курс, в
училище на територията на гр. София.
С оглед продължителната раздяла между детето
и бащата и необходимостта от преодоляването ѝ чрез постепенно създаване
на положителна емоционална връзка между двамата, следва да има първоначален
преходен период, в който срещите на детето С.с бащата да се осъществяват със
съдействието на социален служител по местоживеенето на детето. Съдът не следва
да конкретизира характера на съдействието, тъй като то ще бъде преценено
непосредствено при осъществяване на личната среща между детето и бащата, като
приоритет има интереса и потребността на детето, а методите и степента на съдействие
от страна на социалните служители ще да бъдат съобразени с нуждите на детето (както
и с това дали майката ще е съдействала и предразположила детето за предстоящата
среща с бащата, доколко ще е необходимо присъствие на социален работник,
психолог, или друг специалист; в каква среда – публично място, социална служба,
частен имот и т.н. ще се провеждат срещите). По преценка на въззивния състав
първоначалния преходен период следва да бъде с продължителност от два месеца,
считано от влизане на решението в сила в тази му част. Срещите следва да се
осъществяват по местоживеенето на детето всяка последна събота и неделя от
месеца, без присъствието на майката, за времето от 10.00 часа до 13.00 часа за
всеки от двата дни.
В следващите два месеца, след изтичане на
първоначалния преходен период, режимът на лични отношения следва да запази
първоначално определения времеви обхват, но да се осъществява без преспиване на
детето при бащата, както и без съдействие на социални служители и без
присъствието на майката, за времето от 10.00 часа до 13.00 часа за всеки от
двата дни, като бащата се задължи да връща детето на майката по местоживеенето
им. За да могат двата преходни периода да постигнат целения положителен ефект
за адаптация на детето към бащата, двамата родители следва да положат усилия и
да осигурят нужната подкрепа на детето С.чрез провеждане на подходящи
психологически консултации с детски психолог, педагог или друг подходящ специалист.
След изтичане и на втория преходен период
режимът на лични отношения следва да бъде разширен с оглед поддържане на евентуално
вече създадената емоционална връзка между детето и бащата. Бащата следва да
вижда и взема детето С.всяка последна седмица от месеца в петък, след
приключване на учебните занятия на детето, до неделя в 16.00 часа, с преспиване
на детето при бащата, през вторите половини на всички училищни ваканции,
определени от Министерството на образованието и науката (без лятната ваканция)
– от 10.00 часа на първия ден на съответната втора половина от ваканцията до
18.00 часа на последния ден на същата втора половина от ваканцията, както и 20
дни през всяка от летните училищни ваканции на детето, несъвпадащи с платения
годишен отпуск на майката, като бащата се задължава да връща детето на майката.
Бащата следва да вижда и взема детето всяка четна година по време на Коледните празници,
установени в Република България от 10.00 часа на първия ден до 18.00 часа на
последния ден, както и всяка нечетна година през Новогодишните празници,
установени в Република България от 10.00 часа на първия ден до 18.00 часа на
последния ден, като във всички случаи се задължи да взима детето от майката и
да връща детето на майката по местоживеенето им. Бащата има право да присъства
на рождения ден на детето на 21 октомври всяка година за времето на празника.
Въз основа на изложеното първоинстанционното
решение в обжалваната част следва да бъде отменено по отношение размера на
издръжката на детето С.за разликата от 300 лв. до 700 лв. и в частта относно
режима на лични отношения на бащата Е.Д. с детето С.Е.Д., като се определи
режим на лични отношения на бащата с малолетното дете, съобразно мотивите на
настоящото решение.
Първоинстанционното решение в частта за вината за дълбокото и непоправимо
разстройство на брака, както и в частта, с която е отхвърлена издръжката за
детето С.за разликата от 700 до 750 лева, като правилно и постановено при
спазване на материалния и процесуалния закон следва да бъде потвърдено.
По разноските съдът приема следното:
Бракът между страните е прекратен с развод
преди образуване на настоящото въззивно производство
(арг. от чл. 325 от ГПК), с влизането в сила на
решението на първата инстанция, поради което е неприложима нормата на чл. 329,
ал. 1 от ГПК. В настоящия случай страните нямат право на разноски поради
характера на производството по въпросите по чл. 59, ал. 2 от СК – спорна
съдебна администрация, в което не се разрешава правен спор със сила на пресъдено нещо, а се осъществява съдебна намеса при
уреждане на граждански правоотношения, предпоставена от невъзможността за
постигане на съгласие между страните. Съдебното решение при спорната съдебна
администрация се постановява за защита по най-добрия начин интересите на
малолетното им дете, ползва и двамата родители и затова всяка страна следва да
понесе разноските, които е направила, независимо от изхода на спора. По
изложените съображения съдът оставя без уважение искането на страните за
присъждане на разноски по делото във въззивното
производство.
Така мотивиран, Софийски градски съд, Гражданско
отделение, IIІ въззивен брачен състав
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ съдебно решение № 37721/11.07.2018 г., постановено по гр. дело № 76297/2016 г. на Софийски районен съд, 149 състав, в частта относно режима на лични отношения на бащата Е.Д. с детето С.Е.Д.и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата Е.Д., роден на *** г., ливански гражданин, с детето С.Е.Д., ЕГН **********, както следва:
- За първите два месеца, считано от датата на влизане на решението в сила в частта за личните отношения, бащата има право да вижда детето със съдействието на социален служител по местоживеенето на детето, без присъствието на майката, всяка последна събота и неделя от месеца, за времето от 10.00 часа до 13.00 часа за всеки от двата дни;
- За следващите два месеца бащата има право да вижда и взема детето всяка последна събота и неделя от месеца, без преспиване на детето при бащата, без съдействие на социални служители и без присъствието на майката, за времето от 10.00 часа до 13.00 часа за всеки от двата дни, като се задължава да връща детето на майката по местоживеенето им;
- След изтичане и на втория преходен период от два месеца (след изтичане общо на четирите месеца, считано от датата на влизане на решението в сила в частта за личните отношения), бащата Е.Д. има право да вижда и взема детето С.Е.Д.всяка последна седмица от месеца в петък, след приключване на учебните занятия на детето, до неделя в 16.00 часа, с преспиване на детето при бащата; през вторите половини на всички училищни ваканции, определени от Министерството на образованието и науката в Република България (без лятната ваканция) – от 10.00 часа на първия ден на съответната втора половина от ваканцията до 18.00 часа на последния ден на същата втора половина от ваканцията, както и 20 (двадесет) дни през летните училищни ваканции на детето, несъвпадащи с платения годишен отпуск на майката, като бащата се задължава да връща детето на майката;
- Бащата има право вижда и взема детето всяка четна година по време на Коледните празници, установени в Република България от 10.00 часа на първия ден до 18.00 часа на последния ден, с преспиване на детето при бащата, както и всяка нечетна година през Новогодишните празници, установени в Република България от 10.00 часа на първия ден до 18.00 часа на последния ден, като във всички случаи има задължението да взима детето от майката и да връща детето на майката по местоживеенето им;
- Бащата има право да присъства на рождения ден на детето на 21 октомври всяка година за времето на празника.
ОТМЕНЯ съдебно решение № 37721/11.07.2018 г., постановено по гр. дело № 76297/2016 г. на Софийски районен съд, 149 състав, в частта, с която е отхвърлено искането за осъждане на Е.Д., роден на *** г., ливански гражданин, да заплаща на основание чл. 143, ал. 2 от СК на С.Е.Д., ЕГН **********, действащ чрез своята майка и законен представител М.М.Д., ЕГН **********, издръжка над 300 лв. до размера от 700 лв., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Е.Д., роден на *** г., ливански гражданин да заплаща на основание чл. 143, ал. 2 от СК на малолетното дете С.Е.Д., ЕГН **********, действащ чрез своята майка и законен представител М.М.Д., ЕГН **********, месечна издръжка в размер от още 400 (четиристотин) лева (общо 700 (седемстотин) лева месечно), считано от 01.06.2018г. до настъпване на законна причина, изменяща размера ѝ или прекратяваща издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена сума до окончателното ѝ изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение № 37721/11.07.2018 г., постановено по гр. дело № 76297/2016 г. на СРС, 149 състав, в останалата обжалвана част.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на М.М.Д., ЕГН ********** и на Е.Д., роден на *** г., ливански гражданин, за присъждане на разноски по въззивно гр. дело № 6565/2019 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, IIІ въззивен брачен състав.
Решението в частта, с която е потвърдено съдебно решение № 37721/11.07.2018 г., постановено по гр. дело № 76297/2016 г. на СРС, 149 състав, както и за присъдената месечна издръжка на детето С.Е.Д., ЕГН ********** е окончателно и не подлежи на обжалване, а в останалата част може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд на Република България, в едномесечен срок от връчване препис на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.