РЕШЕНИЕ
№ 152
гр. Бургас, 21.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Йорданка Г. Майска
РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от Росен Д. Парашкевов Въззивно гражданско
дело № 20222100500091 по описа за 2022 година
Производството по делото пред настоящата съдебна инстанция е
образувано по повод въззивна жалба от КР. Г. Л., ЕГН **********, в
качеството му на б. и законен представител на М. КР. Л., ЕГН **********,
чрез адв. Захари Кирилов - БАК със съдебен адрес: гр. Бургас, ул. ,,Шейново“
№92, против Решение №1611/15.12.2021г., постановено по гр.д.№6770/2021г.
по описа на Районен съд - Бургас.
С посоченото решение съдът е отхвърлил молбата на КР. Г. Л. за
издаване на заповед за защита срещу осъществено спрямо детето му М. КР.
Л., домашно насилие на 24.09.2021г. от страна на неговата м. Н. В. Б., ЕГН
**********, с адрес: гр. Б., ул. ,,О.“ №**, ет.*. Със същото решение КР. Г. Л.
е осъден да заплати на Н. В. Б., сумата от 480 лева - сторени по делото
разноски.
Въззивникът изразява недоволство от обжалваното решение, като
счита същото за неправилно и необосновано, постановено в противоречие с
материалния закон и процесуалните правила. Твърди, че по делото било
доказано по категоричен начин, осъществяването на акт на насилие от м. та
1
спрямо малолетната М. . Подчертава, че именно детето само потърсило
закрила чрез позвъняване на спешния телефон 112, тъй като се чувствало
застрашено и уплашено от действията на своята м. . Навежда доводи, че от
ангажираните по делото писмени и гласни доказателства, включително и
експертизи, се установило, че М. била подложена на психически и
емоционален тормоз (включително при предаване на детето на другия
родител в присъствието на съдебен изпълнител и полиция). Развива
съображения във връзка с приложното поле на чл.2 от ЗЗДН. Излага
твърдения относно извършените действия на домашно насилие в конкретния
случай. Посочва, че детето не изразявало желание да се среща с м. си, което
свидетелствало за недобросъвестното поведение на другия родител. Иска се
отмяна на обжалваното решение като бъде издадена заповед за защита за
осъществено домашно насилие.
В предвидения законов срок е постъпил писмен отговор от
въззиваемата страна - Н.В. Л., чрез адв. Петя Колева-БАК, с който се
оспорват наведените в жалбата доводи. Излага се становище, че описаните от
въззивника действия касаели реализиране на гарантирани законови права на
другия родител. Посочва се, че сключеният между страните граждански брак
бил прекратен и родителските права - предоставени на м. та (гр.д.
№9642/2017г. по описа на БРС). Твърди се, че въззивникът не изпълнявал
задължението си за издръжка и препятствал осъществяването на лични
контакти на въззиваемата с детето. Посочва се, че последният извършвал
действия на домашно насилие по време на съвместното им съжителство, като
в тази връзка по делото били представени доказателства (три броя
медицински свидетелства). Излагат се факти и обстоятелства, установени
чрез ангажираните по делото доказателства (вкл. разпит на детето пред съдия
и запис, предоставен от спешен телефон.112). Навеждат се доводи, че
малолетната М. била напътствана относно подаването на сигнал на спешния
телефон. Оспорват се твърденията на въззивника, че детето се заключило в
автомобила, за да избегне среща с м. си. Развиват се подробни съображения
относно целта на ЗЗДН. Иска се потвърждаване решението на
първоинстанционния съд като правилно и законосъобразно и отхвърляне на
въззивната жалба като неоснователна. Претендира се присъждане на
сторените пред настоящата инстанция разноски.
2
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 и следващите от ГПК,
от легитимирано лице и е процесуално допустима.
Производството пред Районен съд – Бургас е с правно основание чл. 4,
ал.1 във връзка с чл.8, т.2 от Закона за защита от домашното насилие.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и като
съобрази закона, намира за установено следното:
Няма спор по делото, че б. та на детето КР. Г. Л. и м. му Н. В. Б. са
бивши съпрузи, бракът между които е прекратен с решение от 06.08.2018 г. по
гр.д. №9642/2017 г. по описа на БРС, като упражняването на родителските
права върху роденото от брака дете М.Л. – родена на **.**.**** г. в гр. С., са
предоставени на м. та, като е определен режим на лични отношения с б. та.
При разглеждане на делото първоинстанционния съд е събрал писмени
и гласни доказателства, анализирал е същите и е достигнал до правни изводи,
които се споделят от настоящата съдебна инстанция, която от своя страна
препраща на основание чл.272 от ГПК към първоинстанционния акт.
Видно от приложените писмени доказателства, отношенията между м.
та и б. та са крайно обтегнати до степен на липса на комуникация помежду
им, като в този смисъл общуването им се извършва чрез тяхната дъщеря
М.Л.. Това допълнително натоварва детето, което към момента, съгласно
дадените обяснения пред първоинстанционния съд, живее по две седмици при
всеки един от двамата родители. Конкретният повод за образуване на
настоящото дело е възникнал на 24.09.2021 г., когато, след приключване на
учебните часове на детето, м. та е отишла в училището преди б. та и се е
опитала да отведе детето със себе си. М.Л. се е противопоставила, изпитала е
срам пред другите деца и е отказала да тръгне с м. си. В последствие била
отведена от б. та, който имал намерение да посетят баба й в с. Стоилово.
Според изложеното в исковата молба се установява, че автомобилът с който е
щял да пътува б. та с детето – микробус марка „Опел“ собственост на приятел
на въззивника, е бил паркиран на ул. „Любен Каравелов“. При излизане от
дома в който живее детето с б. си, въззивникът е констатирал, че м. та Н.Б. е
била там и е настояла детето да тръгне с нея. Възникнал е скандал между
двамата родители, свидетели на който са станали множество хора,
включително и двамата разпитани пред съда свидетели. В крайна сметка
3
всичко е приключило с даване на показания в Първо РУ на ОДМВР – гр.
Бургас. От показанията на свидетеля Ч. се установява, че въззиваемата е била
препречила улицата с колата си, размахвала документи и е твърдяла, че е
попечител на детето. Казала е, че б. та отвлича детето и тя няма да позволи
това. Според свидетелката детето е стояло в микробуса, а м. та е отворила
вратата и започнала да вика и да го кара да слезе и да тръгне с нея.
Свидетелката твърди, че е виждала и други случаи, в които м. та е идвала и
дърпала детето, за да го вземе със себе си.
От разпита на свидетеля М. Й. – служител на ***, се установява, че м.
та искала да вземе детето, а то в момента е било с б. си, като цялото действие
се е развило на ул. „Любен Каравелов. Според свидетеля и двете страни са
били изнервени, но не са възникнали ситуации на физическо насилие.
От своя страна съдът, изслушвайки детето на основание чл.15 ал.1 от
закона за закрила на детето, е установил, че действително на 24.09.2021 г. м.
му е отишла в училище и поискала то да тръгне с нея. М. отказала, тъй като
смята, че е следвало да бъде предупредена предварително. Категорична е, че
м. й не я е дърпала, а просто я хванала за ръка. В последствие в микробуса м.
та изразила силно желание дъщеря й да тръгне с нея, но не й е крещяла. От
показанията на детето става ясно, че то няма проблеми да пребивава при
своята м. . Единственият дразнител се явявал настоящият приятел на м. та –
И., когото детето не харесвало.
Представеният по делото социален доклад отразява крайно сложните и
конфликтни отношения между страните, като въпреки постановеното с
решението по гр.дело №9642/2017 г. на БРС предоставяне на родителските
права на м. та, детето М. живее при своя б. и когато желае посещава м. си.
По отношение на описания в исковата молба инцидент на 24.09.2021 г.
настоящата съдебна инстанция намира, че същият не представлява
осъществено домашно насилие по смисъла на ЗЗДН. Съгласно чл.2 от ЗЗДН,
домашно насилие представлява всеки акт на физическо, сексуално,
психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за
такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната
свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в
родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо
съпружеско съжителство. От възникналия инцидент на 24.09.2021 г. не може
4
да се изведе осъществен акт на домашно насилие според смисъла на тази
разпоредба. В действителност към момента, въпреки заведеното дело за
промяна на режима на лични отношения, упражняването на родителските
права е предоставено на м. та, поради което същата е опитала да осъществи
спазване на постановения съдебен акт. От друга страна не се установява
същата да е приложила домашно насилие спрямо детето. В този смисъл, както
правилно е приел първоинстанционния съд, представената декларация по чл.9
ал.3 от ЗЗДН се опровергава от събрания доказателствен материал. Това
налага първоинстанционният акт като правилен и законосъобразен да бъде
потвърден.
По отношение на направените по делото разноски, видно от
представения списък, Н.Б. е направила разноски в размер на 480 лева, които
следва да й бъдат присъдени.
По изложените съображения, БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №1611/15.12.2021 г., постановено по гр.
дело № 6770/2021 г. по описа на Районен съд - Бургас.
ОСЪЖДА КР. Г. Л., ЕГН **********, от гр. Б., ул. „Л. К.“ № **, вх.*,
ет.* да заплати на Н. В. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ул. ,,О.“ №**, ет.*,
сумата от 480 лева – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5