№ 109
гр. Монтана, 29.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на двадесет и осми
март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Аделина Троева
Членове:Аделина Тушева
Елизабета Кралева
при участието на секретаря Мадлена Н. Митова
като разгледа докладваното от Аделина Тушева Въззивно гражданско дело
№ 20221600500054 по описа за 2022 година
Делото е образувано пред МОС по реда на чл. 258 и сл. от ГПК по жалба на И.М. от
гр. Л. и по жалба на Б.Б. –ББ ЕООД гр. Л. против решението на РС Л. от 19.10.2021г. ,
постановено по гр. дело № 287/2020г. по описа му , с което Б.Б. ББ ЕООД е осъдено да
заплати на И.М. на основание чл. 200 от КТ сумата 15 000 лева обезщетение за
неимуществени вреди , търпени от трудова злополука, ведно със законна лихва , като е
отхвърлен иска над уважения до предявения размер от 40 000 лева като неоснователен .
Жалбата на И.М. е подадена чрез пълномощник адвокат А.Г. срещу решениетo в
частта, с която съдът е отхвърлил като неоснователен иска му за неимуществени вреди над
уважения размер от 15000 лева до предявения размер от 40 000 лева, частичен иск от общо
80 000 лева . Във въззивната жалба се поддържа неправилност на решението с доводи, че е
постановено в нарушение на чл. 52 от ЗЗД , както и че неправилно е прието наличие на
допусната от пострадалия „груба небрежност“ като съпричиняване на вредоносния
резултат, съответно неправилно приложение на чл. 201,ал. 2 от КТ . Подробни съображения
относно така релевираните пороци на обжалваното решение са развити във въззивната
жалба с искане за отмяната му и уважаване иска за неимуществени вреди в пълния предявен
размер от 40 000 лева, ведно със законната лихва от датата на увреждането и присъждане на
направените разноски в пълен размер .
Въззивната жалба на Б.Б. –ББ ЕООД гр. Л. е подадена чрез пълномощник адвокат
И.Ш. срещу решението в частта, с която е уважена исковата претенция за неимуществени
вреди в размер на 15000 лева с доводи за неправилно определяне на обезщетението с оглед
установените по делото обстоятелства относими към тези вреди и съдебната практика по
1
аналогични казуси с подробно изложени в тази насока съображения . Иска се отмяна на
решението в тази част и постановяване на ново, с което се определи размер на обезщетение
за неимуществени вреди не по – високо от сумата 8000 лева , а над този размер искът се
отхвърли като неоснователен, ведно с присъждане на разноски .
Всяка от страните е подала писмен отговор по жалбата на другата страна , с който
оспорва основателността на подадената въззивна жалба.
При въззивното разглеждане на делото не са искани и допускани доказателства.
Окръжният съд, като провери атакуваният по реда на въззивното обжалване съдебен
акт във връзка с оплакванията в жалбите, като обсъди събраните в производството
доказателства, предвид становищата на страните и въз основа на закона , приема следното:
Въззивните жалби са допустими като подадени в срок от легитимирани лица при
наличен правен интерес от отмяна на обжалвания в съответните части съдебен акт.
Атакуваното решение на районен съд Л. е валидно и допустимо постановено в
производство с правно основание чл. 200 от Кодекса труда / КТ/.
Предявен е И.М. срещу Б.Б. ББ ЕООД гр. Л. иск за заплащане обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 40 000 лева, частичен от 80 000 лева, ведно със законна
лихва, претърпени в резултат на трудова злополука , настъпила на 19.10.2018г..
Ответникът с отговора на исковата молба своевременно е направил възражение по чл.
201,ал. 2 от КТ за допринасяне от страна на пострадалия настъпване вредоносния резултат
поради допусната груба небрежност -в работно време употребил алкохол и нарушил
правилата за безопасност на труда като застанал на пътя на работещ мотокар.
С постановеното по делото решение, първостепенният съд е приел, че от събраните
по делото доказателства безспорно е установено наличието на трудова злополука, приел е за
доказано възражението на ответника за допусната груба небрежност и е присъдил на ищеца
обезщетение в размер на 15 000 лева, като е отхвърлил иска над този размер като
неоснователен със съответно разпределение отговорността за разноски.
Предмет на въззивен контрол е изцяло поставеното първоинстанционното решение,
като с оглед доводи на страните , поддържани във въззивните жалби и съгласно чл. 269 от
ГПК оспорени са като неправилни изводите на съда относно размера на обезщетението за
претърпените неимуществени вреди с оглед чл. 52 от ЗЗД , съответно налице ли са
предпоставките на чл. 201,ал. 2 от КТ за намаляването му.
От фактическа страна е безспорно по делото , че страните са били в трудови
правоотношения от 2003г. когато ищецът е назначен първоначално като „ХХХ“ , а от 2007г.
е работил на длъжност ХХХ . Безспорно е , че на 19.10.2018г. около 15.40 часа е претърпял
увреждане , прието за трудова злополука с влязло в сила разпореждане № 5104-11-24 от
09.11.2018г. на ТП на НОИ Монтана. С разпореждането е прието, че злополуката е станала
по време на работа и при дейност, извършвана в интерес на работодателя, като работникът е
2
отишъл до склада за строителни материали , за да вземе инструменти . На входа на склада ,
при опит да се отмести от пътя на движещ се на заден ход електрокар се спъва и пада на
дясната си страна върху твърда повърхност, при което си счупва горния край на дясна
бедрена кост. В протокола за разследване на злополуката е посочено, че в момента на
инцидента работникът не е бил на обичайното си работно място, но е изпълнявал поставена
му от управителя на фирмата задача, като това обстоятелство изрично е декларирано от
работодателя при подаване на 22.10.2018г. декларацията за трудова злополука. Ищецът е
приет за лечение в МБАЛ СвН.Ч. ЕООД гр. Л. на 19.10.2018г. , претърпял е оперативно
лечение на крайника, при което е извършено открито наместване на фрактурата с вътрешна
фиксация, като на 02.11.2018г. е изписан с препоръки за движение с две помощни средства
без натоварване на крака. Лечението му е продължило в домашни условия , като за периода
19.10.2018г. – 12.12.2019г. е бил в отпуск , поради временна нетрудоспособност. От
приложената по делото етапна епикриза от 09.07.2020г. се установява, че е налице
деформация в проксимална трета на дясно бедро с ограничени и болезнени движения в
тазобедрената става, скъсяване на десен долен крайник с около 4 см, като движенията му са
с едно помощно средство-канадка.
От показанията на св. Б.М. , съпруга на ищеца , преценени по реда на чл. 172 от ГПК
, се установява, че при престоя в болницата ищецът е изпитвал силни болки, постоянно е бил
на болкоуспокояващи медикаменти, не можел да спи от болки, тя била постоянно при него,
тъй като не можел да става от леглото. Вкъщи почти два месец бил на легло с нужда от
чужда помощ за битово си обслужване, чак на третия месец започнал да ходи за кратко с
нейна помощ с две патерици , след петия месец се придвижвал с две канадки, а в момента
се придвижва с една такава . Все още са ограничени движенията му, не може да се навежда,
да кляка, да се обува, не се чувства пълноценен . Св. И.П. установява, че по нареждане на
управителя на фирмата в продължение на три месеца е карал ищеца на физиотерапия, след
която състоянието му се подобрило и вече се движи само с бастун. Първоначално не можел
въобще да става , изписан е от болницата с линейка , като с двама колеги са помогнали за
пренасянето му от линейката в дома му , не е забелязал ищецът да има психически промени.
От заключението на приетата по делото съдебно-медицинска експертиза се установява, че
ищецът все още се придвижва с помощно средство, като остатъчен резултат от травмата е
налице скъсяване на десен долен крайник с около 3 см , което създава несигурност в
походката и ограничения в пълноценното му използване. Счупването на дясната бедрена
кост е причинило трайно затруднение на движението на долен десен крайник за срок не по-
малък от месец и половина два при нормално протичане на оздравителния процес с
последващо поетапно раздвижване и натоварване на крайника , като възстановителния
период е до 8-10 месеца, през който ищецът е търпял болки , като са възможно и
впоследствие такива с различна интензивност, продължителност , дори и с цикличен
характер. С експертно решение от 27.10.2020г. на ТЕЛК при МБАЛ Л. на ищеца за срок от
една година , до 01.10.2021г е призната 50 % трайно намалена работоспособност, поради
последици от счупване на бедро, посттравматична коксартроза и скъсен долен десен
крайник с 4 см.
3
Установено е по делото от събраните писмени доказателства, показанията на св. К.Л.,
както и заключението на приетата видео-техническа експертиза, че на 19.10.2018г. ищецът с
велосипеда си влязъл в двора на строителния склад на фирмата , като се спрял на около 3
метра пред входа на склада , за да говори със св. Л. , без да слиза от велосипеда, подпирайки
се с крака на земята. Ищецът е бил с лице към входа на склада. В това време от склада на
заден ход излиза електрокар , като св. Л. , забелязвайки го, макар и да е бил почти с гръб
към входа, се отмества и казва на ищеца да се пази. Едва в този момент ищецът прави опит
да се премести встрани от движещия се към него електрокар, евентулано да слезе от
велосипеда си , или да се премести заедно с него встрани , при което пада заедно с
велосипеда си на дясната страна , при което от тежестта на тялото си получава фрактурата
на дясното бедро . Св Л. установява, че двамата с ищеца са били застанали точно пред вход
на склада, където влизат и излизат превозните средства, което е установено и от видео-
техническата експертиза , и самият свидетел, макар и да е бил странично към входа на
склада , е забелязал електрокара , идващ към тях и е успял да се отмести.
При така установената фактическа обстановка , от правна страна относно размера на
обезщетението за неимуществени вреди, съдът прима следното:
По делото няма спор, че са налице предпоставките на чл. 200 от КТ за реализиране
обективната и безвиновна отговорност на ответника за вреди от трудова злополука .
Влязлото в сила разпореждането на органа по чл. 60, ал. 1 от КСО , с което е прието,
че наличие на трудова злополука представлява официален удостоверителен документ за
установените в него факти, като в него изрично е прието, че злополуката е станала по време
на работа и при дейност, извършвана в интерес на работодателя, като работникът е отишъл
до склада за строителни материали , за да вземе инструменти, поради което и доводите на
ответника , че ищецът самоволно бил на мястото на злополуката, което е различно от
обичайното му работно място са неоснователни.
Размерът на дължимото обезщетение се определя съгласно чл. 200,ал. 3 от КТ като
разликата между причинената вреда - неимуществена и имуществена, включително
пропуснатата полза, и обезщетението и/или пенсията по общественото осигуряване. По
делото не са представени доказателства за размера на обезщетението , получено от ищеца за
продължителната му временна нетрудоспособност, както и за изплатените му във връзка с
лечението от работодателя средства, съответно от ответника не са наведени доводи в тази
насока , поради което и на установяване по делото подлежи единствено размера на
дължимото обезщетение за неимуществени вреди.
Неимуществените вреди , които подлежат на обезвреда , представляват обичайните
негативни изживявания от деликта – болките и страдания , претърпени от ищеца
вследствие травматичното увреждане в резултата на трудовата злополука , като размерът с
оглед чл. 52 от ЗЗД се определя по справедливост. Съобразно ППВС № 4/1968г. понятието
"справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства. Съдебната
4
практика приема като критерии за определяне на справедливо обезщетение житейски
оправданото и утвърденото в практиката обезщетение за аналогични случаи, но съобразени
с конкретния случай. За да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт
болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди,
като се съобразят възрастта на пострадалия , характерът и тежестта на уврежданията,
интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията, дали същите
продължават или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и
общественото възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от развитие
на обществото в държавата . Определяне на размера на обезщетението за неимуществени
вреди, означава да бъде определен от съда онзи точен, според съществуващата в страната
икономическа обстановка, паричен еквивалент, на всички понесени от конкретното
увредено лице емоционални, физически и психически болки, неудобства и сътресения, които
съпътстват живота му за определен по-кратък или по-продължителен период от време.
В резултат на злополуката на 19.10.2018г. ищецът е получил фрактура на горна част
на дясна бедрена кост, претърпял е оперативно лечение с поставени вътрешни фиксатори ,
болничният престой е бил 12 дни, през който е бил постоянно на легло с нужда от чужда
помощ, изпитвал е силни болки , с постоянен прием на болкоуспокояващи медикаменти.
Лечението му е продължило вкъщи, като за период от два месеца движението му е било
трайно затруднено, едва на третия месец е започнал да се придвижва за кратко с две
патерици, след петия месец с канадки, а към настоящия момент все още ползва за движение
едно помощно средство – канадка. Все още движенията на десния долен крайник са
ограничени, поради скъсяването му с около 3,4 см. . За период от година и два месеца е бил
в отпуск поради временна нетрудоспособност, за период от една година, до 01.10.2021г. му
е била определена и 50 % трайно намалена работоспособност. Интензивни болки е изпитвал
първите два месеца, които впоследствие са намалели , като е възможно да изпитва болки и
след изтичане на оздравителния период. Съдът отчита и обществено-икономическата
конюнктура в страната към момента на увреждането – 2018 г., чиито промени намират
отражение в нарастващия размер на минималната работна заплата за страната.
С оглед установените увреждания , продължителния период на възстановяване над
една година, възрастта на ищеца, 52 години към датата на злополуката , претърпените
физически и психически страдания и неудобства, които включват физически болки,
затруднения при предвижването, стрес , обичайната продължителност на психологическите
и емоционални преживявания , вследствие инцидента , обстоятелството , че към настоящия
момент са налице невъзстановени в пълен обем движения на крайника, то съдът приема
сумата 30 000 лева за справедлив размер на обезщетението за физическите болки и
психическите страдания . За да определи този размер обезщетение съдът съобрази и
съдебната практиката по аналогични случаи / гр. д. № 5321/2016 г., III г. о., гр. д. №
2577/2018 г., IV г. о., гр. д. № 3408/2019 г., IV г. о., гр. д. № 3408/2019 г., IV г. о., гр.д. №
591/2020г./.
Относно възражението за допусната от ищеца груба небрежност по смисъла на чл.
5
201,ал. 2 от КТ , основание за намаляване размера на обезщетението , съдът приема
следното :
Съгласно чл. 201, ал. 2 КТ отговорност на работодателя може да се намали, но не при
всяко допринасяне, а само когато работникът/служителят е допринесъл с груба небрежност
за трудовата злополука. Изложеното обобщава базисните положения в ТР № 45/19.04.1990 г
по гр.д. № 33/1989 г. ОСГК на ВК. В своята практика Върховният касационен съд дефинира
грубата небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ като липса на елементарно старание и
внимание, пренебрегване на основни технологични правила и правила на безопасност, т.е. тя
се изразява в неполагането на онази грижа, която следва да се очаква от най-небрежния, зает
със съответната дейност при подобни условия (решение № 21/12.03.2018 г. по гр.д. №
1459/2017 г. III-то ГО, решение № 291/11.07.2012 г. по гр.д. № 951/2011 г. IV-то ГО и
мн.др.).
Безспорно е по делото , че И.М. е работил при ответника на длъжност ХХХ и то в
един продължителен период от време , от 2007г., поради което и много добре знае, че в
складовете на работодателя му се извършват товарно-разтоварни дейности с електрокари ,
като е запознат с нормативните изисквания за безопасност на труда при пренасяне на товари,
видно от приложната по делото длъжностна характеристика /л.96/ и извършваните
периодични инструктажи за безопасност на труда. При настъпване на злополуката И.М. е
бил спрял, за да разговаря със свидетеля Л. точно пред входа на склада, на пътя на
превозните средства, влизащи и излизащи от този вход, с лице към входа , и то без да слезе
от велосипеда си . Имал е пряка видимост към входа, както и знание за това, че от там може
да излезе електрокар, съответно съзнание, че стои на пътя му и е възможно да се наложи
бързо да се отмести. Въпреки това е продължил да седи върху велосипеда си точно пред
входа и то без да наблюдава входа за евентуално движение на превозни средства . Седенето
върху велосипеда несънено е ограничило възможността му за бърза реакция при
приближаване на електрокара . При всички тези свои действия ищецът не е положил
елементарно внимание , пренебрегнал е правилата за безопасност на труда при работа с
електрокари , напълно е съзнавал опасността и не е направил необходимото безопасно да се
отмести, с което поведение е допринесъл за настъпване на злополуката, като действията му
представляват груба небрежност по смисъла на чл. 201,ал. 2 от КТ, основание за намаляване
отговорността на работодателя .
Твърдението на ответника за употреба на алкохол по време на работа не се
установява от събраните по делото доказателства. В тази насока са единствено дадените от
ищеца показания в производството по приложеното АНД №393/2019 на ЛРС, по което е
реализирана отговорността на прекия причинител на увреждането, управлявалия
електрокара Е.И.. При съдебното разглеждане на това дело, в съдебно заседание на
29.01.2020г. , ищецът е признал, че е пил една бира на обяд. В показанията му на
досъдебното производство / л. 22/ от 25.03.019г. липсват признания за употреба на алкохол.
Необосновано първостепенният съд е приел, че ищецът по време на инцидента се е
6
отклонил самоволно от обичайното си работно място, като изводите му в тази насока са в
противоречие с разпореждането на НОИ, с което е прието, че се е намирал на това място, за
да вземе инструменти, изпратен от работодателя си , съответно е бил там в интерес на
работата.
При установения механизъм на трудовата злополука като стечение на конкретните
проявени и установени по делото обективни и субективни фактори, съдът приема , че
обезщетението следва да се намали с 50 %, съответно на проявената груба небрежност към
вредоносния резултат.
Предвид гореизложеното предявеният иск по чл. 200 КТ се явява основателен и
доказан до размер 15 000 лева, в какъвто размер е уважен от първостепенният съд с
обжалваното решение, поради което и решението като краен резултата се явява правилно и
следва да се потвърди, включително и в частта за разноските.
Въззивните жалби и на двете страни се явяват неоснователни , поради което и не са
налице предпоставките на чл. 78 от ГПК за присъждане на разноски.
Водим от гореизложените мотиви , Окръжен съд Монтана
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решението на Районен съд Л. от 19.10.2021г. , постановено по гр.
дело № 287/2020г. , КАТО ПРАВИЛНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7