Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, ….02.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ВАРНА,
ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 10-и състав, в
открито съдебно заседание, проведено на шестнадесети
януари две
хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: *** при участието на секретаря ***, като разгледа докладваното от съдията
гр.д.
№ 6206 по описа за 2019 година на ВРС, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по предявен
от ***, ЕИК ***, иск срещу Д.Н.Д., ЕГН **********, да бъде постановено решение, по силата
на което да бъде прието
за установено в отношенията между страните, че ответникът
дължи на ищцовото дружество сумата от общо
383,69 лв., представляваща дължима сума за
потребление на ел. енергия
за обект в ***в размер на 321,77 лв., както
и мораторна лихва върху главницата в размер на 61,92 лв.
В исковата молба се излага следното: Ответникът бил клиент на ***, с кл. номер **********. Съгласно ОУ за продажба на ел.
енергия клиентът се задължава да заплаща стойността на фактурираната ел.
енергия в сроковете и начина, определени в Общите условия. Сумата от 321,77 лв.
е начислена, като сбор от задължения по фактури за период на потребление от
17.11.2016г. до 18.01.2017г.
В срока по чл.131 ГПК е
депозиран писмен отговор на исковата молба от назначения на
ответника особен представител. Посочено е, че искът е предявен
срещу ненадлежен ответник и е неоснователен. Сочи се, че имотът, за който е
начислена дължимата сума е продаден от ответника още през 2005г. на ***от гр. ***.
Постъпило е становище от ответника за
прекратяване на делото, поради изплащане на задълженията.
С молба от 01.11.2019г. ищецът моли искът да
бъде отхвърлен, но ответникът да
бъде осъден да заплати сторените
в заповедното и исково производство разноски.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено
следното от фактическа и правна
страна:
Предявенияте искове са по реда на
чл. 422 ГПК, като в тежест на ищеца
бе да докаже
твърдението си, че ответникът е потребител на ел. енергия за съответния обект на потребление и такава му е доставяна в количество и размер, който да намира съответна
стойност в размера на паричната претенция. В тежест
на ответника бе да
докаже, че е изпълно своето задължение по облигационна
връзка с ищеца и е погасил задълженията си.
По делото е представено извлечение от
сметка към 11.01.2019г. за клиент с клиентски номер **********, като се
установява, че дължимата сума за потребена ел.
енергия за периода от 17.11.2016г. до 18.01.2017г. е 321,77 лв. Издадените и
представени по делото фактури са с посочен получател Д.Н.Д., за адрес ***.
По делото е представено заявление
4464253 от 06.04.2017г., подадено от ***Д., от което се установява, че подателят
желае да бъде снабден с електрическа енергия съществуващ обект, а именно такъв
с кл. номер ********** и аб.
номер **********. Към заявлението е представен НА с номер 200, том 1, рег.
номер 2979, дело 185 от 2017г. От НА се установява, че на 05.04.2017г. ***е
продал на ***Д. следния свой недвижим имот, придобит чрез покупко-продажба, находящ се в ***. Освен това по делото е приложена скица от
30.03.2017г., от която се установява, че като собственик на процесния
имот в ***, за който е начислена процесната сума, е
вписан ***на основание НА с номер 146 от 31.05.2005г.
Установява се от представения НА с
номер 33, том 3, рег. номер 3045, дело 351 от
2005г., че Д.Н.Д., ***, ***Д. и ***продали на ***своя недвижим имот в ***.
Предвид изложеното настоящият съдебен
състав намира, че ищецът *** в условията на пълно и главно доказване не успя да
установи, че ответникът Д.Н.Д. е бил потребител на електрическа енергия за периода от 17.11.2016г. до
18.01.2017г. и такава му е доставяна на
адрес имот в ***, в количество и размер, който да намира съответна стойност в размера на
паричната претенция. Установи се от събраните по делото доказателства, че още
към м.05.2005г. собственик на процесния имот и съответно негов ползвател и „клиент“ по
смисъла на ОУ на ищцовото дружество за периода от 17.11.2016г. до 18.01.2017г. е бил
Тодор Станев.
С оглед на изложеното
предявеният иск се явява неоснователен спрямо настоящия ответник.
Неоснователността е резултат от обстоятелството, че не се установи по делото Д.Д. да е потребил ел. енергия на
имота в ***, а не от обстоятелството, че ответникът е заплатил задължението
след предявяване на исковата молба.
Предвид
неоснователността на главния иск, неоснователен се явява и предявеният акцесорен иск за заплащане на мораторна
лихва.
Именно поради това в полза на ищеца
не следва да бъдат присъждани разноски. Такива обаче следва да бъдат присъдени
в полза на процесуалния представител на ответника в размер на 300,00 лв., на осн. чл. 38, ал. 2 ЗАдв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от ***, ЕИК ***, с адрес в ***, срещу
Д.Н.Д., ЕГН **********, с адрес *** 3, да бъде постановено решение, по силата
на което да бъде прието
за установено в отношенията между страните, че ответникът Д.Н.Д. дължи на ищцовото
дружество *** сумата от 321,77 лв., представляваща дължима сума за
потребена елекрическа
енергия за обект на
потребление в ***, с кл. номер ********** и аб. номер
**********, начислена за периода от 17.11.2016г. до 18.01.2017г., за която сума
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. номер
1210/2019г. по описа на ВРС.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от ***, ЕИК ***, с адрес в ***, срещу
Д.Н.Д., ЕГН **********, с адрес *** 3, да бъде постановено решение, по силата
на което да бъде прието
за установено в отношенията между страните, че ответникът
Д.Н.Д. дължи на ищцовото дружество ***, сумата
от 61,92 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата
от 321,77 лв., представляваща дължима сума за
потребена елекрическа
енергия за обект на
потребление в ***, с кл. номер ********** и аб. номер
**********, начислена за периода от 17.11.2016г. до 18.01.2017г., за която сума
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. номер
1210/2019г. по описа на ВРС.
ОСЪЖДА „Е.П.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
***, да заплати на адвокат М.Д., сумата от 300,00
лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните пред Окръжен съд – Варна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: