Присъда по дело №386/2024 на Районен съд - Горна Оряховица

Номер на акта: 22
Дата: 3 октомври 2024 г. (в сила от 19 октомври 2024 г.)
Съдия: Златина Пламенова Личева-Денева
Дело: 20244120200386
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 18 юли 2024 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 22
гр. Горна Оряховица, 03.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, V СЪСТАВ, в публично
заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Златина Пл. Личева-Денева
СъдебниКрасимира Й. Енева

заседатели:Сашо П. Иванов
при участието на секретаря Радославка Ст. Андреева
и прокурора Т. Б.
като разгледа докладваното от Златина Пл. Личева-Денева Наказателно дело
от общ характер № 20244120200386 по описа за 2024 година
на основание доказателствата по делото и Закона:

ПРИСЪДИ:

ПРИЗНАВА подсъдимия Г. К. М., роден на *** в ***, с адрес ***,
българин, български гражданин, осъждан, неженен, с основно образование,
работи, ЕГН ********** ЗА ВИНОВЕН в това, че: На 31.08.2019 г. в гр.Горна
Оряховица, противозаконно присвоил чужди движими вещи – сумата от
3387,47 лв.(три хиляди триста осемдесет и седем лева и 47 ст.), собственост
на „Троя Стил“ ЕООД гр. Велико Търново, представлявано от П. Т. Ч. –
управител, поверени му да ги пази, поради което на основание чл. 206 ал.1 НК
вр. чл. 373 ал.2 НПК вр. чл. 58 а ал.1 НК вр. чл. 54 и чл. 36 НК го ОСЪЖДА
на ЕДНА ГОДИНА И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
1
На основание чл. 66 ал. 1 НК ОТЛАГА изпълнението на наложеното
наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ,
считано от влизане на присъдата в сила.
На основание чл. 67 ал. 3 НК ПОСТАНОВЯВА през изпитателния срок,
спрямо Г. К. М. със снета самоличност ДА СЕ ИЗПЪЛНЯВА пробационна
мярка по чл. 42а ал. 2 т. 2 НК - ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ
СРЕЩИ С ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ.
На основание чл. 45 ЗЗД ОСЪЖДА Г. К. М., с адрес ***, ЕГН
**********, ДА ЗАПЛАТИ на „Троя Стил“ ЕООД със седалище гр. Велико
Търново и адрес на управление ул.“Димитър Благоев“ № 40, представлявано
от П. Т. Ч. – управител, ЕИК *********, СУМАТА от 3387,47 лв.(три хиляди
триста осемдесет и седем лева и 47 ст.) – причинени имуществени вреди, в
резултат на извършеното деяние, ведно със законната лихва считано от
31.08.2019 г. до окончателното заплащане и направени разноски в размер от
400.00 лв.(четиристотин лева) за платено адвокатско възнаграждение.
На основание чл. 189 ал.3 НПК, ОСЪЖДА Г. К. М. със снета
самоличност, ДА ЗАПЛАТИ в полза на Държавата, по бюджета на съдебната
власт, в полза на РС – Горна Оряховица, СУМАТА от 135,50 лв. (сто тридесет
и пет лева и 50 стотинки) – разноски, представляващи държавна такса върху
уважения размер на иска, както и 5.00 лв.(пет лева) в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист.
На основание чл. 189 ал.3 НПК, ОСЪЖДА Г. К. М. със снета
самоличност, ДА ЗАПЛАТИ в полза на Държавата, по сметка на ОДМВР
Велико Търново СУМАТА от 83,97 лв. (осемдесет и три лева и 97 стотинки) -
направени по делото разноски, както и 5.00 лв.(пет лева) в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист.

На основание чл.310 ал. 2 вр. чл. 308 ал. 2 НПК ОБЯВЯВА, че мотивите
към присъдата ще бъдат изготвени в 40 дневен срок.

Присъдата подлежи на обжалване и протест в 15 дневен срок от днес,
пред ОС – Велико Търново.
Председател: _______________________
2
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
3

Съдържание на мотивите


МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА по НОХД № 386/24 г. на РС-ГОРНА
ОРЯХОВИЦА, ПЕТИ СЪСТАВ

Районна прокуратура Велико Търново, ТО - Горна Оряховица е
повдигнала обвинение против Г.К.М. за това, че: На 31.08.2019 г. в гр. Горна
Оряховица противозаконно присвоил чужди движими вещи – сумата от
3387,47 лева, собственост на „Троя стил“ ЕООД, поверени му да ги пази -
престъпление по чл. 206 ал. 1 НК.
Беше приет за съвместно разглеждане и решаване в настоящия
наказателен процес граждански иск от „Троя стил“ ЕООД със седалище и
адрес на управление гр. Велико Търново, представлявано от Пл.Ч. –
управител, за сума в размер от 3387,47 лв. – причинени имуществени вреди в
резултат на извършеното деяние, за което е повдигнато обвинение с
обвинителния акт, ведно със законната лихва считано от датата на извършване
на деянието – 31.08.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.
Беше направено искане от подсъдимия Г.К.М. и защитника му – адв.
Д.П., делото да се разгледа и приключи по реда на глава ХХVІІ-ма от НПК. В
тази връзка подсъдимият призна изцяло всички факти, описани в
обстоятелствената част на обвинителния акт и даде своето съгласие да не се
събират доказателства за тях, а да се използват тези, събрани на досъдебното
производство и оформени в протоколи за разпит на свидетели и вещо лице.
В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура Велико
Търново, ТО - Горна Оряховица, поддържа обвинението против подсъдимия.
Изложи пред съда, че същото изцяло се е подкрепяло от събраните
доказателства. Предложи М. да бъде признат за ВИНОВЕН в извършено от
него престъпление, след което да му бъде наложено наказание лишаване от
свобода, което да бъде намалено с 1/3-та, а изпълнението му отложено, при
наличието на предпоставките по чл.66 ал. 1 НК с изпитателен срок от три
години.
Защитникът на подсъдимия – адв. П. предложи на съда, на подзащитния й
да бъде наложеното наказание лишаване от свобода в минимален размер,
което да бъде намалено с 1/3-та, а изпълнението му отложено по реда на чл. 66
ал. 1 НК. По отношение на предявения граждански иск зае становище, че
следва да бъде отхвърлен като погасен по давност, тъй като вземането било
възникнало на 31.08.2029 г., а искът бил приет за разглеждане на 12.09.2024 г.,
като до този момент от страна на ищеца не били предприети действия по
граждански ред.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност и на основание чл. 13 и 14 НПК, приема за установено
от фактическа страна следното:
Подс. М. към 20.08.2019 г. работел в „Троя стил“ ЕООД на длъжност
1
„носач, товарач стоки“. Той работел в екип със св. Ст.. М. бил служителят,
който събирал оборотите от търговските обекти, на които се доставяла стока,
като негово задължение било да ги отчита своевременно на счетоводител.
На 02.09.2019 г. М. не се явил на работа и не отговарял на телефонните
повиквания, след като не отчел генериран оборот в размер на около 4000.00
лв. За последен път св. Ст. и подс. М. се срещнали на 31.08.2019 г. като
оборотът за деня останал в М..
По делото е назначена съдебно-оценъчна експертиза, като вещото лице
дава заключение, че в „Троя стил“ ЕООД е установена липса в размер от
3387,47 лв., която сума не била отчетена на 31.08.2019 г. Съдът възприе
изготвеното заключение като пълно, компетентно и обосновано и го приобщи
към останалите доказателства по делото.
Описаната фактическа обстановка се доказа от обясненията на
подсъдимия, показанията на св. Д., Ст., Н., Ибр. обективирани в протоколи за
разпит на свидетели л. 48, 49,69-71, том I: постановление за образуване на ДП
– л.1, 2 бр. постановления за удължаване на срок – л.2-3, съобщение за
извършено престъпление – л.8, трудов договор – л.12, молба за постъпване на
работа – л.13, курсов лист – л.18, 26 бр. стокови разписки от 31.08.2019 г. –
л.19-44, стокови разписки в оригинал, приложени на л.47, 2 бр. протоколи за
разпит на свидетели – л.48-49, справка за пътуване на лице – л.55,
постановление за изпълнение на указания – л.59-60, 6 бр. постановления за
удължаване на срок – л.63-68, 3 бр. протоколи за разпит на свидетел – л.69-71,
трудов договор от 20.08.2019 г., ведно с длъжностна характеристика и трудов
договор от 12.05.2017 г. – л.72-74; т о м II: постановление за възлагане на ДП –
л.1, постановление за спиране на ДП – л.2-3, 2 бр. постановления за
удължаване на срок – л.4-6, постановление за привличане на обвиняем и
разпит – л.7-8, декларация за семейно и материално положение, ССЕ – л.12-
14, паричен отчет за 31.08.2019 г. – л.15, справка за съдимост, справка за
сключване на трудови договори – л.26, справка за наличие или липса на
задължения – л.27, справка за регистрация на търсещо работа лице – л.28-29,
справка за участие в ТД – л.30, справка за родственост – л.31, справка от
Служба по вписвания – л.32-34, разписка за приети вещи от задържано лице –
л.48, заповед за конвоиране на лице – л.49, телеграма за обявяване на ОДИ –
л.52-53, заповед за задържане и обиск на лице – л.54-56; от съдебното
производство: справка за съдимост ведно с бюлетини за съдимост.
Правни изводи:
Безспорно се установи, че от обективна страна подсъдимият Г.К.М. е
осъществил престъпния състав на чл. 206 ал. 1 НК - На 31.08.2019 г. в гр.
Горна Оряховица противозаконно присвоил чужди движими вещи – сумата от
3387,47 лева, собственост на „Троя стил“ ЕООД гр. Велико Търново,
представлявано от Пл.Ч. – управител, поверени му да ги пази.
Паричната сума е била събрана от подс. М. и св. Ст. на 31.08.2019 г.,
когато са извършвали разнос на стоки със служебен транспорт на „Троя стил“
2
ЕООД по различни търговски обекти. Тази сума фактически е съхранявана от
М., докато Ст. е управлявал превозното средство и е разтоварвал стоката.
След разтоварване на стоката М. е получавал сумата от търговеца и е оформял
счетоводните документи. С приключването на разноса по търговските обекти
за 31.08.2019 г., сумата е следвало да бъде предадена от М. в счетоводството
на дружеството, заедно със получените счетоводни документи.
Докато паричната сума е била фактически в М., който е имал
задължение да я съхранява(пази), той е разполагал с възможност да се
разпореди с нея както намери за добре - в свой, или в чужд интерес. Точно
това се е случило - паричната сума не е отчетена в счетоводството на „Троя
стил“ ЕООД, а подс. М. се е разпоредил с нея в свой интерес.
Налице е осъществен състав по чл. 206 ал.1 НК от обективна страна -
подсъдимият е пазил паричната сума, събирайки оборота от търговските
обекти, което е било негово задължение, съобразно заеманата длъжност и
извършваната работа, които е следвало да отчете в същия, или на следващия
ден в счетоводството на дружеството. Вместо да изпълни задълженията си,
той е задържал паричната сума за себе си, т.е. разпоредил се е с вещите в свой
интерес.
По този начин противозаконно е лишил собственика „Троя стил“ ЕООД
от владението спрямо вещите.Това неминуемо води след себе си до
невъзможност собственикът да се разпорежда с имуществото си по начин, по
който намери за добре.
Що се отнася до субективната страна на престъпното деяние, то е
налице пряк умисъл. Подсъдимият М. е съзнавал факта, че парите са чужди,
че има задължение да ги отчете след приключване на работния ден, но
въпреки това не го е направил, а се е разпоредила с тях, лишавайки
собствениците им от тази възможност.
Причини за извършване на деянието са незачитане правото на
собственост, ниска правна култура, престъпни навици.
Обществената опасност на деянието, съдът прецени като средно висока,
предвид на факта, че работодателят е имал доверие на дееца предвид чистото
му към този момент съдебно минало(настъпилата реабилитация по право) да
пази поверените му парични средства, във връзка с извършваната от него
работа. Обществената опасност на дееца съдът прецени като средно висока,
след преценка на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства бяха отчетени
самопризнанията на досъдебното производство. Като отегчаващи
отговорността обстоятелства беше отчетено осъждането на подсъдимия и
лошите характеристични данни.
При така отчетените причини за извършване на деянието, обществената
му опасност и тази на дееца, при отчитане и на продължителния период на
провеждане на досъдебното производство (пет години) съдът счете, че е
3
налице превес на смекчаващи отговорността обстоятелства, поради което
настоящата инстанция счете, че справедливото наказание за подсъдимия е под
средния размер, ориентирано към минималния такъв, предвиден в
разпоредбата на чл.206 ал. 1 от НК. На Г.М. беше определено наказание от
ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Предвид разпоредбата на чл. 58а
ал. 1 НК, наложеното наказание от ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА беше намалено с една трета, като окончателното наказание за
подсъдимия беше постановено да е в размер от ЕДНА ГОДИНА И ЧЕТИРИ
МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
На основание чл. 66 ал. 1 НК беше постановено изпълнението на
наложеното наказание лишаване от свобода да бъде отложено за срок от
ЧЕТИРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила. Определяне на
наказание в по-нисък размер от първоначалния (две години лишаване от
свобода) би противоречало на целите на наказанието, визирани в чл. 36 НК,
тъй като освен смекчаващите отговорността обстоятелства се отчетоха и
отегчаващи такива, ведно със средно високата степен на обществената
опасност на деянието. Нужно е да се отбележи, че след настъпилата
реабилитация по право (26.01.2018 г.), подсъдимият е напуснал пределите на
Република България и е извършил деяние във Федерална република Германия
на 02.02.2018 г., за което му е наложено съответното наказание (л.25).
Така наложеното наказание след настъпване на реабилитацията по
право очевидно не е оказало нужното въздействие върху подсъдимия по такъв
начин, че да му попречи да извърши друго престъпление. В тази връзка
определяне на наказание лишаване от свобода под две години би било акт на
неоправдано снизхождение от една страна, а от друга и нарушение на закона.
Целите на наказанието, държат сметка освен за личната превенция, също и за
генералната такава, поради което всяко наказание, както и конкретното, следва
да се определи в такъв размер, че да окаже въздействие и върху останалите
членове на обществото.
Предвид съдебното минало на подсъдимия съдът счете, че рискът от
рецидив е висок, поради което е възможно през изпитателния срок той да
извърши друго престъпление, заради което да изтърпи и наложеното
наказание лишаване от свобода. За да се обезпечи функцията на наказанието
настоящият съдебен състав счете, че през изпитателния срок по отношение
на М. следва да се изпълнява пробационната мярка „Задължителни
периодични срещи с пробационен служител“. Така наложената пробационна
мярка е в интерес на подсъдимия, за да бъде оказван контрол спрямо неговото
поведение, с цел недопускане на противоправни прояви, които биха могли да
доведат до иницииране на наказателното производство и съответно
привеждане на наложената присъда в изпълнение, ако бъде постановена
осъдителна присъда. Пробационната мярка по чл. 42а ал. 2 т.2 НК има
контролно-превантивна функция и от друга страна би помогнала на осъдения
да преодолее дефицити в поведението си, които формират престъпно мислене
и престъпна деятелност.
4
Изпитателният срок беше определен за срок от четири години, тъй като
настоящата инстанция счете, че по отношение на подсъдимия следва да се
определи по-голям такъв от обичайния, по време на който следва да се
осъществява корекционна работа върху поведението му, която да доведе като
резултат до постигане на заложените в чл. 36 НК цели с наложеното спрямо
М. наказание.
На основание чл. 45 ал. 1 ЗЗД съдът осъди подсъдимия Г.К.М., да
заплати на гражданския ищец „Троя стил“ ЕООД, представляван от Пл.Ч.,
сумата от 3387.47 лева (три хиляди триста осемдесет и седем лева и 47 ст.) –
причинени имуществени вреди, в резултат на деянието, за което е наложено
наказание по чл.206 ал.1 от НК, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 31.08.2019 г. до окончателното й изплащане и направени разноски
в размер от 400.00 лв. за адвокатско възнаграждение.
Налице е извършен деликт от М. по отношение на „Троя стил“ ЕООД.
Налице е противоправно поведение, вина от страна на подсъдимия, причинени
имуществени вреди. В случая вредните последици от извършеното деяние се
предполагат до доказване на противното, а противното не се доказа в
настоящото производство, тъй като подсъдимият М. беше признат за виновен
за извършеното от него деяние.
Не е изтекла предвидената в чл. 110 от Закон за задълженията и
договорите давност, считано от момента на извършване на деянието -
31.08.2019 г. до момента на предявяване на иска - 09.09.2024 г. При
проведения разпит на 12.06.2024 г. подсъдимият е признал вземането, давайки
обяснения в смисъл, че е обсебил сумата от 3387.47 лева, собственост на
„Троя стил“ ЕООД, с което негово признание, на основание чл. 116 б.а ЗЗД
давността е прекъсната. От този момент е започнала да тече нова давност (чл.
117 ЗЗД).
На основание чл. 189 ал.3 НПК Г.К.М., беше осъден да заплати
направените по делото разноски в размер на 83.97 лв. (осемдесет и три лева и
97 ст. ) в полза на Държавата, по сметка на ОДМВР Велико Търново, тъй като
са сторени в досъдебното производство, както и сумата от 5.00 лева (пет) в
случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
На основание чл. 189 ал.3 НПК Г.К.М., беше осъден да заплати
направените по делото разноски в размер на 135.50 лв. (сто тридесет и пет
лева и 50 ст.) в полза на Държавата, по сметка на Районен съд – Горна
Оряховица, тъй като са сторени в съдебното производство, както и сумата от
5.00 лева (пет) в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Водим от изложените съображения, съдът постанови присъдата си.




5
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
6
Съобщи за изтекли лични данни