Р
Е Ш Е Н И Е
№ ……..
гр. Варна, 06.06.2012г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 34
- ти състав в публично съдебно заседание, проведено на четиринадесети
май през две хиляди и дванадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВЕЛИНА ВЛАДОВА
при участието
на секретаря Р.М., като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 8130 по описа за 2008г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е делбено във фаза по извършването й.
С
влязло в сила решение по гр.д. № 8130/2008г. на Варненският районен съд е
допусната съдебна делба на недвижими имоти, както следва:
1) Апартамент 147,
находящ се в гр.Варна, ж.к.”Младост”, бл.122, вх.6, ет.8, със застроена площ от
39,76 кв.м., състоящ се от стая, кухня и сервизни помещения, прилежащо
избено помещение №147, с площ от 2,30 кв.м. и 0,8946 % ид.части от общите части
на сградата и от правото на стореж върху държавно дворно място и
* 2) Апартамент, находящ
се в жилищна сграда в гр.Варна, ул. „Св.Климент” № 7, ет.2, със застроена площ
от 105 кв.м., състоящ се от вестибюл, две спални, кухня, баня и тоалет, две
антрета, две лоджии и дрешник, при граници: ул.”Св.Климент”, двор, къща на
Георги Демиров, ап.на Райна Втичева, стълбище, ап.на Петър Христов и ап.на Илия
Даниел, ведно с две избени помещения, граничещи с избените помещения на Петър
Христов, Илия Д. Илиев, ул.”Св.Климент” и двор и две тавански стаи – откъм
двора и откъм ул.”Св.Климент”, както и 1/6 ид.част от общите части на сградата
и от дворното място, в което същата е построена, съставляващ ПИ 1502 по плана
на 8 микрорайон на гр.Варна, с площ от 479,75 кв.м. по нот.акт, а по скица 436
кв.м. между съсобствениците при квоти, както следва:
- 1/6 ид.ч. за Д.Н.К., ЕГН ********** *** и
- 5/6 ид.ч. за Ж.П.К., ЕГН ********** ***, като
съсобствеността е възникнала по наследяване от общия наследодател Георги Н.К., починал на
11.11.2003г., на основание чл. 34, ал. 1 от ЗС.
В първото съдебно заседание във фазата на извършване на
делбата страните по делото са изразили становище за извършването й, като
ответницата Ж.К. е направила искане за възлагане в нейн дял на апартамента в
ж.к.”Младост”, доколкото там е живяло семейството към момента на смъртта на
наследодателя Георги К. на основание чл.349, ал.2 от ГПК – обстоятелство, което
е безспорно между страните.
Ищецът
Д.К., чрез процесуалния си представител не оспорва, че ответницата К. *** към
момента на смъртта на наследодателя, но твърди, че същото не е единственото й
жилище с оглед на факта, че е съсобственик и по отношение на апартамента на
ул.”Св.Климент”. Едновременно с това е релевирал твърдения, че е бил лишен от
ползването на съсобствените имоти, които са използвани еднолично от
ответницата, поради което е заявил и съдът е приел за съвместно разглеждане по
реда на чл.346 от ГПК, вр.чл.31, ал.2 от ЗС претенции за осъждане на Ж.К. да му
заплати обезщетение за ползите от които е лишен по отношение на имота в
ж.к.”Младост” в размер на 3000 лева за
периода от 01.05.2004г. до 09.05.2011г., както и сумата от 9000 лева –
обезщетение за едноличното ползване от ответницата на апартамента на
ул.”Св.Климент” за периода от 11.03.2004г. до 09.05.2011г.
Ответницата
Ж.К. оспорва претенциите по сметки, като твърди, че не се е противопоставяла и
не е пречила на съсобственика си да се ползва от съсобствените имоти съобразно
правата си. Отделно от това прави възражение за погасяване по давност на всички
вземания в това число и по чл.31, ал.2 от ЗС за периода преди 09.05.2006г.
Ищецът
Д.К., чрез процесуалния си представител оспорва твърденията на насрещната
страна, че има достъп до делбените имоти, като твърди, че Ж.К. *** и държи
ключовете за този на ул.”Св.Климент” упражнявайки по този начин фактическа
власт по отношение на него, поради което моли съда да уважи претенциите му за
заплащане на обезщетение.
СЪДЪТ, след като взе
предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната
съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
По
делото е проведена Съдебно техническа експертизи /СТЕ/, поддържана в съдебно
заседание от вещото лице П.М.. От заключението се установява, че и двата
делбени имота са реално неподеляеми, пазарната оцена на апартамента в
ж.к.”Младост” е 30896 лева, а оценката на апартамента на ул.”Св.Климент” е
147152 лева. Пазарният наем на апартамента в ж.к.”Младост” за периода от 01.05.2004г.
до 09.05.2011г. е в размер на 16420 лева, а този на апартамента на
ул.”Св.Климент” за периода от 11.03.2004г. до 09.05.2011г. е 54810 лева. В
съдебно заседание вещото лице е уточнило, че стойностите на пазарните наеми са
дадени за апартаментите в добро състояние, което изисква на бъдат извършени
ремонтни дейности. На това основание посочва, че при липса на извършени ремонти
наема за посочените периоди за апартамента в ж.к.”Младост” би бил 10820 лева, а
на жилището на ул.”Св.Климент” 39110 лева.
От
заключението на проведената повторна СТЕ на вещото лице П.Д. се установява
отново, че и двата делбени имота са реално неподеляеми. Пазарната наемна цена
на апартамента в ж.к.”Младост” за процесния период е 16420 лева /по 195 лева
месечно/, а тази на апартамента на ул.”Св.Климент” е 54125 лева /по 630 лева
месечно/.
По
делото са представени 2 броя телеграми изпратени от Д.Н.К. до Ж.П.К., в която
последната е поканена да заплаща на Д.К. месечно обезщетение за едноличното
ползване на гарсониерата в ж.к.”Младост” и такова за ползването на апартамента
на ул.”Св.Климент”. Телеграмата касаеща апартамента в ж.к.”Младост” е доставена
лично до адресата на 30.04.2004г., а тази касаеща апартамента на
ул.”Св.Климент” – на 11.03.2004г.
Представени
са и покани от Ж.К. до Д.К. от 19.03.2004г., 22.03.2004г. и от 28.04.2004г. за
уреждане на отношенията им по повод останалите в наследство от Георги К. имоти.
В хода
на процеса са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Н.
Георгиев Ангелов и Свилен Стойчев Андонов. В показанията си св.Ангелов посочва,
че Д.К. нямал достъп до апартамента на родителите си на ул.”Св.Климент”, ет.2
след смъртта на брат му Георги, тъй като апартаментът бил заключен с 2 секретни
ключа. Приживе Георги живеел в този апартамент, а част от него отдавал под наем
на студенти. След смъртта му нито съпругата му, нито други хора ходели там.
Свидетелят
Андонов посочва, че познава страните и знае, че Ж.К. ***. Апартаментът на
ул.”Св.Климент” бил заключен и не се ползвал от никой, а ключовете от него били
в Ж.К.. Свидетелят посочва още, че е присъствал на срещи между Ж. и Д.К. още
през 2004г. при нотариус Александров като целта на същите е била да уредят
взаимоотношенията си по повод апартамента на ул.”Св.Климент”. Не се стигнало до
споразуменит, тъй като Д. желаел имота да бъде дарен на неговата дъщеря или да
бъде продаден и да се разделят парите.
По
способа за прекратяване на съсобствеността:
При
формиране на изводите си досежно способите за прекратяване на съсобствеността в
случая съдът намира, че първо дължи произнасяне по заявената от Ж.К. претенция
по чл.349, ал.2 от ГПК за възлагане в нейн дял на делбения апартамент в ж.к.”Младост”. За уважаване на претенцията по чл.349, ал.2 от ГПК
е необходимо да са налице следните предпоставки: предмет на делбата да е неподеляем имот; да е жилищен по
предназначение, т.е да служи за задоволяване на жилищни нужди, съделителят, който претендира възлагане в дял да е живял в делбеното жилище
към момента на откриване на наследството и да не притежава друго жилище. Условията на закона са изброени изчерпателно и се изисква кумулативното им
наличие. Отделно от това,
съгласно разрешението възприето в т.8 на ТР 1/2004г. на ВКС, съсобствеността
следва да е възникнала само на основание наследяване, не и на друг юридически
факт.
В конкретния случай от заключението на вещите лица по
проведените две СТЕ се установява, че жилището е неподеляемо. Не е спорно и
обстоятелството, че Ж.К. е живяла в него към момента на откриване на
наследството на Георги К.. Не е налице обаче следващата предпоставка за
уважаване на претенцията, а именно претендиращият възлагане да не притежава
друго жилище. В случая с откриване на
наследството на съпругът на Ж.К. същата придобива по наследство от него
собствеността по отношение на 5/6 ид.части от другия делбен имот – този на
ул.”Св.Климент”. При това положение съдът намира, че не са налице условията за
уважаване на възлагателната претенция на Ж.К. по чл.349, ал.2 от ГПК и същата
следва да бъде отхвърлена.
Наличието
на два делбени имота и двама съделители налага извод, че делбата следва да бъде
извършена по реда на чл. 353 от ГПК чрез разпределянето им между
съделителите съобразно квотите им в съсобствеността. Поради това, че квотите на
съделителите в съсобствеността на тези имоти са различни, прекратяването на
съсобствеността чрез теглене на жребие се оказва невъзможно. Предвид на това, че страните не са постигнали
съгласие по между си за това кой от тях кой делбен имот да получи, преценката
за това следва да бъде извършена от съда, при съблюдаване интересите на
страните и принципа за разпределение по начин, при който страните да си дължат
възможно най-малки суми за уравнение на дяловете. Съдът отчита
желанието на съделителката К. да придобие в собственост апартамента в
ж.к.”Младост”, с който заявва, че е “емоционално свързана”, но в този случай,
значително по-големият имот на ул.”Св.Климент” следва да бъде възложен в дял на
Д.К., който освен че притежава едва 1/6 ид.част от него ще трябва да заплати и изключително
голяма сума за уравнение на дела на ответницата – 122 626,67 лева. По тази
причина намира, че разпределението на имотите следва да бъде извършено по
следния начин: ищецът Д.К. да получи в дял апартамента в ж.к.”Младост”, чийто
дял е на стойност 5149,33 лева, а дължимото към ответницата К. уравнение е
25 746,67 лева. В дял на Ж.К. следва да бъде възложен апартамента на ул.”Св.Климент”,
от които последната притежава 5/6 ид.части на стойност 122 626,67 лева.
При това положение Ж.К. ще дължи на съделителя си за уравнение на дела му
сумата от 24525,33 лева. Разликата в уравнителните суми при това разпределение
на имотите е само 1221,34 лева, която ще се дължи от Д.К. в полза на Ж.К. и в
максимална степен ще е съобразена принадлежността на правото на собственост и
интересите на страните.
По претенциите на Д.К. срещу Ж.К. с
правно основание чл.31, ал.2 от ЗС:
Съгласно разпоредбата на чл. 31, ал. 2 от ЗС, ако
част от съсобствениците ползват общата вещ не съобразно с обема на своите права
в съсобствеността, те по силата на чл. 31, ал. 2 ЗС дължат обезщетение на
другия съсобственик за ползата, от която той е лишен след датата на писмена
покана. По реда на цитираната разпоредба съделителят може да претендира
заплащане на обезщетение за ползите, от които е бил лишен в следствие на
едноличното ползване на имота от друг съделител само за периода от поканата до
първото по делото съдебно заседание във втората фаза на делбата, когато
претенцията е приета за съвместно разглеждане. В тежест на претендиращият, в
случая на Д.К., е да установи при условията на пълно и главно доказване, че
съсобствените имоти се ползват еднолично от съделителката Ж.К., с което тя го е
лишила от възможността да извлича облаги от тях в съответствие с правата си в
съсобствеността.
Отговорността да се заплати обезщетение за ползата, от която е бил лишен
един съсобственик от ползата на общата вещ, може да отпадне само ако
ползуващият съсобственик, след отправената му писмена покана, отговори, че
предоставя ползуването на общата част в съответствие с правата на
съсобственика, който не я ползува, а последният откаже това предложение. В
настоящия случай няма спор между страните, че апартамента в ж.к.”Младост” се
използва еднолично от Ж.К. както преди, така и след смъртта на общия
наследодател. От събраните по делото доказателства в това число и показанията
на свидетелите Ангелов и Андонов се установява, че макар и да не го ползва
фактически, ответницата Ж.К. държи ключовете от апартамента на ул.”Св.Климент”,
с което на практика лишава ищеца от достъп до него. Съдебната практика
възприема становището, че съсобственикът който използва сам общата вещ
съобразно чл.31, ал.1 от ЗС започва да пречи на другите съсобственици, когато
има конкретно искане от друг съсобственик да си служи с вещта и това искане е
доведено до знанието на ползващия съсобственик / горното е сторено от ищеца Д.К.
с цитираните по-горе 2 броя телеграми/, но последният не му е предложил да
ползва имота съобразно правата си. По делото не са събрани доказателства, че
след отправените й покани, Ж.К. е предоставила ползването на съсобствените
имоти на ищеца, с което последната да се освободи от задължението за заплащане
на обезщетение. При това положение съдът намира претенциите по чл.31, ал.2 от
ЗС за доказани по основание. Съдът намира за основателни възраженията на
ответницата за частично погасяване по давност на претенциите с изтичането на
общата 5 годишна давност по чл.110 от ЗЗД за периода преди 09.05.2006г., поради
което обезщетение в полза на Д.К. следва да бъде присъдено и за двата имота само
за периода от 09.05.2006г. до 09.05.2011г. При определяне размера на дължимото
обезщетение по чл.31, ал.2 от ЗС съдът кредитира заключението на вещото лице П.Д.,
като компетентно изготвено и съобразено с характеристиките и състоянието на
имотите към момента на огледа им. Съобразно него обезщетението, което се следва
на ищеца за периода от 09.05.2006г. до 09.05.2011г. за това, че ищцата е
ползвала собствената му 1/6 ид.част от имота в ж.к.”Младост” е в размер на 2086 лева, а от имота на
ул.”Св.Климент” – 6312 лева. До тези размери претенциите се явяват основателни,
а за разликата до пълните претендирани размери от 3000 лева, съответно 9000
лева се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
Страните следва да бъдат осъдени да
заплатят държавна такса в размер на 4% от стойността на притежаваните от тях
ид. части от процесните имоти, които са както следва: Д.К. следва да заплати
държавна такса в размер на 1186,99 лева, а Ж.К. – държавна такса в размер на
5934,93 лева, както и държавна такса върху уважения размер на претенциите по
чл.31, ал.2 от ЗС в размер на 335,92 лева, на основание чл.8 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. В този смисъл е и
произнасянето на ВКС по реда на чл.290 от ГПК:
Определение
№ 512 от 19.11.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 411/2010 г., I г. о., ГК,
докладчик съдията Бонка Дечева.
Мотивиран от така изложените
съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ искането на Ж.П.К., ЕГН ********** *** за поставяне в нейн дял на Апартамент 147, находящ се в гр.Варна, ж.к.”Младост”,
бл.122, вх.6, ет.8, със застроена площ от 39,76 кв.м., състоящ се от стая,
кухня и сервизни помещения, прилежащо избено помещение №147, с площ от 2,30
кв.м. и 0,8946 % ид.части от общите части на сградата и от правото на стореж
върху държавно дворно място, на
основание чл. 349, ал. 2 от ГПК.
РАЗПРЕДЕЛЯ
недвижимите имоти между съделителите по реда на чл.353 от ГПК както следва:
ПОСТАВЯ В ДЯЛ И СОБСТВЕНОСТ НА
Ж.П.К., ЕГН ********** *** недвижим имот, представляващ: Апартамент,
находящ се в жилищна сграда в гр.Варна, ул. „Св.Климент” № 7, ет.2, със
застроена площ от 105 кв.м., състоящ се от вестибюл, две спални, кухня, баня и тоалет,
две антрета, две лоджии и дрешник, при граници: ул.”Св.Климент”, двор, къща на
Георги Демиров, ап.на Райна Втичева, стълбище, ап.на Петър Христов и ап.на Илия
Даниел, ведно с две избени помещения, граничещи с избените помещения на Петър
Христов, Илия Д. Илиев, ул.”Св.Климент” и двор и две тавански стаи – откъм
двора и откъм ул.”Св.Климент”, както и 1/6 ид.част от общите части на сградата
и от дворното място, в което същата е построена, съставляващ ПИ 1502 по плана
на 8 микрорайон на гр.Варна, с площ от 479,75 кв.м. по нот.акт, а по скица 436
кв.м., при пазарна
цена на този имот – 147 152 лева.
ПОСТАВЯ В ДЯЛ И СОБСТВЕНОСТ НА
Д.Н.К., ЕГН ********** ***
недвижим имот, представляващ: Апартамент 147, находящ
се в гр.Варна, ж.к.”Младост”, бл.122, вх.6, ет.8, със застроена площ от 39,76
кв.м.,
състоящ се от стая, кухня и сервизни помещения, прилежащо избено помещение
№147, с площ от 2,30 кв.м. и 0,8946 % ид.части от общите части на сградата и от
правото на стореж върху държавно дворно място, при пазарна цена на този имот – 30896 лева.
ОСЪЖДА Ж.П.К., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на Д.Н.К., ЕГН ********** *** за уравнение на дела му сумата от 24525,33 /двадесет и четири хиляди
петстотин двадесет и пет и 0,33/ лева, ведно със законната лихва върху нея
считано от влизане на решението в сила.
ОСЪЖДА Д.Н.К., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на Ж.П.К., ЕГН ********** *** за уравнение на дела й сумата от 25746,67 /двадесет и пет хиляди седемстотин четиридесет и шест и 0,67/
лева, ведно със законната лихва върху нея считано от влизане на решението в
сила.
ОСЪЖДА Ж.П.К., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на Д.Н.К., ЕГН ********** *** сумата от 2086 /две хиляди осемдесет и шест/ лева, представляваща обезщетение
за едноличното ползване на собствената на ищеца 1/6 ид.част от съсобствения
апартамент в гр.Варна, ж.к.”Младост”, бл.122, вх.6, ет.8, ап.147 за периода от
09.05.2006г. до 09.05.2011г., КАТО
ОТХВЪРЛЯ претенцията за разликата над 2086 лева до пълния претендиран
размер от 3000 лева и за периода от 01.05.2004г. до 09.05.2006г., както и да заплати на Д.Н.К., ЕГН ********** *** сумата от 6312 /шест хиляди триста и дванадесет/ лева, представляваща
обезщетение за едноличното ползване на собствената на ищеца 1/6 ид.част от
съсобствения апартамент в гр.Варна, ул. „Св.Климент” № 7, ет.2 за периода от
09.05.2006г. до 09.05.2011г., КАТО
ОТХВЪРЛЯ претенцията за разликата над 6312 лева до пълния претендиран
размер от 9000 лева и за периода от 11.03.2004г. до 09.05.2006г., на основание чл.31, ал.2 от ЗС.
ОСЪЖДА Д.Н.К., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт
държавна такса в размер на 1186,99 /хиляда сто
осемдесет и шест и 0,99/ лева, на основание чл. 8 от Тарифа за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА Ж.П.К., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на Държавата, по
бюджета на съдебната власт държавна такса в размер на 5934,93 /пет хиляди деветстотин тридесет и
четири и 0,93/
лева, както и държавна такса по уважените искове с правно основание чл.31, ал.2
от ЗС в размер на 335,92 /триста
тридесет и пет и 0,92/ лева, на основание чл. 8 от Тарифа за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от получаване на съобщението от
страните, че е изготвено и обявено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: