№ 480
гр. П., 18.08.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – П. в закрито заседание на осемнадесети август през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЕМИЛ СТ. БАНКОВ
Членове:КРИСТИНА АНТ. ЛАЛЕВА
ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ
като разгледа докладваното от ЕМИЛ СТ. БАНКОВ Въззивно частно
наказателно дело № 20224400600567 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл.243,ал.7 от НПК.
С определение № 450/17.07.22 г., постановено в з.с.з. по ЧНД № 1346/22
г. Районен съд-П. на осн.чл.243, ал.6, т.3 от НПК е отменил, като
незаконосъобразно постановление от 01.07.22г. на прокурор от РП-П. по
досъдебно производство № 6503/21 г. по описа на същата прокуратура, с
което на осн.чл.243, ал.1, т.1 от НПК е прекратено наказателното
производство водено за престъпление по чл.129, ал.2, във вр.с ал.1 от НК.
Недоволен от постановения съдебен акт е останал прокурор от ПРП,
който е депозирал срещу него протест, в който навежда доводи, че
определението на ПРС е неправилно. Моли въззивния съд да постанови
определение, с което да отмени определението на Районния съд.
Препис от протеста е връчен на пострадалата, която не е ангажирала
становище по него.
Съдът,като прецени доказателствата по делото и взе предвид доводите
на страните, констатира следното:
Протестът е подаден в установения от закона срок и от легитимирано
лице, поради което се явява допустим и следва да бъде разгледан.
Разгледан по същество протестът е неоснователен.
Фактическата обстановка е правилно установена както от
прокурора,така и от първоинстанционния съд и не е спорна между страните.
1
От събраните в хода на процеса доказателства категорично се установява, че
към 30.10.2021г., В.А. се намирал във фактическо съжителство със св.Т.С.Д. –
на адрес с.Т., УЛ. „***“ №*** На същата дата вечерта, на гости на А. и Д.
дошли брата на последната - Т.С.В. и неговата фактическа съжителка, св.
П.Н.К.. В.А. и Т.В. употребили значително количество алкохол, а
същевременно, между тях започнала кавга, която пък - прераснала в
саморазправа. Докато двамата си разменяли удари, свидетелките Т. Д. и П.К.
се опитали да ги успокоят, но без успех; същевременно, св.К. се обадила по
телефона на сина на Т.В. - св. М.В.. Скоро след това, М.В. пристигнал в дома
на Д. и А., като бил придружаван от свой братовчед - св. С.М.. При
пристигане на място, въпреки опита на М.В. и С.М. да преустановят
конфликта, Т.В. изненадващо нанесъл удар с юмрук в тила на В.А., в резултат
на което, пострадалият се строполил на пода; от друга страна, М.В. и С.М.
извели Т. А. навън. Обстановката се успокоила, като св.С.М. и св.Т. Д.
вдигнали В.А. от пода и го служили да спи. Около обяд на 31.10.2021 г. Т. Д.
започнала да се притеснява за състоянието на А., тъй като същият
продължавал да лежи и не й отговарял; в това състояние А. прекарал целия
ден, като на сутринта на 01.11.2021 г., била потърсена медицинска помощ. А.
бил диагностициран с мозъчен инфаркт (инсулт), като останал на лечение до
08.11.2021г. в УМБАЛ „Д-Р Г.С.“ЕАД-П.; бил изписан в стабилно соматично
и неврологично състояние, без медицински риск от приключване на
стационарното лечение, били му предписани съответни медикаменти, както и
препоръчана консултация с личен лекар и невролог. През следващите дни
обаче, въпреки грижата на близките на А., същият не можел да се движи
самостоятелно, не можел да говори, трудно му било да приема храна и
лекарства. На 15.11.21 г. състоянието му се влошило и отново бил преведен в
УМБАЛ „Д-Р Г.С.“ЕАД-П., но на същата дата, починал. Според
заключението по първоначална съдебно - медицинска експертиза, причина за
смъртта на В.Б. А. е масивен исхемичен мозъчен инфаркт (инсулт) и
получено усложнение - пневмония, резултат от генерализирана
атеросклероза, с тромбоза на лявата средна мозъчна артерия; вещите лица са
установили травматични увреждания по тялото на А. – кръвонасядане по
темето, три кръвонасядания по лицето, в областта на дясна скулна дъга, които
могат да бъдат свързани с описаната по-горе физическа саморазправа между
Т.В. и В.А.. Според вещите лица, тези травматични увреждания са довели до
2
временно разстройство на здравето, неопасно за живота, болки и страдание;
същевременно са категорични, че липсва причинно - следствена връзка между
отбелязаната лека телесна повреда и смъртта на А., като в тази връзка
експертите посочват не само масивния инсулт и неговото усложнение, но и
хроничните заболявания на пострадалия приживе – генерализирана
атеросклероза, хипертонична болест, хронична обструктивна белодробна
болест. В хода на досъдебното производство е извършена и допълнителна
съдебно-медицинска експертиза, при която заключението на първоначалната
било потвърдено; специално във връзка с въпроса дали е възможно да се
обсъжда изпадане на В.А. в безсъзнателно състояние /вследствие на
нанесения му юмручен удар в тила от страна на Т.В./, вещите лица
отговорили, че в теоретичен план, при подобен удар, е възможна загуба на
съзнание, но в конкретния случай, при наличните данни, не може да се счита,
че А. е изпаднал в травматична кома.
Първото от посочените от предходния съд нарушения допуснати от
прокурора касае произнасянето относно извършването на престъпление по
чл.124, ал.1 от НК. Според РС неправилно прокурорът от РП е извършил
преценка за осъществяването на този състав, защото този тип престъпления са
подсъдни като първа инстанция на ОС и съответно компетентността е на ОП.
Следва обаче да се има предвид, че прокурорът не е коментирал подробно
извършването на престъпление по чл.124, ал.1 от НК, а само е отбелязал
липсата на данни за такова именно защото няма необходимост наказателното
производство да бъде изпратено по компетентност на ОП.
Настоящата инстанция обаче се съгласява напълно с предходната, че
прекратявайки наказателното производство прокурорът е нарушил
разпоредбите на чл.50 и чл.24, ал.6 от НПК. Цитираните текстове не създават
възможност за прокурора да прекрати наказателното производство ако
установи, че престъплението се преследва по тъжба на пострадалия, в какъвто
смисъл е изложеният в постановлението извод.
Предвид изложеното по-горе Окръжният съд счита, че протестът е
неоснователен, а постановеният от ПРС съдебен акт е правилен и следва да
бъде потвърден.
Водим от горното и на основание чл.243 ал.8 от НПК, съдът
3
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 450/17.07.22 г., постановено в з.с.з. по
ЧНД № 1346/22 г. по описа на Районен съд-П..
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4