РЕШЕНИЕ №
гр. Ловеч, 20.07.2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, касационен
състав в публично
заседание на дванадесети юли две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМИТРИНА ПАВЛОВА
Членове: ЙОНИТА ЦАНКОВА
МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ
при секретар Десислава Минчева
и с участието на прокурор Светла Иванова
сложи за разглеждане докладваното от съдия ПАВЛОВА
к.а.н.д. № 85 по описа за 2022 година, и на основание данните
по делото и закона, за да се произнесе съобрази:
Производството
е по реда на Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във
връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна
жалба от „****“ ЕООД гр. ****, обл. Ловеч, ул. „****, ****, ЕИК: ****,
представлявано от Т.Г.Г. – управител, чрез процесулания си представител адв. К.Т.
***, против
решение № 34 от 13.04.2022 година, постановено по административно наказателно
дело № 15 по описа за 2022 година от състав на ****ският районен съд, с което е
потвърдено като законосъобразно
Наказателно постановление № Р-0052110/26.11.2021 г., издадено от Директора на Регионална дирекция за областите Габрово, Велико
Търново, Русе, Ловеч и Плевен със седалище Русе към ГД „Контрол на пазара” към Комисията за защита на потребителите.
В касационната
жалба се твърди, че съдебното
решение е неправилно, поради нарушение на закона на основание чл. 348, ал.1,
т.1 от НПК. Кационният жалбоподател, твърди, че описаните услуги се предоставят
на потребителя и не е налице невярна информация, която да въведе в заблуждение
средния потребител. Счита, че в АУАН и НП липсва място на извършване на
твърдяното нарушение и че описанието на нарушението, както в АУАН, така и в НП
е неясно и непълно. Счита, че не е ясно дали е налице едно или две отделни
нарушения, не е ясна датата на извършване на деянието, за което е наложено
наказанието, както и защо е наложено само едно наказание. По тези съображения
се иска отмяна на решението на първоинстанционния съд и присъждане на сторените
разноски.
В съдебно заседание касаторът,
редовно призован не се явява. В становище с вх. № 2524/11.07.2022 г., депозирано
от процесуалния му представител се поддържа жалбата по изложените в нея
съображения, като се претендират сторените по делото разноски.
Ответникът по касационната жалба
- Директора на Регионална дирекция – Русе към комисия за защита на
потребителите, редовно призован не изпраща представител. В писмено становище
сочи, че съдът е извършил подробен анализ на фактическата обстановка, като е
оценил представените доказателства, които водят до извода, че при съставяне на
акта и издаване на НП са били спазени всички разпоредби на ЗАНН и ЗЗП. Не са
извършени нарушения на материалния закон и процесуалните правила, като
нарушението е безспорно доказано. Счита, че нарушението не представлява
маловажен случай и НП е издадено и на основание чл.27, чл.28 и чл.53 от ЗАНН, видно
от 3-тата му страница, което значи, че наказващият орган е направил преценка и
за обществената опасност на деянието. Иска се да остане в сила постановеното решение
като правилно и законосъобразно по изложените подробни съображения. Възразява,
срещу предявения размер на адвокатския хонорар, поради прекомерност и се претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна
прокуратура - Ловеч в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на
касационната жалба и пледира да остане в сила постановения съдебен акт, като
правилен и законосъобразен. Счита, че Съдът е анализирал всички събрани
доказателства и е изследвал цялата фактическа обстановка. В хода на
административнонаказателното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения, които да са опорочили същото, тъй като АУАН и НП
съдържат всички реквизити, спазени са процедурите по тяхното издаване, дадена е
правилна правна квалификация на извършеното нарушение и правилно е приложена
санкционната разпоредба, като случаят не е маловажен такъв.
В настоящото производство от
страните не са представени нови писмени доказателства за установяване на
касационните основания.
Административен съд Ловеч, в
настоящият касационен състав, обсъди събраните по делото доказателства,
наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите на страните и като
извърши служебна проверка по чл.218,
ал.2 от АПК за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното
съдебно решение с материалния закон, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по
чл.211 от АПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН, от надлежна страна по чл.210, ал.1 от АПК, за която съдебният акт е неблагоприятен и срещу решение, подлежащо на
касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Изведените в
касационната жалба основания са за неправилно приложение на закона по смисъла
на чл.348, ал.1, т.1 от НПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН.
Настоящият състав, като съобрази наведените в жалбата оплаквания, становищата
на страните и събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната
съвкупност, намира касационната жалба за неоснователна по следните
съображения:
С
обжалваното решение, втори наказателен състав на Районен съд **** е потвърдил издаденото от
ответника въз основа на АУАН № К-0052110
от 06.10.2021 г., Наказателно
постановление /НП/№ Р-0052110/26.11.2021 година, с което е наложено на касатора
в настоящото производство на основание чл.210а от Закона за защита на
потребителите /ЗЗП/, административно наказание имуществена санкция в размер на
1000 лева, за нарушение на чл.68в във вр. с чл. 68г, ал.4, във вр. с чл.68д
ал.1 предложение 1 от същия закон.
Административнонаказателната отговорност
е била ангажирана за това, че при извършени проверки от служители на Комисията
за защита на потребителите при РД Русе на 15.07.2021 г. в търговски обект –
къща за гости „****“, находяща се в с. ****, обл. Ловеч, ул. ****и на
16.07.2021 г. на интернет сайт www.glupacite.com е установено, че „****“ ЕООД
предоставя невярна и подвеждаща информация в туристическия обект / чрез
рекламни надписи до входа на обекта и ценоразпис/, както и на интернет сайта
си, относно наличието на „СПА център“ в къща за гости „****“, но всъщност няма
сертифициран туристически обект по чл. 3, ал.2, т. 5 от Закона за туризма. По
този начин търговецът въвежда в заблуждение потребителите относно наличието на
определен вид туристически обект към къща за гости „****“ в с. **** и това би
могло да повлияе при вземането на търговско решение, което средния потребител
не би взел, ако не е използвана тази търговска практика. От извършените
проверки е установено, че търговецът няма сертифициран туристически обект по
чл. 3, ал.2, т.5 от Закона за туризма. Предвид факта, че не е налице
сертифициран по реда на Закона за туризма СПА център, лицето няма право да
използва абревиатурата „СПА“, в интернет сайта си, както и в самия туристически
обект, тъй като по този начин предоставя на потребителите невярна и
следователно подвеждаща информация. С тези свои действия „****“ ЕООД е нарушил
разпоредбите на чл. 68в във вр. чл. 68д, ал. 1, предл. 1 във вр. чл. 68г, ал. 4
от Закона за защита на потребителите, за което на 06.10.2021 г. е съставен акт
на установяване на административно нарушение на жалбоподателя на основание чл.
36 от ЗАНН и чл. 233, ал.1 от Закона за защита на потребителите. АУАН е бил
съставен в присъствието на жалбоподателя, който подписал акта без възражение и
му бил връчен препис от него. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не били подадени
писмени възражения пред АНО. Въз основа на цитирания АУАН било издадено
обжалваното НП.
При осъществения контрол за законосъобразност въззивният
съд е проявил процесуална активност и е събрал относимите доказателства по
предвиденият в НПК процесуален ред, въз основа на които правилно е установил
фактическата обстановка, доказваща административното нарушение. Изпълнил е
задължението си, разглеждайки делото по същество, да установи чрез допустими от
закона доказателства извършеното административно нарушение и обстоятелствата,
при които е извършено. При тези доказателства, за да потвърди обжалваното
наказателно постановление е приел, че наказателното постановление е издадено в
предвидения по чл.34 от ЗАНН преклузивен срок. Приел е също, че АУАН е
съставен, а наказателното постановление е издадено от компетентни длъжностни лица,
при спазване формалните изисквания за реквизити на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, като при
ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателят,
касатор в настоящото производство не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до опорочаване
на атакуваното наказателно постановление. Наред с това е приел, че АНО е посочил точната
правна квалификация, че размера на наложената санкция е съобразен с извършеното
нарушение, с неговата обществена опасност и е в предвидените от закона граници. Както и, че случаят не е маловажен, т.к. не са налице предпоставките да се
приеме за такъв. С оглед на
което е направил извод, че издаденото наказателно постановление е
законосъобразно.
В съответствие с разпоредбата на
чл. 220 от АПК касационният състав преценява прилагането на материалния закон
въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното
решение.
Решението е правилно.
Приетата от съда фактическа
обстановка, подробно изложена в мотивите на решението, съответства на събраните
по делото доказателства и се споделя изцяло от настоящият касационен състав на
съда.
При постановяване на
съдебното решение съдът е проявил процесуална активност и е събрал по предвиденият в НПК процесуален ред относимите към спора
доказателства, въз основа на които правилно е установил фактическата обстановка, доказваща административното
нарушение. Осигурил е обективно, всестранно и пълно изясняване на всички
обстоятелства, включени в предмета на доказване. В решението са обсъдени
възраженията на страните, като съдът мотивирано ги е приел за неоснователни.
Уважени са доказателствените искания на страните, като доказателствата са
обсъдени в тяхната взаимна връзка, а възприетата от решаващия съд фактическа
обстановка изцяло кореспондира със събраните по делото писмени и гласни
доказателства, противно на изложеното в касационната жалба. Не се установяват допуснати от решаващия състав съществени
нарушения на съдопроизводствените правила.
Обосновано с доказателствата по
делото районни съд е приел, че не е
допуснато съществено процесуално нарушение в хода на развилото се административнонаказателно
производство. Безспорно вмененото на касатора нарушение е индивидуализирано по начин, позволяващ му да разбере в какво е обвинен и срещу
какво да се защитава. По никакъв начин не е накърнено правото му на защита, надлежно упражнено с подаването на жалба пред съда. При фактическата установеност извършеното от касаторът
нарушение е съставомерно, и съставлява фактическия състав на визираната в наказателното постановление законова норма. Осъщественото деяние
съдържа признаците на административно нарушение на потребителското законодателство. Извършеното деяние е основание за реализирането на
административно наказателна отговорност,
като по делото не съществува
спор относно административно - наказателно отговорното лице.
Настоящият съдебен състав, счита за
неоснователни възраженията на жалбоподателят, че описаните услуги се предоставят
на потребителя и не е налице невярна информация, която да въведе в заблуждение
средния потребител. От събраните гласни и писмени
доказателства се установява по безспорен начин извършеното нарушение. С писмо с
вх. № Р-03-878/16.08.2021 г. изпратено по елетронен път от Т.Г. управител на „****“
ЕООД до Директора на Регионална дирекция – Русе към комисия за защита на
потребителите уведомява, че стопанисваната от дружеството къща за гости ****,
не е предлагало на своите гости, платени услуги на СПА центъра, тъй като за
същия няма издаден сертификат по Закона за туризма и поради тази причина на
интернет сайта липсват обявени цени за ползване на СПА центъра, като същия не е
действащ. От разпита в съдебно заседание на актосъставителя и двамата свидетели
вписани в акта, от констатираните резултати от извършените проверки в
констативен протокол № К-2714425 от 15.07.2021 г. и констативен протокол №
К-2714426 от 16.07.2021 г. и вписаните факти и обстоятеслтва в съставения АУАН
и издаденото НП се установява по безспорен начин, че към посочените дати
15.07.2021 г. и 16.07.2021 г. в търговски обект – къща за гости „****“,
находяща се в с. ****, обл. Ловеч, ул. ****стопанисвана от „****“ ЕООД и на
интернет сайта www.glupacite.com чрез поставени рекламни надписи
до входа на туристическия обект и ценоразпис, както и на интернет сайта си, е
налична информация относно наличието на „СПА център“ и предлагани различни СПА
процедури: „СПА и Релакс“, „Джакузи“, „Парна баня“, „Финландкса сауна“ в
описания обект.
Публикуваната информация, както в сайта
така и чрез рекламни табла поставени пред входа на туристическия обект от
стопанисващото обекта дружество „****“ ЕООД за наличието на СПА център и
предлагани СПА процедури се явява невярна и заблуждаваща и е в състояние да
въведе в заблуждение средния потребител, с което дружеството е нарушило разпоредбите на чл.68в във вр. чл.68д, ал.
1, предл. 1 във вр. чл.68г, ал.4 от ЗЗП, забраняващи нелоялните и заблуждаващи търговски практики с представяне
на невярна информация относно туристическия обект.
В съставеният АУАН и издаденото НП са
посочени точно и ясно местата и датите, на които са констатирани извършените
нарушения на 15.07.2021 г. в търговски обект – къща за гости „****“, находяща
се в с. ****, обл. Ловеч, ул. ****и на 16.07.2021 г. в интернет сайта www.glupacite.com, което видно от приложента към
първоинстанционно дело преписка не е оспорено от жалбоподателят, който е
подписал акта без възражение, получил е препис от него, като в срока по чл.44,
ал.1 от ЗАНН не е подал писмени възражения пред АНО.
Съгласно чл. 18 от ЗАНН „Когато с едно деяние са извършени няколко
административни нарушения или едно и също лице е извършило няколко отделни
нарушения, наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях.“ Правилно първоинстанционния
съд е приел, че не съществува законова пречка с един акт да бъдат констатирани
няколко административни нарушения, като АНО може да прецени дали да санкционира
нарушителя за всички нарушения или само за някои от тях, съответно това дали
това да бъде сторено с едно или с няколко отделни наказателни постановления.
Това е законово право на наказващият орган, което той е упражнил.
В производството по административно наказване
законосъобразно е ангажирана за нарушена разпоредбата на чл. 68в във вр. чл.
68д, ал. 1, предл. 1 във вр. чл. 68г, ал. 4 от Закона за защита на
потребителите и е дадена адекватна правна квалификация на административното
нарушение с ползваните правни привръзки.
Законосъобразни са изводите на решаващият съд, че квалификацията на административното
нарушение, посочена в НП е правилна, както е посочено и в акта за
установяване на административно нарушение, а самото административно нарушение е доказано, което
се установява от всички събрани пред въззивният съд доказателства. Извършеното деяние е
основание за реализирането на административно наказателна отговорност, като по
делото не съществува спор относно административно - наказателно отговорното
лице.
За извършеното нарушение
на потребителското законодателство, правилно и законосъобразно касаторът
е бил санкциониран с налагане на административно наказание имуществена санкция
в размер на 1000 лв., която е индивидуализирана към
предвидения в закона минимум, поради което няма основание да се редуцира и изменя, като са съобразени разпоредбите
на чл. 27, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН и предвид обстоятелството, че нарушението е
извършено за първи път. Наложеното е съобразено с извършеното нарушение, с
неговата обществена опасност и е в предвидените от закона граници, поради което
отговаря на целите на закона, очертани в чл.12 от ЗАНН.
Първоинстанционният съд, изследвайки
значимостта на засегнатите обществени отношения и след
целокупна преценка на доказателствата е изложил в мотивите си защо приема в
конкретния казус, че не е налице маловажен случай. Макар и извършено за първи път, нарушението обективно не покрива критериите на чл. 93 т. 9 от НК, и не съставлява по-ниска степен
на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от този
вид. При преценката
за маловажност правилно е съобразил че са нарушени разпоредби,
гарантиращи правата на потребителите, и всяко тяхно нарушение, поради обекта на охрана се
характеризира със значително
по-висока обществена опасност от общия случай, за което ясно свидетелства и определения
от законодателя висок минимум на предвидената за нарушението санкция.
В
този смисъл заявените в касационната жалба оплаквания за неправилно приложение на закона не бяха подкрепени
с доказателства в хода на съдебното производство, поради което се явяват неоснователни и недоказани. В решението са обсъдени всички релевантни за спора доказателства, вкл.
гласните доказателства, както и възражения на жалбоподателя, като съдът
мотивирано ги е приел за неоснователни. Поради изложеното не се установяват
допуснати от решаващия състав съществени нарушения на съдопроизводствените
правила, вкл. и твърдяното в касационната жалба допуснато съществено
процесуално нарушение в административнонаказателното производство.
С оглед изложените съображения,
настоящият състав, при извършената проверка по чл.218 АПК счита, че обжалваното
решение е валидно, допустимо, постановено в съответствие с материалния закон.
Не са налице касационните основания по чл.348 ал.1 т.1 от НПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН, предполагащи отмяна на решението,
и то следва да бъде оставено в сила, като правилно.
С оглед изхода на спора и направеното от процесуалния представител на касационният ответник искане за присъждане на разноски, касационният състав счита,
че съгласно чл. 63д, ал. 5, вр. ал. 4 от ЗАНН, вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за
правната помощ /ЗПП/, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ,
на ответника следва да се присъдят разноски в размер на 80 лв., който
съответства на обхвата на правната помощ, оказана по делото и фактическата и
правната му сложност.
Мотивиран така и на основание чл.63в от ЗАНН във връзка с чл.221 ал.2 предложение първо АПК, Ловешки
административен съд, касационен състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ
В СИЛА решение № 34
от 13.04.2022 година, постановено по административно наказателно дело № 15 по
описа за 2022 година на Районен съд-****.
ОСЪЖДА „****“
ЕООД гр. ****, обл. Ловеч, ул. „****, ****, ЕИК: ****, представлявано от Т.Г.Г.
– управител да заплати на Регионална
дирекция за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен със
седалище Русе към ГД „Контрол на пазара” към Комисията за защита на
потребителите, юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 /осемдесет/ лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.