Р Е Ш Е Н И Е
Номер 3 Година 02.01.2018 Град
Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - БУРГАС, Х състав, на дванадесети декември две хиляди и седемнадесета година,
в публично заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела Драгнева
Секретаря Й. Б.
Прокурор Тиха Стоянова
Като разгледа докладваното от съдия Драгнева административно дело №
2666 по описа за 2017 година и
за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по реда на чл.203 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.1 от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Образувано е по искова молба на Г.П.Г.
с ЕГН: ********** *** против Областна дирекция на Министерството на вътрешните
работи гр.Бургас. С исковата молба се претендира осъждането на ответника да
заплати на ищеца сумата от 300,00 лева, представляваща имуществени вреди –
направени разноски за адвокатско възнаграждение, платено по н.а.х.д.№
2021/2017г. по описа на Районен съд Бургас, по което е отменено наказателно
постановление № 434а-838/19.08.2016г. издадено от началник на ІІ-ро РУ
гр.Бургас. Сумата се претендира ведно с мораторната лихва за периода от
03.08.2017г. до 18.09.2017г. в размер на 3,92 лева и законната лихва за периода
от завеждане на исковата молба, до окончателното и́ изплащане. С исковата
молба се претендират и направените в настоящото производство разноски.
Ответникът
– Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи гр.Бургас, редовно
уведомен, оспорва исковата претенция, като неоснователна и моли да бъде
отхвърлена и да му се присъди юрисконсултско възнаграждение.
Представителят
на Окръжна прокуратура Бургас, изразява становище за частична основателност на
иска.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства от фактическа страна, намира за установено следното:
С наказателно постановление №
434а-838/19.08.2016г. издадено от началник на ІІ-ро РУ гр.Бургас, за нарушение
на чл.6 от Закона за българските лични документи (ЗБЛД) и на основание чл.80,
т.5 от ЗБЛД на Г.Г. е наложена глоба в размер на 50,00 лева.
Наказателното постановление е обжалвано
пред Районен съд Бургас и е отменено с решение № 1192/11.07.2017г. постановено
по н.а.х.д. № 2021/2017г.. Решението не е обжалвано и е влязло в законна сила
на 03.08.2017г., съгласно приложените съобщения за неговото връчване.
В хода на производството пред Районен
съд Бургас, жалбоподателят е представляван от адвокат С.К., като по делото са
представени пълномощно и договор за правна защита и съдействие от 21.12.2016г..
В договора е посочено, че е договорено възнаграждение в размер на 300,00 лева,
а като заплатени суми са посочени 150,00 лева и „довнесени 150 (сто и петдесет) 16.04.2017г. “.
При така изложените фактически данни,
които се подкрепят от приложените по делото писмени доказателства съдът
достигна до следните правни изводи:
Претенцията на ищеца е за
присъждането на обезщетение за имуществени вреди, причинени му от отменено като незаконосъобразно
наказателно постановление.
Съгласно чл.203, ал.1 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят
искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове,
действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Съгласно
чл.204, ал.1 от АПК, иск може да се предяви след отмяна на административния
акт, по съответния ред.
Наказателно постановление № 434а-838/19.08.2016г.
издадено от началник на ІІ-ро РУ гр.Бургас, от което се твърди, че са
произтекли за вреди за жалбоподателя е отменено от Районен съд Бургас с влязло
в сила решение № 1192/11.07.2017г. постановено по н.а.х.д. № 2021/2017г.,
поради което са налице предпоставките за завеждане на иск по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и исковата претенция е процесуално допустима.
Разгледано по същество исковата
претенция е частично основателна, по следните съображения:
Съгласно чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, държавата
и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни
лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Обезщетение се
дължи за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането. Във фактическия състав на отговорността на държавата
или общината за дейността на администрацията, визирана в чл.1, ал.1 от ЗОДОВ,
се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие
на орган или длъжностно лице на държавата или общината, при или по повод
изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от
такъв административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен
акт, действие или бездействия и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на
който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се
реализира отговорността на държавата по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. В случая са
налице всички предвидени от законодателя предпоставки.
Дейността на администрацията по
налагане на административни наказания, по своето естество е правораздавателна и
е свързана със защита на реда в областта на държавното управление. Тя
представлява форма на административна дейност, извършвана по административен
ред, чрез властнически метод, въз основа на законово предоставена
административнонаказателна компетентност.
Наказателните постановления, като
резултат от упражняване на дейността по налагане на административно наказание,
представляват правораздавателни актове, които не се издават по реда и при
условията на АПК и не носят белезите на индивидуални административни актове по
смисъла на чл.21 от АПК. Въпреки това, основният вид на дейността по
налагане на административно наказание и на извършените действия или бездействия
във връзка с административното наказване не дава основание разпоредбата на чл.1,
ал.1 от ЗОДОВ, да се тълкува ограничително като приложното и́ поле да се
ограничи до административните актове, издавани по реда на АПК, а
незаконосъобразните наказателни постановления, с оглед на правораздавателния им
характер, да бъдат изключени от предметния обхват на закона. В
този смисъл е и приетото по т.1 от Тълкувателно постановление от 19.05.2015 г.,
постановено по т.д. № 2/2014 г. на ВКС и ВАС. Ето защо и след като наказателно
постановление № 434а-838/19.08.2016г. издадено от началник на ІІ-ро РУ
гр.Бургас, от което се твърди, че са претърпени вредите е отменено, като
незаконосъобразно, с влязло в сила съдебно решение, то е налице първата от
предвидените от законодателя предпоставки.
В хода на съдебното обжалване на
посоченото наказателно постановление, от Г.Г., в качеството му на жалбоподател,
безспорно са направени съдебно-деловодни разноски в размер на 150,00 лева,
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение на адвокат С.К., съгласно
представения и приложения по н.а.х.д. № 2021/2017г. по описа на БРС, договор за
правна защита и съдействие. В договора е посочен номера на обжалваното
наказателно постановление, съответно договорената и заплатена сума за
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство. Същевременно адвокат
К. е представлявал Г.Г. при разглеждане на делото в проведените на 26.06.2017г.
и 03.07.2017г. открити съдебни заседания, тоест осъществил е процесуалното
представителство на лицето, съобразно сключения договор.
Втората предпоставка не е налице и
исковата претенция се явява неоснователна по отношение на претендираната сума над
150,00 лева. От събраните в хода на производството доказателства не се установява,
че тя е действително платена. Договора за правна защита и съдействие е подписан
на 21.12.2016г. и е представен преди проведеното на 26.06.2017г. открито
съдебно заседание, като в него е извършено дописване за допълнително заплащане
на тази сума на 16.04.2017г., за което е положен подпис от адв.К., но липсва
подпис на Г.Г.. Също така, не става ясно по какъв начин е извършено посоченото
„довнасяне“ дали в брой или по банков път. Съгласно т.1 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г.
на ВКС по тълк. д. № 6/2012г., ОСГТК, съдебни разноски за адвокатско
възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението, като
в договора следва да е вписан начина на плащане - ако е по банков път, задължително
се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за
направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на
разписка. В случая е представен договор за правна защита и съдействие, в който
не е договорено дали плащането следва да е в брой или по банкова сметка, *** 150,00
лева е посочено, че заплащането е в брой, а за втората сума от 150,00 лева
липсва както отбелязване че е заплатена в брой, за да се приеме, че договора
има характера на разписка, така и не са представени доказателства за нейното
заплащане по банков път. Ето защо, след като не се установява безспорно по
делото, че сумата над 150,00 лева до 300,00 лева е заплатена от Г.Г. на адвокат
К., то исковата претенция в тази и́ част е неоснователна.
В случая е налице и третата предвидена
от законодателя предпоставка по отношение на първоначално заплатената сумата от
150,00 лева, а именно наличието на причинно-следствена връзка между издаденото
наказателно постановление и направените от ищеца разноски в хода на неговото
обжалване. Тази причинна връзка е пряка, тъй като разходите по оспорване на
наказателното постановление пред съда са направени във връзка с извършения му
съдебен контрол за законосъобразност. Действително процесуалното
представителство в производството по обжалване на наказателни постановления не
е задължително, но след като ищецът се е възползвал от правото си да ползва
адвокатска помощ, то направените разноски за нейното заплащане се явяват пряка
и непосредствена последица от издаденото незаконосъобразно наказателно
постановление, тъй като, ако не беше издадено наказателното
постановление, лицето не би имало нужда, съответно не би заплатило адвокатско
възнаграждение. В съдебната практика се приема,
че причинна връзка е налице не само когато деянието причинява непосредствено
вредата, а и когато създава условията за реална възможност от увреждане и
когато тази реална възможност се е трансформирала в действителност, а ангажирането
на адвокатска защита е израз на нормалната грижа на лицето за охраняването на
неговите права и интереси. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017
г., постановено по т.д. № 2/2016 г. на ВАС.
С оглед на изложеното, предявения от Г.Г.
иск е частично основателен и следва да бъде уважен до размера от 150,00 лева,
като в останалата част над тази сума до 300,00 лева, той е неоснователен и
следва да бъде отхвърлен.
Сумата от 150,00 лева е дължима ведно
със законната лихва, считано от 19.09.2017г. - датата на завеждане на исковата
молба до окончателното и́ изплащане.
По отношение на самостоятелно
предявената от ищеца претенция за заплащане на мораторна лихва в размер на 3,92
лева, считано от 03.08.2017г. – датата на влизане в сила на решението с което е
отменено наказателното постановление до 18.09.2017г. – датата предхождаща
датата на завеждане на исковата молба, съдът намира същата за частично
основателна. Съгласно т.4 от Тълкувателно решение № 3/22.04.2004г. на ВКС по
т.гр.дело № 3/2004г., ОСГК., при незаконни административни актове, началният
момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата
на обезщетението е момента на влизане в сила на решението, с което се отменя
незаконния акт. В случая наказателното постановление е отменено със съдебно
решение постановено на 11.07.2017г., което е влязло в законна сила на 03.08.2017г..
Ето защо и след като съдебното решение е влязло в сила на 03.08.2017г. от тази
дата до 18.09.2017г., датата предхождаща тази на завеждане на исковата молба,
се дължи мораторна лихва в размер на 1,96 лева, изчислена върху сумата от 150,00
лева. В останалата част до 3,92 лева, исковата претенция за присъждане на
мораторна лихва е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Съгласно чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, ако
искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати
разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна
такса, като съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един
адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. В случая, от
представения договор за правна защита и съдействие, се установява, че ищецът е
заплатил сумата от 300,00 лева за един адвокат, като съобразно уважената част
от исковата му претенция, следва да му се присъди сумата от 150,00 лева, както
и 10,00 лева заплатена държавна такса за образуване на производството или общо
160,00 лева.
Нормите на чл.10, ал.2 и ал.3 от ЗОДОВ
са специални и дерогират общото правило на чл.78, ал.3 от ГПК, съгласно което ответникът
също има право да иска заплащане на направените от него разноски, съразмерно с
отхвърлената част от иска. Ето защо, въпреки частичната основателност на
исковата претенция, искането на ответника за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение е неоснователно.
За пълнота на изложението следва да се
има в предвид, че е неоснователно възражението на ответника за прекомерност на
договорения адвокатски хонорар в размер на 300,00 лева, за процесуално
представителство по н.а.х.д. № 2021/2017г. по описа на БРС. Съгласно чл.18,
ал.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, „За процесуално
представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления,
в които административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция
и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по
правилата на чл.7, ал.2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението,
но не по-малко от 300 лв.“. В случая размер на наложената глоба е 50,00
лева, поради което минималния размер на адвокатското възнаграждение се определя
на 300,00 лева, колкото е и било договорено между страните и този размер не се
явява прекомерен.
Мотивиран от изложеното,
Административен съд гр.Бургас, десети състав
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА
Областна дирекция на Министерство на
вътрешните работи гр.Бургас да
заплати на Г.П.Г. с ЕГН: ********** *** сумата от 150,00 лева (сто и петдесет
лева), представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от отменено
като незаконосъобразно наказателно постановление № 434а-838/19.08.2016г.
издадено от началник на ІІ-ро РУ гр.Бургас, ведно със законната лихва считано
от 19.09.2017г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер от 300,00 лева (триста лева).
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните
работи гр.Бургас да заплати на Г.П.Г.
с ЕГН: ********** *** сумата от 1,96 лева (един лев и деветдесет и шест
стотинки), представляваща мораторна лихва върху сумата от 150,00 лева (петдесет
лева), изчислена за периода от 03.08.2017г. до 18.09.2017г., като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер
от 3,92 лева (три лева и деветдесет и две стотинки).
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните
работи гр.Бургас да заплати на Г.П.Г.
с ЕГН: ********** *** разноски по делото за настоящата съдебна инстанция в
размер на 160,00 лева (сто и шестдесет лева).
Решението
може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му.
СЪДИЯ: